Архив 2016

Архивът започва да настига настоящето и ми се ще да намеря някаква красива символика в това, но не мога, остава си просто факт. 2016-а завърши с дълго чакания триумф на Палмейрас в Кампеонато Бразилейро и изобщо имаше много футбол - символите на националните отбори, участващи в Европейското първенство, в цели две версии и, разбира се, фундаменталната класация на клубните екипи. Малта не получи пътепис, но покойната й лира се отчете, Балтийският път заслужава споменаване всяка година, а и пологотворих - реално за волейболния Хебър и идеалистично за аптеките в градската среда.

Архив 2015

В неудобно застиналия собствен ход на времето ми изглежда странно, че тези неща са се случили и написани преди 2 години. От една страна, дистанцията е осезаема, от друга - не мога да поставя нищо между тях и днес.

Задължително, поне в моята ретроспекция, е сравнението на конкурентността в различни футболните първенства. Имаме фотозавръщане във вечната Барселона и още футбол с историята на баския. Имаме и липсващата ми днес перспектива - когато финансите на Гърция бяха най-големият проблем на ЕС или нищожните на фона на съвременните фалшиви новини, но може би задаващи тон за тях, публикации за измишльотината, пристигнала у нас като уж мемоари от Втората Световна война (ей Богу, тая книга продължава да се продава така), залитанията към лъжливо-шеговитото на мейнстрийм медиите и комичната днес антирелигиозна пропаганда в Съветския съюз. А понеже сме пак в изборна обстановка, няма как да не напомня и итерациите на БСП-брандинга.

Архив: 2014

Само единият архив ни остана. 2014-а беше малко противоречива, но изглежда по-добре от всичко, което ще имаме някога. От 10-те принципа на добрият дизайн на Дитер Рамс до лошият дизайн - на псевдопатриотичното левче и логото на корпулентния бизнес; Болоня, Копенхаген и Малмьо бяха (и сигурно още са) красиви и спокойни; варихме бира и тя беше чудесна; изгубих се и съм някъде там; историите бяха за черкезкия геноцид, за Уайт Харт Лейн и нацистите, за фалшификациите около Възродителния процес.

Архив: 2013

Всъщност не е зле. Качеството за сметка на количеството, нали така беше.

Потворих - Велика Балкания може да не се харесва на някои, но пък документира простичко колко теснички са Балканите за всичките териториални претенции на народите му; Великобългарската Суперлига се сдоби с нови членове, а после всички се сдобиха с екипи - весело, ама ей на, отесняха ми и тези граници, иначе бих повторил упражнението; имаме и моментна снимка на магистралите в стила на Лондонското метро, която може да се окаже и по-постоянна в светлината на наскоро спрените поръчки за Хемус и Струма.

Поразследвах също. И ми се струва, че съм бил твърде мек в оценките си за популярния мит, че българин е изобретил електронния часовник. А е хубаво, не.. задължително е да спрем тази глупост.

Паричните постинги излязоха от рамката - един път назад с галерия нотгелд от хиперинфлационните времена след Първата Световна, един път на шега (или не?) с новата гръцка драхма.

Поготвих - шакшука и и закуски.

Беше ми черно, носталгично, отегчено.

Разходихме се - из историите на шотландските тартани, жокейските униформи, окраските на състезателните автомобили и хулиганските фракции на Хиподрума в Константинопол, из Белгия и Холандия.

Архив: 2012

Измежду тоновете фотографи, лога и банкноти през 2012 г. се намират и нещица за четене - Пътят, Четвъртък, Триптих, Хамърсмит, неразбраните Приказка и Децата.

Там са и емблемите на новите обединени клубове, ситуацията с вносната бира (някои от играчите от тогава отпаднаха, но като цяло е по-добре), моменти от Лисабон и една безотказна рецепта за салатка.

Хубава година, но тъжна.

Архив: октомври, ноември, декември 2011

Вероятно по друго време щях да избера други постинги от архива. Но днес са тези. През 2011 г. се върнах към 1992 г., пазарът на сайдер в България пое по грешния път и вместо качествени се продават масовки с ароматизанти, първото клубно световно по футбол си остава все така неизвестно, а в елегията откривам същата тъга, която продължавам да нося със себе си.

Архив: юли, август, септември 2011

Архивът е счупен, коментарите не се появяват. Може би защото никой не чете (архива) и никой не коментира. Има няколко хубави текста от 2011 година - този, този, този. Има и няколко хубави снимки.

ЧРД

Днес блогът става на 8 години. Това е адски много време, повечето загубено. И все пак трябва да призная, че покрай него срещнах едни от най-умните хора, които съм познавал. Благодаря ви, че ме търпяхте.

Архив: април, май, юни 2011

Имам няколко интересни текста от тогава, но вече не са (ми) важни. По-добре си припомни снимките от Великден и Лаго Маджоре. Червената шапчица също продължава да стои добре.

Разни 111

Още две местенца от мен за начало - Фейсбук страничката на блога, която препоръчвам да лайкнеш, за да не изпускаш постинги тук (предвид честотата на публикуване напоследък, очевидно няма да спамя) и кратко графично портфолио в Беханс (някои от нещата си виждал, други - със сигурност не). Линковете към двете, разбира се, са добавени и в горното ъгълче на блога, който, това не си забелязал, стана малко по-широк.

Как да завладееш социалните медии и сърцата на дизайнерите показа наскоро един проект, близо до една от най-устойчивите теми тук - новият дизайн на норвежките крони, като уау-ът беше еднакво силен и от специализирани блогове, и от Фейсбук. Всъщност пикселизираните реверси на Сньохета (с различна ширина на правоъгълничетата спрямо силата на вятъра) и по-конвенционалните аверси с крайбрежни мотиви на Метрик са само победителите в конкурс, обявен миналата година, в който дори отпадналите предложения са изумително красиви и смели. Запазвам си правото на по-подробно ревю, когато бъдат показани окончателните дизайни на серията, която ще влезе в обращение през 2017 г.

Кои и какво са Шарка ще си прочетеш на линка. От мен само едни палци горе.

Бирено блокче (като коремче, ама от букви), в което има не само интересни за биролюбителите линкове - последните биха се впечатлили от Бирени легенди и най-вече каталога хмелове и филма Бирени войни, първите (т. е. тези, които се интересуват и от друго) - от кутийките с пантонски цветове на стиловете бира или пък ароматните свещички с бирен парфюм.

Един от онези тъй обичани от мен мога-да-направя-списък-с-неща-много-по-красиви проекти. В случая - регистрационните табели на автомобилите в щатите, които за разлика от скучните европейски регулации са си шарени и различни.

Една истинска балканска история за вампири, но не по созополски, а в стилна черно-бяла анимация.

Нагледна агитация от 1990 г. благодарение на Ники Михайлов. И архив на списание Космос от Сандъците.

В Кикстартър какво ли не се финансира, но хайде дай някоя стотинка за точно тази колода карти с черепи, мерси.

Не знам дали съм го споделял вече, но ако си търсиш илюстратори за проект, в този сайт са подредени немалко добри, ама подредени ти казвам, като черни роби на пазара в Занзибар (в добрия смисъл на сравнението).

През Уикипедия за Япония, но обещавам, интересно е - специфичните монограми, които участват във формирането на гербовете мон, познати ти отчасти от някои японски лога, ни по-любопитни, когато обозначават клановете от Якудза. Картинката по-горе, обаче е далеч по-безопасна. Темари са древно народно изкуство и символизират приятелство и уважение. Тегави за правене, но много разнообразни и красиви.

Днес явно ще съм ти по-полезен, отколкото дори на мен се иска - ето ти и интернет мюзик видео дейтабейса, ИМВДб, същото като добрия стар ИМДб, но за музикални клипове.

Едно от любопитните неща, които можеш да научиш в Куора, е че индийската космическа мисия до Марс е струвала по-малко от бюджета на миналогодишния хит Гравитация (с Клууни и Бълок) - 74 срещу 100 милиона долара.

Сред странните ми интереси е този към славянските езици, а междуславянски или интерславик е интересен проект за общ изкуствен език, който, в интерес на истината си е доста разбираем.

В тази връзка, срам не срам, признавам, че не бях чувал за Месроб Машдоц, създател на арменската азбука, чието дело, поне според Готфрид Шрам, повлиява върху Кирил и Методий при конструирането на глаголицата.

Припомняме си един от култовите дизайни за Алеси.

Няколко века по-късно Великобритания започва да чисти държавния дълг свързан с Наполеоновите войни и Първата Световна.

Има ли връзка между филмите с Никълас Кейдж и броя на удавянията в басейн, консумацията на маргарин и разводите в Мейн, пчелните колонии и арестите за притежание на марихуана. Има! Хайде сега ми го обясни.

Футбол: малко късно открих този проект с пощенски марки - стилизирани знамена на участниците на Световното; футболни екипи (каквито не са, но каквито могат да бъдат); Гавин Хол с илюстрации на футболни легенди (по четворки); създателят на логото на Шампионската лига; сайт, посветен на футболните пионери от 1857 г. Следва плавен преход към картите с тази на любимите испански отбори по провинции и клубовете с най-много национални титли в Европа; официалните армейски камуфлажи по света; най-продаваните марки автомобили по страна; литературна карта на Лондон. Което пък е плавен преход към темата за градския транспорт с картата на най-разпространените чужди езици по спирки на Лондонското метро; цени на имотите по същия критерий; изоставени станции и история и изобщо всичко в Уики портала; преди за финал да обърнем малко внимание на Единбург.

Якуб Мариан пък е извън всякакви плавни преходи с историческите си визуализации и лингвистични открития.

Мислеше си, че пицата е измислена отдавна и няма как да стане по-добра? Грешиш, ето ти цели 9 патента за... ъъ, подобрения.

Какво се случва с популярните анимационни герои от 80-те и 90-те. Ами, пропадат :-)

Ти си добър християнин и се притесняваш да правиш анален секс, тройки, садо-мазо? Няма проблеми!

Завършвам с историята на микропивоварната в култовия финландски Тампере, кръстена Плевна, заради участвалите в Руско-турската война от 1877-78 г. работници в памучната фабрика в града.

Архив: януари, февруари, март 2011

Продължавам да си харесвам този постинг. Въпреки болката и заради нея. Напоследък се опитвам да кажа твърде много, липсва ми фокус, страхувам се повече, чувствам по-малко. Наивният глупак в мен не вярваше в чистата злоба на хората, глупакът не можеше да каже не, за да предпази себе си. Продължава да не може - казва го, за да предпази теб. Червената точка, гастрополитиката, Сурва, Албер Кан или тоновете фотографи - има какво да си пропомним. Знаеш ли, повечето текстове тук са писани за всички, но с мисъл за конкретен човек, знаеш ли? Прегледай архива, потърси постингите за теб, по-малко са, отколкото си мислиш.

Архив: октомври, ноември, декември 2010

Очаквах да открия повече от този период. Помня всичко, не обичам да забравям, но изглежда малко е стигнало до блога.

(Пре)откривам една карта, която уви расте твърде бавно, Джеймс Блейк, Аля Маркова в Те рисуват и готвят, Световното на хората, началото на Преди еврото и как се храним.

Толкоз. Стига.

Сеньор Катани

Когато преди 5 години започнах да следя от по-близо бразилския клубен футбол, Обердан Катани се превърна в не толкова алтер его, колкото личен информационен канал. Обердан е една от легендите на Палмейрас, първият от поредица велики вратари. Наричан Стената заради внушителната си фигура и огромни длани, пази на зелените между 1940 и 1954 г., печели 4 титли в Кампеонато Паулиста и 1 турнир Рио-Сао Пауло, стига и до националния отбор. Катани беше последният жив играч на Палестра Италия. През 1942 г. правителството взима решение всички дружества с "вражески" имена да се преименуват, иначе ще бъдат разформировани. Няколко месеца след като приема името Палмейрас, отборът с Обердан на вратата разбива Сао Пауло във финала на Паулиста в един от най-важните мачове в историята си.

В петък, след сърдечни усложнения, предизвикани от пневмония, 95-годишния великан си отиде. Здравословните му проблеми бяха отложили откриването на паметен бюст пред стадиона на клуба, сега това ще се случи посмъртно.

Бира, футбол, премиера

Нужно ли е изобщо да обяснявам връзката между бирата и футбола? Сега, в началото на Световното първенство в Бразилия, тази напълно естествена комбинация става наистина специална - Три корни Мондиаал 14 и Тотаал 14 са създадени за едноименния блог за футболна култура с помощта на Рори Милър (Бял щърк). И понеже за всяко добро нещо са нужни поне трима (а в нашия слуай - много повече), Канаал ще поеме ролята на домакин на премиерата. Прояви характер и ела там довечера за уникалната и вероятно последна възможност да ги опиташ, да изгледаш най-интересния мач от първата фаза на първенството Испания - Холандия в нашата компания и да научиш повече за домашното пивоварство.

А двете бирички са просто чудесни - Мондиаал е приятно охмелен американ пейл ейл с тъмномеден цвят, Тотаал е свежа пшенична бира с цитрусов аромат. Двойното а в имената те насочва към холандската връзка на почти всички замесени, но ти спокойно можеш да си викаш за Испания като мен.

Архив: юли, август, септември 2010

Преди 4 години има странно много постове, свързани с това, което предстои да се случи тук идните седмици. Испания стана световен шампион в Южна Африка и беше показано логото на следващото Световно в Бразилия това лято. Проблемът с ексклузивните канали на Булсатком тъкмо назряваше, а скоро изглежда ще се реши от само себе си по възможно най-неестествения начин (повече за това - скоро). Разходихме се до морето и си говорихме с малките морски хора, които наскоро отново цъфнаха покрай Карадере. Поиграх си със символите на Великобритания и САЩ, живот и здраве, тия дни ще пусна нова интересна карта. Курът не успя да спре Тракия, която преди половин година стана единствената завършена магистрала в България. Историята на Томаш и Ян Антонин Батя пък си остава една от най-интересните в блога.

Архив: април, май, юни 2010

В произволни два месеца от 2009 г. има повече постинги от цялата минала година. И това е нормално. 4 години от красивата Валенсия (въпреки фалстарта), от Туитър Световното (ето, че идва ново), от публикуването на мой текст във вече несъществуващо списание, от разходката из плевенските руини от късния соц (които междувременно се сдобиха с различна съдба). A сега ще има още фотографи, още банкноти, още лога и пак отначало.

Изчезналите първенства: ГДР

Оригиналният постинг се появи в Три корни преди много време, но толкова си го харесвам, че реших да го препубликувам и тук.

Национални шампионати изчезват не само поради разпадане на държавата, в която се провеждат, но и поради сливането й с друга. С думи прости, поредицата за Изчезналите първенства продължава с изненадващо като спасяване на Ники Михайлов четвърто, бонус издание, посветенo на Германската демократична република.

Както може би си забелязал, спортът е основно оръжие на пропагандата във всички тоталитарни държави, в това число и тези от бившия комунистически Източен блок в Европа, и за постигането на успехи не се жалят средства и усилия. И ако средствата и усилията в страни като СССР и НР България са били титанични, в ГДР те са били десетократно по-големи. За кратката си история Източна Германия участва в едва 17 зимни и летни олимпийски игри, но в класацията по медали за всички времена вече несъществуващатa държава продължава да заема 8. място! Успехите идват предимно в силови спортове като лека атлетика, плуване, спортна гимнастика, бягане с кънки, гребане, колоездене, което се дължи на уникалната програма за допинг в ГДР – със сигурност знаеш за гюлехвъргачката Хайди Кригер, която след години хормонален допинг в крайна сметка решава да смени пола си и сега е известна като Андреас Кригер.

В тази светлина футболът остава някак на заден план, но истината е, че източногерманците имат достатъчно успехи, повече от, примерно, да речем, България. Първенството на страната се провежда под името Оберлига в продължение на 41 години между 1949 и 1990. Второто ниво пък се нарича ГДР-Лига, което иде да рече, че на Изток са били светнати за брандинг номера с Премиършип, Чемпиъншип, Лига едно и т. н. много преди англичаните.

Най-много титли има Динамо Берлин – 10. Клубът възниква през 1954 г., когато на всички играчи на шампиона Динамо Дрезден им е казано веднага да хващат влака за столицата, където са посрещнати с шампанско Роткепхен, шпреевалдски кисели краставички и карти за двуседмична почивка на Златни пясъци. Динамо е ведомствен отбор на Народната полиция и Министерството на държавната сигурност, т. е. ЩАЗИ – нещо като нашенския Левски-Спартак, а председател е самият Ерих Милке. Въпреки това, в следващите 25 години отборът взима само няколко калъфки, за да се стигне до периода 1979 – 1988, когато става шампион 10 поредни пъти. След обединението на Германия клубът изпада в забвение, не на последно място, защото е недолюбван поради връзките си с репресивния апарат на ГДР.

Втори по спечелени първенства е споменатият вече Динамо Дрезден – саксонците някак оцеляват след изнендващия трансфер от 1954 г. и постигат повече от успехите си през 70-те. През 80-те пък за Дрезден играят футболисти като Матиас Замер и Улф Кирстен.

С 6 титли е Форвертс (на немски означава Напред) Берлин. Форвертс е основан в Лайпциг през 1951 г. като армейски клуб, а малко след това е преместен в столицата. Успехите му са предимно през 60-те, но през 1971 г. е наредено ново преместване – във Франкфурт на Одер, за да освободи, така, ако може, мястото в Берлин за любимия на другаря Милке Динамо. След обединението клубът се преименува на Виктория.

Карл Цайс Йена, Магдебург и Висмут имат по 3 титли. Въпреки само трите си спечелени шампионата, Йена е начело на вечната класация по сезони и точки в Оберлигата. Висмут се води от Карлмарксщат (днешен Кемниц), но всъщност си играе в близкото градче Ауе, откъдето всъщност избягва преместване в областния център по подобие на Форвертс и Динамо (явно партийните функционери са се вслушвали в народа понякога), а сега се казва Ерцгебирге Ауе.

През 1974 г. Магдебург печели Купата на носителите на купи. По пътя си отстранява последователно НАК Бреда, Баник Острава, Берое (на четвъртфинал с 2:0 и 1:1, в предишния кръг старозагорци са били Атлетик Билбао) и Спортинг Лисабон. На финала пред едва 4600 зрители в Ротердам (познай, дали на феновете от ГДР е било разрешено да пътуват) Магдебург бие Милан с 2:0 – автогол на Ланци и попадение на Волфганг Зегуин. През 1981 г. Йена губи финала в същия турнир от Динамо Тбилиси, като преди това отстранява Рома, Валенсия и Бенфика. През 1987 г. Локомотиве Лайпциг бие Гленторан, Рапид Виена, Сион и Бордо за да стигне до финала в Атина срещу Аякс, от който и пада с 0:1, като гола за холандците отбелязва някой си Марко ван Бастен.

Първият мач на националния отбор на ГДР, който кой знае защо играе традиционно в синьо, е срещу Полша през 1952 г. (загуба с 3:0), а последният – на 12 септември 1990 в Брюксел срещу Белгия (победа с 2:0). За първи и единствен път ГДР се класира за Световно първенство през 1974 г. Предварителната група е истинско изпитание за ръководителите на “демократичната република” от чисто идеологически съображения. След победа с 2:0 срещу Австралия, източногерманците трябва да играят на Олимпийския стадион в Западен Берлин с Чили (в Чили властва Пиночет, а националният отбор се класира, след като Съветският съюз бойкотира квалификационния бараж) – мачът завършва 1:1. В третата среща обаче за пръв (и в крайна сметка отново единствен) път един срещу друг застават отборите на Западна и Източна Германия. Пред 60 хиляди в Хамбург с 1:0 изненадващо печели ГДР, а автор на легендарния гол е Юрген Шпарвасер. Във втората фаза на турнира източногерманците падат от Бразилия и Холандия и правят равен с Аржентина. Шампион, както знаеш, става Германската федерална република.

ФРГ става шампион и през 1990 г. – в състава са единствено западногерманци, тъй като националният на ГДР все още съществува. Планиран е мач между двата отбора, с който трябва да бъде отпразнувано обединението, но той така и не се провежда от съображения за сигурност. Обединен германски отбор участва едва в квалификациите за Евро 1992 с бившите източногермански национали Матиас Замер, Томас Дол, Андреас Том и Улф Кирстен.

През сезон 1990/91 се провежда първенство на Североизточния футболен съюз, чиято цел на практика е да определи кои източни отбори ще се класират в обединената Бундеслига (Ханза Росток и Динамо Дрезден), кои ще отидат във Втора (класираните между 3. и 8. място) и кои (местата от 9. до 14.) – по-надолу.

След обединението единствено Ханза и Енерги Котбус от всички източни отбори се представят що-годе добре, движейки се нагоре-надолу между Първа и Втора Бундеслига. А Росток и Котбус всъщност нямат каквито и да е успехи от ГДР времената. Всички, ама всички по-известни отбори се сриват до регионалните аматьорски лиги и понастоящем проблемите им се свеждат до това, как да вържат бюджета и как да се справят с крайнодесните си фенове. Добре, че преди няколко години Германският футболен съюз създаде Трета Бундеслига, че да могат някои от тях да се хвалят, че играят профи футбол. Нещо като отборите от нашата Арефеге.

Архив: януари, февруари, март 2010

Началото на 2010 година, в чийто край се счупи всичко - твърде злободневно, дреболии, заяждане... не мисля, че бих отделил дори туит за повечето от нещата, на които съм обръщал внимание в блога тогава. Остават митничарските тениски и деня без интернет, псевдо си остават и българските медии.

Личните блогове са толкова 2009-а, а изключването на гугъловия рийдър ги доуби. Не чувствам, че имам недовършена работа тук.

Архив: ноември и декември 2009

Всъщност архивът от двата месеца може да се сведе до този постинг за края на Прехода - заставам зад всяка дума и държа да го прочетеш. 4 години по-късно пропиляното ни поколение излезе на улицата, преброи се и разбра, че е изгубило играта. Как се казваше онзи нелош-като-за-български филм? Тилт.

Архив: септември и октомври 2009

Осъзнавам, че 2 месеца са малко време. Ужасно малко време, което изтича прекалено бързо и се забравя. Като всяко време всъщност. Времето, преди лаптоп... колко курозно. Помня обаче Будапеща прекалено близо. Роди се Ролинг Стоун, а после умря. Вивател умря, роди се Виваком, който също ще умре. Показах картите на националните стереотипи на Янко Цветков, доста преди всички останали да луднат по тях и да се превърнат в книги. И кръстихме последния цвят Попфолк/Малеби... всъщност, преди тук се коментираше много повече, значи ли това, че блогът е мъртъв?