21.2.11

Епохален труд

Албер Кан не е фотограф, той е човекът с парите - от тези, които променят света. Син на еврейски търговец от Елзас, чието семейство се мести в Париж след Френско-пруската война от 1870 г. Докато учи в университета, Албер започва работа като чиновник в банка Годшо, а към края на века е вече нейн мажоритарен собственик и един от най-богатите хора на света. Името му се свързва с редица начинания, но най-вече с Архивите на планетата - между 1909 и 1931 г. екип от фотографи и оператори, ръководени от Жан Брюне обикаля 50 страни по света и осигурява 72 хиляди цветни снимки (в т. ч. 66 от България) и над 180 хиляди метра черно-бял филм, безценно отражение на цяла една епоха. Технологията на снимане е автохром - първата форма на истинска цветна фотография, патентована няколко години преди това от братя Люмиер.

Крахът на Уолстрийт през 1929 г. и Голямата депресия разоряват Кан и той прекратява проекта. Имението му в Булон-Биянкур е отнето от общината през 1936 г., но той остава да живее там до смъртта си 4 години по-късно. След войната великолепните японски градини към къщата са отворени за всички, а на мястото е създаден и Музеят Албер Кан, съхраняващ всички оцелели фотографии от Архивите на планетата. Още за тях може да прочетеш (и разгледаш) на сайта на музея, в страницата на книгата на Би Би Си, посветена на Кан и в скорошна публикация на Френския институт.

2 коментара:

Яни каза...

редактирай годината на Френско-пруската война ;)

Пламен каза...

Хех, да, то няма и как да е 1970-а ;-)

Публикуване на коментар