30.7.12

Хранителни навици

Понякога, когато съм сам, ям в Хепи.
Винаги, когато съм сам, ям в Хепи.
Винаги съм сам.

24.7.12

Преди еврото: Румънска лея

Чувството при започването на текст за Румъния напомня максимално това "като в небрано лозе". Възедрата държава, кацнала на север от Балканския полуостров (и тя на кръстопът, кръстопът до кръстопътя, майнольо), спотва население, съставено етнически почти поравно от митичните власи, цигани и мешавица от славяни, немци и унгарци; скурилен романски език, звучащ все едно чех говори испански или руснак - френски или словенец - ретроромански и история с корени в изпълненото с големи като Антарктида бели петна ранно Средновековие, преминаваща през куриозен и кървав период, завършил в края на 19. век с обединението на три иначе враждуващи княжества под короната на, както е модерно тогава, вносен немски принц, след което всичко, случващо се в Румъния, поразително прилича на всичко, случващо се в България (с разликата, че на север всичко е малко по-екстремно). Чак до съдбата на леята (в оригинал leu, мъжки род), която ще си отиде от този свят заедно с българския си адаш - лева, за да бъде заменена с еврото, а 40 дни по-късно ще бъдат оплакани заедно, защото братята румънци са също като нас православни и имат красиви, ако ще и малко странни като всичко останало у тях, устремени към небето църкви.

Завършвам поредицата от неестествено дълги изречения в този увод с любопитната подробност, че банкнотите на леята от 2005 г. са пластмасови - това е може би по-практично, защото така са по-евтини и трайни, но пък усещането на найлоновите "хартиени" пари в ръката е малко странно, така че по-скоро не съм фен на идеята. Други практични новости от 2005 г. са деноминацията, при която 10 хиляди стари леи стават 1 нова, и корекцията в размерите на банкнотите, така че да са идентични на тези на еврото и да се избегне пренастройването на автоматите при въвеждането на последното.

За съжаление пропускаме култовата банкнота от 2000 леи, посветена на слънчевото затъмнение от 11. август 1999 г. и минаваме на старите 10 хиляди, сега 1 лея. Николае Йорга (1871 – 1940) е историк, политик, поет, министър-председател на страната между 1931 и 1932 г. С десни и консервативни възгледи, националист и антисемит, въпреки това е против анексирането на Южна Добруджа от България и един от отявлените врагове на фашисткото движение Желязна гвардия. Конфликтът с последните в крайна сметка му коства живота - Йорга е отвлечен и разстрелян от легионери месец след абдикацията на крал Карол II.

Джордже Енеску (1881 - 1955) минава за най-великия румънски композитор. Неговото име носи най-красивата класическа сграда в Букурещ - Атенеума. Тук можеш да прослушаш Румънска рапсодия, струва ми се, че си е съвсем прилична... Сега се сещам, че можех да спретна нещо около маяхи-майахо-майахохо, ама хайде няма.

Може би вече забелязваш, че освен портретите на известни личности и предмети, индикиращи заниманието им, на аверса на леите централно място заемат различни цветя. На единичката е изобразена тинтява, на петте леи - карамфил, тук, на десетте има ружа, следват еделвайс, теменуга, полски мак и липов цвят. Портретът тук е на худжника Николае Григореску (1838 – 1907). По-интересен детайл от биографията му е, че е бил кореспондент-доброволец по време на Руско-турската война от 1877-78 и на основа скиците си от битките при Гривица и Оряхово е нарисувал платна като Битката при Смърдан, Шпионин, Пленени турци, Червен хусар на кон.

Скачаме на банкнота с номинал 50 леи (които се равняват на около 25 лева, но пък е с размера на 50 евро), решена в патешко жълто. А банкнота в патешко жълто може да е посветена само на... на авиатор. Аурел Влайку (1882 – 1913) е инженер, изобретател и пилот. Между 1909 и 1913 конструира три самолета, кръстени Влайку номер 1, 2 и 3. Както може би се досещаш от годината на смъртта му, нещо се обърква - амбициран пръв да прекоси Карпатите по въздух Аурел не изчаква третия му модел да бъде сглобен и излита със старата двойка, но се разбива край Къмпина. На Влайку е кръстено международното летище на Букурещ в Бъняса, както и станция на метрото по линия М2 между станциите Авиаторилор и последната Пипера.

Този е много интересен, ама сигурно ще ти досадя, ако седна да изреждам всичко - накратко, Йон Лука Караджале (1852 – 1912) е драматург, журналист, писател, силно ангажиран политически, един от тримата тук, заедно с Йорга по-горе и Еминеску след малко, свързан с кръга Жунимя. Жунимя е движение с огромно влияние върху формирането на румънската национална култура, в т. ч. политика и лингвистика, от края на 19. век. Любопитен момент от биографията на Й. Л., както най-често е съкращаван, е дългогодишната му вражда с поета Александру Мачедонски - без майтап - Александру е със славянски корени, Караджале пък е фамилия от гръцки произход и нека конспиративните теории започнат сега. Като финален и единствен щрих за значимостта на Й. Л. за румънската култура ще спомена, че подобно на Иван Вазов тук, националният театър в Букурещ носи името Й. Л. Караджале.

Лучиан Блага (1895 – 1961) върху банкнотата от 200 леи е поет и философ. Понеже от румънска философия и поезия разбирам даже по-малко от румънска музика, ще спомена само, че през 20-те години по шуро-баджанашка линия (министър-председателят Октавиан Гога хем също е бил поет, хем рода на жена му) Лучиан е заемал постове в редица посолства в Европа, обаче по време на комунизма е бил нещо репресиран.

Михай Еминеску (1850 – 1889) е националният поет на Румъния. Най-известното му произведение е поемата Зорница и още приживе са му викали гений, но статута на национален поет придобива не на последно място заради едно мимолетно залитане по Парижката комуна (досущ като Ботев), което го прави мил на комунистическия режим. В последните години от живота си Еминеску страда от психическо разстрийство и умира едва 39-годишен. В София на негово име са кръстени отсечката на бул. Ситняково край румънското посолство и профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език, откъдето сигурно ще ми скъсат ушите, ако видят какви съм ги писал тук.

20.7.12

Архив: ноември и декември 2008

Има твърде много бележки в тези два месеца, някак наивни ми се струват, но има и няколко важни постинга - за логото на БСП, което се оказа крадено от сайт за поздравителни картички, едно кратко текстче, което по някаква сео-магия се оказа много посещавано, за конкурса за дизайн на нов Рутмастър, който по-късно беше реализиран, първият и може би най-мейнстрийм постинг в блога въобще - как да се возиш в софийския градски транспорт, както и началото на поредицата Знамена на рекламата, с втора, трета, четвърта и може би скоро пета част.

17.7.12

Ина


Ина, -2 месеца, октомври 2011 г.

Ема и Ина в новата си стая, юли 2012 г.

12.7.12

Разни фотографи 26

Тук няма отговори, няма дори въпроси, само картинки.

Пол Де Луна, Дейна Нийбърт, Андрю Смит, Брад Елтърман, Джон Русо, Клиф Уотс, Бърт Стърн, Сиг Харви, Дейвид Мъшигейн, Натали Арефьева, Милен Леземан, Кевин Амато, Здравка Кокалова, Томаш Лазар, Кирил Бичутски, Петер Грансер, още Жозе Ферейра, Ребека Топакян, Нора Блум, Виктор Афаро, Габриела Камероти, Питър Денч, Моби, Рай Елис, Адам Холи, Максим Балабин, Йорк Вайсман, Ирене Арместо.

Максуел Сноу, Адолфо Валенте, Еразмо Уонг, Хейки Лейс, Дейвид Де Лара, Клаудио Оливерио, Илона Шварц, Роберта Валерио, Рикардо Герейро, Бярне Баре, Раян Родайнис, Кармен Гонзалес, Лоръл Накадейт, Мехмет Айтекин, Питър Фънч, Алберто Касани, Мариана Ротън, Лара Гаспарото, Анатолий Болков, Сол Лайтър, Сандер Декер, Нандо Еспарса, Фернандо Мартинс Ферейра, Бартош Матенко, Алберто Будзанка, Нико Перес, Мария Сардари.

Матео Палмиери, Реним Мутевелиолу, Орландо Рохас, Антон Бабушкин, Асако Нарашани, Александер Нойман, Адам Муун, Тод Хайдо, Ан-Мари Арпен, Руан ван дер Санде, Франк Махаловски, Надя Кинг, Матьо Владимир Алиар, Баръш Актънмаз, Дийн Айсидоро, Маркус Мьолер Бич, Алекс Уеб, Даниел Ерънуърт, Габриела де Мартино, Кале Густафсон, Магнус Унар, Сораб Ведат, Щефан Гифтталер, Корай Парлак, Кевин Ръс, Върнън Трент.

Браян Дъфи, Патрик Личфийлд, Йозеф Хофленер, Дан Белею, Юлка Вилям, Лейла Петерсън, Йола Монаков, Анди Ъруин и Люк Бирн, Беата Сервин, Сайз, Джесика Гомес, Марко Онофри, Тито Моураз, Джон Крофърд, Микел Риера, Франк Бобо, Наташа Игел, Абдул Смит, Маркос "Тути" Вилиан, Бернард Арсе, Ирела Конов, Уейд Шийлдс, Зорик Истомин, Ема Лорън, Джулия Берсани, Ален Пре, Бенедит Редгроув, Кирил Арсеньев.

Барбара Нитке, Феликс Ларер, Рафал Милах, Матьо Сезар, Константин Леляк, Питер Хенкет, Елиел Джоунс, Лукас Кавалейро, Самюел Бейлис-Ибрам, Патрик Симпсън, Джей Б. Соседа, Мири Хьоглунд, Давид Пейшото, Марко Мая, Бисо Ступакоф, Зак Венъс, Хенрик Карлберг, Джулия Бертоли, Мигел до Канто Сол, Ива Цукич, Хиплер и Бруние (с жестока навигация по ключови думи), Ник Мийк, Андреа Зоненбърг, Майкъл Мълър, Тас Лаймър, Кейти Илионор.

Есперанса Моя, Марк Селиджър, Сам Шуберт, Даниел Шрайбер, Ясмин Депорта, Къртис Ебърхард, Астрид Муньос, Джовани Савино, Рикардо Пезарези, Карол Немс, Йозеф Дани, Пепе Тортора, Дую Атаджан, Мария Николаева, Светлана Стоянова, Жан-Франсоа Лепаж, Кайл Скъли, Фелис Палома Гонзалес, Стивън Чу, Тони Холткемп, Армин Мартен, Стивън Шор, Британи Чавес, Мелхиор Абай, Уго Дап, Каял Ънгър.

Гийом Белвез, Марко Джулиано и Джесика де Майо, Даниел Гонзалес, Майк Смашбейз, Никола Герен, Жорже Мая, Сито Алвина, Елизабет Брук, Александър Бертан, Карлес Кастро, Мартин Ная, Луси и Симон, Лионел Делюй, Роб Купър, Факундо Санчес Соса, Агустина Палярики, Малгожота Шимко, Рене Витфилд, Ема Пари, Британи Никол Фабри, Николине, Оливие Валсеки, Паоло Дел Прато, Матю Тамаро, Роберто Дел Тоньо, Анджела Бътлър.

Клаус Тиман, Шон Марк Лий, Елизабет Уайнбърг, Михаела Книжова, Браян Арис, Оля Жужалова от Магадан, Майк Кайзер, Лиса Смит, Агустин Санчес, Оскар, Макс Лечер, Дейвид Бойсън Купър, Тони Кокс, Василис Тангулис, Роб Маккий, Кеямо Оноджи, Поли Рефърд, Фабрис Мабийо, Хеда Селдер, Клер Гросман, Лаура Гоманс, още Кейт Белм, Хана Кристина, Ирене Морай, Ерика Брокис, Стан Шутце, Сеня Вилд.

Карл Ротенбъргър, Никола Кюперъс, Джен Дейвис, Оли Кекалайнен, Кристина Хоро, Бела Блъш, Джонатан Франтини, Изабел Бертолини, Филип Антонов, Хулио Ромеро Прието, Кристина Пейк, Уилсън Гомес, Саша Самсонов, Кларънс Тайсън, Рафаел Мора, Брайон Пол Маккартни, Мелиса Салабери, Жером Ютер, Каролина Патерностро, Гавин Уотсън, Киран Патил, Кай Фохтман, Хейли Браун, Патрик Джауст, Дияна Толицки.

Хърб Ритс, Ален Лабой, Артур Ястжебски, Пьотр Захаров, Джереми Голдбърг, Крис фон Вангенхайм, Ерик Енгълхард, Андреас Кок, Даяна Мелфи, Франсоа Русо, Аарън Цюру, Дейв Рудин, Осмън Ори, Емили Ласло-Рат, Диего Хименес, Антони Моле, Тимъти Сакенти, Майкъл Аги, Никол Мария Уинклър, Минко Минев, Джей Алански, Джош Уели, Хоел Соса, Матс Олеклинт, Майрия Остин, Микел Супрас.

Бертран, Мекуро Кото, Мишел Карпман, Славомир Климковски, Бриджет Блум, Сейе Исикалу, Озмин Ори, Настя Василюк, Юрген-Курт Вегнер, Ивон Ши, още Гийом Кайаджан, Гибсън Реджистър, Кай Руе, Елайджа Маджески, Соня Какойло, Ванина Ковалски, Роджър Декер, Кирил Воронцев, Натали Алборнос, Мачей Ниеслони, Тейт Хемлок, Марта Касталдо, Лирой Гренис, Влад Кенер отново, Ейми Фрайс.

Еманюел Бресон, Аманда Закъм, Гийом Ербо, Мачей Макаловски, Михал Бжежински, Анаис Сутифонг, Сантяго и Маурисио, Хайди Леркенфелд, Марта Торес, Димитър Жеков, Адита Тжандра, Стейси Марк отново, Рен Ханг, Лори Андрюс, Людмила Кошкина, Алеш Фремар, Масимо Свестито, Марк Аутръм, Фред Фрейзър, Венсан Прат и Беноа Гюри, Бруно Бозон, Мартин Кастийо Моралес, още Павел Кисельов, Йохан Верхулст, още Алфред Вайсенегер, Даниел Иван, Лорън Уитроу.

Йоланда Гонзалес, Кийла Варли, Карстен Вробел, Колин Дауст, Даниел Тройс, Саймън Екълс, Сол Мираля, Гарет Майърс, Джема Едуардс, Елитоп, Анхел Варгас, Оля Генералова, Вилфред, Питър Маккейб, Манди-Лин Антониу, Трейсон Куули-Денис, Джон Пери, Райнхард Пантке, Луиш Фелипе Кастро, Стефания Фала, Ернесто Карозо Ареги, Педру Матос, Глен Ричардсън, Карина Лакс, Андреа Прато, Лука Табарини, Камерън Бушонг.

Съставянето на постингите от фотографската поредица ми коства сизифови усилия. Но щом четеш това, може би само донякъде...

4.7.12

Триптих

Набирам номера... три, нула, четири, зелена слушалка. Не знам на кого звъня и защо. Събудих се с убедеността, че трябва да се обадя. Изчаквам два сигнала, затварям.

Звъни почти веднага. Хората, които бързо връщат обаждания...

- Здравейте! Търсили са ме от този номер?

Гласът й е сутрешно дрезгав, но свеж и някак приповдигнат. Какво правя? Усещам, че мълчанието ми започва да (не) звучи глупаво.

- Извинете, направих грешка, докато набирах.

Оф, можех да измисля нещо поне малко по-достоверно. От другата страна става по-тихо. Притихнало. Тихо като ръка върху устата, като телефон върху рамото. Очаквам да затвори, да ме отреже, но нищо не се случва. Продължава цяла вечност.

- Ъм, съжалявам.

Това съм аз. Не съм сигурен, дали го казвам, прошепвам или само си го помислям преди да затворя.

Имам нужда от дълго кафе с много захар. И тихо място, където да оставя призраците на съмнението и ужаса да ме изядат. Това ще бъде лесно.
_

През последните няколко години правя всичко за да стана излишен, да не липсвам на никого, когато ме няма, да не съм нужен. Така е честно. Лесно е - показваш слабостите си, доброволно ставаш уязвим - първоначално ти се струва трудно, но после, като при цигарите, започва да идва естествено, не се бориш, спориш само, когато знаеш, че е в твоя вреда, сменяш темата, ако те попитат как си, не проявяваш инициатива, показваш на хората, че могат всичко сами. Така по-късно, когато вече не си до тях, те не усещат липса. Звучи тъпо, защото е, но това не го прави по-малко смислено, благородно дори. Социалната същност на човека се проявява най-силно, когато трябва да отхвърли. Има хора, които не искат да зависят от други, и хора, от които не зависи нищо - аз и ти сме от вторите, а първите са всички останали. Колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-малко болка и за двете страни.

Трябваше да напиша всяка фраза на отделен ред, като стихотворение. Така е модерно. Няма.
_

Маркус Лихтер има практиката да назначава бивши любовници за шефове на фирмите му. Не знам каква е бизнес логиката, но работи. Повечето са от Източна Европа, което го прави някак по-очевидно, но на него не му пука, защо да му пука. Официално Маркус е започнал с туризъм, дори все още има няколко хотела в Тирол, но според слуховете първите му няколко милиона са от търговия с оръжие, наркотици и пране на червени капитали. Нищо чудно - все дейности съвсем в реда на нещата за буферна държава по времето на Студената война.

Мариана има светла кожа и почти невидими лунички около носа, косата й е светло кестенява, с високи тънки вежди и лице, което не бих определил непременно като красиво. Не особено висока, с перфектна фигура, големи гърди и красиви крака без нито една бенка, следа от раничка или каквото и да е, нещо нетипично за жена в средата на 30-те. Почти винаги е с високи токчета и пола, с елегантна походката - не като мнозинството жени, приличащи на панди с кокили. Като изключим склонността й понякога да носи пинстрайп, всичко в нея е в пъти по-класно от която и да е полякиня, за каквато често я вземат. Изглежда като човек, надраснал сянката на Лихтер, макар, предполагам, все още да е силно зависима от благоволението му. От няколко години е омъжена за някакъв австриец с унгарска фамилия - юрист и маловажен човек, оказал се на правилното място.

Има ги и бледо розовия лак на ноктите, по които понякога се появяваха рисувани цветенца, и начинът, по който (макар и само веднъж) се нацупи за дреболия - съвсем като малко момиченце. Винаги гледа събеседника си в очите, но не втренчено, по-скоро внимателно и спокойно. Усмихва се на правилните места и винаги, когато ситуацията го позволява, превключва на български.

Въобще не знам как се забърках в това...