Разни 121

TL;DR. Бърза подборка на по-интересните неща, които не се случват онлайн, за да ни разсеят от нещата, за които нямаме време офлайн:

Започваме лежерно с реклама (за да не прекъсваме в най-драматичния момент после) - през 50-те във Франция се развихря кампания за трезвеност или поне това е нещото, което местните разбират под лозунга "Не повече от литър вино на ден", още купища реклами и издания за дизайн, предимно от Холандия и отново Франция, в този архив и нещо по-актуално с кампанията на Момондо за пътуването, но не сега, а на предците ни.

Илюстраторите телеграфно, във фотографско темпо: Пиго Лин, неделните слънца на Тед Карпентър, Рафаел Варона, Матеуш Урбанович от Токио, минималистичните години на Леван и Давит, идеалният отбор на Стенли Чоу, студио Мути, Джена от Бреда, Ким Роселие, Андреас Прайс, Соня Алинс, Дейвид Лозо, славянски комикс от Катаржина Витершейм, Конал Дийни, Кристофър Неш, Теодор Георгиев, Скот Макрой, Мурат Палта, Йехуда Девир, Бен, Натали Мартинес и по постер на ден от Магдиел Лопес.

Спомняш ли си неслучилия се скандал с вицепремиера Валери Симеонов и майтапчийските му снимки от концлагера Бухенвалд? А шейминг проекта Йолокост, странно предшестващ го - е, май всички са се извинили (без Валката де - патреот мъж се не извинява), но пък е чудесна отправна точка за осмислянето на историята. На историята ни. Какво е "Източна Европа", как е измислена и кога ще си отиде. Илюстрирана история на славянската нищета на първо чуване звучи неуважително, но е много мил и обхватен проект, посветен на този край от света. Няколко разходки из Изтока през миналия век: мрачната и бляскава Будапеща през 30-те от изобретателя на SLR фотоапаратите; пражката неделя и още безгрижни кадри от Чехия през 60-те, после идват танковете; Източен Берлин през 60-те, 70-те и 80-те, съпоставен със същите места сега, а промяната е много по-голяма от видимата; градската градина в Плевен и една в Запада - Амстердам от края на 19. век. През 1936 г. Великобритания е разделена подобно на днес, но една битка по улиците лондонския Ийст енд спира марша на нацизма. А преди 40 години англичаните също гласуват за или против обединена Европа и снимките говорят за една някак по-ведра кампания (може би е заради офертата на Бевърли). Донякъде подредена по индийски, но изключително богата база данни за историята на раджпутите - княжества, управлявали северната част на субконтинента през по-голямата част от историята му. Как откриването на Троя от Хайнрих Шлиман открехва немците и за свастиката. Илюстрирана история на интимното окосмяване през вековете - разгледай, попрочети и, явно се очаква, създай си мнение. Иначе Чарлс Дикенс, освен велик писател, си е имал мнение за много неща и не се е страхувал да го изразява - виж само темите за България в седмичника му Домашни думи. През 70-те години на 19. век осаджите са изселени от териториите си в днешен Канзас. Именно там, в Лабет малко след това се разиграват шокиращите събития покрай първите серийни убийци в Америка - Кървавите Бендърс, които, като прочетеш историята, ще установиш, че са в основата на един куп хорър филми по-късно. Късметът на изгонените осаджи се обръща и скоро в новите им земи е открит нефт, който ги превръща в милионери. Докато не започват да измират мистериозно - разследването на тези убийства пък ражда ФБР. 20 години след основаването на бюрото, през 40-те 20 хиляди служители работят само в тази "фабрика" за пръстови отпечатъци. И един още по-студен случай - какво разкриват древните трупове в блатата на Северна Европа. Уикендът е едно сравнително модерно изобретение, но, струва ми се, вече недостатъчно. Интерактивна карта на Римската империя - не е зле за начинаещи в областта. През 60-те немски изселници, предвождани от Паул Шефер, основат Колония Дигнидад - затворена, изолирана и строго охранявана общност в Чили, която дълги години пази мръсната тайна за мъченията и издевателствата, които се случват там, но днес е вече туристически обект, бля. 5 века назад във времето се случва една по-различна бежанска криза - иберийските маври са изгонени от християнска Испания. Забравените готи, които тръгват от Скандинавия за да завладеят цяла Европа в ранното Средновековие и... да изчезнат. Уморените железопътни гари ги изоставят, нали? Рисувал ли е Джентиле Белини Скендербег и деца ли са строителите на столицата на фараона Ехнатон, съпруг на Нефертити и баща на Тутанкамон. Малко бележки за това как Османската империя е повлияла върху европейския начин на живот. И малко история от бъдещето, преди отново да се обърнем към миналото - какво ще се случи, когато умре кралица Елизабет II.

Преди бомбардировките на Втората Световна и Брежнев да сринат Кьонигсбергския замък, столицата на Източна Прусия е един от най-красвите немски градове. Днес в центъра на Калининград зее празно поле и потъващият в почвата Дом на съветите, а бюрократични неуредици и финансови проблеми уви продължават да спъват осъществяването на проекта Сърцето на града (в момента дори иначе добрият сайт не е онлайн). Състоянието на Наркомфин (въпреки тъпото име) не подобава на значимостта на сградата за конструктивизма, но донякъде отговаря на неосъществената комунистическа утопия. Какво е Наркомфин, какво е да живееш там, какво няма и какво се очаква да се случи с него. Още много бетон и тухли в къси линкове: модернизъм по френски, калифорнийски и африкански, нерадостната съдба на един от шедьоврите му в Индия и визуална ода за променящия се (и понякога изчезващ) Берлин; Москва се кани да събори цели квартали с хрушчовки - първите панелки от 50-те, и това не е съвсем добра идея; други 10 емблематични сгради в руската столица, бастисани през последните години; оказва се и че прекрасните британски провинциални имения са застрашени от разрушаване, през 60-те Нюкасъл започва да расте вертикално, но, подобно на всички смели планове от епохата, остава недовършен и неразбран; мрачната страна на Льо Корбюзие и влечението на порно индустрията към известния му стол LC4; продължаваме брутално с няколко класики, седем храма, разходка в Буенос Айрес и сеулско възраждане; живот си живеят в загребския Люлин Мамутица; скрити съкровища на интернационалния стил в село Лаки, остров Лерос; изчезващите кегелбани на Германия; първите "небостъргачи" на Ню Йорк от края на 19. век, град, в който вече има места, които слънцето не огрява никога; една от добре запазените флак-кули от Втората Световна война може да се превърне в най-новия (и висок) парк на Хамбург; до Румъния за укрепените средновековни църкви на Трансилвания и няколко къщи в брънковянски стил; една сграда, която успява едновременно да изпъкне и да се впише в типичната малтийска архитектура на Валета; защо е толкова кално (и как да не е); българският отговор на гръцките ръчно декорирани фигурални плочки, за които говорих преди време, и барселонската версия на подовете на Париж, които споменах тук, но внимателно подредени, че и с карта; кина, блокове, къщи и градски пространства; бягството на два сина на бащите си от сянката на бащите си - Алберт Шпеер младши и Себастиан "Паблоескобаров" Марокин - в архитектурата; старата гара на Айфеловата кула в търсене на нов живот; креативни решения за решетките в паважа около дърветата; ужасно (с което имам предвид прекрасно) детайлни миниатюри на сгради; арменски прелести във VR-формат; кориците на каталозите на ИКЕА от 1951 г. насам; изоставеното бъдеще на архитектурата; как растат най-бързо растящите градове в Китай (за които вероятно не си чувал) в таймлапс. Хей, Уес Андерсън, може да спреш да търсиш локации за новия си филм, просто провери този списък. Искаш магистралата да стига до центъра на града? Няма проблем, но до няколко години няма да остане град. Ако в Париж попаднеш на нещо, което прилича на средновековно укрепление, вероятно стоиш пред РПУ.

Мап порн и еротика! Ако има нещо хубаво в резултат на Студената война, то е Европейският зелен пояс, който следва държавните граници на Желязната завеса. ЦРУ отбелязва 75-годишнината на картографския си отдел като публикува доскоро секретни карти от целия свят. Искаш да обиколиш всички пъбове в Лондон? ОК, това е най-краткият пешеходен маршрут за лазене между тях. Стереотипна карта на Гърция, която всъщност е забавна дори да не си грък. 220 метро системи от целия свят - смачкани и опростени, московизация, но добре аргументирана на Парижкото и изобщо още много радикална картография.

Две приложения, с които можеш да си нарисуваш собствен свят - едно за реалистични сателитни снимки и друго за плашещи портретни снимки, всичко от съвсем простички скици.

На път в миналото на легендарния Път 66; по Транссибирската железница в снимки; най-странните места, посетени от Мънчис през годината; експедиция Украйнер разкрива по-малко познатите места в страната (все едно има много по-познати) и хасидският "Бърнинг мен", пак там; всичко, което ти трябва да знаеш за всеки британски стадион; в търсене на овидиевите варвари по северното Черноморие; бреговете на Втората Световна война; Дракула е измислица, не само на Брам Стокър, но и на социалистическа Румъния в търсене на повече западни туристи; а може и по-просто и набързо с този влог.

Звучи скучно, но е маниашко - визуализация на работния ден на американците по сектори. Все някога си се сблъсквал с любопитния факт, че например Япония на японски е Нихон, Италия на полски е Влохи, а Гърция на турски - Юнанистан, но тук може да се запознаеш с всички. "Американски" неща, които се казват така, но не са непременно от там. Ако случайно си пропуснал - онова изследване за религиозността и патриотичността в Източна Европа, впрочем в Полша, както и тук, много обичат да освещават всичко от свещеник. Националните химни, оказва се, се плагиатстват по-често, отколкото предполага целта им. Гледам знаеш поне един славянски език - удари едно рамо на този речник. Кебапи и расизъм в Полша. Финландците са пословично притеснителни, затова и сет с финландски емоджи не е хич лоша идея за комуникация. А Монотайп е в търсене на универсален език (или ако не стане - поне универсален шрифт) за глобалното село.

Отваряме по бира и пускаме мача (някой стар, щото големите първенства тъкмо приключиха): кратка история на IPA за тези, които не са внимавали навремето; 20 лафа, с които да звучиш като разбирач; най-популярните сортове хмел сред крафт пивоварите, които трябва да познаваш, които имат какво да разкажат и които не са такива; как да комбинираш бира с твърд алкохол (никак, мен ако питаш, щото много боли глава после) и, ето тука си идваме на думата - с различна храна; квайк - новата стара мая от Норвегия; поредната мини автоматизирана домашна пивоварна; бирата, а не друго, буквално сваля маймуните на земята и дава тласък на човешката цивилизация в темата на актуалния Нешънъл Джиографик; новинки от индустрията по руски, ако са ти писнали линковете на английски.

Историята на едно от по-малко експонираните испански дербита - това на Севиля; политиката на катеначото и тоталния футбол; 92 британски стадиона и безброй Лего тухлички, това няма как да не е велико; футбол може да се играе навсякъде, а Лион Гладуел ни разхожда из по-странните арени на истинската игра; да вземе ли да изпадне Хамбург, че да се свърши с тая мъка; отново на темата за най-оспорваното първенство (с различни показатели и по-грозни графики); различната история на ултрасите на турския Бешикташ; как се раждат златните поколения; може и така - спортът за един мирен свят, както пишеше на Националния стадион преди време, но този път наистина, а Хумел може да изглежда като малък производител на спортна екипировка, докато всъщност са нетайна филантропска организация; най-резултатният голмайстор на всички времена - Пепи Бицан; кои са най-добрите емблеми в света, един опит за типографски редизайн на клубовете във френската Лига 1 и една графична книга по темата, която да, ще си струва; дълбоко в миналото с мистерията за съставите на финалистите в първата Купа на ФА, цветни оцветени кадри от началото на миналия век и падението на един капитан до екзекуцията му по време на Втората Световна война и малко по-близо до нас с биографията на един от най-големите таланти на 80-те - Пребен Елкер и онзи момент, когато Байерн Мюнхен се преоблече като Бразилия, и то срещу Кайзерслаутерн в зелено (няма как да е по-щуро, нали) и вече на живо - от Купата на Таджикистан до женското Бразилейрао - онлайн стриймовете не трябва задължително да са на топ първенствата и нелегални.

Дизайнът на новите норвежки крони, за който говорихме преди близо 3 години, придоби окончателен вид (и са все така страхотни), а първите банкноти ще са в обръщение това лято. Това пък е един чуден проект за аржентинското песо, който няма да види бял свят и може само да съжаляваме за това.

И след всичката шарения - две темички, които заслужават повече време: Светла обяснява нещо, което много хора, дори уж с модерно мислене, не проумяват - демокрацията не означава дясна (не дай си Боже, крайна) политика, напротив. Провалът - неизбежен, но и нещо, за което западното общество (аз включително) няма механизъм за разбиране и преодоляване, като обект на "тедски" семинари и на цял музей.

Преди еврото: Малтийска лира

Преди време заявих, че някои валути, заменени от еврото, няма да получат внимание, но междувременно поредицата излезе далеч от границите на Европа, а едно скорошно пътуване до Малта осигури и поводa все пак да се спра и на местната лира. Което не променя факта, че дизайнът й нищо повече от невзрачен.

През 1825 г. на острова е въведен британския паунд, който замества сечените до тогава от Малтийския орден скуди. Както подобава за простичката и лесно разбираема английска парична система паундът се дели на 20 шилинга, които пък се състоят от по 12 пенса и съответно по 4 фартинга във всяко пени. Нещата се променят през 1972 г. - малтийската лира е отвързана от паунда, преминава на десетична система, като се дели на 100 цента и 1000 мила, а езикът, използван върху новите емисии банкноти, от английски става малтийски (близък до арабския, с някоя италианска дума тук-там). До 2007 г. малтийската лира е една от най-скъпите валути в света (само кувейтският динар е по-ценен) а смяната с еврото става при курс 0.4293 лири за еврон.

Банкнотите от последната, пета серия влизат в обращение през 1989 г., а лицевата им страна е еднаква при всички номинали. Основната фигура е на Мелита - традиционната женска персонификация на нацията с малтийски кръст, щит и шлем. Името й, както и името на цялата държава, идва от гръцката дума мели - мед. Има и три гълъба, и... уейт фор ит - емблемата на ООН. Изображенията на реверса на двете лири са на две различни исторически сгради от началото на 18. век, и двете известни като Банка Джуритале въпреки различните си функции през вековете - едната в Мдина, другата във Виктория на остров Гозо.

Върху петте лири са два елемента от крепостната стена на Мдина - Главната порта и кулата Торе дело Стандардо. Не се заблуждавай от синкавия нюанс на банкнотата - всичко не само в Мдина, а и в Малта е бежавеникаво.

На десетачката изведнъж става драматично. Малта не винаги е бил безгрижният, напечен от слънцето архипелаг - от войните на рицарите хоспиталиери с османците и блокадата на Валета по време на Наполеоновите войни до ожесточените бомбардировки на Втората Световна, мястото никога не се е радвало на пълно спокойствие и благоденствие. За тема на банкнотата обаче е избран момент от националното възраждане на малтийците след Първата Световна война, когато икономическите проблеми и желанието за повече автономия от Великобритания ескалират на 7. юни 1919 г., когато четирима малтийци са убити в размирици. Впрочем, дори в Малта денят, който е национален празник, е известен с италианското си име.

Най-после човек - министър-председателят Джордж Бордж Оливър (1911 - 1980), триумфиращ след обявяването на независимостта на 21. септември 1964 г. До него войници издигат флага на Малта вместо Юниън Джак (което по някакъв странен начин осигурява присъствието на британския флаг на малтийската валута, ама как да обясня ирония в тоя патриотичен контекст).

Сори, нито помен от рицари и шарени лодки в цялата серия.

Разни 118

Провокад пише рядко, но когато го прави, си струва - в случая ми спестява обясненията защо новите бутони за пешеходни светофари, които се пръкват на все повече кръстовища в София, са не просто безсмислени, но и чисто безумни.

Разнообразна, изчистено представена, базова или внимателно проучена информация, абе Флаг Сторис е блогът, който ме е яд, че не съм се сетил да направя пръв. Но пък ей на, започвам да ти/си се реванширам с още разни любопитни за флаговете по света - загрей с простата категоризация на Уикипедия по цветове и сателитните колажи на Макс Серадифалко, преди да се прехвърлиш на новото ми блогче. Вече минахме Нагорни Карабах, Британските Вирджински острови, Куба, Хонконг, Панама, Брюксел, Турция, Западните Индии и Еврейската автономна област, но имаш време да наваксаш.

И като стана дума за цветове, разбира се, имам още по темата - картините на известни майстори, редуцирани до 5 уеб цвята, (сицилианската) храна в палитри, диктатурата на Пантон и къде се съхраняват най-редките пигменти в света.

Защо един холандец продължава да се опитва да направи "новата си родина" България по-приемлива за живот не мога да ти кажа. Може би ти ще разбереш.

Сега ще си поговорим за кино и телевизия, даже малко ще погледаме: едва ли някога ще видим нещо подобно в България - впечатляваща с искреността и натурализма си поредица за пубертета на норвежката телевизия; неизлъчените пилотни епизоди на популярни сериали; как ли ще изглежда произволна глупост, дошла на ума ти, като филмов постер - готово, само пиши тук; историята на иранското кино, което въпреки превратностите в историята на страната (или може би заради тях) продължава да произвежда шедьоври; холивудските продукции от последните години в инфографика, сравняваща бюджетите и боксофисите им; впечатляващ сайт, посветен на анимацията през последния век; когато се правеха пропагандни филми срещу марихуаната.

Имаме и за четене - ужасите на ужасите за едно пени и модерният ужас от Редит.

Ако ти е харесал турския фънк отпреди време (известна част от плейлистите уви е затрита), тази ретроспекция на психеделията от югоизток е за теб.

Започваме с два архитектурни стила, за които все още е трудно да се намерят адвокати и които изчезват отчайващо бързо: минималистичният Белград, утопичният Лондон, модернистичният Киев и бруталният Уотфорд, красотата на голия бетон, изоставени съветски интериори, петте шедьовра на брутализма, историята на новата сграда на пражкия Народен театър, загубеният модернизъм в България, Баухаус (школата, не магазина). Оставаме дълбоко в миналото с поредицата на Гардиън за великите градове в историята на урбанизма - в началото са Александрия, Рим, Багдад, после спрях да насмогвам на дългите четива, но има още много, които препоръчвам систематично да изчетеш, във всеки случай не пропускай статията за любимия Ейшампле в Барселона; изчезващата България и изчезващата Русия; отдавна, когато Парижкото метро се е строяло открито, и по-скоро, когато един хотел в Тбилиси беше превърнат в бежански лагер. Разведряваме с култови сгради като анимирани герои, Лего-Берлин, постоянно растящия хартиен град и плакати на архитектурните стилове от, надявам се, добре познатия ти Федерико Бабина. Подовете на Париж си имат последователи: в Барселона, сред фудитата и изобщо плочки-фетишистите, а този съвсем сериозен проект цели да документира фигуралната керамика на Централна Азия. Два коренно различни, но еднакво брилянтни проекта за това, какво можеш да направиш с бивша църква - шареният и жив скейт парк в Астурия от Окуда Сан Мигел и елегантната, уважителна реконструкция от тел на ранна християнска базилика в Сипонто от Едоардо Трсолди. Оставаме в настоящето със самобитните (чудна дума, нали) бръснарници на Южна Африка, перфектната къща в Испания или перфектната къща в Дания, италианския отговор на любимото село на Франция, гид за сградите-символи на Ню Йорк, безумно скъп за живеене град, впрочем, и набързо в бъдещето с пустата столица на Туркменистан и трамвая от Ора Ито (който не е Рита Ора).

Голямата новина в света на парите от последните седмици е, че на американска банкнота най-после ще се появи жена - чернокожата Хариет Тъбман ще украси 20-те долара. Добър повод да погледнем към може би първата световна валута - терезианският талер е предпочитаното средство за разплащане в Европа и Арабския свят през 18. и 19. век.

Толкова са разнообразни, че само ще изброявам: Марио и Варио като истински (окей де, все едно истински) комикс супергерои и злодеи; 36 дни букви - отворен проект, в който всеки дизайнер може (или по-скоро можеше, щото точно свърши) да участва с буква или цифра за деня; по-с(т)илният немски орел; футболни карикатури от Омар Момани; минималистични идентичности за отборите от НБА и клубовете в Премиършип като кръгчета; всичко е измислено през 40-те; работите на Левенте Сабо и Малика Фавр са като от доброто старо време, откъдето е Робърт Браунджон; психеделичен стрийт вю и психеделичен френски плейбой; случаен дизайн факт; пиксел еротика; фантастичните светове на Фам Тунг Куан; шизоидна работа; няколко лога за преправяне; всички, ама всички превозни средства в градския транспорт на няколко американски града; Семейство Симпсън 2016; как се създава бирен етикет (ама от хубавите) и как една безпарична пивоварна направи Милтън Глейзър милионер; от любов към стенсила, кирилицата и авантата; изкуството на канализационните капаци; има нещо гнило в логата на музеите навсякъде по света; как дизайнът може да подобри градовете; портфолиата на Кшищоф Новак и Пацо Димитров.

Един дълъг политически реферат, който не те карам да четеш, но пускам заради инфографиката с разположенията на пленарните зали в различни европейски страни.

Таралежчето Лионел. Нейлисладичъък!

В спортния абзац имам няколко въздълги (и няколко не чак толкова дълги) истории - за връзката между Бенфика и португалската политика, как любовта към футбола спасява бежанка от Афганистан, неочакваното скудето за Верона преди 30 години, неизвестните, но и не по-малко люти дербита на Мостар и Украйна, футболният град Хамбург, откога в Ливърпул се пее You'll Never Walk Alone, фотографски проект, целящ да улови футболното сърце на всяка страна по света, еволюция на шортите, 5 цитата от великия Едуардо Галеано, за чиято книга говорих повече тук, когато избухна датския динамит, по-нишовото издание Пикълз и по-фундаменталната футболна библия, а ако много настояваш да има още един спорт тук, моля те, гугълни kabaddi и ми обясни що е то.

Животът и смъртта на Юкио Мишима - може би най-японската история, които можеш да прочетеш.

Яденето и пиенето и този път идват в повече, но съм сигурен, че ще можеш да поемеш всичко. За аперитив - можеш ли да познаеш продуктите, оформени като идеални кубчета, на плаката отгоре? Отговорите - в края на абзаца. Но сега - бира: крафт пивоварната Брудог (с чиято изумителна история можеш да се запознаеш тук) споделя рецептите за всичките си бири, така че всеки може да се пробва вкъщи; с какво за хапване да комбинираш; история на черната гданска "смърчова" бира; бедни страни - кофти пиене; зелените бутилки, за който се смята, че съхраняват по-зле, оказва се, могат да помогнат за създаването на по-интересно пиво; няма как да минем без ноторната вагинална бира; хмелът - спасител от рака; тъпа, тъпа наци идея; коя е любимата американска пивоварна на ънтапърите; защо германския закон за чистотата е отживелица; Пабст готви още изненади за хипстърите и кои бири само се преструват на крафт. За ядене имаме пачки, пататас бравас от Барселона, пушена рибка, най-добрите фалафели, какво хапва света в 8 сутринта, онигири, всички обичат кюфтенца, байноски жамбон, гид за най-вкусното място в Италия - Сицилия, солен лакриц, убийствено вредна захар, фалшиво суши и фалшиво къри, саке (окей, това е за пиене), военни порциони от различни страни, бургери за една не по-лоша планета, пицa, много пица, научно доказано вкусно индийско, красиви сладки, салами от плат, унгарски гулаш, японски шоколади, прочети и за изчезващите нюйоркски бакалии, неизчезващите полски млечни барове и какво тренди в Гугъл миналата година. А, ето ти и отговорите.

Значките не са били толкова ин от средата на 80-те. Но ето, за да не си съвсем изостанал, запознай се с 9 от най-добрите им (производители?) създатели в момента.

Следващите линкове може да са от онези, не особено подходящи за работното ти място, сеш'се, но и там ще са също толкова забавни: какъв по-добър начин да популяризираш кампания за опазване на рибите от това да ги снимаш с голи знаменистости; голи женски гърди.. преди да бъдат премахнати (от социалните мрежи); живият бодиарт на Кей Пайк; инстаграм свалячи; първият бански, разкриващ гърдите, от началото на 60-те кой зна защо не се налага, жалко; френски за любовници в илюстрации; ретро фетишът на падащите гащички.

Полша можеше да има уникален музей на Втората Световна война, ако местните петреоти не бяха дошли на власт. По време на същата тази война хиляди европейци бягат и са настанени в бежански лагери в Близкия Изток. Видео архивът на Бритиш Пате си е уникален и без ръкотворен музей (виж само репортажа от победата на Арнолд Шварценегер на Мистър Вселена 1969). Връщаме се още малко назад във времето за другата, първата Голяма война с тази документална поредица. За имитациите на Епъл II, оформили високотехнологичния сектор в Източна Европа (да, за Правец става дума). Тук можеш да проследиш еволюцията на атинския Акропол. Русия, оказва се, е водила неочаквано тежка война с примитивните чукчи в похода си на изток. Какво е да израснеш в посткомунистическа Полша (позна - като в посткомунистическа България е). Неща, които трябва.. или айде, не трябва, ама е хубаво да знаеш за варяжката стража на византийския император. За цялата история на Япония пък можеш да отделиш нищо и никакви 9 минути, вярвам в теб. Кой "убива" снимки от Голямата депресия? Ракетите и Кометите, които навремето пореха и родните води, имат доста интересна история и, както се досещаш, незавидна съдба - и аз се чудех какво става с тия чудеса на морския транспорт. Запознай се с най-страховитите жени в света - амазонките от Дахомей. Музеят Метрополитан пък иска да ни разкаже за средновековните игри с карти.

Светът ни продължава да е удивително шарен - от плашещата но по някакъв странен начин мила традиция на народа тораджа от Сулавеси да живее с мъртвите си роднини до помашките сватби в България; анимирани истории около коледния огън; защо клечат славяните - твоят естествен шанс да си меме; статистиката не лъже - бебетата са убили повече хора от терористите в САЩ.

Малко лингвистика: токи пона е най-простичкият, при това изкуствен език на света; 12 букви, които не се класират в азбуката (латиницата); география на кавичките и великите романи, редуцирани до пунктуацията си. И немалко карти: градовете в описания; интерактивна карта с литературните роуд трипове; кой е оптималният маршрут; знаците на Токио; Де Ре Милитари, или най-удобният, точен и изчерпателен източник за ситуацията в Близкия Изток, досега в 6 издания - 1, 2, 3, 4, 5, 6; най-най-сложните граници в света.

Разни 117

Сигурно са най-бавно написаните Разни досега. Дано не те отегчат много.

Преди време бях отделил почти цял постинг на илюстратори. Тези тук са повече, но не са всичко тук. Започвам с няколко колективни проекта: чудовища от детски рисунки, преработени от професионални художници; фъкйе-тъмблър за илюстрации и 50 плаката за благотворителна кауза. Това са индивидуалните портфолиа (излишно е да казвам, че всеки от тях си струва и е крийпи по своему): Мари Бержерон, Джена Артс, Лола Дупре, Гундуз Агаев, Алваро Тапиа, Дамян Диденко, Херел Сондърс, Ел Гранд Чамако, Селин Чънар, Исабел Чиара, Инхюк Джо, Адамс Карвальо, Хикари Шимода, Дейв Фланаган, Кевин Слоун, Бет Валронд, Ерик Светофт, Елен Бютанос, Тошио Саеки, Мьобиус, Дейл Едуин Мъри, Робърт Франк Хънтър, Джейми Коу, Джиун Пак, Никола Дегани, Педро Ково, Евен Амундсен, Йон Коко, Аю Наката, Даниеле Симонели, Ким Сунг Джин, Хаджиме Сораяма и Рено Ногай.

В тази селекция чудесно се вписват визиите на Борис Праматаров в Постиндъстриал - може би най-читавото нещо, което българската анимация е произведала в последните 30 години.

На другия полюс е мнението ми за един иначе похвален проект. При всичката претенция на родните плакатисти да разбират от всичко - от брандинг до реклама, Плакат Комбинат показва, че нивото в правенето на плакати тук си е ниско.

Десетки сезони, милиони кадри и десетки милиони култови реплики - Семейство Симпсън. И всичко това с търсачка и в меме-удобен формат - принципно единствената причина интернет да съществува.

Минутки под земята: започваме с убиеца на Кенди Кръш - кой не би искал да си чертае линии на метрото и да пуска влакчета по тях; ето и няколко карти на популярни аркадни игри, преведени във визуалния език на съществуващи метрополитени.

Почти всичко в тази статия се е появявало тук - от нотгелда и проектите за нов долар до някои от примерите в Преди еврото, но си струва опреснителното четене. А новината по темета е, че Нова Зеландия ни е подготвила нови, по-ярки банкноти (в случай, че ти убегне, обърни внимание на маорското име на централната банка - Te Pūtea Matua), това пък са старите.

Този път имаме и архитектура: актуалният носител на наградата Прицкер Алехандро Аравена е един от най-интересните архитекти изобщо - не с грандиозни и чудновати структури, а с интелигентни, живеещи сгради; СОСБрутализъм е инициатива за спасяването на изчезващите шедьоври (и не съвсем) на уви недолюбваното от масите архитектурно течение; поглед върху соц архитектурата отвън; на другия край на света, буквално и преносно, с идеалистичното робинзонско имение, което, може би както е редно, бива погълнато от природата; шокиращата на пръв поглед идея за възстановяването на езерата като начин за спасение на Мексико Сити от прекомерната му урбанизация; ъгълче и небе, модернистичните кина от утопичното минало на Ангола, манхатънски визии в барон-османски Париж и защо Голдън гейт бридж е оранжев.

Домейнът .su, предвиден за Съветския съюз продължава да води бизарен живот дълго след разпада на държавата.

Приятели на приятели не е немска социална мрежа, от която ти без съмнение нямаш нужда, а уютно подредено място за креативни хора в различни сфери на изкуството и живота. Малко скучен ендорсмънт се получи, но хвърли едно око, ще ти хареса.

Не очакваш лингвистиката да си проправи път до Разни, но ето, че има какво: удобна съпоставка на британския и американски английски; как говорят в различните краища на Австралия; дори китайските йероглифи стават много по-лесни за научаване и запомняне с тези хитри картинки; скрити френски думички в английския; историческо обяснение на необяснимия италиански от Ню Джърси.

На зигзаг в историята и типографията: разходка по надписите на Бродуей; кирилският Траян, символите от зората на човешката цивилизация в пещерите на Европа; неочакваният произход на знака $; обновеният Гил; другият най-мразен шрифт; изследвания на кирилицата; шрифтове от магистърската програма Тайпмедия 2015; предизвикателствата на виетнамската азбука и един куп безплатни шрифтове.

Хапването и пийването започва патриотично (пускай химна!) - история за контрабанда на свинско месо от България в Турция и история за бозата; страхът от мононатриевия глутамат може да се окаже попреувеличен; гидове за регионалните видове рамен, корейските мезенца, сушито, неочакваните испански сосове, мексиканските молета (да, гуакамолето е едно от тях, но има какви ли не), пържените картофки, фундаменталните брашна и къде да хапваш в Париж и Барселона; историите на момофуку, табаското и другите скандинавски бонбони; всичко, което трябва да знаеш за аспержите, как да направиш по-добър бейгъл и нещо, което може би не искаш да знаеш - как се чувства октопод, който бива изяден жив; за фалшивата история на пицата и изненадващата й истинска столица - Марсилия; кулинарни екскурзии на Сърбия (ако не знаеш как да си поръчаш плескавица с каймак); за сладко в банята и в Париж; кулинарните особености на съветската кухня; сред по-куриозните линкове на трапезата - какво се случва с меда, когато пчелите бръмчат в близост до фабрика за бонбонки M&M's и можеш ли да изпечеш хляб с вагинална мая (история от първо лице, шок, ужас!)

Накъде трябва да се насочиш за хубава бира и отлична храна на едно място (освен този блог)? Оказва се - Чикаго. Ето ти и по-базови гидове за подходящи комбинации със супи и сирена.

А бирата тук е: вдъхновена от Зайнфелд, българска, на стадион от Бундеслигата, с подправки, коледна, бразилска, силно охмелена (и странна като цяло), но в криза заради реколтата, стаут, налята в специални чаши и дори злонамерена. Прескачаме до Британия за обяснението на знаците и имената на пъбовете (бонус - историята за белия елен), някои от по-представителните местни крафтове и по-задълбочен анализ на тенденциите на местния пазар и затваряме с две богати издания за пивоварство - блогът Бирената библиотека и списанието Фърмент.

Един мащабен проект, целящ да документира дейността на комунистическия репресивен апарат в Чехословакия. Нещо, от което тук сме все още твърде далеч.

Ако си живял през 80-те този филм ще ти е мил и близък. За останалите - да, Чък Норис наистина беше борец срещу комунизма! Ако пък си израсъл през 90-те - цъкай тук и се върни поне за малко там. За тези от следващото поколение - за вас имам само един нашивки. И това ви е много.

Голите благотворителни календари със спортисти са отдавнашна традиция, което не пречи да им обръщаме внимание. Особено когато става дума за женски отбор по ръгби.

С което изчерпваме ръгбито, време е за футбол: ФорФорТу подрежда топ 100 на стадионите по света и ни припомня миналото в приятна тема за истинския футбол; тъканта и обувките, които промениха играта; почти гениалните обърнати райета; моментът в историята, когато в испанската Ла Лига се подвизава африкански отбор; еволюция на компютърните игри; ако финалът на Световното през 1966 беше попаднал в ръчичките на съвременните статистици; първият мач на Хърватска; миналогодишната Шампионска лига в кратки анимации; може би най-великият треньор на съвремието Марсело Биелса (със съвсем истински препратки към Платон); как американците си избират любим отбор и какво не знаеш за кубинско-севернокорейските футболни връзки.

Предшественичката на Барби очаквано има съвсем друг имидж и той съвсем не е невинен.

Картички от Боливия.. така де - стикери на плодове.

Твърде рядко се говори за секс в тоя блог, та ето малко блокче да се отсрамя: музиката в порно филмите, боди арт, това не е християнско, порно или барабани, вселената на фетишите (не е това, което си мислиш - инфографика е), Ексей Пантелеев се завръща за трети Разни вече с видео.

Още малко инфографики: различните брандове на едни и същи продукти по света; гифовете на 2015-а (окей, може би не най-забавните, но има добри); броят на идиотите в САЩ през 1870 г. (добре, че не правят такива графики за съвременна България); какви окончания в имената на населените места преобладават в различните части на Германия; динамика на етническото разделение в Босна; музиката в графики.

100-те най-редактирани статии в Уикипедия. Номер 68 ще ви изненада! Всъщност не знам коя е там, но динамиката на свободната енциклопедия е винаги интересна тема.

Манията по Междузвездни войни леко започна да попреминава, но произведе стотици мемета, брандирани продукти, безкраен фен арт, затова само няколко от по-готините примери: Чарли е един чудесен Дарт Вейдър, по-добър от оригинала даже; оригиналът се справя някак си в космоса, но ето го него и разни супергерои и в наши дни в далеч по-прозаични сутуации; Мечо Пух в една далечна галактика; и завършваме от секси страната на Войните.

Сега е време да се настроим на вълна Досиетата Х с локациите на случаите, разследвани от Мълдър и Скъли, и Игра на тронове с картите на различните маршрути, които извървяват героите в книгите и сериала, само Денерис Таргариен си кара по един и същ път.

Оставаме на картографска тематика с визуализацията на това, колко се е развил транспорта през последния 1 век, и политически атлас на света от третото хилядолетие пр. Хр. до наши дни. С това ти предлагам и удобен Уики списък със световните лидери по години за последния период - гледаш картата, гледаш царете и после отново. Яко.

Там някъде можеш да попаднеш и на Александър Невски. Това което знаеш за него обаче е резултат от пропагандна манипулация и ролята му в историята на Русия и Европа е далеч не толкова еднозначна. Дълго четиво, но и то едва ли ще успее да те подготви за случката от следващия линк...

Онзи момент, в който руската онлайн компания Яндекс изтри Турция от картите си. Просто изчезна! (Иронично, Яндекс е доста активна на турския пазар, дори спонсорира местния гранд Фенербахче)

Малко разхвърлян, но потенциално богат сървър, посветен на славистиката на немски.

Жените в турската музика - вероятно ще се учудиш от разкрепостеността на някои визии.

10 от по-особените средновековни битки.

Има два начина да прочетеш тази несвързани новини - като възможно най-куриозната атака на трейдмарк адвокатите или като напълно логична стъпка. За торти и хамбургери говорим.

Най-добрите корици на миналата година. А най-ло.. българските са си тук.

Снимки от миналото с кратки обяснения (знам, че е постен ендорсмънт, но може да намериш нещо за себе си).

Вайс, онлайн медията, която честичко присъства в Разни (с немалко линкове дори тук), стартира телевизионен канал - съвсем истински, олдскул, кабелен. Като знам качеството и тематиката на материалите им, ще бъде хююююдж.

Ако си фен на ТЕД (и имаш адски много свободно време, но щом четеш Разни до края, явно имаш), тук има още подобни.