Преди еврото: Малтийска лира

Преди време заявих, че някои валути, заменени от еврото, няма да получат внимание, но междувременно поредицата излезе далеч от границите на Европа, а едно скорошно пътуване до Малта осигури и поводa все пак да се спра и на местната лира. Което не променя факта, че дизайнът й нищо повече от невзрачен.

През 1825 г. на острова е въведен британския паунд, който замества сечените до тогава от Малтийския орден скуди. Както подобава за простичката и лесно разбираема английска парична система паундът се дели на 20 шилинга, които пък се състоят от по 12 пенса и съответно по 4 фартинга във всяко пени. Нещата се променят през 1972 г. - малтийската лира е отвързана от паунда, преминава на десетична система, като се дели на 100 цента и 1000 мила, а езикът, използван върху новите емисии банкноти, от английски става малтийски (близък до арабския, с някоя италианска дума тук-там). До 2007 г. малтийската лира е една от най-скъпите валути в света (само кувейтският динар е по-ценен) а смяната с еврото става при курс 0.4293 лири за еврон.

Банкнотите от последната, пета серия влизат в обращение през 1989 г., а лицевата им страна е еднаква при всички номинали. Основната фигура е на Мелита - традиционната женска персонификация на нацията с малтийски кръст, щит и шлем. Името й, както и името на цялата държава, идва от гръцката дума мели - мед. Има и три гълъба, и... уейт фор ит - емблемата на ООН. Изображенията на реверса на двете лири са на две различни исторически сгради от началото на 18. век, и двете известни като Банка Джуритале въпреки различните си функции през вековете - едната в Мдина, другата във Виктория на остров Гозо.

Върху петте лири са два елемента от крепостната стена на Мдина - Главната порта и кулата Торе дело Стандардо. Не се заблуждавай от синкавия нюанс на банкнотата - всичко не само в Мдина, а и в Малта е бежавеникаво.

На десетачката изведнъж става драматично. Малта не винаги е бил безгрижният, напечен от слънцето архипелаг - от войните на рицарите хоспиталиери с османците и блокадата на Валета по време на Наполеоновите войни до ожесточените бомбардировки на Втората Световна, мястото никога не се е радвало на пълно спокойствие и благоденствие. За тема на банкнотата обаче е избран момент от националното възраждане на малтийците след Първата Световна война, когато икономическите проблеми и желанието за повече автономия от Великобритания ескалират на 7. юни 1919 г., когато четирима малтийци са убити в размирици. Впрочем, дори в Малта денят, който е национален празник, е известен с италианското си име.

Най-после човек - министър-председателят Джордж Бордж Оливър (1911 - 1980), триумфиращ след обявяването на независимостта на 21. септември 1964 г. До него войници издигат флага на Малта вместо Юниън Джак (което по някакъв странен начин осигурява присъствието на британския флаг на малтийската валута, ама как да обясня ирония в тоя патриотичен контекст).

Сори, нито помен от рицари и шарени лодки в цялата серия.