21.12.09

От корица до корица

Винаги съм обръщал особено внимание, в т. ч. и в блога, на списание Плейбой, гледайки на него (и по-точно на американския оригинал) като на огледало на втората половина на 20. век всички аспекти на културния, обществения и политически живот. Едва ли има нужда да обяснявам защо това е така, но наскоро публикуваният дигитален архив с пълен свободен достъп до 53 исторически издания* - от втория брой въобще (излязъл през януари 1954 г.) до май 2006 г. - дава нагледно доказателство за това.

Той е ценен не заради голите мадами - прелистването през списанията, публикувани в продължение на 6 десетилетия, разкрива по невероятен начин не само еволюцията на разбиранията за красота и еротика, но и на графичния дизайн, модата, фотографията, журналистиката, хумора и технологиите. И най-вече на рекламата - пряма, многословна и някак наивна от днешна гледна точка в средата на века, тя постепенно достига настоящето си ниво на минимализъм.

Разбира се, за да се оцени пълното богатство на архива са необходими задълбочени познания на американската попкултура и общество през десетилетията, но и без тях няма как да не се насладиш на текстове на Уди Алън, Артър Кларк, Ъруин Шоу, Мики Спилейн, Ричард Кондън и разбира се за това, как да си избереш компютър през 1982 г., интервютата с Фидел Кастро, Джими Картър, Стивън Кинг, Франк Запа, Чарлс Бронсън, Брус Уилис, Били Джоел, Кевин Спейси и Джийн Симънс, дадени в моментите, в които те са на върха на славата си.

Тук пък може да разгледаш избрани списания от 60-те, както и да си закупиш достъп до пълния архив.

* Едит: линковете в постинга вече не са активни, а архивът е преместен тук (и се заплаща)

16.12.09

Лого ревю: Евро 2012

Ако следиш блога от едва няколко седмици, сигурно си с впечатлението, че това е блог за дизайн, което не е така. Едно последно лого ревю, което съм длъжен да направя, и те оставям на мира. Чак до догодина.

В понеделник, дни след като Мишел Платини (президентът на УЕФА, не нападателят на ЦСКА) потвърди домакниството на Украйна на Евро 2012 (до последно под въпрос, заради финансовата и политическа нестабилност на страната, както и закъснението на обещаните стадиони) заедно с Полша, в Киев беше представено логото на първенството. В последните близо десетина години дизайнът на събитията, организирани от УЕФА, следва интересен модел и ясна тенденция, която се вижда най-отчетливо при логата за финалите на Шампионската лига. Всъщност, идентичностите могат да бъдат определени по-скоро като илюстрации, отколкото лога - характерен, не рядко стереотипен за страната домакин мотив се наслагва върху символите на съответното състезание, а крайният резултат е богата, жива визия.


Видеото от официалното представяне на логото на Евро 2012, дело на Брандиа Сентрал и Фючърбрaнд, прекрасно показва въпросния подход и процеса. В търсене на общ мотив за Полша и Украйна за основа са използвани многоцветните и ярки традиционни славянски вицинанки и всичко изглежда идеално, докато крайният резултат профучава край целта като шут в последната минута на Артьом Милевский встрани от вратата на Карпати (Лвов). Логото изглежда приятелски, но и малко женствено (повече, отколкото е редно за футболно първенство), а вицинанките са се превърнали в лутаща се френетично лоза, завършваща с две цветя в цветовете на националните флагове и една цъфнала топка. Не по-малко любопитни са стилизираните фигурки на човечета с вдигнати ръце, които някак са се промъкнали в "тъканта" на логото. Ами много ясно - всеки, който е гледал архивни кадри от Световното през 1954 г. знае, че при гол феновете се радват, като скачат от седалките си с висико вдигнати ръце, мятат шапки във въздуха и прегръщат по-симпатичния от съседите си по място на стадиона.

За да не кажеш, че съм прекалено негативен, ще завърша с две положителни впечатления - къпиново лилавия фон е убиец и ще стои перфектно по телевизията, откъдето повечето български фенове и всички родни национали ще изгледат първенството (да бе, да, направо сме се класирали). И по-добре цветя в логото, отколкото полските хулигани да се проявят (и като любезни домакини да изпапкат холандците и англичаните на закуска).

15.12.09

Разни фотографи 4

Ето го и продължението:



Фернандо Байона, Мария Елиса Дуке, Алесандра Сангуинети, Натали Дауст, Петрина Хикс, Никол Демешик, Джеси Естес, Марк Синк, Дерек Кетела, Кристиан Кетигер.



Пауло Мансини, Войтек Рудзки, Кери Скарбака пада, Мат Сундин, Фабио Бертелт, Тоби Бъроуз, Джейсън Лий Пари, Петер Ирман, Паула Лобо, Джовани Коци, Стефан Браухли.



Габриел Викболд, Талитон Алвеш, Марсио Скавоне, Антон Корбейн, Петер Герке, Джарамей Ареф, Кори Байранд, Ян Хронски, Кристиан Коани, Патрик Суирк.



Николин Малина, Юри Дойч, Ники Лин, Елина Симонен, Марта Бевакуа, Ник Рей Маккан, Олга Онишченко, Алфхейд Ерка, Рошел Хейсли, Лео Крумбахер, Гьокхан Ертем.



Наталия Покровская, Хю Липи, Елън Стаг, Карло Ван де Роер, Серджио, Юлия Городински, Алекс Кейли, Кристоф Меймун, Грег Манис, Джулио Шиорио, Федерико Ера.



Астрид Саломон, Иво Майр, Риба, Симен Йохан, Браянт Ислава, Федор Магай, Жером Лотре, Йоана Кустра, Кристина Капучи, Делфо.

2009 година в снимки според Тайм - Обама, Иран, Джако, войни, животинки и други, по-интересни.

11.12.09

Кафе без захар

През 1992 г. съм бил твърде малък за да разбирам от политика. Точно колкото Влади Ампов, който тъкмо се беше прочул с вселенския хит Мандарини. Татко му, майка му и очевидно още един човек във формата трио Спешен случай явно са разбирали доста повече, защото тогава излиза песента им Кафе без захар. Тогава по детски се чудех, какъв е проблема с досиетата - отварят се и толкоз!

17 (седемнадесет) години по-късно котараците продължават да размятат папки - я на някой във властта, я на някой журналист, но винаги избирателно, винаги на порции. Уви, в много случаи е твърде късно - позволихме 20 години преходът да бъде воден от (бивши) агенти на комунистическата Държавна сигурност. Ако някой някога се е чудел в това, има ли нужда от пълна и безусловна лустрация, то мисля, че сега няма такъв. За лустрацията, и то такава, която носи последствия за агентите като забрана да заемат ръководни постове, важи принципът по-добре късно, отколкото никога.

Цветът на годината

Според Пантон цветът на 2010 година е 15-5519 тюркоазено. Ей това:


Извинявайте, ама това е глупаво.

10.12.09

Разни фотографи 3

Създадох чудовище! От последното издание се натрупаха толкова фотографи, че ще се наложи да ги разделя на две порции - този постинг и един по някое време другата седмица.



Грета Илиева, Поли Борланд, Олга Смирнова, Юха Арвид Хелминен, Терезе Фише, Сим, Армин Морбах.



Памела Хенсън, Антоан Верглас, Ян Фошер, Рене и Радка, Алфонсо Онур, Пол Грейвс, Артемис Псатас, Соня Шостак.



Ивон Тайн, Марко Гроб, Джулиано Бекор, Дан Мартинсън, Ерик Мередит-Гужон, Едоардо Пасеро, Сев Тененбаум, Пиерлуиджи Рикио.



Рикардо Тинели, Малъри Мардър, Елена Куликова, Мануел Ногуейра, Амбър Мари Едуардс, Бела Баросо, Владимир Архипов.



Джонатан Уейтър, Диего Кадавид, Мик Пейтън, Даша Мари, Хишам Акира Баруча, Джулия Галдо (отново), Лийс Антон, Стейси Марк.



Мартин Зибенбрунер, популярният в България Ервин Олаф, Ирина Воротинцева, Дилян Марков, Димитри Каракостас, Анастасий Михайлов, Тобиас Слейтър-Хънт, Асгер Карлсен, Карл Хайндъл.



Когато Марио Тестино отиде до Рио де Жанейро резултатът може да е само плажове, океан, карнавал и много секс - с Жизел Бюндхен, Изабели Фонтана, Родриго Хилберт, Фернанда Лима, Марсио Гарсиа, Ана Беатрис Барош. Тук може да разгледаш целия албум.

8.12.09

Бразилейро 2

Първенството на Бразилия завърши тази неделя и понеже подозирам, че не си го следил така близо, както ти бях препоръчал, ще ти разкажа какво се случи.

Кръг преди края 4 отбора бяха с реален шанс за титлата - Фламенго с 64 точки, Интернасионал, Палмейрас и Сао Пауло с по 62.

Ще започна с Палмейрас, не само защото са ми на сърцето, а защото демонстрираха, колко безхаберни може да бъде загубена титлата. Вердао започна силно, представяше се стабилно през по-голямата част от първенството и изглеждаше сигурен шампион, не само заради преднината си от 5 точки на върха, но и заради добрата си игра. В един момент (горе-долу когато в клуба под наем се завърна Вагнер Лав, а "гениите" от маркетинг отдела пуснаха някакъв юбилеен екип в синьо) нещо се пречупи, Палмейрас записа поредица от загуби, в това число от отбори в зоната на изпадащите. Дъното беше достигнато, когато на почивката на мача с Гремио (загубен с 2:0, разбира се) Маурисио и Обина се сбиха и бяха изгонени от съдията, като оставиха отбора с 9 човека. След мача ръководството на Палмейрас заяви, че няма да разчита на двамата и те са свободни да си търсят нов работодател. Така Вердао позволи да бъде изпреварен първо от Сао Пауло, а после и от Фламенго. Виж този гол на Диего Соуза от мача срещу Атлетико (който донякъде върна зелените в играта).

Шампионът Сао Пауло започна неубедително и известно време се луташе в средата на класирането, преполагам заради недостатъчната сработеност на многото нови играчи, което и ме накара да предвидя, че няма да се включи в борбата за титлата. Постепенно обаче трикольорите стабилизираха защита и взеха някои мачове, които може би заслужаваха да загубят (и което май е характерно за шампионските отбори) и няколко кръга преди края вече виждаха четвъртата поредна титла в ръцете си.

Фламенго, подобно на Сао Пауло, започна слабо. Всъщност не слабо, а направо ужасно - защитата сякаш се надпреварваше с Адриано и все успяваше да пусне гол повече, отколкото е вкарал Императора. Играта не вървеше, но някак си нещата се оправиха, Менго набра скорост, записа силна серия от мачове и кръг преди края малко неочаквано се озова на върха. Впрочем, Адриано спомена, че се е намирал в положението на Роберт Енке преди да заиграе за Фламенго, но като гледам ни предстои да видим още много негови голове.

За Интернасионал, бидейки номинално едни от любимците ми, ми се ще да напиша повече, но за съжаление не успях да гледам повече от едва 2 техни мача, заложени в телевизионната програма (за разлика от горните 3 отбора). След доброто начало на сезона Интернасионал се представяше стабилно, заемайки 2-3 място през почти целия сезон, като не изпускаше първото място от поглед.

В последния кръг Сао Пауло и Интернасионал домакинстваха на вече изпадналите Спорт Ресифе и Санто Андре и взеха мачовете си с 4:0 и 4:1 съответно. Палмейрас гостува на застрашения от изпадане Ботафого и падна с 0:2, което позволи на домакините да запазят мястото си в Серие А, а зелените се сринаха до 5. място, изпреварени и от Крузейро, като догодина даже няма да играят за Копа Либертадорес, а за второстепенния Копа Судамерикана (нещо като нашата Лига Европа). Фламенго прие Гремио и 80 хиляди изпълниха Маракана в очакване на първата титла на червено-черните от 17 години. Предвид това, че Гремио е същевременно най-добрия домакин и най-слабия гост в цялото Бразилейро, задачата надали щеше да е трудна. Но се оказа - добрите резултати на Интернасионал и Сао Пауло и ранния гол за Гремио повишиха напрежението, а гледката на Маракана със сигурност напомняше за 16. юли 1950, 10-ина минути преди края на финала на световното между Уругвай и Бразилия. Все пак Фламенго успя сравнително лесно да обърне мача, като футболистите на Гремио видимо не си даваха зор, знаейки, че техен равен ще направи градския съперник Интернасионал шампион. И тогава настана това:

Компания на Палмейрас в Копа Судамерикана ще правят Гремио, Гояс, Атлетико Минейро, Аваи, Сантос, Баруери и Витория. Атлетико дълго време бяха в борбата за титлата, но към края записаха серия от 5 загуби и паднаха до 7. място; отборът беше буквално влачен от Диего Тардели, 24-годишен юноша на Сао Пауло, играл и за Фламенго, който заедно с Адриано стана голмайстор на първенството с 19 гола (най-бързият европейски отбор печели - сега е моментът за трансфер). Аваи (от града с най-красиво име Флорианополис) пък стана най-добрия новак тази година, като освен това впечатлява с броя на спонсорите на фланелките си - 8 (осем).

В борбата срещу изпадане, за която вече споменах, най-интересно беше името на Флуминензе - грандът от Рио, който допреди няколко сезона влизаше в сметките за титлата, а този дори стигна финал за Копа Судамерикана (загубен от еквадорския Лига де Кито). Флу продаде 3 от основните си играчи на Сао Пауло преди сезона, а след началото му бързо-бързо се закотви на дъното на класирането. Смени 2 треньора, преди да назначи Кука, с който се вдигна, направи поредица от силни мачове и в крайна сметка, след драматично 1:1 в последния мач като гост на Коритиба, завършил с бой между феновете на домакините и полицията на терена, остана над чертата.

Спасението на Флуминензе и Ботафого и завръщането на Васко да Гама в елита след сезон в Серие Б (горките, дори си направиха специален екип в черно и златисто за да отпразнуват титлата там) означава, че догодина в Серие А отново ще има 4 отбора от Рио де Жанейро. Следващият сезон започва през май 2010, а преди това - от януари до април ще се проведат шампионатите на отделните щати.

И понеже, когато говорим за Бразилия, другата тема освен футбола може да е само тази за жените, ще те оставя с "музите" на Бразилейрао.

7.12.09

Лого ревю: Би Ти Ви

Преди няколко седмици Би Ти Ви анонсира тотална смяна на визията си и постави на тръни не само заради факта, че това щеше да бъде най-големия роден ребрандинг след този на БТК-Вивател-Виваком, а и заради обещанието за "иновативен и непознат в България стил на визуално присъствие". Още повече, че ако тряваше да съдя по портфолиото й избраната агенция Ег Дизайн, надали щях да й поверя и редизайна на кабеларки като Канал 3 или Есет, камо ли на най-голямата българска телевизия. Какво ли ни очакваше?


Това е най-приемливото изображение на новото лого. Като концепиция старото имаше един основен недостатък - заигравка с буквата b, която няма нищо общо с телевизията и може да бъде лого на фирма за хамалски услуги, чат клиент или инвестиционен посредник. При новото проблемът не е решен. Техническо изпълнение оставя впечатлението за претупана работа - като че ли дизайнерът го е надраскал на две - на три в края на работния ден и го е хвърлил на аниматорите да правят бързо заставките. А те, при добро стечение на нещата, могат да спасят положението, когато става дума за телевизия, каквито надежди и дадоха първите (полу)официални кадри.

Уви, резултатът не изглежда "като произведение на изкуството". Напротив, логото в ъгълчето на екрана е с неопределена прозрачност, произволни тъмни и светли петна на подложката и необяснимо дебел контур на буквичката. Създателите на новата идентичност очевидно зле познават кирилицата, което си личи от неподходящия избор на шрифтове и дори самия рисунък на b-то, оприличено вече по-скоро на ь. Не е ясно кога се използва само логото с b, и кога това с добавено tv. Всъщност, май се използват точно по обратния на логиката начин. Това рефлектира и върху логата на каналите Би Ти Ви Комеди и Би Ти Ви Синема, които в контекста на горното се четат Би Комеди и Би Синема (хе-хе), да не говорим колко грубо и натрапчиво стоят цветово кодтирани в цикламено и виолетово на екран. Или пък на сайта, прекръстен на Би Уеб.

Така в последните 3 години всички телевизии с национално покритие минаха през ребрандинг - Канал 1 / БНТ 1, Нова, ТВ2 / Про.бг и Би Ти Ви. Ако плановете на Нюз да продаде българския си бизнес се осъществят и като гледам скоростта, с която МТГ унифицира логата на каналите си (последно ТВ1000, Хистъри и Експлорър), нищо чудно на Би Ти Ви и Нова скоро да се наложи отново да се подложат на смяна на идентичностите си.

6.12.09

София - Лондон - София

Лутън - Виктория - Ърлс Корт - Бъкингамски дворец - Уагамама - Хародс - Крейвън Котидж - Портобело - Уестфийлд - Ковънт Гардън - Пимлико - Транспортен музей - Природонаучен музей - Кемдън - Виктория - Лутън.

2.12.09

Дочуване


Любимото ми радио си отива. Може би ще е най-добре на 103.60 да тръгне някаква чалготия.

1.12.09

Лого ревю: Сочи 2014

Правилата на МОК са такива, че логото на града кандидат, спечелил домакинството на Олимпиада, не може да бъде използвано като официално на самото събитие. Доскоро процесът по създаване на новото лого не привличаше повече от умерения интерес на ограничен кръг спортни фенове и местни дизайнери, а резултатът трудно можеше да се окачестви като изненадващ - като цяло приемливи, елегантни дизайни, обединяващи олимпийската символика и тази на страната домакин. Докато Улф Олинс не хвърли голямата миризлива, предизвикваща епилептични припадъци бомба с логото нещото на Лондон 2012.

Това, както и описанието на логото на зимните игри в Сочи 2014 като "просто уникално" от председателя на организационния комитет Дмитрий Чернишенко, повиши необичайно напрежението около представянето му. То трябваше да се проведе в понеделник на пищна церемония на Червения площад, но тя бе отменена в памет на жертвите на терористичния атентат срещу влака Невски експрес и съответните съображения за сигурност. Междувременно преди около седмица една партенка на дизайнера Слава Кутеев (всъщност негово неодобрено предложение за лого на кандидатурата) успя да обиколи сравнително бързо сериозни медии, а няколко дни по-късно все пак изтекоха и изображения на истинското лого.

Ето го - надпис на два реда, sochi.ru (много оригинално, няма що) на първия и годината 2014 на втория, в шрифт, който като стой та гледай може да бъде сглобен за 5 минутки на Фонтстръкт - безплатно онлайн приложение. Единственият по-интересен момент е огледалната заигравка с двата реда, която се е получила при hi-14, но не и при so-20. Аа... добре, стига майтапи, сега вече дайте истинското! Няма друго? Хм. Цената на проекта не беше обявена официално, но би трябвало да е към половин милион долара. Уау, наистина трябва да вляза в голямата игра.

Спирам. Руските дизайнери са колкото талантливи, толкова и цапнати в устата - очаквай солидни, аргументирани и остри критики.