26.2.15

Лудата с количката

Във всеки квартал си има постоянно присъствие. Възрастният мъж, който постоянно прави нещо по колата си, може да няма защо, само за да не е с жена си, продавачката в гаражния магазин за секънд хенд, пушеща на пейката до входа, чичовците, пиещи на масата под асмата на двора на една от малкото останали къщи, със занемарената барака, където някога са се продавали безалкохолно и бира, лудата с немита коса, обикаляща улиците. Те са там винаги, когато минеш, правят същото, което помниш, че са правили преди години.

Не бях се появявал в стария квартал от много време, може би 2-3 години, но миналата седмица трябваше да мина оттам да нагледам апартамента. Всичко си беше същото, може би малко по-мръсно от преди, там си бяха и хората от постоянното присъствие. Почти всички де. Никога не съм се интересувал от човешките истории, още по-малко от историите на хора, които не са ми близки или пък хора, чиито истории не са предназначени за всички. Но сега ми се наложи да чуя нейната.

Количката, с която обикаляше, беше празна - била е на детето й, което загубила едва 2-годишно отдавна. Със закачена на дръжките чанта, от която се подава бебешко шише, вестник, с чадърче лятото, дъждобран, когато вали, и одеялце, ако е студено. Анелия беше на около 40, с изморено луничаво лице, права кестенява коса с няколко бели косъма, прилично облечена, макар и без да изглежда чисто. Не помня да имаше мъж, вероятно я беше напуснал, след като се е побъркала, не работеше, но и не изглежда да имаше нужда от много пари. Клатушкаше количката назад-напред, когато спираше на едно място, и от време на време шъшкаше към невидимото бебе. Заговаряше се често със съседките, дискутираха сериали, козметика, цени и каквото друго обикновено си говорят жените. Те я приемаха, макар и различно - ако темата стигнеше до сина й, повечето си замълчаваха, гледаха спокойно да сменят темата, но имаше и такива, които избухваха й казваха да спре да с тоя цирк, да отиде се лекува.

Беше придобила клошарски начин на живот, беше на улицата по цял ден и нощ, мисля, че проверяваше и кофите. И така, докато не я изнасилили. Била много зле, прекарала няколко седмици, може би дори месеци по болниците.

И се оправила. Спряла да разхожда количката, задържала се повече време вкъщи, започнала да се поддържа, взела си котка (само една), включвала се по-рядко и лаконично в комшийските разговори. Един вид, това нещастие й помогнало да си реши проблемите, да започне да води нормален живот. Съседите изглеждаха доволни от развръзката, но изглежда, за всеки случай, гледаха да не споменават детето й пред нея.

Сигурно не знаеха, че редовно се чува с него по Скайп.

18.2.15

Ема и Ина

Още. Двете преди 3 години.

П. С. Не е ли странно, че родителите снимат децата си за спомен, докато животът изисква да е обратното.

10.2.15

Знамена на рекламата 6

Да, отново е време за тях.

Започваме умерено скучно със старс енд страйпс.

С последната кампания очевидно минаваме към природозащитническа тематика.

Следват три приятни визии за списание, в които обаче не виждам много смисъл.

Подобна концепция в една кампания за Ариел, която май не е реализирана, но да не си капо с перилните препарати, ето ти един индийски Тайд.

Норуиджън еърлайнс (досега си мислех, че Норвегия участва в САС) преоткрива една не стара идея. Следват още самолетчета в знамената за Атлантик и Латам.

Още малко Венецуела.

Ред е на няколко (а не една, повторена няколко пъти) визии с Япония, възвърнала комерсиалната си привлекателност.

Текстил, козметика за коса, конзола за игри, китове, ресторант, галерия и школа по карате, можеш ли да си представиш? Толкова много, че последният е в следващата група картинки.

В Германия центърът бил червен.

Стигаме и до задължителната порция Юниън Джак.

За финал ми останаха една реклама на Хайнекен, кой знае защо кръстена "турски флаг" и нещо от Швейцария за бежанците.

29.1.15

ЧРД

Днес блогът става на 8 години. Това е адски много време, повечето загубено. И все пак трябва да призная, че покрай него срещнах едни от най-умните хора, които съм познавал. Благодаря ви, че ме търпяхте.

20.1.15

Безбожник в супата

Путинска Русия днес представлява реставрация на почти всичко съветско, куриозно съчетана с войнстващо Православие. Почти всичко, защото религията е низвергната при комунистическата власт, духовниците са избивани или пращани в лагери, а църквите - разрушавани или използвани за цели, унижаващи автентичното им предназначение. Тази политика, разбира се, намира отражение и в държавната пропаганда, в лицето например на издания като Безбожник и Безбожник у станка (буквално Атеист на работното място, макар в оригинал да звучи по-силно), излизали в периода преди Втората Световна война. Естеството на публикуваните там материали е такова, че демонстрираната полуофициално позиция на Москва относно нападението срещу френския сатиричен вестник Шарли Ебдо по-рано тази година (въртяща се около опорната точка "търсели са си го") изглежда нелепо.


Петилетката смазва Бог, Йехова и Аллах.


Иисус на боклука.


С кораби и влакове срещу поповете.


Коледата невъзможна.


Алкохоликът Иисус.


Валът.

7.1.15

Разни 112

Най-доброто онлайн от края на миналата година за успешно начало на новата.

И така, онлайн империята ми се увеличи с тъмблър - Fuck No Bulgarian Book Cover Design, който, както си личи от името, се занимава с хала на кориците на издадените в България преводни книги, сравнени с оригиналните издания. Както подобава за тъмблър, коментари и анализи, но изводите са ясни - с едно голямо изключение сред издателствата (виж горе) и няколко по-малки, се вижда тотално типографско безхаберие, сток фотографии на килограм, незаинтересованост към качеството на печата, неуважение към оригиналния дизайн, тъжна липса на идеи. Кой е виновен и защо е така, са въпроси с нееднозначни отговори. Все пак, докато сме на темата, да сменим полюсите - с лекция на един от най-търсените автори на корици глобално Чип Кид и най-добрите дизайни за 2014 г.

Отсипи няколко капки от питието си на земята за безславно починалите Кикстартър проекти, съжали за недооценените добри, посмей се на откровено тъпите.

Видео каналът на ДеСеХистъри - тайната, мрачна, но истинска история на Народна република България, за миналото ни без илюзии. Още архиви - снимки от шведския Технически музей, видео от миналото и настоящето на Бритиш Патé.

Бирата е в известна степен социална напитка - най-вкусна е в компания, докато за виното е важна храната. С модната вълна от крафт бира и разнообразието от стилове нещата леко се обръщат и това, с какво ястие комбинираш халбата си, е вече от значение. Ето една таблица (с която не съм непременно съгласен), но темата е интересна и търпи развитие. Една инициатива от Белгия (как иначе) с подобно звучене - конкурс в партньорство с местни пивоварни и кулинарни училища за създаването на бирени рецепти. Още няколко бързи линка: видео канал от Джейми Оливър, посветен на напитките, крафт новини от Брубаунд, софтуер за рецепти, бирена палитра по цветове, телевизионните "бири", регистрация на домейн .beer, с която обаче е добре да побързаш, защото покрай същия тоя бум, за който споменах в началото, имената, колкото и оригинални и забавни да са, започват да привършват.

Един любопитен аспект в южноамериканската вексилология - Випала се нарича флаг, състоящ се от диагонално разположени квадрати в цветовете на дъгата, символизиращ коренното население на Андите. Цветът на средния, най-дълъг диагонал обозначава кой район (сую) на Империята на инките преставя знамето - жълт за Кунти сую, червен за Чинчай сую, зелен за Анти сую и бял за Кула сую, като последният е и официален алтернативен държавен флаг на Боливия.

Две сериозни изследвания в типографското блокче - за личността и делото на Юстус Ерих Валбаум и историята на гражданската кирилица, шрифт, заръчан от цар Петър I, за да замести увъртяните начертания в църковните книги и в основата на руската кирилица. Какти и един по-забавен проект - калиграфия върху голи женски тела.

Инфографики от цветове, инфографики на цветовете, как точно се наричат работите на Артър Бъкстън? Изображението е Паул Клее в пай чартове.

Част от множеството документални проекти на Би Би Си, свързани със стогодишнината от избухването на Първата Световна война, този проследява историята на шотландските футболисти, заминали на фронта. Впрочем, войната е и времето, в която на острова изгрява звездата на женския футбол, който обаче е забранен за цели 50 години от ФА (пълна с дебилни чиновници от време оно) малко след края й.

Фотография с любов - към Берлинското метро, към домовете на истинския футбол, към децата на Африка.

Знаеше ли, че московският Кремъл първоначално, а и през по-голяма част от времето е бил боядисан в бяло, като червеното се появява едва по времето на Сталин, като наскоро руски националисти (очевидно бъкани с хитроумни идеи, колкото съмишлениците си по целия свят) предложиха традицията да се върне.

Карта на видео игрите - от ранни опити през 50-те то съвременни класики, наложени, както подобава, върху схемата на Токио.

Лингвистично сравнение на понятията за цветове между английския и китайския език и още един анализ на романа (или по-скоро упражнението) Гадсби, където автора Ърнест Винсънт Райт не използва нито веднъж буквата e.

Наскоро отново се зачетох за русините и в частност лемко, народност населяваща западна Украйна и близките региони на Словакия и Полша, и специфичните им дървени църкви. Има странна прилика с величествената катердала Сверта Барбора в Кутна Хора, Чехия. Най-известните лемко пък са родителите на Анди Уорхол. Може да е все още по-скоро коледно, отколкото великденско време, но традицията на писаните яйца, писанка, е най-силна онзи край на Украйна.

Може би най-добрият фен арт постер за кубриковата Лолита, който ми е попадал, а не са малко. Апропо, близалки.

Още визуални артисти, с красиви идеи: колажите на Дейвид Плънкерт, настолна футболна игра с винтидж илюстрации, по-добра от всяка ФИФА, ИКЕА-човечето и Лего в различни роли, пътешественически значки, приказните светове на Киара Баутиста и Лукас Левитан, който бомби чужди инстаграми.

Коко Роча може да не ти звучи сериозно, но си е супермодел, както и обект на енциклопедията на позирането, за която застава в цели 1000 пози.

Има два начина да погледнем на картата В какво е най-зле всяка европейска държава. И вторият е да съжалим Дания за едва двата и магазина Зара. От друга страна, глорифицирания скандинавски начин на живот и стандарт си има и сериозни недостатъци, а гентрификацията дебне модерните градове. За да затвърдим мрънкането за маловажни неща - ето ти ода на недоволството от марсала и как конвертирането в 16:9 на вече старичкия вампирски сериал Бъфи го е направило още по-негледаем.

Фамилията Рузвелт е дала 2 президента на САЩ, но, че е създала първата верига кафенета в Ню Йорк, трябва да ти идва като новина, нали?

Последни два линка с историческа тематика за този постинг, обещавам: блог, посветен на отношенията между Жечпосполита (a.k.a. Полско-литовското кралство) и Османската империя. Уви, не е обновяван скоро, но има какво да се прочете. И един малко по-систематизиран проект (все пак е на Оксфордския университет и ЕК), посветен на водещата династия в Жечпосполита - Ягелоните.

А това е последният линк с източноевропейска тематика, каквито, оказва се, имаше също доста - източноевропейско (и най-вече литовско) суши на базата на традиционни за региона продукти. Клишираното лого в стила на фалшива кирилица с латински букви се компенсира от версията на сайта на "източноевропейски английски".

Цици! Скокливи, вкусни, палави, силиконови, оранжеви цици (всичките за добра кауза). Така и така сме на темата, разгледай и как няколко жени виждат гърдите си, голямотто проучване на Дейзд за секса, порното и връзките, емоджи за флиртуване (в случай, че сексът ти е предимно виртуален) и как Великобритания е напът да остане без голяма част от по-интересното порно (за да бъдат предпазени децата, ъъъ).

18.12.14

Нов български лев (емисия 2014)

Вдъхновен от чудесния редизайн на лева (шегувам се, разбира се), който наскоро обиколи социалките, реших да направя собствена, ъпдейтната версия с героите на 2014 г.