10.5.16

Разни 118

Провокад пише рядко, но когато го прави, си струва - в случая ми спестява обясненията защо новите бутони за пешеходни светофари, които се пръкват на все повече кръстовища в София, са не просто безсмислени, но и чисто безумни.

Разнообразна, изчистено представена, базова или внимателно проучена информация, абе Флаг Сторис е блогът, който ме е яд, че не съм се сетил да направя пръв. Но пък ей на, започвам да ти/си се реванширам с още разни любопитни за флаговете по света - загрей с простата категоризация на Уикипедия по цветове и сателитните колажи на Макс Серадифалко, преди да се прехвърлиш на новото ми блогче. Вече минахме Нагорни Карабах, Британските Вирджински острови, Куба, Хонконг, Панама, Брюксел, Турция, Западните Индии и Еврейската автономна област, но имаш време да наваксаш.

И като стана дума за цветове, разбира се, имам още по темата - картините на известни майстори, редуцирани до 5 уеб цвята, (сицилианската) храна в палитри, диктатурата на Пантон и къде се съхраняват най-редките пигменти в света.

Защо един холандец продължава да се опитва да направи "новата си родина" България по-приемлива за живот не мога да ти кажа. Може би ти ще разбереш.

Сега ще си поговорим за кино и телевизия, даже малко ще погледаме: едва ли някога ще видим нещо подобно в България - впечатляваща с искреността и натурализма си поредица за пубертета на норвежката телевизия; неизлъчените пилотни епизоди на популярни сериали; как ли ще изглежда произволна глупост, дошла на ума ти, като филмов постер - готово, само пиши тук; историята на иранското кино, което въпреки превратностите в историята на страната (или може би заради тях) продължава да произвежда шедьоври; холивудските продукции от последните години в инфографика, сравняваща бюджетите и боксофисите им; впечатляващ сайт, посветен на анимацията през последния век; когато се правеха пропагандни филми срещу марихуаната.

Имаме и за четене - ужасите на ужасите за едно пени и модерният ужас от Редит.

Ако ти е харесал турския фънк отпреди време (известна част от плейлистите уви е затрита), тази ретроспекция на психеделията от югоизток е за теб.

Започваме с два архитектурни стила, за които все още е трудно да се намерят адвокати и които изчезват отчайващо бързо: минималистичният Белград, утопичният Лондон, модернистичният Киев и бруталният Уотфорд, красотата на голия бетон, изоставени съветски интериори, петте шедьовра на брутализма, историята на новата сграда на пражкия Народен театър, загубеният модернизъм в България, Баухаус (школата, не магазина). Оставаме дълбоко в миналото с поредицата на Гардиън за великите градове в историята на урбанизма - в началото са Александрия, Рим, Багдад, после спрях да насмогвам на дългите четива, но има още много, които препоръчвам систематично да изчетеш, във всеки случай не пропускай статията за любимия Ейшампле в Барселона; изчезващата България и изчезващата Русия; отдавна, когато Парижкото метро се е строяло открито, и по-скоро, когато един хотел в Тбилиси беше превърнат в бежански лагер. Разведряваме с култови сгради като анимирани герои, Лего-Берлин, постоянно растящия хартиен град и плакати на архитектурните стилове от, надявам се, добре познатия ти Федерико Бабина. Подовете на Париж си имат последователи: в Барселона, сред фудитата и изобщо плочки-фетишистите, а този съвсем сериозен проект цели да документира фигуралната керамика на Централна Азия. Два коренно различни, но еднакво брилянтни проекта за това, какво можеш да направиш с бивша църква - шареният и жив скейт парк в Астурия от Окуда Сан Мигел и елегантната, уважителна реконструкция от тел на ранна християнска базилика в Сипонто от Едоардо Трсолди. Оставаме в настоящето със самобитните (чудна дума, нали) бръснарници на Южна Африка, перфектната къща в Испания или перфектната къща в Дания, италианския отговор на любимото село на Франция, гид за сградите-символи на Ню Йорк, безумно скъп за живеене град, впрочем, и набързо в бъдещето с пустата столица на Туркменистан и трамвая от Ора Ито (който не е Рита Ора).

Голямата новина в света на парите от последните седмици е, че на американска банкнота най-после ще се появи жена - чернокожата Хариет Тъбман ще украси 20-те долара. Добър повод да погледнем към може би първата световна валута - терезианският талер е предпочитаното средство за разплащане в Европа и Арабския свят през 18. и 19. век.

Толкова са разнообразни, че само ще изброявам: Марио и Варио като истински (окей де, все едно истински) комикс супергерои и злодеи; 36 дни букви - отворен проект, в който всеки дизайнер може (или по-скоро можеше, щото точно свърши) да участва с буква или цифра за деня; по-с(т)илният немски орел; футболни карикатури от Омар Момани; минималистични идентичности за отборите от НБА и клубовете в Премиършип като кръгчета; всичко е измислено през 40-те; работите на Левенте Сабо и Малика Фавр са като от доброто старо време, откъдето е Робърт Браунджон; психеделичен стрийт вю и психеделичен френски плейбой; случаен дизайн факт; пиксел еротика; фантастичните светове на Фам Тунг Куан; шизоидна работа; няколко лога за преправяне; всички, ама всички превозни средства в градския транспорт на няколко американски града; Семейство Симпсън 2016; как се създава бирен етикет (ама от хубавите) и как една безпарична пивоварна направи Милтън Глейзър милионер; от любов към стенсила, кирилицата и авантата; изкуството на канализационните капаци; има нещо гнило в логата на музеите навсякъде по света; как дизайнът може да подобри градовете; портфолиата на Кшищоф Новак и Пацо Димитров.

Един дълъг политически реферат, който не те карам да четеш, но пускам заради инфографиката с разположенията на пленарните зали в различни европейски страни.

Таралежчето Лионел. Нейлисладичъък!

В спортния абзац имам няколко въздълги (и няколко не чак толкова дълги) истории - за връзката между Бенфика и португалската политика, как любовта към футбола спасява бежанка от Афганистан, неочакваното скудето за Верона преди 30 години, неизвестните, но и не по-малко люти дербита на Мостар и Украйна, футболният град Хамбург, откога в Ливърпул се пее You'll Never Walk Alone, фотографски проект, целящ да улови футболното сърце на всяка страна по света, еволюция на шортите, 5 цитата от великия Едуардо Галеано, за чиято книга говорих повече тук, когато избухна датския динамит, по-нишовото издание Пикълз и по-фундаменталната футболна библия, а ако много настояваш да има още един спорт тук, моля те, гугълни kabaddi и ми обясни що е то.

Животът и смъртта на Юкио Мишима - може би най-японската история, които можеш да прочетеш.

Яденето и пиенето и този път идват в повече, но съм сигурен, че ще можеш да поемеш всичко. За аперитив - можеш ли да познаеш продуктите, оформени като идеални кубчета, на плаката отгоре? Отговорите - в края на абзаца. Но сега - бира: крафт пивоварната Брудог (с чиято изумителна история можеш да се запознаеш тук) споделя рецептите за всичките си бири, така че всеки може да се пробва вкъщи; с какво за хапване да комбинираш; история на черната гданска "смърчова" бира; бедни страни - кофти пиене; зелените бутилки, за който се смята, че съхраняват по-зле, оказва се, могат да помогнат за създаването на по-интересно пиво; няма как да минем без ноторната вагинална бира; хмелът - спасител от рака; тъпа, тъпа наци идея; коя е любимата американска пивоварна на ънтапърите; защо германския закон за чистотата е отживелица; Пабст готви още изненади за хипстърите и кои бири само се преструват на крафт. За ядене имаме пачки, пататас бравас от Барселона, пушена рибка, най-добрите фалафели, какво хапва света в 8 сутринта, онигири, всички обичат кюфтенца, байноски жамбон, гид за най-вкусното място в Италия - Сицилия, солен лакриц, убийствено вредна захар, фалшиво суши и фалшиво къри, саке (окей, това е за пиене), военни порциони от различни страни, бургери за една не по-лоша планета, пицa, много пица, научно доказано вкусно индийско, красиви сладки, салами от плат, унгарски гулаш, японски шоколади, прочети и за изчезващите нюйоркски бакалии, неизчезващите полски млечни барове и какво тренди в Гугъл миналата година. А, ето ти и отговорите.

Значките не са били толкова ин от средата на 80-те. Но ето, за да не си съвсем изостанал, запознай се с 9 от най-добрите им (производители?) създатели в момента.

Следващите линкове може да са от онези, не особено подходящи за работното ти място, сеш'се, но и там ще са също толкова забавни: какъв по-добър начин да популяризираш кампания за опазване на рибите от това да ги снимаш с голи знаменистости; голи женски гърди.. преди да бъдат премахнати (от социалните мрежи); живият бодиарт на Кей Пайк; инстаграм свалячи; първият бански, разкриващ гърдите, от началото на 60-те кой зна защо не се налага, жалко; френски за любовници в илюстрации; ретро фетишът на падащите гащички.

Полша можеше да има уникален музей на Втората Световна война, ако местните петреоти не бяха дошли на власт. По време на същата тази война хиляди европейци бягат и са настанени в бежански лагери в Близкия Изток. Видео архивът на Бритиш Пате си е уникален и без ръкотворен музей (виж само репортажа от победата на Арнолд Шварценегер на Мистър Вселена 1969). Връщаме се още малко назад във времето за другата, първата Голяма война с тази документална поредица. За имитациите на Епъл II, оформили високотехнологичния сектор в Източна Европа (да, за Правец става дума). Тук можеш да проследиш еволюцията на атинския Акропол. Русия, оказва се, е водила неочаквано тежка война с примитивните чукчи в похода си на изток. Какво е да израснеш в посткомунистическа Полша (позна - като в посткомунистическа България е). Неща, които трябва.. или айде, не трябва, ама е хубаво да знаеш за варяжката стража на византийския император. За цялата история на Япония пък можеш да отделиш нищо и никакви 9 минути, вярвам в теб. Кой "убива" снимки от Голямата депресия? Ракетите и Кометите, които навремето пореха и родните води, имат доста интересна история и, както се досещаш, незавидна съдба - и аз се чудех какво става с тия чудеса на морския транспорт. Запознай се с най-страховитите жени в света - амазонките от Дахомей. Музеят Метрополитан пък иска да ни разкаже за средновековните игри с карти.

Светът ни продължава да е удивително шарен - от плашещата но по някакъв странен начин мила традиция на народа тораджа от Сулавеси да живее с мъртвите си роднини до помашките сватби в България; анимирани истории около коледния огън; защо клечат славяните - твоят естествен шанс да си меме; статистиката не лъже - бебетата са убили повече хора от терористите в САЩ.

Малко лингвистика: токи пона е най-простичкият, при това изкуствен език на света; 12 букви, които не се класират в азбуката (латиницата); география на кавичките и великите романи, редуцирани до пунктуацията си. И немалко карти: градовете в описания; интерактивна карта с литературните роуд трипове; кой е оптималният маршрут; знаците на Токио; Де Ре Милитари, или най-удобният, точен и изчерпателен източник за ситуацията в Близкия Изток, досега в 6 издания - 1, 2, 3, 4, 5, 6; най-най-сложните граници в света.

22.4.16

Какво иска ЦСКА

Че почти нищо в българския футбол не е наред, не е кой знае каква тайна, но през последната година хаосът във вътрешните турнири мина смятани за невъзможни граници. Ситуацията с най-успешния и популярен клуб в страната ЦСКА изглежда неразбираема дори за хора, навътре във футболните среди, камо ли за странични наблюдатели. Какво искат ЦСКА и феновете, които онзи ден протестираха преди полуфиналния мач за Купата срещу Берое, с две думи?

ЦСКА предлага процедура, от която зависи съществуването на клуба и която е била задействана от Българския футболен съюз десетки пъти преди това - в това число с шампиона от последните години Лудогорец, както и с Берое, като при старозагорци това дори се случва по средата на състезателния сезон. По същество представлява прехвърляне от настоящето дружество на ново на търговската марка, права за участие в първенствата и турнирите, организирани от БФС, и т. н. Това ще позволи на новото дружество да стане правоприемник на старото, намиращо се в процедура по несъстоятелност, която може да продължи с години и при която клубът няма как да получи лиценз за участие в шампионата.

БФС обаче отказва. Защо? Това не се казва.

Неофициално на всички обаче е ясно, че проблемите идват от министър-председателя и футболист-аматьор Бойко Борисов и депутата от ДПС Делян Пеевски - и двамата недолюбват човека, свързван с новото дружество - Гриша Ганчев, а освен всичко друго са съсобственици (неофициално, разбира се) в друг софийски клуб - Левски.

12.4.16

Логотворителност: Аптека

Разхождайки се по улиците на различни европейски градове, вероятно ще забележиш (или вече си забелязал, кой знае), че в различни страни преобладават различни търговски обекти - някъде има много банкови клонове, на други места в повече са кръчмите... Но никъде няма толкова аптеки, колкото в България. Аптеките у нас обаче са брандирани по многообразни начини и трудно се отличават. А това е проблем, както се казва в книжките за костенурчето Франклин.

Допреди 20-ина години аптеките се означаваха с лого, изобразяващо чашата на Хигия, обичайно в синьо. Постепенно започваха да се появяват кръстове, хапчета, букви и тук-таме сърца, понякога генерични, понякога вносни, понякога лога на вериги (твърде често с надписи, сетнати в кирилизиран Ревю), понякога просто брандове на фармацевтични компании, а цветовете се разшириха със зелено, червено и комбинациите между тях. Колажчето отгоре няма претенцията да представя и малка част от използваните към лето 2016-о.

Не навсякъде по света има официално установен символ за отбелязване на аптеки, но там, където има, е някак по-подредено и лесно за потребителите да се ориентират. Един от ранните символи на фармацията е жезълът на древногръцкия бог-лечител Асклепий (Ескулап на латински), около който е увит смок мишкар (на много езици името на змията е ескулапов смок). От него произлиза и вече споменатата чаша на Хигия (която се явява дъщеря на Асклепий). В Северна Америка се използва изображение на хаванче с пестик, чрез които в миналото на място са се стривали лекарствата, и символът ℞, който представлява съкратено изписване на думата рецепта, но му приписват и прилика с окото на Хор и астрологичния знак за планетата Юпитер - ♃. Зеленият гръцки кръст се възприема като международен символ за аптека и е разпространен в по-голямата част от Европа (Испания, Франция, Гърция, Великобритания, Ирландия) и Индия. В Италия съществува и вариант с червен кръст. До 2007 г. в Швейцария се ползва зелен кръст с изображение на смок и везни в средата, а след това змията е редуцирана до бяла серпентина около кръста. През 1936 г. Германия въвежда единно лого - червено готическо А, в което първо е вписан бял кръст, после руна, а в момента - чаша на Хигия. След Втората Световна война Австрия заменя немските знаци със собствена версия на буквата, оформена от самата змия (това ми е любимото графично решение). Исландците успяват да обединят в едно лого змия, А и капсула. На А, стилизирано като змия и чаша, но в зелено залага и шведския държавен монопол Апотекет. Сред по-странните символи са бюста на зяпнал мавър - хапер, поставян над аптеките в Холандия в миналото, и крилатият жезъл на Хермес - кадуцей, погрешно асоцииран с фармацията, заради визуалната си прилика с пръта на Асклепий. Червеното Е е от Турция, а йероглифът - от Корея. Гугъл Мапс са се спрели на компромисното хаванче с кръст за иконка.

Това, което ще предложа, може да не е най-оригиналното. Всъщност, дори на фона на останалите опции, е най-неоригиналното решение, но логото на Фармасуис е лесно познаваемо, графично изчистено, използва традиционна символика и се възпроизвежда ясно в малък размер (например върху карти) - всичко, което се иска в случая. Но синьо - както защото исторически това е цветът, асоцииран с фармацията в България, така и защото имам големи планове за другите цветове. Съдете ме (не, не ме съдете наистина!)

Приемането на кръст като основен символ позволява създаването на изчистена система от знаци в здравната сфера. Съществуват 3 доста разпространени в целия свят означения за медицинска помощ - червеният кръст / полумесец / кристал, буквата H от hospital и шестолъчната Звезда на живота с жезъла на Асклепий, създадена през 70-те в САЩ и използвана предимно за спешна помощ. Вписването на H в кръста по начин, подобен на вписването на змията, създава емблема, достатъчно специфична и отличителна за различните видове болнични заведения. Интересна е ситуацията при пътните знаци в България, където самостоятелно H информира за болница (Д18), а червен кръст - за медицински пункт (Е1), все едно някой прави разлика.

Зеленото е чудесен цвят и се връзва чудесно с ветеринарната тематика - не съм решил обаче дали е по-подходящ за ветеринарна аптека или клиника, но това не му пречи да е чудесен цвят, нали. О-то е точно толкова голямо, че да се сетиш, че става дума за оптика, а русалковото (просто повод да линкна още един постинг отпреди 8 години) ми се струва като най-подходящо като цвят.

Спирам да губя ценното ти време (колко пък да е ценно, щом си чел дотук), но последно погледни не само колко чудесно работи цветовото кодиране, а и как използването на негативни форми прави монохромните варианти кристално различими.

Е, правиме ли го?

15.3.16

Архив: 2013

Всъщност не е зле. Качеството за сметка на количеството, нали така беше.

Потворих - Велика Балкания може да не се харесва на някои, но пък документира простичко колко теснички са Балканите за всичките териториални претенции на народите му; Великобългарската Суперлига се сдоби с нови членове, а после всички се сдобиха с екипи - весело, ама ей на, отесняха ми и тези граници, иначе бих повторил упражнението; имаме и моментна снимка на магистралите в стила на Лондонското метро, която може да се окаже и по-постоянна в светлината на наскоро спрените поръчки за Хемус и Струма.

Поразследвах също. И ми се струва, че съм бил твърде мек в оценките си за популярния мит, че българин е изобретил електронния часовник. А е хубаво, не.. задължително е да спрем тази глупост.

Паричните постинги излязоха от рамката - един път назад с галерия нотгелд от хиперинфлационните времена след Първата Световна, един път на шега (или не?) с новата гръцка драхма.

Поготвих - шакшука и и закуски.

Беше ми черно, носталгично, отегчено.

Разходихме се - из историите на шотландските тартани, жокейските униформи, окраските на състезателните автомобили и хулиганските фракции на Хиподрума в Константинопол, из Белгия и Холандия.

7.3.16

Българщина дайджест

Когато преди десетина дни главният прокурор свика извънредно заседание, едва ли е предполагал, какво ще изскочи от повода. А той беше не разкрития около банкрута на КТБ, прокурорската шпицкоманда, държаща висшестоящи политици в зависимост, или бумът на въоръжените грабежи в страната, а побоят нанесен от четири мутри над млад мъж и жена му на Околовръстното - случай, който при всичката му наглост и грозота, минава за прозаичен в милата ни татковина (и този текст, в крайна сметка, обяснява защо е такъв). Единият от биячите се оказа издирван в Украйна за участие в сепаратистките паравоенни формирования на ДНР, убийства и мъчения на украински граждани. Дори на мен е трудно да обхвана количествата ирония в това. Докато крайнодясната/крайнолявата пропаганда, финансово и идеологически захранвана от Москва, тръби за терористична заплаха, идваща с бежанците от Сирия, и въображаемия, свързан с това разпад на ЕС, България допусна неин гражданин да се запише в терористична организация, а при завръщането си в родината да напада хора по улиците. Куриозно, фронтовият туризъм на Георги Близнаков е резултат от същата тази руска, "православна" пропаганда.

Междувременно, за пореден път ескалира идеята за връщане на задължителната наборна военна служба. Да, българската армия не е в най-добра форма, но реформите в нея трябва да са в посока модернизация на въоръжението, подготовка и участие в мирновременни дейности, като помощ при природни бедствия и противодействие на терористични заплахи. В съвременния свят заплахата за България като член на НАТО и ЕС от конвенционална война, слава Богу, е нищожна, независимо какво се опитва да ти внушат. Малко любопитни данни за Българската народна армия - с личен състав от над 320 хиляди в различните родове войски и мобилизационен капацитет от над 2 милиона души през 70-те и 80-те години НРБ е най-милитаризираната държава в целия свят. Броят на военните спрямо населението на страната бие която и да е държава тогава, че и днес - забрави Китай, Иран, Русия, Турция и Съединените щати, единствено Северна Корея може да се похвали с по-стряскащо съотношение. Северна Корея, сещаш се - Ким, космонавт на Слънцето, екзекуции на роднини с артилерийско оръдие... И ако носталгията по онова време сред пенсионираните бивши военни е донякъде разбираема - кой не би искал сигурна, добре платена и безотчетна работа, то другата група привърженици на казармата може да бъде определена единствено като идиоти. Издръжката на хиляди младежи в продължение на месеци е изключително, адски скъпо удоволствие, към което трябва да добавим загубите от изваждането им от реалната икономика и, нека си го кажем, временната или постоянна емиграция. За тази огромна цена ще получим едно нищо, ако не броим кефа на група патреоти, към които например принадлежи нашият герой Близнаков - снимал се гордо с калашник, барета с петолъчка и сърп и чук, закичен с ордени, придобити от някой антиквар.

Но и Близнаков, и Динко от Ямбол са просто продукти на средата, която пък е отровена от корупция, беззаконие, зависими медии, пропаганда. Паразитирайки върху най-базовите, първични дори човешки чувства и характерно българската склонност да виним друг за нищетата си, било то турското робство, циганите, гейовете, катаджиите, бежанците, френския съдия (това си е така де), парадоксалната комбинация от мнителност към всичко и безкритичност към поднесените новини, последната насажда страх и омраза. А там, където властват страхът и омразата, здравият разум не вирее. Страшно е, че ще чуеш подобни настроения не само в безпринципни медии и от политици популисти, но и сред хора, които доскоро си смятал за образовани и умни. Историята помни как един едномъд, обсебен от окултното провален художник успява да срине нация, по-велика от българската (ако, разбира се, смятаме обективния общ принос за човешката цивилизация и наука, а не богопосочеността), въвличайки я в подобен поход.

В паралелната реалност Путин е най-добрият приятел на България, чието население е от 100% православни, космати, чистокръвни българи (което изключва всякакви педераси, много ясно), които в свободното си време мъстят на турците, единствената разрешена музика са чалгата и военните маршове, излизането в чужбина е забранено (защото е вредно), знанието на чужди езици, носенето на очила, критичното мислене са престъпления (в казармата, впрочем, "вишис" беше обида), страната е обсипана с пушещи заводи, магистрали, огромни жилищни комплекси и военни бази, либерастка Европа (в която истинският българин не е стъпвал, но е чувал, че е много зле) е превзета от мюсюлманите, които са въвели шериата, а Америка е на мушката и всеки момент ще бъде изтрита от лицето на Земята... Северна Корея? Ким, космонавт на Слънцето, екзекуции на роднини с артилерийско оръдие.
_

Забелязвам смущаваща промяна в смисъла на понятието "патриот" през последните години. Ако в началото се свеждаше до позитивното и някак невинно "обичам България", патриотизмът първо прерасна във вътрешна убеденост в превъзходството на всичко българско и демонстрация на гордост от факта, че си българин. Въпреки че като цяло съм далеч от подобни идеи, мога да разбера, съжителствам с (и донякъде игнорирам) такива хора. Дали защото България стана негодна за обич и не ни остана нищо, в което превъзхождаме останалите (Албания е на Европейско, човече), дали заради грозната реторика на националистическите партии, узурпирали патриотизма (все едно либерал или социалист не може да е патриот), или обикновено оскотяване, обаче понятието напоследък деградира до расизъм, ксенофобия, ретроградност, не просто отричане на основни демократични идеи и човешки права, но и крещяща демонстрация на ниска култура и просташко възпитание.

29.2.16

Тънката разлика 2

11.2.16

Разни 117

Сигурно са най-бавно написаните Разни досега. Дано не те отегчат много.

Преди време бях отделил почти цял постинг на илюстратори. Тези тук са повече, но не са всичко тук. Започвам с няколко колективни проекта: чудовища от детски рисунки, преработени от професионални художници; фъкйе-тъмблър за илюстрации и 50 плаката за благотворителна кауза. Това са индивидуалните портфолиа (излишно е да казвам, че всеки от тях си струва и е крийпи по своему): Мари Бержерон, Джена Артс, Лола Дупре, Гундуз Агаев, Алваро Тапиа, Дамян Диденко, Херел Сондърс, Ел Гранд Чамако, Селин Чънар, Исабел Чиара, Инхюк Джо, Адамс Карвальо, Хикари Шимода, Дейв Фланаган, Кевин Слоун, Бет Валронд, Ерик Светофт, Елен Бютанос, Тошио Саеки, Мьобиус, Дейл Едуин Мъри, Робърт Франк Хънтър, Джейми Коу, Джиун Пак, Никола Дегани, Педро Ково, Евен Амундсен, Йон Коко, Аю Наката, Даниеле Симонели, Ким Сунг Джин, Хаджиме Сораяма и Рено Ногай.

В тази селекция чудесно се вписват визиите на Борис Праматаров в Постиндъстриал - може би най-читавото нещо, което българската анимация е произведала в последните 30 години.

На другия полюс е мнението ми за един иначе похвален проект. При всичката претенция на родните плакатисти да разбират от всичко - от брандинг до реклама, Плакат Комбинат показва, че нивото в правенето на плакати тук си е ниско.

Десетки сезони, милиони кадри и десетки милиони култови реплики - Семейство Симпсън. И всичко това с търсачка и в меме-удобен формат - принципно единствената причина интернет да съществува.

Минутки под земята: започваме с убиеца на Кенди Кръш - кой не би искал да си чертае линии на метрото и да пуска влакчета по тях; ето и няколко карти на популярни аркадни игри, преведени във визуалния език на съществуващи метрополитени.

Почти всичко в тази статия се е появявало тук - от нотгелда и проектите за нов долар до някои от примерите в Преди еврото, но си струва опреснителното четене. А новината по темета е, че Нова Зеландия ни е подготвила нови, по-ярки банкноти (в случай, че ти убегне, обърни внимание на маорското име на централната банка - Te Pūtea Matua), това пък са старите.

Този път имаме и архитектура: актуалният носител на наградата Прицкер Алехандро Аравена е един от най-интересните архитекти изобщо - не с грандиозни и чудновати структури, а с интелигентни, живеещи сгради; СОСБрутализъм е инициатива за спасяването на изчезващите шедьоври (и не съвсем) на уви недолюбваното от масите архитектурно течение; поглед върху соц архитектурата отвън; на другия край на света, буквално и преносно, с идеалистичното робинзонско имение, което, може би както е редно, бива погълнато от природата; шокиращата на пръв поглед идея за възстановяването на езерата като начин за спасение на Мексико Сити от прекомерната му урбанизация; ъгълче и небе, модернистичните кина от утопичното минало на Ангола, манхатънски визии в барон-османски Париж и защо Голдън гейт бридж е оранжев.

Домейнът .su, предвиден за Съветския съюз продължава да води бизарен живот дълго след разпада на държавата.

Приятели на приятели не е немска социална мрежа, от която ти без съмнение нямаш нужда, а уютно подредено място за креативни хора в различни сфери на изкуството и живота. Малко скучен ендорсмънт се получи, но хвърли едно око, ще ти хареса.

Не очакваш лингвистиката да си проправи път до Разни, но ето, че има какво: удобна съпоставка на британския и американски английски; как говорят в различните краища на Австралия; дори китайските йероглифи стават много по-лесни за научаване и запомняне с тези хитри картинки; скрити френски думички в английския; историческо обяснение на необяснимия италиански от Ню Джърси.

На зигзаг в историята и типографията: разходка по надписите на Бродуей; кирилският Траян, символите от зората на човешката цивилизация в пещерите на Европа; неочакваният произход на знака $; обновеният Гил; другият най-мразен шрифт; изследвания на кирилицата; шрифтове от магистърската програма Тайпмедия 2015; предизвикателствата на виетнамската азбука и един куп безплатни шрифтове.

Хапването и пийването започва патриотично (пускай химна!) - история за контрабанда на свинско месо от България в Турция и история за бозата; страхът от мононатриевия глутамат може да се окаже попреувеличен; гидове за регионалните видове рамен, корейските мезенца, сушито, неочакваните испански сосове, мексиканските молета (да, гуакамолето е едно от тях, но има какви ли не), пържените картофки, фундаменталните брашна и къде да хапваш в Париж и Барселона; историите на момофуку, табаското и другите скандинавски бонбони; всичко, което трябва да знаеш за аспержите, как да направиш по-добър бейгъл и нещо, което може би не искаш да знаеш - как се чувства октопод, който бива изяден жив; за фалшивата история на пицата и изненадващата й истинска столица - Марсилия; кулинарни екскурзии на Сърбия (ако не знаеш как да си поръчаш плескавица с каймак); за сладко в банята и в Париж; кулинарните особености на съветската кухня; сред по-куриозните линкове на трапезата - какво се случва с меда, когато пчелите бръмчат в близост до фабрика за бонбонки M&M's и можеш ли да изпечеш хляб с вагинална мая (история от първо лице, шок, ужас!)

Накъде трябва да се насочиш за хубава бира и отлична храна на едно място (освен този блог)? Оказва се - Чикаго. Ето ти и по-базови гидове за подходящи комбинации със супи и сирена.

А бирата тук е: вдъхновена от Зайнфелд, българска, на стадион от Бундеслигата, с подправки, коледна, бразилска, силно охмеленастранна като цяло), но в криза заради реколтата, стаут, налята в специални чаши и дори злонамерена. Прескачаме до Британия за обяснението на знаците и имената на пъбовете (бонус - историята за белия елен), някои от по-представителните местни крафтове и по-задълбочен анализ на тенденциите на местния пазар и затваряме с две богати издания за пивоварство - блогът Бирената библиотека и списанието Фърмент.

Един мащабен проект, целящ да документира дейността на комунистическия репресивен апарат в Чехословакия. Нещо, от което тук сме все още твърде далеч.

Ако си живял през 80-те този филм ще ти е мил и близък. За останалите - да, Чък Норис наистина беше борец срещу комунизма! Ако пък си израсъл през 90-те - цъкай тук и се върни поне за малко там. За тези от следващото поколение - за вас имам само един нашивки. И това ви е много.

Голите благотворителни календари със спортисти са отдавнашна традиция, което не пречи да им обръщаме внимание. Особено когато става дума за женски отбор по ръгби.

С което изчерпваме ръгбито, време е за футбол: ФорФорТу подрежда топ 100 на стадионите по света и ни припомня миналото в приятна тема за истинския футбол; тъканта и обувките, които промениха играта; почти гениалните обърнати райета; моментът в историята, когато в испанската Ла Лига се подвизава африкански отбор; еволюция на компютърните игри; ако финалът на Световното през 1966 беше попаднал в ръчичките на съвременните статистици; първият мач на Хърватска; миналогодишната Шампионска лига в кратки анимации; може би най-великият треньор на съвремието Марсело Биелса (със съвсем истински препратки към Платон); как американците си избират любим отбор и какво не знаеш за кубинско-севернокорейските футболни връзки.

Предшественичката на Барби очаквано има съвсем друг имидж и той съвсем не е невинен.

Картички от Боливия.. така де - стикери на плодове.

Твърде рядко се говори за секс в тоя блог, та ето малко блокче да се отсрамя: музиката в порно филмите, боди арт, това не е християнско, порно или барабани, вселената на фетишите (не е това, което си мислиш - инфографика е), Ексей Пантелеев се завръща за трети Разни вече с видео.

Още малко инфографики: различните брандове на едни и същи продукти по света; гифовете на 2015-а (окей, може би не най-забавните, но има добри); броят на идиотите в САЩ през 1870 г. (добре, че не правят такива графики за съвременна България); какви окончания в имената на населените места преобладават в различните части на Германия; динамика на етническото разделение в Босна; музиката в графики.

100-те най-редактирани статии в Уикипедия. Номер 68 ще ви изненада! Всъщност не знам коя е там, но динамиката на свободната енциклопедия е винаги интересна тема.

Манията по Междузвездни войни леко започна да попреминава, но произведе стотици мемета, брандирани продукти, безкраен фен арт, затова само няколко от по-готините примери: Чарли е един чудесен Дарт Вейдър, по-добър от оригинала даже; оригиналът се справя някак си в космоса, но ето го него и разни супергерои и в наши дни в далеч по-прозаични сутуации; Мечо Пух в една далечна галактика; и завършваме от секси страната на Войните.

Сега е време да се настроим на вълна Досиетата Х с локациите на случаите, разследвани от Мълдър и Скъли, и Игра на тронове с картите на различните маршрути, които извървяват героите в книгите и сериала, само Денерис Таргариен си кара по един и същ път.

Оставаме на картографска тематика с визуализацията на това, колко се е развил транспорта през последния 1 век, и политически атлас на света от третото хилядолетие пр. Хр. до наши дни. С това ти предлагам и удобен Уики списък със световните лидери по години за последния период - гледаш картата, гледаш царете и после отново. Яко.

Там някъде можеш да попаднеш и на Александър Невски. Това което знаеш за него обаче е резултат от пропагандна манипулация и ролята му в историята на Русия и Европа е далеч не толкова еднозначна. Дълго четиво, но и то едва ли ще успее да те подготви за случката от следващия линк...

Онзи момент, в който руската онлайн компания Яндекс изтри Турция от картите си. Просто изчезна! (Иронично, Яндекс е доста активна на турския пазар, дори спонсорира местния гранд Фенербахче)

Малко разхвърлян, но потенциално богат сървър, посветен на славистиката на немски.

Жените в турската музика - вероятно ще се учудиш от разкрепостеността на някои визии.

10 от по-особените средновековни битки.

Има два начина да прочетеш тази несвързани новини - като възможно най-куриозната атака на трейдмарк адвокатите или като напълно логична стъпка. За торти и хамбургери говорим.

Най-добрите корици на миналата година. А най-ло.. българските са си тук.

Снимки от миналото с кратки обяснения (знам, че е постен ендорсмънт, но може да намериш нещо за себе си).

Вайс, онлайн медията, която честичко присъства в Разни (с немалко линкове дори тук), стартира телевизионен канал - съвсем истински, олдскул, кабелен. Като знам качеството и тематиката на материалите им, ще бъде хююююдж.

Ако си фен на ТЕД (и имаш адски много свободно време, но щом четеш Разни до края, явно имаш), тук има още подобни.