25.8.15

Разни фотографи 36

Доста се забави този постинг. Дано си е струвало чакането.

Карина Ланге, Маню Фокe, Кристиан Талявини, Михаел Полица, Педро Коста Невес, Бенямин Внук, Хедър Ромни, Карина Ал Пиаро, Степан Квадарков, Корадо Сери, Андрей Пашис, Габриела Селесте, Маяра Риос, още Трейси Марлок, Дженифър Туул, Настася Клюкас, Ана Палма, Орландо Гонсалвеш, Едуардо Сантос, Леандро Невес, Алина Негойца, Карлос Родригес Гаридо, Орин Флормонт, Луис Валадарес.

Каръл Бекуит и Анджела Фишър, Наталия Анкора, Жан Паскал Цан, Ерик Даниелсън, Джейк Тейлър, Сам Ли, Сандра Фрей, Паула Бертран Салинас, Хуан Трухийо, Джордж Джанио, Джанлука Фестинезе, Данила де Сантис, Андреас Зайберт, Вендел Кастро, Здравко Йончев, Иън Лий, Георгий Чернядев, Ливия Корона, Джинеса и Раян, Гай Кларк, Брадли Скот, Антони Пасан, Давид Хлински, Давид Дубницкий.

Ане Барлинкхоф, Фред Хюнинг, Симона Рота, Джак Дейвисън, Максимилиан Мюнх, Куези Абенесетс, Роберт Пономарьов, Шейна Колвин, Силвана Маралиуло, Юлиан Рьодер, Ник Вентън, Мирзик и Яриш, Дъсти Фруънд, Лейни Трок, Мат Рабидж, Тамара Уебър, Хенрик Карлберг, Дженифър Стенглийн, Клод Нори, Руми Бауман, Михаил Фалеткин, Дмитрий Борисов, Ева Лайтолф, Ирина Йонеско, Алексей Терентьев.

Джон Божинов, Джоно Ротман, Камила Лорка, Моника Моджи, Жота Зеферино, Ванеса Холендър и Уилсън Филипи, Кристос Сюел, Жоро Панчев, Моник Малоун, Алиция Валчак, Уве Омер, Хишам Гардаф, Рика Чербарано, Кай-Хендрик Шрьодер, Нир Ариели, Миа Сара Маккензи, Ади Путра, Мартин Кролоп, Фернандо Мелони, Тино Серайочо, Лоренцо Баталия, Дидрик Комте, Челси Айвън, Рене Херцог и Артур Еп.

Чи Ян, още Камерън Хамънд, Моли Стийл, Дейвид Титлоу отново, Лусия Алонсо, Александр Несторов, Лука Де Нардо, Люсил Перон, Рене Джейкъбс, Дон Флъд, Ван Мосвелде, Джуд Лиана, Жереми Сутейрат, Афра Пурдад, Алан Фредрик, Хедвиг Йенинг, Давид Дюнан, Кацпер Ковалски, Джанфранко Брисеньо, Юмит Саваджъ, Иън Робъртс, Джем Мичъл, Пол Квятковски, Збишек Линднер.

Кристофър Форсайт, Лоик Вендрам, Оскар Сапираин, Бара Ваврова, Барбора Биньовцова, Павел Карпенко, Игор Воронцов, Стив Хъчисън, Денисе Хелена, Бенджамин Хийт, Дерик Хуй, Брад Ърнски, Едуин Тсе, Джордан Грийн, Кристофър Уилсън, Джъстин Бартелс, Мурило Жозе, Ал Морисън, Алекс Мойсеенко, Грант Тримбъл, Браян Кийт, Максим Максимов, Норма Илницка, Томаш Калужни.

Йорг Коопман, Маркус Хентонен, Мартина Матенсио, Холгер Ничке, Джоно Бърнстийн, Робин Лий, Селина Мейър, Алберто Прадо, Жулиен Трибубу, Мациек Ясик, Рей Чандлър, Клаус Мителдорф, Тейлор Понто, Иван Клементе, Родшир Дайе, Франди Янез, Дийн Рафаел, Ан Лий, Алекс Мучили, Джоуди Пачнюк, Вики Кинг, Ранди Тайзън, Ранди Едуардс, Владимир Сергиенко, Патриця Стеф.

Драган Петрович, Коуди Макгибън, Фабрицио Бенш, Фабрис Мабийо, Дани Л., Ерик Марийе, още Тимъти Патрик, Кики Сю, Жислен Ярхи, Стефан Лепен, Алекс Галмяну, Майлс Бауърс, Енрико Конде, Джеф Грабър, Инес Браня, още Жереми Мазенк, Димитри Мак, Саймън Четрит, Ярек Каспровяк, Ин Ми, Камерън Маки, Берил Файн, Джон Дуенас, Стефан Арно, Диеферсон да Силва.

Дмитрий Тришин, Скай Перът, Жонатан Фриц, Жулиен Валон, Мат Баруик, Ален Стхр, Хавиер Силва Мейнел, Стивън Гомилиън и Денис Лойполд, Ален Корню, Евгени Курников, Наталия Радюкова, Роми Ализе, Джеф Тинард, Алберт Дрос, Франсоа Кокрел, Дейвид Олдъм, Майк Дарзи, още Маша Демянова, Крейг Мори, Анастасия Турова, Александр Базильов, Никита Морозов, Манфред Мосленер, Оливър Бърджес, Жан-Пол Фур.

Бруно Брин, Глен Крон, Артур Кастийон, Карлос Фън, Лев Павлух, Антонио Луис Соуса, Ана Диаш, Теджо Харжанто, Ирина Джул, Мартин Мурило, Микаел Жаров, Боби Енгър, Марк Синк, Малте Хелфриц, Крейг Уайт, Джеф Уотърс, Гари Брекхаймър, Марко Валентино, Иви Онодера, Щефан Ола, Сина Никита, Джеф Барк, Николо Деджорджис, Стюарт Бъкланд.

За финал - два диаметрално различни погледа към фотографията - тъмблърът Интернет история е посветен на забравени лични снимки от хостинг сайтове, а тази статия проследява маниакалното търсене на точното място, където е заснет на култов кадър на Рене Бури.

13.8.15

Заразно зле

Със сигурност в миналите 2 дни, чрез приятели или социалните мрежи, до теб е стигнала новината за пловдивския митрополит Николай, който бил забранил Персеидите, за да не палуват младите, докато лежат по полянките и гледат небето.

Едва ли има човек, живеещ или живял тук, който би отрекъл, че България е в немалка степен страна на абсурдите. Напоследък въпросните обаче (не ме карай да изброявам, моля те), както и отразяването им в кривото медийно огледало, започват да взимат превес над нормалното, като не просто създават паралелна вселена, а тя започва да поглъща, сдъвква и изплюва реалната. Дотолкова сме свикнали с ниското ниво на журналистика, със склонността на сайтове, вестници и телевизии да отклоняват вниманието, да изопачават, да си измислят новини - практики, достигнали истерични висини покрай "чудотворната" вода от Плиска, че едва ли си се усъмнил в достоверността на горната "новина".

А истината е, че попската анатема съществува само във фантазиите на автор в копието на Не!Новините в сайта на Би Ти Ви. Би било хубаво, не, много важно е журналистите в имащите се за сериозни медии да се концентрират върху професионалното отразяване на истинските новини и събития и да не се упражняват в писане на уж смешен кликбейт. Защото засега са потресаващо зле и в двете.

10.7.15

Архив: октомври, ноември, декември 2011

Вероятно по друго време щях да избера други постинги от архива. Но днес са тези. През 2011 г. се върнах към 1992 г., пазарът на сайдер в България пое по грешния път и вместо качествени се продават масовки с ароматизанти, първото клубно световно по футбол си остава все така неизвестно, а в елегията откривам същата тъга, която продължавам да нося със себе си.

7.7.15

Гърция трябва да фалира

Гърците са чудесни хора, а Гърция е прекрасна, магична страна. Обичам аромата на гръцкия зехтин, но не по-малко и категоричния начин, по който гърците умеят да кажат охи - нещо, което ние никога не сме имали топките и гръбнака да направим.

Но тази Гърция, митът за Гърция трябва да умре. Отказът от реформи не е патриотизъм, има си по-кратко и точно име - идиотизъм. Гърция трябва да бъде оставена да фалира показно, с всичките му ужаси и масрафи (банковата ваканция и оставката с пирует на финансовия министър са само увертюрата), за да послужи за урок на всички, които са се изкушавали да гласуват за кресливи неграмотни популисти, където и да е по света, било то Сириза, Юкип, Подемос, Атака. В момента португалските пенсионери се чудят защо техните пенсии намаляват, а данъците се вдигат, те ли трябва да плащат цената за хитрите балканци, или пък португалското правителство е тъпо и всъщност датчани, немци и холандци не трябва да плащат тяхното спокойствие. За българските да не говорим.

Проблемът в гръцката икономика и общество е от десетилетия, далеч преди смешниците от Сириза да се появят на сцената, далеч преди Европейския съюз даже. С перманентно рекордна безработица, особено младежка, и ужасно неконкурентоспособна в международен мащаб индустрия (нищо, че през 90-те разорената от комунистите България стана нещо като хинтерланд за южните съседи, което създаде погрешно впечатление за превъзходство, голямата картина е тотално различна). Гърците си отгледаха политически елит, отдалечиха се от чистата демокрация и когато решиха да променят статуквото, се провалиха по най-аматьорския начин. Фалитът, колкото и болезнен да е, е шанс за пречистване, за проглеждане и нов старт. Не винаги работи, но е по-добре от вечното шикалкавене. А и поемането на отговорност е далеч по-мъжкарско от тарикатлъка, малака.

1.7.15

Преди еврото: Източногерманска марка

Преди точно 25 години, на 1. юли 1990 г. германската марка става официално платежно средство в Германската демократична република на мястото на местната марка на ГДР, като 1 западна се заменя срещу 2 източна за осита и 3 източна за весита и чужденци. През следващата година 620 милиона банкноти на стойност 100 милиарда марки и обем от 4500 кубични метра са транспортирани до тунели в хълмовете Текенберге близо до Халберщат в Саксония-Анхалт и запечатани за да изгният по естествен начин. Няколко месеца след въвеждането на еврото през 2002 г. се решава за по-сигурно заровените пари да бъдат изгорени - последният контейнер е изпепелен в пещите на ТЕЦ Бушхауз на 25. юни. В известен смисъл марката на ГДР доживява до еврото.

Банкнотите от последната емисия са с дизайн от началото на 70-те и номинали 5, 10, 20, 50 и 100. Банкнотите от 200 и 500 марки са отпечатани, но никога не влизат в обращение. По-интересна е причината това изобщо да (не) се случи - не, не е инфлация, но за това повече по-долу. Ако част от образованието ти е преминала в пред 1989-ова България, вероятно голяма част от лицата върху банкнотите ще са ти добре познати, ако си от по-новите - почти никой.

Томас Мюнцер (1489 - 1525) е пастор и теолог, който първоначално подкрепя Мартин Лутер и Реформацията, но по-късно залита към по-радикални идеи, както религиозни - анабаптизъм, спиритуализъм, апокалиптизъм, така и най-вече социални и икономически, проповядвайки пълно равенство. През 1524 г. върховният врабец сам оглавява въстаническите войски в Селската война но при Франкенхаузен селяните са разбити, Томас е заловен, измъчван и обезглавен. Мюнцер е често изобразяван с и е първият, който развява флага с цветовете на дъгата като символ на борбата за равни права - ето ти една хубава референция към прайда. Другият символ на селяните по време на войната е бил цървулът - тук, мисля, няма изненадани.

На десетомарката имаме още един активист - Клара Цеткин (1857 - 1933) е феминистка, ама не като Фемен или поне суфражетка, а комунистка. Няма да навлизам в повече биографични подробности, ще кажа само, че Клара измисля Осми март. Яко, а.

Не обръщам особено внимание на дизайна, просто защото в него няма нищо интересно. Би било хубаво обаче да обърнем банкнотите, където ни очакват класически соц мотиви: комбайни под строй, млада жена на изключително сложен блочен щит с всякакви копчета и ръчки, която обаче си драска нещо на плота, деца в междучасие, завод с димящи комини, изглед от Унтер ден Линден към Двореца на републиката (разрушен заради замърсяване с азбест преди 10-ина години, като на негово място трябва да се появи ужасно скъпа реплика на двореца на пруските крале) с телевизионната кула.

Любопитен е начинът, по който въпреки противоположните, дори враждебни държавни политики, икономики и дори философия на живот, двете Германии се опитват да си приличат по малките неща, ежедневните детайли, да не се разделят така безвъзвратно, както изглежда от голямата картина.

Не виждам пряка връзка между Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832) (от "знам те тебе, Гьоте, малка нощна музика, та-да-да-дам!") с останалите лица в серията и ГДР в по-общ план, освен че прекарва по-голяма част от живота си във Ваймар. Той е единствения все конвертируем в съвременния свят от тях - без конкуренция най-значимата личност в немската литература, театър и култура изобщо.

Тези двамцата вървят в пакет, както впрочем традиционно ги изобразява и пропагандаta през последните 100 години. Карл Маркс (1818 - 1883) и Фридрих Енгелс (1820 - 1895) са основоположниците на комунистическата идеология. Карл е мислителят, авторът, на Фридрих, син на собственици на текстилна фабрика, се приписва ролята на спонсора. И двамата прекарват по-голяма част от живота си в чужбина - Маркс преминава през Париж и Брюксел, преди да се установи в Лондон, живейки повече от скромно, често в мизерни, отдаден на философските си писания. Енгелс живее в Манчестър, където наглежда семейния бизнес, по-късно се мести в Лондон. На дуото дължим Манифест на Комунистическата партия и Капиталът и чиито идеи стават основа за икономическото и политическо устройство на половината свят през 20. век.

В началото на 80-те години Националия съвет за отбрана взема решение за създаване на резерв от от 20 милиарда марки. За по-практично е прието да се отпечатат номинали от 200 и 500 и годината 1985 г. Причината - резервът е част от планa за военна операция Бордщайнканте 86, при която ГДР завладява Западен Берлин. За щастие планът никога не стига до последната си фаза, а за съществуването на резерва обикновените немци научават едва през 1990 г. Личи, че дизайнът на тези банкноти е правен набързо, без старание, какъвто често е случаят с билети, които се очаква да живеят кратко в условия на криза.

По-любопитна е композцията върху 200-те марки. Четиричленно семейство с характерни за 70-те прически на фона на комплекс панелни блокове, бащата, държащ момиченце и плюшено мече (или опосум), изглежда отчаян от живота. Не, мерси.

23.6.15

Най-висшата лига

Въпросите кое е най-доброто първенство и имплицирания в него кое е най-интересното рано или късно се задават във всяка футболна компания. Не ги смятам за особено рационални, затова и ще се опитам да направя това, което е най-добре да направиш с един нерационален въпрос - да намериш рационално решение. Разбира се, поне малко интерес към футбола и/или инфографиките ще ти помогнат да преглътнеш последващия текст по-леко.

За протокола: статистиките са от последните 20 завършени сезона на английската Висша лига, испанската Примера дивисион, германската Бундеслига, италианската Серия А, българската А група и шведската Алсвенскан, последните две - с контролен характер, ама не съвсем, ще видиш какво излиза.

Основната графика (излишно е да споменавам, но го правя - цъкай на картинката за по-голям размер) е във формата на горичка, в която стъблото на съответното национално дърво (или цветенце за дамите) отговаря на броя отбори, попадали в топ 3, а размера на короната - на клубовете, печелили титлата.

Големият срам е за Премиършип - само Арсенал, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси са ставали шампиони, едва още 3 отбора са попадали в призовите места - Ливърпул, Нюкасъл и Лийдс. На обратния полюс е Швеция - Малмьо, Елфсборг, АИК, Калмар, ИФК Гьотеборг, Юргорден, Хамарби, Халмстад и Хелзингборг са печелили титлата, Хакен, Йоребро и Йоргрите са завършвали в тройката. В Испания и Италия по 5 клуба са били шампиони (Барселона, Реал, Валенсия, Атлетико, Депортиво и Ювентус, Милан, Интер, Рома, Лацио съответно), при 10 (Реал Сосиедад, Майорка, Атлетик Билбао, Севиля, Виляреал) и 9 (Наполи, Удинезе, Фиорентина, Парма) с медали. По-добре са България и Германия със съотношение 6 на 11 (ЦСКА, Левски, Литекс, Лудогорец, Локо Пловдив, Берое, Локо София, Славия, Черно море, Велбъжд, Нефтохимик и Байерн, Вердер, Борусия Дортмунд, Щутгарт, Волфсбург, Кайзерслаутерн, Леверкузен, Шалке, Хамбургер, Херта, Борусия Мьонхенгладбах съответно). Нещата за Бундеслигата обаче се влошават при въвеждането на следващия критерий.

Индексът на Херфиндал е икономически измерител на степента на пазарна концентрация, демек за наличието на монопол - за целта дяловете на водещите компании се степенуват на втора и се събират. В нашия случай, ако има 5 отбора с 20 титли, ще се съгласиш, че има разлика между това всички да са с по 4 и това един да има 16, а останалите да са с по 1.

Именно тук натежават 12-те сребърни салатиери на Байерн Мюнхен и изпращат Германия на дъното. Манчестър Юнайтед и Ювентус също монополизират успеха в Англия и Италия. Тук трябва да обърна внимание на един спорен момент - отнетите титли на Юве от 2005 и 2006 г. - докато втората е присъдена на Интер (и я отчитам като такава), първата е просто заличена. В този случай приемам черно-белите за шампиони, още повече, че ако трябва да допълвам сезоните, ще стигна до 1995 г., когато отново те печелят скудетото. На този фон България стои добре - с 6 победи на Левски, по 4 на ЦСКА, Литекс и Лудогорец и по 1 за Славия и Локо Пловдив в първенството. Съперничеството между Барса (9) и Реал Мадрид (6) задържа Испания в горната половина, докато очаквано Швеция е най-конкурентна (рекордьорът там Малмьо е с едва 4 успеха в шампионата).

Бонус точки, ако успееш да разгадаеш кодирането на инфографиката с точките. Именно с разликата в точките между шампиона и вицето затваряме темата. Някой би спорил, че броят на мачовете през сезона е от значение (а те са по-малко в Швеция и България), но ако два отбора са еднакво силни, дистанцията между тях не би следвало да варира силно, независимо колко дълго продължава първенството, затова ще се придържам към абсолютните стойности.

Свикнал съм да мисля за Бундеслигата като турнир, в който титлата се решава драматично. Да, ама не - заедно със Серия А е на дъното с акумулирана разлика от 156 точки или по 8 средно на сезон, т. е. шампионът става ясен 3 кръга преди края. Това, разбира се, се дължи на 2 силни период на Байерн, включително и рекордния аванс от 25 пред Дортмунд преди 2 години. Подобно е положението в Италия с Ювентус, но там най-голяма разлика е постигал Интер - през 2007 г., точно след Калчополи. В Примера Барселона печели с 15 пред Реал през 2013 г., в Англия Ман Юнайтед изпреварва Арсенал с 18 през 2000 г., в А група - ЦСКА завършва с 16 пред втория през 2008 г., но пък трите първи титли на Лудогорец са спечелени с по точно 1 точка преднина. И тук Алсвенскан се оказва най-интригуващата лига, като само веднъж шампионът може да се похвали с 10 точки разлика - Гьотеборг през далечната 1997 г., като средно дистанцията след последния кръг е под 4. Ако мога да направя какъвто и да е извод от този анализ, то е, че големите пари често създават чудовища, които не могат да бъдат спрени. Има и общо 3 случая, в които първенецът и подгласникът са завършвали с равен брой точки - в Премиър лийг Сити триумфира благодарение на голова си разлика за сметка на Юнайтед през 2012 г., в Испания Реал изпреварва Барса с по-добри показатели в преките двубои през 2007 г., а през 2000 г. в Германия Байер Леверкузен сдава титлата в последния кръг след загуба от Унтерхахинг.

Като цяло, въпреки колоси като Реал и Барселона, Испания някак успява да изглежда най-добре сред Големите 4. Но не и твърде убедително. Или поне не достатъчно, за да убеди един футболен фен.

Ей, забравих Бразилейро...

2.6.15

Разни 114

Не е вярно, че не блогвам. Напротив, просто по-рядко тук, а имам чувството, че продължава да ми отнема все повече време.

Чудовищата на Точка налазват София и това е най-хубавото, което се е случвало на този град от много време.

Още един обещаващ роден проект, още повече ако, както пише в английската версия на сайта, се развие в цялата източноевропейска/славянска митология, а не само българската - анимационната поредица по фолклорни мотиви Златната ябълка. Давайте смело, началото е доста приятно.

Поландбол може да звучи като странен нов спорт, но всъщност е интернет меме/комикс, представящ различните държави (не само Полша) като нескопосано нарисувани топки, но пък с безобразно некоректни шеги и именно затова смешно. Цъкай линковете, само ако можеш да си осигуриш достатъчно време за разглеждане и хилене.

Гмуркаме се надълбоко и малко хаотично в миналото, започвайки с призрачните до степен на изкуство фотографии от местопрестъпления в Париж от началото на миналия век, генезисът на руския параноичен империализъм и защо руския не е баш славянски език, как европейците са побелели, падането на Сайгон и края на Виетнамската война, личните истории на преживелите Арменския геноцид, куриозният (визуално, но не само) случай с пресушаването на Ниагарския водопад, късчето Китай в Русия, приказката за Хамелнския ловец на плъхове като свидетелство на историческо събитие и какво ако Германия беше спечелила Втората Световна.

Едва ли когато Анджело Трофа, който вече е "участвал" в Разни, прави дизайн за боливийския национален отбор, базиран на Випала, който също вече съм споменавал, е очаквал подобна реакция. Ми жалко, драги боливийци, много тъпо.

Кой казва, че картите трябва да са скучни - виж например тези красоти, посветени на кварталите на Барселона (има и гид за любителите на крафт бирата, но за тях повече по-долу). Може да научиш какво е изохронна карта или просто да разбереш колко време е траело пътуване с влак от столицата Виена до всяка точка на Австро-Унгария преди 100 години. В архива Дейвид Ръмзи говорим не просото за качество и не просото за количество - над 59 хиляди исторически карти на Северна и Южна Америка. Тук пък в частност можеш да разгледаш няколко винтидж визуализации на статистики от времето на Гражданската война в САЩ, при това във висока резолюция. И така и така заговорих за пътуване, какъв по-добър преход към дизайнерските линкове от тази база данни с всички паспорти на света.

Би било хубаво да не пропуснеш нищо от следващите, нищо че са кратички, но хората (ако приемем, че дизайнерите са хора) са се потили над таблета часове, дни, месеци: такситата по света, непреводими думи, затова в рисунки, известни картини без глутен, талисманите на отборите в НБА в комиксов стил, архитектурен зоопарк, илюстраторите - Маори Сакай, Шон Лууз, Кийт Бътчър, Джон Холкрофт, 100 дни, 100 шрифта, какво прави българската кирилица по-добра от руската и как типографията променя възприемането на истината, олд скуул лого (вече не ги правят такива), сладки убийци, 366 готини неща ей така, шарки от знамена, философски концепции, класически и порно филми в минималистични плакати (с които навлизаме директно в следващото блокче).

За какво са създадени инфографиките, ако не за да илюстрират и систематизират всички екранни убийства в Игра на тронове, пък и изобщо всичко значимо в сериала (знам, че никой истински фен няма да се обърка и без това, но все пак). На принципа, че футболът е продължение на войната с мирни средства, ето ти и фентъзи екипи за родовете. Жените на Дон Дрейпър от Мед Мен са малко по-малко от мъртъвците в Играта, но и там има нужда от малко система. А за финал като на кино - наградите за най-добър филм в различни страни по света.

Мислиш си, че познаваш и различаваш цветовете? Тази игричка започва леко, но после полудяваш. Впрочем, на обратния полюс - малко внимание и помощ за хората, които не познават цветовете.

Спортната секция започва с фокус върху един район на Италия, познат не точно като футболен център - Сицилия, дербито на Валенсия, което също обикновено минава тихомълком, и още няколко видео разказа за по-популярни местни съперничества в поредицата Дерби Дейс, следва историята за това как Спартак организира мач на самия Червен площад пред погледа на самия Сталин (и всичко се разминава без жертви), преглед на спортната преса в България от първата половина на миналия век, личните рисувани истории на няколко от най-известните играчи на съвремието, фотографски сувенир от Световното в Бразилия преди година, затворническата Шампионска лига, няколко металически версии на емблемите на отборите от Шампионската лига (и Стяуа), интерактивна визуализация на най-популярните отбори от Висшата лига в Туитър, как не се случи Световното в Колумбия 1986, докъде я докара корупцията във ФИФА 30 години по-късно и съответните спонсорски лога за Катар, а за финал - нещо, на което се съмнявам да разчитат родните сокачевци - красиви пищовчета за футболистите на терена в помощ на коментатора.

Дик Дейл може да не ти говори нищо, но версията му на Мизрилу от Криминеале трябва - онази натрапчива невротична мелодия. Не, и версията на Бийч Бойс не е първата, вероятно и семпълът на Блек Айд Пийс няма да е последният. Мизрилу, буквално египтянка на арабски, добива популярност за пръв път в изпълнение на Тетос Димитриадис през 30-те и е представител на музикалния стил ребетико. И едва започва да става интересно - ребетико е музиката на гръцките бежанци от Мала Азия, които наводняват страната след Гръцко-турската война, заселвайки се иронично, най-вече на север - в земи освободени от българи например, и както можеш да се досетиш, животът им не е от най-леките, културата им, за да не ти губя повече времето, може се определи като ъндърграунд, а музиката - силно повлияна от ориента (бузукито идва именно от там, за чиниите за трошене не знам), дрезгава, сърдита. История на краутрока, или когато светът нямаше нищо против немци с китари, може да ти се стори по-малко драматична, поне на този фон. А докато се чудя, дали да не разкарам безполезните линкове от сайдбара, ето и списък с последните: Иърс енд Иърс, Фифи Ронг, Газел Туин, Октейв Майндс, Апачи Сън, Милки Ченс, Беа.

Снимката не е манипулирана или, не дай си Боже, компютърно генерирана. Конструкцията в белгийския Борглоон е моделирана като църква, но много по-невидима на фона на ландшафта и много по-значима като символ от традиционните здания. Църквата може да не е истинска, но как може да изглежда едно (не)обикновено училище показва Бярке Ингелс, който преобразява гимназията, в която е учил. За 40 години най-високата сграда в Йоханесбург преминава през две шокиращи промени - от престижен адрес за белите до пропаднал бордей и преоткриване и възраждане - любопитна и поучителна история отвсякъде. Една от архитектурните ми страсти, за която само се каня да отделя повече време и място - модернизма, тук получава три акцента, но и трите бетон - проект, посветен на соц архитектурата, засега с материал от Румъния, Молдова и България, чакаме още; грубата красота на бруталистичните стадиони, първите храмове на спорта с цялата си грандиозност и голота; къщата с колоната в Патагония. Защо пък да не се издокарам дори със съответния фототапет? Мисля, че посъбрах доста материал за новата ми най-любима професия - скаут на филмови локации.

Предизвикателствата на модерния живот и колко трудно е понякога да си в час: мисвак, стъбълцето, традиционно от векове за арабския свят, като съвременна алтернатива на четката и пастата за зъби; хипстърският градски транспорт не е обикновения ти градски транспорт, в Сан Франциско, разбира се, фууд трък, същински трансформър от Пежо и как изобщо са се променили (и пораснали) няколко класически модела от първото си появяване по улиците до настоящите издания; цял офис с голи служители, уви само първоаприлска шега; психология на бутоните в градска среда, които не правят нищо, какво показва световната (зло)употреба с емоджита и какво не им е наред на канадците; какво човечеството причинява на родната си планета (забележка: все още си нямаме друга); как Китай използва строежите на стадиони за да стъпи в Африка, докато света гледа с ужас към Ислямска държава, Саудитска Арабия, където на почит също е салафизма, унищожава историческа Мека за да строи хотели, от които дори Слънчев бряг би се засрамил; Швеция пък опитва да опази изчезващия елфдалиански език (нищо общо с елфи, но пък на мен ми харесва мисълта); Волфрам, който беше нарочен за убиец на Гугъл преди време, но не стана, сега иска да ти каже какво има на картинката.

Ще си спестя цял постинг, но ще оставя линк към снимките от една скорошна разходка до Мюнхен и околностите му.

За да блеснеш с някакви познания, а не само с безупречни маниери и възпитание, следващия път като седнеш на маса: индийското къри не е съвсем, даже изобщо не е типична индийска манджа, Америка открива пицата не чак толкова отдавна, какво прави нюйоркските бейгъли най-вкусни, предразсъдъците, родили странна мексикано-китайска кухня, къде в Лондон може да си напазаруваш като за кралската трапеза и защо пък да не си сготвиш многообразно, образно казано.

Нийл Деграс обяснява на американците неща, които ти, като редовен читател на Преди еврото, разбира се, отдавна знаеш, но новната е, че българското левче цака долара в поне една категория. Иначе, най-красивите банкноти от цял свят за миналата година (има такава класация, да) са тук и наистина има чудесни екземпляри.

За да не кажеш, че си мълча за феминизма, искам да ти покажа какво се случва в Исландия като отговор на на пръв поглед дребен инцидент с обидни коментари - истинска вълна от #FreeTheNipple солидарност, в която се включи дори местна депутатка. Така, като вземем предвид населението на страната (колкото Пловдив), ако си цъкнал на всички линкове от предното изречение и шефа не те е изловил, може спокойно да приемем, че си видял всички исландски цици, честито! Както виждаш обаче картинката над абзаца си е съвсем облечена, което обаче не пречи на Инстаграм да я изтрие цели два пъти от профила на Рупи Каур, демек говорим за един различен случай, може би още по екстремен от това с гърдите. Абе, обърни внимание на тая Рупи. Но понеже обичаме цици повече от всичко, нека се върнем към тях и им отдадем заслуженото с проекта на Келси Бенет.

Сипи си един индия пейл ейл и чети нататък, то не остана много, така или иначе: краудфъндинг за пивовари, онлайн подкаст за същите, сладолед с бирен вкус за малки и големи (бира със сладолед си има отдана в пражката кръчма У Медвидку), едва ли ти се е вярвало, че ще пусна видео от Бразди, но ей на - за българския хмел, бирата в СССР от Втората Световна в цели три части, бира за Севиче (и за севиче), футболните бутилки (аз щях да се справя по-добре обаче), курсова работа за бохемско-баварската история на лагера и, сигурно се повтарям, но го правя за себе си, каталозите с изпитани рецепти на Брутоуд и Биърсмит.

Орхидея, порцелан, семинар, авокадо... ах ти, мръснико, внимавай с нецензурните думички!

Змаеш ли, че във всяка вкусна смокиня, която хапваш, има по една разложена оса? Чакай, чакай, историята е много по-нюансирана и, ами, пълна с неща, които никога не си предполагал, че природата може да измисли.