12.5.15

Джентълмените от Еускади

Когато през 1914 г. Били Барнс акостира в Билбао, той е нещо като бежанец - с влизането на родната му Великобритания в Голямата война футболът в страната на практика спира, а Испания, както обичайно терсене, е в един от редките си и кратки периоди на политическо спокойствие. Кариерата на Барнс като футболист преминава през Уест Хем (още като Темз Айрънуъркс, интересна история сама по себе си, която ще оставя за друг път), Шефилд Юнайтед, Лутън Таун, Куинс Парк Рейнджърс (където нападателят е избран за един от 100-те най-велики на всички времена) и приключва в Саутенд, а сега е пред първото си предизвикателство като треньор. По-малкият му брат Алфред Барнс, вероятно заради инцидент в детството, при който губи единия си крак, избира кариера в политиката, избран е за депутат няколко пъти и заема поста министър на транспорта в лейбъристкото правителство на Клемент Атли след Втората Световна (и между два мандата на Чърчил). Уилям обаче, поне за мен и поне за целите на този постинг, оставя по-ценна диря в историята.

Макар първият футболен мач в Испания да се е играл много по-рано, през 1870-те, далеч на юг в Андалусия между английската управа на мините в Рио Тинто и на железницата, свързваща ги с близкото пристанище Уелва, именно баските са фундаментални за испанския футбол през първата половина на 20. век, след която в него започва да се усеща влиянието най-вече на "вноса" от Южна Америка, но и на няколко ключови унгарски играча. Еускади, и в частност Билбао, също поддържа близки отношения с Великобритания. Старото пристанище на града Ел Аренал в продължение на векове осигурява търговията между страната и британците, които впоследствие управляват и местните металургични предприятия. За разлика от съседния Сан Себастиян, плячкосан от английската армия след "освобождението" си от французите по време на една от Наполеоновите войни, Билбао е пощаден и опазен, включително и при последвалата Първа Карлистка война - падналите британци са погребани в местността около брега ба река Нерион, получила името Кампа де Лос Инглесес, където до построяването на първия предназначен за футбол стадион в Испания Сан Мамес местните за пръв път ритат топка, а сега се издига музеят Гугенхайм. Не малко баски младежи получават образованието на Острова - именно те са основателите на Атлетик (с неслучайно английски правопис на името), а местните предприемачи, сред които един от спонсорите на Атлетик в онези първи години - фамилия де ла Сота, продължават да поддържат бизнес отношения и да подпомагат Антантата по време на същата тази Първа Световна, прогонила Били Барнс от родината му. За разлика от Андалусия, билбаоските футболни ентусиасти не позволяват чужденците да капсулират играта за себе си, напротив, както отбелязва отличния познавач на испанския футбол Джими Бърнс в хрониката си Ла Роха, използват мачлетата край реката да се социализират с англичаните. Клубът, станал нарицателен с продуктивната си школа кантера и политиката да допуска в редиците си само с родени в Страната на баските играчи, както и стилът му на игра обаче се формират именно под английско влияние - един от няколкото парадокса в историята му.

Мистър Барнс налага желязна дисциплина и отборна игра, дълги пасове и бързи атаки по крилата. Вратарят Ибарече, безкомпромисната защитна двойка Солаун и Уртадо, черноработникът Егия и гигантите Белаусте и Рамон в средата на терена и нападателите Исета, Херман Ечевария, Апон, Суасо и, разбира се, Рафаел Морено Арансади - Пичичи донасят на Атлетик три поредни Купи на края - през 1914, 1915 и 1916 г., дублирани с титли от не по-малко интересното регионално първенство в конкуренция с отбори като Аренас Гечо, Расинг Сантандер, Спортинг Ирун и Реал Сосиедад. След последната от тях обаче Барнс е все пак мобилизиран и трябва да напусне - показателен е фактът, че червено-белите решават да не назначават нов треньор и изчакват Били, който се завръща през 1920 г., като остава начело един сезон, през който взима още една Купа. Испанската лига все още не е основана - това се случва едва през 1929 г., а честта да спечели първия дубъл има друг английски джентълмен, и то архетипен - с бомбе, мустаци, костюм и пура в устата, Фред Пентланд. След напускането на Барнс, управата на Атлетик търси нов мениджър, нормално - англичанин, с обяви в Дейли Мейл и Спортинг Лайф, но го намира наблизо - Пентланд води Сантандер в предишния сезон. При двата си престоя начело Фред печели общо 5 Купи и 2 титли в Ла Лига (записва и рекордна победа с 12:1 срещу Барселона), а в Испания води успешно и Реал Овиедо и столичния клон на лъвовете - Атлетико Мадрид.

Първото участие на испанския национален отбор на Олимпиада е на турнира в Антверп 1920, игри белязани от недопускане на спортисти от държавите, загубили Голямата война, в т. ч. България. Отборът е съставен предимно от баски (13), каталунски (4) и галисийски (3) футболисти - от севера на страната, където по онова време вече се играе на трева, за разлика от прашните терени на юг. Испания бие Дания в първия мач, но отпада след загуба от Белгия във втория. След финала, завършил впрочем скандално, в който домакините печелят титлата, на иберийците се открива възможност да се борят за медалите - по системата Бергвал, нещо като репешажи, даваща възможност на отборите, отстранени по пътя от шампиона да се класират по-високо. Испания бие поред Швеция, Италия и Холандия и се окичва със среброто - успехът няма да бъде надминат чак до европейската титла 44 години по-късно. Героите са Белаусте и Пичичи, и двамата състезатели на Атлетик Билбао, а голът на първия срещу Швеция, при който забива топката във вратата с глава и четири защитника на гърба, както и агресивната, непримирима игра на всички, става повод холандски вестник да нарече испанците за пръв път Ла Фурия.

Хосе Мария Белаустехихойтя Ландалусе (добе дошъл в забавния свят на баските фамилии; Телмо Сараонандия Монтоя например е името на друг славен билбаоски нападател, добре, че играе през 50-те, когато Франко забранява баските фамилии и става известен просто като Сара) е едър, здрав младеж, Пичичи, чийто прякор значи малко пате, е дребен, слабоват, играе с бяла кърпа, превързана около главата - шевовете на първите топки са груби и лесно причиняват прорезни рани. И двамата идват от добри семейства и получават консервативно католическо образование, в пълен контраст с ролята на футбола като двигател и символ на новото срещу закостенялото и ретроградното в останалата Испания. Католицизмът, при това в лицето на Йезуитския орден (създателят му Игнасио Лойола е баск), са в основата на баското самосъзнание и същност. След като спира със спорта Белаусте се отдава на юридическа кариера и е виден активист за независимостта на Еускади. Съдбата на Пичичи е нелепа - умира едва 29-годишен от тиф след порция развалени стриди (ноут ту селф: внимавай с тапас баровете в Билбао), но славата му на голаджия го надживява и, въпреки че никога не е играл в Ла Лига, на него е кръстена наградата за голмайстор на сезона в испанското първенство.

Испанската гражданска война и победата на Фалангата са тежки времена за баските. Републиканското правителство на Хосе Антонио Агире (самият той играл за Атлетик) събира нещо като национален отбор на Еускади, чиято цел е да обикаля Европа и популяризира каузата на баската нация - сред отзовалите се са братята национали Луис и Педро Регейро, нападателите Лангара и Горостица (голмайстори в лигата съответно 3 и 2 пъти), Педро Аресо и Серафин Аедо, вратарят Бласко, Анхел Субиета, Ирарагори. Отборът играе първия си мач в Париж само две дни преди бомбардировката на Луфтвафе на бискайското градче Герника през април 1937 г., вдъхновила Пикасо да създаде едноименната картина пак там само месец по-късно. Турнето продължава в Чехословакия, Съветска Русия, Норвегия, а накрая и от другата страна на океана, където Еускади участва един сезон в местното първенство. След края на войната повечето от играчите избират живот в изгнание в Аржентина и Мексико, а някои, като Горостица и Ирарагори, се завръщат в Испания. Макар терорът и подтискането на различните народности в страната, най-вече баските и каталунците, да са характерни за властта на консервативния националист Франко, концепцията му за тях е любопитна - като неразделна част от испанската нация, хората от различните региони имат различни роли. На по-едрите, борбени баски се пада тази на воините. Именно такъв е и образът на националния отбор - Ла Фурия - мощен, агресивен, непримирим, който се харесва на диктатора - такъв, какъвто демонстрират футболистите от земите на баските. Впрочем споменатата по-горе наградата за голмайстор получава името Трофей Пичичи от про-франкисткия мадридски Марка през 1953 г.

Историята на Атлетик няма да е пълна без последния засега върхов момент. През 1981 г. начело на отбора застава Хавиер Клементе - талантлив бивш футболист на отбора, чиято кариера е прекратена рано-рано от ужасна контузия, но също така и вярващ католик и баски националист (не бих могъл да пропусна тези факти, разбираш). Отборът, който сглобява, печели две поредни титли - през 1983 и 1984 г., втората гарнирана с Купа на краля, отчайвайки Барселона, в която блестят звездите на Марадона и Бернд Шустер, и Реал Мадрид, където вече се прехласват по Петорката на Лешояда - 5 играчa от школата на клуба, предвождани от младия Емилио Бутрагеньо. Знаеш как - с твърд, понякога груб футбол, борба до последно и някоя и друга хитрост (Клементе наводнява терена на Сан Мамес преди мачове с по-технични отбори). Не точно като завършека на осемдесетарска спортна комедия, но, хей, животът никога не е бил нищо подобно на тинейджърските комедии.

28.4.15

Разни фотографи 35

Един от отговорите, които със сигурно можеше да чуеш от мен при интервю за работа, поне доскоро, беше, че не обичам да оставям нещата недовършени. Междувременно мейлите на няколко месеца просто отиват в папка Архив, красиво обзаведеният апартамент си чака первазите от вътрешната страна на прозорците вече трета година, а казанчето за домашна бира стои в ъгъла - трябват му само няколко кранчета и врътки за да заработи.

Постингите в този блог се подготвят бавно и внимателно, но се пишат бързо и между другото. Не, че те интересува, все пак просто боря усещането за незавършеност.

Петя Шаламанова, Ноел Освалд, Стефан Василев, Джоакино Дел Ерба, Ракел Пеликано, Мелиса Картахена, Чарли Енгман, Елен Неврокопска, Томас Дод, Йенер Торун, Хайди Ливайн, Тим Тадър, Владимир Нечипоренко, Пабло Лопес Лус, Лейла Бърни, Джослин Бейн Хог, Ангелина Невская, Ян Земанек, Миранда Леман, Екатерина Ожиганова, Алан Паудрил, Родолфо Асин, Мирослав Белев, Адриано Невес, Фейв Уайз, Марвин Клайнемайер, Стефани Карильо, Милър Родригес, Вивиан Фу, Сара Баба.

Джако Василев, Габор Ердели, Наталия Москера, Гонзало Бенар, Юрий Шевченко, Руван Вайесория, Александр Лапушинский, Никола Жандрен, Атиша Полсън, Мариус Фийт, Андрей Голузенков, Максим Гуселников, Владимир Архипов, Давид Бенолиел, Рори Пейн, Дамир Ариков, Матю Ханъл, Нико Стинге, Павел Аплетин, Рупърт Ламонтан, Веса Пиханурми, Матю Лийфхийт, Емануела Милячо, Гудин Грийн, Джойс Тенесон, Сам, Логан Дилейни, Карломан Масидиано Сеспедес.

Петрос Кублис, Тамаш Дежьо, Кени Баркър, Фабиане Лазарески, Джон Мойър, Жаклин Де Милиа, Джа Тексън, Джоузеф Дел Дука, Зуфар Валиев, Михаил Батеньов, Катрин Сервел, още Клео-Никита Томасон, Хендрик Крьонерт, Жан-Мари Фреанчески, Констанца Джанкинто, Максим Максимов, Инго Кремел, Холи Керт, Чарлс Уорън, Естер Мендес, Огино Таро, още Андрей Станко, Ули Дункел, Уолтър Аюс, Кристоф Полочек, още Карлито Скилиро, Щефан Гезел, Еманюел Орен, Жулия Пюиг, Том Хайдер, Исиар Караско.

Тим Франко, Ребека Личфийлд, Бен Макрей, Дорота Горецка, Ърни Пасуотърс, Тод Еърспийд, Ян Рабание, Кристиан Либранд, Никълас Рауцен отново, Гордън Тейт, Яник Десмет, Сан Ку Ванг, Ананя Танту, Илона Шевчишина, Наги Сакай, Ернан Торо, Ногани Мур, Джъстин Робинсън, Емили Куош, Дато Коридзе, Даря Чачева, Жереми Клос, Андреас Возница, Йеве Холтхаусен, Джанлука Мости, Марко Микиелето, Луиджи Висконти, Мурат Еминолу, Оливер Юнгман, Роже Мишел Фишман, Воутер Стройф.

Арис Джером, Николай Колев, Мохамед Сатар, Дария Ендресен, Ерик Суонсън, Катарина Юнг, Себастиан Людке, Шон О'Нийл, Рахул Амин, Кам Атрий, Рон Дресъл, Херман Роке, Доминик Гарбан, Лаура Ненц, Ренан Монтейро, Игор Бурба, Кристофър Томас Мур, Лукаш Цирвус, Фред Мейлан, Ана Цупяк, Свен Кречмер, Кристобал Мояно, Сюзан Хелън Стебен, Ерик Флек, Ромен Бурван, Дани Лейн, Александер Хайц, Михал Будабар, Сьорен Солскяр, Мари-Луиз Табак, Еду Гомес.

Родриго Ериб, Евгения Карика, Никола Вандеберг, Джихан Алпгирай, Аушра Рекашюте, Себастиен Беген, Мишо Йовачич, Джозефина Биети, Фредрик Селберг, Джузепе Чикала, Бил Хъдсън, Роман Коев, Йенс Шмид, Михал Коралевски, Дамиано Ерико, Балджит Сингх, Гая Франчиози, Ибрахим Кьосейомер, Йонатан Пунтеволд, А.К. Никълас, Роберт Випьор, Павел Шенк, Ола Аджани, Джон Куок Нгуен, Никита Корохов, Рикардо Мелосу, Карлос Ерехон, Яна Новак, Джо Реал, Христина Димитрова, Менелик Пъриър, Шърман Орендорф, Сара Биле.

15.4.15

Булгартурист

Напоследък усилено се старая да не критикувам негативно - не защото няма какво, а защото няма смисъл. Тази история обаче се написа сама.

Точно преди седмица при незаконното разрушаване на хотел (за да може на мястото му да бъде построена нов) в комплекс Слънчев ден, собственост на червения бизнесмен Георги Гергов, загинаха четирима души. Въпреки че сградата се накланя опасно, шефът на фирмата, която ги е наела без трудови договори, без застраховки, нарежда на работниците да влязат и започнат да рушат носещите колони с ръчни къртачи, докато той наблюдава на безопасно разстояние. 10 етажа се срутват върху четиримата и ги смазват. Дойде Великден и покрай празничното чукане с яйца и преяждане с козунаци някак забравихме за жертвите. Какво толкова - 4 циганина повече или по-малко, на кого му пука, пък фирмите - наши, читави.

По същото време малко по на юг, на плаж Корал започна изграждането на курортен комплекс. И докато кметът на Царево и инвеститорът се уточняваха пред телевизионните камери дали излятия бетон може да се нарече бетон, стана ясно, че строежът е започнал с ОВОС от 2004 г., а ОВОС, какво да го правиш, има свойството да важи само 5 години. Нищо че и с просто око се вижда, че става дума за 100-метровата зона от брега, където е абсолютно забранено да се строи.

Междувременно, сюрреалистична метална ограда изникна по дължина в средата на плажа на Кранево. В онлайн медиите, които първи разръчкаха мистерията, се появи и снимка от другата страна на заграждението - на затворения комплекс Дружба Бей Гардън (голяма забава с тези имена), бивш пионерски лагер. Снимката е от сайта на фирма Екострой Чакалови (забава голяма, ти казвам), специализираща в щампован и шлайфан бетон. Хубава работа, до днес не знаех за съществуването на такова нещо като щампован бетон - ето, човек научава по нещо ново всеки ден.

Няма как да пропусна боя за храна между български и румънски туристи на Златни пясъци - настанили 800 човека, пък яденето като за 300. Е, може да сме свидетели на зараждането на нов атрактивен великденски обичай.

Всичко това е ок, притеснява ме само, че и четирите истории се случиха в рамките на една седмица в началото на април - цели 3 месеца преди активния сезон, още преди чалгата да задъни по Черноморието, преди дори кръчмите да са изпекли и замразили пържолите, които ще сервират цяло лято и хотелските комплекси да са започнали да изливат тонове фекалии в морето. Ма то верно, без руснаците сме за никъде.

25.3.15

Разни 113

Хубавото на линковете в тези Разни е, че лесно могат да се разделят на три групи - такива, обясняващи света около нас, всевъзможни творци и куриозни истории от миналото. Всичко по реда си:

Слабо известен извън Великобритания факт е, че традиционните пъбове, при все автентичната си обстановка и оригинален вид, са всъщност собственост на няколко големи вериги, т. нар. пъбкос, с по няколко хиляди пъба, които ги отдават на кръчмарите при схема, подобна на франчайз и при доста тежки условия. И всичко това погубва специфичната пъб култура, с която обичаме да свързваме добрата стара Англия. Е, крафт пивоварите идват на помощ и това е най-оптимистичната история от началото на годината. Продължаваме по темата: още за това как се комбинират различни типове бира с храна, домашна пивоварна (при това не американска, а нашенска, източноевропейска), един по-екстремен начин да си приготвиш бира - от разтворим концентрат, повече за стаута (все пак онзи ден беше Свети Патрик), архивни кадри от предаването на най-известния специалист и популяризатор на бирената култура Майкъл Джексън от все още социалистическа Чехословакия и малко по-модерни начини да откриваш бирата с тези 5 мобилни приложения.

Кликни тук, за да проследиш в реално време емоциите (емоджиите) на света, а ако това не ти стига, емотиконите за интроверти, за гадняри и от ИКЕА (само такова нямаше там) ще завършат картинката.

Музика, но музика от природни звуци и генерирана от фолклорни шевици.

Едва ли е нужно да ти обяснявам колко дразнещо е да работиш в оупън офис. И то е доказано вредно и контрапродуктивно.

Вселената на уесандерсъновия Гранд хотел Будапеща си е, ами... цяла вселена. А Рецептата за сладкиша куртезан о шокола на култовата сладкарница Мендъл'с прескача в реалността. Tук пък може да пътуваш кулинарно към съвсем реални дестинации, а тук - да откриеш рецепти в анимирани синемаграфи. Стигаме до особеностите на американската кухня и ресторанти с фокус върху най-вкусното телешко на Ню Йорк и рецепта за бейгъли от лингвист.

Сега трябва да се справиш с тази напълно неорганизирана поредица линкове: Уикипедия като космическа галактика, тайните на Лондонското метро, излишните японци, наци модата завлядява Далечния Изток по един шокиращо невинен начин, статистически сравнения между европейските футболни лиги, твърде дългата трилогия на Питър Джексън Хобитът, монтирана като един-единствен 4-часов филм, природознание онлайн, моят приятел Франк Лойд Райт от Лего, принцесите на Дисни в исторически автентични носии, защо миришат старите хора, как Фотошоп експерти се мъчат с първата версия на програмата, къде е най-евтино и най-скъпо да се живее (внимание върху третото място в гъзарската листа), всичко, което си искал да знаеш от порно звезда, малко чешки лафове.

Джереми Кларксън, водещият на Топ Гиър, чието име наскоро нашумя след поредния (последния?) му скандал, е първият изобщо собственик на плюшено мече Падингтън. Историята? Родителите му са всъщност първите производители на играчката и малкият Джереми получава прототипа още през 1972 г. Изводи за възпитанието? Не знам.

Ще оставя тези креативни идеи и идеи как да бъдеш креативен тук: супер герои във фламандски стил от Саша Голдбергер и още провокативна живопис от Нелсън Шанкс и Паскал Мьолман, една идея по-малко претенция с илюстраторите - Недялко Иванов-Нечо, Катрин Лепаж, Мая Вронска, Сергей Станчев, Питър Стрейн и Даниел Куело, югославски дизайн 2015, по една уникална дървена лъжица на ден, пчелен свят, и преди съм показвал минимализирани футболни емблеми, но тук може да сравниш цели 4 подхода, носителите на Златната топка, разбира се винтидж, история на Световните в ключови инфографики, футболните екипи на няколко рекламни агенции, фешън фланелки и головете от кръга в комиксови илюстрации, цианоторбички, четири специални фотографски проекта - тъкани от хора (китайци, разбира се), истински жени в цялата им красота, тела в мед и студентски реплики на актови класики, раз-два-три хипстър лого генератор, ако героите от сериали бяха компании, размазваща тримерна типография от Толга Гиргин, разнообразните шрифтове в Берлинското метро, калиграфия като от едно време сега, най-добрите кирилски шрифтове за годината, ръчни рецепти, надписи и скулптори от храна, размазано изкуство и лазерни цици, бляскащи, стрелящи лазерни цици, лога за призрачните градове в Саскечуан и Албърта, сапуни за пияници, столкъри, зли диктатори, хипстъри, изобщо за всички, една от най-добре пазените тайни във вселената (и има защо) - официалните плакати на мисиите на НАСА, гуакамоле, цветни схеми за всякакви схеми, измисли вкус на чипс за едни пари, иконки, цветовете на анимационните филми, класически метъл обложки в 60-тарски стил.

Когато преди 2 години се шегувкахме с новата драхма, не подозирах колко е извратено чувството за хумор имат гърците, които си избраха местната Атака и шашардисаха ЕС, но ето ти една нова версия (пусни си транслейта за да разбереш кои са звездите от "емисията"). Имам и още една заигравка с еврото, пак от Гърция. Картинката отгоре обаче е от един (уви, само студентски) проект, който минава границите на паричния дизайн, а аз съм се нагледал на банкноти - палци горе за Барбара Бернат и дано нещо подобно ското види бял свят (и ултравиолетова светлина).

Не знам защо с времето думичката дилетант се е сдобила с леко негативна конотация (също като друга хубава дума с близко значение - аматьор). Дилетанти е всъщност общество, възникнало в началото на 17. век и целящо подкрепата и популяризирането на изкуството. А сега, като един съвременен дилетант, ти предлагам да се запознаеш със следните истории: как е изобретен молива, който не е чак толкова стар, колкото си мислиш, еротична фотография от Бел епок, 100 години какво е красота в различни държави, една от най-мистериозните книги на света - Кодекс Серафинианус, как тоалетната хартия тръгва от САЩ в началото на 20. век, за да е абсолютно немислимо да си представим личната хигиена без нея в наши дни, история на градовете в 50 сгради (поредицата сега започва, вземи си пуканки и чети), можеш да гледаш в цялост Пулгасари, може би най-известният филм от КНДР - колкото и невероятно да звучи, това е севрнокорейският пропаганден еквивалент на Годзила, времената, когато флиперите са били незаконни, как жените оформили мъжките пениси (еволюционно, разбира се), чий е Крим, леко срамната причина големите перуки за мъже да владеят европейската мода през 17. век, дневник на посещенията на Маргарет Тачър при фризьора (120 за година, брой, който не би впечатлил нито една съвременна кифла от нашите географски ширини), и какво се случва с първия лекар, който препоръчва редовното миене на ръцете.

Ако бях открил този блог по-рано, графичният материал към постингите ми за кончината на Османската империя (първа част, втора част) щеше да е далеч по-богат. Засега ти обръщам внимание на тази идейна немска карта на региона, в която по-любопитен дори от немската Мала Азия и Арабски полуостров и руска Персия е австро-унгарския коридор до Солун, а на теб оставям да откриеш останалите съкровища на отоманската картография. Можеш да хвърлиш поглед и върху сравнението между нормани и селджуки в светлината на кръстоносните походи и подборката от още 40 карти, обясняващи Близкия Изток.

Първият мач в историята, в който играчите носят номера на фланелките и на съдията не се налага да ги познава по формата на веждите и дължината на шортите, е финалът за Купата на ФА през 1933 г. По-куриозното е, че футболистите на Евертън носят номера от 1 до 11, а на Манчестър Сити - от 12 до 22.

Оставаме в темата с преглед на първите стъпки, дрибълчета и полягвания за дузпа на футбола в Германия, които се губят в 70-те години на 19. век.

Докато иначе от все сърце препоръчвам чудесната Соц гурме на Албена Шкодрова, този по-кратък преглед на всекидневието по време на комунизма от Иван Еленков (да, бащата на блогъра) също си струва.

Какъв цвят си представяш, когато става дума за ванилия? Бяло, бежово? Защо, ванилията е кафява? Още за впечатляващия път на растението от племето тотонаки в Мексико до почти всеки съвременен десерт.

За Милунка Савич едва ли ще прочетеш в който и да е български исторически източник, въпреки че е национален герой на Сърбия и най-награждаваната жена-воин някога изобщо. Причината - ордените си печели по време на Балканските и Първата Световна войни и най-вече в битките при Брегалница и завоя на Черна, които са пагубни за българските кампании.

Сигурно ще ти разваля деня с нелепата съдба на легендарното куче Лайка, първото (земно) живо същество в космоса. Лайка е обречена на смърт, защото по начало не е предвиден механизъм, който да я върне на Земята. Умира обаче още по-гадно - от стрес и прегряване скоро след излитането.

На Бенджамин Франклин, освен много други неща, дължим и странния дизайн на една от първите американски монети - фугио цента, на който е изобразен слънчев часовник, а самата дума fugio, е референция към летящото време, подсилена с надписа "Гледай си работата" отдолу. Какъв контраст с новия паунд, чийто дизайнер е 15-годишно хлапе.

И още една тема, на която съм обръщал внимание преди (много време) - сарматизмът като явление сред полската аристокрация от 16. и 17. век, разгледан много по-подробно с проявите му в облеклото, военното дело, храната и културата.

Ето как едно бизнес решение променя цели езици - през 1891 г. Балзен започва да произвежда в Хановер бисквитки от френския вид пти бюре (измислен само няколко години преди това в Нант от Льофевр-Ютил, друга легендарна компания, позната сега като LU). Името което германците обаче дават на продукта е английско - butter cakes, брандът пък е Лайбниц в чест на един от най-известните синове на Хановер - математикът и философ Готфрид Лайбниц. Скоро обаче в компанията установяват, че немските клиенти се затрудняват с произношението и променят изписването на keks, а след това жертва пада и множественото число. Как думата стига до българския е различна (и непозната за мен) история.

Апропо етимология, френската дума клошар е навлязла в много езици. Произходът й обаче е малко странен - през Средновековието имало практика бездомниците да бъдат викани, за да бият тежките камбани на готическите катедрали, като тази в Руан. Камбана на френски е cloche и от там - клошар.

Апропо печива, сигурно си мислиш, че италианското хлебче чабата е с вековни традиции и рецепта? Грешиш. Чабатата е създадена (и патентована) едва през 1982 г. в малкото градче Адриа като отговор на френските багети, които били започнали да изяждат (шегичка) пазара на сандвичи.

Че авторите на комикси са хора с чувство за хумор, е ясно, но и трябва да си фен на дневните стрипове за да оцениш този исторически първоаприлски момент.

Пенсилвания, един от големите американски щати, поне на североизток, наистина носи името на човек. През 1681 г. крал Чарлс II дава правата върху земята на Уилям Пен, за да изплати дълг към баща му адмирал Уилям Пен старши. Уил е леко засрамен от името, дадено от краля - Пенсилвания, защото сам имал намерение да кръсти територията Ню Уелс или просто Силвания (гориста земя на латински), но нямало как да промени кралската грамота. Лицето му, макар и неофициално, пък е лого на една от популярните компании за закуски в Америка - Куакър Оутс.

20.3.15

Архив: юли, август, септември 2011

Архивът е счупен, коментарите не се появяват. Може би защото никой не чете (архива) и никой не коментира. Има няколко хубави текста от 2011 година - този, този, този. Има и няколко хубави снимки.

10.3.15

Разни фотографи 34

Струва ми се, че след този постинг няма да остане добър фотограф, който не е представен в поредицата.

Дафи Хагай, Николо Бонфадини, Андрю Джинджигян, Адам Робъртсън, Едън Батки, Мод Шалар, Пру Стент, Каси Панек, Тим Доброволни, Саша Левин, Шивер Рейфреш, Джаръд Кастейнг, Джей Дейли, Грег Боратин, Саймън Дейвидсън, Джордан Съливан, Джейсън Марк Харис, Надя Лий Коен, Дани Гиберт, Рог Уокър, Татяна Карпова, Юрий Тресков, Жан-Пол Гуд, Линдзи Д'Адато, Саша Арутюнова, Джош Уул, Дейвид Хаузърман, Фернандо Пас, Вероника Издебска, Остин Стовал, Мари Бретон, Ию Сусирая, Гуидо Арджентини, Катя Званцева, още Шон и Сенг, Бен Рейнс, Горан Томашевич, Ференц Берко, Ник Тревис, Рей Гутиерес, Александра Авакян, Же Чен, Людовик Флоран, Тревор Уилсън, Иления Урсо, Марсел Помер, Никол Хайнигер, Педро Гиналя, Джинийн Лънд, Уго дал Троцо, Михаел Белхади, Александр Мойсеенко, Матиас Хайдерих, Жорж Пашеко, Матео Мескалчин, Сандра Хойн, Хавиер Арсенияс, Амин Насер, Саманта Фортънбъри, Зорица Пурлия.

Крис Флойд, Сара Ловрин, Марк Ервуе, Люк Пеърсол, Дмитрий Олейниченко, Андерс Нилсен, Маркъс Хайд, Карлота Кардана, Ромина Ресиа, Никълас Идироглу, Кристина Казарина, Танасис Крикис, Холгер ван Дромел, Кристофер Весер, Леонардо Коредор, Роб Тимко, Карло Мари, Алфредо Кристинциано, Роналд Вилграс, Сам Хорийн, Жак Вейерс, Марян Язди, Шинджи Ичикава, Борис Михайлов, Пиерпаоло Митика, Джовани Алиеви, Алексис Дунас, Хайнц Ризер, Робърт Годе, Лара Ферони, Поли Пенроуз, Лорис Оен, Акира Такауе, Бено Сараджич, Жоао Моргадо, Томохиде Икея, Томек Маколски, Залина Сафарова, Моника Дениван, Жанол Апен, Ава Пивот, Уейв Лачиш, Жанин Мизера, Франк Желабер, Карлос Тейшейра, Сайза Крус Бакани, Лина Цангерс, Вики Колерова, Армел Керен, Александр Присчепов, Томас Фидлер, Снежана Морозова, Лиза Доу, Шай Детар, Саймън Морис, Александер Клебе, Гюнтер Ахтлайтнер, Теди Маркс, Ларс Ботен.

Елиас Карлсън, още Анастасий Михайлов, Анди Вауман, Франсоа Ле Диакорн, Франческо Паолети, Енцо Давид Пла Ириарте, Джон Суонел, Лейла Алауи, Дипак Харко, Чейс Залуски, Йохан Ньовенбург, Катя Стукрат, Ирем Чакър, Мадс Нисен, Маркъс Саломон, Давид Карделус, Татяна Авджиева, Дерек Кайнд, Александер Хуфенбах, Сиймур Темплар, Лара Гаспарото, Волфганг Морицер, Джефри Ванхаут, Наоми Крейгс, Фабрицио Коста, Иля Жирнов, Рафаел Ваяле, Енрике Сесар, Йоаким Карлсон, Бара Прашилова, Лоранд Гелнер, Лев Ефтимов, Т. Х. Тейлър, още Томас Прайър, Жиянг Чен, Матилда Хил-Дженкинс, Джордж Джанио, Доун Хана, Евгений Апин, още Мартин Зибенбрунер, Шелби Димънд, Андреа Пасон, Мигел Сол, Франсоа Сеше, Матяж Очко, Инес Перкович, Джовани Рака, Щефани Валк, Михаела Норок, Тициана Нани, Станислав Пучковский, Соня Кегай, Пийт Мълър, Макс Томпсън, Холи Бърнам, Стефани Димисковски, още Виталий Сокол, Андрий Кримовский, още Сам Хаскинс.

Фелипе Барбоса, Том Блачфорд, Гунар Смолянски, Феликс Рахор, Флор Диамант, Пьотр Липски, Джъстин Вейг, Томас Швайцер, Джейсън Маккийн, Мартина Станек, Фабио Пренолато, Клаудиу Брату, Любомир Летко, Хорхе Коромина, Виктор Заманский, Глеб Тарасенко, още Джулия Берсани, Реза Рот, Мери-Луиз Табек, Пиер-Анж Карлоти, Нико Геес, Диана Далсасо, Игор Грацер, Сергей Филимонов, Скот Фърки, Дона Троуп, още Мариана Калдас, Густаво Зилберщайн, Рут Бърнард, Бен Берншнайдер, Джесика Тремп, Жорди Пелегри, Пжемислав Адамски , Роджър Росел, Шиню Су, Лука Салвестрини, Тим Уокър, Сергей Южаков, Мага Сото, Андреа Буя, Даша Елисеева, Роза Волцоген, Винченцо Рекиа, Кристина Йенко, Марко Макиелето, Майкъл Аш Смит, Джовани Троило, Александр Изюмов, Фредерик Ванвалегем, още Марио Тестино, Пол Ларкинс, Брет Стенли, София Шулц, Франческа Донатели, Хеф Прентисе, Паола Малопо, Кортни Тайт, Алексиа Синклер, Силвио Теста, Микеле Фероти, Катя Симкин, Фабио Кастильоне, Рандал Хобит, Олаф Питцер, Виктория Янашвили, Иля Лаврешкин, Петер Мароши.

Анди Елоуей, Васил Германов, Шарлот Абрамов, Тони Янг, Геа Уудс, Робърт Уайснър, Дамла Шахин, Силвър Халид, Едуард Скобъл, Алекс Беркун, Олександр Лишчинский, още Андрей Йонов, Даниел Шефер, Габриеле Рескалдини, Луис Хвейсъл Борк, Кася Кринска, още Дмитрий Плюснин, Себастиан Донат, Дж. Куази Кинг, Шай Детар, Роберт Щаудингер и Андреас Франке, Юко Лехтола, Баптист Леон, Спенсър Чарлс, Адам Катц Синдинг, Мустафа Абдулазиз, Рикардо Фонтана, Денис Мечам, Майк Могъл, Хералдо де Барос, Моника Дофа, Андрей Бедров, Оливър Берлин, Алън Джоунс, Гонзало Вияр, Борис Бугаев, Шон Перес, Майкъл Ебс, още Павел Ръйженков, Слава, Щефан Бойтлер, Дино Мари, Беноа Пайе, Шариф Хамза, Никол Бентли, джийн Рено", Фан Хо, Карен Абрамян, Луиза Прадо, Андреа Колантони, Руслан Набиев, Джакомо Ребеки, Тейн Кофин, Шиничиро Танака, Ришар Башелие, Елена Данилова, Марат Тинчеров, Аля Искрук, Станислав Блаженков, Наташа Деа, Джон Дъниган, Джереми Гибс, Мартин Кимбъл, Сара Мартине.

Ив Хуй Труонг, Ричард Ансет, Бриана Капоци, Лука Парето, Боб Манс, Диферсон да Силва, Денис Забазнов , Киса Тойошима, отново Стефан Браухли, Вергиния Янчева, Петер Зелей, Анек Суванафум, Мат Сартийн, Лука Касара, Роби Бразъс, Хан Лий де Бур, Ноа Ръсел, Клер Марле, Хуанма Монклоа, Алиция Юсупова, Кристоф Зубек, Катрин Саско, Томас Матю, Елена и Виталий Василиеви, Салваторе Ди Киачо, Лара Занкул, Лука Де Фалко, Раян Бъсард, Джошуа Пол, Бъни Линч, Алийша Удсън, Джасмин Фицуилям, Марияна Класан, Якуб Козиел, Алан Брамсен, Рафаел Ксипсилон, Дмитрий Райцман, Валентина Валоне, Алексей Кисельов, Ян Игнац Жиха, Анастасия Иванова, Майкъл Донован, Никола Нери, Нагиб Ел Десуки, Хейли Ноар, Луиза Дупенталер и Кьел Ита, Лорис Гонфиоти, Рафаел Корценски, Трой Томлинсън, Алваро Гереро, Никола Фурни, Жак Ратаз, Ед Рос, Еспен Фаугстад, Хила Лайзер Бея, Тони Елис, Рахим Лабан, Холгер Вайгел, Кристиан Шнеегас, Евгений Провокаторов, Давид Коптиетер, Фабиен Паскал, Джо Агире.