11.9.14

Архив: януари, февруари, март 2011

Продължавам да си харесвам този постинг. Въпреки болката и заради нея. Напоследък се опитвам да кажа твърде много, липсва ми фокус, страхувам се повече, чувствам по-малко. Наивният глупак в мен не вярваше в чистата злоба на хората, глупакът не можеше да каже не, за да предпази себе си. Продължава да не може - казва го, за да предпази теб. Червената точка, гастрополитиката, Сурва, Албер Кан или тоновете фотографи - има какво да си пропомним. Знаеш ли, повечето текстове тук са писани за всички, но с мисъл за конкретен човек, знаеш ли? Прегледай архива, потърси постингите за теб, по-малко са, отколкото си мислиш.

3.9.14

Разни 110

Кой ли ти чете блогове през август? Добре дошъл в септември, който и да си ти.

Засега не се очертава да мога да отделя цял постинг на любимия ми брутализъм, затова ще продължа със споменаванията от време на време. Днес разглеждане сградата към ВЕЦ Рьолдал на норвежкия модернист Гейр Грунг, прекрасната козирка към централата на ЮНЕСКО в Париж, три лъча, кацнали на колони, дело на Марсело Бройер, Пиер Луиджи Нерви и Бернар Зерфюс и още много бетон. За съжаление не успях да открия читава външна снимка на нашата си зала София в Борисовата градина, проектирана от арх. Стефка Георгиева в началото на 60-те - наистина чудесна сграда, поразсипана наскоро с бяла алуминиева дограма.

От другата страна на скалата куул-ънкулл (точно там, където е и Скопие 2014) е показното разкрасяване на Йошкар Ола, иначе много привлекателно място. Всерусийски Дисниленд направо за Дед Прайз.

За оправяне на естетическия вкус малко вилидж-порн - любимото село на Франция, по същество тв шоу, но и експлозия от малки хапки уют и красота - дали от скалистите Пиринеи, средновековни замъци или прохладния Атлантически бряг, просто мечта.

Предпазва ли маята от кофти напиване и тежък махмурлук? (И затова баварците се наливат с вайцен за закуска?) Може би да, но по-скоро не. Ех.

Хоумър Симпсън х Пийт Мондриан = тежък махмурлук обаче.

Историята започва с хронология на американските знамена от 1767 година насам. 2004 г. може да не е чак толкова отдавна, но преглед на сайтовете на отборите от НБА показва, че е не по-малко далеч. В началото на 20. век в Ню Йорк (поне богатите) са живеели охолно и на широко. Джонатан Грийн подрежда любопитни жаргонни изрази в английския език в пригледни таймлайни. Това видео показва промените в картата на Европа през всеки един ден от Първата световна война, а това е разказ за футболистите, взели участие в нея. Връщаме се още малко по-назад във времето за няколко интересни и куриозни истории от футбола през Викторианската епоха (всичките са в книгата), а след картинката се отдаваме изцяло на играта.

Героите от Световното в Бразилия надебеляват, отборите се сдобиват с елегантни емблеми и бейзболни (ееееми) шапки, а Ричард Суорбрик удостява най-запомнящите се моменти с анимация. Емилиано Солини е дизайнер в Стенлибет, покрай което изкарва много силни футболни визии, както и някои силни идеи за екипи на Найки, още малко респект за кибритените кутийки, вдъхновени от минали първенства и обратното - винтидж суботео фигурки с екипи на съвеременни отбори. Любимците ми от Паладар Негро пък присъстват с цели три много силни колекции - полу(!)плешиви играчи, исторически анализ на неочаквано разцъфтялите напоследък в бонбонени цветове футболни бутонки и идеален отбор на играчите от бивша Югославия днес (съвсем малко различаващ се от моя вариант, пуснат по-рано бе).

Нацистката символика заслужава повече внимание (може би по-нататък), но засега една непълна визуализация на европейската карта. Кръстове, снопове и всякакви рунически символи, плюс няколко добичета, определено има какво да се желае.

Добре дошъл в ЦРУ, таен агент Х., заповядай това ръководство от 200 страници с граматически и стилистични изисквания към докладите ти.

Какво ще кажеш за това - 75% от изображенията в каталога на ИКЕА са компютърно генерирани графики.

Всичко, което някога се е появявало тук под етикетите Карта и Метро, бива затапено от ей този великолепен блог, посветен (очевидно) на метро схемите. Ако пък си мислиш, че си виждал всякакъв мърчъндайз, почакай да видиш асортимента във фен шопа на Лондонския музей на транспорта, където те очаква всякакво обзавеждане в дамаски (или мокети, както им викат туземците) от седалките на конкретни линии на метрото.

Иначе, когато футуризмът срещне съветското трамваестроене, резултатът е, както обичат да казват рекламистите, малко ту мач.

Карта на войната на живо. Без коментар.

Наваксваме с бандите от сайдбара: Блуум Туинс, Прайдс, Наташа Кмето, Лулу Руж, Кисис, Ънтил дъ Рибън Брейкс, Демс, Каралайна Чоколат Дропс, Маунт Кимби, Фоулс, Фетес Брот.

Когато преди време писах за синестезията, темата не беше толкова мейнстрийм. Днес вече си има дори ап, който превежда цветове в други сетива. Апропо, цветовете - научи няколко интересни истории как предмети получават цветовете, без които не можем да си ги представим, и техники на измерване на нюансите - за да бъде например сьомгата ти винаги в сьомгово (от).

Знамената на двата съседни средиземноморски острова (при все и притежание на две различни държави) Корсика и Сардиния споделят един символ - мавърската глава, чиято превръзка исторически се оказва ту на челото, ту пред очите, според зависи посланието.

След първата фотошопната снимка миналия път, ето ти сега историята на Илюстрейтър, работното място на всеки графичен дизайнер.

Дорисувай сам, темплейтът е достатъчно, хм, благодатен.

Най-страховитият човек в бирената индустрия отвъд океана е... не, не позна, виж кой.

Малко разведряващи анимирани гифове от Оливия Уен, малко брутално честни (но не грозни) картички и малко повечко анатомия на показ.

От серията разни утопични - Атлантропа, идеята на Херман Зьоргел от първата половина на миналия век за превръщането на Средиземно море в язовир и освобождаването на големи площи земеделска земя.

И за финал - секс. Като начало на финала - инфографика с историята на еротиката и цензурата в киното и един богат архив сексплотейшън филми (ама ако не си в България); лесбийки пробват препоръчани от Космополитан секс пози в поредното доказателство, че Космо е комедийно списание; макар че, ок, понякога задават интересни въпроси, гей мъже рисуват вагини и о, да, забавно е; секс съвети за жената от 19. век, а за капак - мормоните, оказва се, са новата златна мина/ниша за онлайн порното.

27.8.14

Спиркови несгоди

В последните няколко седмици много от спирките на градския транспорт в София (в т. ч. някои места, на които нямаше да предположиш, че има спирка) бяха оборудвани с електронни табла. Похвално и удобно, но нека разгледаме по-отблизо какво представлява тази новост по столичните улици.

Електронното табло е закачено на Г-образна тръба с кръгъл профил. Самата тръба е инсталирана върху циментова платформа посредством 4 едри болта, стърчащи с поне 6-7 сантиметра отгоре. Не вярвам трафикът около основата на таблото да е кой знае колко голям, но условия за наранявания на минувачите си има сериозни.

Естетическото решение за стойка от бяла тръба на фона на черното табло, дизайна на навесите на спирките и дизайна на статичните табели на градския транспорт просто буди недоумение. Друго на ръка е, че стойките изобщо не са пригодни за инсталация на електронно табло - то е прикрепено с помощта на 5 парчета винкел, заварени допълнително за тръбата, а захранващият кабел е оставен открит. Ако приемем, че никой няма да го клъцне или отскубне (все пак говорим за градска среда), до няколко месеца природните стихии ще му видят сметката по най-естествен начин.

Да не забравяме и задължителната хартиена лепенка, осведомяваща ни за финансирането на проекта. Апропо, проекта и финансирането му - става дума за едни 2.4 милиона лева, дадени в конкурс с един кандидат. Или едни 4000 за всяко едно от таблата. В крайна сметка София получи грозни, за сметка на това некачествени и скъпи съоръжения. Ами, браво.

20.8.14

Ной

Мария Хамилтън е наследница на шотландския клан Хамилтън и Томас Хамилтън, емигрирал в Русия по времето на цар Иван Грозни, придворна дама на императрица Катерина I, но и любовница (или по-скоро една от любовниците) на Петър I Велики. След като царят охладнява към нея прочулата се с красотата си Мери залюбва ординареца Иван Орлов. Когато последният сгафва пред Петър, излизат наяве и престъпленията на госпожица Хамилтън - два аборта и едно убийство на новородено бебе, както и кражби на скъпоценности от Катерина, за които е осъдена на смърт.

Присъдата е изпълнена на 14. март 1719 година чрез обезглавяване на Троицкия площад в Санкт Петербург. Петър вдига отсечената глава и разказва изчерпателно на присъстващите за анатомията, демонстрирайки нагледно вътрешните органи, през които е минал меча. След това целува за последно изстиналите устни и я захвърля на земята.

Любопитно е, че Мери Хамилтън е и герой в популярна балада, в която обаче действието на драмата се пренася в шотландския кралски двор. Не ми е за това думата обаче.

Реформите, проведени от Петър I, могат да го причислят към владетелите от епохата на Просвещението. Това, разбира се, няма как да е пълноценна истина, просто защото тогава Русия все още тъне в Средните векове, а на запад обществото е формирано от Ренесанса и Реформацията. Русия, може би само донякъде, излиза от Средновековието чак след отмяната на крепостничеството в края на 19. век. И това в немалка степен я обяснява като държава и нация (че и онази прословута "душевност") в последвалите години, чак до днес.

Човекът е поставен в центъра на Вселената от Ренесанса. Човекът е способен на всичко, човекът може всичко, всичко е заради човека, за всичко е виновен човекът. А колко по-лесно е било през Средновековието - хубавото се случва по "Божията воля", за лошото, дори най-лошото се повдигат рамене, "щом Господ е пожелал така". Ренесансът ражда великия човек, съмняващия се, единствения, мислещия, всезнаещия, страхуващия се, задаващия въпроси, можещия, учещия, недоволния човек, онзи, който си мисли, че може да промени хода на мача, ако застане на точно определено място на дивана си, човека с безкраен стремеж към непостижимото. Ренесансът е виновен за небогоугодния човек.

Кому е нужно да постигнеш нещо в живота, защо ти е да оставяш следа? Постижението е илюзорно, следата - нищо повече от диругата, оставяна от охлюва, ако ще и по-трайна. Култът към успеха е най-благодатната почва за провала.

Иронично, българското общество прескача и Ренесанса, и Просвещението, и други етапи, през които минава западното. Те са някак включени във Възраждането, чието същество обаче е различно - то принадлежи към вълната национални движения, заляла следнаполеонова Европа. Означава ли това, че сме пощадени от свръх-аза и благословени с примирението?

По време на Световното някой беше направил клипче, в което бразилските футболисти бяха изтрити от кадрите с полуфиналната загуба от Германия и изглеждаше така все едно немците вкарват головете си абсолютно сами на терена. Ще ми се някой да направи и клипче с човешкото съзидание и разрушение на Земята, но без хората, и да го качи в Ютюб.

12.8.14

Държавната лотария

1 двустаен апартамент - 2 стаи, хол, кухня в София - 7915 лв., 1 едностаен апартамент - стая, дневна, кухня в София - 6532 лв., 1 вноска за заем за строеж на жилище, 3 леки коли "Москвич 407" - 9300 лв., 1 лека кола "Вартбург де Лукс" - 3100 лв., 1 лека кола "Шкода комби" - 3100 лв., 1 място за вила в Бояна - 1452 лв., 2 трактора, 5 телевизора "Плиска", 4 радиограмофона "Кантата", 20 екскурзии в СССР, 4 електрически печки "Чайка", 6 шевни машини "Юнион", 13 български перални, 35 транзистора "ВЕФ 206", 52 съветски часовника, 12 акордеона по 80 баса.

Това е примерен списък с предметни печалби за един тираж (или дял) от Държавната парично-предметна лотария през 70-те години. Основана през 1935 г. с указ на цар Борис III, през 2011 г. лотарията се влива в Българския спортен тотализатор, а малко след това спират да се продават традиционните билетчета.

Дали е изпълнявала мечти, не знам, но в силните си години се печатат по близо 2 милиона билета на тираж. Помня, че се продаваше предимно от пенсионери, опънали ниски масички на тротоара или обикалящи пътническите влакове. Стилът на дизайна се променя с малко през годините, но си остава знаков за времето си.

30.7.14

Стоманената завеса

Ето го най-накрая и лично моят принос в етимологичните карти, за които ти разправям от време на време.

Кликни на изображението и ще бъдеш възнаграден с много по-голям размер (на картинката) и, разбира се, етимология на думите.

24.7.14

На 4 ръкавици

За поредния урок по спортна история няма да се връщаме кой знае колко в миналото, а за поуки от него дори не съм сигурен, че може да говорим. Има няколко начина да подхвана разказа - например кинематографично-любознателен, привиждайки в нашите герои вдъхновението за вратаря Кенгуру от сръбската комедия Когато порасна, ще стана Кенгуру (първообразът на персонажа във филма всъщност е Петар Борота), или хороскопично-фаталистичен, търсейки астрална обосновка на твърде многото сходства в съдбите на Джон и Стив, или пък да карам по същество... Е, ще започна с факта, че, въпреки шанса никога да не си чувал, или поне забравил за тях, говорим за два от общо четиримата играчи, състезавали се на най-висшето футболно ниво в Англия в цели 4 последователни десетилетия. Другите двама са сър Стенли Матюс и колегата им Питър Шилтън (овчеглавият вратар на трите лъва през 80-те). Ето и историите, които ни връщат към вратарската тематика толкова скоро.

През 1977 г. баткото Стивън "Стив" Огризович едва 20-годишен преминава от Честърфилд в Ливърпул, но няма никакъв шанс да пробие до титулярното място, заето от легендата Рей Клемънс. Оги получава втори шанс в Ковънтри и сам се превръща в легенда на отбора от града на автомобилостроенето, изигравайки там над 500 мача между 1984 и 2000 г. На 40 години все още е първи избор, като последното продължение на договора му е подписано с условието да откаже цигарите. От името вероятно се досещаш за още една от свързващите нишки - сръбския корен. Тук той е доста по-размит, а Огризович се доказва като истински англичанин, записвайки няколко профи мача и като играч на крикет.

На фона на грозноватия Стив Йован "Джон" Лукич минава за хубавец, има си и име от съвсем западнобалкански произход, при все че е роден в същия онзи Честърфилд. Джон е активен между 1978 и 2001 г., а кариерата му е поделена почти по равно между Лийдс и Арсенал. След няколко успешни сезона при артилеристите, Лукич се вижда принуден да напусне през 1990 г., след като мениджъра Джордж Греъм привлича Дейвид Сийман от Куинс Парк, заявявайки на разочарованите фенове "Все още смятам Джон за един от добрите вратари в страната, но просто мисля, че Сийман е най-добрият."

И Огризович, и Лукич не успяват да запишат нито един мач за националния на Англия. И двамата са канени да представляват Югославия, и двамата отказват. Около двамата има по една куриозна медийна история. За майката на Джон се носи легендата, че е била стюардеса в злополучния самолет, разбил се в Мюнхен на 6. февруари 1958 г. и затрил половината отбор на Манчестър Юнайтед на връщане от Белград, и е била спасена от вратаря на дяволите Хари Грег. Случката е истина, но не и в частта с майката на бъдещия колега на Грег. Оги пък се оказва в центъра на курозна заблуда през 2003 г., когато в интернет плъзва слуха, че е отвлечен в Казахстан.