21.7.14

Архив: октомври, ноември, декември 2010

Очаквах да открия повече от този период. Помня всичко, не обичам да забравям, но изглежда малко е стигнало до блога.

(Пре)откривам една карта, която уви расте твърде бавно, Джеймс Блейк, Аля Маркова в Те рисуват и готвят, Световното на хората, началото на Преди еврото и как се храним.

Толкоз. Стига.

8.7.14

Разни 109

Започвам с типографското блокче (което ще видиш как ще прелее в друга любима тема - метро схемите) и цели три патриотични линка: за манифеста за българска кирилица сигурно си чул вече, но е чудесна инициатива (обяснена още по-добре тук) за опазване на традиционните начертания на българските букви и вярно, засега й липсват някои основни елементи - например обяснение на английски и примерни шрифтове за даунлоуд, дано се развие; Найки използва шрифт (при това безплатен) на родното студио Фонтфабрик за екипите на американския отбор на Световното; 30 букви също си има манифест, но е най-вече един красив начин за уважение на кирилицата. Буквите стават 106 и вече са съставени от национални флагове, а това е страхотно, знаеш ме). За поназнайващите немски следва малко критика от иначе необятната тема за екранните графики на Световното в Бразилия, в т. ч. нарастващата злоупотреба с любимия ми Готъм, и покрай това две приятни алтернативни решения. Два последни проекта и преливаме - ръкописите на испански бездомници, онези уникални, но и някак еднакви букви, надраскани върху картон, като средство за изкарване на пари и буквички от фрагменти на схеми на световни метра. Чието многообразие дразни Юг Церович, създал унифицирана система и примери за 12 метрополитена.

Не знам дали заради Световното или просто има бум на подобни проекти, но съм натрупал един куп връзки за футбол и дизайн: Два смазващи блога за футболни инфографики, и двата от Южна Америка - в аржентинския Паладар Негро и малкото му братче Пенал Ларго можеш да откриеш всичко от карта на чилийските легионери, играещи в бразилски клубове през ревю на "оръжейните" прякори на футболисти и прическите на Марадона през годините до типографска история на фланелките албиселесте. За пътуващите фенове - гид на стадионите и футболната култура по света. героите на Световното като герои от Игра на тронове, карти таро, манга герои, или пък с огромни крака, футболна азбука, исторически моменти на минималистични постери или в 5-секундни анимации, Дейв Уил, който посвети по една картичка на всеки мач на Ливърпул през миналия сезон, екипите на отборите (уви, само за тези, които участват тази година) и билетите за Световни първенства от последните 80 години, красотата на стадионите в Бразилия, американски идентичности за европейски футболни грандове, и изобщо цяла мрежа футболни художници. Мартин Тибабусо е човекът зад някои от актуалните дизайни на екипи на Адидас, демек нещата му се носят от повече хора отколкото Долче и Габана заедно. Пиеро Гратон се връщаме дълбоко в 80-те, когато създава специфичните емблеми на Рома и Бари (които го сменят едва този сезон), Евро 1980 и Евро 1984.

Следват няколко илюстратора, несвързани с футбола (за разнообразие). Имаш натрапчиво желание да видиш нещо? Джим ще го нарисува. Анди Милър има 52 истории за теб. Уникални кадри от японски прото-анимета от 20-те и 30-те. И за десерт - Марион Файол и Трампантожо (които нямат нищо общо, просто хартисаха).

Да проговорим на пиктограмски, актуалната лингуа франка.

Окей, това може да прозвучи сложно, но едни румънски юнаци са открили начин да демонстрират алгоритми чрез фолклорни танци. Ето, колко хоп-троп просто е. Всъщност химията се оказва може също да бъде простичка и... ъъъ, дори забавна - само изгледай видеата в този канал.

Стилово Джон Кърин е нещо като антипод на Фернандо Ботеро, във всеки случай е не по-малко интересен. Още няколко, кхъм, интересни артиста - Алейна Варон с перверзните си бродерии, Майдер Лопес с всичко, което прави, Петер Якубик с палавите си мебели, Мило Моаре, която нашумя наскоро, след като нарисува на живо картина, "снасяйки" голичка яйца с боя, и Бъни Лий, в чийто свят илюстрациите и бондиджа са поне наравно представени.

Всяко едно корпоративно видео накуп - всичко, което големите компании "казват". И как (в смисъл на колко бързо) правят пари. Много пари.

Визуализация на глобалните миграции през последните 20 години. Или кой накъде бяга.

Изкуството на Полък най-накрая придобива смисъл - под формата на блокче шоколад. Така е по-добре. А храната се превръща в цветове.

Атласът на предразсъдъците на Янко Цветков с втори том, ма много предразсъдъци бе.

Хей, Пантон, намерихме прадядо ти!

Фотопинтура е форма на екстремен ретуш, на практика рисуване, върху черно-бели снимки, родена през 19. век. Виждал си вероятно подобни портрети и тук, а в Бразилия все още се практикува.

Защо телевизорът ти вкъщи излъчва картина в съотношение 16:9, оказва се, не е въпрос със съвсем прост, за сметка на това крайно интересен отговор.

Няколко полезни бирени странички - например този, посветен на американската крафт бира, гласа на Пивоварската асоциация или форума на домашните пивовари с прилежащите гидове за стиловете от едната и другата. Няколко от най-странните бирени аромати, забравения стил гроджиске и свят на киселите бири, Милтън Глейзър има да каже нещо за "модерните" етикети (но не си длъжен да се съгласяваш с него), подробно за основните сортове хмел и още по-подробно за немската бира. Как се - за това как бирата обединява общността в немския Цойгл, и как не се - един от греховете на големите производители - варенето при висока плътност (демек високоалкохолна бира, която после се разрежда с водица), със съответното оборудване.

А ето я и най-богатата база с фолклорни текстове, на която съм попадал. Букмаркни, не знаеш кога ще ти потрябва (дано да е скоро).

Упси! Както вероятно си е казала госпожа Еволюция, когато малък генетичен дефект едва не изтрива живота от Земята преди 250 милиона години. Твърдят учени.

Фаст форуард към историята на първото изобщо фотошопнато изображение - гола жена в гръб на екзотичен плаж. Още много голи гърбове, и то без грам Фотошоп - в Голия тур. Съвем прилично облечени, но пък с видими цици на правилното място? Ето как - с ТаТа горнището. Както и гащички, които вече са цензурирани, е т'ва е модата това лято явно.

Съвременните рап звезди с прототипи в класически произведения на изкуството.

Нищо не разбирам (или по-точно хич не ми пука) от бейзбол, но едно пътуване назад във времето за откриването на няколко легендарни стадиона, не е за изхвърляне.

Растенията усещат, когато биват изяждани. Вегетарианци, засрамете се!

Внимавай! Следващия път, когато си поръчваш двойно айс лате с малина.

В случай, че искаш да добавиш драматичен ефект към някой момент, този Ютюб канал се грижи за звука.

Че няма да станеш космонавт е ясно, ама може да погледаш Земята на живо от борда на Международната космическа станция.

26.6.14

Флагс.ру

Неприятното е, че темата на този постинг е донякъде следствие от грозната руска инвазия в Украйна. Но сред хералдическите символи на 83-те съставни в Руската федерация - области, окръзи, републики, краеве, федерални градове, могат да бъдат открити доста интересни и неортодоксални. Ще оставя тук няколко от по-любопитните знамена (има още много интересни), а ти можеш да се опиташ да отгадаеш региона, когото обозначават.












23.6.14

Сеньор Катани

Когато преди 5 години започнах да следя от по-близо бразилския клубен футбол, Обердан Катани се превърна в не толкова алтер его, колкото личен информационен канал. Обердан е една от легендите на Палмейрас, първият от поредица велики вратари. Наричан Стената заради внушителната си фигура и огромни длани, пази на зелените между 1940 и 1954 г., печели 4 титли в Кампеонато Паулиста и 1 турнир Рио-Сао Пауло, стига и до националния отбор. Катани беше последният жив играч на Палестра Италия. През 1942 г. правителството взима решение всички дружества с "вражески" имена да се преименуват, иначе ще бъдат разформировани. Няколко месеца след като приема името Палмейрас, отборът с Обердан на вратата разбива Сао Пауло във финала на Паулиста в един от най-важните мачове в историята си.

В петък, след сърдечни усложнения, предизвикани от пневмония, 95-годишния великан си отиде. Здравословните му проблеми бяха отложили откриването на паметен бюст пред стадиона на клуба, сега това ще се случи посмъртно.

13.6.14

Бира, футбол, премиера

Нужно ли е изобщо да обяснявам връзката между бирата и футбола? Сега, в началото на Световното първенство в Бразилия, тази напълно естествена комбинация става наистина специална - Три корни Мондиаал 14 и Тотаал 14 са създадени за едноименния блог за футболна култура с помощта на Рори Милър (Бял щърк). И понеже за всяко добро нещо са нужни поне трима (а в нашия слуай - много повече), Канаал ще поеме ролята на домакин на премиерата. Прояви характер и ела там довечера за уникалната и вероятно последна възможност да ги опиташ, да изгледаш най-интересния мач от първата фаза на първенството Испания - Холандия в нашата компания и да научиш повече за домашното пивоварство.

А двете бирички са просто чудесни - Мондиаал е приятно охмелен американ пейл ейл с тъмномеден цвят, Тотаал е свежа пшенична бира с цитрусов аромат. Двойното а в имената те насочва към холандската връзка на почти всички замесени, но ти спокойно можеш да си викаш за Испания като мен.

9.6.14

Преди еврото: Сръбски динар

За последните 25 години югославският, а после сръбски динар е минал през 4 деноминации (любимата ми банкнота е от 500 милиарда динара). Сегашната емисия може да се окаже последна, след като през януари страната започна преговори за присъединяване към ЕС (проблемът Косово, ако не преглътнат, изглежда поне скрит в бузата), а нищо чудно съседите да ни изпреварят и по пътя към Еврозоната, докато ние традиционно клечим в аварийната лента. Става дума за 9 банкноти с номинал от 10 до 5000 динара, като първите с този дизайн се появяват през 2003 г., а последна е тази на 2000 динара - от 2011 г.

Започваме прегледа на мустаците с Вук Караджич (1787 – 1864), лингвист и фолклорист. Въпреки, че е със скромен произход и самоук, Вук успява да: 1) реформира сръбския книжовен език, 2) стандартизира сръбската кирилица, 3) създаде първия речник на езика, 4) преведе Новия завет, 5) събере и издаде сборници със сръбски народни приказки, песни и гатанки, което го приравнява с Братя Грим (с които е съвременник и води кореспонденция) на световно ниво и поставя една идея над Пикси Стойкович в личната ми класация на най-великите сърби. Портретът върху банкнотата от 10 динара е от младините му, което уви ни лишава от страховития бял мустак, който спортва на старини и на който са се радвали останалите делегати на Славянския конгрес в Прага през 1848 г., изобразен на реверса. (Някой ден трябва да си поговорим за автентичния панславизъм, който няма ама нищо общо с великоруските амбиции в Източна Европа)

С брадата от 20-те динара достигаме почти хипстърски висини (низини?), за което трябва да благодарим на Петар II Петрович-Негош (1813 – 1851). Едва 16-годишен роденият като Раде Петрович наследява чичо си Петар I Петрович-Негош, когото по-късно канонизира, като владика на Черна гора (изненада, до 1852 г. Черна гора е теокрация!), след като неговия клан се разправя с кандидатите за поста от конкурентния Радонич. Политиката му начело е силно повлияна от Руската империя, откъдето получава дебела субсидия, което кара Великите сили да гледат с дълбоко подозрение на дребната адриатическа държавица, и белязана от множество кървави конфликти с Османската империя. Построява си резиденция, която получава името Билярда, кръстена на първата в страната и любима на владиката билярдна маса. Извън държавническото поприще Петар обаче е най-уважаваният балкански поет на епохата, сравняван с Омир и Шекспир, като поемата му Горски венец се определя като черногорски, че и сръбски национален епос. Съответно умира доста млад от туберкулоза. Хипстър, ти казвам.

Зад очилцата си на петдесетачката дебне Стеван Мокраняц (1856 - 1914). Стефчо е композитор, предполагаемо известен, щото, нали, е на банкнота и гледа строго. Не е написал обаче нито един хит за Цеца или Миле Катич, съответно е твърде скучен, а няма време, няма време.

Не съм сигурен каква част от популярността на Тесла в България се дължи на тъпите шегички с Милко Калайджиев и каква част - на гениалните му изобретения. Никола (1856 – 1943) е роден в православно сръбско семейство в Смилян, Австро-Унгария, сега Хърватска и прекарва последните 60 години от живота си в САЩ, т.е. е в пъти повече сърбин, отколкото Джон Атанасов например - българин. През 1884 г. младият инженер акостира в Ню Йорк и за добре дошъл е преметнат от изпечения далавераджия Томас Едисън. През следващите години се превръща в най-точен символ на епохата на изобретателите - с близо 300 патента и ключови разработки в областта на променливия ток, електромагнетизма, радио вълните и рентгеновото лъчение, самият той ексцентричен - слаб и висок, елегантен, с фотографска памет, но и обсесивно-компулсивно разстройство, влюбен в гълъбите, спи по едва 2 часа на денонощие, същевременно интровертен и склонен към зрелищно представяне на изобретенията си. Не се жени никога, но покорява сърцето на легендарната френска актриса Сара Бернар. Една от последните му идеи е за супер оръжие, което да приключи всички войни на света. Умира разорен и е забравен навсякъде освен в родината си, интересът към постиженията му се възражда през 90-те. Голям, наистина голям.

Върху банкнотата от 200 динара е изобразена първата от едва две личности без лицево окосмение - Надежда Петрович (1873 – 1915), която е художничка, на сръбски - сликарка. Според Википедија сликар е "врста ликовног уметника. То је особа која се бави уметничким радом и која, по наруџбини или у зависности од идеје и маште наноси боје на платно (или другу подлогу равне површине) стварајући дводимензионално дело - слику." Това, мисля, е достатъчно.

Кой знае защо най-шарената и свежа банкнота се е паднала на най-насрания мустак - този на Йован Цвиич (1865 – 1927). Йован е географ, но и най-вече човекът, заради който може да се наложи да преразгледам иредентистката карта на Велика Сърбия. Според Цвиич по време на Османското владичество понятието българи е загубило смисъла си на етноним и означава "рая, земеделец, селянин"; населението на изток от реките Искър и Струма било различно от южните славяни, към които обаче се числят македонците, шопите и торлаците, което автоматично ги прави сърби. С други думи Кюстендил и Враца са си изконно югославянски. Абе, йебем ти сунце жарко!

Това ми е любимият герой от серията, ето защо - Джордже (Георг) Вайферт (1850 - 1937), учил във Вайенщефан, и баща му Игнац са собственици на първата изобщо пивоварна в Сърбия. Иначе хер Вайферт е радил и два мандата гуверньор на Народната банка на Сърбия, ама това не е важно.

Мооомент, момент! Чак сега забелязвам, че логото на Народна банка Србиjе представлява монограм на БНБ?!? Мистерия! Впрочем, кьосето на двете хиляди динара е Милутин Миланкович (1879 – 1958), математик и астрофизик, известен с теорията си за връзката между промените в орбитата на Земята и ледниковите периоди. За тая теория и аз щях да се сетя, не виждам с какво толкова Миле Безмустакич е заслужил да е тука.

За финал бих могъл да те занимая с личността на Слободан Йованович (1869 - 1958), юрист, журналист и политик. Министър-председател е на Югославия за година и половина, точно в най-напечения период на Втората Световна, след която прекарва остатъка от дните си в изгнание (осъден задочно от режима на другаря Тито, самият той - герой от безчетни емисии динари от един по-предишен период). Вместо това ще акцентирам на прелюбопитния факт, че Слободан е изобщо първият човек с името Слободан. И тук изобщо не се шегувам, както може би ти се е струвало тук-таме, докато си чел този текст, който е вече към края си. Вдъхновен от За свободата на Джон Стюарт Мил, татко му Владимир Йованович, също така влиятелен либерален политик от края на 19. век, решава да кръсти децата си Слободан и Правда. Макло антикулминация се получи, ама така е в живота.

Понастоящем едно евро струва към 116 динара - да имаш предвид като смяташ бюджета за плескавици на Рощилиядата в Лесковац тоя август. 'Айде със здраве и наздраве!

28.5.14

Болоня

Болоня червената, заради червеникавите фасади на старите сгради с безкрайни портици, но и заради традиционните левичарски предпочитания на местните. Болоня учената, дом на най-стария университет в Европа от 11. век - епоха, през която средновековният град е доминиран от над 100 кули, две от които са негов символ и сега - страховитата близо стометрова Асинели и двойно по-ниската и килната с 3 метра Гаризенда, герой в дантиевата Божествена комедия. Или недовършената фасада на катедралата Сан Петронио, замислена като най-голяма на света, но саботирана от папа Пий IV. Болоня дебелата, защото какво друго да прави човек в Италия, освен да яде, и то най-вече тук, не, че няма и някое и друго кулинарно разочарование.