14.10.14

Бродът

Като партия карти, в която си изиграл всичките си козове в началото и гледаш безпомощно как ръцете до края отиват в съперника. Мога ли да променя нещо? Не. Ще получа ли втори шанс?

Наплисквам очите си с хладка вода и поглеждам в огледалото. Там ме гледа същото уморено лице, предадено най-вече от себе си.

Опитвам да изолирам останалите шумове, за да се заслушам в дишането на момичетата. Малката спи, простряна по гръб, с разперени ръце и крака, каката се е свила настрани. И двете трепват в един и същ момент. Ще бъда ли в съня им поне за малко, завинаги, или искам твърде много?

Сок от манго се стича по брадичката ми. Рядко можеш да попаднеш на толкова зряло и вкусно манго тук. Запомни това.

Кога ли ще е последното утре?

2.10.14

Разни фотографи 33

А може би другият ми блог трябваше да е фотографски?

Пини Хаму, Раян Шуди, Джедедая Джонсън, Матю Ролстън, Едита Лешчак, Миа Берг, Джули Флетчър, Рой Волкел, Александра Кинова, Милица Коларич, Лео Домен, Иля Буш, Фабиен Гарсен, Шери Робъртс обича момичетата, още Дъздин Кондрен, Чарлс Харбът, Куно фан Хан, Аарън Шелдън, Адам ГолдманДейвид Мъшгейн, Ромен Пиветал, Елс Ванопстал, Светлана Никитенко, Фин Бийлс, Хана Химич, Сергей Сивяков, Сам Беа, Вили Рони, Алисън Ан Лам, Лукаш Ратаяк, Крис Вонгсауат, Каролин Макинтош, Аналаура Маскиаве, Ян Свобода, Андраж Блазник, Адам Леванович, Марко Мияйлович, Надав Кандер, Дмитрий Тришин, Александра Кириевская, Фернандо Шлепфер.

Марк Харлес, Джи Йео, Рейчъл Белински, Емили Шифър, Жан-Филип Питер, Пери Дукович, Жан-Мари Перие, Фиона Осборн, Линдзи Хуър, Дани Лейн, Дейвид Ромеро, Саша Руденски, Либи Едуардс, Марсел Суан, Женя Аерохокей, Владислав Спивак, Алекс Колодяжни, Адам Ринди, Браян Дербала, Валентин Порохняк, Иления Урсо, Андрей Йонов, Евелин Бенчичова, Марчин Твардовски, Клод Гийомен, Венсан Жирардо, Бен Берзеркер, Ваутер Хогендорп, Адриен Балашко, Сергей Новиков, Пабло Ануар, Антон Перебейнос, Джонатан Халам, Ема Хартвиг, Винс Хемингсън, Брадли Скот, Никола Колмон, Ренато Стоклер, Александр Пасканой, Адриана Дуке, Секуоя Зиф, Ксавие Роа.

Марго Овчаренко, Елина Бротерус, Алесио Алби, Николин Патрисия Малина, Рикардо Сирика, Джеси Грийн, Денис Французов, Лий Нътър, Афро Онър, Занита Уитингтън, Мария Груздьова, Наталия Кушова, Рикардо Бандиера, Питър Метвън, Микаел Лафонтан, Акейша Джонсън, Джаред Чембърс, Адолфо Гонсалвес, Денис Шьонберг, Гонзалес Агире, Корина Муйка, Рафаел Меса, Силвен Ентресангл, Кристиан Дория, Даниел Гонзалес, ПК Перейра, Николас Доминик Талвола, Мария Мандич, Луцина Колендо, Грег Лотъс, Патрик Деброс , Жан-Франсоа Боре, Михал Обрзут, Джулия Фулъртън-Батън, Алисън Алапонт, още Гавин О'Нийл, Чарек Казимировски, Даниел Гонзалес, Ярослав Виечоркиевич, още Алекс Кейли, Коуди Брат.

Йозеф Хофленер, Чема Салванс, Алексей Крупъйшев, Лена Самсонова, Андрей Веденьов, Оксана Олейниченко, Иван Бидяк, Мики Арсеньев, Куентин де Брий, Дан Хечо, Лана Адамс, още Саша Ларина, Люк Рандълф, още Майк Доусън, Олга Губко, Примо Така Нето, Лаура Палумбо, Естебан Абдала Торес, Павел Ръйженков, Сара Сани, Антъни Брунели, Тим Курт, Вера Коломбо, Валентина Де Феличе, Денис Куликов, Ана Диаш, Виктория Иваненко, Филип Вернер, Лукаш Марциняк, Рич Сирминело, Щефан Глате, Янкъ Сиврикоз, Грег Понтъс, Станислав Аглушевич, Людмила Тимченко, Франс ван Елком, Георгс Берзлапа, Даниел Сюнг Лий, Педро Подеста, Майк Стегманс, още Марк Лагранж.

Флориан Боденон, Кори Ричардс, Карло Емануеле Медзано, Валтер Фантуци, Леонардо Коредор, Настя Суханова, Андре Жослен, Александр Задирака, Ейс Амир и Рей Тук, Александр Прищьопов, Фабио Да Мота, Вало Тьонен, Патрик Хол, Адам Колюжън, Катрин Лъв, Крис Тъбс, Бернхард Бенке, Мафалда Силва, още Николо Бароне, Раф Стейлин, Тод Пендю, Паоло Дел Фрате, Кери Мансфийлд, Елена Морели, Джена Пътнам, Татяна Мерцалова, Франко Асенца, Лина Теш, Диана Кока, Нормен Гадиел, Наоми Харис, Дъглас Макуол, Катрин Чалмърс, Евгений Варданян, Омар Кория, Андерсън Съдърланд, Джоаким Джонсън, Денис Жу, Анаис и Дакс, Слава Могутин, Марко Корошец.

Чарли Брофи, Тереза Влъчкова, Кейра Соуза,Тамирес Ивамото, Алана Селии, Георги Прапас, Аристарх Филатов, Лена Емери, Андрей Келс, Никола Лариер, Едуардо Бравин, Джейсън Хейвън, Уесли ван Динтер, Томек Томковяк, Юлиан Паул, Карло Мари, Паоло Приско, Лори Уилсън, Клаудио Виньола, Махеш Баласубраманян, още Момчил Христов, Сидни Мануел, Карла ван де Путелар, Ксавие Кетелслежер, Хирода, Катя Кременич, Хесус Дуке Крани, Бккр, Мари Амел, Джефри Чан, Магдалена Грай, Бианка Шуман, Алия Наумоф, Оливие Дезар, Ерик Филипс, Джак Хойер, Емилия Томас, Алесандра Монтис, Гергьо Шимак, Галина Цивина.

Майкъл Танг, Кадир Челик "Обиволф", Евгения Арбугаева, Алесандро Панико, Наташа Гудерман, Камерън Хамънд, Беатриче Армано, Стефано Мажно, Луси Хилмър, Марио Доти, Йенс Герлах, Марта Сирко, Емели Ансел-Пируел, Денис Груба, Паскал Москени, Вероника Гилкова, Оливия Гил, Ребека Джъргенс, Алексей Тюрин, Уолтър Жак Тайеб, Даниел Мора, Масимилиано Пулиезе, Дейвид Колиър, Клаудия Моралес, Питър Бийвъс, Едуард Кийтинг, Дейвид Фит, Николо Паоли, Лукас Флорес Пиран, Франк Петронио, Сам Гудридж, Рамия Бранч, Уилям Дики, Уил Вастин, Володя Йенч, Себастиан Петровски, Лоран Аскиенази, Марко Барбиери, Кърк Андерсън, Едуард Исейс, Кашийм Даниелс.

Микаел Янсон, Флора Борши, Давиде Амброджио, Кристина Якимова, Мейзи Казънс, Богдан Григоре, още Марк Селиджър,Каспер Лундеман, Вадим Тимашов, Ищван Харом, още Зоуи Гросман, Сергей Савельев, Алекс Тромлиц, Адриан Кармоди, Луис Адуро / Кенет Лам, Джоузеф Пефър, Наги Сакай, Адам Робъртсън, Кент Андреасен, Витолд Вирва, още Нанси Рейес, Тед Канатцаро, Алина Ивко, Халил Коютюрк, Емери Джоесел, Егор Рогальов, още Долтън Кембъл, Елена Самсонова, Сергей Попов, Дейвид Торо, Мартон Кечкеш, Анита Стоян, Олег Зябликов, Алекс Мари Лапен, Андреас Йорнс, Юлия Сарий, Уилям Апоно, Анри Да Крус, Пол Гилмор.

Ед Фрийман, Шуджи Кобаяши, Денис Гончаров, Даниел Бристийн, Бил Строум, Полина Карпова, Джулия Флавия Бачински, Джак Новак-Сарате, Алина Тарабаринова, Владимир Фридкес, Борис Бугаев, Любомир Сергеев, Наталия Ариас, Филип Власов, Бианка Труци, Серж Волобуев, Рино Гропуцо, Станислав Калашников, Кристина Д'Амико, Сара Уайт, Аркадий Барулин, Патрик Молнар, Тиаго Приско, Джеф Фиоре, Денис Корнеев, Даниел Воланд, Лора Кампман, Алексей Козел, Джей Хукър, Бернд Мантай, Владимир Нечипоренко, Моли Маталон, Ерик Пара, Кристоф Фогер, Рафаел Орчи, Джо Макгуайър, Родриго Меурер, Лий Дженкинс, Адам Романовски, Кристиан Никулае и Дан Никитиу, Марк Морган.

23.9.14

Преди еврото: Датска крона

Както е казал премъдрия немски народ, всяко нещо си има край, само наденичката има два, затова и след първия край на поредицата Преди еврото, тя изглежда продължава безкрайно.

Нищо, че с изображенията на мостове върху актуалната емисия са я докарали досущ на евро, датчаните наистина изглеждат малко по-привързани към кроната си, отколкото, да речем, шведите. В известен смисъл е и жалко, че липсата на портрети в емисията от 2009 г. ме лишава от възможността да си поговорим за велики датчани като Ханс Кристиан Андерсен, Сьорен Киркегор, Нилс Бор, Тихо Брахе и Никлас Бендтнер, но за сметка на това ще взема да пусна и реверсите.

Малко история, после картинки. Кроната се появява за пръв път през 17. век като част от доста сложна система, в която 12 пенинга са равни на 1 шилинг, 16 шилинга правят 1 марка, 6 марки са равни на 1 ригсдалера, а 8 марки - на 1 крона. След финансовата криза от началото на 19. век и формирането на Скандинавския паричен съюз (виж исландска и шведска крона) нещата се проясняват малко, като 1 крона се дели на 100 йоре. Ако се чудиш защо все пак Дания не е в Еврозоната, то е заради резултата от референдума през 2000 г., когато 53.2% гласуват против.

От едната страна на лилавата петдесетачка е изобразен мостът Салингсунд, открит през 1978 г. и свързващ северозападния остров Морс с Ютланд. От другата - керамичен съд от Скарпсалинг, датиран към 3200 г. пр. Хр., представител на "най-красивата керамика от Каменната епоха на север от Алпите". Мястото на находката впрочем е недалеч от моста, връзка, която продължава и при следващите купюри от серията и е илюстрирана с малки схеми от дясната страна на реверса.

Банкнотата от 100 крони наричат куче , ама не щото искат да я обидят, а просто съкращавайки hundrede на hund. От лицевата страна е Лилебелтсбро, фермов мост (Дунав мост е от същия тип), свързващ Ютланд и остров Фюн, разделяни от протока Малък белт. Античната находка на реверса е неолитна кама от Хиндсгавл, открита на острова и с около 1000 години по-нова от гърнето горе. Ако трябва да съм честен, 100 крони са предостатъчни за хотдог и бирa от улично фургонче, спасение за бедната душа в иначе прескъпия Копенхаген (и никаква връзка с кучето от началото на абзаца).

Апропо Копенхаген, Книпелсбро е мостът, свързващ центъра и Кристиансхавн, демек по него трябва да минеш ако искаш да се отбиеш в свободния град Християния (сам по себе си огромна тема, която не ми се ще да засягам сега). Построен е през 1937 г., с две характерни патинирани кулички, служещи за вдигането му. На реверса стигаме до Бронзовата епоха с орнамент за колан от Лангструп - непрактично едър, защото по това време украшението е служело за означаване на статуса на местните жени, а явно колкото по-висшестояща е била дамата, толкова по-рядко й се е удавала възможност да сяда.

Мостът Кралица Александрине е започнат през 1939 и открит през 1943 г., като цяло странно време за строежи (някъде тук трябва да споменем, че Дания е единствената държава в Европа, спасила цялото си еврейско население от Холокоста по време на Втората Световна), и свързва островите Зеландия (или Шелан, както звучи името му на датски), където се намира столицата Копенхаген, и мъничкия Мьон на югоизток от него. Във връзка с бронзовото гърне от другата страна е неизбежно признанието, че за разлика от сега през по-голяма част от историята северните държави са изоставали в развитието си от Южна Европа, но развитието на търговията през Желязната епоха поне успяват да се сдобиват с по-модерни вещи от там - тaзи тук е от около 300 г. пр. Хр. и изкован в гръцка колония в Италия или бреговете на Черно море.

Завършеният през 1998 г. Сторебелтсброн (между Шелан и Фюн) и Йоресундброн малко след него (между областта Скания и Шелан, около него се завързва интригата в хмм, хитовия сериал Мостът и е известен заради зрелищния начин, по който от датския му край пътят се превръща в подводен тунел; това не е мостът на банкнотата) позволяват изцяло сухопътна връзка между Швеция и основната част на Европа. За слънчевата колесница от Трундхолм на реверса в датския Национален музей са убедени, че е местно производство, но има предостатъчни индикации, че е произведен в Южна Европа, даже по нашите земи. Нека бъдем великодушни (щото щедри няма как да сме по други причини) и им позволим малко клет патриотизъм, още повече, че колесницата влиза в Датския културен канон, представителна селекция от 108 произведения на занаятите, архитектурата, музиката, литературата, киното, детската култура, художествените и сценични изкуства, повечето от които едва ли си чувал, ама и датчаните едва ли са чували за Рождество Христово в Арбанаси или Да се завърнеш в бащината къща на Димчо Дебелянов, така че няма от какво да се притесняваш.

Една любопитна подробност за предпоследно - Фарьорските о-ви и Гренландия имат право да печатат крони със собствен дизайн, и докато вторите засега предпочитат да пасуват, на островите в обращение е емисия с местни животни и пейзажи.

В заключение - датската крона впечатлява с може би най-скучните банкноти, откакто списвам поредицата. Може много по-добре, но кому е нужно?

11.9.14

Архив: януари, февруари, март 2011

Продължавам да си харесвам този постинг. Въпреки болката и заради нея. Напоследък се опитвам да кажа твърде много, липсва ми фокус, страхувам се повече, чувствам по-малко. Наивният глупак в мен не вярваше в чистата злоба на хората, глупакът не можеше да каже не, за да предпази себе си. Продължава да не може - казва го, за да предпази теб. Червената точка, гастрополитиката, Сурва, Албер Кан или тоновете фотографи - има какво да си пропомним. Знаеш ли, повечето текстове тук са писани за всички, но с мисъл за конкретен човек, знаеш ли? Прегледай архива, потърси постингите за теб, по-малко са, отколкото си мислиш.

3.9.14

Разни 110

Кой ли ти чете блогове през август? Добре дошъл в септември, който и да си ти.

Засега не се очертава да мога да отделя цял постинг на любимия ми брутализъм, затова ще продължа със споменаванията от време на време. Днес разглеждане сградата към ВЕЦ Рьолдал на норвежкия модернист Гейр Грунг, прекрасната козирка към централата на ЮНЕСКО в Париж, три лъча, кацнали на колони, дело на Марсело Бройер, Пиер Луиджи Нерви и Бернар Зерфюс и още много бетон. За съжаление не успях да открия читава външна снимка на нашата си зала София в Борисовата градина, проектирана от арх. Стефка Георгиева в началото на 60-те - наистина чудесна сграда, поразсипана наскоро с бяла алуминиева дограма.

От другата страна на скалата куул-ънкулл (точно там, където е и Скопие 2014) е показното разкрасяване на Йошкар Ола, иначе много привлекателно място. Всерусийски Дисниленд направо за Дед Прайз.

За оправяне на естетическия вкус малко вилидж-порн - любимото село на Франция, по същество тв шоу, но и експлозия от малки хапки уют и красота - дали от скалистите Пиринеи, средновековни замъци или прохладния Атлантически бряг, просто мечта.

Предпазва ли маята от кофти напиване и тежък махмурлук? (И затова баварците се наливат с вайцен за закуска?) Може би да, но по-скоро не. Ех.

Хоумър Симпсън х Пийт Мондриан = тежък махмурлук обаче.

Историята започва с хронология на американските знамена от 1767 година насам. 2004 г. може да не е чак толкова отдавна, но преглед на сайтовете на отборите от НБА показва, че е не по-малко далеч. В началото на 20. век в Ню Йорк (поне богатите) са живеели охолно и на широко. Джонатан Грийн подрежда любопитни жаргонни изрази в английския език в пригледни таймлайни. Това видео показва промените в картата на Европа през всеки един ден от Първата световна война, а това е разказ за футболистите, взели участие в нея. Връщаме се още малко по-назад във времето за няколко интересни и куриозни истории от футбола през Викторианската епоха (всичките са в книгата), а след картинката се отдаваме изцяло на играта.

Героите от Световното в Бразилия надебеляват, отборите се сдобиват с елегантни емблеми и бейзболни (ееееми) шапки, а Ричард Суорбрик удостява най-запомнящите се моменти с анимация. Емилиано Солини е дизайнер в Стенлибет, покрай което изкарва много силни футболни визии, както и някои силни идеи за екипи на Найки, още малко респект за кибритените кутийки, вдъхновени от минали първенства и обратното - винтидж суботео фигурки с екипи на съвеременни отбори. Любимците ми от Паладар Негро пък присъстват с цели три много силни колекции - полу(!)плешиви играчи, исторически анализ на неочаквано разцъфтялите напоследък в бонбонени цветове футболни бутонки и идеален отбор на играчите от бивша Югославия днес (съвсем малко различаващ се от моя вариант, пуснат по-рано бе).

Нацистката символика заслужава повече внимание (може би по-нататък), но засега една непълна визуализация на европейската карта. Кръстове, снопове и всякакви рунически символи, плюс няколко добичета, определено има какво да се желае.

Добре дошъл в ЦРУ, таен агент Х., заповядай това ръководство от 200 страници с граматически и стилистични изисквания към докладите ти.

Какво ще кажеш за това - 75% от изображенията в каталога на ИКЕА са компютърно генерирани графики.

Всичко, което някога се е появявало тук под етикетите Карта и Метро, бива затапено от ей този великолепен блог, посветен (очевидно) на метро схемите. Ако пък си мислиш, че си виждал всякакъв мърчъндайз, почакай да видиш асортимента във фен шопа на Лондонския музей на транспорта, където те очаква всякакво обзавеждане в дамаски (или мокети, както им викат туземците) от седалките на конкретни линии на метрото.

Иначе, когато футуризмът срещне съветското трамваестроене, резултатът е, както обичат да казват рекламистите, малко ту мач.

Карта на войната на живо. Без коментар.

Наваксваме с бандите от сайдбара: Блуум Туинс, Прайдс, Наташа Кмето, Лулу Руж, Кисис, Ънтил дъ Рибън Брейкс, Демс, Каралайна Чоколат Дропс, Маунт Кимби, Фоулс, Фетес Брот.

Когато преди време писах за синестезията, темата не беше толкова мейнстрийм. Днес вече си има дори ап, който превежда цветове в други сетива. Апропо, цветовете - научи няколко интересни истории как предмети получават цветовете, без които не можем да си ги представим, и техники на измерване на нюансите - за да бъде например сьомгата ти винаги в сьомгово (от).

Знамената на двата съседни средиземноморски острова (при все и притежание на две различни държави) Корсика и Сардиния споделят един символ - мавърската глава, чиято превръзка исторически се оказва ту на челото, ту пред очите, според зависи посланието.

След първата фотошопната снимка миналия път, ето ти сега историята на Илюстрейтър, работното място на всеки графичен дизайнер.

Дорисувай сам, темплейтът е достатъчно, хм, благодатен.

Най-страховитият човек в бирената индустрия отвъд океана е... не, не позна, виж кой.

Малко разведряващи анимирани гифове от Оливия Уен, малко брутално честни (но не грозни) картички и малко повечко анатомия на показ.

От серията разни утопични - Атлантропа, идеята на Херман Зьоргел от първата половина на миналия век за превръщането на Средиземно море в язовир и освобождаването на големи площи земеделска земя.

И за финал - секс. Като начало на финала - инфографика с историята на еротиката и цензурата в киното и един богат архив сексплотейшън филми (ама ако не си в България); лесбийки пробват препоръчани от Космополитан секс пози в поредното доказателство, че Космо е комедийно списание; макар че, ок, понякога задават интересни въпроси, гей мъже рисуват вагини и о, да, забавно е; секс съвети за жената от 19. век, а за капак - мормоните, оказва се, са новата златна мина/ниша за онлайн порното.

27.8.14

Спиркови несгоди

В последните няколко седмици много от спирките на градския транспорт в София (в т. ч. някои места, на които нямаше да предположиш, че има спирка) бяха оборудвани с електронни табла. Похвално и удобно, но нека разгледаме по-отблизо какво представлява тази новост по столичните улици.

Електронното табло е закачено на Г-образна тръба с кръгъл профил. Самата тръба е инсталирана върху циментова платформа посредством 4 едри болта, стърчащи с поне 6-7 сантиметра отгоре. Не вярвам трафикът около основата на таблото да е кой знае колко голям, но условия за наранявания на минувачите си има сериозни.

Естетическото решение за стойка от бяла тръба на фона на черното табло, дизайна на навесите на спирките и дизайна на статичните табели на градския транспорт просто буди недоумение. Друго на ръка е, че стойките изобщо не са пригодни за инсталация на електронно табло - то е прикрепено с помощта на 5 парчета винкел, заварени допълнително за тръбата, а захранващият кабел е оставен открит. Ако приемем, че никой няма да го клъцне или отскубне (все пак говорим за градска среда), до няколко месеца природните стихии ще му видят сметката по най-естествен начин.

Да не забравяме и задължителната хартиена лепенка, осведомяваща ни за финансирането на проекта. Апропо, проекта и финансирането му - става дума за едни 2.4 милиона лева, дадени в конкурс с един кандидат. Или едни 4000 за всяко едно от таблата. В крайна сметка София получи грозни, за сметка на това некачествени и скъпи съоръжения. Ами, браво.

20.8.14

Ной

Мария Хамилтън е наследница на шотландския клан Хамилтън и Томас Хамилтън, емигрирал в Русия по времето на цар Иван Грозни, придворна дама на императрица Катерина I, но и любовница (или по-скоро една от любовниците) на Петър I Велики. След като царят охладнява към нея прочулата се с красотата си Мери залюбва ординареца Иван Орлов. Когато последният сгафва пред Петър, излизат наяве и престъпленията на госпожица Хамилтън - два аборта и едно убийство на новородено бебе, както и кражби на скъпоценности от Катерина, за които е осъдена на смърт.

Присъдата е изпълнена на 14. март 1719 година чрез обезглавяване на Троицкия площад в Санкт Петербург. Петър вдига отсечената глава и разказва изчерпателно на присъстващите за анатомията, демонстрирайки нагледно вътрешните органи, през които е минал меча. След това целува за последно изстиналите устни и я захвърля на земята.

Любопитно е, че Мери Хамилтън е и герой в популярна балада, в която обаче действието на драмата се пренася в шотландския кралски двор. Не ми е за това думата обаче.

Реформите, проведени от Петър I, могат да го причислят към владетелите от епохата на Просвещението. Това, разбира се, няма как да е пълноценна истина, просто защото тогава Русия все още тъне в Средните векове, а на запад обществото е формирано от Ренесанса и Реформацията. Русия, може би само донякъде, излиза от Средновековието чак след отмяната на крепостничеството в края на 19. век. И това в немалка степен я обяснява като държава и нация (че и онази прословута "душевност") в последвалите години, чак до днес.

Човекът е поставен в центъра на Вселената от Ренесанса. Човекът е способен на всичко, човекът може всичко, всичко е заради човека, за всичко е виновен човекът. А колко по-лесно е било през Средновековието - хубавото се случва по "Божията воля", за лошото, дори най-лошото се повдигат рамене, "щом Господ е пожелал така". Ренесансът ражда великия човек, съмняващия се, единствения, мислещия, всезнаещия, страхуващия се, задаващия въпроси, можещия, учещия, недоволния човек, онзи, който си мисли, че може да промени хода на мача, ако застане на точно определено място на дивана си, човека с безкраен стремеж към непостижимото. Ренесансът е виновен за небогоугодния човек.

Кому е нужно да постигнеш нещо в живота, защо ти е да оставяш следа? Постижението е илюзорно, следата - нищо повече от диругата, оставяна от охлюва, ако ще и по-трайна. Култът към успеха е най-благодатната почва за провала.

Иронично, българското общество прескача и Ренесанса, и Просвещението, и други етапи, през които минава западното. Те са някак включени във Възраждането, чието същество обаче е различно - то принадлежи към вълната национални движения, заляла следнаполеонова Европа. Означава ли това, че сме пощадени от свръх-аза и благословени с примирението?

По време на Световното някой беше направил клипче, в което бразилските футболисти бяха изтрити от кадрите с полуфиналната загуба от Германия и изглеждаше така все едно немците вкарват головете си абсолютно сами на терена. Ще ми се някой да направи и клипче с човешкото съзидание и разрушение на Земята, но без хората, и да го качи в Ютюб.