Преди еврото: Шотландски паунд 2

Какво що си говорим за шотландския паунд може да видиш в предишния постинг по темата. А сега продължавам с банкнотите на Банк ъф Скотланд (да не се бърка с Роял Банк ъф Скотланд).

В обращение са две серии - първата е посветена на 300-годишнината на банката през 1985 г., а новата от преди 5 години е посветена на мостовете в страната и трябва постепенно да замести старите банкноти.

Потретът върху аверса на всички купюри от по-старата емисия е на Уолтър Скот (1771 - 1832), може би най-популярният англоезичен писател от началото на 19. век, автор на историческите романи Роб Рой, Айвънхоу и Уейвърли. Има си и благородническа титла, дадена му за разкриването на местонахождението на забравените в продължение на 200 години регалии на шотландските крале през 1818 г. Скот обаче не присъства върху банкнотите просто ей така. През 1826 г. британското правителство подготвя банкова реформа, с която предлага забрана частни банки да емитират банкноти на стойност под 5 паунда, което би се отразило пагубно на шотландската икономика, в която малките банкноти са по-често използвани. Скот предприема кампания в защита на 1-паундовата банкнота, публикувайки три отворени писма под псевдонима Малаки Малаграутър, и в крайна сметка успява. Иронията е, че в емисията на Банк ъф Скотланд с неговото лице най-ниската стойност е 5 паунда.

Върху обратните страни на банкнотите от серията впечатление прави комбинацията от три печата, символизиращи трите банки, които се обединяват в настоящата Банк ъф Скотланд: Атина Палада (пак) за Британскта ленена банка, андреевски кръст с 4 безанти за Банк ъф Скотланд и ветроход за Юниън Банк ъф Скотланд.

Темата и изображенията на реверсите като цяло са скучновати - нефтената и енергийна индустрия върху 5-те паунда, дестилационният и пивоварен сектор на 10-те, науката и образованието върху банкнотата от 20 паунда, културата и изкуствата на 50-те и туризмът върху стотачката. Вери соц.

За сметка на това дизайнът на новата емисия е един от най-модерните и елегантни, на които съм попадал. А и от никъде не стърчи магарешки бодил, което си е силен бонус пункт.

Призрачният портрет в средата на лицевата страна отново е на сър Уолтър Скот. На обратната страна по подобие и за разлика от еврото са изобразени шотландски мостове от различни епохи.

Бриг о'Дун е най-старият мост в серията - построен е през късното Средновековие и реконструиран през 18. век. Компания му прави Робърт Бърнс (или по-точно статуята му в Дъмфрис, чийто пък футболен отбор се казва Куийн ъф Саут), в чиято едноименна поема Там о'Шантър се спасява от трите преследващи го вещици, прекосявайки моста. В по-нови времена на Бриг о'Дун е кръстен бродуейския мюзикъл Бригадун. Въобще, много културен мост.

Гленфинан е символът на индустриалната революция в компанията. Построен в края на 19. век, железопътнатият виадукт е една от най-големите изцяло бетонни конструкции за времето си. Благодарение на живописният пейзаж наоколо Гленфинан се появява в не един филм, по него минава и Хогуартс експрес в поредицата Хари Потър.

Още един железопътен мост е изобразен върху банкнотата от 20 паунда. Форт се счита за едно от инженерните чудеса на 19. век и е все още сред най-големите конзолни мостове в света. С дължината си от 2.5 километра той свързва столицата Единбург и Файф на север, пресичайки устието на река Форт.

Фолкъркското колело е уникална конструкция, свързваща плавателните канали Форт енд Клайд и Юниън, заменяйки сложна поредица шлюзове. Макар да прилича на екзотично съоръжение в лунапарк, Фолкъркското колело е едновременно зрелищно и ефикасно средство за повдигане на цели кораби, възползвайки се максимално от силите в Закона на Архимед.

Показаният на 100-те паунда Кесък, построен в началото на 80-те висящ мост с 4 кули и 64 стоманени въжета, е може би най-безинтересният от серията, но това по никакъв начин не го прави по-незначимо инженерно постижение, а и някак затваря кръга.

Остана само Клайдсдейл.

Писмо от бъдещето

From: "President Georgi Parvanov"<georgi.paranov1@gmail.com>

Reply-To: <georgi.parvanov26@yahoo.com>

Date: Wed, 25 Apr 2012 07:12:03 -0800

Subject: Letter from President Georgi Parvanov of Bulgaria.

Dear Friend.

My contacting you through this medium is due to the urgency and confidentiality of this message; I want to make you an offer so that you can assist me.

I resigned as the Bulgarian President on the 22nd of Jan 2012, please go through this: http://www.novinite.com/view_news.php?id=135942

I know very well that the government will be after all the moneys with me, and as such, I don’t want to lose all. I have some deposited amount of money in Bank in New York, which I will like you change the ownership to you and have the money moved immediately to you in your country in Cash (US$56Million) through a high Diplomatic Service.

Once you have received this first part, I will move another to you, but I want you to assure me that you can handle this easily, as I will take care of all the documentation here and the cost here. What you are to take care of is just the delivery and handling charges/fee once they have arrived your country.

You are receiving 30% of the total amount, so please urgently reply with your full contact information and as well as a copy of your ID to assure me that you are not going to run with my money.

Please reply and notify me of your interest with your, Full Name, Your Contact Address, Your direct telephone Number.

I am waiting.

Thank You.

President Georgi Parvanov

Преди еврото: Шотландски паунд

Не съвсем. Но предвид евентуалния край на света тоя декември ще хвърля поглед на някои валути извън Еврозоната, за които ще е жалко да си отидат неопяти, нали.

И не точно. Всъщност става дума за добре познатия ти британски паунд, като Банката на Англия е разрешила на Шотландия, Северна Ирландия, Гибралтар, островите Ман, Джърси, Гърнси и Света Елена и Фолклендските острови да печатат собствени купюри. Макар всички те да са законно средство за разплащане в цялото кралство, дали заради непознаване или неудобство, едва ли ще успееш да си напазаруваш каквото и да е с банкнота, издадена в някоя от тези територии, извън нея.

В последните месеци усилено се обсъжда провеждането на референдум за независимост на Шотландия от Обединеното кралство, който може да доведе до малко вероятната, но не напълно невъзможна ситуация, при която новоизлюпената държава да приеме еврото (а Великобритания от своя страна дори да изхвърчи от ЕС).

Правото да емитират паундове в Шотландия имат три търговски банки - Банк ъф Скотланд, Роял Банк ъф Скотланд (РБС) и Клайдсдейл. Това води до невероятно разнообразие от банкноти и е причината да разделя постинга по темата на цели три (3) части. Започвам с РБС не защото са на-кралски, а защото имат само една серия с класически дизайн, а лентичката на скролбара вече започва да се смалява застрашително.

Върху лицевата страна на всички банкноти е изобразен лорд Арчибалд Кембъл, трети херцог Аргайл, граф Илей (1682 - 1761). Заслугата, поради която е удостоен с честта, е основаването на самата РБС през 1727 г., чийто гуверньор е бил през първите 10 години. Иначе е и сред създателите на Британската ленена компания, Медицинския университет в Единбург, както и запален градинар, заради което популярната напоследък пауър храна годжи бери е наричана и чаеното дърво на херцог Аргайл в някои среди.

Гърбовете на банкнотите са посветени на известни дворци и замъци. Без да съм кой знае какъв специалист по Шотландия, смея да твърдя, че замъците се нареждат плътно зад дестилериите и точно пред живописните лохове в класацията на местата, които си струва да обикаляш там. Върху единичката е най-личният от тях - Единбургският, мрачна средновековна крепост, доминираща пейзажа на шотландската столица от височината на 80-метровата вулканична скала Касъл рок.

5-те паунда са за замъка Кълейн, извисяващ се над живописния западен бряг на Еършир. Построен е през 18. век като резиденция на граф Касълс (ако не довърша този постинг, то е защото шотландските произношения са ме убили), а в днешни дни е отворен за туристи - любители на джорджианската архитектура и историите за призраци.

Гламс е известен най-вече с това, че Шекспир го прави сцена на събитията в пиесата си Макбет. Исторически това не е съвсем така, но се знае, че тук умира крал Малкълм II, дядо на крал Дънкан, чиято сметка се твърди, че са видели господин и госпожа Макбет край Инвърнес. Подозирам обаче, че Гламс е върху 10-те паунда най-вече като дом на Елизабет Боус-Лайън преди да се вземе с крал Джордж VI (същият от Речта на краля), по-късно известна с артистично-монархическия си никнейм Кралицата Майка, а пък по-малката сестра на кралица Елизабет принцеса Маргарет е последния член на кралското семейство, роден тук на шотландска земя. Като всеки уважаващ се замък и този си има ужасяваща история - за детето-урод, живяло изолирано в тайна стая тук.

Бродик касъл се намира на остров Аран в залива Клайд и на реверса на банкнотите от 20 шотландски паунда. На мястото е имало викингска крепост още през 5. век, а в днешни дни най-известните му обитатели са духът на Сивата дама, оставена да умре от глад в подземията на замъка и Белият елен, който се вясва от време на време в землището.

Роял Банк ъф Скотланд пуска банкнотата от 50 паунда в обращение едва през 2005 г., т. е. тя е в известен смисъл след еврото. На нея е изобразен замъкът в Инвърнес, най-проспериращия в наши дни град в Шотландия. Първата крепост на това място е построена от крал Малкълм III през 11. век, който преди това срива до основи замъка на истинския крал Макбет наблизо. Сегашната червеникава сграда е от средата на 19. век.

За Балморал може да си чувал в светските хроники. Дворецът е една от двете частни резиденции на кралицата. В него тя традиционно отмаря през август и септември (когато в Лондон властва летния мор с тропически температури от сорта на 10-15 градуса), а за официални визити в Шотландия използва двореца Холирудхаус. Земята в Балморал е купена от кралица Виктория и принц Албърт през 1852 г., като сегашната сграда в шотландски баронски стил е построена няколко години по-късно.

А сега очаквай с нетърпение продълженията за Банк ъф Скотланд и Клайдсдейл.

Лого ревю: Палмейрас

Новото лого на Палмейрас се появи в началото на годината, в навечерието на откриването на новия стадион Палестра Италия и 100-годишнината на клуба. Малко странно за един от най-популярните и маркетингово адекватни клубове в Бразилия, това се случи тихомълком.

Впрочем, става дума за много малки промени във всеки елемент, а не за цялостна промяна, каквато не е и нужна. Кликни на картинката за по-голямо изображение и следи описанието.

Най-видима е корекцията в основния надпис с името на клуба - буквите на Палмейрас са с по-овален рисунък и са разположени в реална перспектива. Така надписът изглежда по-малко като надраскан върху стена (и съответно става по-труден за драскане върху стена, хех). Другата съществена промяна е на буквата P в щита, която е прерисувана за да се поправят някои неестествени извивки, удължено е и второто краче на вертикалната греда, така както е в оригиналното лого на Палестра Италия. Подобрена е пропорцията на звездите, които се губеха при смаляване на предишната версия, унифицирана е дебелината на белите ивици, ограждащи двата кръга и щита. Не е ясно, какво е продиктувало увеличаването на лентите в полето на щита от 14 на 26, но и двете числа имат общо с датата на основаване на клуба - 26. август 1914 г. Като цяло резултатът е по-приятен на вид, като запазва достойнствата и историческите референции на старото лого.

Фаровете 2

Имплодирам в гняв, експлодирам в отчаяние. Времето е една обиколка пред мен. Ще живеем следващия път.

Киноувеличение

Вариантите са най-общо два - или не си гледал нищо от Уди Алън, или очакваш всеки негов филм (по един на година, винаги) така, както пъпчива кифла трепери до следващия епизод от вампирска сага или отегчена лелка в секундите до поредния турски сериал. Съществува разбира се и вариантът, в който смяташ Аватар и Трансформърс за най-великите кинематографични творения евър, тогава ще почакаме да станеш на 14 и ще си говорим пак.

Алън упорито следва една и съща постановка във всичките си филми, но тя не омръзва. Неизбежните фигури на изкусителя, консерватора и мъдреца, макар и често малко луд, рамкират разказа като три гръцки хора. Всеки един от тях може да бъде изваден от реалните действащи лица и класиран като фантазия на главния герой без това да промени историята. Независимо дали разположена в домашния комфорт на Ню Йорк или в приказната реалност на Европа, историята се върти около измъкването от рутината (рутината на над-средната американска класа, не се очаква да ги разбереш), откриването на себе си в приключения и разочарования. Изневярата присъства неизбежно, но винаги се отчита фактологически, с липса на чувства, която ме плаши. Като сън без емоции.

Героите на Алън приказват много, непрестанно, за всичко - за важни неща, за които не е нужно да се говори, но е красиво да се говори. С бърборенето се свиква бързо и лесно можеш да го пресееш, така че да оставиш само есенцията на сюжета. Не че има нужда - то е като продължаващите безкрайни нощи разговори с приятел, с когото можеш и искаш да споделиш всичко, но какъвто никога няма да имаш. Неестественият оптимизъм обаче не оставя на меланхолията, характерна за европейското кино, да те държи след края, остава само комфортното чувство, че си гледал жизнеутвърждаваща комедия.

(Този текст изглежда недовършен. Така е добре.)

50 стотинки за Спас Делев

(Срам не срам, това го видях в Максим)

Олимпийските игри в Лондон тази година са чудесен повод за Кралския монетен двор да пусне няколко кила специални монети. 50-те пенса, посветени на стрелбата, леката атлетика и стрелбата с лък например, си заслужават, но футболната монета е най-забавното нещо в историята на нумизматиката (повече даже от спинтриите). Хвани сега най-близката жена и се пробвай най-накрая да й обясниш правилото за засадата.

Видя ли... почти успя!