16.4.14

Игра на футбол

Ако следиш блога от по-отдавна, знаеш, че малко неща ме радват повече от илюстрации на футболна тема и дизайнерски колаборации. А в проекта на Лоуренсо Куня има и от двете по много.


За миг откъсни поглед от Данчо Лечков горе вляво и се концентрирай върху същественото - резултат от труда на над 130 илюстратора, Кампион е комплект карти за игра с изображения на футболисти, чиято прилика с действителни играчи е "напълно случайна". Имената им пък, ако хал хабер си нямаш от футбол, подсказват националността на вдъхновението или дори стила на игра (в реалния свят). Засега можеш да свалиш и разпечаташ картинките напълно безплатно, задават се и съвсем реални луксозни тестета. Възможностите за игра са няколко - значително по-простички от Футбол Мениджъра (или Диксит, пфф), но за хора, чието детство, подобно на моето, е преминало във внимателно изрязване на снимки от последната страница на Старт, колекциониране на картинки от дъвки Финал и игра на собственоръчно направена с капачки от бира версия на суботео, усещането от аналоговите карти е наистина специално.





Някои от идеите за картите са на самите илюстратори, понякога Куня им подсказва футболисти, които намира за подходящи за техния стил на рисуване. Такъв е и случаят с "Левски", кръстен впрочем на историческата личност. Портретът е дело на Меган и Лизан от Южна Африка, които си признават, че не разбират много от футбол, но пък харесали българина, защото приличал на... дървосекач. А Лоуренсо, фен на лисабонския Спортинг, обещава още карти, в т. ч. две, вдъхновени от някои си Христо и Трифон. Тръпна.

8.4.14

Бележки 29

Често можеш да ме чуеш да цитирам две теории - за целенасоченото селектиране на баламите с нивото на езика в нигерийския спам и за чалгаризацията по Милошевич. Откривам втората в едни по-стари Бележки за провалената държава България. По-стари с 6 години, но уви все така валидни. Защото си мисля, че повсеместната корупция, толерирането на престъпността, занемаряването на образованието на всички нива, пожълтяването на медиите, поддържането на обидно нисък жизнен стандарт за масата хора са ако не нарочни, то съзнателно позволявани. Провалената държава започва и завършва с проваленото общество, а около нас положението е плачевно и проблемът е един и същ, независимо дали става дума за паркиране върху тротоара или нарушаване на човешките права. До преди година можех да си затварям очите, да обръщам глава, но не, българите са тъпи и прости, защото така са удобни. Бурените избуяха, горе-долу когато "умни и красиви" се превърна в обида - бежанската истерия, евроюдеогейфашистомасоните, политическата бутафория, изкристализирала в барекиадата, нашата майчица Русия и прочее патридиотизъм. Това са не просто опорни точки, о, не, тези хора съществуват и вземат решения за теб вместо теб. Тук се чувствам некомфортно, нежелан, страхувам се за бъдещето на децата си.
_

Случващото се с Ливърпул тази година сигурно е изненадало всички футболни спецове. Клубът, който завърши миналия сезон на седмо място, води в класирането няколко кръга преди края и играе най-красивия футбол не само във Висшата лига, но и цяла Европа. Да си призная, преди началото на шампионата бях убеден, че Брендън Роджърс трябва да подсили състава с два бека, опорен халф (ключов пост, на който не сме имали играч от ранга на Чаби Алонсо, след чието напускане през 2009 г. целият отбор тръгна надолу) и централен нападател. Възходът сега се дължи както на работата на мениджъра, взел най-доброто от стила на Барса - тоталния контрол върху играта - и добавил нужната за Англия скорост и агресия, така и на личния прогрес на всички футболисти. Това явно ще е единствения позитивен абзац в днешните Бележки, затова започвам с хвалбите директно от най-очевидните виновници. И Луис Суарес, и Дани Стъридж могат да се похвалят с тонове егоизъм ("егоизъм в излишък" е крайно неудачен израз за ролята на централен нападател), но са и най-яркия пример за преобразяване в отборни играчи с принос във всяка фаза на атаката. Зад тях са младите Хендерсън, Стърлинг и Филипе Коутиньо, добавили към безспорните си таланти (ефектът от пасовете на бразилеца е като от Хитачи Меджик Уонд, ама за фенове) необходимото постоянство и самочувствие за титуляри във водещ клуб. Стигаме, разбира се, до великия Стивън Джерард, оказал се заради контузията на Лукас Лейва малко принудително в позицията на разиграващ полузащитник. Позагубил скорост и експлозивност с годинките, но с все така брилянтен поглед върху играта, борбен и прецизен, представянето му през сезона може да се сравнява само с класата на Андреа Пирло. Гледайки броя на получените голове, човек би си казал, че защитата е проблем. Но тя продължава да е стабилна, допуснатите попадения са по-скоро част от стила на игра, а Шкъртел, Агер, Глен Джонсън са винаги готови да компенсират някоя и друга грешка отзад със силно включване в нападение. Както и поредният младок Джон Фланаган, който се утвърди отляво. Скаузърите може и да не станат шампион тази година, за сметка на милионерите от Сити или скучния Моуриньо, но от това би загубил най-вече футболът. Пътят на Ливърпъл на Роджърс е така или иначе нагоре, а за догодина, когато ни чакат мачове в Шампионската лига, трябва да се помисли и за по-дълга резервна скамейка.
_

Връщам се към казуса "телевизия на ръба на закона" с един предварителен извод - развиването на едър бизнес в България без изричните протекции на държавата е невъзможно. В продължение на години за Булсатком нямаше нищо невъзможно - след като благодарение на незаконно ексклузивните си канали и дъмпингови цени увеличи с пъти пазарния си дял, преди година операторът реши да изстреля собствен сателит и взе GSM лиценз. От няколко месеца ТВ+ и Филм+ се предлагат и от оператора на любимците/собствениците на настоящото правителство Виваком, при което БГ Сат забърка каша с лицензите на каналите в СЕМ. Булсатком продължава да държи правата за редица спортни събития, в т. ч. Примера дивисион, но кризата се усеща от абонатите му - мачовете се предават с краден сигнал, като звукът е приглушен, за да не се чува коментара на испански или английски, а понякога от програмата отпадат цели кръгове.

2.4.14

Архив: юли, август, септември 2010

Преди 4 години има странно много постове, свързани с това, което предстои да се случи тук идните седмици. Испания стана световен шампион в Южна Африка и беше показано логото на следващото Световно в Бразилия това лято. Проблемът с ексклузивните канали на Булсатком тъкмо назряваше, а скоро изглежда ще се реши от само себе си по възможно най-неестествения начин (повече за това - скоро). Разходихме се до морето и си говорихме с малките морски хора, които наскоро отново цъфнаха покрай Карадере. Поиграх си със символите на Великобритания и САЩ, живот и здраве, тия дни ще пусна нова интересна карта. Курът не успя да спре Тракия, която преди половин година стана единствената завършена магистрала в България. Историята на Томаш и Ян Антонин Батя пък си остава една от най-интересните в блога.

25.3.14

Забележки

Когато през 1791 г. умира Волфганг Амадеус Моцарт, населението на света е около 1 милиард души. Анди Уорхол ни обещава по 15 минути слава във времена, в които бройката е по-малка от 4 милиарда. Когато след няколко десетилетия получиш първата си пенсия, по Земята ще се разхождат (или телепортират насам-натам, кой знае) още близо 10 милиарда човека.
_

Анджело е фокусник. Не знам какво прави един фокусник добър, но Анджело е - свеж и заразително усмихнат, избира трика според човека насреща, а след него, независимо дали е бил простичък и бърз или необяснимо сложен, изпитваш удоволствие, че си бил измамен. Когато номерата с карти му омръзнат, вади китарата, която е винаги с него, и запява. Блед и слаб, с изпито, но красиво лице, Анджело е от хората, които най-малко очакваш в големия град, но те са там именно заради това. И е ужасно трудно да не се усмихнеш в присъствието му. Анджело е фокусник, когато не е на работа - в свободното си време, в почивните дни, в отпуските, които си взима "за да среща хора".

Заглеждам се в ръцете му. Пръстите на Анджело треперят.
_

Отивам да си направя чай. Черен, сладък, с мляко до ръба на чашата, точно както го обичат англичаните.

Колкото и по-непосредствен и глобален да се струва светът ни, пътеката, която извървяваме, всъщност е оградена от заключени врати.

Тук съм за малко. Губя времето си с несъществуващи хора в интернет, докато градът навън кипи.
_

Анджело има Фейсбук страница, на която публикува снимки с усмихнати хора, най-често в метрото, на които е показвал фокуси, и с адски много хаштагове.

- Ходиш ли си често в Кипър?
- Не съм се прибирал.
- А приятели, роднини?
- Те идват тук, така е по-добре.

На 5-годишна възраст бил диагностициран с рядко заболяване, предизвикващо спуквания на кръвоносните съдове. По-късно дошли проблемите с белите дробове, повреден нерв в гърлото, поредица от операции, свързани с дихателните му проблеми. Загубил работата си, загубил контакт с родителите си, със сестра си, всичко. Един ден просто застанал на колене в стаята си, момент, който Анджело разказва по-бързо и по-високо - "Господи, не мога да понасям болката повече, искам да умра!" Религията тук, разбира се, няма нищо общо. А вярата, с която можеш да промениш нещо малко в онова малко, което ти остава.

18.3.14

Разни 108

От днешна гледна точка тези визии може да изглеждат абсурдно, но през 30-те години ирландската пивоварна Гинес подготвя масирана рекламна кампания в нацистка Германия. Илюстрациите на Джон Гилрой обаче така и не влизат в употреба и са открити едва наскоро.

Темата за тартаните, за които ти разказвах миналото лято, няма да е пълна без тази подробна история с картинки, споменаването на модификацията аргайл, която ще срещнеш най-често върху чорапи и пуловери, а произлиза от тартана на клан Кембъл, както и ролята на Вивиан Уестууд в популяризирането на мотива в съвременната мода. Тук пък може да намериш всякакви интересни десени, не само карета.

Бродирането си е традиционно женско занимание от време оно, да.

Минутката на минимализма - от мръсното ти (под)съзанание до класическите детски приказки.

Сега ти предлагам да се разходиш из Истанбул на Орхан Памук (знам, че искаш), пък по-тъмните исторически местенца на Лондон (от) или руините на древения арменски град Ани.

Че всичко ново е добре забравено старо, просто не е вярно. Защото има едни хора, които много внимателно следят и нищо не забравят - от модна фотография, през филмови костюми, чак до произведения на изкуството изобщо. Ето пък къде се правят ментетата на световно известни скулптори.

Ако се чудиш, защо над типографския раздел в тези Разни виси картинка с флагове, то е защото започваме точно с това - шрифт, с който можеш да си композираш знаменца. И понеже нищо тук не е съвсем обичайното, следва историята за погубването и възраждането на един класически британски шрифт, няколко безплатни, вдъхновени и посветени на Амстердам, Буенос Айрес, Милано, Хелзинки, Берген и Хемседал (какво ли търси това селце в компанията), и стигаме до антон, ергер, берта, цезар, или гид за това как се указват фонетично буквите в азбуката по няколко системи.

Семейство Симпсън се е променило съвсем не малко за 25 години на екрана. И слава Богу, че тия от 80-те изглеждат абсурдни.

Как изглеждат точно 200 калории, изразени в 70 вида храни.

Хранителните карти на Хенри Харгрийвс са може би не толкова гениални като идея, но са традиционно за него стилни и красиви. Т.е. не очаквай KMB от сланина, чубрица и розови домати.

Всичко, което ви разправям за цветовете тук от няколко години, може да се редуцира до а) няколко инфографики за психологията на цветовете в маркетинга, б) ей тия чудесни CMYK карти за игра или в) палитри от природа и филми.

Леле, колко много добри илюстратори, даже годишни награди си имат.

Калчо модерно е един от онези твърде лаконични тъмблъри, но с любопитна подборка футболни изображения. Ето ти още от същото вдъхновение: хералдически мешъпи на футболни екипи, ФК Реал Бристол, не клуб, а модна колекция, две бутикови списания, каквито тук (в България) никога няма да си имаме - Фийлд и Шпил, илюстрации на култови стадиони, графична азбука от легенди, каталог с екипи от вече далечната 1990 г., Кампо - съвсем съвременна компания за винтидж фланелки, в годината на Световното Лото изкарва най-красивите екипи изобщо за еквадорския Депортиво Ел Насионал, забравените значки и още много футболен дизайн тук.

Искаш да знаеш, кога хотелите вдигат цените и кога излиза най-тънко? Ето, виж тук.

Картините на Винсент Ван Гог и красотата в шедьоврите оживяват в анимирани филми.

3Д принтерите са тук и те очакват да си поиграеш с тях.

Оказва се, че това с равните шансове в съвременния демократичен ала-бала свят не е съвсем така. Демек, ако дядо ти е бил полковник в ДС, ти вероятно си милионер. Или поне нещо в тоя дух.

А ти какво "знаеш" за Африка?

Флоренция си няма метро (а май и няма нужда), но може да си представя, че има. За Лондонското иначе знаем вече много, но пък винаги може повече - ето например малко (много!) статистики за трафика или пък шегаджийските фалшиви надписи, само за хора с английско чувство за хумор.

12.3.14

Шаблон 12

4.3.14

Преди еврото: Исландска крона

Странно местенце е Исландия. Страна с население толкова малко, че всеки е роднина на поне един от хората върху банкнотите, в началото на века беше успяла да се превърне във фактор на световните финансови пазари. Само за да фалира зрелищно малко по-късно, и то преди световната икономическа криза да стане модна. И ако през 2005 г. едно евро се разменяше за около 70 исландски крони, то днес може да купи цели 160.

Подобно на шведската, исландската крона се появява след разпадането на Скандинавския паричен съюз и постигането на автономия от Дания в края на Първата Световна война. Настоящата валута пък е резултат от деноминацията на старата крона от 1981 г. От тогава в обращение са банкноти от 10, 50, 100, 500, 1000 и 5000 крони, по-късно са добавени такива с номинал 2000 и 10 хиляди, а по-малките от 500 отпадат. Последното е чудесна новина, защото ни спестява ревюта на потискащ дизайн и споменаване на няколко безинтересни биографии. Апропо (откъде пък се взе това апропо?) кроната си няма официален знак, но няколко ентусиаста са се вихрили ей тук, не е като да няма добри идеи.

Йон Сигурдсон (1811 – 1879) е абониран за 500-те крони. Буквално. От 20-те години на миналия век, чак до актуалната емисия, на която, внимание, е изобразен и от двете страни! Иначе се явява лидер на исландското движение за независимост, а рожденият му ден е обявен за национален празник в страната. Това, че е през юни, един от светлите месеци в годината на север, със сигурност е подпомогнало решението, исландците са тарикати, не ги гледай, че са такива руси и бледи. Руса и бледа е и Лара Рунарс, която пя преди няколко години в Централния военен клуб по случай въпросния празник, готино парти се получи, а мацката е супер готина, нищо, че не й се получи това със "следващата Бьорк".

Бриньолфур Свейнсон (1605 – 1675) е от добре познатия ни от поредицата жанр епископ-фолклорист-историк-върху-банкнота, но пък върху каква красива банкнота се е оказал въпросния епископ, фолклорист и историк - надпис с диско шрифт и шарени нордически иконки, уау, а-у.

Йоханес Кярвал (1885 – 1972) е очевидно неуспял рибар и доста по-успял художник. Вместо да си рисува кротко пезажи с гейзери, сняг и вулкани, Кярвал се отдава на импресионизма, експресионизма и кубизма. Така пише в Уикипедия, иначе изглежда симпатичен чичко.

Следва едно еееей такова разочарование за феминистките. Рагнхейдур Йонсдотир (1646 – 1715) е известна най-вече с това, че е изобразена върху банкнотата от 5000 крони. Странният шрифт на надписа се дължи на това, че била много добра в бродериите, това в случай, че се чудиш, с какво точно са се занимавали викингските жени, нали. А шапката на какво се дължи, уви и аз не знам.

Йонас Халгримсон (1807 – 1845) е роден в Йокснадалур в Ейяфьордур, син на Халгримур Торстейнсон и Ранвейг Йонасдотир, брат на Торстейн, Ранвейг и Ана Маргрет. Учи в Скагафьордур, после в Бесастадир, преди да се премести в Рейкявик. Завършва литература в Копенхагенския университет, където заедно със сънародниците си Бриньолфур Петурсон, Конрад Гисласон и Томас Сьемундсон издават патриотичното списание Фьолнир. От теб искам само да прочетеш горния пасаж на глас, наслаждавайки се на всяко име. Иначе банкнотата с лика му е прясна-прясна - от края на октомври миналата година.

Кризата (виж началото на постинга) кара Исландия да преосмисли хладното си отношение си към Европейския съюз и процедурата по кандидатстване е задействана през 2009 г. Впрочем, още една особеност на това да си остров в северния Атлантически океан с нищо живо на хиляди километри от теб - фаворит за другарче на кроната според самите исландци е канадският долар, защото, видиш ли, Канада имала стабилна икономика и сходен поминък. Което донякъде обяснява и един от аргументите на правителството да оттегли изненадващо кандидатурата на страната за еврочленство миналата седмица - забраната за лов на китове. В ироничния обрат, каквито само историята може да поднесе, хиляди исландци, както привърженици, така и противници на присъединяването излязоха на протест с искане за референдум. Тейк дат, майдан.