22.8.17

Разни 122

Добре, добре, май дойде време за втората половина от по-интересното през първата половина на годината.

Подобно на всичко смислено в София и тази транспортна схема е резултат от самоинициатива и засега непотърсена от общината. Разбираема, опростена, но детайлна, абе както си трябва.

Докато сме в градски транспорт, разгледай уникалните мотиви на плочките в станциите на Лондонското метро, по-подробно за Виктория лайн, джобната карта тази година приветства с мотив, вдъхновен от Метрополитан, тапицерията на седалките от целия свят, станциите на Нюйоркското в детайл и харибековска карта на римските пътища в империята. В България споделеното пространство вече го играем с паркирани на тротоарите автомобили и пешеходци на платното и не работи, но според някои експерти това е бъдещето на градовете, докато в антиутопична съвременна Америка пешеходците са просто нежелани.

Соц-брутално от хартия и куку-панелки; Осло опитва да наложи велосипедния транспорт насила, но, противно на утопичната представа за Скандинавия, хората си искат колите; а можеш ли да познаеш града по схемата на велоалеите му? 5 планирани града с различна степен на успех (по цялата скала провал-яко); джиджаните къщи с цветни фасади, които не очакваш от Сингапур, нали? защо всички започнаха да харесват брутализма, който може да е красив и отвътре; но може би не достатъчно - Робин Худ Гардънс преди разрушаването; виенският "Люлин" - Алтерла; два проекта, които се промъкват във впечатляващи изоставени сгради и няколко потенциални обекта в Сицилия; карта на бруталистичния Берлин; примери на модернизма след Втората Световна; дървените храмове на Полша (храмове, защото има и джамия); изчезващите стари къщи на Калкута; най-странните архитектурни паметници на Великобритания; поредица за позабравените съкровища на 20. век и направо една цяла Уикиархитектура.

Отзад напред с разнообразни, но добре подбрани примери на българския графичен дизайн от миналия век; още винтидж с кутийки на шведски бонбонки, курс по руски авангардизъм, френски лого находки, монограми от различни епохи, чешки телевизионни шрифтове и обложки на плочи, поглед в работата на Херберт Матер отпреди дигитализацията и календарчета от Унгария; новини от света на окраските на авиолиниите; и наградата за употреба на сигнални флагове отива при; да ти се прияде, още като видиш тръка; дизайн трендът на 2017 г. - цици! 20-те лога на всички времена; две търсачки за регистрирани търговски марки; саудитците може да не са ми любимци, но редизайнът на олимпийския им комитет е шампионски; класически италиански брандове като маратонки; какво следва за датския дизайн; брекзитърите си искаха сините паспорти, но защо толкова сериозно? глупави въпроси за не толкова глупави дизайнери; защо всички стартъпи изглеждат по един и същ (и не много отличаващ се всъщност) начин; направи логото по-голямодобро; могат ли светофарите да станат хем по-сложни, хем по-ясни.

За къде ще сме, ако не продължим с типография: Велтро - най-италианския шрифт и символ на цяла епоха; историята на създаването на Комик Санс, която може би го прави мъничко по-симпатичен; Гугъл фонтс, подредени по сходство; единственият пиксел шрифт, от който ще имаш нужда (ако изобщо имаш нужда от пиксел шрифт); азбука на тръмповия апокалипсис.

Като казах (написах, разбира се, че е написах) азбука, няма как да не ти споделя най-детайлния сайт за системи от писмени знаци; европейските езици, подредени като шрифтовете по-горе; къде най-често се среща всяка буква в думите от английския; непреводимите емоции и странни думички (източник на вдъхновяващи речникообразни картинки за социалките).

Вероятно надскачам себе си с научната тематика, но ще пробваме (просто скролни надолу за порното, ако не ти се занимава): защо природата обича толкова шестоъгълниците, защо; оказва се, че прилепите се карат през цялото време; не се знае кога ще ти притрябват, затова си ги букмаркни - ISO символите за всякакво оборудване; още стандартизация с историята и разпространението на метричната система; как да разбереш, че някой те баламосва; шокиращи разкрития за динозаврите (е, не за динозаврите - те отдавна са мъртви и трудно ще бъдат шокирани, но палеонтологията да се стяга); страстта към пътешестване може да е закодирана в ДНК-то; кои са най-болезнените при настъпване тухлички лего (всички, но тези са попонай); имаш хидравлична преса и какво можеш да правиш с нея - ами да смазваш всевъзможно неща; буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, щото май са на изчезване; а, ето ги пчеличките под лупа; сибирската тундра се разтапя и това може да означава апокалипсис, ама наистина; не по-малко важно - защо се развързват връзките на обувките; забавления с урина (ама не по Гала); животните, които се избиват, защото бъркат желанието за секс с глад, че то има ли разлика; впрочем изобщо начинът, по който се прави съвременна наука, може да излезе е тотално сбъркан.

Някога, съвсем неотдавна впрочем, може би си спомняш, се снимаше на лента, която обаче крие малка расистка тайна. Излизаме от черно-бялата гама с един цвят, който има име само на японски, зеленият убиец от Викторианската епоха, бърз онлайн инструмент за палитри и хапване по Пантон.

Изобщо още много за хапване, дано имаш нещо вкусно под ръка: най-добрият шоколад на света от Еквадор; хавайското поке - следващото голямо нещо и братовчедът му - латиноамериканското севиче; митична паста от МИТ; култовото списание за кулинарна култура Лъки Пийч, с огромен принос за превръщането на азиатската кухня от екзотика в стандарт, спря да излиза по-рано тази година (че и си спря сайта, ужас), останаха ни само революционните му графики и дизайн; някои от по-странните сирена по света; историята на шведската традиция фика и един луд крал, който се опитва да забрани кафето; различните ресторанти на Лисабон, не че имаш нужда от още причини да тръгнеш натам веднага; какво е да си китаец и да пишеш за китайска кухня като за американци; впрочем виж само за колко китайски кухни става дума; Последната хапка - червената книга на традиционните заведения от Мънчис, хем тъжно, хем вкусно; влез, например в един от някога изобилните лондонски ресторанти за змиорка и пай; един ден чревоугодство в Токио, но спазвайки правилния етикет; как се прави супа (кой би предположил, че си е почти цяла наука); да, това са сладкиши; характерните хлябове и коледните печива на Европа; войната в Сирия унищожава и богатството от вкусове на кухнята й; защо бутилчиците кленово сиропче имат мънички дръжчици; как да избираш зехтин; пазители на баските традиции от френската страна на границата; шеф Иван Оркин за перфектния рамен; разни рецепти стъпчица по стъпчица, така че дори ти да не объркаш нищо; ако объркаш нещо все пак, поне нека е смешно; най-старият ресторант в света е жив и здрав в Испания и продължава да пече по 50 прасенца на ден; кралят на трюфелите в Ню Йорк; маслото на човешката цивилизация; знаем, че и "традиционното" английско ястие фиш ен чипс, и японската темпура е произлизат от Португалия, а ето и малко по-подробно как панираните зеленчуци се озовават в Япония; истински кралски менюта; различните видове ориз (защото е важно да използваш правилния); арабските корени на вкусната сицилианска храна; фо, фъ, фу(?) - виетнамската супа и за закуска; оказва се, че гърци (да, малака) държат повечето денонощни дайнъри в Америка и за това си има причина; какво и къде да обядваш на най-големия рибен пазар в света; виж, войнишката храна може да се превърне и в шедьовър за поне две мишелин звезди; как един бежанец изобретява най-"индийското" ястие; разнообразието от американски барбекюта; внимавай да не се изложиш като Опра Уинфри, която обърка копър с фенел, та трябваше Джейми Оливър да я светва; защо хималайската сол е розова, но все пак не си я причинявай, няма смисъл; 70-арска шаренийка; как да пиеш като истински испанец; Антъни Бурдейн открива Оман, омаен сладък; неща, на които наистина може да те научи Шведския готвач от мъпетите; мммм, фан туан - оризовите топки от Тайван; най-подценяваният най-вкусен десерт - хлебният пудинг; какъв джънк задължително да опиташ или да си донесеш от Нова Зеландия; митове и легенди за италианските крайпътни заведения и как Тарантино, Уес Анерсън, Майкъл Бей и Алфонсо Куарон биха заснели готварски рецепти.

Което е възможно най-плавният преход към кино темата: все по-рядко може да ти се случи да гледаш филм със симултанен превод в салона, а в Танзания буквално ти го разказват; ние си ги знаем, но за Запада фантастичните комедии от Източна Европа - от Семейство Мейзга до 13-та годеница на принца могат да са изненадваща находка; мистериозните "китайки" в началото на филмовите ленти; всички онези теории за любимия ти сериал или блокбъстър, за които дори не ти е хрумвало, развити и анализирани кадър по кадър; защо толкова много анимационни герои са жълти и носят ръкавици; анимето преди анимето - черно-бели японски класики; а понеже явно имаш много свободно време, вземи Блекпилс - оригинални онлайн серии от Вайс.

Флагът с цветовете на дъгата, символ на ЛГБТ общността, създаден през 1978 г. от Гилбърт Бейкър, който почина по-рано тази година, получава 2 нови цвята за солидарност с дискриминираните заради цвета на кожата си - кафяво и черно. Едва ли ще прихване, но е хубав символ. Още флагове с казашките одеяла на Саид Атабеков, еволюция на знамената на европейските държави върху картата на континента, за да стигнем до стилизирането им като японски префектури, едно може би скучно хералдическо уики и антиутопичните знамена в киното и музиката, като допълнение на този мой стар постинг, преди забавата с измислени/истински флагове, руските странности (жокер) и Шелдън Купър. А ако скоро не си преглеждал Флаговете, си изпуснал доста: Дания, Русия, Ямайка, Гърция, Гренада, Етиопия, Аржентина, Галисия, Гренландия, Швеция, Норвегия и Шведско-норвежката уния, Буркина Фасо, планетата Земя, Британската индоокеанска територия, Марий Ел, Обединената арабска република, Белгия, Пернамбуко, България, Сан Ескобар, Африка, Чикита, ОНД, Американските Вирджински острови, държавата Алепо, Малдивите, Германия, ПКК, Бонер, франкофонията, Бангладеш, Кипър, Тонга, старото знаме на Мавритания, Тайланд и Коста Рика, Уолис и Футуна, Фризия, Румъния, Доминика, Гамбия, Германската новогвинейска компания, Литва, Йордания, Канарските острови, Занзибар, Танзания, република Саха, Латвия, Рораима, Буранда, Замунда, коруто на Хундертвасер, Съри, Папуа Нова Гвинея, Пакистан.

Вдъхновено от кориците на Нюйоркър, Токиотър е онлайн издание, което отдава дължимото на илюстраторите от Япония. Макар и по-скромно, отдаваме дължимото и на Жорди Рос, Лора Бергър, Мадлен Фроман, Асткик Ракимова, Фернан Татенбак и един растящ архив от съветски детски книжки.

Почти не се говори за секс в този блог, отчитам го, ето малко за начало - разказ за къмшота (или как не се получава каламбура от английското заглавие); ядещите жени обикновено не са най-атрактивната гледка, но за всяко правило си има изключения и Крис Епълбаум се е погрижил да ги заснеме; вибраторите наистина са изобретени като лек за истерични женички; най-добрите порно събредити, моля, за нищо; онзи позабравен момент, когато самият Салвадор Дали снима за Плейбой; кратка и анимирана история на клитора.

Толкова мета, колкото може - банкноти, "издизайннати" с биткойн блокчейн (не питай, не знам как работи, само разглеждам).

Имам и адски много музика от целия свят и всички епохи, нищо че линковете изглеждат малко: Радиооооо (с 5 о-та) те разхожда из популярната музика във всяка една страна през последния век; в радио градината пък има стотици ефирни радиа на Земята (и, съвсем като в живия живот, някои станции не се хващат); тук можеш сам да си миксираш музика по градове; непознатата електронна музика от Югославия от 80-те; а в крайна сметка поп музиката просто се повтаря... или пък не, виж какво казва това невероятно подробно изследване.

Сърбите са го измислили - местенце за занаятчии (ама не "крафт") онлайн.

Икеа вече отговори подобаващо на наглата и скъпа имитация на пазарската й торба от Баленсиага, но тази фланелка с дизайна на Бока Хуниорс добавя още един слой божествена гениалност (да не кажеш, че не съм предупредил навреме какъв коледен подарък очаквам), класическите екипи никога няма да стоят по този начин на истински играчи и веднага в обратната крайност с традиция, чест, съперничество и грубост в странния свят на калчо сторико, годината, в която Ливърпул почервеня, кои са хората, които създадоха английската Висша лига и, за добро или лошо, промениха играта завинаги, и как Хюстън Астрос се издокарват в най-впечатляващите униформи в историята на бейзбола.

Почти всичко, които трябва да знаеш за 49-те фундаментални приказки (а трябва да поназнайваш това-онова за приказките, напълно сериозен съм), барабар с един куп илюстрации, абе влизай в страната на приказките.

Изпращам те на път из историята с истинските шедьоври на руските живописци, едно заравяне в семейното минало като занимавка за целия свят, мистерията на рогатият, очилат шлем на Хенри VIII, юдаизмът преди юдаизма, забравените еврейски пирати от Ямайка, хоморобите в Римската империя, менте автомобилите в Съветския съюз от 30-те до Жигули, какво е да живееш в град, построен в кратера на действащ вулкан, скинхедите преди нацизма.

3.7.17

Калчо дзоолоджико

С изключение на Англия, всъщност, футболните емблеми стават задължителен елемент от екипите на отборите сравнително късно - през 70-те години. Преди това редовният фен е можел да ги срещне само в програмата за мача или върху фасадата на стадиона, а съвременното изобилие от клубен мърчандайз просто не съществува. В Италия това съвпада с на пръв поглед странното увлечение към нови лога с модернистично стилизирани животни вместо традиционните, които пък обикновено са скучновато заимствани от градските гербове. Зад част от тях - Лацио, Бари, Палермо, Удинезе - стои фирмата за спортно облекло Пушен, която, заедно с друга вече нефункционираща компания Енере, е сред първите в Италия, които брандират екипите, и обличат повечето елитни отбори в страната през 80-те. Кои са авторите на повечето от останалите емблеми обаче остава трудно за установяване.

Няма как да не започна с Ювентус, който по-рано тази година представи новото си лого - раираното J е замислено като лайфстайл и моден бранд, в който обаче няма нищо футболно. Зебрата е почти толкова стара, колкото старата госпожа, и се появява в емблемата още през 20-те години на миналия век, като във варианта от 1979 г. остава сама, изправена на задни крака и стилизирана в оп арт. Дербито с Торино пък шеговито се представя като битка между зебра и бик, който присъства както в герба на града, така и в самото му име. Юве, от друга стана, не е идеалният пример за този постинг, защото чак до 90-те екипите им най-често са декорирани само с двете жълти звезди за броя на спечелените скудета.

Бикът, разбира се, продължава да краси фланелките на Торино, както и през по-голямата част от историята му. Вариантът от 80-те обаче е различен - с насечен контур и насочени напред рога бикът е много по-агресивен и запомнящ се. Емблемите на двата торински клуба впрочем са абсолютни фаворити на Гуерин Спортиво и специализираното издание Бранд Айдентикит.

Партенопеи е сложна думичка, използвана от хора, които се опитват да звучат така, все едно разбират от италиански футбол. За всички, които наистина разбират, Наполи са магаренцата. При основаването си клубът, разбира се, избира за свой символ герба на регион Неапол - изправен на задните си крака черен кон, който обаче се превръща подигравателно в магаре още след трагичното първото участие на небесносините в Дивизионе Национале през сезон 1926-27 - актив от едва едно равенство (0:0 с Бреша на Стадио Милитаре дел'Аренача, съвременници твърдят, че е бил доволно тъп мач) в 10 мача и голова разлика 7:61. Неаполитанци обаче пият по едно вино, мушват по едни спагети, пица и супа с миди и си казват, кво пък толкова, магарета е даже по-добре (както след години ще направят и моите хора в Палмейрас и Тотнъм). 'O Ciucciariello гастролира върху фланелките само един сезон, после градът е завладян от култа към бог Диего, а другото магаре - донякъде забравено.

Асколи може да се загуби напоследък, но през 80-те е редовен участник в Серие А и записва едно 5. място в началото на десетилетието. Изборът на симпатична животинка като кълвача за талисман не е очевиден, но зад това има интересна история. Пълното име на града е Асколи Пичено - втората част идва от племето пицени, населявало областта през античността. Дали името на пицените идва от латинската дума за кълвач picus, или е обратното, няма как да знаем (не слушайте тоя дърт пияница Страбон), но кълвачът става символ на цялата провинция Марке. Лично аз повече харесвам рисунката, използвана между 1979 и 1981 г., повече, но като че ли по-разпознаваема е емблемата отгоре. След фалита и възраждането на футболния клуб преди няколко години, той дори приема името Асколи Пикио, но кълвачът присъства в логото му доста по-скромно.

В сравнение с останалите европейски първенства Серие А се е променила най-малко през годините, както тактически, така и емоционално, а титлата на Хелас Верона през 1985 г. надминава като шок дори тази на английския Лестър миналата година. Въпреки името, което е референция към древна Елада, и двата елемента в емблемата произлизат от благородническия род Скалиджери, управлявал Верона през Средновековието, и конкретно първия подеста Мастино I дела Скала, при това съвсем буквално. Scala на италиански ще рече стълба, двете кучета пък са мастифи, на италиански mastino, като названието идва от латинското mansuetus, което, няма да повярваш, означава питомен. И двете продължават да са част и от настоящата емблема, макар че та по никакъв начин не се доближава като внушителност до осемдесетарската.

Може би най-известната работа на италианския дизайнер Пиеро Гратон е lupetto - ръбатата вълча глава с кървясало око в кръг с цветовете на Рома. Вълчето оцелява до 1997 г., когато се преценява, че емблемата не е достатъчно римска за китайските туристи и американските любители на сокъра, и е заменена с щит с изображение на Капитолийската вълчица, който може да обозначава абсолютно всичко в Рим. Лупето, слава Юпитеру, обаче има достатъчно фенове сред феновете на отбора и се завръща периодично върху фланелките, в това число резервния екип миналата година.

Орелът в емблемата на Лацио произлиза от аквилите на древноримските легиони, а през годините феновете на римляните са го виждали изобразен по безброй начини на клубната емблема, включително хванал сноп пръчки - символ на фашизма - през 40-те, но особено любима е минималистичната стилизация от средата на 80-те, когато всъщност отборът крета в Серие Б. Култовият дизайн на екипите, при който орелът обхваща и разделя предната част на фланелките, беше възроден (уви за кратко) преди 2 години. Ретро вълната стигна и до спонсорите и от следващия сезон това ще е Селеко - производител на битова техника, който беше фалирал, но явно има намерение да се завърне с реклама на добре познато място.

Ако си запознат с настоящата емблема на Палермо, знаеш, че това също е орел. Въпреки че прилича на гарван. Гарван щеше да е по-яко. Черната глава с розова якичка се появява през 1979 г. и изчезва през 1986 г., когато година след като президентът му Роберто Паризи е убит от мафията клубът фалира и е основан наново. Класическа сицилианска история.

Петелът надвива лястовицата, катерицата и газелата в анката, проведена сред привържениците на Бари в първите години след създаването на клуба през 1908 г., а през 1979 г. Гратон създава смелата кубистична интерпретация, която, нека бъдем честни, със сигурност е спечелила повече фенове на отбора, отколкото скромните му постижения на терена. Преди 3 години клубът влезе в спирала от ребрандирания, която отсече главата на петела и го замени с трътлеста кокошка.

През 1983 г. Удинезе някак успява да подпише с един от най-великите футболисти на епохата - Зико, поради което всички архивни снимки обикновено показват бразилеца в специфичните ромбоидни екипи на Американино (които иначе правят дънки, въобще, в един момент всички решават да се пробват в тоя бизнес) и диагоналните ивици на Диадора, до степен почти всички да забравят, че малко преди това фриуланите са известни като зебричките, заради приликата с батковците от Торино (макар исторически Удинезе първи в Италия да обличат черно-бяло райе, година преди Юве).

Дяволът не е точно животно, но като звяр се класира в селекцията по темата. Днес почти никой не нарича росонерите дяволи, а хитреците от Фоджа по своему са запазили сатаната за себе си (или пък просто са продали душите си). Още през 1928 г. легендарният журналист и илюстратор Карло Берголио - Карлин опитва да систематизира символите на футболните клубове в страната - там са вълкът на Рома, грифонът на Дженоа, пилето на Бари, бикът на Торино, змията на Амброзиана, биволът на Лацио (упс!), и дяволът на Милан. През годините образът на червено-черния сатана еволюира в карикатурен злодей, за да се стигне до 1979 г. Милан печели десетата си титла, след като изпреварва непобедимата Перуджа, и решава да добави към завоюваната златна звездичка цели 2 нови емблеми - дявол от пламъци и М в червено-черно райе. Още следващия сезон обаче се разгаря скандала Тотонеро, след който Милан и Лацио са изпратени в Серие Б, а правата на дузина калчатори са спрени за няколко години (сред тях и Паоло Роси, който е реабилитиран навреме за да направи Скуадра адзура световен шампион на Испания '82). Милан се завръща в елита бързо, но също толкова бързо изпада отново, абе, интересни времена, преди на червено-черен кон да се появи Берлускони, да докара Ариго Саки и онзи дрийм тийм с Гулит, Ван Бастен, Малдини, Барези и Анчелоти от края на 80-те да спечели всичко възможно. Както и да е, дяволът потъва вдън земя, изчезва яко дим в небитието, плюе си на копитата след ония смутни години.

Не бих казал, че времената, когато Интер и Милан доминираха италианския футбол ми липсват, но със сигурност бяха малко по-интригуващи от актуалното състезание с един кон зебра. На снимката по-горе са братята Барези - Франко в червено-черния екип с огнен дявол и Джузепе в черно-синьо и щит със змия - преди Дерби дела Мадонина през прословутия сезон 1979-80. Змията, biscione на италиански, идва от герба на благородническия род Висконти и флага на Миланското херцогство, като оттам се появява и върху логото на автомобилите Алфа-Ромео. С комиксовия си стил, почти дружелюбна физиономия на гадинката (за разлика от оригинала, в който поглъща човек) и леки несъвършенства емблемата, която се задържа до началото на 90-те, е една от онези, които бих се радвал да видя отново в употреба, но, дори с предстоящата 110. годишнина на Интернационале, това изглежда твърде малко вероятно.

Чезена технически не е на морски бряг, но при липсата на каквото и да е друго характерно нещо за града (освен онова изпълнение на Learn to Fly от хиляда души, с което поканиха Фу Файтърс преди няколко години, знаеш, гледал си видеото) изборът на морско конче за символ минава за легитимен. Изображението му върху клубната емблема обикновено е по-конвенционално, а вариантът от сезон 1983-84 явно не успява да стане популярен сред тифозите, защото единството място, където е запазен, е албумът със стикери Панини. Наложи се да го прерисувам от начало, защото загубата на тази красота щеше да е непростим грях, амичи кари. (Демек, ако на някой му притрябва векторно, да чукне един факс на редакционните телефони.)

За рекордно време през 80-те Бреша успява да извърви пътя от трета дивизия до Серие А и обратно до трета дивизия, нещо което не е чак толкова необичайно, но именно в сезоните на топ ниво брешаните изоставят екипите, с които са познати на почитателите на калчото - сини фланелки с бял шеврон на гърдите. Дизайнът, при който голямата кръгла емблема е разположена под спонсорския надпис, е копиран от Фиорентина, а графичното решение е доста по-внимателно, чак стои чуждо сред останалите. Лъвът по-нататък остава в клубната емблема, но вече в по-класически хералдически вид, а идва от прозвището на града, дадено му след 10-дневния бунт срещу Хабсбургите през 1849 г. - Лъвицата на Италия.

Ако ФК Матера не ти говори нищо, това е напълно разбираемо - в крайна сметка, най-големият успех на отбора от градчето, известно с древната си архитектура, е един (1) сезон в Серие Б. Матера е тук обаче заради емблемата, която чудесно се вписва в елитната компания. Клубът я използва от време на време през 70-те и 80-те паралелно с официалната, която е безидейна, но любопитна с начина, по който диагоналната синя лента е пренесена върху врата на бика. Настоящото лого на Матера Калчо впрочем е пример за всичко грешно, което може да се случи с една футболна емблема, срамота.

Завършваме, не защото интересните лога са свършили, а защото все някога трябва, с още един вълк. Лече стига до Серие А за пръв път през 1985 г., като е вече екипиран подобаващо с една от най-щурите емблеми в лигата. Вълкът, преминаващ зад дърво, е символ от герба на града, но едва ли старите италиански хералди са си представяли, че подобна интерпретация може да съществува някога. Логото устисква чак до 2001 г., когато в отбора заиграва някой си Валери Божинов. Случайност? Може би.

13.6.17

Разни 121

TL;DR. Бърза подборка на по-интересните неща, които не се случват онлайн, за да ни разсеят от нещата, за които нямаме време офлайн:

Започваме лежерно с реклама (за да не прекъсваме в най-драматичния момент после) - през 50-те във Франция се развихря кампания за трезвеност или поне това е нещото, което местните разбират под лозунга "Не повече от литър вино на ден", още купища реклами и издания за дизайн, предимно от Холандия и отново Франция, в този архив и нещо по-актуално с кампанията на Момондо за пътуването, но не сега, а на предците ни.

Илюстраторите телеграфно, във фотографско темпо: Пиго Лин, неделните слънца на Тед Карпентър, Рафаел Варона, Матеуш Урбанович от Токио, минималистичните години на Леван и Давит, идеалният отбор на Стенли Чоу, студио Мути, Джена от Бреда, Ким Роселие, Андреас Прайс, Соня Алинс, Дейвид Лозо, славянски комикс от Катаржина Витершейм, Конал Дийни, Кристофър Неш, Теодор Георгиев, Скот Макрой, Мурат Палта, Йехуда Девир, Бен, Натали Мартинес и по постер на ден от Магдиел Лопес.

Спомняш ли си неслучилия се скандал с вицепремиера Валери Симеонов и майтапчийските му снимки от концлагера Бухенвалд? А шейминг проекта Йолокост, странно предшестващ го - е, май всички са се извинили (без Валката де - патреот мъж се не извинява), но пък е чудесна отправна точка за осмислянето на историята. На историята ни. Какво е "Източна Европа", как е измислена и кога ще си отиде. Илюстрирана история на славянската нищета на първо чуване звучи неуважително, но е много мил и обхватен проект, посветен на този край от света. Няколко разходки из Изтока през миналия век: мрачната и бляскава Будапеща през 30-те от изобретателя на SLR фотоапаратите; пражката неделя и още безгрижни кадри от Чехия през 60-те, после идват танковете; Източен Берлин през 60-те, 70-те и 80-те, съпоставен със същите места сега, а промяната е много по-голяма от видимата; градската градина в Плевен и една в Запада - Амстердам от края на 19. век. През 1936 г. Великобритания е разделена подобно на днес, но една битка по улиците лондонския Ийст енд спира марша на нацизма. А преди 40 години англичаните също гласуват за или против обединена Европа и снимките говорят за една някак по-ведра кампания (може би е заради офертата на Бевърли). Донякъде подредена по индийски, но изключително богата база данни за историята на раджпутите - княжества, управлявали северната част на субконтинента през по-голямата част от историята му. Как откриването на Троя от Хайнрих Шлиман открехва немците и за свастиката. Илюстрирана история на интимното окосмяване през вековете - разгледай, попрочети и, явно се очаква, създай си мнение. Иначе Чарлс Дикенс, освен велик писател, си е имал мнение за много неща и не се е страхувал да го изразява - виж само темите за България в седмичника му Домашни думи. През 70-те години на 19. век осаджите са изселени от териториите си в днешен Канзас. Именно там, в Лабет малко след това се разиграват шокиращите събития покрай първите серийни убийци в Америка - Кървавите Бендърс, които, като прочетеш историята, ще установиш, че са в основата на един куп хорър филми по-късно. Късметът на изгонените осаджи се обръща и скоро в новите им земи е открит нефт, който ги превръща в милионери. Докато не започват да измират мистериозно - разследването на тези убийства пък ражда ФБР. 20 години след основаването на бюрото, през 40-те 20 хиляди служители работят само в тази "фабрика" за пръстови отпечатъци. И един още по-студен случай - какво разкриват древните трупове в блатата на Северна Европа. Уикендът е едно сравнително модерно изобретение, но, струва ми се, вече недостатъчно. Интерактивна карта на Римската империя - не е зле за начинаещи в областта. През 60-те немски изселници, предвождани от Паул Шефер, основат Колония Дигнидад - затворена, изолирана и строго охранявана общност в Чили, която дълги години пази мръсната тайна за мъченията и издевателствата, които се случват там, но днес е вече туристически обект, бля. 5 века назад във времето се случва една по-различна бежанска криза - иберийските маври са изгонени от християнска Испания. Забравените готи, които тръгват от Скандинавия за да завладеят цяла Европа в ранното Средновековие и... да изчезнат. Уморените железопътни гари ги изоставят, нали? Рисувал ли е Джентиле Белини Скендербег и деца ли са строителите на столицата на фараона Ехнатон, съпруг на Нефертити и баща на Тутанкамон. Малко бележки за това как Османската империя е повлияла върху европейския начин на живот. И малко история от бъдещето, преди отново да се обърнем към миналото - какво ще се случи, когато умре кралица Елизабет II.

Преди бомбардировките на Втората Световна и Брежнев да сринат Кьонигсбергския замък, столицата на Източна Прусия е един от най-красвите немски градове. Днес в центъра на Калининград зее празно поле и потъващият в почвата Дом на съветите, а бюрократични неуредици и финансови проблеми уви продължават да спъват осъществяването на проекта Сърцето на града (в момента дори иначе добрият сайт не е онлайн). Състоянието на Наркомфин (въпреки тъпото име) не подобава на значимостта на сградата за конструктивизма, но донякъде отговаря на неосъществената комунистическа утопия. Какво е Наркомфин, какво е да живееш там, какво няма и какво се очаква да се случи с него. Още много бетон и тухли в къси линкове: модернизъм по френски, калифорнийски и африкански, нерадостната съдба на един от шедьоврите му в Индия и визуална ода за променящия сепонякога изчезващ) Берлин; Москва се кани да събори цели квартали с хрушчовки - първите панелки от 50-те, и това не е съвсем добра идея; други 10 емблематични сгради в руската столица, бастисани през последните години; оказва се и че прекрасните британски провинциални имения са застрашени от разрушаване, през 60-те Нюкасъл започва да расте вертикално, но, подобно на всички смели планове от епохата, остава недовършен и неразбран; мрачната страна на Льо Корбюзие и влечението на порно индустрията към известния му стол LC4; продължаваме брутално с няколко класики, седем храма, разходка в Буенос Айрес и сеулско възраждане; живот си живеят в загребския Люлин Мамутица; скрити съкровища на интернационалния стил в село Лаки, остров Лерос; изчезващите кегелбани на Германия; първите "небостъргачи" на Ню Йорк от края на 19. век, град, в който вече има места, които слънцето не огрява никога; една от добре запазените флак-кули от Втората Световна война може да се превърне в най-новия (и висок) парк на Хамбург; до Румъния за укрепените средновековни църкви на Трансилвания и няколко къщи в брънковянски стил; една сграда, която успява едновременно да изпъкне и да се впише в типичната малтийска архитектура на Валета; защо е толкова кално (и как да не е); българският отговор на гръцките ръчно декорирани фигурални плочки, за които говорих преди време, и барселонската версия на подовете на Париж, които споменах тук, но внимателно подредени, че и с карта; кина, блокове, къщи и градски пространства; бягството на два сина на бащите си от сянката на бащите си - Алберт Шпеер младши и Себастиан "Паблоескобаров" Марокин - в архитектурата; старата гара на Айфеловата кула в търсене на нов живот; креативни решения за решетките в паважа около дърветата; ужасно (с което имам предвид прекрасно) детайлни миниатюри на сгради; арменски прелести във VR-формат; кориците на каталозите на ИКЕА от 1951 г. насам; изоставеното бъдеще на архитектурата; как растат най-бързо растящите градове в Китай (за които вероятно не си чувал) в таймлапс. Хей, Уес Андерсън, може да спреш да търсиш локации за новия си филм, просто провери този списък. Искаш магистралата да стига до центъра на града? Няма проблем, но до няколко години няма да остане град. Ако в Париж попаднеш на нещо, което прилича на средновековно укрепление, вероятно стоиш пред РПУ.

Мап порн и еротика! Ако има нещо хубаво в резултат на Студената война, то е Европейският зелен пояс, който следва държавните граници на Желязната завеса. ЦРУ отбелязва 75-годишнината на картографския си отдел като публикува доскоро секретни карти от целия свят. Искаш да обиколиш всички пъбове в Лондон? ОК, това е най-краткият пешеходен маршрут за лазене между тях. Стереотипна карта на Гърция, която всъщност е забавна дори да не си грък. 220 метро системи от целия свят - смачкани и опростени, московизация, но добре аргументирана на Парижкото и изобщо още много радикална картография.

Две приложения, с които можеш да си нарисуваш собствен свят - едно за реалистични сателитни снимки и друго за плашещи портретни снимки, всичко от съвсем простички скици.

На път в миналото на легендарния Път 66; по Транссибирската железница в снимки; най-странните места, посетени от Мънчис през годината; експедиция Украйнер разкрива по-малко познатите места в страната (все едно има много по-познати) и хасидският "Бърнинг мен", пак там; всичко, което ти трябва да знаеш за всеки британски стадион; в търсене на овидиевите варвари по северното Черноморие; бреговете на Втората Световна война; Дракула е измислица, не само на Брам Стокър, но и на социалистическа Румъния в търсене на повече западни туристи; а може и по-просто и набързо с този влог.

Звучи скучно, но е маниашко - визуализация на работния ден на американците по сектори. Все някога си се сблъсквал с любопитния факт, че например Япония на японски е Нихон, Италия на полски е Влохи, а Гърция на турски - Юнанистан, но тук може да се запознаеш с всички. "Американски" неща, които се казват така, но не са непременно от там. Ако случайно си пропуснал - онова изследване за религиозността и патриотичността в Източна Европа, впрочем в Полша, както и тук, много обичат да освещават всичко от свещеник. Националните химни, оказва се, се плагиатстват по-често, отколкото предполага целта им. Гледам знаеш поне един славянски език - удари едно рамо на този речник. Кебапи и расизъм в Полша. Финландците са пословично притеснителни, затова и сет с финландски емоджи не е хич лоша идея за комуникация. А Монотайп е в търсене на универсален език (или ако не стане - поне универсален шрифт) за глобалното село.

Отваряме по бира и пускаме мача (някой стар, щото големите първенства тъкмо приключиха): кратка история на IPA за тези, които не са внимавали навремето; 20 лафа, с които да звучиш като разбирач; най-популярните сортове хмел сред крафт пивоварите, които трябва да познаваш, които имат какво да разкажат и които не са такива; как да комбинираш бира с твърд алкохол (никак, мен ако питаш, щото много боли глава после) и, ето тука си идваме на думата - с различна храна; квайк - новата стара мая от Норвегия; поредната мини автоматизирана домашна пивоварна; бирата, а не друго, буквално сваля маймуните на земята и дава тласък на човешката цивилизация в темата на актуалния Нешънъл Джиографик; новинки от индустрията по руски, ако са ти писнали линковете на английски.

Историята на едно от по-малко експонираните испански дербита - това на Севиля; политиката на катеначото и тоталния футбол; 92 британски стадиона и безброй Лего тухлички, това няма как да не е велико; футбол може да се играе навсякъде, а Лион Гладуел ни разхожда из по-странните арени на истинската игра; да вземе ли да изпадне Хамбург, че да се свърши с тая мъка; отново на темата за най-оспорваното първенство (с различни показатели и по-грозни графики); различната история на ултрасите на турския Бешикташ; как се раждат златните поколения; може и така - спортът за един мирен свят, както пишеше на Националния стадион преди време, но този път наистина, а Хумел може да изглежда като малък производител на спортна екипировка, докато всъщност са нетайна филантропска организация; най-резултатният голмайстор на всички времена - Пепи Бицан; кои са най-добрите емблеми в света, един опит за типографски редизайн на клубовете във френската Лига 1 и една графична книга по темата, която да, ще си струва; дълбоко в миналото с мистерията за съставите на финалистите в първата Купа на ФА, цветни оцветени кадри от началото на миналия век и падението на един капитан до екзекуцията му по време на Втората Световна война и малко по-близо до нас с биографията на един от най-големите таланти на 80-те - Пребен Елкер и онзи момент, когато Байерн Мюнхен се преоблече като Бразилия, и то срещу Кайзерслаутерн в зелено (няма как да е по-щуро, нали) и вече на живо - от Купата на Таджикистан до женското Бразилейрао - онлайн стриймовете не трябва задължително да са на топ първенствата и нелегални.

Дизайнът на новите норвежки крони, за който говорихме преди близо 3 години, придоби окончателен вид (и са все така страхотни), а първите банкноти ще са в обръщение това лято. Това пък е един чуден проект за аржентинското песо, който няма да види бял свят и може само да съжаляваме за това.

И след всичката шарения - две темички, които заслужават повече време: Светла обяснява нещо, което много хора, дори уж с модерно мислене, не проумяват - демокрацията не означава дясна (не дай си Боже, крайна) политика, напротив. Провалът - неизбежен, но и нещо, за което западното общество (аз включително) няма механизъм за разбиране и преодоляване, като обект на "тедски" семинари и на цял музей.