27.8.14

Спиркови несгоди

В последните няколко седмици много от спирките на градския транспорт в София (в т. ч. някои места, на които нямаше да предположиш, че има спирка) бяха оборудвани с електронни табла. Похвално и удобно, но нека разгледаме по-отблизо какво представлява тази новост по столичните улици.

Електронното табло е закачено на Г-образна тръба с кръгъл профил. Самата тръба е инсталирана върху циментова платформа посредством 4 едри болта, стърчащи с поне 6-7 сантиметра отгоре. Не вярвам трафикът около основата на таблото да е кой знае колко голям, но условия за наранявания на минувачите си има сериозни.

Естетическото решение за стойка от бяла тръба на фона на черното табло, дизайна на навесите на спирките и дизайна на статичните табели на градския транспорт просто буди недоумение. Друго на ръка е, че стойките изобщо не са пригодни за инсталация на електронно табло - то е прикрепено с помощта на 5 парчета винкел, заварени допълнително за тръбата, а захранващият кабел е оставен открит. Ако приемем, че никой няма да го клъцне или отскубне (все пак говорим за градска среда), до няколко месеца природните стихии ще му видят сметката по най-естествен начин.

Да не забравяме и задължителната хартиена лепенка, осведомяваща ни за финансирането на проекта. Апропо, проекта и финансирането му - става дума за едни 2.4 милиона лева, дадени в конкурс с един кандидат. Или едни 4000 за всяко едно от таблата. В крайна сметка София получи грозни, за сметка на това некачествени и скъпи съоръжения. Ами, браво.

20.8.14

Ной

Мария Хамилтън е наследница на шотландския клан Хамилтън и Томас Хамилтън, емигрирал в Русия по времето на цар Иван Грозни, придворна дама на императрица Катерина I, но и любовница (или по-скоро една от любовниците) на Петър I Велики. След като царят охладнява към нея прочулата се с красотата си Мери залюбва ординареца Иван Орлов. Когато последният сгафва пред Петър, излизат наяве и престъпленията на госпожица Хамилтън - два аборта и едно убийство на новородено бебе, както и кражби на скъпоценности от Катерина, за които е осъдена на смърт.

Присъдата е изпълнена на 14. март 1719 година чрез обезглавяване на Троицкия площад в Санкт Петербург. Петър вдига отсечената глава и разказва изчерпателно на присъстващите за анатомията, демонстрирайки нагледно вътрешните органи, през които е минал меча. След това целува за последно изстиналите устни и я захвърля на земята.

Любопитно е, че Мери Хамилтън е и герой в популярна балада, в която обаче действието на драмата се пренася в шотландския кралски двор. Не ми е за това думата обаче.

Реформите, проведени от Петър I, могат да го причислят към владетелите от епохата на Просвещението. Това, разбира се, няма как да е пълноценна истина, просто защото тогава Русия все още тъне в Средните векове, а на запад обществото е формирано от Ренесанса и Реформацията. Русия, може би само донякъде, излиза от Средновековието чак след отмяната на крепостничеството в края на 19. век. И това в немалка степен я обяснява като държава и нация (че и онази прословута "душевност") в последвалите години, чак до днес.

Човекът е поставен в центъра на Вселената от Ренесанса. Човекът е способен на всичко, човекът може всичко, всичко е заради човека, за всичко е виновен човекът. А колко по-лесно е било през Средновековието - хубавото се случва по "Божията воля", за лошото, дори най-лошото се повдигат рамене, "щом Господ е пожелал така". Ренесансът ражда великия човек, съмняващия се, единствения, мислещия, всезнаещия, страхуващия се, задаващия въпроси, можещия, учещия, недоволния човек, онзи, който си мисли, че може да промени хода на мача, ако застане на точно определено място на дивана си, човека с безкраен стремеж към непостижимото. Ренесансът е виновен за небогоугодния човек.

Кому е нужно да постигнеш нещо в живота, защо ти е да оставяш следа? Постижението е илюзорно, следата - нищо повече от диругата, оставяна от охлюва, ако ще и по-трайна. Култът към успеха е най-благодатната почва за провала.

Иронично, българското общество прескача и Ренесанса, и Просвещението, и други етапи, през които минава западното. Те са някак включени във Възраждането, чието същество обаче е различно - то принадлежи към вълната национални движения, заляла следнаполеонова Европа. Означава ли това, че сме пощадени от свръх-аза и благословени с примирението?

По време на Световното някой беше направил клипче, в което бразилските футболисти бяха изтрити от кадрите с полуфиналната загуба от Германия и изглеждаше така все едно немците вкарват головете си абсолютно сами на терена. Ще ми се някой да направи и клипче с човешкото съзидание и разрушение на Земята, но без хората, и да го качи в Ютюб.

12.8.14

Държавната лотария

1 двустаен апартамент - 2 стаи, хол, кухня в София - 7915 лв., 1 едностаен апартамент - стая, дневна, кухня в София - 6532 лв., 1 вноска за заем за строеж на жилище, 3 леки коли "Москвич 407" - 9300 лв., 1 лека кола "Вартбург де Лукс" - 3100 лв., 1 лека кола "Шкода комби" - 3100 лв., 1 място за вила в Бояна - 1452 лв., 2 трактора, 5 телевизора "Плиска", 4 радиограмофона "Кантата", 20 екскурзии в СССР, 4 електрически печки "Чайка", 6 шевни машини "Юнион", 13 български перални, 35 транзистора "ВЕФ 206", 52 съветски часовника, 12 акордеона по 80 баса.

Това е примерен списък с предметни печалби за един тираж (или дял) от Държавната парично-предметна лотария през 70-те години. Основана през 1935 г. с указ на цар Борис III, през 2011 г. лотарията се влива в Българския спортен тотализатор, а малко след това спират да се продават традиционните билетчета.

Дали е изпълнявала мечти, не знам, но в силните си години се печатат по близо 2 милиона билета на тираж. Помня, че се продаваше предимно от пенсионери, опънали ниски масички на тротоара или обикалящи пътническите влакове. Стилът на дизайна се променя с малко през годините, но си остава знаков за времето си.

30.7.14

Стоманената завеса

Ето го най-накрая и лично моят принос в етимологичните карти, за които ти разправям от време на време.

Кликни на изображението и ще бъдеш възнаграден с много по-голям размер (на картинката) и, разбира се, етимология на думите.

24.7.14

На 4 ръкавици

За поредния урок по спортна история няма да се връщаме кой знае колко в миналото, а за поуки от него дори не съм сигурен, че може да говорим. Има няколко начина да подхвана разказа - например кинематографично-любознателен, привиждайки в нашите герои вдъхновението за вратаря Кенгуру от сръбската комедия Когато порасна, ще стана Кенгуру (първообразът на персонажа във филма всъщност е Петар Борота), или хороскопично-фаталистичен, търсейки астрална обосновка на твърде многото сходства в съдбите на Джон и Стив, или пък да карам по същество... Е, ще започна с факта, че, въпреки шанса никога да не си чувал, или поне забравил за тях, говорим за два от общо четиримата играчи, състезавали се на най-висшето футболно ниво в Англия в цели 4 последователни десетилетия. Другите двама са сър Стенли Матюс и колегата им Питър Шилтън (овчеглавият вратар на трите лъва през 80-те). Ето и историите, които ни връщат към вратарската тематика толкова скоро.

През 1977 г. баткото Стивън "Стив" Огризович едва 20-годишен преминава от Честърфилд в Ливърпул, но няма никакъв шанс да пробие до титулярното място, заето от легендата Рей Клемънс. Оги получава втори шанс в Ковънтри и сам се превръща в легенда на отбора от града на автомобилостроенето, изигравайки там над 500 мача между 1984 и 2000 г. На 40 години все още е първи избор, като последното продължение на договора му е подписано с условието да откаже цигарите. От името вероятно се досещаш за още една от свързващите нишки - сръбския корен. Тук той е доста по-размит, а Огризович се доказва като истински англичанин, записвайки няколко профи мача и като играч на крикет.

На фона на грозноватия Стив Йован "Джон" Лукич минава за хубавец, има си и име от съвсем западнобалкански произход, при все че е роден в същия онзи Честърфилд. Джон е активен между 1978 и 2001 г., а кариерата му е поделена почти по равно между Лийдс и Арсенал. След няколко успешни сезона при артилеристите, Лукич се вижда принуден да напусне през 1990 г., след като мениджъра Джордж Греъм привлича Дейвид Сийман от Куинс Парк, заявявайки на разочарованите фенове "Все още смятам Джон за един от добрите вратари в страната, но просто мисля, че Сийман е най-добрият."

И Огризович, и Лукич не успяват да запишат нито един мач за националния на Англия. И двамата са канени да представляват Югославия, и двамата отказват. Около двамата има по една куриозна медийна история. За майката на Джон се носи легендата, че е била стюардеса в злополучния самолет, разбил се в Мюнхен на 6. февруари 1958 г. и затрил половината отбор на Манчестър Юнайтед на връщане от Белград, и е била спасена от вратаря на дяволите Хари Грег. Случката е истина, но не и в частта с майката на бъдещия колега на Грег. Оги пък се оказва в центъра на курозна заблуда през 2003 г., когато в интернет плъзва слуха, че е отвлечен в Казахстан.

21.7.14

Архив: октомври, ноември, декември 2010

Очаквах да открия повече от този период. Помня всичко, не обичам да забравям, но изглежда малко е стигнало до блога.

(Пре)откривам една карта, която уви расте твърде бавно, Джеймс Блейк, Аля Маркова в Те рисуват и готвят, Световното на хората, началото на Преди еврото и как се храним.

Толкоз. Стига.

8.7.14

Разни 109

Започвам с типографското блокче (което ще видиш как ще прелее в друга любима тема - метро схемите) и цели три патриотични линка: за манифеста за българска кирилица сигурно си чул вече, но е чудесна инициатива (обяснена още по-добре тук) за опазване на традиционните начертания на българските букви и вярно, засега й липсват някои основни елементи - например обяснение на английски и примерни шрифтове за даунлоуд, дано се развие; Найки използва шрифт (при това безплатен) на родното студио Фонтфабрик за екипите на американския отбор на Световното; 30 букви също си има манифест, но е най-вече един красив начин за уважение на кирилицата. Буквите стават 106 и вече са съставени от национални флагове, а това е страхотно, знаеш ме). За поназнайващите немски следва малко критика от иначе необятната тема за екранните графики на Световното в Бразилия, в т. ч. нарастващата злоупотреба с любимия ми Готъм, и покрай това две приятни алтернативни решения. Два последни проекта и преливаме - ръкописите на испански бездомници, онези уникални, но и някак еднакви букви, надраскани върху картон, като средство за изкарване на пари и буквички от фрагменти на схеми на световни метра. Чието многообразие дразни Юг Церович, създал унифицирана система и примери за 12 метрополитена.

Не знам дали заради Световното или просто има бум на подобни проекти, но съм натрупал един куп връзки за футбол и дизайн: Два смазващи блога за футболни инфографики, и двата от Южна Америка - в аржентинския Паладар Негро и малкото му братче Пенал Ларго можеш да откриеш всичко от карта на чилийските легионери, играещи в бразилски клубове през ревю на "оръжейните" прякори на футболисти и прическите на Марадона през годините до типографска история на фланелките албиселесте. За пътуващите фенове - гид на стадионите и футболната култура по света. героите на Световното като герои от Игра на тронове, карти таро, манга герои, или пък с огромни крака, футболна азбука, исторически моменти на минималистични постери или в 5-секундни анимации, Дейв Уил, който посвети по една картичка на всеки мач на Ливърпул през миналия сезон, екипите на отборите (уви, само за тези, които участват тази година) и билетите за Световни първенства от последните 80 години, красотата на стадионите в Бразилия, американски идентичности за европейски футболни грандове, и изобщо цяла мрежа футболни художници. Мартин Тибабусо е човекът зад някои от актуалните дизайни на екипи на Адидас, демек нещата му се носят от повече хора отколкото Долче и Габана заедно. Пиеро Гратон се връщаме дълбоко в 80-те, когато създава специфичните емблеми на Рома и Бари (които го сменят едва този сезон), Евро 1980 и Евро 1984.

Следват няколко илюстратора, несвързани с футбола (за разнообразие). Имаш натрапчиво желание да видиш нещо? Джим ще го нарисува. Анди Милър има 52 истории за теб. Уникални кадри от японски прото-анимета от 20-те и 30-те. И за десерт - Марион Файол и Трампантожо (които нямат нищо общо, просто хартисаха).

Да проговорим на пиктограмски, актуалната лингуа франка.

Окей, това може да прозвучи сложно, но едни румънски юнаци са открили начин да демонстрират алгоритми чрез фолклорни танци. Ето, колко хоп-троп просто е. Всъщност химията се оказва може също да бъде простичка и... ъъъ, дори забавна - само изгледай видеата в този канал.

Стилово Джон Кърин е нещо като антипод на Фернандо Ботеро, във всеки случай е не по-малко интересен. Още няколко, кхъм, интересни артиста - Алейна Варон с перверзните си бродерии, Майдер Лопес с всичко, което прави, Петер Якубик с палавите си мебели, Мило Моаре, която нашумя наскоро, след като нарисува на живо картина, "снасяйки" голичка яйца с боя, и Бъни Лий, в чийто свят илюстрациите и бондиджа са поне наравно представени.

Всяко едно корпоративно видео накуп - всичко, което големите компании "казват". И как (в смисъл на колко бързо) правят пари. Много пари.

Визуализация на глобалните миграции през последните 20 години. Или кой накъде бяга.

Изкуството на Полък най-накрая придобива смисъл - под формата на блокче шоколад. Така е по-добре. А храната се превръща в цветове.

Атласът на предразсъдъците на Янко Цветков с втори том, ма много предразсъдъци бе.

Хей, Пантон, намерихме прадядо ти!

Фотопинтура е форма на екстремен ретуш, на практика рисуване, върху черно-бели снимки, родена през 19. век. Виждал си вероятно подобни портрети и тук, а в Бразилия все още се практикува.

Защо телевизорът ти вкъщи излъчва картина в съотношение 16:9, оказва се, не е въпрос със съвсем прост, за сметка на това крайно интересен отговор.

Няколко полезни бирени странички - например този, посветен на американската крафт бира, гласа на Пивоварската асоциация или форума на домашните пивовари с прилежащите гидове за стиловете от едната и другата. Няколко от най-странните бирени аромати, забравения стил гроджиске и свят на киселите бири, Милтън Глейзър има да каже нещо за "модерните" етикети (но не си длъжен да се съгласяваш с него), подробно за основните сортове хмел и още по-подробно за немската бира. Как се - за това как бирата обединява общността в немския Цойгл, и как не се - един от греховете на големите производители - варенето при висока плътност (демек високоалкохолна бира, която после се разрежда с водица), със съответното оборудване.

А ето я и най-богатата база с фолклорни текстове, на която съм попадал. Букмаркни, не знаеш кога ще ти потрябва (дано да е скоро).

Упси! Както вероятно си е казала госпожа Еволюция, когато малък генетичен дефект едва не изтрива живота от Земята преди 250 милиона години. Твърдят учени.

Фаст форуард към историята на първото изобщо фотошопнато изображение - гола жена в гръб на екзотичен плаж. Още много голи гърбове, и то без грам Фотошоп - в Голия тур. Съвем прилично облечени, но пък с видими цици на правилното място? Ето как - с ТаТа горнището. Както и гащички, които вече са цензурирани, е т'ва е модата това лято явно.

Съвременните рап звезди с прототипи в класически произведения на изкуството.

Нищо не разбирам (или по-точно хич не ми пука) от бейзбол, но едно пътуване назад във времето за откриването на няколко легендарни стадиона, не е за изхвърляне.

Растенията усещат, когато биват изяждани. Вегетарианци, засрамете се!

Внимавай! Следващия път, когато си поръчваш двойно айс лате с малина.

В случай, че искаш да добавиш драматичен ефект към някой момент, този Ютюб канал се грижи за звука.

Че няма да станеш космонавт е ясно, ама може да погледаш Земята на живо от борда на Международната космическа станция.