15.6.16

Национален зверилник

Този постинг на практика дублира предходния, но знаеш как е - Европейско, а-у. Идеята е същата, но отборите са представени с илюстрация на животно, символ на държавата. Сплинтер поддържат и туитър за проекта, в който от време на време се появяват допълнителни картинки.

Повечето зверчета са очаквани и класически - Франция е петле, Англия - булдог, Чехия - лъв, Русия - мечка, Испания - бик, Швейцария - крава, Полша - зубър, а Швеция - вежлив лос. По три държави са представени с орел (Австрия, Албания и Германия) и вълк (Италия, Турция и Португалия). Но не всичко е толкова, хм, скучно и някои дават повод да се разровиш по-надълбоко - червената каня е националната птица на Уелс, на златката е кръстена хърватската валута куна, имаме и две доста различни на вид породи овчарски кучета - малиноа за Белгия и рунтавия комондор, селектиран през Средновековието от маджарите. Други са още по-странни - поради някаква причина Украйна е представен с жаба, Словакия - с видра, Румъния - с рис , Исландия - със сокол, Ирлания - със заек, а Северна Ирландия, която дори си няма знаме - с елен. Ще оставя на теб да разбереш защо - в крайна сметка поне веднъж си казвал, че интернет не е само смешки и снимки на котки и онлайн можеш да научиш нещо.














Ако пък по природа си по-музикален, тук съм подбрал официалните фенски песни на участниците в първенството. Хит след хит, чувствай се предупреден.

2.6.16

Томболого

Имам няколко причини да не харесвам Пади Пауър и в пъти повече причини да им се кефя. И доколкото без лого дизайн, футбол, национален брандинг и глуповат хумор от този блог нямаше да остане нищо, си е направо задължително да отбележа част от рекламната им кампания за Евро 2016. България, подобно на Шотландия (оказала се единственият британски отбор, който не успя да изкласи в куриозните квалификации), няма да участва на първенството, което ти дава пълна свобода да си избереш кого да подкрепяш, а защо и да не го оставиш на случайността. Някои от шегичките са плоски, други - груби или расистки.. абе има за всеки вкус. Е, гладната Унгария, Путин е на кон, надървените гащи на Роналдо (фалшивия), зидарите от Полша, уелският дракон, който оправя овца, Чехословакия, Австр(ал)ия или просто албанците, на които май-май се е паднала наш'та емблема?













10.5.16

Разни 118

Провокад пише рядко, но когато го прави, си струва - в случая ми спестява обясненията защо новите бутони за пешеходни светофари, които се пръкват на все повече кръстовища в София, са не просто безсмислени, но и чисто безумни.

Разнообразна, изчистено представена, базова или внимателно проучена информация, абе Флаг Сторис е блогът, който ме е яд, че не съм се сетил да направя пръв. Но пък ей на, започвам да ти/си се реванширам с още разни любопитни за флаговете по света - загрей с простата категоризация на Уикипедия по цветове и сателитните колажи на Макс Серадифалко, преди да се прехвърлиш на новото ми блогче. Вече минахме Нагорни Карабах, Британските Вирджински острови, Куба, Хонконг, Панама, Брюксел, Турция, Западните Индии и Еврейската автономна област, но имаш време да наваксаш.

И като стана дума за цветове, разбира се, имам още по темата - картините на известни майстори, редуцирани до 5 уеб цвята, (сицилианската) храна в палитри, диктатурата на Пантон и къде се съхраняват най-редките пигменти в света.

Защо един холандец продължава да се опитва да направи "новата си родина" България по-приемлива за живот не мога да ти кажа. Може би ти ще разбереш.

Сега ще си поговорим за кино и телевизия, даже малко ще погледаме: едва ли някога ще видим нещо подобно в България - впечатляваща с искреността и натурализма си поредица за пубертета на норвежката телевизия; неизлъчените пилотни епизоди на популярни сериали; как ли ще изглежда произволна глупост, дошла на ума ти, като филмов постер - готово, само пиши тук; историята на иранското кино, което въпреки превратностите в историята на страната (или може би заради тях) продължава да произвежда шедьоври; холивудските продукции от последните години в инфографика, сравняваща бюджетите и боксофисите им; впечатляващ сайт, посветен на анимацията през последния век; когато се правеха пропагандни филми срещу марихуаната.

Имаме и за четене - ужасите на ужасите за едно пени и модерният ужас от Редит.

Ако ти е харесал турския фънк отпреди време (известна част от плейлистите уви е затрита), тази ретроспекция на психеделията от югоизток е за теб.

Започваме с два архитектурни стила, за които все още е трудно да се намерят адвокати и които изчезват отчайващо бързо: минималистичният Белград, утопичният Лондон, модернистичният Киев и бруталният Уотфорд, красотата на голия бетон, изоставени съветски интериори, петте шедьовра на брутализма, историята на новата сграда на пражкия Народен театър, загубеният модернизъм в България, Баухаус (школата, не магазина). Оставаме дълбоко в миналото с поредицата на Гардиън за великите градове в историята на урбанизма - в началото са Александрия, Рим, Багдад, после спрях да насмогвам на дългите четива, но има още много, които препоръчвам систематично да изчетеш, във всеки случай не пропускай статията за любимия Ейшампле в Барселона; изчезващата България и изчезващата Русия; отдавна, когато Парижкото метро се е строяло открито, и по-скоро, когато един хотел в Тбилиси беше превърнат в бежански лагер. Разведряваме с култови сгради като анимирани герои, Лего-Берлин, постоянно растящия хартиен град и плакати на архитектурните стилове от, надявам се, добре познатия ти Федерико Бабина. Подовете на Париж си имат последователи: в Барселона, сред фудитата и изобщо плочки-фетишистите, а този съвсем сериозен проект цели да документира фигуралната керамика на Централна Азия. Два коренно различни, но еднакво брилянтни проекта за това, какво можеш да направиш с бивша църква - шареният и жив скейт парк в Астурия от Окуда Сан Мигел и елегантната, уважителна реконструкция от тел на ранна християнска базилика в Сипонто от Едоардо Трсолди. Оставаме в настоящето със самобитните (чудна дума, нали) бръснарници на Южна Африка, перфектната къща в Испания или перфектната къща в Дания, италианския отговор на любимото село на Франция, гид за сградите-символи на Ню Йорк, безумно скъп за живеене град, впрочем, и набързо в бъдещето с пустата столица на Туркменистан и трамвая от Ора Ито (който не е Рита Ора).

Голямата новина в света на парите от последните седмици е, че на американска банкнота най-после ще се появи жена - чернокожата Хариет Тъбман ще украси 20-те долара. Добър повод да погледнем към може би първата световна валута - терезианският талер е предпочитаното средство за разплащане в Европа и Арабския свят през 18. и 19. век.

Толкова са разнообразни, че само ще изброявам: Марио и Варио като истински (окей де, все едно истински) комикс супергерои и злодеи; 36 дни букви - отворен проект, в който всеки дизайнер може (или по-скоро можеше, щото точно свърши) да участва с буква или цифра за деня; по-с(т)илният немски орел; футболни карикатури от Омар Момани; минималистични идентичности за отборите от НБА и клубовете в Премиършип като кръгчета; всичко е измислено през 40-те; работите на Левенте Сабо и Малика Фавр са като от доброто старо време, откъдето е Робърт Браунджон; психеделичен стрийт вю и психеделичен френски плейбой; случаен дизайн факт; пиксел еротика; фантастичните светове на Фам Тунг Куан; шизоидна работа; няколко лога за преправяне; всички, ама всички превозни средства в градския транспорт на няколко американски града; Семейство Симпсън 2016; как се създава бирен етикет (ама от хубавите) и как една безпарична пивоварна направи Милтън Глейзър милионер; от любов към стенсила, кирилицата и авантата; изкуството на канализационните капаци; има нещо гнило в логата на музеите навсякъде по света; как дизайнът може да подобри градовете; портфолиата на Кшищоф Новак и Пацо Димитров.

Един дълъг политически реферат, който не те карам да четеш, но пускам заради инфографиката с разположенията на пленарните зали в различни европейски страни.

Таралежчето Лионел. Нейлисладичъък!

В спортния абзац имам няколко въздълги (и няколко не чак толкова дълги) истории - за връзката между Бенфика и португалската политика, как любовта към футбола спасява бежанка от Афганистан, неочакваното скудето за Верона преди 30 години, неизвестните, но и не по-малко люти дербита на Мостар и Украйна, футболният град Хамбург, откога в Ливърпул се пее You'll Never Walk Alone, фотографски проект, целящ да улови футболното сърце на всяка страна по света, еволюция на шортите, 5 цитата от великия Едуардо Галеано, за чиято книга говорих повече тук, когато избухна датския динамит, по-нишовото издание Пикълз и по-фундаменталната футболна библия, а ако много настояваш да има още един спорт тук, моля те, гугълни kabaddi и ми обясни що е то.

Животът и смъртта на Юкио Мишима - може би най-японската история, които можеш да прочетеш.

Яденето и пиенето и този път идват в повече, но съм сигурен, че ще можеш да поемеш всичко. За аперитив - можеш ли да познаеш продуктите, оформени като идеални кубчета, на плаката отгоре? Отговорите - в края на абзаца. Но сега - бира: крафт пивоварната Брудог (с чиято изумителна история можеш да се запознаеш тук) споделя рецептите за всичките си бири, така че всеки може да се пробва вкъщи; с какво за хапване да комбинираш; история на черната гданска "смърчова" бира; бедни страни - кофти пиене; зелените бутилки, за който се смята, че съхраняват по-зле, оказва се, могат да помогнат за създаването на по-интересно пиво; няма как да минем без ноторната вагинална бира; хмелът - спасител от рака; тъпа, тъпа наци идея; коя е любимата американска пивоварна на ънтапърите; защо германския закон за чистотата е отживелица; Пабст готви още изненади за хипстърите и кои бири само се преструват на крафт. За ядене имаме пачки, пататас бравас от Барселона, пушена рибка, най-добрите фалафели, какво хапва света в 8 сутринта, онигири, всички обичат кюфтенца, байноски жамбон, гид за най-вкусното място в Италия - Сицилия, солен лакриц, убийствено вредна захар, фалшиво суши и фалшиво къри, саке (окей, това е за пиене), военни порциони от различни страни, бургери за една не по-лоша планета, пицa, много пица, научно доказано вкусно индийско, красиви сладки, салами от плат, унгарски гулаш, японски шоколади, прочети и за изчезващите нюйоркски бакалии, неизчезващите полски млечни барове и какво тренди в Гугъл миналата година. А, ето ти и отговорите.

Значките не са били толкова ин от средата на 80-те. Но ето, за да не си съвсем изостанал, запознай се с 9 от най-добрите им (производители?) създатели в момента.

Следващите линкове може да са от онези, не особено подходящи за работното ти място, сеш'се, но и там ще са също толкова забавни: какъв по-добър начин да популяризираш кампания за опазване на рибите от това да ги снимаш с голи знаменистости; голи женски гърди.. преди да бъдат премахнати (от социалните мрежи); живият бодиарт на Кей Пайк; инстаграм свалячи; първият бански, разкриващ гърдите, от началото на 60-те кой зна защо не се налага, жалко; френски за любовници в илюстрации; ретро фетишът на падащите гащички.

Полша можеше да има уникален музей на Втората Световна война, ако местните петреоти не бяха дошли на власт. По време на същата тази война хиляди европейци бягат и са настанени в бежански лагери в Близкия Изток. Видео архивът на Бритиш Пате си е уникален и без ръкотворен музей (виж само репортажа от победата на Арнолд Шварценегер на Мистър Вселена 1969). Връщаме се още малко назад във времето за другата, първата Голяма война с тази документална поредица. За имитациите на Епъл II, оформили високотехнологичния сектор в Източна Европа (да, за Правец става дума). Тук можеш да проследиш еволюцията на атинския Акропол. Русия, оказва се, е водила неочаквано тежка война с примитивните чукчи в похода си на изток. Какво е да израснеш в посткомунистическа Полша (позна - като в посткомунистическа България е). Неща, които трябва.. или айде, не трябва, ама е хубаво да знаеш за варяжката стража на византийския император. За цялата история на Япония пък можеш да отделиш нищо и никакви 9 минути, вярвам в теб. Кой "убива" снимки от Голямата депресия? Ракетите и Кометите, които навремето пореха и родните води, имат доста интересна история и, както се досещаш, незавидна съдба - и аз се чудех какво става с тия чудеса на морския транспорт. Запознай се с най-страховитите жени в света - амазонките от Дахомей. Музеят Метрополитан пък иска да ни разкаже за средновековните игри с карти.

Светът ни продължава да е удивително шарен - от плашещата но по някакъв странен начин мила традиция на народа тораджа от Сулавеси да живее с мъртвите си роднини до помашките сватби в България; анимирани истории около коледния огън; защо клечат славяните - твоят естествен шанс да си меме; статистиката не лъже - бебетата са убили повече хора от терористите в САЩ.

Малко лингвистика: токи пона е най-простичкият, при това изкуствен език на света; 12 букви, които не се класират в азбуката (латиницата); география на кавичките и великите романи, редуцирани до пунктуацията си. И немалко карти: градовете в описания; интерактивна карта с литературните роуд трипове; кой е оптималният маршрут; знаците на Токио; Де Ре Милитари, или най-удобният, точен и изчерпателен източник за ситуацията в Близкия Изток, досега в 6 издания - 1, 2, 3, 4, 5, 6; най-най-сложните граници в света.