3.7.17

Калчо дзоолоджико

С изключение на Англия, всъщност, футболните емблеми стават задължителен елемент от екипите на отборите сравнително късно - през 70-те години. Преди това редовният фен е можел да ги срещне само в програмата за мача или върху фасадата на стадиона, а съвременното изобилие от клубен мърчандайз просто не съществува. В Италия това съвпада с на пръв поглед странното увлечение към нови лога с модернистично стилизирани животни вместо традиционните, които пък обикновено са скучновато заимствани от градските гербове. Зад част от тях - Лацио, Бари, Палермо, Удинезе - стои фирмата за спортно облекло Пушен, която, заедно с друга вече нефункционираща компания Енере, е сред първите в Италия, които брандират екипите, и обличат повечето елитни отбори в страната през 80-те. Кои са авторите на повечето от останалите емблеми обаче остава трудно за установяване.

Няма как да не започна с Ювентус, който по-рано тази година представи новото си лого - раираното J е замислено като лайфстайл и моден бранд, в който обаче няма нищо футболно. Зебрата е почти толкова стара, колкото старата госпожа, и се появява в емблемата още през 20-те години на миналия век, като във варианта от 1979 г. остава сама, изправена на задни крака и стилизирана в оп арт. Дербито с Торино пък шеговито се представя като битка между зебра и бик, който присъства както в герба на града, така и в самото му име. Юве, от друга стана, не е идеалният пример за този постинг, защото чак до 90-те екипите им най-често са декорирани само с двете жълти звезди за броя на спечелените скудета.

Бикът, разбира се, продължава да краси фланелките на Торино, както и през по-голямата част от историята му. Вариантът от 80-те обаче е различен - с насечен контур и насочени напред рога бикът е много по-агресивен и запомнящ се. Емблемите на двата торински клуба впрочем са абсолютни фаворити на Гуерин Спортиво и специализираното издание Бранд Айдентикит.

Партенопеи е сложна думичка, използвана от хора, които се опитват да звучат така, все едно разбират от италиански футбол. За всички, които наистина разбират, Наполи са магаренцата. При основаването си клубът, разбира се, избира за свой символ герба на регион Неапол - изправен на задните си крака черен кон, който обаче се превръща подигравателно в магаре още след трагичното първото участие на небесносините в Дивизионе Национале през сезон 1926-27 - актив от едва едно равенство (0:0 с Бреша на Стадио Милитаре дел'Аренача, съвременници твърдят, че е бил доволно тъп мач) в 10 мача и голова разлика 7:61. Неаполитанци обаче пият по едно вино, мушват по едни спагети, пица и супа с миди и си казват, кво пък толкова, магарета е даже по-добре (както след години ще направят и моите хора в Палмейрас и Тотнъм). 'O Ciucciariello гастролира върху фланелките само един сезон, после градът е завладян от култа към бог Диего, а другото магаре - донякъде забравено.

Асколи може да се загуби напоследък, но през 80-те е редовен участник в Серие А и записва едно 5. място в началото на десетилетието. Изборът на симпатична животинка като кълвача за талисман не е очевиден, но зад това има интересна история. Пълното име на града е Асколи Пичено - втората част идва от племето пицени, населявало областта през античността. Дали името на пицените идва от латинската дума за кълвач picus, или е обратното, няма как да знаем (не слушайте тоя дърт пияница Страбон), но кълвачът става символ на цялата провинция Марке. Лично аз повече харесвам рисунката, използвана между 1979 и 1981 г., повече, но като че ли по-разпознаваема е емблемата отгоре. След фалита и възраждането на футболния клуб преди няколко години, той дори приема името Асколи Пикио, но кълвачът присъства в логото му доста по-скромно.

В сравнение с останалите европейски първенства Серие А се е променила най-малко през годините, както тактически, така и емоционално, а титлата на Хелас Верона през 1985 г. надминава като шок дори тази на английския Лестър миналата година. Въпреки името, което е референция към древна Елада, и двата елемента в емблемата произлизат от благородническия род Скалиджери, управлявал Верона през Средновековието, и конкретно първия подеста Мастино I дела Скала, при това съвсем буквално. Scala на италиански ще рече стълба, двете кучета пък са мастифи, на италиански mastino, като названието идва от латинското mansuetus, което, няма да повярваш, означава питомен. И двете продължават да са част и от настоящата емблема, макар че та по никакъв начин не се доближава като внушителност до осемдесетарската.

Може би най-известната работа на италианския дизайнер Пиеро Гратон е lupetto - ръбатата вълча глава с кървясало око в кръг с цветовете на Рома. Вълчето оцелява до 1997 г., когато се преценява, че емблемата не е достатъчно римска за китайските туристи и американските любители на сокъра, и е заменена с щит с изображение на Капитолийската вълчица, който може да обозначава абсолютно всичко в Рим. Лупето, слава Юпитеру, обаче има достатъчно фенове сред феновете на отбора и се завръща периодично върху фланелките, в това число резервния екип миналата година.

Орелът в емблемата на Лацио произлиза от аквилите на древноримските легиони, а през годините феновете на римляните са го виждали изобразен по безброй начини на клубната емблема, включително хванал сноп пръчки - символ на фашизма - през 40-те, но особено любима е минималистичната стилизация от средата на 80-те, когато всъщност отборът крета в Серие Б. Култовият дизайн на екипите, при който орелът обхваща и разделя предната част на фланелките, беше възроден (уви за кратко) преди 2 години. Ретро вълната стигна и до спонсорите и от следващия сезон това ще е Селеко - производител на битова техника, който беше фалирал, но явно има намерение да се завърне с реклама на добре познато място.

Ако си запознат с настоящата емблема на Палермо, знаеш, че това също е орел. Въпреки че прилича на гарван. Гарван щеше да е по-яко. Черната глава с розова якичка се появява през 1979 г. и изчезва през 1986 г., когато година след като президентът му Роберто Паризи е убит от мафията клубът фалира и е основан наново. Класическа сицилианска история.

Петелът надвива лястовицата, катерицата и газелата в анката, проведена сред привържениците на Бари в първите години след създаването на клуба през 1908 г., а през 1979 г. Гратон създава смелата кубистична интерпретация, която, нека бъдем честни, със сигурност е спечелила повече фенове на отбора, отколкото скромните му постижения на терена. Преди 3 години клубът влезе в спирала от ребрандирания, която отсече главата на петела и го замени с трътлеста кокошка.

През 1983 г. Удинезе някак успява да подпише с един от най-великите футболисти на епохата - Зико, поради което всички архивни снимки обикновено показват бразилеца в специфичните ромбоидни екипи на Американино (които иначе правят дънки, въобще, в един момент всички решават да се пробват в тоя бизнес) и диагоналните ивици на Диадора, до степен почти всички да забравят, че малко преди това фриуланите са известни като зебричките, заради приликата с батковците от Торино.

Дяволът не е точно животно, но като звяр се класира в селекцията по темата. Днес почти никой не нарича росонерите дяволи, а хитреците от Фоджа по своему са запазили сатаната за себе си (или пък просто са продали душите си). Още през 1928 г. легендарният журналист и илюстратор Карло Берголио - Карлин опитва да систематизира символите на футболните клубове в страната - там са вълкът на Рома, грифонът на Дженоа, пилето на Бари, бикът на Торино, змията на Амброзиана, биволът на Лацио (упс!), и дяволът на Милан. През годините образът на червено-черния сатана еволюира в карикатурен злодей, за да се стигне до 1979 г. Милан печели десетата си титла, след като изпреварва непобедимата Перуджа, и решава да добави към завоюваната златна звездичка цели 2 нови емблеми - дявол от пламъци и М в червено-черно райе. Още следващия сезон обаче се разгаря скандала Тотонеро, след който Милан и Лацио са изпратени в Серие Б, а правата на дузина калчатори са спрени за няколко години (сред тях и Паоло Роси, който е реабилитиран навреме за да направи Скуадра адзура световен шампион на Испания '82). Милан се завръща в елита бързо, но също толкова бързо изпада отново, абе, интересни времена, преди на червено-черен кон да се появи Берлускони, да докара Ариго Саки и онзи дрийм тийм с Гулит, Ван Бастен, Малдини, Барези и Анчелоти от края на 80-те да спечели всичко възможно. Както и да е, дяволът потъва вдън земя, изчезва яко дим в небитието, плюе си на копитата след ония смутни години.

Не бих казал, че времената, когато Интер и Милан доминираха италианския футбол ми липсват, но със сигурност бяха малко по-интригуващи от актуалното състезание с един кон зебра. На снимката по-горе са братята Барези - Франко в червено-черния екип с огнен дявол и Джузепе в черно-синьо и щит със змия - преди Дерби дела Мадонина през прословутия сезон 1979-80. Змията, biscione на италиански, идва от герба на благородническия род Висконти и флага на Миланското херцогство, като оттам се появява и върху логото на автомобилите Алфа-Ромео. С комиксовия си стил, почти дружелюбна физиономия на гадинката (за разлика от оригинала, в който поглъща човек) и леки несъвършенства емблемата, която се задържа до началото на 90-те, е една от онези, които бих се радвал да видя отново в употреба, но, дори с предстоящата 110. годишнина на Интернационале, това изглежда твърде малко вероятно.

Чезена технически не е на морски бряг, но при липсата на каквото и да е друго характерно нещо за града (освен онова изпълнение на Learn to Fly от хиляда души, с което поканиха Фу Файтърс преди няколко години, знаеш, гледал си видеото) изборът на морско конче за символ минава за легитимен. Изображението му върху клубната емблема обикновено е по-конвенционално, а вариантът от сезон 1983-84 явно не успява да стане популярен сред тифозите, защото единството място, където е запазен, е албумът със стикери Панини. Наложи се да го прерисувам от начало, защото загубата на тази красота щеше да е непростим грях, амичи кари. (Демек, ако на някой му притрябва векторно, да чукне един факс на редакционните телефони.)

За рекордно време през 80-те Бреша успява да извърви пътя от трета дивизия до Серие А и обратно до трета дивизия, нещо което не е чак толкова необичайно, но именно в сезоните на топ ниво брешаните изоставят екипите, с които са познати на почитателите на калчото - сини фланелки с бял шеврон на гърдите. Дизайнът, при който голямата кръгла емблема е разположена под спонсорския надпис, е копиран от Фиорентина, а графичното решение е доста по-внимателно, чак стои чуждо сред останалите. Лъвът по-нататък остава в клубната емблема, но вече в по-класически хералдически вид, а идва от прозвището на града, дадено му след 10-дневния бунт срещу Хабсбургите през 1849 г. - Лъвицата на Италия.

Ако ФК Матера не ти говори нищо, това е напълно разбираемо - в крайна сметка, най-големият успех на отбора от градчето, известно с древната си архитектура, е един (1) сезон в Серие Б. Матера е тук обаче заради емблемата, която чудесно се вписва в елитната компания. Клубът я използва от време на време през 70-те и 80-те паралелно с официалната, която е безидейна, но любопитна с начина, по който диагоналната синя лента е пренесена върху врата на бика. Настоящото лого на Матера Калчо впрочем е пример за всичко грешно, което може да се случи с една футболна емблема, срамота.

Завършваме, не защото интересните лога са свършили, а защото все някога трябва, с още един вълк. Лече стига до Серие А за пръв път през 1985 г., като е вече екипиран подобаващо с една от най-щурите емблеми в лигата. Вълкът, преминаващ зад дърво, е символ от герба на града, но едва ли старите италиански хералди са си представяли, че подобна интерпретация може да съществува някога. Логото устисква чак до 2001 г., когато в отбора заиграва някой си Валери Божинов. Случайност? Може би.

13.6.17

Разни 121

TL;DR. Бърза подборка на по-интересните неща, които не се случват онлайн, за да ни разсеят от нещата, за които нямаме време офлайн:

Започваме лежерно с реклама (за да не прекъсваме в най-драматичния момент после) - през 50-те във Франция се развихря кампания за трезвеност или поне това е нещото, което местните разбират под лозунга "Не повече от литър вино на ден", още купища реклами и издания за дизайн, предимно от Холандия и отново Франция, в този архив и нещо по-актуално с кампанията на Момондо за пътуването, но не сега, а на предците ни.

Илюстраторите телеграфно, във фотографско темпо: Пиго Лин, неделните слънца на Тед Карпентър, Рафаел Варона, Матеуш Урбанович от Токио, минималистичните години на Леван и Давит, идеалният отбор на Стенли Чоу, студио Мути, Джена от Бреда, Ким Роселие, Андреас Прайс, Соня Алинс, Дейвид Лозо, славянски комикс от Катаржина Витершейм, Конал Дийни, Кристофър Неш, Теодор Георгиев, Скот Макрой, Мурат Палта, Йехуда Девир, Бен, Натали Мартинес и по постер на ден от Магдиел Лопес.

Спомняш ли си неслучилия се скандал с вицепремиера Валери Симеонов и майтапчийските му снимки от концлагера Бухенвалд? А шейминг проекта Йолокост, странно предшестващ го - е, май всички са се извинили (без Валката де - патреот мъж се не извинява), но пък е чудесна отправна точка за осмислянето на историята. На историята ни. Какво е "Източна Европа", как е измислена и кога ще си отиде. Илюстрирана история на славянската нищета на първо чуване звучи неуважително, но е много мил и обхватен проект, посветен на този край от света. Няколко разходки из Изтока през миналия век: мрачната и бляскава Будапеща през 30-те от изобретателя на SLR фотоапаратите; пражката неделя и още безгрижни кадри от Чехия през 60-те, после идват танковете; Източен Берлин през 60-те, 70-те и 80-те, съпоставен със същите места сега, а промяната е много по-голяма от видимата; градската градина в Плевен и една в Запада - Амстердам от края на 19. век. През 1936 г. Великобритания е разделена подобно на днес, но една битка по улиците лондонския Ийст енд спира марша на нацизма. А преди 40 години англичаните също гласуват за или против обединена Европа и снимките говорят за една някак по-ведра кампания (може би е заради офертата на Бевърли). Донякъде подредена по индийски, но изключително богата база данни за историята на раджпутите - княжества, управлявали северната част на субконтинента през по-голямата част от историята му. Как откриването на Троя от Хайнрих Шлиман открехва немците и за свастиката. Илюстрирана история на интимното окосмяване през вековете - разгледай, попрочети и, явно се очаква, създай си мнение. Иначе Чарлс Дикенс, освен велик писател, си е имал мнение за много неща и не се е страхувал да го изразява - виж само темите за България в седмичника му Домашни думи. През 70-те години на 19. век осаджите са изселени от териториите си в днешен Канзас. Именно там, в Лабет малко след това се разиграват шокиращите събития покрай първите серийни убийци в Америка - Кървавите Бендърс, които, като прочетеш историята, ще установиш, че са в основата на един куп хорър филми по-късно. Късметът на изгонените осаджи се обръща и скоро в новите им земи е открит нефт, който ги превръща в милионери. Докато не започват да измират мистериозно - разследването на тези убийства пък ражда ФБР. 20 години след основаването на бюрото, през 40-те 20 хиляди служители работят само в тази "фабрика" за пръстови отпечатъци. И един още по-студен случай - какво разкриват древните трупове в блатата на Северна Европа. Уикендът е едно сравнително модерно изобретение, но, струва ми се, вече недостатъчно. Интерактивна карта на Римската империя - не е зле за начинаещи в областта. През 60-те немски изселници, предвождани от Паул Шефер, основат Колония Дигнидад - затворена, изолирана и строго охранявана общност в Чили, която дълги години пази мръсната тайна за мъченията и издевателствата, които се случват там, но днес е вече туристически обект, бля. 5 века назад във времето се случва една по-различна бежанска криза - иберийските маври са изгонени от християнска Испания. Забравените готи, които тръгват от Скандинавия за да завладеят цяла Европа в ранното Средновековие и... да изчезнат. Уморените железопътни гари ги изоставят, нали? Рисувал ли е Джентиле Белини Скендербег и деца ли са строителите на столицата на фараона Ехнатон, съпруг на Нефертити и баща на Тутанкамон. Малко бележки за това как Османската империя е повлияла върху европейския начин на живот. И малко история от бъдещето, преди отново да се обърнем към миналото - какво ще се случи, когато умре кралица Елизабет II.

Преди бомбардировките на Втората Световна и Брежнев да сринат Кьонигсбергския замък, столицата на Източна Прусия е един от най-красвите немски градове. Днес в центъра на Калининград зее празно поле и потъващият в почвата Дом на съветите, а бюрократични неуредици и финансови проблеми уви продължават да спъват осъществяването на проекта Сърцето на града (в момента дори иначе добрият сайт не е онлайн). Състоянието на Наркомфин (въпреки тъпото име) не подобава на значимостта на сградата за конструктивизма, но донякъде отговаря на неосъществената комунистическа утопия. Какво е Наркомфин, какво е да живееш там, какво няма и какво се очаква да се случи с него. Още много бетон и тухли в къси линкове: модернизъм по френски, калифорнийски и африкански, нерадостната съдба на един от шедьоврите му в Индия и визуална ода за променящия сепонякога изчезващ) Берлин; Москва се кани да събори цели квартали с хрушчовки - първите панелки от 50-те, и това не е съвсем добра идея; други 10 емблематични сгради в руската столица, бастисани през последните години; оказва се и че прекрасните британски провинциални имения са застрашени от разрушаване, през 60-те Нюкасъл започва да расте вертикално, но, подобно на всички смели планове от епохата, остава недовършен и неразбран; мрачната страна на Льо Корбюзие и влечението на порно индустрията към известния му стол LC4; продължаваме брутално с няколко класики, седем храма, разходка в Буенос Айрес и сеулско възраждане; живот си живеят в загребския Люлин Мамутица; скрити съкровища на интернационалния стил в село Лаки, остров Лерос; изчезващите кегелбани на Германия; първите "небостъргачи" на Ню Йорк от края на 19. век, град, в който вече има места, които слънцето не огрява никога; една от добре запазените флак-кули от Втората Световна война може да се превърне в най-новия (и висок) парк на Хамбург; до Румъния за укрепените средновековни църкви на Трансилвания и няколко къщи в брънковянски стил; една сграда, която успява едновременно да изпъкне и да се впише в типичната малтийска архитектура на Валета; защо е толкова кално (и как да не е); българският отговор на гръцките ръчно декорирани фигурални плочки, за които говорих преди време, и барселонската версия на подовете на Париж, които споменах тук, но внимателно подредени, че и с карта; кина, блокове, къщи и градски пространства; бягството на два сина на бащите си от сянката на бащите си - Алберт Шпеер младши и Себастиан "Паблоескобаров" Марокин - в архитектурата; старата гара на Айфеловата кула в търсене на нов живот; креативни решения за решетките в паважа около дърветата; ужасно (с което имам предвид прекрасно) детайлни миниатюри на сгради; арменски прелести във VR-формат; кориците на каталозите на ИКЕА от 1951 г. насам; изоставеното бъдеще на архитектурата; как растат най-бързо растящите градове в Китай (за които вероятно не си чувал) в таймлапс. Хей, Уес Андерсън, може да спреш да търсиш локации за новия си филм, просто провери този списък. Искаш магистралата да стига до центъра на града? Няма проблем, но до няколко години няма да остане град. Ако в Париж попаднеш на нещо, което прилича на средновековно укрепление, вероятно стоиш пред РПУ.

Мап порн и еротика! Ако има нещо хубаво в резултат на Студената война, то е Европейският зелен пояс, който следва държавните граници на Желязната завеса. ЦРУ отбелязва 75-годишнината на картографския си отдел като публикува доскоро секретни карти от целия свят. Искаш да обиколиш всички пъбове в Лондон? ОК, това е най-краткият пешеходен маршрут за лазене между тях. Стереотипна карта на Гърция, която всъщност е забавна дори да не си грък. 220 метро системи от целия свят - смачкани и опростени, московизация, но добре аргументирана на Парижкото и изобщо още много радикална картография.

Две приложения, с които можеш да си нарисуваш собствен свят - едно за реалистични сателитни снимки и друго за плашещи портретни снимки, всичко от съвсем простички скици.

На път в миналото на легендарния Път 66; по Транссибирската железница в снимки; най-странните места, посетени от Мънчис през годината; експедиция Украйнер разкрива по-малко познатите места в страната (все едно има много по-познати) и хасидският "Бърнинг мен", пак там; всичко, което ти трябва да знаеш за всеки британски стадион; в търсене на овидиевите варвари по северното Черноморие; бреговете на Втората Световна война; Дракула е измислица, не само на Брам Стокър, но и на социалистическа Румъния в търсене на повече западни туристи; а може и по-просто и набързо с този влог.

Звучи скучно, но е маниашко - визуализация на работния ден на американците по сектори. Все някога си се сблъсквал с любопитния факт, че например Япония на японски е Нихон, Италия на полски е Влохи, а Гърция на турски - Юнанистан, но тук може да се запознаеш с всички. "Американски" неща, които се казват така, но не са непременно от там. Ако случайно си пропуснал - онова изследване за религиозността и патриотичността в Източна Европа, впрочем в Полша, както и тук, много обичат да освещават всичко от свещеник. Националните химни, оказва се, се плагиатстват по-често, отколкото предполага целта им. Гледам знаеш поне един славянски език - удари едно рамо на този речник. Кебапи и расизъм в Полша. Финландците са пословично притеснителни, затова и сет с финландски емоджи не е хич лоша идея за комуникация. А Монотайп е в търсене на универсален език (или ако не стане - поне универсален шрифт) за глобалното село.

Отваряме по бира и пускаме мача (някой стар, щото големите първенства тъкмо приключиха): кратка история на IPA за тези, които не са внимавали навремето; 20 лафа, с които да звучиш като разбирач; най-популярните сортове хмел сред крафт пивоварите, които трябва да познаваш, които имат какво да разкажат и които не са такива; как да комбинираш бира с твърд алкохол (никак, мен ако питаш, щото много боли глава после) и, ето тука си идваме на думата - с различна храна; квайк - новата стара мая от Норвегия; поредната мини автоматизирана домашна пивоварна; бирата, а не друго, буквално сваля маймуните на земята и дава тласък на човешката цивилизация в темата на актуалния Нешънъл Джиографик; новинки от индустрията по руски, ако са ти писнали линковете на английски.

Историята на едно от по-малко експонираните испански дербита - това на Севиля; политиката на катеначото и тоталния футбол; 92 британски стадиона и безброй Лего тухлички, това няма как да не е велико; футбол може да се играе навсякъде, а Лион Гладуел ни разхожда из по-странните арени на истинската игра; да вземе ли да изпадне Хамбург, че да се свърши с тая мъка; отново на темата за най-оспорваното първенство (с различни показатели и по-грозни графики); различната история на ултрасите на турския Бешикташ; как се раждат златните поколения; може и така - спортът за един мирен свят, както пишеше на Националния стадион преди време, но този път наистина, а Хумел може да изглежда като малък производител на спортна екипировка, докато всъщност са нетайна филантропска организация; най-резултатният голмайстор на всички времена - Пепи Бицан; кои са най-добрите емблеми в света, един опит за типографски редизайн на клубовете във френската Лига 1 и една графична книга по темата, която да, ще си струва; дълбоко в миналото с мистерията за съставите на финалистите в първата Купа на ФА, цветни оцветени кадри от началото на миналия век и падението на един капитан до екзекуцията му по време на Втората Световна война и малко по-близо до нас с биографията на един от най-големите таланти на 80-те - Пребен Елкер и онзи момент, когато Байерн Мюнхен се преоблече като Бразилия, и то срещу Кайзерслаутерн в зелено (няма как да е по-щуро, нали) и вече на живо - от Купата на Таджикистан до женското Бразилейрао - онлайн стриймовете не трябва задължително да са на топ първенствата и нелегални.

Дизайнът на новите норвежки крони, за който говорихме преди близо 3 години, придоби окончателен вид (и са все така страхотни), а първите банкноти ще са в обръщение това лято. Това пък е един чуден проект за аржентинското песо, който няма да види бял свят и може само да съжаляваме за това.

И след всичката шарения - две темички, които заслужават повече време: Светла обяснява нещо, което много хора, дори уж с модерно мислене, не проумяват - демокрацията не означава дясна (не дай си Боже, крайна) политика, напротив. Провалът - неизбежен, но и нещо, за което западното общество (аз включително) няма механизъм за разбиране и преодоляване, като обект на "тедски" семинари и на цял музей.

7.4.17

Кратка история на юго тероризма

В 9:45 часа сутринта на 7. април 1971 г. двама млади мъже влизат в посолството на Югославия на улица Страндвеген в Стокхолм. Докато разглеждат документите за удължаване на моряшки паспорт, покрай тях минава посланикът Владимир Ролович, двамата посетители вадят пистолети, Ролович - също, но е повален и обезоръжен. Нападателите се барикадират в кабинета на посланика, който е завързан - ръцете и краката - с въже, а вратът му е стегнат с колан. Пред посолството се струпва тълпа, полиция, медии. Когато нападателите чуват опитващите се да проникнат в сградата полицаи, единият вкарва пистолета си в устата на Ролович и дърпа спусъка, след това стреля още два пъти в главата му.

В 42-ата минута на квалификационния мач за Евро 2016 между Сърбия и Албания в Белград преди 2 години и половина над стадиона се появява дрон, от който виси транспарант с карта на Велика Албания. Когато дронът се спуска близо до терена, сръбският защитник Стефан Митрович дръпва транспаранта, а албанците Джака, Лила и Балай се нахвърлят върху него, предизвикайки сбиване между играчите, скоро на терена нахлуват и сръбски хулигани от трибуните. Мачът е прекратен, а УЕФА присъжда служебна победа на Албания. Преди по-малко от година пък квалификацията за Световно първенство между Косово и Хърватска е помрачена от виковете "Убий сърбина!", обединили феновете и от двете държави на стадиона. И това не са изолирани случки.

Мнозина отбелязват размириците, избухнали на стадион Максимир на мача между Динамо Загреб и белградския Цървена звезда на 13. май 1990 г., като един от началните моменти в разпада на Югославия, ескалирал в поредица от ожесточени войни в Словения, Хърватска, Босна, Косово и намесата на НАТО. По време на въпросния мач, състоял се точно седмица след първите свободни избори в републиката, спечелени от агитиращия за независимост Хърватски демократичен съюз, хърватите от Бад блу бойс се сбиват с ултрасите на Звезда, предвождани от добилия впоследствие печална слава Желко Ражнатович-Аркан. Да, мнозина от участниците в боя на Максимир по-късно се включват в истинската война между двете държави. Младият тогава играч на Динамо Звонимир Бобан пък се превръща в национален герой на Хърватска, след като изритва милиционер (който се оказва бошняк), който налага фен на домакините. Последният мач от първенството на Югославия всъщност (не) се състои на 5. април 1992 г. - играчите на сараевския Железничар и Рад Белград загряват на терена, когато от улицата се чува стрелба.


В колективната ни памет Югославия от времето на Тито е мирна и просперираща мултиетническа държава, успешно балансираща между Изтока и Запада, чието кръвопролитно сгромолясване идва от нищото. Това не е така.

Всички можем да възпроизведем атентата, извършен от сръбската националистически организация Черна ръка срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г. и отприщил бента на ужасите в Първата Световна война. Но какво помним за Марсилския атентат от 1934 г., при който обърналата се към тероризма българска ВМРО и хърватската Усташа убиват сръбския крал Александър I Караджорджевич - акция, подготвена впрочем в лагер в Унгария и обслужваща интересите на Нацистка Германия. Нахлуването на Вермахта в Югославия през 1941 г. дава възможност на усташите да създадат марионетната Независима хърватска държава. Куриозно, за крал под името Томислав II е обявен правнукът на обединителят на Италия Виктор Емануил II Аймоне, но истинската власт е в поглавника Анте Павелич. Във визията на Павелич за държавата няма място за сърби, евреи, цигани, мюсюлмани - създадени са 22 концентрационни лагера, в които са изтребени стотици хиляди. Жестокостите в най-големия от тях - Ясеновац, изумяват дори немските военни. Четниците, сръбският еквивалент на усташите, споделят идеите за расово чиста държава - Велика Сърбия и не отстъпват по зверства (удобен момент да вкарам пак футболна нишка в разказа с историята на починалия миналата година баща на капитана на хърватския национален отбор Дарио Срна). В играта са и югославските партизани на Йосип Броз Тито (които не са като българските "партизани"), настъпващи решително на запад в края на войната, заедно със съветската и българската армии. Усташите избират да се предадат на британците и се изтеглят към австрийската (която тогава е била германска, разбира се) граница. В екзодуса се включват и четници, и словенски домобрани, както и десетки хиляди цивилни - дали от страх и доброволно, дали като жив щит. Колоната спира в градчето Блайбург на 4 километра зад границата и на 15. май 1945 г. започват преговорите за капитулация с 38-а Ирландска бригада. По онова време обаче пристига и югославската армия и хърватите са пренасочени към нея. Последвалите събития са тема табу през следващите десетилетия - едва през 90-те се появяват разкази и доказателства за случилото се - партизаните откриват огън срещу тълпата още в Блайбург, оцелелите са отправени на дълъг марш обратно на изток, по време на който са избивани със стотици и заравяни в масови гробове, малцината останали живи се озовават в трудови лагери. Общият брой на жертвите и до сега не е ясен. Сред тези, които се измъкват, са самият Павелич и комендантът на Ясеновац Вьекослав Лубрич.


Югославската държавна сигурност - УДБА не се различава кой знае колко от аналогичните служби в другите държави от Източна Европа от времето на Студената война. Но докато българската може да се "похвали" само с убийството на писателя Георги Марков в Лондон, в актива на УДБА са десетки атентати срещу най-вече хърватски активисти, емигрирали на Запад. Сред по-известните им жертви са Лубрич през 1969 г. и бившият шеф на петролната компания ИНА Степан Джурекович, застрелян в Западна Германия през 1983 г., чийто убийци бяха осъдени едва миналата година. Павелич оцелява след опита за покушение през 1957 г. в Аржентина, но умира 2 години по-късно след усложнения от получените рани. Гореспоменатият Аркан, между другото, е един от изпълнителите на мокри поръчки за УДБА.

Зад граница хърватите създават няколко организации, борещи се за независимост, но с основна дейност, изразяваща се най-често в терористични актове, например Хърватската национална съпротива, или просто Одпор, основана от Лубрич в Испания, Хърватското освободително движение на Павелич и Хърватското революционно братство. През 1976 г. Звонко Бушич, заедно с трима съучастници, отвлича полет 355 на Транс Уърлд Еърлайнс от Ню Йорк за Чикаго, твърдейки, че има 5 бомби на борда, които се оказват направени от тенджери под налягане. И ако отвличането да се разминава без жертви, американски полицай загива, докато обезвредява друго устройство, поставено от групата в Ню Йорк. 2 години по-късно Миленко Хркач от ХРБ взривява кино "20. октомври" в Белград, убивайки един и ранявайки 16 души, а няколко месеца по-късно бомба избухва в магазията на белградската гара, ранявайки 13.


Планът на Миро Барешич и Анджелко Брайкович, когато нахлуват в посолството в Стокхолм, е да вземат за заложници посланика и други служители и да ги разменят срещу освобождаването на Хркач. Намесата на полицията обаче кара Барешич да премине към директната екзекуция на Ролович. Барешич, на 20 години по това време, и Брайкович, на 22, поддържат връзка с Одпор и са сред основателите на Черна легия. Ролович също не е случаен - високопоставен комунистически служител, в биографията му има и няколко години като комендант на затвора на остров Голи оток, където са затваряни предимно политически затворници. Сред бившите обитатели на Голи оток са самият Барешич (заради отказа му да влезе в казармата) и един от авторите на македонския език Венко Марковски, който на по-късен етап се отрича от македонизма и заживява в София (това - без връзка с темата). След като се предават и биват изведени от сградата, Миро целува Анджелко по бузата пред камерите и изкрещява "Да живее Независимата хърватска държава" и "Да живее Анте Павелич" към тълпата.

Само година по-късно група хървати заплашва, че ще взриви самолет на САС на летището в Малмьо Бултофта, ако Барешич и Брайкович не бъдат освободени. Шведското правителство предпочита да избегне по-голяма трагедия. На борда на отвлечения самолет групата стига до Испания, където похитителите са осъдени (първоначално на до 30 години, но са освободени доста по-бързо), а бегълците успяват да се уредят с убежище в Парагвай. Там Барешич получава пост в армията под фалшивото име Тони Шарич. Грешката на Шарич е, че през 1977 г. приема да замине за САЩ като бодигард на парагвайския посланик. Там самоличността му е разкрита и през 1980 г. е екстрадиран обратно в Швеция, където излежава присъдата си до 1987 г., когато е освободен предсрочно и върнат в Южна Америка. Причината - Швеция не може да гарантира, че дори в затвора УДБА няма да докопа Миро.


70-те и 80-те изобщо не са години на мир и спокойствие в Западна Европа. Федералната република е скована от акциите на марксистката Фракция Червена армия, Червените бригади от една страна и редица крайнодесни организации от друга пък са отговорни за това тези десетилетия да са известни като Годините на оловото в Италия, палестински терористи убиват 9 израелски спортисти и 1 полицай по време на Олимпийските игри в Мюнхен, баската сепаратистка групировка ЕТА и ирландската ИРА извършват множество кървави атентати в Испания и Великобритания, Карлос Чакала вилнее из цяла Европа (ако се чудиш - жив е, оня ден получи третата си доживотна присъда във Франция), да не забравяме и опита за покушение срещу папа Йоан Павел II от сивия вълк Мехмет Али Агджа и българската следа в случая. На този фон, ако не броим инцидентите с югославско участие, Швеция изглежда доста по-сигурна. С две странни изключения.

Около 23.15 часа на 28. февруари 1986 г. министър-председателят Улоф Палме и жена му Лисбет излизат от кино Гранд и се тръгват към дома си, както е обичайно за северните страни, но напълно непонятно за българските титани в политиката - без охрана. Няколко минути по-късно Улоф лежи мъртъв на улица Свеавеген, прострелян отблизо в гърба от неизвестен извършител. Палме е впечатляваща личност - реформатор, харесван в страната, но и поляризиращ с активната си роля на международната сцена. Версиите за поръчителите варират във всички крайности - десни екстремисти, ПКК, ЦРУ, ЮАР, заради критиките към апартейда, търговци на оръжие с Индия, ЦРУ, УДБА. За убийството първоначално е осъден Кристер Петершон, добре познат на полицията престъпник и наркоман, но малко по-късно е освободен, заради липса на мотив и достатъчно доказателства. Петершон умира през 2004 г. без да разкрие повече за случилото се през онази нощ. В края на миналата година стокхолмската прокуратура поднови разследването на атентата.

Един от разследваните в дните след убийството на Палме е Джон Аусониус, но алибито му го вади от списъка на заподозрените - по онова време той е в затвора за предишни провинения, където впрочем става близък с някой си Миро Барешич от хърватската съпротива. Аусониус е роден в Швейцария, но израства в Швеция, където като дете е тормозен заради по-тъмния си външен вид. По-късно започва да изрусява коса си, демонстрира омраза към социалистите и всички емигранти. Джон все пак се прославя в началото на 90-те след серия от 11 нападения със снайпер срещу емигранти и банкови обири. Следователят, който го вкарва в затвора, е същият, който отвори досието Палме, и същият, който разкрива убийството на шведския външен министър Ана Линд, намушкана от сръбския емигрант Мияйло Мияйлович през 2003 г., и се казва Кристер Петершон, шегите на живота...


Едва ли ще се изненадаш, че след избуването на войната за независимост на Хърватска, Барешич се завръща в родината си е се включва в бойните действия. Миро загива през юли 1991 г., а обстоятвлства около смъртта му, отново без изненада, остават обект на съмнения - според една от теориите той е убит от членове на собствената му бойна част, за да не разкрие самоличностите на агенти на УДБА, останали в Хърватска. Миналата година в село Драге, близо до родния му Шибеник, беше открит негов паметник, което предизвика остра реакция от правителствата на Сърбия и Черна гора. Какво да правим - балкански страсти.

Историята, знаеш, има гадното свойство да се повтаря. А хората са твърде малки, за да осъзнаят незначителността си.

23.3.17

Разни фотографи 40

Ами стана си време и за тази порция фотографи.

Пепа Христова, Джо Мания, Фия Якуб, Николай Бабиков, Мартин Биркнер, Астрид Шулц, Грант Томас, Натали Крик, Микел Кристенсен, Франсоа-Ксавие Гбре, Ману Брабо, Даниеле Ребеки, Жулиен Пелетие, Патрисио Суарес, Монтсе Капел, Николай Иванов, Ромен Лапрад, Айви Ърлингър, Руди Гайзър, Алесандро Руиз, Вениша Скот, Матеуш Хайман, Мария Котилевская, Къртис Блеър, Боби Ву, Иван Ерик Менезес, Давиде Де Марино, Раул Смит, Камило Хосе Вергара и времето, Катя и Влад Митричов, Ана Мочман, Дру Валенти, Клаудия Ди Франческантонио, Венсан Амар, Данае Куеста, Суо О, Паскал Андре Хаймлихер, още Евелин Бенчичова, Анди Сингер, Нина Ай-Артян, Щефани Мосхамер, Анастасия Хорошилова, Минг Номчонг, Александра Бодрова, Ана и Нат, Ащън Рикардо, Егор Мелихов, Серена Салерно, Коц и Стефановски, Нина Кайнрат, Бен Мюлер, Войчех Шьон, Джена Рютер, Емили Кнехт, Наим Апти, Майкъл Наумоф, Кристофър Бейър, Кристин Гайегос, Андреа Буя, Олалагърлс, Мортен Бярнхоф, Анди Ел Канани, Сандра Аренас, Антон Жилин, Бартош Гживна, Павел Куфел, Тиери Борние, Челси Синклер, Алесио Месиано, Карин Бакоф, Ильес Гриеб, Антон Йелчин, Тарин Кент, Рейчъл Бренеке, Морийн Дренан, Хоуко, Рената Млинарчик, Езекиел Гонзалес, Анели Бройн, Браян Листън, още Санте Д'Орацио, Грифин Лам, Марчела Занки, Джером Дъран, Радек Свянтковски, Пабло Франко, Кристиано Мирети, Алсибиад Коен, Мара Илейн Стъсър, Питър Идийн, Стюарт Алън, Грант Бийчър, Джон Джоузеф Естевес, Натали Янг, Матьо Ноаре, Хенсън, Жан Клод Диен, Лукас Бекер, още Мартин Кролоп, София Гарбарино, Фил Донахю, Лора Лафон, Барбара Чериани Базилико, Джон Суонел, Камила Мъсланд, Надж Джамай, Теа Льовстед, Адам Кремър, Паскал Дюмон, Джилиан Еделстийн, Алан Джелати, Рам Санчес, Кристиан Монтоя, Алан Йи Буржоа, Армандо Еспиноза, Раул Сингсън, Фавиан Ромо, Стоу Ричардс, Хенрик ван Ренсберген, Хекла Флокадотир, Густав Вилейт, Александра Марзела, Солмас Сабери, Хайме Тена, Майк Гоуст, Констанс Виктория, Роуз Мейзи Уилоуби, Оди Съмарей, Саша Шелдън, Уилям Патино, Армони Дайи, Аднан Бубало, Йоханес Хулш, Роман Филипов, Алистър Кристи, Ромен Вейон, Кейси Джонсън, Хана Фашинг, Теса Бартън, Сам Веласкес, Дъсти Нап, Богдан Морозовский, Алексей Полский, Сара Стайлс, Хансел Бендер, Тайлър Хъби, Сара Куадрадо, още Йохан Ньовенбург, Фабио Хашимото, Станислав Аглушевич, Ерез Сабаг, Боби Пром, Холи Линтън, Тиери Льо Гуе, Кристофер Мерц, Кристиан Гавидия, Джъстин Фризън, Патрик Ходжсън, Брижит Лакомб, Лиса Ривера, Александр Павленко, Тимур Емек, Пьотр Дембски, Хендрик Керстенс, Стефан Снайман, Питър Лорънс, Артьом Стисовяк, Езекиел Салватиера, Браян Кар, Джеси Фокс, Лани Лий, Денис Святковски, Дарън Монроу, още Тед Емънс, Донатас Зазирскас, Уенсин Жанг, Хари Кар, Акис Параскевопулос, Надя Беджанова, Тил фан Лоосен, Анди Лий, Джерард Сандовал, Тайрън Лебон, Брендън Джордан, Дитер Бранденбург, Ерик Моралес, Ян Хансен, още Джереми Гибс, София Синклер, Карни Малоун, Ханс Крум, Алина Шеслер, Куба Виежховски, Найра Матия, Ивет Айвънс, Ема Бурле.

Алесандра Мениконци, Еразмо Уонг, Елена Хелфрехт, Карлос Рига, Ю Кей, Тимур Супонов, Карлота Гереро, Соня Соняндо, Алекс Къри, Матиас Петелски, Майкъл Шайнблум, Браян Адам Кастийо, Изабела Сомати, Форест Агуар, Алесандро Понти, Андрю Грегъри, Тереза Маркс, Паскал Гамбарте, Хейли Дженсън, Фелипе Гонсалвеш, Чарли Калдерон, Алба Ногес, Лизелоте Схуперс, Джош Николопулос, Ивън Джеймс Атуд, Томоя Фуджи, Йована Рикало, Фабио Ура, Мишел Бонини, Ана Франкес, Алис Уинт, Кевин Роуч, Тристан Калас, Стефан Готроно, Флориан Розер, Стивън Майърс, Стине Самперс, Мария Пасенау, Самсън Спенсър, Кейла Варли, Кристоф Варга, Виржини Хатиб, Итен Планк , Джоуи Уип, Тобиас Шулт, Клаус Керн, Лорън Лонкар, Шанън Вижън, Сюзан Тереза, Хеорхиа Фага, Нето Маседо, Адриа Канямерас, Дик Харди, Мартин Гутиерес, Джъстин Бетман, Карин Лавал, още Мейзи Казънс, Холи Андрес, Марио Алсате, Нори-Майя Токе, Анджи Лопес, Ричард Суифт, Мус Ламрабат, Александра Джейн Уелкъм, Гарет Брагдън, Джеси Алън и Пикси Бела Марлан, Сезар Гонзалес-Силва, Бени Юлиан Гей, Мелъди Медоус, Тофик Есприеля, Кевин Бързински, Лукаш Пецак, Айзък Золър, Даника Лорънс, Крис Фелпс, Алена Жандарова, Бруна Реис, Дженавиев Белер, Андрей Брандис, Амбър Мозо, Полина Рабцева, Лекси Монтоя, Вероника Душински, Анна Пономарьова, Диана Темпълтън, Бенямин Александер Хузеби, Франческо Назардо, Гийом Ламазу, Бени Акино, Франсин Дъфи, Майк Белем, Уин Бълок, Якуб Шимански, Джейкъб Байба, Чи Хсиен Чен, Лиза Ланкес, Джесика Шварц и Тиаго да Силва, още Джими О'Донъл, Нат Леньън, Примо Тако Нето, Кач Силва, Лоренцо Скудеро, Кинтавиъс Оливър, Марк Грифин Чемпиън, Дейвид Лекач, Михалина Возняк, Фенг Лю, Мари Сараи, Крейг Стюарт Айзенбърг, Хосе Гонзалес, Руди Дюбуе, Костас Ставропулос, Палома Ринкон, Джордж Даунинг, Джон Келси, Монхенд Матърин, Жак Декекер, Бени Роузвелт, Хана Амбър Йънг, Кристиан Едер, Ивън Тетро, Ким Акриш, Роберт Марсияс, Лука Антонели, Милагрос Оливера, Ерико Фабио Русо, Алекс Алдегери, още Вадим Нардин, Ришар Шрьодер, Гуидо Стацони, Никола Ребайн, Микел Найт, Алваро Грасия Серано, Сара Чарли Бенджамин, Шийна Ши, Ана Дишкевич, Йенс Боок, Йоан Симие, Ема Пик, още Мелиса Картахена, Рамон Шпети, Франческа Амантери, Ана Даки, Ерик Макинтайър, Бен Диърни, Сандра Шерер, Кристоф Полоцек, Маюми Хосокура, още Саня Марушич, Дайсуке Йокота, Барбара Тревер, още Малте Хелфриц, Артър Алварес, Аарън Хакстън, Добрин Марчев, Енцо Белина, Рено Валд, Кевин Арнолд, Зак Фратела, Маурисио Вияермоса, Деймън Хол-Буут, Майкъл Найт, Владимир Марти, Жулиета Беноа, Ана Вианело, Максим Гайдуков, Раян Аяш, Марсел Кастенмилър, още Кирил Самуилов, Мишел Верпортен, Анастасия Вервурен, Папен, Жонатан Обри, Кристина Самсонова, Йоан Буше-Пийон, Фабио Мигел Роке, Елена Перес-Арда, Кирил Михарьов и Евгения Начаева, Стас Фалков, Анастасия Лазаренко, Кристина Кубанцева, Матю Скорт, още Микел Робъртс, Николо Шелфо, Оливър Вилгас, Андрей Ярошевич, Ника Литвинова, Яцек Поплавски, още Анхел Варгас, Еухенио Рекуенко, Марцин Хачик, Браян Уайтли, Ориана Лайендекер, Микаел Войнович.

Кейт Суийни, Ева Сомбат, Сюзан Копич, Лукас Мартин, Лиор Нордман, Луиза Кампос, Ванеса Делеу и Вивиан Пупин, Тристан Ван, Джулия Боджо, Лаура Кованска, Чироки Нийс, Меган Тепър, Ян Малоти, още Инис Макалистър, Марко Яноне, Антъни Гобле, Гънър Хюз, Алекс Брамал, Надж Джамаи, Курт Сталерт, Шиан Ашли, Алексис Пайо, Сара Айзман, Кристен Резнески, Тош Клемънтс, Люнг Ят Тинг, Роберто Манфреди, Мерт Аджар, Дани Герка, Доминика Гесицка, Урсула Бьоклер, Павел Биела, Клио Гловър, Раад Сайф Рахман, Джей Ортис, Хесус Хаар, Лучиан Ене, Лука Маграси, Богдан Таче, Оливия Шоув, още Дмитрий Борисов, Павел Черепко, Силви Кастиони, Лусиан Бор, Чейс Джонсън, Йозеф Киш, още Тревър Уилсън, Ерин Албрехт и Мат Егън, Светлана Кондратович, Даниел Халас, още Дмитрий Олейниченко, Джейсън Лейвънгуд, Северин Киедрович, Сам Стрейнджър, Лора Пананк, Сесил Сметана Бодие, Игор Ръйбка, Томас Ландис, Леонид Сидоренко, Майкъл Ле, Бил Харт-Френч, Раян Майкъл Кели, Константин Кузя, Луис Виктор, Кауе Алкантара, Габриел Оливейра, Сами Дрейзън, Иван Диас, Луис Клаудио, Влад Михайлеску, Клер Торингтън, Кристин Молман, Бьорн Вилсенс, Мейсън Роуз, Джейсън Фостър, Марта Тиснер, Уил Долфин, Сабин Вияр, Кори Вандерплог, още Игор Усенко, Джордж Дейвис, Клинт Робърт, Дана Уекслър, Кристиан Бахер, Свеня Триршайд, Джесика Айо, Фернандо Велосо, Михаел Кютнер, Ник Сакос, Студио 977, Майк Монахан, Йозгюр Джан Акбаш, Ваня Ивошевич, Игор Присяжни, още Маша Малцава, Крис Блот, Дарън Макдоналд, Жан-Мишел Триана, Тим Топъл, Яна Пенева, Пласидо Фаранда, Владимир Серков, Мариан Сел, Натали Уентуърт, Дмитрий Щекочихин, Тревър Флорес, Карли Дейм, Шон Енш, Стивън Хърбърт, Калъм Смайли, Хьордур Ингасон, Георгий Александров, Франческо Лучиани, Джоузеф Колиър, Аю Уатанабе, Пейтън Фулфърд, Ана Фьорстерлинг, Мередит Брънър, Касандра Бруни, Микаела Висен, Газ Харбъзенджър, Дейвид Антъни, Самюел Липки, Джон Шел, Маша Станич, Джон Алм, Щефан Хойслер, Никола Бет, Чейс Лисбън, Емил Пош, Кристофър Джеймс, Футуро Берг, Себастиан Утрерас, Сара Пардини, Даниела Бенцин, Максимилиан Войда, Мария Кепински, Ерик Джеа, Джъстин Суейн, Грета Лароза, Верена Смит, Пабло Алманса, Сали Ан и Емили Мей, Джеймс Томпсън, Мартин Йежик, Джеймс Шуър, Кери Фейган, Данте Джонсън, Филип Лопес, Хуан Кадавид, Кимо Метсаранта, Оскар Гарсия Ортега, Оливър Каргил, Лука Филипини, Ида Ска, Лия Еделман-Бриър, още Дженифър Роверо, Ерик Тра, Кори Маклийн, Клаудио Капана, Тан Нгуен, Джесика Холек, Даниел Н'Лорд, Едуар Плонжон, Франческо Короцини, Дани Ла Вега, Матеус Антон Шмид, Леон Хансен, Иймс, още Александер Хайц, Свен Кристиан, Инго Кремел, Уго Коельо, Дмитрий Плеханов, Кристиан Гидеън, Раф Стейлин, Норман Беренд, Китиани Лима, Евгений Кузнецов, Мартин Кантос, Саша Хузяк, Марко Клахолд, Ела Браянт, Юлия Линкогел, Рубен Якоб Феес, Грегори Буе, Лукас Томашевски, Гжегож Сцигай, Виктория Шадковска, Александра Саламон, Тери Хофърд, Зак Рамзи, Адриен Левенже, Джош Салседо, Кристофър Парсънс, Коуди Киршнър, Спенсър Едуардс, Гарет Баркли, Джими Алварес, Мат Рамирес, още Мелания Бреския, Ранди Ратадж, Джейк Дисет, Тайлър Оукс, още Мартина Матенсио, Роже Вайс, Андреа Чиру, Сержи Фустер, Яник Болан, Марсела Патиньо, Еруин Лоуен, Борис Чангстийн, Джеф Айзи, Ната Съмърки, Джошуа Кейн, Кейти Паркър Риксън, Александер Клийц, Ромен Мадер.

Бартоломео Роси, Мария Шварбова, Алекс Мазуров и Анастасия Глебова, Джулиана Бийзли, Ян Уанг Престън, Тоби Смит, Йън Макноут Дейвис, Лукас Фолия, Алан Макфетридж, Ерик Томърлин, Максуел, Хелин Берекет, Ян Дмитри, Рен Пиджън, Силвестер Мако, Нилуфар Деганян, Камил Слешински, Уилям Уитингам, Алекс Баредо, Ейми Ромър, Руди Дюбуе, Коул Кибърз, Люк Браке, Франсиско Серкиаро, Антон Тарасюк, Марк Елзи, Рената Масети, Паулина Мецшер, Крис Каролина, Жонатан Дюри, Борха Де Ла Лама, Корентен Барто, Джош Уеб, Кристиан Висл, Асара Фернандес, Ванеса Конуей, Андрей Растегаев, Майру Ким, Чи Чен, Хави Олер, Агустин Ескамес, Лаура Алонсо, Дмитрий Тоболевич, Ванеса Или, Ерика Лонг, Уейд Едуардс, Карла Степ, Грасиела Итурбиде, Джош Уилямс, Обри Джанел, Рейчъл Добс, Джъстин Амоафо, Скот Хенсън, Лукаш Зиетек, Ектор Аламия, Фабрис Нури, Ралф Меке, Жоан Луна Мондехар, Кристиан Хаселбуш, Ралф Витек, Дейв Кей-Пайпър, Алберто Синигаля, Александер Кланг, Джони Трана, Виктория Соричински, Фелипе Ойос Монтоя, Мая Краудър, още Александр Савичев, Таня Никишина, Кенза Льо Ба, Роко Крус, Ясунари Кикума, още Ед Фокс, Джейми Чарлс, Никлас Мулцер, Александер Мьоле, Къртис Шпал, Дейв Дела, Едрик Чен, Милена Сета, Рори Ван Милингън, Карлайн Якобс, Катрин Шафбауер, Щефани Шареонбод, Жулия Шампо, още Матиас Хайдерих, Дариъс Олисън, Федерика Бернарди, още Инес Амд, Том Андрю, Нанси Бърсън, Лиървин Панта, Мортонович, още Джаред Чембърс, Томаш Бродавка, Джош Ескуета, Але Марк Блум, още Роджер Росел, Лориана Фернандес, Емили Мари Хърман, още Джесика Ятрофски, Антон Харисов, Евгений Егорейченков, още Сергей Пилтник, Дмитрий Плетньов, Кеймо, Пеги Макбий, още Чарли Енгман, Жулия Мартинс Миранда, Шай Йехецкел, Урс Бахман, Агнешка Пиетрашевска, още Блез Сепис, Татяна Евтух, Дру Дейли, Максимилиан ван Койк, Ивън Мок, Пьотр Новак, Раул Смит, Антоан Спинярдо, Греъм Оукли, още Джералд Ларок, Стефон Джон, Майкъл Юри Чард, Норберт Соколовски, Мари Щагат, Гаухар Масгутова, Дирк Мей, Даниел О'Донъл, Рафаеле Мароне, Катаржина Сковронек, Пиер Пастел, Радек Гданск, Ян Дмитри, Жан-Марк Бул, Петер Щурн, Шейла Пасос, Руслан Якубов, Елиът Хънт, Силвана Мадамски, Даниел Бидюк, Рубенс Мендроне Теа Сневе Льовстад, Сантяго Васкес, Райнър Карлос и Британи Ализ, Андрю Салама, Раян Астаменди, Луиза Гутиерес, Кан, Бруно Биркхофер, Браян Уонг, още Пьотр Липски, Глеб Фролов, Майкъл Тарталия, Кацушико Кимура, още Стефани Карильо, Сам Пят, Шарлемейн Оливър, Даниел Клопер, Сиван Милър, Ана Фаулър, Кристиан Фридлендер, Гатис Динтерс, Ана Шчекутович, Карлос Барон, Шейна Колвин, Евгений Петрушевский, Мартинс Плуме, Игор Петровин, Андреа Варларо, Вероника Душински, Светлана Третякова, Бубакар Азиз Дембеле, Икаро Браво, Тери Хофърд, Елена Переверзова, Ден, Роб Толбъри, Полина Чупрова, Кристиан Акоста, Рики Мизуно, още Щефан Клютер, Ясуке Сакай, Йоханес Хьон, Лора Мари Сиеплик, Ектор Камачо, Макс Дикарев, Дейвид Кепнър, Ейдри Лоу, Татяна Хайдък, Джак Стийл, Ане Каролийн Кьолер, Силвана Мадамски, Бенджамин Маклори, Ваутер Верберкт, Юлия Престиж, Бениамино Писати, Давид Коен де Лара, Корай Парлак, Остин Симкинс, Матю Фърдинанд Харц, Никлас Нюман, Катрин Весел, Тре и Елмаз, Джр Ганибан, Хана, Джоди Пачнюк, Скот Мак Дона, Нима Салими, Крис Лю, Милан и Шанън, Робинсън Банкрофт, Кабир Ханджи, Джепо Мортеляро, Кейси Кърбокс, Джордж Стратиджис, Винсент Ван ден Дрийс, още Ана Складман, Пол Бийти, Стас Пушкарьов, Начес Ричбърг, Габриел Васкес, Рейчъл Талия.

Наоми Ямане, Хемя Моран, още Тейлор Понто, Ели и Хосе, Жан-Люк Феша, Кент Ейвъри, още Алесия Лаудони, Альона Чендлер, Карлос Траспадерне, Масаказу Курихара, Хелга Йорк, Едоардо Варото, Масимилиано Учелети, Андреа Апс, Ришад Даруала, Якоб Хег, Жустин Жуне, Матес Цимерман, Лара Ал-Хадиди, Рис Хейстингс, Али Лейъс, Клодия Ревида, още Иван Трехо, Девин Уенсъвик, Мария Куолтиери, Федерика Сана, Йорг Зигерт, Вагнер Карвальо, Йозеф Куделка, Жига Ловшин, Кортни Мишо, Валерио Джарета, Кристиан Симон, Хулиян Гавирия, Мади Уелк, Пьотр Радецки, Андрю Хо, Тифани Мари, Франческо Салеме, Масимилиано Тибери, Александр Патен, Венсан Арира, Адриан Берьозин, Фабио Носоти, Стефан Сундстрьом, Томас Хао, Нико Сото Табач, Йохан Комбринк, Давиде Секиеро, Моника Кордивиола, Даниел Тетцел, Джовани Каваларо, Попи Санчес, Шон Макменъми, Канерва Мантила, Маркус Фричи, Анатолий Богословский, Кевин Уайнърт, Лора Сандерсън, Кейлан Бригс, Ноел Алва, Олга Емелянова, Денис Михайлов, Юлия Браун, Алиса Гуткина, Бартек Сниецински, Алексей Осипов, Роберто Бадин, Михаел Бомерс, Уили Вис, Бен Мюлер, Стив Пармли, Кристиан Буланжер, Юлия Остапко, Хейли Аскуин, Суан Кареньо, Оливия Леблан, Адела Белкова, Дмитрий Тетерюк, Денис Драгунов, Рамон Брайс, още Саша Айзенман, Х. Огъст Смит, Виола Роландо, Клементина Тадин, Алис Витали, Леони Тарис, Мат Маршиан, Уриел Еспиноса, Маржи Лан, Брет Ръткауски, Сю Кей, Нейтън Гроф, Михал Янски, Джоузеф Ъмбро, Дерик Фрески, Джеф Джонсън, 521, Джон Орвис, още Жорже Биспо, Денизе Росато, Вирджиния Ди Мауро, Иван Озеров, Максим Густарьов, Аруна Каневскини, Катрин Кьонинг, Робин Турел, Рикардо Пива, Лорън Таубънфелд, Макс Папендийк, Джиджи Бен Арци, Федерико Гендел, Марлън Ду Плой, Пейдж Ууд, Теган Смит, още Никола Льо Форестие, Джъстин Робинсън, Норитоши Хиракава, Кирил Кишчук, Исраел Танус, още Валерия Лазарева, Николета Реджио, Бърни Де Бел, Джошуа Чарлс Доу, Франко Амендола, Волфрам Чернер, Сампо Кивиниеми, още Каспер Лундеман, Серхио Ортега, Лена Сонрисас, Саймън Кринкс, Раян Колби, Люк Шарат, Оливър Ендал, Едуин Лин, Йоаким Оскаршон, Тия Енала, Маан Лимбург, Кори Райт, Паул Хеншел, Гаспар Маркес, Сатори Блейк, Фредерик Даргелас, Ана Юлия, Марк Елго, още Макс Томпсън, Фелипе Ухов, Матю Хейлет, Кацухико Ишикава, Серхио Замора, Фредерик Лешалие, Винсънт Диксън, Франк Мартинес, Шанън Уапет, Амат Манян, Кортни Пейдж, Мат Петранович, Клое Бонар, Пол Куули, Яна Маре, Екатерина Диордиева, Амбър Егълдън, Ирина Бунятин, Крис Дюс, Яцинт Халас, още Кристина Алтиери, Лука Ортолани, Давид Айкай, Иван Жегов, още Фернандо Мелони, Ръсел Дрейър, Хуан Валентин, Ейбрахам Гонзалес, Франсиско Васкес, Кирстен Тис ван ден Аиденерде, Рихард Бакер, Стивън Гън, Кив Йенгубис, Нино Панзарела, Дмитрий Перерва , Деми Лорейн, Симоне Бекети, Алис Маран, Лука Скирано, Кристофър Робърт Смит, Адам Парсел, Джонатан Фесуло, Аббас Киаростами, Габриела Лянес, Доминик Лозински, Мануел Коломбо, Адам Фабер, Розана Фарачи, Кенджи Накамура, Джошуа Андерсън, Кайетано Гонзалес, Микаел Жак, Хуан Ачиага, Никол Делфрейно, Александр Шадрин, Талита Аленсар, Роман Тесла, Мариса Кайзър, Кейла Уинтъртън, Рубен Вайехо, Хавиер Караско Уерта, Абигейл Бъргър, Марек Мичанек, Стефано Стего Каталани, още Том Мънро, Никола Казини, Роберт Мишка, Хосе Сотока, Бартек Шмигулски, Тауана София, Джовани Ленци, Давид Турецки, Джоана Блин, Чи Ю Уонг, Ела Фицджералд, Андрис Лигерис, Крис Дюси, Владимир Войчук, Дюк Хорка, Мартин Лачни, Никол Лисковска, Начо Рохас, Том Уилямсън, Жанибек Бакъйт, Каролина Брандао, Людо Пол, Адам Словиковски, Андреас Пфабиган, Мартин Рьосер, Соня Мария, Хавиер Канале, Алина Трифан, Джиджи Голд, Никол Фийст, Амр Езелдин, Свен Хилдебранд, Дмитрий Мойсеенко, още Джен Сен, Рикардо Ланчиа, Рафал Пискевич, Еймат Манан, Тане Кофин.

Лукас Фурлан, Барбара Ивейнс, Марсиал Леноар, Дана Кирхнер, Пауло Мансато, Найра Матия, Ейла Старейс, Михаел Ланге, Кайо Латоре, Ана Данилова, Фабио Кнол, ГВ Линарес, още Фран Домингес, Илана Беслер, Стефано Киоло, Джери Ранч, Матиа Крепалди, Хосе Луис Алкарас, Андреа Доменикони, Марко Петрои, Тури Авола, още Фьодор Шмит, Уилям Марк Сомър, Алекс Максуел, Сесар Кариньо, Томас Бълок, Яшигус, Тери Лок, Даниел Брукман, Амир Кучкович, Стивън От, Атанас Чулев, Брикстън Клавънс, Джайми Петерс, Айрин Рудник, Джесика Кобайси, Фани Ягити, Микеле Малио, Норис Чоки, Дж. Раян Ълш, Кони Пунторейро, Елза Дилън, Джон Карлтън, Марсел Ле Башале, Джордан Сноу, Сергей Н., Сидхарта Манчини, Марко Дабико, Симона Мария Каноне, Андре Моро, Адам Голдман, Лука Касара, Исшогай Даймьо, Антъни Тран, Мариана Пимиенто, Джейсън Нейд, Хайме Морел, Винсънт Пиня, Мария Пералта, Томас Ръг, Алекс Еванс, Павел Жаров, Джон Лондоньо, Дейвид Пикард, Александр Пасканоа, Маурисио Ортис, Джесика Мерил, Владимир Лапшин, Браян Карвальо, Брайс Пагтър, Елоди Дагуен, Фани Дюсол, Юлия, Хосе Сервантес, Шелби и Скот Хикънлупър, Ана Мадсън, Кензи Доун, Артемий Горбан, Маурисио Шродер, Кейъл Маккроу, Аликс Хиру, Майлс Еванс, Емад Накви, Женет, Амбър Асали, Пабло Рей, Ейса Слатфорд, Джейсън Шефър, Андрей Мишуров, Пол Кътбъртсън, Александр Блaгадъйр, Александр Вершинин, Деймиън Гини, Харн Те, Фабиан Пьотер, Джованпиетро Бруно, Микаел Пино, Роман Куевда, Ана Лена Хабермел, Себастиан Кумер, Дорийн Мазух, Александр Зеленский, Франк и Дейм, Паскуале Пино, Андреа Флекенщайн, Тарас Тарапорвала, Карим Беланж, Бунго Цучия, Елко Гонзалес, Ясмине Андресен, Дженифър Ана-Кaрина, Монтел Илайас, Микаела Уинстоун, Роберто Ереро Келер, Евгений Дюжакин, Гримуза, Роберто Кабейо, Дъглас Мот, Даря Косинова, още Лев Ефимов, Залина Сафарова, Матео Мели, Стефани Парсли, Жоли Зоки, Любомир Сергеев, Жана Кузко, Джеймс Артър, Крис Гуалано, Валерия Аврос, още Алексей Тишевский, Майк Лармор, Никълас Валдо, Брандо, Ларс Неринг, Бенджамин Ръсел, още Ерик Рийд, Александр Талюка, Игор Пронкин, Ема Атард, Дан Крозби, Йорий Силва, Адзура Герини, Раян Фуджики, Ернст Хойсер, Марайке Пене, Том Хардлес, Кристофър Мартин, Егор Жинков, Габо Гевара, Трейси Никол, Кю Тъкър, Робърт Клайд Грайма, Виктория Шеленберг, Мануел Алкайде, Константин Силаев, Александр Готие, Рома Чернотицкий, Бенджамин Макклафри, Уенди Сейшио, Роман Машевский , Дейна Пенингтън, Шлоранамур, Хайди Ханел, Карло, Калил Лалджи, Кирил Розанов, Джералд Бивънс, Сара Джийн Ейкър, Джейсън Албъс, Виктор Попил, Маурицио Бо, Васа Ширихина, Арвинд, Александра Старк, още Паскал Пиеру, Ребека Найн, Донджей, Куаку Клаус, Иан Енгелбрехт, Обри Ндивени, Ане Молденхауер, Руун, Уил Макнийл, Джейсън Накая, Грегъри Имлър, Джоел Ходсън, Люк Крафт, Остин Маккъри, още Даниела Глунц, Руби Джеймс, Раян Амън, Алекс Броуд, Леонид Мочулский, Ги Сегин, Франка Перото, Луис Пападопулос, Анастасия Берестовская, Алехандро Сарас, Джони Хименес, Виктор Робертоф, Скайлар Уилямс, Джулия Бий, Уилям Котей, Дани Солано, Чарли Фостър, Лойро Куня, Андреас Кьостер, Вало Тьонен, Фернандо Лухан Бордо, Виолета Капасо, Дейв Ахарониан, Джордж Шмаух, още Иван Тонев, Зоран Милутинович, Рьосуке Такеока, Доня Тейлър, Паоло Филигера, Джъстин Янгър, Вадим Тимашов, Сергей Мисенко, Лукас Финдли, Рик Постън, Пабло Кеведо, Ник Немфос, Анди Броудбент, Патрик Инглиш, Владо Василев, Дъг Дойл, Марк Уонг, Томас Марк Йенсен, Константин Шестак, Торстен Битер, Антъни Търстън, Крис Кук, Тиаго Родригес, Донте Тидуел, Кевин Колбър, Трой Фрейи, Талита Пакели, Джереми Робинсън, още Джордан Донър, Тито Антонио, Маурисио Пипкинс, Мика Метала, Дийн Блоуърс, Паси Хакала, Кламор Улфмиър, Карл Каноне, Даниел Рейбон, Фабиан Поспих, Кристиан Де Оливейра, Томи Паломеки, Андрю Пезуло, Алексей Кривцов, Стефани Ренома, Юрий Широченко.

А само да видите кода зад този постинг... Линкове към Инстаграм, Тъмблр, Фликр, 500пкс, собствен сайт и профил в местна фотографска мрежа - напълно достатъчни за идеалното представяне на портфолио. Има и такива. Но няма никаква логика или последователност в "скриването" им зад имената.