10.7.15

Архив: октомври, ноември, декември 2011

Вероятно по друго време щях да избера други постинги от архива. Но днес са тези. През 2011 г. се върнах към 1992 г., пазарът на сайдер в България пое по грешния път и вместо качествени се продават масовки с ароматизанти, първото клубно световно по футбол си остава все така неизвестно, а в елегията откривам същата тъга, която продължавам да нося със себе си.

7.7.15

Гърция трябва да фалира

Гърците са чудесни хора, а Гърция е прекрасна, магична страна. Обичам аромата на гръцкия зехтин, но не по-малко и категоричния начин, по който гърците умеят да кажат охи - нещо, което ние никога не сме имали топките и гръбнака да направим.

Но тази Гърция, митът за Гърция трябва да умре. Отказът от реформи не е патриотизъм, има си по-кратко и точно име - идиотизъм. Гърция трябва да бъде оставена да фалира показно, с всичките му ужаси и масрафи (банковата ваканция и оставката с пирует на финансовия министър са само увертюрата), за да послужи за урок на всички, които са се изкушавали да гласуват за кресливи неграмотни популисти, където и да е по света, било то Сириза, Юкип, Подемос, Атака. В момента португалските пенсионери се чудят защо техните пенсии намаляват, а данъците се вдигат, те ли трябва да плащат цената за хитрите балканци, или пък португалското правителство е тъпо и всъщност датчани, немци и холандци не трябва да плащат тяхното спокойствие. За българските да не говорим.

Проблемът в гръцката икономика и общество е от десетилетия, далеч преди смешниците от Сириза да се появят на сцената, далеч преди Европейския съюз даже. С перманентно рекордна безработица, особено младежка, и ужасно неконкурентоспособна в международен мащаб индустрия (нищо, че през 90-те разорената от комунистите България стана нещо като хинтерланд за южните съседи, което създаде погрешно впечатление за превъзходство, голямата картина е тотално различна). Гърците си отгледаха политически елит, отдалечиха се от чистата демокрация и когато решиха да променят статуквото, се провалиха по най-аматьорския начин. Фалитът, колкото и болезнен да е, е шанс за пречистване, за проглеждане и нов старт. Не винаги работи, но е по-добре от вечното шикалкавене. А и поемането на отговорност е далеч по-мъжкарско от тарикатлъка, малака.

1.7.15

Преди еврото: Източногерманска марка

Преди точно 25 години, на 1. юли 1990 г. германската марка става официално платежно средство в Германската демократична република на мястото на местната марка на ГДР, като 1 западна се заменя срещу 2 източна за осита и 3 източна за весита и чужденци. През следващата година 620 милиона банкноти на стойност 100 милиарда марки и обем от 4500 кубични метра са транспортирани до тунели в хълмовете Текенберге близо до Халберщат в Саксония-Анхалт и запечатани за да изгният по естествен начин. Няколко месеца след въвеждането на еврото през 2002 г. се решава за по-сигурно заровените пари да бъдат изгорени - последният контейнер е изпепелен в пещите на ТЕЦ Бушхауз на 25. юни. В известен смисъл марката на ГДР доживява до еврото.

Банкнотите от последната емисия са с дизайн от началото на 70-те и номинали 5, 10, 20, 50 и 100. Банкнотите от 200 и 500 марки са отпечатани, но никога не влизат в обращение. По-интересна е причината това изобщо да (не) се случи - не, не е инфлация, но за това повече по-долу. Ако част от образованието ти е преминала в пред 1989-ова България, вероятно голяма част от лицата върху банкнотите ще са ти добре познати, ако си от по-новите - почти никой.

Томас Мюнцер (1489 - 1525) е пастор и теолог, който първоначално подкрепя Мартин Лутер и Реформацията, но по-късно залита към по-радикални идеи, както религиозни - анабаптизъм, спиритуализъм, апокалиптизъм, така и най-вече социални и икономически, проповядвайки пълно равенство. През 1524 г. върховният врабец сам оглавява въстаническите войски в Селската война но при Франкенхаузен селяните са разбити, Томас е заловен, измъчван и обезглавен. Мюнцер е често изобразяван с и е първият, който развява флага с цветовете на дъгата като символ на борбата за равни права - ето ти една хубава референция към прайда. Другият символ на селяните по време на войната е бил цървулът - тук, мисля, няма изненадани.

На десетомарката имаме още един активист - Клара Цеткин (1857 - 1933) е феминистка, ама не като Фемен или поне суфражетка, а комунистка. Няма да навлизам в повече биографични подробности, ще кажа само, че Клара измисля Осми март. Яко, а.

Не обръщам особено внимание на дизайна, просто защото в него няма нищо интересно. Би било хубаво обаче да обърнем банкнотите, където ни очакват класически соц мотиви: комбайни под строй, млада жена на изключително сложен блочен щит с всякакви копчета и ръчки, която обаче си драска нещо на плота, деца в междучасие, завод с димящи комини, изглед от Унтер ден Линден към Двореца на републиката (разрушен заради замърсяване с азбест преди 10-ина години, като на негово място трябва да се появи ужасно скъпа реплика на двореца на пруските крале) с телевизионната кула.

Любопитен е начинът, по който въпреки противоположните, дори враждебни държавни политики, икономики и дори философия на живот, двете Германии се опитват да си приличат по малките неща, ежедневните детайли, да не се разделят така безвъзвратно, както изглежда от голямата картина.

Не виждам пряка връзка между Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832) (от "знам те тебе, Гьоте, малка нощна музика, та-да-да-дам!") с останалите лица в серията и ГДР в по-общ план, освен че прекарва по-голяма част от живота си във Ваймар. Той е единствения все конвертируем в съвременния свят от тях - без конкуренция най-значимата личност в немската литература, театър и култура изобщо.

Тези двамцата вървят в пакет, както впрочем традиционно ги изобразява и пропагандаta през последните 100 години. Карл Маркс (1818 - 1883) и Фридрих Енгелс (1820 - 1895) са основоположниците на комунистическата идеология. Карл е мислителят, авторът, на Фридрих, син на собственици на текстилна фабрика, се приписва ролята на спонсора. И двамата прекарват по-голяма част от живота си в чужбина - Маркс преминава през Париж и Брюксел, преди да се установи в Лондон, живейки повече от скромно, често в мизерни, отдаден на философските си писания. Енгелс живее в Манчестър, където наглежда семейния бизнес, по-късно се мести в Лондон. На дуото дължим Манифест на Комунистическата партия и Капиталът и чиито идеи стават основа за икономическото и политическо устройство на половината свят през 20. век.

В началото на 80-те години Националия съвет за отбрана взема решение за създаване на резерв от от 20 милиарда марки. За по-практично е прието да се отпечатат номинали от 200 и 500 и годината 1985 г. Причината - резервът е част от планa за военна операция Бордщайнканте 86, при която ГДР завладява Западен Берлин. За щастие планът никога не стига до последната си фаза, а за съществуването на резерва обикновените немци научават едва през 1990 г. Личи, че дизайнът на тези банкноти е правен набързо, без старание, какъвто често е случаят с билети, които се очаква да живеят кратко в условия на криза.

По-любопитна е композцията върху 200-те марки. Четиричленно семейство с характерни за 70-те прически на фона на комплекс панелни блокове, бащата, държащ момиченце и плюшено мече (или опосум), изглежда отчаян от живота. Не, мерси.

23.6.15

Най-висшата лига

Въпросите кое е най-доброто първенство и имплицирания в него кое е най-интересното рано или късно се задават във всяка футболна компания. Не ги смятам за особено рационални, затова и ще се опитам да направя това, което е най-добре да направиш с един нерационален въпрос - да намериш рационално решение. Разбира се, поне малко интерес към футбола и/или инфографиките ще ти помогнат да преглътнеш последващия текст по-леко.

За протокола: статистиките са от последните 20 завършени сезона на английската Висша лига, испанската Примера дивисион, германската Бундеслига, италианската Серия А, българската А група и шведската Алсвенскан, последните две - с контролен характер, ама не съвсем, ще видиш какво излиза.

Основната графика (излишно е да споменавам, но го правя - цъкай на картинката за по-голям размер) е във формата на горичка, в която стъблото на съответното национално дърво (или цветенце за дамите) отговаря на броя отбори, попадали в топ 3, а размера на короната - на клубовете, печелили титлата.

Големият срам е за Премиършип - само Арсенал, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси са ставали шампиони, едва още 3 отбора са попадали в призовите места - Ливърпул, Нюкасъл и Лийдс. На обратния полюс е Швеция - Малмьо, Елфсборг, АИК, Калмар, ИФК Гьотеборг, Юргорден, Хамарби, Халмстад и Хелзингборг са печелили титлата, Хакен, Йоребро и Йоргрите са завършвали в тройката. В Испания и Италия по 5 клуба са били шампиони (Барселона, Реал, Валенсия, Атлетико, Депортиво и Ювентус, Милан, Интер, Рома, Лацио съответно), при 10 (Реал Сосиедад, Майорка, Атлетик Билбао, Севиля, Виляреал) и 9 (Наполи, Удинезе, Фиорентина, Парма) с медали. По-добре са България и Германия със съотношение 6 на 11 (ЦСКА, Левски, Литекс, Лудогорец, Локо Пловдив, Берое, Локо София, Славия, Черно море, Велбъжд, Нефтохимик и Байерн, Вердер, Борусия Дортмунд, Щутгарт, Волфсбург, Кайзерслаутерн, Леверкузен, Шалке, Хамбургер, Херта, Борусия Мьонхенгладбах съответно). Нещата за Бундеслигата обаче се влошават при въвеждането на следващия критерий.

Индексът на Херфиндал е икономически измерител на степента на пазарна концентрация, демек за наличието на монопол - за целта дяловете на водещите компании се степенуват на втора и се събират. В нашия случай, ако има 5 отбора с 20 титли, ще се съгласиш, че има разлика между това всички да са с по 4 и това един да има 16, а останалите да са с по 1.

Именно тук натежават 12-те сребърни салатиери на Байерн Мюнхен и изпращат Германия на дъното. Манчестър Юнайтед и Ювентус също монополизират успеха в Англия и Италия. Тук трябва да обърна внимание на един спорен момент - отнетите титли на Юве от 2005 и 2006 г. - докато втората е присъдена на Интер (и я отчитам като такава), първата е просто заличена. В този случай приемам черно-белите за шампиони, още повече, че ако трябва да допълвам сезоните, ще стигна до 1995 г., когато отново те печелят скудетото. На този фон България стои добре - с 6 победи на Левски, по 4 на ЦСКА, Литекс и Лудогорец и по 1 за Славия и Локо Пловдив в първенството. Съперничеството между Барса (9) и Реал Мадрид (6) задържа Испания в горната половина, докато очаквано Швеция е най-конкурентна (рекордьорът там Малмьо е с едва 4 успеха в шампионата).

Бонус точки, ако успееш да разгадаеш кодирането на инфографиката с точките. Именно с разликата в точките между шампиона и вицето затваряме темата. Някой би спорил, че броят на мачовете през сезона е от значение (а те са по-малко в Швеция и България), но ако два отбора са еднакво силни, дистанцията между тях не би следвало да варира силно, независимо колко дълго продължава първенството, затова ще се придържам към абсолютните стойности.

Свикнал съм да мисля за Бундеслигата като турнир, в който титлата се решава драматично. Да, ама не - заедно със Серия А е на дъното с акумулирана разлика от 156 точки или по 8 средно на сезон, т. е. шампионът става ясен 3 кръга преди края. Това, разбира се, се дължи на 2 силни период на Байерн, включително и рекордния аванс от 25 пред Дортмунд преди 2 години. Подобно е положението в Италия с Ювентус, но там най-голяма разлика е постигал Интер - през 2007 г., точно след Калчополи. В Примера Барселона печели с 15 пред Реал през 2013 г., в Англия Ман Юнайтед изпреварва Арсенал с 18 през 2000 г., в А група - ЦСКА завършва с 16 пред втория през 2008 г., но пък трите първи титли на Лудогорец са спечелени с по точно 1 точка преднина. И тук Алсвенскан се оказва най-интригуващата лига, като само веднъж шампионът може да се похвали с 10 точки разлика - Гьотеборг през далечната 1997 г., като средно дистанцията след последния кръг е под 4. Ако мога да направя какъвто и да е извод от този анализ, то е, че големите пари често създават чудовища, които не могат да бъдат спрени. Има и общо 3 случая, в които първенецът и подгласникът са завършвали с равен брой точки - в Премиър лийг Сити триумфира благодарение на голова си разлика за сметка на Юнайтед през 2012 г., в Испания Реал изпреварва Барса с по-добри показатели в преките двубои през 2007 г., а през 2000 г. в Германия Байер Леверкузен сдава титлата в последния кръг след загуба от Унтерхахинг.

Като цяло, въпреки колоси като Реал и Барселона, Испания някак успява да изглежда най-добре сред Големите 4. Но не и твърде убедително. Или поне не достатъчно, за да убеди един футболен фен.

Ей, забравих Бразилейро...

2.6.15

Разни 114

Не е вярно, че не блогвам. Напротив, просто по-рядко тук, а имам чувството, че продължава да ми отнема все повече време.

Чудовищата на Точка налазват София и това е най-хубавото, което се е случвало на този град от много време.

Още един обещаващ роден проект, още повече ако, както пише в английската версия на сайта, се развие в цялата източноевропейска/славянска митология, а не само българската - анимационната поредица по фолклорни мотиви Златната ябълка. Давайте смело, началото е доста приятно.

Поландбол може да звучи като странен нов спорт, но всъщност е интернет меме/комикс, представящ различните държави (не само Полша) като нескопосано нарисувани топки, но пък с безобразно некоректни шеги и именно затова смешно. Цъкай линковете, само ако можеш да си осигуриш достатъчно време за разглеждане и хилене.

Гмуркаме се надълбоко и малко хаотично в миналото, започвайки с призрачните до степен на изкуство фотографии от местопрестъпления в Париж от началото на миналия век, генезисът на руския параноичен империализъм и защо руския не е баш славянски език, как европейците са побелели, падането на Сайгон и края на Виетнамската война, личните истории на преживелите Арменския геноцид, куриозният (визуално, но не само) случай с пресушаването на Ниагарския водопад, късчето Китай в Русия, приказката за Хамелнския ловец на плъхове като свидетелство на историческо събитие и какво ако Германия беше спечелила Втората Световна.

Едва ли когато Анджело Трофа, който вече е "участвал" в Разни, прави дизайн за боливийския национален отбор, базиран на Випала, който също вече съм споменавал, е очаквал подобна реакция. Ми жалко, драги боливийци, много тъпо.

Кой казва, че картите трябва да са скучни - виж например тези красоти, посветени на кварталите на Барселона (има и гид за любителите на крафт бирата, но за тях повече по-долу). Може да научиш какво е изохронна карта или просто да разбереш колко време е траело пътуване с влак от столицата Виена до всяка точка на Австро-Унгария преди 100 години. В архива Дейвид Ръмзи говорим не просото за качество и не просото за количество - над 59 хиляди исторически карти на Северна и Южна Америка. Тук пък в частност можеш да разгледаш няколко винтидж визуализации на статистики от времето на Гражданската война в САЩ, при това във висока резолюция. И така и така заговорих за пътуване, какъв по-добър преход към дизайнерските линкове от тази база данни с всички паспорти на света.

Би било хубаво да не пропуснеш нищо от следващите, нищо че са кратички, но хората (ако приемем, че дизайнерите са хора) са се потили над таблета часове, дни, месеци: такситата по света, непреводими думи, затова в рисунки, известни картини без глутен, талисманите на отборите в НБА в комиксов стил, архитектурен зоопарк, илюстраторите - Маори Сакай, Шон Лууз, Кийт Бътчър, Джон Холкрофт, 100 дни, 100 шрифта, какво прави българската кирилица по-добра от руската и как типографията променя възприемането на истината, олд скуул лого (вече не ги правят такива), сладки убийци, 366 готини неща ей така, шарки от знамена, философски концепции, класически и порно филми в минималистични плакати (с които навлизаме директно в следващото блокче).

За какво са създадени инфографиките, ако не за да илюстрират и систематизират всички екранни убийства в Игра на тронове, пък и изобщо всичко значимо в сериала (знам, че никой истински фен няма да се обърка и без това, но все пак). На принципа, че футболът е продължение на войната с мирни средства, ето ти и фентъзи екипи за родовете. Жените на Дон Дрейпър от Мед Мен са малко по-малко от мъртъвците в Играта, но и там има нужда от малко система. А за финал като на кино - наградите за най-добър филм в различни страни по света.

Мислиш си, че познаваш и различаваш цветовете? Тази игричка започва леко, но после полудяваш. Впрочем, на обратния полюс - малко внимание и помощ за хората, които не познават цветовете.

Спортната секция започва с фокус върху един район на Италия, познат не точно като футболен център - Сицилия, дербито на Валенсия, което също обикновено минава тихомълком, и още няколко видео разказа за по-популярни местни съперничества в поредицата Дерби Дейс, следва историята за това как Спартак организира мач на самия Червен площад пред погледа на самия Сталин (и всичко се разминава без жертви), преглед на спортната преса в България от първата половина на миналия век, личните рисувани истории на няколко от най-известните играчи на съвремието, фотографски сувенир от Световното в Бразилия преди година, затворническата Шампионска лига, няколко металически версии на емблемите на отборите от Шампионската лига (и Стяуа), интерактивна визуализация на най-популярните отбори от Висшата лига в Туитър, как не се случи Световното в Колумбия 1986, докъде я докара корупцията във ФИФА 30 години по-късно и съответните спонсорски лога за Катар, а за финал - нещо, на което се съмнявам да разчитат родните сокачевци - красиви пищовчета за футболистите на терена в помощ на коментатора.

Дик Дейл може да не ти говори нищо, но версията му на Мизрилу от Криминеале трябва - онази натрапчива невротична мелодия. Не, и версията на Бийч Бойс не е първата, вероятно и семпълът на Блек Айд Пийс няма да е последният. Мизрилу, буквално египтянка на арабски, добива популярност за пръв път в изпълнение на Тетос Димитриадис през 30-те и е представител на музикалния стил ребетико. И едва започва да става интересно - ребетико е музиката на гръцките бежанци от Мала Азия, които наводняват страната след Гръцко-турската война, заселвайки се иронично, най-вече на север - в земи освободени от българи например, и както можеш да се досетиш, животът им не е от най-леките, културата им, за да не ти губя повече времето, може се определи като ъндърграунд, а музиката - силно повлияна от ориента (бузукито идва именно от там, за чиниите за трошене не знам), дрезгава, сърдита. История на краутрока, или когато светът нямаше нищо против немци с китари, може да ти се стори по-малко драматична, поне на този фон. А докато се чудя, дали да не разкарам безполезните линкове от сайдбара, ето и списък с последните: Иърс енд Иърс, Фифи Ронг, Газел Туин, Октейв Майндс, Апачи Сън, Милки Ченс, Беа.

Снимката не е манипулирана или, не дай си Боже, компютърно генерирана. Конструкцията в белгийския Борглоон е моделирана като църква, но много по-невидима на фона на ландшафта и много по-значима като символ от традиционните здания. Църквата може да не е истинска, но как може да изглежда едно (не)обикновено училище показва Бярке Ингелс, който преобразява гимназията, в която е учил. За 40 години най-високата сграда в Йоханесбург преминава през две шокиращи промени - от престижен адрес за белите до пропаднал бордей и преоткриване и възраждане - любопитна и поучителна история отвсякъде. Една от архитектурните ми страсти, за която само се каня да отделя повече време и място - модернизма, тук получава три акцента, но и трите бетон - проект, посветен на соц архитектурата, засега с материал от Румъния, Молдова и България, чакаме още; грубата красота на бруталистичните стадиони, първите храмове на спорта с цялата си грандиозност и голота; къщата с колоната в Патагония. Защо пък да не се издокарам дори със съответния фототапет? Мисля, че посъбрах доста материал за новата ми най-любима професия - скаут на филмови локации.

Предизвикателствата на модерния живот и колко трудно е понякога да си в час: мисвак, стъбълцето, традиционно от векове за арабския свят, като съвременна алтернатива на четката и пастата за зъби; хипстърският градски транспорт не е обикновения ти градски транспорт, в Сан Франциско, разбира се, фууд трък, същински трансформър от Пежо и как изобщо са се променили (и пораснали) няколко класически модела от първото си появяване по улиците до настоящите издания; цял офис с голи служители, уви само първоаприлска шега; психология на бутоните в градска среда, които не правят нищо, какво показва световната (зло)употреба с емоджита и какво не им е наред на канадците; какво човечеството причинява на родната си планета (забележка: все още си нямаме друга); как Китай използва строежите на стадиони за да стъпи в Африка, докато света гледа с ужас към Ислямска държава, Саудитска Арабия, където на почит също е салафизма, унищожава историческа Мека за да строи хотели, от които дори Слънчев бряг би се засрамил; Швеция пък опитва да опази изчезващия елфдалиански език (нищо общо с елфи, но пък на мен ми харесва мисълта); Волфрам, който беше нарочен за убиец на Гугъл преди време, но не стана, сега иска да ти каже какво има на картинката.

Ще си спестя цял постинг, но ще оставя линк към снимките от една скорошна разходка до Мюнхен и околностите му.

За да блеснеш с някакви познания, а не само с безупречни маниери и възпитание, следващия път като седнеш на маса: индийското къри не е съвсем, даже изобщо не е типична индийска манджа, Америка открива пицата не чак толкова отдавна, какво прави нюйоркските бейгъли най-вкусни, предразсъдъците, родили странна мексикано-китайска кухня, къде в Лондон може да си напазаруваш като за кралската трапеза и защо пък да не си сготвиш многообразно, образно казано.

Нийл Деграс обяснява на американците неща, които ти, като редовен читател на Преди еврото, разбира се, отдавна знаеш, но новната е, че българското левче цака долара в поне една категория. Иначе, най-красивите банкноти от цял свят за миналата година (има такава класация, да) са тук и наистина има чудесни екземпляри.

За да не кажеш, че си мълча за феминизма, искам да ти покажа какво се случва в Исландия като отговор на на пръв поглед дребен инцидент с обидни коментари - истинска вълна от #FreeTheNipple солидарност, в която се включи дори местна депутатка. Така, като вземем предвид населението на страната (колкото Пловдив), ако си цъкнал на всички линкове от предното изречение и шефа не те е изловил, може спокойно да приемем, че си видял всички исландски цици, честито! Както виждаш обаче картинката над абзаца си е съвсем облечена, което обаче не пречи на Инстаграм да я изтрие цели два пъти от профила на Рупи Каур, демек говорим за един различен случай, може би още по екстремен от това с гърдите. Абе, обърни внимание на тая Рупи. Но понеже обичаме цици повече от всичко, нека се върнем към тях и им отдадем заслуженото с проекта на Келси Бенет.

Сипи си един индия пейл ейл и чети нататък, то не остана много, така или иначе: краудфъндинг за пивовари, онлайн подкаст за същите, сладолед с бирен вкус за малки и големи (бира със сладолед си има отдана в пражката кръчма У Медвидку), едва ли ти се е вярвало, че ще пусна видео от Бразди, но ей на - за българския хмел, бирата в СССР от Втората Световна в цели три части, бира за Севиче (и за севиче), футболните бутилки (аз щях да се справя по-добре обаче), курсова работа за бохемско-баварската история на лагера и, сигурно се повтарям, но го правя за себе си, каталозите с изпитани рецепти на Брутоуд и Биърсмит.

Орхидея, порцелан, семинар, авокадо... ах ти, мръснико, внимавай с нецензурните думички!

Змаеш ли, че във всяка вкусна смокиня, която хапваш, има по една разложена оса? Чакай, чакай, историята е много по-нюансирана и, ами, пълна с неща, които никога не си предполагал, че природата може да измисли.

12.5.15

Джентълмените от Еускади

Когато през 1914 г. Били Барнс акостира в Билбао, той е нещо като бежанец - с влизането на родната му Великобритания в Голямата война футболът в страната на практика спира, а Испания, както обичайно терсене, е в един от редките си и кратки периоди на политическо спокойствие. Кариерата на Барнс като футболист преминава през Уест Хем (още като Темз Айрънуъркс, интересна история сама по себе си, която ще оставя за друг път), Шефилд Юнайтед, Лутън Таун, Куинс Парк Рейнджърс (където нападателят е избран за един от 100-те най-велики на всички времена) и приключва в Саутенд, а сега е пред първото си предизвикателство като треньор. По-малкият му брат Алфред Барнс, вероятно заради инцидент в детството, при който губи единия си крак, избира кариера в политиката, избран е за депутат няколко пъти и заема поста министър на транспорта в лейбъристкото правителство на Клемент Атли след Втората Световна (и между два мандата на Чърчил). Уилям обаче, поне за мен и поне за целите на този постинг, оставя по-ценна диря в историята.

Макар първият футболен мач в Испания да се е играл много по-рано, през 1870-те, далеч на юг в Андалусия между английската управа на мините в Рио Тинто и на железницата, свързваща ги с близкото пристанище Уелва, именно баските са фундаментални за испанския футбол през първата половина на 20. век, след която в него започва да се усеща влиянието най-вече на "вноса" от Южна Америка, но и на няколко ключови унгарски играча. Еускади, и в частност Билбао, също поддържа близки отношения с Великобритания. Старото пристанище на града Ел Аренал в продължение на векове осигурява търговията между страната и британците, които впоследствие управляват и местните металургични предприятия. За разлика от съседния Сан Себастиян, плячкосан от английската армия след "освобождението" си от французите по време на една от Наполеоновите войни, Билбао е пощаден и опазен, включително и при последвалата Първа Карлистка война - падналите британци са погребани в местността около брега ба река Нерион, получила името Кампа де Лос Инглесес, където до построяването на първия предназначен за футбол стадион в Испания Сан Мамес местните за пръв път ритат топка, а сега се издига музеят Гугенхайм. Не малко баски младежи получават образованието на Острова - именно те са основателите на Атлетик (с неслучайно английски правопис на името), а местните предприемачи, сред които един от спонсорите на Атлетик в онези първи години - фамилия де ла Сота, продължават да поддържат бизнес отношения и да подпомагат Антантата по време на същата тази Първа Световна, прогонила Били Барнс от родината му. За разлика от Андалусия, билбаоските футболни ентусиасти не позволяват чужденците да капсулират играта за себе си, напротив, както отбелязва отличния познавач на испанския футбол Джими Бърнс в хрониката си Ла Роха, използват мачлетата край реката да се социализират с англичаните. Клубът, станал нарицателен с продуктивната си школа кантера и политиката да допуска в редиците си само с родени в Страната на баските играчи, както и стилът му на игра обаче се формират именно под английско влияние - един от няколкото парадокса в историята му.

Мистър Барнс налага желязна дисциплина и отборна игра, дълги пасове и бързи атаки по крилата. Вратарят Ибарече, безкомпромисната защитна двойка Солаун и Уртадо, черноработникът Егия и гигантите Белаусте и Рамон в средата на терена и нападателите Исета, Херман Ечевария, Апон, Суасо и, разбира се, Рафаел Морено Арансади - Пичичи донасят на Атлетик три поредни Купи на края - през 1914, 1915 и 1916 г., дублирани с титли от не по-малко интересното регионално първенство в конкуренция с отбори като Аренас Гечо, Расинг Сантандер, Спортинг Ирун и Реал Сосиедад. След последната от тях обаче Барнс е все пак мобилизиран и трябва да напусне - показателен е фактът, че червено-белите решават да не назначават нов треньор и изчакват Били, който се завръща през 1920 г., като остава начело един сезон, през който взима още една Купа. Испанската лига все още не е основана - това се случва едва през 1929 г., а честта да спечели първия дубъл има друг английски джентълмен, и то архетипен - с бомбе, мустаци, костюм и пура в устата, Фред Пентланд. След напускането на Барнс, управата на Атлетик търси нов мениджър, нормално - англичанин, с обяви в Дейли Мейл и Спортинг Лайф, но го намира наблизо - Пентланд води Сантандер в предишния сезон. При двата си престоя начело Фред печели общо 5 Купи и 2 титли в Ла Лига (записва и рекордна победа с 12:1 срещу Барселона), а в Испания води успешно и Реал Овиедо и столичния клон на лъвовете - Атлетико Мадрид.

Първото участие на испанския национален отбор на Олимпиада е на турнира в Антверп 1920, игри белязани от недопускане на спортисти от държавите, загубили Голямата война, в т. ч. България. Отборът е съставен предимно от баски (13), каталунски (4) и галисийски (3) футболисти - от севера на страната, където по онова време вече се играе на трева, за разлика от прашните терени на юг. Испания бие Дания в първия мач, но отпада след загуба от Белгия във втория. След финала, завършил впрочем скандално, в който домакините печелят титлата, на иберийците се открива възможност да се борят за медалите - по системата Бергвал, нещо като репешажи, даваща възможност на отборите, отстранени по пътя от шампиона да се класират по-високо. Испания бие поред Швеция, Италия и Холандия и се окичва със среброто - успехът няма да бъде надминат чак до европейската титла 44 години по-късно. Героите са Белаусте и Пичичи, и двамата състезатели на Атлетик Билбао, а голът на първия срещу Швеция, при който забива топката във вратата с глава и четири защитника на гърба, както и агресивната, непримирима игра на всички, става повод холандски вестник да нарече испанците за пръв път Ла Фурия.

Хосе Мария Белаустехихойтя Ландалусе (добе дошъл в забавния свят на баските фамилии; Телмо Сараонандия Монтоя например е името на друг славен билбаоски нападател, добре, че играе през 50-те, когато Франко забранява баските фамилии и става известен просто като Сара) е едър, здрав младеж, Пичичи, чийто прякор значи малко пате, е дребен, слабоват, играе с бяла кърпа, превързана около главата - шевовете на първите топки са груби и лесно причиняват прорезни рани. И двамата идват от добри семейства и получават консервативно католическо образование, в пълен контраст с ролята на футбола като двигател и символ на новото срещу закостенялото и ретроградното в останалата Испания. Католицизмът, при това в лицето на Йезуитския орден (създателят му Игнасио Лойола е баск), са в основата на баското самосъзнание и същност. След като спира със спорта Белаусте се отдава на юридическа кариера и е виден активист за независимостта на Еускади. Съдбата на Пичичи е нелепа - умира едва 29-годишен от тиф след порция развалени стриди (ноут ту селф: внимавай с тапас баровете в Билбао), но славата му на голаджия го надживява и, въпреки че никога не е играл в Ла Лига, на него е кръстена наградата за голмайстор на сезона в испанското първенство.

Испанската гражданска война и победата на Фалангата са тежки времена за баските. Републиканското правителство на Хосе Антонио Агире (самият той играл за Атлетик) събира нещо като национален отбор на Еускади, чиято цел е да обикаля Европа и популяризира каузата на баската нация - сред отзовалите се са братята национали Луис и Педро Регейро, нападателите Лангара и Горостица (голмайстори в лигата съответно 3 и 2 пъти), Педро Аресо и Серафин Аедо, вратарят Бласко, Анхел Субиета, Ирарагори. Отборът играе първия си мач в Париж само две дни преди бомбардировката на Луфтвафе на бискайското градче Герника през април 1937 г., вдъхновила Пикасо да създаде едноименната картина пак там само месец по-късно. Турнето продължава в Чехословакия, Съветска Русия, Норвегия, а накрая и от другата страна на океана, където Еускади участва един сезон в местното първенство. След края на войната повечето от играчите избират живот в изгнание в Аржентина и Мексико, а някои, като Горостица и Ирарагори, се завръщат в Испания. Макар терорът и подтискането на различните народности в страната, най-вече баските и каталунците, да са характерни за властта на консервативния националист Франко, концепцията му за тях е любопитна - като неразделна част от испанската нация, хората от различните региони имат различни роли. На по-едрите, борбени баски се пада тази на воините. Именно такъв е и образът на националния отбор - Ла Фурия - мощен, агресивен, непримирим, който се харесва на диктатора - такъв, какъвто демонстрират футболистите от земите на баските. Впрочем споменатата по-горе наградата за голмайстор получава името Трофей Пичичи от про-франкисткия мадридски Марка през 1953 г.

Историята на Атлетик няма да е пълна без последния засега върхов момент. През 1981 г. начело на отбора застава Хавиер Клементе - талантлив бивш футболист на отбора, чиято кариера е прекратена рано-рано от ужасна контузия, но също така и вярващ католик и баски националист (не бих могъл да пропусна тези факти, разбираш). Отборът, който сглобява, печели две поредни титли - през 1983 и 1984 г., втората гарнирана с Купа на краля, отчайвайки Барселона, в която блестят звездите на Марадона и Бернд Шустер, и Реал Мадрид, където вече се прехласват по Петорката на Лешояда - 5 играчa от школата на клуба, предвождани от младия Емилио Бутрагеньо. Знаеш как - с твърд, понякога груб футбол, борба до последно и някоя и друга хитрост (Клементе наводнява терена на Сан Мамес преди мачове с по-технични отбори). Не точно като завършека на осемдесетарска спортна комедия, но, хей, животът никога не е бил нищо подобно на тинейджърските комедии.

28.4.15

Разни фотографи 35

Един от отговорите, които със сигурно можеше да чуеш от мен при интервю за работа, поне доскоро, беше, че не обичам да оставям нещата недовършени. Междувременно мейлите на няколко месеца просто отиват в папка Архив, красиво обзаведеният апартамент си чака первазите от вътрешната страна на прозорците вече трета година, а казанчето за домашна бира стои в ъгъла - трябват му само няколко кранчета и врътки за да заработи.

Постингите в този блог се подготвят бавно и внимателно, но се пишат бързо и между другото. Не, че те интересува, все пак просто боря усещането за незавършеност.

Петя Шаламанова, Ноел Освалд, Стефан Василев, Джоакино Дел Ерба, Ракел Пеликано, Мелиса Картахена, Чарли Енгман, Елен Неврокопска, Томас Дод, Йенер Торун, Хайди Ливайн, Тим Тадър, Владимир Нечипоренко, Пабло Лопес Лус, Лейла Бърни, Джослин Бейн Хог, Ангелина Невская, Ян Земанек, Миранда Леман, Екатерина Ожиганова, Алан Паудрил, Родолфо Асин, Мирослав Белев, Адриано Невес, Фейв Уайз, Марвин Клайнемайер, Стефани Карильо, Милър Родригес, Вивиан Фу, Сара Баба.

Джако Василев, Габор Ердели, Наталия Москера, Гонзало Бенар, Юрий Шевченко, Руван Вайесория, Александр Лапушинский, Никола Жандрен, Атиша Полсън, Мариус Фийт, Андрей Голузенков, Максим Гуселников, Владимир Архипов, Давид Бенолиел, Рори Пейн, Дамир Ариков, Матю Ханъл, Нико Стинге, Павел Аплетин, Рупърт Ламонтан, Веса Пиханурми, Матю Лийфхийт, Емануела Милячо, Гудин Грийн, Джойс Тенесон, Сам, Логан Дилейни, Карломан Масидиано Сеспедес.

Петрос Кублис, Тамаш Дежьо, Кени Баркър, Фабиане Лазарески, Джон Мойър, Жаклин Де Милиа, Джа Тексън, Джоузеф Дел Дука, Зуфар Валиев, Михаил Батеньов, Катрин Сервел, още Клео-Никита Томасон, Хендрик Крьонерт, Жан-Мари Фреанчески, Констанца Джанкинто, Максим Максимов, Инго Кремел, Холи Керт, Чарлс Уорън, Естер Мендес, Огино Таро, още Андрей Станко, Ули Дункел, Уолтър Аюс, Кристоф Полочек, още Карлито Скилиро, Щефан Гезел, Еманюел Орен, Жулия Пюиг, Том Хайдер, Исиар Караско.

Тим Франко, Ребека Личфийлд, Бен Макрей, Дорота Горецка, Ърни Пасуотърс, Тод Еърспийд, Ян Рабание, Кристиан Либранд, Никълас Рауцен отново, Гордън Тейт, Яник Десмет, Сан Ку Ванг, Ананя Танту, Илона Шевчишина, Наги Сакай, Ернан Торо, Ногани Мур, Джъстин Робинсън, Емили Куош, Дато Коридзе, Даря Чачева, Жереми Клос, Андреас Возница, Йеве Холтхаусен, Джанлука Мости, Марко Микиелето, Луиджи Висконти, Мурат Еминолу, Оливер Юнгман, Роже Мишел Фишман, Воутер Стройф.

Арис Джером, Николай Колев, Мохамед Сатар, Дария Ендресен, Ерик Суонсън, Катарина Юнг, Себастиан Людке, Шон О'Нийл, Рахул Амин, Кам Атрий, Рон Дресъл, Херман Роке, Доминик Гарбан, Лаура Ненц, Ренан Монтейро, Игор Бурба, Кристофър Томас Мур, Лукаш Цирвус, Фред Мейлан, Ана Цупяк, Свен Кречмер, Кристобал Мояно, Сюзан Хелън Стебен, Ерик Флек, Ромен Бурван, Дани Лейн, Александер Хайц, Михал Будабар, Сьорен Солскяр, Мари-Луиз Табак, Еду Гомес.

Родриго Ериб, Евгения Карика, Никола Вандеберг, Джихан Алпгирай, Аушра Рекашюте, Себастиен Беген, Мишо Йовачич, Джозефина Биети, Фредрик Селберг, Джузепе Чикала, Бил Хъдсън, Роман Коев, Йенс Шмид, Михал Коралевски, Дамиано Ерико, Балджит Сингх, Гая Франчиози, Ибрахим Кьосейомер, Йонатан Пунтеволд, А.К. Никълас, Роберт Випьор, Павел Шенк, Ола Аджани, Джон Куок Нгуен, Никита Корохов, Рикардо Мелосу, Карлос Ерехон, Яна Новак, Джо Реал, Христина Димитрова, Менелик Пъриър, Шърман Орендорф, Сара Биле.