25.12.13

Мраз

12.12.13

Стареенето на пластмасата

Шест еднакви сини ризи, три еднакви черни суичъра, никой няма да забележи, никой няма значение.

Прегъвам лист хартия на две. Отдясно пиша имената на тези, които съм предавал, отляво - на тези, които са предали мен. Кратка биография за наивници, световен стандарт.

Кръвта от дланта ми потича по-силно. Няма страх, няма гняв, само умора. Откъсвам кухненска хартия и я увивам около ръката си. Лягам на дивана и оставям умората да победи.

Ще се събудя в 6 часа от поредния кошмар, ще сменя превръзката от полепнала хартия с нова и ще тръгна към офиса.

Шест еднакви сини ризи, три еднакви черни суичъра, никой няма да забележи.

Септември 2013

4.12.13

Изчезналите първенства: ГДР

Оригиналният постинг се появи в Три корни преди много време, но толкова си го харесвам, че реших да го препубликувам и тук.

Национални шампионати изчезват не само поради разпадане на държавата, в която се провеждат, но и поради сливането й с друга. С думи прости, поредицата за Изчезналите първенства продължава с изненадващо като спасяване на Ники Михайлов четвърто, бонус издание, посветенo на Германската демократична република.

Както може би си забелязал, спортът е основно оръжие на пропагандата във всички тоталитарни държави, в това число и тези от бившия комунистически Източен блок в Европа, и за постигането на успехи не се жалят средства и усилия. И ако средствата и усилията в страни като СССР и НР България са били титанични, в ГДР те са били десетократно по-големи. За кратката си история Източна Германия участва в едва 17 зимни и летни олимпийски игри, но в класацията по медали за всички времена вече несъществуващатa държава продължава да заема 8. място! Успехите идват предимно в силови спортове като лека атлетика, плуване, спортна гимнастика, бягане с кънки, гребане, колоездене, което се дължи на уникалната програма за допинг в ГДР – със сигурност знаеш за гюлехвъргачката Хайди Кригер, която след години хормонален допинг в крайна сметка решава да смени пола си и сега е известна като Андреас Кригер.

В тази светлина футболът остава някак на заден план, но истината е, че източногерманците имат достатъчно успехи, повече от, примерно, да речем, България. Първенството на страната се провежда под името Оберлига в продължение на 41 години между 1949 и 1990. Второто ниво пък се нарича ГДР-Лига, което иде да рече, че на Изток са били светнати за брандинг номера с Премиършип, Чемпиъншип, Лига едно и т. н. много преди англичаните.

Най-много титли има Динамо Берлин – 10. Клубът възниква през 1954 г., когато на всички играчи на шампиона Динамо Дрезден им е казано веднага да хващат влака за столицата, където са посрещнати с шампанско Роткепхен, шпреевалдски кисели краставички и карти за двуседмична почивка на Златни пясъци. Динамо е ведомствен отбор на Народната полиция и Министерството на държавната сигурност, т. е. ЩАЗИ – нещо като нашенския Левски-Спартак, а председател е самият Ерих Милке. Въпреки това, в следващите 25 години отборът взима само няколко калъфки, за да се стигне до периода 1979 – 1988, когато става шампион 10 поредни пъти. След обединението на Германия клубът изпада в забвение, не на последно място, защото е недолюбван поради връзките си с репресивния апарат на ГДР.

Втори по спечелени първенства е споменатият вече Динамо Дрезден – саксонците някак оцеляват след изнендващия трансфер от 1954 г. и постигат повече от успехите си през 70-те. През 80-те пък за Дрезден играят футболисти като Матиас Замер и Улф Кирстен.

С 6 титли е Форвертс (на немски означава Напред) Берлин. Форвертс е основан в Лайпциг през 1951 г. като армейски клуб, а малко след това е преместен в столицата. Успехите му са предимно през 60-те, но през 1971 г. е наредено ново преместване – във Франкфурт на Одер, за да освободи, така, ако може, мястото в Берлин за любимия на другаря Милке Динамо. След обединението клубът се преименува на Виктория.

Карл Цайс Йена, Магдебург и Висмут имат по 3 титли. Въпреки само трите си спечелени шампионата, Йена е начело на вечната класация по сезони и точки в Оберлигата. Висмут се води от Карлмарксщат (днешен Кемниц), но всъщност си играе в близкото градче Ауе, откъдето всъщност избягва преместване в областния център по подобие на Форвертс и Динамо (явно партийните функционери са се вслушвали в народа понякога), а сега се казва Ерцгебирге Ауе.

През 1974 г. Магдебург печели Купата на носителите на купи. По пътя си отстранява последователно НАК Бреда, Баник Острава, Берое (на четвъртфинал с 2:0 и 1:1, в предишния кръг старозагорци са били Атлетик Билбао) и Спортинг Лисабон. На финала пред едва 4600 зрители в Ротердам (познай, дали на феновете от ГДР е било разрешено да пътуват) Магдебург бие Милан с 2:0 – автогол на Ланци и попадение на Волфганг Зегуин. През 1981 г. Йена губи финала в същия турнир от Динамо Тбилиси, като преди това отстранява Рома, Валенсия и Бенфика. През 1987 г. Локомотиве Лайпциг бие Гленторан, Рапид Виена, Сион и Бордо за да стигне до финала в Атина срещу Аякс, от който и пада с 0:1, като гола за холандците отбелязва някой си Марко ван Бастен.

Първият мач на националния отбор на ГДР, който кой знае защо играе традиционно в синьо, е срещу Полша през 1952 г. (загуба с 3:0), а последният – на 12 септември 1990 в Брюксел срещу Белгия (победа с 2:0). За първи и единствен път ГДР се класира за Световно първенство през 1974 г. Предварителната група е истинско изпитание за ръководителите на “демократичната република” от чисто идеологически съображения. След победа с 2:0 срещу Австралия, източногерманците трябва да играят на Олимпийския стадион в Западен Берлин с Чили (в Чили властва Пиночет, а националният отбор се класира, след като Съветският съюз бойкотира квалификационния бараж) – мачът завършва 1:1. В третата среща обаче за пръв (и в крайна сметка отново единствен) път един срещу друг застават отборите на Западна и Източна Германия. Пред 60 хиляди в Хамбург с 1:0 изненадващо печели ГДР, а автор на легендарния гол е Юрген Шпарвасер. Във втората фаза на турнира източногерманците падат от Бразилия и Холандия и правят равен с Аржентина. Шампион, както знаеш, става Германската федерална република.

ФРГ става шампион и през 1990 г. – в състава са единствено западногерманци, тъй като националният на ГДР все още съществува. Планиран е мач между двата отбора, с който трябва да бъде отпразнувано обединението, но той така и не се провежда от съображения за сигурност. Обединен германски отбор участва едва в квалификациите за Евро 1992 с бившите източногермански национали Матиас Замер, Томас Дол, Андреас Том и Улф Кирстен.

През сезон 1990/91 се провежда първенство на Североизточния футболен съюз, чиято цел на практика е да определи кои източни отбори ще се класират в обединената Бундеслига (Ханза Росток и Динамо Дрезден), кои ще отидат във Втора (класираните между 3. и 8. място) и кои (местата от 9. до 14.) – по-надолу.

След обединението единствено Ханза и Енерги Котбус от всички източни отбори се представят що-годе добре, движейки се нагоре-надолу между Първа и Втора Бундеслига. А Росток и Котбус всъщност нямат каквито и да е успехи от ГДР времената. Всички, ама всички по-известни отбори се сриват до регионалните аматьорски лиги и понастоящем проблемите им се свеждат до това, как да вържат бюджета и как да се справят с крайнодесните си фенове. Добре, че преди няколко години Германският футболен съюз създаде Трета Бундеслига, че да могат някои от тях да се хвалят, че играят профи футбол. Нещо като отборите от нашата Арефеге.

27.11.13

Разни фотографи 31

За малко се връщаме към поредицата. Този път за (пред)последно.

Закари Снеленбъргър, Цвета Видева, Жан Филип Зи, Лий Лидейр, Алиле Дара, Мариса Джой Педън, Алесандро Алберт, Марко Микиелето, Джанлука Фелини, Бруно Бурел, Дарио Састре Мартинес, Клаус Пихлер, Иля Генкин, Кристина Гарсия Родеро, Мурбо Даглдиян, Владислав Спивак, Илона Шевчишина, Егор Кузмин, Хелминадия Джабур, Артуро Писа, Браянт Остин, Дарис Кахяди, Вероника Дурбакова, Луис Ортис, Клаус Лайдорф, Валтер Хирш, Виталий Раскалов, Мохамед Алсултан, Луис Криспино, Мариела Амабили, Крис Арнейд, Раян Кени, Арне Свенсон, Шантал Недерзихт, Игор Билик, Алберто Гулиеми, Едуардо Искиердо, Фабиола Замора, Есен Тунар, Тобиас Регел, Ричард Калвар.

Стефан Милев, Анастасия Чернявски, Пьотр Колчин, Шарлек, Константин Сорокин, Варуньо Тонгди, Мартин Виланд, Наталия Кушева, Сатоки Нагата, Винсент Петерс, Вегард Брейе, Уили Рицо, Майкъл Стивърсън, Марк Хом, Оуен Джеймс, Калогеро Камалери, Карина Милк, Лаутаро Гарсия, Георги Андинов, Скот Аларио, Никола Де Луиджи, Урко Суая, Бен Грийм, Луиза Прадо, Нич Ханс Макелрой, Матю Долс, Света Иделсон, Сурияпон Сриампай, Доминик Уолтър, Томас Прискорн, Коул Бараш, Фред Мейлан, Сузана Спонгберг, Франсоа Ротже, Кшищоф Боровко, Жорже Лепастьор, Фернандо Занони, Джордан Свеке, Раул Дап, Емануеле Д'Анджело, Федерика Сербарено. Игор Воробей, Дъглас Суински, Валдемар Вийнхол.

Тимъти Арчибалд, Марта Стренг, Габриеле Галимберти, Давид Орнийос, Маркос Ривас, Коа До, още Тери О'Нийл, Елоа Гате, Лора Барисонци, Клаудио Оливерио, Тайлър Юдал, Емануел Росарио, Езра Спъриър, Хайме Монфорт, Тим Пайл, Даниеле Калпентрас, Бен Цуй, Фьодор Шмит, Фабриция Милия, Шувей Лю, Питър Худжар, Манджари Шарма, Кирил Станоев, Йота Константиниду, Долтън Кембъл, Скайлар Лийф, Масаши Вакуи, Анастасия Волкова, Руслан Якубов, Екатерина Григориева, Йоргос Мавропулос, Акихиса Накамура, Артур Белбо, Андре Кертеш, Резо Озер, Ксения Алексеева, Марк-Меир Палукщ, Лайза Манделъп, Настася Дусапен, Мирек Галагус, Киара Мадзоки, Андреас Бергман, Фернандо Десилис, Жорис Киреджиан.

Влад Ефтение, Маркус Йенемарк, Шахидул Алам, Каръл Бекуит и Анджела Фишър, Алехандра Кинтеро, Марко Главиано, Бела Боршоди, Марио Пучич, Аравинд Кришнасвами, Фернанда Рапа, Сергей Литовкин, Дмитрий Елизаров, Дамиен Мон, Тристан Бийдън, Ана Мак, Ефлин Ченг, Татяна Путятина, Бенджамин Малек, Юлиан Краковяк, Дачиан Гроза, Хорватиу Сава, Лорена Моран, Михаил Параходов, Томи Чейс Лукас, Юри Брут, Оливие Машадо, още Сергей Рогов, Даниел Мърта, Бахар Дениз Ериш, Даниел Ернст, Атит Парауонгмета, Кристиан Уиткин, Давиде Падован, Леона Сноу, Джейми Нелсън, Леонтин де Страдивариус, Кейлин Молчън, Чарли Броуфи, Рони Ривър, Ирина Колесникова, Изабела Розендал.

Роланд Андраш Флинта, Тамаш Дежо, Сабина Табакович, Стан Малиновски, Дейвид Бърдсонг, Аня Геа Сладич, Марта Каролина Васик, Александр Падежов, Скот Леон, Том Лейн, Зейнеп, Алваро Мари-Томпсън, тъмблърът на Мерлин Бронкс, Алекс Уесли, Оскар Сапирайн, Коуди Айхълбъргър, Андрю Миксис, Мишел Бресан, Роберт Гришек, Кармен Палермо, Сергей Бетц, Томас Бургграф, Алесандра Джеревини, Лусиано Инсуа, Даниа Шихаб, Анете Першон, Стив Макей, Хасан Рихтер, Ана и Марек, Паскуале Мария Салерно, Скот Бърнс, Карина Лидия, Матьо Сезар, Констанс и Ерик, Анастасия Егонян, Дейвид Брийн, Лолита Шарун, Джими О'Донъл, още Виктор Скоробогатов, Ноа Верхофстад, Хироюки Огура, Вики Кинг, Станислав Кучерявенко, Лина Руденко.

Гавин Глейв, Нуно Мота, Дейвид Гътенфелдър, Емануеле Касина, Александра В., Томазо Спига, Лорън Ланкастър, Джени Броу, Щефен Бьотхер, Ейприл Масиборка, Дейвид Уайл, Тундей Мена, Каръл Джеръмс, още Крейг Стюарт Айзенбърг, Федерико Нардели, Юме Сиан, Самуел Естевес, Брайс Портолано, Денис Горячев, Андрю Къртис, Коуди Уебър, Антонио Родригес, още Юлия Черних, Рикард Сунд, Томислав Доленец, Анатолий Татаренко, Рикардо Бандиера, Антъни Уолъс, Антонио Андраде, Ода Карлсон, Клара Матами, Якоб Сьоман Свенсон, Аманда Калкоун, Делия Симонети, Лара Бакиега, Силвия Пива, К. А. Рубиани, Игор Клепньов, Бент, Катрин Мендес, Мачей Топорович.

Анели Ванденел, Лари Сълтан, Тамаш Хайду, Ксения Сазанович, Наташа Горник, още Алиса Вернер, Бланка Галиндо, Мат Бел, Алексей Малъйшев, Валдемар Загорски, Александер Косте, Патрик Кас, Севда Алберс, Олга Марковска, Ивън Лейн, Алекса Абело, Хендрик Крьонерт, Емир Йозшахин, Михаел Магин, Шанън Мофит, Саша Хьохщетер, Прабху Дос, Марина Зефирина, Роджер Росел, Киара Еспозито, Моника Витовска, Арно Лажони, Сергей Батурин, Саша Хютенхайн, Рей Трахано, Рейчъл Вели, Даниеле Роси, Виталий Сорокин, Ади Хавус, Даниел Мартинес, Даниел Михалек, Никълас Нойзнест, още Микаел Янсон, Сергей Артов, Виктор Диа, Коуди Коб, софиянците на Вихрен Георгиев.

Лусия Ереро, Денис Будков, Еспен Расмусен, Марк Хънтър, Ричард Тъшман, Рене де Хан, Кристоф Бусамба, Константинос Сотириадис, Алфонсо Алмендрос, Лотъс Джоузефин, Влад Бирду, Естебан Гонзалес, Росарио Пулизи, Франк Уайт, Робин де Пуй, Мартин Цурмюле, Анна Аврамич, Дейвид Мейзъл, Жил-Мари Цимерман, Гжегож Пьондзих, Давид Жупанц, Стефани Алвес, Елизавета Смех, Максим Бабенко, Глеб Филатов, Херт Йостенс, Джо Грабовски, Бъки Кошони, Греъм Алън, Андрей Корольов, Дмитрий Лошагин, Иймън Фарел, Алисия Савидж, Емануел Шоси, Лаура Сгери, Сергей Попов, Джъстин Полки, Полина Полудкина, Сергей Пропияло и още Руслан Лобанов.

Херберт Домбровски, Лариса Даре, Тамаш Халхош, Дан Мур, Рик Ромкес, Масимо Анкор, Анатолий Тур, Сангйок Банг, Елена Монтимъро, Тереза Кин, Каралайн Макинтош, Родриго Випич, Ярослав Дата, Аарън Макилрой, Джон Лоренцини, Роберта Дейвис, Мат Лийф Андерсън, Уил Стюард, Андерсон Зака, Диего Куфер, Люсил Канзава, Джей Моусън, Евгений Малиев, Антонио Хосе Кайе Плиего, Брендън Пауъл, Джон Агкайоли, Мартин Сингла, Тоно Стано, Радек Хика, Бербер Тойнисен, Гейл Килкър, Крис Кларк, Род Росете, Мари-Клер Монтанари, още Павел Самохвалов, Алекс Королковас, Бабак Гемиан, Дийн Лейвъри, Морджин Хейнър, Петър Шебеста, Николас Макейра, още Каролина Патерностро, Маги Стебър, Джошуа Маккарън, Пиеро Тофано, Били Мънди.

Софи Старзенски, Джеси Коска, Майкъл Бенатар, Манфреди Джоакини, Филип Раялс, Джени Боот, Ричард Ериксън, Джъстин Фризен, Сара Херманс, Катя Кемниц, Арне Вален, Джеймс С., Арис Джером, Саманта Фигероа, Линда, Мартин Ковалик, Улф Фогелхамар, Андрей Гнездилов, Роже Фрай, Гървин Пюз, Игор Клепньов, Стефано Брунески, Леонор Валенте, Пиер Еван, още Кристиан Ингросо, Гуидо Джинебри, Майкъл Круз, Мартин Мулдер, Ейла Мей, Брет Джакман, Никол Хил, Златимир Араклиев, Даниела Миденге, Дженифър Амо, Лойд Роузън, Матео Кораца, Паоло Сантамброджио, Ян Филип Ернандес, Йованович, Робърт Бъркби, Наталия Ускова, Микаел Румиз, Адриан, Матилда Еберхард, Алекс Макхоуми, Сара Маутоне, Максим Балестрос, Брейдън Олсън.

Олес Романюк, Джордж Стайнмец, Андреа Йестванг, Петер Кааден, Анемарайке ван Дримелен, Матю Портър, Джейсън Джеймс, Кристина Ноел, Джесика Тремп, Крис Клоуз, Стефано Джирарди, Жизел Санфеличе, още Атило Д'Агостино, Александер Мехов, Рон Холдън, Елена Можарова, Лидия Естепа, Уилям Патрик Бътлър, Арно Нолен, Франческо Назардо, Тал Ревиво, Джош Соскин, Хавиер Авила, Зак Стайнич, Деян Стефанов, още Елена Ковальова, Жолт Михалек, Йонатан Хокло, Коул Бараш, Хенк ван Каувенберг, Мариано Ренела, Светлана Кондратович, Антони Хуус, Хана Дейвис, Марк Доун, Петър Сойка, Раул Видор, Шон Розентал, Игор Тертъйшнъй, Юрген Ангелов, Майкъл Нго, Лоик Ле Кюре и нефотографите.

19.11.13

Преди еврото: Гибралтарски паунд

Следващата валута в поредицата е... не, не е Украйна по един куп причини. Не е много вероятно, но поредната криза в отношенията между Испания и Великобритания по повод Гибралтар може да прехвърли Скалата в активите на Мариано Рахой. Казах, че е малко вероятно, ок? Успокой се.

Британският паунд замества реала в Гибралтар след Испано-американска война от 1898 г., а през 1927 г. задморската територия започва да печата собствени банкноти. За разлика от шотландския паунд обаче, гибралтарският, оказва се, не е законно платежно средство във Великобритания.

Актуалната емисия е от 2010 г., като подобно на предишните на аверса на всички номинали е изобразена кралица Елизабет II. На вниманието ти, да си сравняваш портретите на Лиз - петолирките от 1988 г., 1995 г. и настоящата. Всъщност, трите чудесно обобщават еволюцията в дизайна на банкноти в целия свят, не мислиш ли? А сега да преминем към по-любопитните реверси:

Започваме със средновековната мавританска крепост, която се извисява над града. Предвид разположението си Гибралтар е едно от последните места, които испанците отвоюват от арабите при Реконкистата - през 1462 г., а след Войната за Испанското наследство и Утрехтския договор от 1714 г. става британско владение.

Испанците не се примиряват и през следващите години правят 14 опита да отвоюват Скалата. Последният (засега) е известен като Голямата обсада - продължила 3 години и 7 месеца между 1779 и 1783 г., това е най-дългата обсада, на която британската армия устоява в историята си. Военните действия, ще се изненадаш, са част от Американска война за независимост. 10-те паунда изобразяват решителния момент, когато на 13. септември 1782 г. еннайсе кораба с 30 хиляди испански и френски моряка и още толкова на сушата с 86 оръдия нападат крепостта пред погледа на 80 хиляди зяпачи, кацнали на хълмовете от испанска страна. Е, провалят се. Ама друго си е да чакаш 2 часа за да минеш границата сега, а!

Историята от двадесетачката е още по-вълнуваща, макар и не на пръв поглед. Изобразява Виктори, но не цигарите, а корабът на адмирал Хорейшо Нелсън, с изпочупени мачти, влачен към брега от друг платноход и носещ мъртвото тяло на капитана, напъхано в каца бренди. Часове преди това, в Трафалгарската битка от 21. октомври 1805 г. лорд Нелсън смазва френската и испанска флота. Битката установява британска доминация по море, но има твърде малко значение за Наполеоновите войни, където французите бележат точка след точка срещу Третата коалиция (да не се бърка с Тройната), преди банкерската фамилия Ротшилд да сложи някое и друго кюлче злато на английска победа и да обърне резултата.

Стига толкова драма, време е за малко туристически забележителности. Слава Богу, оставаме в ниското и никакви крадливи маймуни няма да ни досаждат. Кейсмейтс е главният площад, традиционно ползван за развлечение - от публичните екзекуции, популярни през 19. век, до място, където местни и вносни, работещи в хазартния бизнес, пият, препиват и повръщат по кьошетата.

Кралският бастион (насочен към морето) е с ключова роля за изхода на Голямата обсада, но в момента е просто център за забавления.

Сега вече можеш да извадиш домашното винце и кьопоолуто и да си пожелаем до нови срещи!

14.11.13

Архив: януари, февруари, март 2010

Началото на 2010 година, в чийто край се счупи всичко - твърде злободневно, дреболии, заяждане... не мисля, че бих отделил дори туит за повечето от нещата, на които съм обръщал внимание в блога тогава. Остават митничарските тениски и деня без интернет, псевдо си остават и българските медии.

Личните блогове са толкова 2009-а, а изключването на гугъловия рийдър ги доуби. Не чувствам, че имам недовършена работа тук.

29.10.13

Футбология | екипи

От какво има нужда всяка една фентъзи лига? От екипи, разбира се. Първенството на Обединена България не прави изключение - гледай и се май! (И кликай на картинките за по-голям размер)

Червените обиколиха страната от Бургас до Ловеч и от Етополе до Любимец в търсене на отбор, с който да се слеят, но не видяха очевидната алтернатива по-близо. А екипите на ЖСК ЦСКА се получиха изключително стилни. Стрелката е динамична, като сочи по-силния крак, глава или ръка на всеки футболист. За съжаление при доста от тях тя ще отсъства от екипа (ама не щото са като Дрогба, сещаш се). Спонсорите нямат нужда от обяснение, надявам се.

Обединението на отбори от толкова градове налага спецификата на екипите на Грейт уол, решени в разноцветни квадрати. Любопитен детайл, който не се вижда ясно на визуализацията, е, че фланелките могат да се използват като дъски за Не се сърди човече - чудна разтуха в по-скучните моменти на терена, за тактически разбор в съблекалните след мача или за подгряване на публиката преди него.

Фланелките на Черноморец Варна-Бургас изобразяват сини и бели вълни, в които се плиска логото, гащетата са в цвят "златни пясъци", а чорапите в бледото розово на блок с ваканционни апартаменти за руснаци допълват крайбрежния пейзаж-панорама.

За да аргументирам дорестия цвят и ресните по гащетата ма Ханас Парух ще трябва да бръкна дълбоко в торбата с референциите - за Викторианските пионери на играта и оригиналите от Норт Американ Сокър Лийг. Едно е сигурно обаче - констанци няма да имат бъркане.

Одринските авиатори играят в сиви като фюзелажа на МиГ-29 екипи, декорирани с логото на клуба и кокарда на българските ВВС. Калците ги правим сини, да не е монотонно като коментар на Делов.

Фланелките на отбора от Под уяне и Овча путка са разделени на две - едната страна е отделена за плеядата служебни спонсори, другата отдава почит на географските открития, които синьо-белите (ще) правят в Европейските клубни турнири. А, щях да забравя - пожизнен треньор на отбора е Вили Вуцов и точка.

На пръв поглед изборът на камуфлаж, тип ловджийски за униформа на Сливовишки герой може да се приеме нееднозначно. Причината обаче е прозаична - възстановителните тренировки се провеждат на пусия в Балкана - футболистите хем може да джаснат некое мезенце за вечерта, хем са подготвени да отблъснат фенове, търсещи им сметка за бездушната игра / забраната за внасяне на хладно оръжие на стадиона / ония двайсе лева, дето ги дадоха на вратаря да пусне гол второто полувреме.

За Пирински миньор всичко е казано - чисто черно като свещения чернозем на KLETA MAJKA BALGARIQ плюс уширено лого за още повече респект.

Екипите на Македонска слава от 2013 г. са едно към едно с тези на славната Македония, спряна за титлата 70 години по-рано от фашисткия Левски.

Коронката е много важна, ще ти го потвърди всеки циганин с 12-годишна булка на пазара в градинката пред старзагорската гара, изобщо не питай Симеон II Бащинията. Затова коронките на биройци са изобилни и килнати хъшлашката.

Беломорци затвърждават хипстърския си имидж с ретро, а.к.а. винтидж екипи с връзки на якичката, слим фит кройка и джобчета на ръкавите. Спонсор е 3M, като в "на 3 морета".

Оставаме в началото на 90-те, когато Славия играеше с фланелки на Дарби Каунти, а Тозиневероятен Бобимихайлов (без коса) беше докопал екипче на националния на Дания. Д(унав) е така или иначе под име ново, що да не е и под вънкашност чужда? Титулярен екип от Динамо (Москва), резервен от Динамо (Киев) и трети от Динамо (Минск) изглежда стабилно.

В името на компромиса за Ботомотив се спирам на светло синьото от знамето на Пловдив* (а не от Марица; Марица не е светло синя, глупчо). За спонсор се колебаех леко между Пловдивския панаир и Каменица, но ми се струва, че единственото наистина важно производство в областта има предимство.

Липсата на каквито и да е традиции и история у Лудосветкагорица се тушира с дразнещ дизайн в стила на Умбро от началото на 90-те.

Забавянето на постинга компенсирам с бонус от нови 4 отбора.

Металист Каварна. След смъртта на всички рок динозаври, готови да свирят в Каварна за без пари, стадионът в града може отново (отново?!) да стане дом на елитния спорт. Официалните екипи на метълистите са стари тениски на Флойд/Пърпъл/Мейдън, гащета - каквито има, чорапи - ако има.

Където има метъл, трябва да има и чалга. Димитровград Пайнърс играят във фланелки с леопардова щампа и ръкави на татуси, цайсите са си оригинални, но са зашити на якичката, има и качулка, която уви не се вижда. Гащетата са Армани, чорапите - бели, хавлиени.

Охрид Лайкърс с като Лейкърс (заради езерото, очевидно), но с правописна грешка. Това е първият в света отбор-меме, който се финансира от коментари в 9гаг и преведени руски демотиватори.

Въпреки името Драма е най-покъртително скучното от поредицата градчета в южното подножие на Родопите. Не би било същото обаче, ако клуб, кръстен Каква Поредна Футболна, се окаже в Ксанти, Комотини или Серес. На емблемата е самият Пепи Василев, леко стилизиран.

Малко сервизна информация, за да добиеш пълна картинка - всички, ама всички служебни лица от всички отбори под клетва, положена пред Конституционния съд, са задължени да носят патриотичен комплект.

И за финал (почти), ето я ъпдейтната футболна карта на Велика България.


* По-голяма част от този постинг е писана още в началото на годината, а за довършването на графичната част благодари на скорошната ми безработност. За този сезон и двете съставни на Ботомотив - Локо и Ботев избраха за резервни екипи в светло синьо и бяло, създавайки истински, при все с доста кофти тайминг, life-imitates-art случай (приятно ми е, българският Оскаруайлд).

П. С. Не знам как дузина от екипите, вдъхновили великобългарската колекция, са се озовали в този позорен списък. Нищо не разбират някои хора!