30.9.08

Колизеумът и прочее руини

При стегната програма за да видиш основните забележителности на Рим са ти необходими точно 3 дни и удобни обувки. Метрото има 2 линии, като и двете заобикалят центъра, а маршрутите на автобусите се разкодират бая трудно.

Макар, разбира се, останки да има из целия град, повечето паметници от древността се намират леко на юг от "стария" Рим и на пръв поглед изглеждат отделени от останалите квартали в нещо като античен туристически парк. Това е леко объркващо, защото римляните не са се местили или отделяли историческите сгради от настоящето си. Напротив, градът е растял във, върху и чрез наследството си от времето на империята. Кварталът около Колизеума и Форума е разчистен едва през 30-те години на миналия век от Мусолини, който е увенчал всичко с грандомански мемориал, посветен на краля обединител Виторио Емануеле II, който местните наричат пишещата машина.

Паметникът в момента се ремонтира, но достъпът до него е свободен. Охранява се от ей тия симпатяги, насочили автомати право към народа на Рим и любопитните туристи.

Амфитеатърът на Флавиите е известен като Колизеум заради 35-метровата статуя на Нерон, издигала се пред него в древността и премахната през 6. век от папа Григорий. Построен е за 8 години и открит през 80 г. със 100-дневни игри включващи боеве между гладиатори, лов на диви зверове и възстановки на морски битки. При последваща реконструкция капацитетът му достига над 50 хиляди зрители, над които се разпъвал велариум, предпазващ ги от слънце и дъжд, но била премахната системата, която пълни арената с вода. Най-ниско седяли императорът и висшите благородници, а най-горе - робите и жените. Неколкократно е възстановяван след като претърпява щети от пожари и земетресения.

През 5. век, с установяването на християнството, гладиаторските спекатакли биват забранени и Колизеумът запада. В следващите години е използван за крепост, но през Средновековието е просто кариера за строителни материали за Палацо Венеция, Палацо Фарнезе, Св. Петър. Едва през 1749 г. папа Бенедикт XIV го обявява за свято място заради пролятата там кръв на християнски светци и разрушаването му е прекратено. Трибуните, с изключение на малка част реставрирана наскоро, не са запазени и отвътре театърът е на ниво тухли и пръст. В южната част над хипогеума от бетон е излята част от арената, макар според мен би било по-удачно да бъде изцяло възстановена от дърво и покрита с пясък, както е било в древността.

Според легендата именно на хълма Палатин Ромул основава града. Там са се намирали дворците на императорите.

Кой знае защо, на Палатин и Форума в края на септември сред посетителите преобладаваха групи немски гимназисти. Няма лошо, нека знаят децата.

Почти нищо не е останало от хиподрума Циркус Максимус, за чийто капацитет навремето се смята, че е бил 300 хиляди.

Отгоре - надолу: Арката на Тит и Арката на Септимий Север, разположени съответно в източния и западния край на Виа Сакра на Римския форум, Арката на Константин до Колизеума.

Изглед към Римския форум от хълма Палатин. Вляво е църквата Св. Св. Козма и Дамян, преди това храм на Ромул. В дъното е Базиликата на Максенций от 4. век. Това, което виждаш е едва една трета от оригиналната сграда и пак остава най-внушителната конструкция на форума.

Наоколо са форумите на Август, Цезар, Траян, Нерва, от които най-интересна е колоната на Траян. Издигната през 113 г. в чест на победата на императора над даките, висока 30 метра и със забележителен барелеф. Статуята на Траян на върха, както може да се очаква, е заменена с такава на Св. Петър през 16. век.

Пазарът на Траян от 2. век е един вид първия мол в историята. Над него се издига кулата Торе дела Милицие от 13. век, с която папа Бонифаций VIII желаел да респектира вражеската фамилия Колона.

Една от най-впечатляващите сгради на Римския форум е църквата Св. Лаврентий, в която е вграден портика с колонада от Храма на Антоний и Фаустина. Обърни внимание на това къде се намира зелената врата в църковната фасада. Тя показва какво е било уличното ниво когато е изградена - 6 метра над основите на храма, разкрити при разкопките. Отдолу има още два примера за това как древни постройки са вграждани в по-късни и по този начин са запазени - църквата Св. Никола, в която са вградени колони от Храма на Юнона и Театърът на Марцел до нея, в близост до синагогата на брега на Тибър.

Първоначално се смятало, че това е Храмът на Веста (който всъщност е на Форума и от него са останали едва 3 колони), но по-късно се установява, че е посветен на Херкулес. Намира се до реката и дълго време е използван за църква като пространството между колоните е било зазидано. През 19. век е възстановен в първоначален вид.

Термите на Каракала, малкото останало от Домус Ауреа и катакомбите оставихме за следващото посещение.

Гробът на Св. Кирил в църквата Св. Климент близо до Колизеума. Под нея има светилище на Митра. Интересно, според гайда на Фодорс от 2001 г. входът е 4000 лири, докато сега искат 5 евро (около 120% нагоре).

29.9.08

Добре дошли в (стария) Рим

Първите впечатления от Рим са, че е някак нагъчкан, забързан и вехт. Сградите в центъра са високи, червеникави или бежови, с олющена мазилка, тротоарите са тесни, времето е приятно, а слънцето е ниско и грее силно, което може би обяснява странния контраст в повечето снимки.

За първите 2 часа в града вече имаме достатъчно запомнящи се случки. В кафенето на гара Термини жена в червен дъждобран е заспала с химикалка в ръка на масата до нас, след малко пристига полицай, викнат от управителя на кафенето, буди я грубо и след кратък скандал той и още един колега застават отстрани, чакайки я търпеливо да стане. Ние - не. На касата в магазинче зад Треви, където сме влезли за безалкохолно, възрастна жена ни пуска пред себе си, след което не спира да ми говори поне 5 минути, докато аз кимам учтиво и неразбиращо. Във Вила Медичи попадаме на открито френско мероприятие, на което се натрапваме за да щракна няколко панорамни снимки на града и парка и за да се почерпим с поничка :-) Малко след това имаме нова среща с полицията, която е отцепила площадчето около фонтана на Тритона заради митинг на, поне според мен, някаква националистка партия. 30-ина униформени стоят до сини микробуси и гледат тълпата по онзи начин, по който гаровото ченге гледаше жената с червения дъждобран.

На следващия ден на пиаца Навона попадаме на процесия по случай празника на Падре Пио. В нея участваха служители на местната гражданска защита, явно припознали новия светец за свой покровител, а Краси е натоварена със задачата да снима една група от тях, докато висш свещеник ги благославя.

Точно срещу фонтана ди Треви се намира църквата, в която се помещава българската православна община в Рим. На оградата й могат да се видят десетки закопчани катинари.

Пиаца Навона е запазил овалната форма на стадиона на Домициан, намирал се тук в древността. Площадът се оживява вечер, с улични художници, артисти и чести концерти. Има цели 3 фонтана, най-известния от които е този на на Четирите реки - Дунав, Ганг, Нил и Рио де ла Плата, дело на Джан Лоренцо Бернини, на когото Рим дължи и гореспоменатия Треви и много други свои забележителности. Той, уви, е покрит със скеле и не работи.

Испанските стъпала. Срещу тях се намира улицата с най-скъпите бутици, а отляво е заведението с най-скъп чай в града.

Пантеонът е построен в този си вид през 125 г. от император Адриан, на мястото на разрушен от пожар едноименен храм издигнат от Агрипа. Сградата е превърната в християнска църква сравнително рано, благодарение на което се запазва в най-голяма степен от другите внушителни структури от времената на Римската република и империя. Това, разбира се, не му спестява известни посегателства. Когато папа Урбан VII сваля бронза от портика, за да направи с него оръдия за Кастел Сант Анджело и амвона на ватиканската базилика Св. Петър, Паскуино възкликва "Каквото не направиха варварите, направи го Берберини".

Куполът на ротондата от 43 метра в диаметър (равен на основата и височината) е най-големият в света чак до 1960 г. и остава най-големият от вида си. В центъра му има отвор от 9 метра в диаметър, който е единствен източник на светлина в сградата, проветрява я и има символично значение. Наистина е внушително. В Пантеона са погребани Рафаело и италианските крале Виторио Емануеле II и Умберто I.

Спирка с изненада.

Карето му ходи, нали?

Виа дел Корсо, гръбнакът на Рим, е права улица свързваща Пиаца дел Пополо и монумента Виторио Емануеле II, за който ще пиша по-късно. Около нея се намират повечето забележителности на стария град, като например колоната на Марк Аврелий. Колоната отбелязва победите на императора над маркоманите и сарматите, висока е 29 метра и е куха със стълбище отвътре, а на върха и по-късно е поставена статуя на Св. Петър. Виа дел Корсо не е пешеходна, но изглежда такава привечер.

Един от многото египетски обелиски в Рим - на Пиаца дел Пополо.

В тратория на Кампо дей Фиори цветята на масата са заменени с пресни пеперончини.

Най-хубавото, което може да направиш в този квартал, е да се залуташ из малките криви улички и да надничаш във вътрешните дворчета, където ще откриеш прашни работилници за мебели, сервизи за скутери и тайни чешмички и фонтанчета.

Палацо Куиринале е официалната резиденция на италианския президент. Странно, когато минавахме покрай него, от вътре се чуваха рок барабани на живо.

Кучешки паркинг.

19.9.08

Разни 41

Оставям ти няколко интересни линка и картинки, да не скучаш, докато ме няма. 

Започни с това да разбереш, каква твоята цветна интелигентност. Тествай се тук и сподели резултата.

Улиците на Лион се превръщат в галерия на творци от цял свят и техните собствени улични знаци.

Красивите флагове на японските префектури и общини.

Тичай в супера да провериш дали родните фирми спазват 10-те актуални тенденции в дизайна на опаковки! Или не, чакай, недей - все пак сме в България.

Всъщност постулатите на модерния дизайн са тъпи така или иначе, нали?

Манхата - "земя с много хълмове".

Чернобилската Матрьошка.

Ехо, Америка, Средновековието свърши отдавна - запознай се с метричната система!

Може да има само един. Избраният. Флаг на света. Честно казано не схващам идеята на мероприятието, но ти може да се пробваш. Японските знамена по-горе може да те вдъхновят.

Маккейн, Обама, Маккейн, Обама... трудно е да избереш от толкова много.

Най-накрая може да си водиш секс-дневник онлайн. Стига и да имаше с какво да го запълваш, а?

Упс!

Еко-това, еко-онова, еко-графити. (от)

Дисекция. Не се препоръчва на хора със слаби нерви и чувствителни зъби.

Има една категория шофьори, привърженици на френските марки автомобили, които никога няма да бъдат разбрани от родните астраджии, така както аз не разбирам хората, които пият Загорка. Последната реклама на Рено със сигурност би ги умилила.

Каква фирма е Върджин?

Вечеринка за загубеняци. (от)

Родна реч, Септемврийче, Призраци под виенското колело, Бенджи, Закс и звездният принц, дежурни, манифестации, домино, чавдарчета, пионери, пирограф, Не се сърди, човече, Бързи, смели, сръчни, Турбо, мавзолеят, Комси, комса, котаракът Леополд, крокодилът Гена, Рудниците на цар Соломон, етикети, Емилио Салгари, Балканче - моето детство.

Добре де, как се ползва това?

БМВ? БМВ Изета!

Място онлайн за пътешественици-естети.

"Свободно отглеждани служители" от Ъс Дизайн. Да, знам, че е правено и преди.

100-годишният фото блог. (от)

Уеб минимализъм.

Тук може да гласуваш за това, кои са десетте най-влиятелни дизайн блога... Я чакай, моят го няма!?

Вярвал ли си че мол и къртачна фирма може да поддържат блогове?

Почти традиоционното място, отделено за разни типографски връзки: блог, посветен на прекрасната арабска типография и калиграфия, ес-цет не само не изчезва, но и расте (обичам я тази буква), 25 програмки за управление на шрифтове, брой 111 на Компютър артс проджектс, посветен на типографията и типографите, портфолиото на Сай Скот, какво е общото между Ж, Й, Н, Щ и Ю.

Припомни си добрата стара Баба Яга.

Какви неща може да направи човек с няколко (много) лепкави бележки.

А ако ти е писнало от форумите на родните фотаджии, може да се заровиш в ето този сайт.