Оранжево срещу розово 7

"В блога вече съм писал, както за бяла бира, така и за плодова, макар и в локален мащаб, споменавал съм и Шьоферхофер във връзка с типографското му минало."

"Лятото е към края си, но това няма да ми попречи да обърна внимание на може би най-доброто средство за освежаване през него."

"Ръгбисти, тенисисти, кучета-еднорози и английски футболни отбори от по-миналия век са попадали в поредицата Оранжево срещу розово, а сега е време и за една бира."

"Въпреки превъзходната бира, която произвеждат, немците си падат и по извратени миксове с кола, просеко и енергийни напитки."

Това са си цели четири добри* въведения за този постинг, от които не можах да си избера нито едно, така че най-добре да продължавам по същество.

Шьоферхофер Грейпфрут е на немския пазар от миналата година, но едва наскоро го забелязах в България. Това е първия и единствен засега микс на марката, представляващ равни част класически вайцен и натурален сок от розов грейпфрут със съответно по-ниско алкохолно съдържание. Да, трябва да се примириш с мисълта, че това не е точно бира. Бялата бира има по-свеж вкус и не горчи, поради което е по-подходяща за смесване с плодови сокове. В случая ароматът и сладката горчивина на грейпфрута допълва перфектно вайцена и на практика не може да усетиш коя вкусова нотка от коя съставка идва.

Резултатът е наистина с класи над останалите немски опити в жанра (а те не са малко) и напомня за най-добрите белгийски плодови ламбици. Макар в сайта на Шьоферхофер Грейпфрут да се твърди, че нетипичната за вайцен консумация директно от бутилката е допустима, аз бих ти препоръчал културно да си я налееш в чашка.

* Предвид факта, че за 5 години в гимназията нямам нито една шестица по Литература, не ми връзвай много на подобни приказки.