29.9.08

Добре дошли в (стария) Рим

Първите впечатления от Рим са, че е някак нагъчкан, забързан и вехт. Сградите в центъра са високи, червеникави или бежови, с олющена мазилка, тротоарите са тесни, времето е приятно, а слънцето е ниско и грее силно, което може би обяснява странния контраст в повечето снимки.

За първите 2 часа в града вече имаме достатъчно запомнящи се случки. В кафенето на гара Термини жена в червен дъждобран е заспала с химикалка в ръка на масата до нас, след малко пристига полицай, викнат от управителя на кафенето, буди я грубо и след кратък скандал той и още един колега застават отстрани, чакайки я търпеливо да стане. Ние - не. На касата в магазинче зад Треви, където сме влезли за безалкохолно, възрастна жена ни пуска пред себе си, след което не спира да ми говори поне 5 минути, докато аз кимам учтиво и неразбиращо. Във Вила Медичи попадаме на открито френско мероприятие, на което се натрапваме за да щракна няколко панорамни снимки на града и парка и за да се почерпим с поничка :-) Малко след това имаме нова среща с полицията, която е отцепила площадчето около фонтана на Тритона заради митинг на, поне според мен, някаква националистка партия. 30-ина униформени стоят до сини микробуси и гледат тълпата по онзи начин, по който гаровото ченге гледаше жената с червения дъждобран.

На следващия ден на пиаца Навона попадаме на процесия по случай празника на Падре Пио. В нея участваха служители на местната гражданска защита, явно припознали новия светец за свой покровител, а Краси е натоварена със задачата да снима една група от тях, докато висш свещеник ги благославя.

Точно срещу фонтана ди Треви се намира църквата, в която се помещава българската православна община в Рим. На оградата й могат да се видят десетки закопчани катинари.

Пиаца Навона е запазил овалната форма на стадиона на Домициан, намирал се тук в древността. Площадът се оживява вечер, с улични художници, артисти и чести концерти. Има цели 3 фонтана, най-известния от които е този на на Четирите реки - Дунав, Ганг, Нил и Рио де ла Плата, дело на Джан Лоренцо Бернини, на когото Рим дължи и гореспоменатия Треви и много други свои забележителности. Той, уви, е покрит със скеле и не работи.

Испанските стъпала. Срещу тях се намира улицата с най-скъпите бутици, а отляво е заведението с най-скъп чай в града.

Пантеонът е построен в този си вид през 125 г. от император Адриан, на мястото на разрушен от пожар едноименен храм издигнат от Агрипа. Сградата е превърната в християнска църква сравнително рано, благодарение на което се запазва в най-голяма степен от другите внушителни структури от времената на Римската република и империя. Това, разбира се, не му спестява известни посегателства. Когато папа Урбан VII сваля бронза от портика, за да направи с него оръдия за Кастел Сант Анджело и амвона на ватиканската базилика Св. Петър, Паскуино възкликва "Каквото не направиха варварите, направи го Берберини".

Куполът на ротондата от 43 метра в диаметър (равен на основата и височината) е най-големият в света чак до 1960 г. и остава най-големият от вида си. В центъра му има отвор от 9 метра в диаметър, който е единствен източник на светлина в сградата, проветрява я и има символично значение. Наистина е внушително. В Пантеона са погребани Рафаело и италианските крале Виторио Емануеле II и Умберто I.

Спирка с изненада.

Карето му ходи, нали?

Виа дел Корсо, гръбнакът на Рим, е права улица свързваща Пиаца дел Пополо и монумента Виторио Емануеле II, за който ще пиша по-късно. Около нея се намират повечето забележителности на стария град, като например колоната на Марк Аврелий. Колоната отбелязва победите на императора над маркоманите и сарматите, висока е 29 метра и е куха със стълбище отвътре, а на върха и по-късно е поставена статуя на Св. Петър. Виа дел Корсо не е пешеходна, но изглежда такава привечер.

Един от многото египетски обелиски в Рим - на Пиаца дел Пополо.

В тратория на Кампо дей Фиори цветята на масата са заменени с пресни пеперончини.

Най-хубавото, което може да направиш в този квартал, е да се залуташ из малките криви улички и да надничаш във вътрешните дворчета, където ще откриеш прашни работилници за мебели, сервизи за скутери и тайни чешмички и фонтанчета.

Палацо Куиринале е официалната резиденция на италианския президент. Странно, когато минавахме покрай него, от вътре се чуваха рок барабани на живо.

Кучешки паркинг.

8 коментара:

lazy daizy каза...

:) изглежда сте уцелили страхотно време!

Пламен каза...

Да, лекичко съм изгорял даже.

B.Parashkevov каза...

Блазе ти....много е било яко!:)

talkingDoll каза...

Супер ;) Една питанка - а с какво стигнахте до Рим? Low cost, рейс, нещо друго?

Пп:
На касата в магазинче зад Треви, където сме влезли за безалкохолно, възрастна жена ни пуска пред себе си, след което не спира да ми говори поне 5 минути, докато аз кимам учтиво и неразбиращо.

Това май е практика за тях *почесва се*, в по-малки градчета всеки поздравява с bon giorno останалите като влезе в магазина.

Пламен каза...

Е да, но Рим е към 3 милиона, което навсякъде, освен в Индия и Китай, не минава за малко градче. Впрочем, честичко ни бъркаха с местни, нали сме по-тъмни...

С Уиз летяхме, не четеш, ей! Kофти време за обратния полет, иначе - без оплаквания.

lazy daizy каза...

пак добре, че са те качили. мен веднъж ме оставиха :) но след като изчаках 1 час закъснение на полета. така че, преди всеки полет с Уиз се кръстя и съм там поне 3 часа по-рано.

Пламен каза...

Хмм.. а ти къде беше сгафила, че не те взеха?

talkingDoll каза...

пропунала съм

а малките градчета - това беше примерно ;))))) Рим е една идейка ПО-голям, то е ясно

всичките постове за Италия заслужават да стоят в един почетен архив от пътуването.. толкова много полезно инфо накуп!

Публикуване на коментар