Разни 122

Добре, добре, май дойде време за втората половина от по-интересното през първата половина на годината.

Подобно на всичко смислено в София и тази транспортна схема е резултат от самоинициатива и засега непотърсена от общината. Разбираема, опростена, но детайлна, абе както си трябва.

Докато сме в градски транспорт, разгледай уникалните мотиви на плочките в станциите на Лондонското метро, по-подробно за Виктория лайн, джобната карта тази година приветства с мотив, вдъхновен от Метрополитан, тапицерията на седалките от целия свят, станциите на Нюйоркското в детайл и харибековска карта на римските пътища в империята. В България споделеното пространство вече го играем с паркирани на тротоарите автомобили и пешеходци на платното и не работи, но според някои експерти това е бъдещето на градовете, докато в антиутопична съвременна Америка пешеходците са просто нежелани.

Соц-брутално от хартия и куку-панелки; Осло опитва да наложи велосипедния транспорт насила, но, противно на утопичната представа за Скандинавия, хората си искат колите; а можеш ли да познаеш града по схемата на велоалеите му? 5 планирани града с различна степен на успех (по цялата скала провал-яко); джиджаните къщи с цветни фасади, които не очакваш от Сингапур, нали? защо всички започнаха да харесват брутализма, който може да е красив и отвътре; но може би не достатъчно - Робин Худ Гардънс преди разрушаването; виенският "Люлин" - Алтерла; два проекта, които се промъкват във впечатляващи изоставени сгради и няколко потенциални обекта в Сицилия; карта на бруталистичния Берлин; примери на модернизма след Втората Световна; дървените храмове на Полша (храмове, защото има и джамия); изчезващите стари къщи на Калкута; най-странните архитектурни паметници на Великобритания; поредица за позабравените съкровища на 20. век и направо една цяла Уикиархитектура.

Отзад напред с разнообразни, но добре подбрани примери на българския графичен дизайн от миналия век; още винтидж с кутийки на шведски бонбонки, курс по руски авангардизъм, френски лого находки, монограми от различни епохи, чешки телевизионни шрифтове и обложки на плочи, поглед в работата на Херберт Матер отпреди дигитализацията и календарчета от Унгария; новини от света на окраските на авиолиниите; и наградата за употреба на сигнални флагове отива при; да ти се прияде, още като видиш тръка; дизайн трендът на 2017 г. - цици! 20-те лога на всички времена; две търсачки за регистрирани търговски марки; саудитците може да не са ми любимци, но редизайнът на олимпийския им комитет е шампионски; класически италиански брандове като маратонки; какво следва за датския дизайн; брекзитърите си искаха сините паспорти, но защо толкова сериозно? глупави въпроси за не толкова глупави дизайнери; защо всички стартъпи изглеждат по един и същ (и не много отличаващ се всъщност) начин; направи логото по-голямодобро; могат ли светофарите да станат хем по-сложни, хем по-ясни.

За къде ще сме, ако не продължим с типография: Велтро - най-италианския шрифт и символ на цяла епоха; историята на създаването на Комик Санс, която може би го прави мъничко по-симпатичен; Гугъл фонтс, подредени по сходство; единственият пиксел шрифт, от който ще имаш нужда (ако изобщо имаш нужда от пиксел шрифт); азбука на тръмповия апокалипсис.

Като казах (написах, разбира се, че е написах) азбука, няма как да не ти споделя най-детайлния сайт за системи от писмени знаци; европейските езици, подредени като шрифтовете по-горе; къде най-често се среща всяка буква в думите от английския; непреводимите емоции и странни думички (източник на вдъхновяващи речникообразни картинки за социалките).

Вероятно надскачам себе си с научната тематика, но ще пробваме (просто скролни надолу за порното, ако не ти се занимава): защо природата обича толкова шестоъгълниците, защо; оказва се, че прилепите се карат през цялото време; не се знае кога ще ти притрябват, затова си ги букмаркни - ISO символите за всякакво оборудване; още стандартизация с историята и разпространението на метричната система; как да разбереш, че някой те баламосва; шокиращи разкрития за динозаврите (е, не за динозаврите - те отдавна са мъртви и трудно ще бъдат шокирани, но палеонтологията да се стяга); страстта към пътешестване може да е закодирана в ДНК-то; кои са най-болезнените при настъпване тухлички лего (всички, но тези са попонай); имаш хидравлична преса и какво можеш да правиш с нея - ами да смазваш всевъзможно неща; буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, щото май са на изчезване; а, ето ги пчеличките под лупа; сибирската тундра се разтапя и това може да означава апокалипсис, ама наистина; не по-малко важно - защо се развързват връзките на обувките; забавления с урина (ама не по Гала); животните, които се избиват, защото бъркат желанието за секс с глад, че то има ли разлика; впрочем изобщо начинът, по който се прави съвременна наука, може да излезе е тотално сбъркан.

Някога, съвсем неотдавна впрочем, може би си спомняш, се снимаше на лента, която обаче крие малка расистка тайна. Излизаме от черно-бялата гама с един цвят, който има име само на японски, зеленият убиец от Викторианската епоха, бърз онлайн инструмент за палитри и хапване по Пантон.

Изобщо още много за хапване, дано имаш нещо вкусно под ръка: най-добрият шоколад на света от Еквадор; хавайското поке - следващото голямо нещо и братовчедът му - латиноамериканското севиче; митична паста от МИТ; култовото списание за кулинарна култура Лъки Пийч, с огромен принос за превръщането на азиатската кухня от екзотика в стандарт, спря да излиза по-рано тази година (че и си спря сайта, ужас), останаха ни само революционните му графики и дизайн; някои от по-странните сирена по света; историята на шведската традиция фика и един луд крал, който се опитва да забрани кафето; различните ресторанти на Лисабон, не че имаш нужда от още причини да тръгнеш натам веднага; какво е да си китаец и да пишеш за китайска кухня като за американци; впрочем виж само за колко китайски кухни става дума; Последната хапка - червената книга на традиционните заведения от Мънчис, хем тъжно, хем вкусно; влез, например в един от някога изобилните лондонски ресторанти за змиорка и пай; един ден чревоугодство в Токио, но спазвайки правилния етикет; как се прави супа (кой би предположил, че си е почти цяла наука); да, това са сладкиши; характерните хлябове и коледните печива на Европа; войната в Сирия унищожава и богатството от вкусове на кухнята й; защо бутилчиците кленово сиропче имат мънички дръжчици; как да избираш зехтин; пазители на баските традиции от френската страна на границата; шеф Иван Оркин за перфектния рамен; разни рецепти стъпчица по стъпчица, така че дори ти да не объркаш нищо; ако объркаш нещо все пак, поне нека е смешно; най-старият ресторант в света е жив и здрав в Испания и продължава да пече по 50 прасенца на ден; кралят на трюфелите в Ню Йорк; маслото на човешката цивилизация; знаем, че и "традиционното" английско ястие фиш ен чипс, и японската темпура е произлизат от Португалия, а ето и малко по-подробно как панираните зеленчуци се озовават в Япония; истински кралски менюта; различните видове ориз (защото е важно да използваш правилния); арабските корени на вкусната сицилианска храна; фо, фъ, фу(?) - виетнамската супа и за закуска; оказва се, че гърци (да, малака) държат повечето денонощни дайнъри в Америка и за това си има причина; какво и къде да обядваш на най-големия рибен пазар в света; виж, войнишката храна може да се превърне и в шедьовър за поне две мишелин звезди; как един бежанец изобретява най-"индийското" ястие; разнообразието от американски барбекюта; внимавай да не се изложиш като Опра Уинфри, която обърка копър с фенел, та трябваше Джейми Оливър да я светва; защо хималайската сол е розова, но все пак не си я причинявай, няма смисъл; 70-арска шаренийка; как да пиеш като истински испанец; Антъни Бурдейн открива Оман, омаен сладък; неща, на които наистина може да те научи Шведския готвач от мъпетите; мммм, фан туан - оризовите топки от Тайван; най-подценяваният най-вкусен десерт - хлебният пудинг; какъв джънк задължително да опиташ или да си донесеш от Нова Зеландия; митове и легенди за италианските крайпътни заведения и как Тарантино, Уес Анерсън, Майкъл Бей и Алфонсо Куарон биха заснели готварски рецепти.

Което е възможно най-плавният преход към кино темата: все по-рядко може да ти се случи да гледаш филм със симултанен превод в салона, а в Танзания буквално ти го разказват; ние си ги знаем, но за Запада фантастичните комедии от Източна Европа - от Семейство Мейзга до 13-та годеница на принца могат да са изненадваща находка; мистериозните "китайки" в началото на филмовите ленти; всички онези теории за любимия ти сериал или блокбъстър, за които дори не ти е хрумвало, развити и анализирани кадър по кадър; защо толкова много анимационни герои са жълти и носят ръкавици; анимето преди анимето - черно-бели японски класики; а понеже явно имаш много свободно време, вземи Блекпилс - оригинални онлайн серии от Вайс.

Флагът с цветовете на дъгата, символ на ЛГБТ общността, създаден през 1978 г. от Гилбърт Бейкър, който почина по-рано тази година, получава 2 нови цвята за солидарност с дискриминираните заради цвета на кожата си - кафяво и черно. Едва ли ще прихване, но е хубав символ. Още флагове с казашките одеяла на Саид Атабеков, еволюция на знамената на европейските държави върху картата на континента, за да стигнем до стилизирането им като японски префектури, едно може би скучно хералдическо уики и антиутопичните знамена в киното и музиката, като допълнение на този мой стар постинг, преди забавата с измислени/истински флагове, руските странности (жокер) и Шелдън Купър. А ако скоро не си преглеждал Флаговете, си изпуснал доста: Дания, Русия, Ямайка, Гърция, Гренада, Етиопия, Аржентина, Галисия, Гренландия, Швеция, Норвегия и Шведско-норвежката уния, Буркина Фасо, планетата Земя, Британската индоокеанска територия, Марий Ел, Обединената арабска република, Белгия, Пернамбуко, България, Сан Ескобар, Африка, Чикита, ОНД, Американските Вирджински острови, държавата Алепо, Малдивите, Германия, ПКК, Бонер, франкофонията, Бангладеш, Кипър, Тонга, старото знаме на Мавритания, Тайланд и Коста Рика, Уолис и Футуна, Фризия, Румъния, Доминика, Гамбия, Германската новогвинейска компания, Литва, Йордания, Канарските острови, Занзибар, Танзания, република Саха, Латвия, Рораима, Буранда, Замунда, коруто на Хундертвасер, Съри, Папуа Нова Гвинея, Пакистан.

Вдъхновено от кориците на Нюйоркър, Токиотър е онлайн издание, което отдава дължимото на илюстраторите от Япония. Макар и по-скромно, отдаваме дължимото и на Жорди Рос, Лора Бергър, Мадлен Фроман, Асткик Ракимова, Фернан Татенбак и един растящ архив от съветски детски книжки.

Почти не се говори за секс в този блог, отчитам го, ето малко за начало - разказ за къмшота (или как не се получава каламбура от английското заглавие); ядещите жени обикновено не са най-атрактивната гледка, но за всяко правило си има изключения и Крис Епълбаум се е погрижил да ги заснеме; вибраторите наистина са изобретени като лек за истерични женички; най-добрите порно събредити, моля, за нищо; онзи позабравен момент, когато самият Салвадор Дали снима за Плейбой; кратка и анимирана история на клитора.

Толкова мета, колкото може - банкноти, "издизайннати" с биткойн блокчейн (не питай, не знам как работи, само разглеждам).

Имам и адски много музика от целия свят и всички епохи, нищо че линковете изглеждат малко: Радиооооо (с 5 о-та) те разхожда из популярната музика във всяка една страна през последния век; в радио градината пък има стотици ефирни радиа на Земята (и, съвсем като в живия живот, някои станции не се хващат); тук можеш сам да си миксираш музика по градове; непознатата електронна музика от Югославия от 80-те; а в крайна сметка поп музиката просто се повтаря... или пък не, виж какво казва това невероятно подробно изследване.

Сърбите са го измислили - местенце за занаятчии (ама не "крафт") онлайн.

Икеа вече отговори подобаващо на наглата и скъпа имитация на пазарската й торба от Баленсиага, но тази фланелка с дизайна на Бока Хуниорс добавя още един слой божествена гениалност (да не кажеш, че не съм предупредил навреме какъв коледен подарък очаквам), класическите екипи никога няма да стоят по този начин на истински играчи и веднага в обратната крайност с традиция, чест, съперничество и грубост в странния свят на калчо сторико, годината, в която Ливърпул почервеня, кои са хората, които създадоха английската Висша лига и, за добро или лошо, промениха играта завинаги, и как Хюстън Астрос се издокарват в най-впечатляващите униформи в историята на бейзбола.

Почти всичко, които трябва да знаеш за 49-те фундаментални приказки (а трябва да поназнайваш това-онова за приказките, напълно сериозен съм), барабар с един куп илюстрации, абе влизай в страната на приказките.

Изпращам те на път из историята с истинските шедьоври на руските живописци, едно заравяне в семейното минало като занимавка за целия свят, мистерията на рогатият, очилат шлем на Хенри VIII, юдаизмът преди юдаизма, забравените еврейски пирати от Ямайка, хоморобите в Римската империя, менте автомобилите в Съветския съюз от 30-те до Жигули, какво е да живееш в град, построен в кратера на действащ вулкан, скинхедите преди нацизма.

Разни 119

Надявам се да си намериш нещо интересно тук (макар да се предполага в момента да си някъде с много море и никакъв интернет).

Марка сравнява футболните първенства в Европа и търси най-конкурентното. Това трябва да ти напомня за моя проект от миналата година. Окей, тяхното е по-изчерпателно, но аз бях пръв все пак.

Ако като цяло си падаш по инфографики и карти, това са ти щастливите Разни - задължително се зарови и в тези: най-после можеш да сравниш реалните размери на държавите по света, които досега познаваш силно изкривени от проекцията на Меркатор; някой си е поиграл и проследил промените в цветовете и видовете Лего тухлички през годините, епохален труд; изключителна интерактивна карта с културните ценности на София.

А като се замислиш, че архитектурата даже си няма етикетче в блога... Напомнете ми да се сдобия с тези страхотни стенни панели и тези невероятни ръчно декорирани плочки следващия път, когато обзавеждам нещо. Темата за модернизма откривам с подробно ревю на интериорите (или пък декорите?) в екранизацията на Стенли Кубрик на Портокал с часовников механизъм и тъжното, гентрификационно бъдеще на квартала, където е заснет филма; по-позитивно за брутализма с няколко примера, защо е окей да харесваш бетона, неочаквания цвят в архитектурната фотография на Остейн Аспелунд и неочакваната красота на вафлените тавани, 4 от 6-те най-впечатляващи сгради в Рио, исторически снимки от строежа на телевизионната кула в Берлин, разходка из ателието на Тадао Андо, една конструкция, която би могла да съществува само в Холандия - стена, спираща ветровете, нещо ново в Швейцария и японския остров на изкуствата Наошима; имаме, ти да видиш, и църкви - внушителната по всякакъв възможен начин Халгримскиркя в Рейкявик и радикалните визии от социалистическа(!) Полша; бъг в идеалния индийски град на Корбюзие, неосъществения му план за Париж и неслучилия се Оскар Нимайер в Ливан. Съответно е ред да отделя и (не)малко внимание на неудачите - враждебните елементи в градската среда, как градските магистрали повредиха американските градове и заличиха трамваите, странните фасади на вече фалирала верига хипермаркети, изчезващите обществени пространства в бившите соц страни и още много провали в архитектурата; в Лондон ще трябва да възстановят съборен пъб тухла по тухла; две галерии - от забравените пространства под мостове и естакади и гетото в центъра на метрополиса Шанхай; и изобщо градове на неравенството. Има и успехи, разбира се - паркингът, избран за сграда на годината в Холандия (има защо) и още гениалности в наградите на Арxмаратон.

Във второто архитектурно блокче задълбаваме в историята със снимки от изграждането на символите на Ню Йорк, Рим от края на 19. век в цвят, Плевен от края на 20. век и православните църкви по света (окей, източно-европейската част на света). Ако си бог на картите, Гардиън има градски куиз за теб, ако не - можещ просто да се полюбуваш на илюстрираните карти от Аби Дейкър. Крис Форсайт изследва визиите на метрата, засега в 3 града, а тук има още цели 13 европейски, в това число и двете линии в София; ако все пак си по-уверен в познанията си за доброто старо Лондонско метро, виж дали можеш да познаеш станциите по плочките им. Тези са хептен разни - циганска архитектура от Молдова, френският банкси на фалшивите фасади, объркващите градове, плод на компютърен алгоритъм, защо всеки ресторант напоследък прилича на фабрика, токиозирай това, а ако имаш наистина много време, силно ти препоръчвам да го прекараш в този архив с документални филми за 50 от архитектурните шедьоври на Земята.

Все неща, които си се чудил, но не си посмял да (п)опиташ - защо класическите статуи имат такива малки пишчици, как звучи истински оргазъм и как начина на хранене променя вкуса там долу.

Рекламна пауза: оргазъм по Туитър, къде изчезна порното, пари за милиардери!

През 1847 г. Ирландия е поразена от Големия глад, предизвикан от болест по картофите и в не по-малка степен традиционно тъпата политика на Великобритания (в крайна сметка, заради смърт и емиграция населението на острова за 3-4 години се смалява с 1/4). Помощ идва от най-неочакваното място - османският султан Абдул Меджид I предлага 10 хиляди паунда (еквивалент на 1 милион днешни пари), но ги намалява до 1000, след като разбира, че самата кралица Виктория е жертвала едва 2000. Но изпраща и 5 кораба, тъпкани с храна от другия край на Европа... такива ми ти работи. Още много исторически истории (в никакъв ред, оправяй се): хронологическа картография на Парижката комуна с барикадите и преди Осман и изкуството на анархистичните бунтове в града от 60-те; носел ли е Нерон слънчеви очила и ял ли е Гаврило Принцип сандвич онази фатална сутрин в Сараево; всякакви неща за Персийската империя и армията й; същото, ама за Османската (без слънчевите очила на нашенската омраза); как историк гледа исторически сериал; истинските банди на Ню Йорк; войната без мир и Хано Мореплавателя (или за Картаген преди римляните); Софийското метро през 1968 година; А.Л.Ж.И.Р. - Акмолински лагер за жените на изменниците на родината и разказ на родителите на Мая Плисецкая; тийнейджърският живот в Древен Рим и САЩ през 1990 година; визии от времето, когато човечеството покоряваше космоса (демек като линка за Софийското метро по-горе); полската кама сутра и цензурата; плювалници - да, плювалници; римски номер ли е Иисус; 6 войни на американците, за които не знаеше; издънката на Крас в Персия; археологията явно има още какво да открива в Камбоджа и Петра; ако Африка не беше колонизирана; имат ли алтернатива националните държави; християнството и секса; можеш ли да познаеш съветския уред (аз съм 6 от 10 и това е добро постижение); обратно в античността.

Да не кажеш, че не споделям нищо научно - какво е най-вероятно да те убие според възрастта ти и разни други признаци, каква е причината за подутите червени носове на възрастните господа (не, не е алкохолът), защо морският бряг мирише така, историята на чисто новото супер синьо, целият ни свят в един сайт със статистика, звездобройство астрономия от зората на времената и какво ще стане с теб, ако над главата ти избухне атомна бомба. Ето, сега си научен.

Няма да повярваш колко често големите компании за облекло крадат от независими дизайнери - помогни плагиатите да бъдат разобличени.

Всички стават по-хубавижълти, когато ги симпсонизираш, ето - виж! Още рисувани хубавини: Клаудия Соуза, Тони Футура, светът на Шойтен и Петерс, Здраволина (наша, родна), всички участници в Евровизия, Ейко Ояла, Лорета Мей, Хавиер Майорал, Симон Лондоньо, най-голмият архив със съветски плакати и още с китайски фойерверки, светът на стадионите от Лехел Ковач, Мауро Гати, Клои Бристъл, Паулина Вах, Лаура Брайлинг и портрети с понички. Всичко с мотив или как да се отличиш на пренаселен пазар, съвременни брандове СССР-стайл и о, носталгийо, VHS касетки.

Ще изтърпиш и малко типография: освен дом на най-изненадващите шампиони в историята на Премиършип, Лестър е и родно място на дизайнера Майлс Нюлин и гласа Сър Дейвид Атънбъро - е, първият създава шрифт, посветен на втория; шрифтът на Лондонското метро получава лек ъпгрейд, за да е все така перфектен; азбука на изобретенията.

"Имената на този сайт са събирани от телефонни указатели, некролози, афиши, пощенски кутии, познати и други"... Амиии, добре.

Че големият футбол е повече бизнес отколкото спорт, би трябвало да ти ясно отдавна, че има толкова много собствени марки на футболисти (и спортисти), може би ще се изненадаш. Дори процесът по представяне на екипировката за новия сезон се е превърнал в сложна маркетингова операция, а беше време, когато Световни се печелеха с екипи от магазина (и Марадона в състава, разбира се). Впрочем, виж историята на екипите на немския национален отбор, тези фантазии с бирени марки, Адидас ти дава шанс да създадеш третите фланелки на няколко водещи клуба, а и скролни малко надолу за 10-те най-красиви екипи за всички времена. Въобще сложна работа, гледай да говориш правилен футболски. Още малко близка история с обезсмисленото дерби между ПСЖ и Олимпик Марсилия и как Бербатов създаде този Тотнъм Хотспър. Тези пък можеха да бъдат при илюстраторите, но тук е по-забавно: прерисувани стикери с футболисти, при това цели Панини албуми - може да са грозноватички, но за благотворителност; изрезки от велики моменти и с велики играчи; емблемите на участниците на Евро 2016 с водни боички, минималистични тениски (стават и без Еврото).

Какви данъци плащаш и какви данъци плаща останалият свят.

Кулинарната обиколка (засега тук, някой ден и в живия живот) започва в баските клубове за готвене на Сан Себастиян, минава леко на север през Биариц и леко на изток през Барселона и се засилва през основните съставки на израелската кухня, света на кнедличките, 50-те най-добри дайнъра в САЩ, еволюцията на няколко национални ястия, какво да хапваш по улиците на Монтевидео, Рио и Тайван, неврокухнята за по-добър свят, защо британците са влюбени в Нандос, а поляците - в отворените сандвичи, виетнамско на следващото ниво, Бурдейн ти казва да не докосваш самолетната храна, до Япония за малко мъхест сладолед, хрупкавите оризени ястия и тайландските нудли са по-разнообразни, отколкото си мислеше, новите (демек за напреднали) правила за ядене на стриди, най-добрата работа на света била критик на бекон и да, съгласен съм, теория и практика на експериментирането във висшата кухня, историята на войните за киселите краставички на Ню Йорк, в търсене на перфектните картофки и персийски ориз, а, че Санкт Паули са повече от футболен клуб, както вече споменах, е книгата с рецепти от бежанци, които издава. ЗА преглъщане - коктейл от вино с кокаин (т.е. Кока-Кола в началото), вината на Франция за начинаещи, пилешко тако с лагер и каква бира да комбинираш с месни мезета, светът на любителя на бира, за добро или лошо, е свят на индия пейл ейлове, затова нека си припомним какво прави чешкия лагер много, много по-добър от останалите и да (пре)открием любовта към соленото гозе.

Уикипедия се е превърнала в някаква олдскул корпоративна бюрокрация, но хей, благодарение на нея може да разцъкваме УикиБиндж - нещо към което, признавам съм пристрастен (без туула). Научи още по-ужасяващи неща за модерирането на новинарския ти поток във Фейсбук, кой и какво плаща на инфлуенсърите (дайте некой лев и на мен бе), а Фарьорските острови тролват Гугъл и те канят на разходка с Шийпвю... какво нещо е интернетът, а!

Фил обича да се снима на места, където са заснети култови филми.

Ако се чудиш как върви блогчето за знамената по света, добре е - вече минахме и Португалия, Обединеното кралство, Маршаловите острови, Франция, Тану Тува, Източноиндийската компания, Канада, Еритрея, Северна Ирландия, Сен Пиер и Микелон, Бенин, Молосия, Милуоки и Япония. Продължаваме по темата - Роман Марс говори за най-ужасяващите флагове, Британската империя в зенита си и опа, мацки с бански на флагове (повечето са с американския де).

Още доказателства, че живеем в странен свят: какво правят тези къщи в стадиона; патриотизъм по руски; как Тайлър Суифт стана идол на нацитата; японците със смущаващото си възприятие на женската вагина и фолклорни костюми; някои култури се чудят защо не е окей да се хилиш нонстоп; зодиите се оказват не съвсем толкова отдавнашна измислица; секс с Ленин; комична анти-феминистка пропаганда от преди век; на "море", с влак и из митологията в Източна Европа

Айде, свърши се!

Разни 117

Сигурно са най-бавно написаните Разни досега. Дано не те отегчат много.

Преди време бях отделил почти цял постинг на илюстратори. Тези тук са повече, но не са всичко тук. Започвам с няколко колективни проекта: чудовища от детски рисунки, преработени от професионални художници; фъкйе-тъмблър за илюстрации и 50 плаката за благотворителна кауза. Това са индивидуалните портфолиа (излишно е да казвам, че всеки от тях си струва и е крийпи по своему): Мари Бержерон, Джена Артс, Лола Дупре, Гундуз Агаев, Алваро Тапиа, Дамян Диденко, Херел Сондърс, Ел Гранд Чамако, Селин Чънар, Исабел Чиара, Инхюк Джо, Адамс Карвальо, Хикари Шимода, Дейв Фланаган, Кевин Слоун, Бет Валронд, Ерик Светофт, Елен Бютанос, Тошио Саеки, Мьобиус, Дейл Едуин Мъри, Робърт Франк Хънтър, Джейми Коу, Джиун Пак, Никола Дегани, Педро Ково, Евен Амундсен, Йон Коко, Аю Наката, Даниеле Симонели, Ким Сунг Джин, Хаджиме Сораяма и Рено Ногай.

В тази селекция чудесно се вписват визиите на Борис Праматаров в Постиндъстриал - може би най-читавото нещо, което българската анимация е произведала в последните 30 години.

На другия полюс е мнението ми за един иначе похвален проект. При всичката претенция на родните плакатисти да разбират от всичко - от брандинг до реклама, Плакат Комбинат показва, че нивото в правенето на плакати тук си е ниско.

Десетки сезони, милиони кадри и десетки милиони култови реплики - Семейство Симпсън. И всичко това с търсачка и в меме-удобен формат - принципно единствената причина интернет да съществува.

Минутки под земята: започваме с убиеца на Кенди Кръш - кой не би искал да си чертае линии на метрото и да пуска влакчета по тях; ето и няколко карти на популярни аркадни игри, преведени във визуалния език на съществуващи метрополитени.

Почти всичко в тази статия се е появявало тук - от нотгелда и проектите за нов долар до някои от примерите в Преди еврото, но си струва опреснителното четене. А новината по темета е, че Нова Зеландия ни е подготвила нови, по-ярки банкноти (в случай, че ти убегне, обърни внимание на маорското име на централната банка - Te Pūtea Matua), това пък са старите.

Този път имаме и архитектура: актуалният носител на наградата Прицкер Алехандро Аравена е един от най-интересните архитекти изобщо - не с грандиозни и чудновати структури, а с интелигентни, живеещи сгради; СОСБрутализъм е инициатива за спасяването на изчезващите шедьоври (и не съвсем) на уви недолюбваното от масите архитектурно течение; поглед върху соц архитектурата отвън; на другия край на света, буквално и преносно, с идеалистичното робинзонско имение, което, може би както е редно, бива погълнато от природата; шокиращата на пръв поглед идея за възстановяването на езерата като начин за спасение на Мексико Сити от прекомерната му урбанизация; ъгълче и небе, модернистичните кина от утопичното минало на Ангола, манхатънски визии в барон-османски Париж и защо Голдън гейт бридж е оранжев.

Домейнът .su, предвиден за Съветския съюз продължава да води бизарен живот дълго след разпада на държавата.

Приятели на приятели не е немска социална мрежа, от която ти без съмнение нямаш нужда, а уютно подредено място за креативни хора в различни сфери на изкуството и живота. Малко скучен ендорсмънт се получи, но хвърли едно око, ще ти хареса.

Не очакваш лингвистиката да си проправи път до Разни, но ето, че има какво: удобна съпоставка на британския и американски английски; как говорят в различните краища на Австралия; дори китайските йероглифи стават много по-лесни за научаване и запомняне с тези хитри картинки; скрити френски думички в английския; историческо обяснение на необяснимия италиански от Ню Джърси.

На зигзаг в историята и типографията: разходка по надписите на Бродуей; кирилският Траян, символите от зората на човешката цивилизация в пещерите на Европа; неочакваният произход на знака $; обновеният Гил; другият най-мразен шрифт; изследвания на кирилицата; шрифтове от магистърската програма Тайпмедия 2015; предизвикателствата на виетнамската азбука и един куп безплатни шрифтове.

Хапването и пийването започва патриотично (пускай химна!) - история за контрабанда на свинско месо от България в Турция и история за бозата; страхът от мононатриевия глутамат може да се окаже попреувеличен; гидове за регионалните видове рамен, корейските мезенца, сушито, неочакваните испански сосове, мексиканските молета (да, гуакамолето е едно от тях, но има какви ли не), пържените картофки, фундаменталните брашна и къде да хапваш в Париж и Барселона; историите на момофуку, табаското и другите скандинавски бонбони; всичко, което трябва да знаеш за аспержите, как да направиш по-добър бейгъл и нещо, което може би не искаш да знаеш - как се чувства октопод, който бива изяден жив; за фалшивата история на пицата и изненадващата й истинска столица - Марсилия; кулинарни екскурзии на Сърбия (ако не знаеш как да си поръчаш плескавица с каймак); за сладко в банята и в Париж; кулинарните особености на съветската кухня; сред по-куриозните линкове на трапезата - какво се случва с меда, когато пчелите бръмчат в близост до фабрика за бонбонки M&M's и можеш ли да изпечеш хляб с вагинална мая (история от първо лице, шок, ужас!)

Накъде трябва да се насочиш за хубава бира и отлична храна на едно място (освен този блог)? Оказва се - Чикаго. Ето ти и по-базови гидове за подходящи комбинации със супи и сирена.

А бирата тук е: вдъхновена от Зайнфелд, българска, на стадион от Бундеслигата, с подправки, коледна, бразилска, силно охмелена (и странна като цяло), но в криза заради реколтата, стаут, налята в специални чаши и дори злонамерена. Прескачаме до Британия за обяснението на знаците и имената на пъбовете (бонус - историята за белия елен), някои от по-представителните местни крафтове и по-задълбочен анализ на тенденциите на местния пазар и затваряме с две богати издания за пивоварство - блогът Бирената библиотека и списанието Фърмент.

Един мащабен проект, целящ да документира дейността на комунистическия репресивен апарат в Чехословакия. Нещо, от което тук сме все още твърде далеч.

Ако си живял през 80-те този филм ще ти е мил и близък. За останалите - да, Чък Норис наистина беше борец срещу комунизма! Ако пък си израсъл през 90-те - цъкай тук и се върни поне за малко там. За тези от следващото поколение - за вас имам само един нашивки. И това ви е много.

Голите благотворителни календари със спортисти са отдавнашна традиция, което не пречи да им обръщаме внимание. Особено когато става дума за женски отбор по ръгби.

С което изчерпваме ръгбито, време е за футбол: ФорФорТу подрежда топ 100 на стадионите по света и ни припомня миналото в приятна тема за истинския футбол; тъканта и обувките, които промениха играта; почти гениалните обърнати райета; моментът в историята, когато в испанската Ла Лига се подвизава африкански отбор; еволюция на компютърните игри; ако финалът на Световното през 1966 беше попаднал в ръчичките на съвременните статистици; първият мач на Хърватска; миналогодишната Шампионска лига в кратки анимации; може би най-великият треньор на съвремието Марсело Биелса (със съвсем истински препратки към Платон); как американците си избират любим отбор и какво не знаеш за кубинско-севернокорейските футболни връзки.

Предшественичката на Барби очаквано има съвсем друг имидж и той съвсем не е невинен.

Картички от Боливия.. така де - стикери на плодове.

Твърде рядко се говори за секс в тоя блог, та ето малко блокче да се отсрамя: музиката в порно филмите, боди арт, това не е християнско, порно или барабани, вселената на фетишите (не е това, което си мислиш - инфографика е), Ексей Пантелеев се завръща за трети Разни вече с видео.

Още малко инфографики: различните брандове на едни и същи продукти по света; гифовете на 2015-а (окей, може би не най-забавните, но има добри); броят на идиотите в САЩ през 1870 г. (добре, че не правят такива графики за съвременна България); какви окончания в имената на населените места преобладават в различните части на Германия; динамика на етническото разделение в Босна; музиката в графики.

100-те най-редактирани статии в Уикипедия. Номер 68 ще ви изненада! Всъщност не знам коя е там, но динамиката на свободната енциклопедия е винаги интересна тема.

Манията по Междузвездни войни леко започна да попреминава, но произведе стотици мемета, брандирани продукти, безкраен фен арт, затова само няколко от по-готините примери: Чарли е един чудесен Дарт Вейдър, по-добър от оригинала даже; оригиналът се справя някак си в космоса, но ето го него и разни супергерои и в наши дни в далеч по-прозаични сутуации; Мечо Пух в една далечна галактика; и завършваме от секси страната на Войните.

Сега е време да се настроим на вълна Досиетата Х с локациите на случаите, разследвани от Мълдър и Скъли, и Игра на тронове с картите на различните маршрути, които извървяват героите в книгите и сериала, само Денерис Таргариен си кара по един и същ път.

Оставаме на картографска тематика с визуализацията на това, колко се е развил транспорта през последния 1 век, и политически атлас на света от третото хилядолетие пр. Хр. до наши дни. С това ти предлагам и удобен Уики списък със световните лидери по години за последния период - гледаш картата, гледаш царете и после отново. Яко.

Там някъде можеш да попаднеш и на Александър Невски. Това което знаеш за него обаче е резултат от пропагандна манипулация и ролята му в историята на Русия и Европа е далеч не толкова еднозначна. Дълго четиво, но и то едва ли ще успее да те подготви за случката от следващия линк...

Онзи момент, в който руската онлайн компания Яндекс изтри Турция от картите си. Просто изчезна! (Иронично, Яндекс е доста активна на турския пазар, дори спонсорира местния гранд Фенербахче)

Малко разхвърлян, но потенциално богат сървър, посветен на славистиката на немски.

Жените в турската музика - вероятно ще се учудиш от разкрепостеността на някои визии.

10 от по-особените средновековни битки.

Има два начина да прочетеш тази несвързани новини - като възможно най-куриозната атака на трейдмарк адвокатите или като напълно логична стъпка. За торти и хамбургери говорим.

Най-добрите корици на миналата година. А най-ло.. българските са си тук.

Снимки от миналото с кратки обяснения (знам, че е постен ендорсмънт, но може да намериш нещо за себе си).

Вайс, онлайн медията, която честичко присъства в Разни (с немалко линкове дори тук), стартира телевизионен канал - съвсем истински, олдскул, кабелен. Като знам качеството и тематиката на материалите им, ще бъде хююююдж.

Ако си фен на ТЕД (и имаш адски много свободно време, но щом четеш Разни до края, явно имаш), тук има още подобни.