Разни 119
Надявам се да си намериш нещо интересно тук (макар да се предполага в момента да си някъде с много море и никакъв интернет).
Марка сравнява футболните първенства в Европа и търси най-конкурентното. Това трябва да ти напомня за моя проект от миналата година. Окей, тяхното е по-изчерпателно, но аз бях пръв все пак.
Ако като цяло си падаш по инфографики и карти, това са ти щастливите Разни - задължително се зарови и в тези: най-после можеш да сравниш реалните размери на държавите по света, които досега познаваш силно изкривени от проекцията на Меркатор; някой си е поиграл и проследил промените в цветовете и видовете Лего тухлички през годините, епохален труд; изключителна интерактивна карта с културните ценности на София.
А като се замислиш, че архитектурата даже си няма етикетче в блога... Напомнете ми да се сдобия с тези страхотни стенни панели и тези невероятни ръчно декорирани плочки следващия път, когато обзавеждам нещо. Темата за модернизма откривам с подробно ревю на интериорите (или пък декорите?) в екранизацията на Стенли Кубрик на Портокал с часовников механизъм и тъжното, гентрификационно бъдеще на квартала, където е заснет филма; по-позитивно за брутализма с няколко примера, защо е окей да харесваш бетона, неочаквания цвят в архитектурната фотография на Остейн Аспелунд и неочакваната красота на вафлените тавани, 4 от 6-те най-впечатляващи сгради в Рио, исторически снимки от строежа на телевизионната кула в Берлин, разходка из ателието на Тадао Андо, една конструкция, която би могла да съществува само в Холандия - стена, спираща ветровете, нещо ново в Швейцария и японския остров на изкуствата Наошима; имаме, ти да видиш, и църкви - внушителната по всякакъв възможен начин Халгримскиркя в Рейкявик и радикалните визии от социалистическа(!) Полша; бъг в идеалния индийски град на Корбюзие, неосъществения му план за Париж и неслучилия се Оскар Нимайер в Ливан. Съответно е ред да отделя и (не)малко внимание на неудачите - враждебните елементи в градската среда, как градските магистрали повредиха американските градове и заличиха трамваите, странните фасади на вече фалирала верига хипермаркети, изчезващите обществени пространства в бившите соц страни и още много провали в архитектурата; в Лондон ще трябва да възстановят съборен пъб тухла по тухла; две галерии - от забравените пространства под мостове и естакади и гетото в центъра на метрополиса Шанхай; и изобщо градове на неравенството. Има и успехи, разбира се - паркингът, избран за сграда на годината в Холандия (има защо) и още гениалности в наградите на Арxмаратон.
Във второто архитектурно блокче задълбаваме в историята със снимки от изграждането на символите на Ню Йорк, Рим от края на 19. век в цвят, Плевен от края на 20. век и православните църкви по света (окей, източно-европейската част на света). Ако си бог на картите, Гардиън има градски куиз за теб, ако не - можещ просто да се полюбуваш на илюстрираните карти от Аби Дейкър. Крис Форсайт изследва визиите на метрата, засега в 3 града, а тук има още цели 13 европейски, в това число и двете линии в София; ако все пак си по-уверен в познанията си за доброто старо Лондонско метро, виж дали можеш да познаеш станциите по плочките им. Тези са хептен разни - циганска архитектура от Молдова, френският банкси на фалшивите фасади, объркващите градове, плод на компютърен алгоритъм, защо всеки ресторант напоследък прилича на фабрика, токиозирай това, а ако имаш наистина много време, силно ти препоръчвам да го прекараш в този архив с документални филми за 50 от архитектурните шедьоври на Земята.
Все неща, които си се чудил, но не си посмял да (п)опиташ - защо класическите статуи имат такива малки пишчици, как звучи истински оргазъм и как начина на хранене променя вкуса там долу.
Рекламна пауза: оргазъм по Туитър, къде изчезна порното, пари за милиардери!
През 1847 г. Ирландия е поразена от Големия глад, предизвикан от болест по картофите и в не по-малка степен традиционно тъпата политика на Великобритания (в крайна сметка, заради смърт и емиграция населението на острова за 3-4 години се смалява с 1/4). Помощ идва от най-неочакваното място - османският султан Абдул Меджид I предлага 10 хиляди паунда (еквивалент на 1 милион днешни пари), но ги намалява до 1000, след като разбира, че самата кралица Виктория е жертвала едва 2000. Но изпраща и 5 кораба, тъпкани с храна от другия край на Европа... такива ми ти работи. Още много исторически истории (в никакъв ред, оправяй се): хронологическа картография на Парижката комуна с барикадите и преди Осман и изкуството на анархистичните бунтове в града от 60-те; носел ли е Нерон слънчеви очила и ял ли е Гаврило Принцип сандвич онази фатална сутрин в Сараево; всякакви неща за Персийската империя и армията й; същото, ама за Османската (без слънчевите очила на нашенската омраза); как историк гледа исторически сериал; истинските банди на Ню Йорк; войната без мир и Хано Мореплавателя (или за Картаген преди римляните); Софийското метро през 1968 година; А.Л.Ж.И.Р. - Акмолински лагер за жените на изменниците на родината и разказ на родителите на Мая Плисецкая; тийнейджърският живот в Древен Рим и САЩ през 1990 година; визии от времето, когато човечеството покоряваше космоса (демек като линка за Софийското метро по-горе); полската кама сутра и цензурата; плювалници - да, плювалници; римски номер ли е Иисус; 6 войни на американците, за които не знаеше; издънката на Крас в Персия; археологията явно има още какво да открива в Камбоджа и Петра; ако Африка не беше колонизирана; имат ли алтернатива националните държави; християнството и секса; можеш ли да познаеш съветския уред (аз съм 6 от 10 и това е добро постижение); обратно в античността.
Да не кажеш, че не споделям нищо научно - какво е най-вероятно да те убие според възрастта ти и разни други признаци, каква е причината за подутите червени носове на възрастните господа (не, не е алкохолът), защо морският бряг мирише така, историята на чисто новото супер синьо, целият ни свят в един сайт със статистика,звездобройство астрономия от зората на времената и какво ще стане с теб, ако над главата ти избухне атомна бомба. Ето, сега си научен.
Няма да повярваш колко често големите компании за облекло крадат от независими дизайнери - помогни плагиатите да бъдат разобличени.
Всички стават по-хубавижълти, когато ги симпсонизираш, ето - виж! Още рисувани хубавини: Клаудия Соуза, Тони Футура, светът на Шойтен и Петерс, Здраволина (наша, родна), всички участници в Евровизия, Ейко Ояла, Лорета Мей, Хавиер Майорал, Симон Лондоньо, най-голмият архив със съветски плакати и още с китайски фойерверки, светът на стадионите от Лехел Ковач, Мауро Гати, Клои Бристъл, Паулина Вах, Лаура Брайлинг и портрети с понички. Всичко с мотив или как да се отличиш на пренаселен пазар, съвременни брандове СССР-стайл и о, носталгийо, VHS касетки.
Ще изтърпиш и малко типография: освен дом на най-изненадващите шампиони в историята на Премиършип, Лестър е и родно място на дизайнера Майлс Нюлин и гласа Сър Дейвид Атънбъро - е, първият създава шрифт, посветен на втория; шрифтът на Лондонското метро получава лек ъпгрейд, за да е все така перфектен; азбука на изобретенията.
"Имената на този сайт са събирани от телефонни указатели, некролози, афиши, пощенски кутии, познати и други"... Амиии, добре.
Че големият футбол е повече бизнес отколкото спорт, би трябвало да ти ясно отдавна, че има толкова много собствени марки на футболисти (и спортисти), може би ще се изненадаш. Дори процесът по представяне на екипировката за новия сезон се е превърнал в сложна маркетингова операция, а беше време, когато Световни се печелеха с екипи от магазина (и Марадона в състава, разбира се). Впрочем, виж историята на екипите на немския национален отбор, тези фантазии с бирени марки, Адидас ти дава шанс да създадеш третите фланелки на няколко водещи клуба, а и скролни малко надолу за 10-те най-красиви екипи за всички времена. Въобще сложна работа, гледай да говориш правилен футболски. Още малко близка история с обезсмисленото дерби между ПСЖ и Олимпик Марсилия и как Бербатов създаде този Тотнъм Хотспър. Тези пък можеха да бъдат при илюстраторите, но тук е по-забавно: прерисувани стикери с футболисти, при това цели Панини албуми - може да са грозноватички, но за благотворителност; изрезки от велики моменти и с велики играчи; емблемите на участниците на Евро 2016 с водни боички, минималистични тениски (стават и без Еврото).
Какви данъци плащаш и какви данъци плаща останалият свят.
Кулинарната обиколка (засега тук, някой ден и в живия живот) започва в баските клубове за готвене на Сан Себастиян, минава леко на север през Биариц и леко на изток през Барселона и се засилва през основните съставки на израелската кухня, света на кнедличките, 50-те най-добри дайнъра в САЩ, еволюцията на няколко национални ястия, какво да хапваш по улиците на Монтевидео, Рио и Тайван, неврокухнята за по-добър свят, защо британците са влюбени в Нандос, а поляците - в отворените сандвичи, виетнамско на следващото ниво, Бурдейн ти казва да не докосваш самолетната храна, до Япония за малко мъхест сладолед, хрупкавите оризени ястия и тайландските нудли са по-разнообразни, отколкото си мислеше, новите (демек за напреднали) правила за ядене на стриди, най-добрата работа на света била критик на бекон и да, съгласен съм, теория и практика на експериментирането във висшата кухня, историята на войните за киселите краставички на Ню Йорк, в търсене на перфектните картофки и персийски ориз, а, че Санкт Паули са повече от футболен клуб, както вече споменах, е книгата с рецепти от бежанци, които издава. ЗА преглъщане - коктейл от вино с кокаин (т.е. Кока-Кола в началото), вината на Франция за начинаещи, пилешко тако с лагер и каква бира да комбинираш с месни мезета, светът на любителя на бира, за добро или лошо, е свят на индия пейл ейлове, затова нека си припомним какво прави чешкия лагер много, много по-добър от останалите и да (пре)открием любовта към соленото гозе.
Уикипедия се е превърнала в някаква олдскул корпоративна бюрокрация, но хей, благодарение на нея може да разцъкваме УикиБиндж - нещо към което, признавам съм пристрастен (без туула). Научи още по-ужасяващи неща за модерирането на новинарския ти поток във Фейсбук, кой и какво плаща на инфлуенсърите (дайте некой лев и на мен бе), а Фарьорските острови тролват Гугъл и те канят на разходка с Шийпвю... какво нещо е интернетът, а!
Фил обича да се снима на места, където са заснети култови филми.
Ако се чудиш как върви блогчето за знамената по света, добре е - вече минахме и Португалия, Обединеното кралство, Маршаловите острови, Франция, Тану Тува, Източноиндийската компания, Канада, Еритрея, Северна Ирландия, Сен Пиер и Микелон, Бенин, Молосия, Милуоки и Япония. Продължаваме по темата - Роман Марс говори за най-ужасяващите флагове, Британската империя в зенита си и опа, мацки с бански на флагове (повечето са с американския де).
Още доказателства, че живеем в странен свят: какво правят тези къщи в стадиона; патриотизъм по руски; как Тайлър Суифт стана идол на нацитата; японците със смущаващото си възприятие на женската вагина и фолклорни костюми; някои култури се чудят защо не е окей да се хилиш нонстоп; зодиите се оказват не съвсем толкова отдавнашна измислица; секс с Ленин; комична анти-феминистка пропаганда от преди век; на "море", с влак и из митологията в Източна Европа
Айде, свърши се!
Марка сравнява футболните първенства в Европа и търси най-конкурентното. Това трябва да ти напомня за моя проект от миналата година. Окей, тяхното е по-изчерпателно, но аз бях пръв все пак.
Ако като цяло си падаш по инфографики и карти, това са ти щастливите Разни - задължително се зарови и в тези: най-после можеш да сравниш реалните размери на държавите по света, които досега познаваш силно изкривени от проекцията на Меркатор; някой си е поиграл и проследил промените в цветовете и видовете Лего тухлички през годините, епохален труд; изключителна интерактивна карта с културните ценности на София.
Във второто архитектурно блокче задълбаваме в историята със снимки от изграждането на символите на Ню Йорк, Рим от края на 19. век в цвят, Плевен от края на 20. век и православните църкви по света (окей, източно-европейската част на света). Ако си бог на картите, Гардиън има градски куиз за теб, ако не - можещ просто да се полюбуваш на илюстрираните карти от Аби Дейкър. Крис Форсайт изследва визиите на метрата, засега в 3 града, а тук има още цели 13 европейски, в това число и двете линии в София; ако все пак си по-уверен в познанията си за доброто старо Лондонско метро, виж дали можеш да познаеш станциите по плочките им. Тези са хептен разни - циганска архитектура от Молдова, френският банкси на фалшивите фасади, объркващите градове, плод на компютърен алгоритъм, защо всеки ресторант напоследък прилича на фабрика, токиозирай това, а ако имаш наистина много време, силно ти препоръчвам да го прекараш в този архив с документални филми за 50 от архитектурните шедьоври на Земята.
Все неща, които си се чудил, но не си посмял да (п)опиташ - защо класическите статуи имат такива малки пишчици, как звучи истински оргазъм и как начина на хранене променя вкуса там долу.
През 1847 г. Ирландия е поразена от Големия глад, предизвикан от болест по картофите и в не по-малка степен традиционно тъпата политика на Великобритания (в крайна сметка, заради смърт и емиграция населението на острова за 3-4 години се смалява с 1/4). Помощ идва от най-неочакваното място - османският султан Абдул Меджид I предлага 10 хиляди паунда (еквивалент на 1 милион днешни пари), но ги намалява до 1000, след като разбира, че самата кралица Виктория е жертвала едва 2000. Но изпраща и 5 кораба, тъпкани с храна от другия край на Европа... такива ми ти работи. Още много исторически истории (в никакъв ред, оправяй се): хронологическа картография на Парижката комуна с барикадите и преди Осман и изкуството на анархистичните бунтове в града от 60-те; носел ли е Нерон слънчеви очила и ял ли е Гаврило Принцип сандвич онази фатална сутрин в Сараево; всякакви неща за Персийската империя и армията й; същото, ама за Османската (без слънчевите очила на нашенската омраза); как историк гледа исторически сериал; истинските банди на Ню Йорк; войната без мир и Хано Мореплавателя (или за Картаген преди римляните); Софийското метро през 1968 година; А.Л.Ж.И.Р. - Акмолински лагер за жените на изменниците на родината и разказ на родителите на Мая Плисецкая; тийнейджърският живот в Древен Рим и САЩ през 1990 година; визии от времето, когато човечеството покоряваше космоса (демек като линка за Софийското метро по-горе); полската кама сутра и цензурата; плювалници - да, плювалници; римски номер ли е Иисус; 6 войни на американците, за които не знаеше; издънката на Крас в Персия; археологията явно има още какво да открива в Камбоджа и Петра; ако Африка не беше колонизирана; имат ли алтернатива националните държави; християнството и секса; можеш ли да познаеш съветския уред (аз съм 6 от 10 и това е добро постижение); обратно в античността.
Да не кажеш, че не споделям нищо научно - какво е най-вероятно да те убие според възрастта ти и разни други признаци, каква е причината за подутите червени носове на възрастните господа (не, не е алкохолът), защо морският бряг мирише така, историята на чисто новото супер синьо, целият ни свят в един сайт със статистика,
Няма да повярваш колко често големите компании за облекло крадат от независими дизайнери - помогни плагиатите да бъдат разобличени.
Ще изтърпиш и малко типография: освен дом на най-изненадващите шампиони в историята на Премиършип, Лестър е и родно място на дизайнера Майлс Нюлин и гласа Сър Дейвид Атънбъро - е, първият създава шрифт, посветен на втория; шрифтът на Лондонското метро получава лек ъпгрейд, за да е все така перфектен; азбука на изобретенията.
"Имената на този сайт са събирани от телефонни указатели, некролози, афиши, пощенски кутии, познати и други"... Амиии, добре.
Че големият футбол е повече бизнес отколкото спорт, би трябвало да ти ясно отдавна, че има толкова много собствени марки на футболисти (и спортисти), може би ще се изненадаш. Дори процесът по представяне на екипировката за новия сезон се е превърнал в сложна маркетингова операция, а беше време, когато Световни се печелеха с екипи от магазина (и Марадона в състава, разбира се). Впрочем, виж историята на екипите на немския национален отбор, тези фантазии с бирени марки, Адидас ти дава шанс да създадеш третите фланелки на няколко водещи клуба, а и скролни малко надолу за 10-те най-красиви екипи за всички времена. Въобще сложна работа, гледай да говориш правилен футболски. Още малко близка история с обезсмисленото дерби между ПСЖ и Олимпик Марсилия и как Бербатов създаде този Тотнъм Хотспър. Тези пък можеха да бъдат при илюстраторите, но тук е по-забавно: прерисувани стикери с футболисти, при това цели Панини албуми - може да са грозноватички, но за благотворителност; изрезки от велики моменти и с велики играчи; емблемите на участниците на Евро 2016 с водни боички, минималистични тениски (стават и без Еврото).
Какви данъци плащаш и какви данъци плаща останалият свят.
Уикипедия се е превърнала в някаква олдскул корпоративна бюрокрация, но хей, благодарение на нея може да разцъкваме УикиБиндж - нещо към което, признавам съм пристрастен (без туула). Научи още по-ужасяващи неща за модерирането на новинарския ти поток във Фейсбук, кой и какво плаща на инфлуенсърите (дайте некой лев и на мен бе), а Фарьорските острови тролват Гугъл и те канят на разходка с Шийпвю... какво нещо е интернетът, а!
Фил обича да се снима на места, където са заснети култови филми.
Ако се чудиш как върви блогчето за знамената по света, добре е - вече минахме и Португалия, Обединеното кралство, Маршаловите острови, Франция, Тану Тува, Източноиндийската компания, Канада, Еритрея, Северна Ирландия, Сен Пиер и Микелон, Бенин, Молосия, Милуоки и Япония. Продължаваме по темата - Роман Марс говори за най-ужасяващите флагове, Британската империя в зенита си и опа, мацки с бански на флагове (повечето са с американския де).
Още доказателства, че живеем в странен свят: какво правят тези къщи в стадиона; патриотизъм по руски; как Тайлър Суифт стана идол на нацитата; японците със смущаващото си възприятие на женската вагина и фолклорни костюми; някои култури се чудят защо не е окей да се хилиш нонстоп; зодиите се оказват не съвсем толкова отдавнашна измислица; секс с Ленин; комична анти-феминистка пропаганда от преди век; на "море", с влак и из митологията в Източна Европа
Айде, свърши се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар