Автобус за Лондон

Аликзандър Борис де Пфефъл Джонсън е едва вторият кмет на Лондон. През май тази година той наследи лейбъриста Кен Ливингстън, изкарал 2 мандата на поста, след като през 2000 г. столицата стана първия град в Англия, където кметът се избира директно. Макар и тори, Борис е колоритна личност и честичко предизвиква скандали - с непремерени изказвания, неспазване на протокола и откровени гафове. Но е пич и неприкрит популист.

Една от първите му работи след встъпване в длъжност е да обяви конкурс за нов рутмастър. Произвеждани от 1956 до 1968 г. и в активна употреба до преди 3 години, рутмастърите, подобно на телефонните кабинки, бобитата и емблематичните черни таксита (които, майнд ю, са си съвсем новички и модерни, просто външният им вид не е променян от край време) са една от иконите на Лондон и Великобритания въобще. Характерни за дизайна им са две неща - откритата платформа в задната част на автобуса, от която пътниците могат да се качват и слизат лесно и, на практика, дори в движение, както и разположението на шофьорската кабинка, която продължава надолу формата на вторият етаж, докато вляво от нея капакът на предно разположеният двигател е открит, създавайки неестествена вдлъбнатина в първия етаж. Освен шофьора, бордовият екипаж на класическия рутмастър фийчърва и съвсем истински кондуктор - като лелките, които продават билети в плевенските тролеи, но с униформа. Всъщност именно кондукторът (бидейки втори човек на заплата) и колапсът на производителят АЕК стават основни причини Транспорт фор Ландън да се откаже окончателно от модела през 2005 г. в полза на по-модерни, но и далеч по-скучни дабълдекъри и едноетажни автобуси тип хармоника, които, обаче, от своя страна се оказват крайно непригодни за лондонския трафик.

(идеята на 15-годишния Долапо Окунлола от Пекъм, с която спечели 300 паунда; прилича на рисунка на третокласник, честно)

Резултатите от конкурса, в който можеха да участват, както професионални дизайнери и студия, така и обикновени граждани и хлапета с рисунки или просто идеи, бяха обявени с близо 2-месечно закъснение миналата седмица. Първото място е поделено между 2 доста различни проекта - съвместната работа на студиото на известния архитект Норман Фостър (виновен за Корнишона и Милениъм Бридж) и Астън Мартин и предложението на Алън Понсфорд от Капоко Дизайн, специалист в дизайна на автобуси. Този на Капоко е с ретро визия с двигател отпред, макар и без характерната вдлъбнатина, но изненадващо изглежда по-скоро като резултат от упражнение на неопитен дизайнер с новичка 3D програма, а не на фирма с 30-годишен опит в областта - формите не пасват една на друга и неестествено издутият на места автобус би подхождал повече за междуградски маршрут в Раджастан, Индия. Интересно, е че Копоко са излизали с почти идентично предложение и преди - през 2007 г. Този на Фостър е доста по-минималистичен, до степен, че на пръв поглед наподобява детска играчка, при това от евтините. Но изчистен от паразитните глоу, шайн и шадоу ефекти, пред вид еко детайлите и минус ненужния стъклен покрив, проектът би изглеждал доста по-приятно и стискам палци той да стигне до реализация.

Добри думи заслужават идеите на тримата испанци и на Джейми Мартин, класирани на второ място и най-вече тази на Лоти Дюк, отличена само за елементи, която макар и футуристична до наивност е най-симпатична. Тук може да научиш повече за отличените и да прочетеш коментарите на журито, а тук - да се запознаеш с мненията на лондончани.

Бойски, Бойски, защо не участва?