19.12.08

Бележки 17

Тези дни стават 12 години от последната малка революция в България. И отново сме в начална точка. Започвам да си мисля, че докато не изметем боклуците, които крадат парите ни и се гаврят с нас, докато някой не увисне с главата надолу, положението няма да се промени за добро. Но ми се струва, че и вече няма кой да прави революции - ей на, студентите предпочетоха първо да се напият за осми, пък после да протестират.

В тази връзка, спомям си, че навемето сърбите твърдяха, че Милошевич насърчавал турбо-фолка, за да оглупява народа и да не обръща внимание на политиката. Така де, като има връткави дупета, надути цици, ракийка и туршийка, що да се занимаваш с простотии? Като гледам чалгата около нас, явно сме на този етап.
_

Като малък прекарвах почти цята си лятна ваканция (с изключение на двете седмици в Несебър) при баба и дядо на село. Имах си приятели и компания, с които се виждах почти само там - бръмчахме с колелетата навсякъде (първо имах Школник, а после зелено Балканче с облегалка), играехме на футбол с капачки, баскетбол, замеряхме се с ябълки, правехме си колиби. Когато бях сам, се заравях сандъка със стари играчки на баща ми, стари броеве на Космос и Паралели, в библиотеката откривах писмата от непознато съветско другарче, албуми с пожълтели снимки на забравени хора. Играех с животните, с Ласи - най-умното куче в цялата Вселена; беше мъжко, малко, но бойно и приличаше на лисица. Помагах рядко и с нежелание. Вечер баба ми пържеше картофи на котлончето на двора, а когато старците заспяха, гледах Днес и късния сериал по втора програма.

Ема има един израз, нещо като обратното на "когато порасна" - "когато станеш малък". Иска ми се, Ема, да бъда малък, но не може.
_

Въпреки, че никой не откликна на призива ми за Марек Крайевски, ще може ли все пак да се уреди нещо поне за издаването на Влажни зони на Шарлот Роуч, а? Ще ви направя корицата за без пари, обещавам.
_

Детето е инвестиция. Инвестиция на любов - то се нуждае от нея не по-малко отколкото от вода и въздух. Срещу нея родителят получава обратно любов рядко, неочаквано и по малко - като дивидентите от небалансиран борсов пакет. И ако хората се притесняват за парите си, за инвестицията на любов те се страхуват панически. Защото ако я загубиш, губиш сърцето си.
_

Първо допълнение към закономерността за търговските площи: ... или магазин за мобилни телефони.

7 коментара:

Деничка каза...

Спомените ти за летата на село ми се струват много близки - само дето моето куче се казваше Мечо и ми правше компания в ходенията до язовира или вира :) А списанията няха Наука и техника и Пиф на френски от който не разбирах нищо, но знаех наизуст. Хубави времена бяха, спокойни. Мъжът ми никога не е имал село и много ми завижда - като се замисля има за какво.

Пламен каза...

Ааа, Пифовете си бяха мои (и нови), но пак нищо не разбирах :-)

pippilotamentolka каза...

А "Мурзилка" помните ли?? Със приложените сини плочи, които трябваше да се изрязват :)

Пламен каза...

Нее, плс, никога не съм имал грамофон. Но бях абониран в училище за Славейче, Крокодил и някакво съветско спортно вестниче...

pippilotamentolka каза...

Е, то и аз на касетки бях, ама плочите ставаха много шукаритетни очила, козирки или каквото ти хрумне :)

Васил каза...

Спомена инвестиция та се сетих. Имаш ли идея как се правят финансови инвестиции и въобще как се играе с пари на борсата ? Темата живо ме интереува.

Пламен каза...

Чрез посредник.

Публикуване на коментар