Архив: юли и август 2007
Връщам се към архива на блога само за да установя, колко много са се променили темите за 4 години.
През юли 2007 българските медсестри още бяха в затвора в Либия, може и да са били осъдени на смърт вече, а едни хора носеха лентички по телевизията и си мислеха, че така ще ги спасят. Други пък едни хора си мислеха, че могат да спасят Странджа. Е, реалността се оказа по-цинична от всичката ирония, която съм можел да вложа, докато чупя тъпомера. Онова лято се дивих на амбицията на руските девчонки да се задомят на Запад, припомних си любимия ми проект на любимия ми архитект Жан Нувел, радвах се от безопасно разстояние на рекламите и циците на Слънчев бряг, разказах за протографитиста Артър Стейс, говорих за смъртта и писах за синия цвят.
През юли 2007 българските медсестри още бяха в затвора в Либия, може и да са били осъдени на смърт вече, а едни хора носеха лентички по телевизията и си мислеха, че така ще ги спасят. Други пък едни хора си мислеха, че могат да спасят Странджа. Е, реалността се оказа по-цинична от всичката ирония, която съм можел да вложа, докато чупя тъпомера. Онова лято се дивих на амбицията на руските девчонки да се задомят на Запад, припомних си любимия ми проект на любимия ми архитект Жан Нувел, радвах се от безопасно разстояние на рекламите и циците на Слънчев бряг, разказах за протографитиста Артър Стейс, говорих за смъртта и писах за синия цвят.
2 коментара:
Чудна ретроспекция. Има нещо много свежо да обръщаш поглед именно към летните месеци, особено в края на зимата.
Ами техен ред беше :-))
Публикуване на коментар