Вечност

Не, няма да те занимавам с шрифтове, макар скоро да не съм го правил. Тази история е интересна по онзи начин, който предизвиква слаба болка в гърлото ти когато преглъщаш. Историята на Артър Стейс.

Всяка сутрин от 1932 г. австралийският град Сидни осъмва нашарен с жълти тебеширени графити, състоящи се от една и съща дума - Eternity, в красив ръкописен шрифт. Поне 50 всеки ден, винаги в различен квартал, по тротоари, сгради, мостове. Мистерията е разкрита едва през 1956 г. - автор се оказва чистачът в баптистката църква на улица Бъртън, нисък, 70-годишен човечец.

Артър Стейс е роден през 1884 г. в гетата на Сидни, дете на алкохолици, на 15 се озовава в затвора за първи път. Това, което променя живота му е кръщаването му през 1930 г., а това което спомага за раждането на легендата е литургията на пастор Джон Ридли, чута от Стейс 2 години по-късно: "Вечност, Вечност. Искам да крещя Вечност по улиците на Сидни." Думите се запечатват в съзнанието на Артър, който макар и почти неграмотен пренася посланието с елегантен надпис на паважа. Всяка сутрин той става в 4 часа, моли се, закусва и се отправя към квартала, към който го насочи Господ. Изписва Вечност на всеки 100 метра, по 50 пъти на ден и към 10 се прибира вкъщи. Първоначално използва тебешир, но после минава на по-трайните пастели.

Артър Стейс умира от сърдечен удар през 1967 г. До последния си ден, в продължение на 35 години, той продължава да изписва посланието, общо половин милион пъти.

Вечност се превръща в символ на града. По време на тържествата за новото хилядолетие, както и при откриването на олимпийските игри в Сидни същата година, огромен светлинен надпис Вечност украсява Харбър бридж, заснет е филм и дори е поставена опера, посветена на Артър, както и нещо като паметник - металния надпис на Сидни скуер, който виждаш по-горе.