23.8.07

Портокали, лимони, вишни

Този постинг ще буде заклеймен от обикновения балкански мачо*, но не ми пука. Темата е ликьорите - сладникавите напитки, които обикновено се оказват на масата в напръстници или обезоличени в безбройни коктейли, но неизменно пред жена. И по-конкретно 3 - коантро, мараскино и лимончело. Да, разните айриш криймове, билкови дигестиви и колади също заслужават внимание, но тези си пасват идеално в един постинг.

Coantreau

Коантро, колкото и да се дърпаш, със сигурност си пил - най-вероятно като съставка в коктейл. Но си струва и да опиташ самостоятелно - за разлика от останалите трипъл сек ликьори той е 40-градусов и чудесен дигестив.

Фабриката в Анже е основана през 1949 г. от сладкаря Адолф Коантро, първата бутилка от портокаловата напитка произведена 26 г. по-късно, когато управлението е в ръцете на племенника му Едуард, а в наши дни се продават по 13 милиона бутилки годишно. Рецептата, разбира се, се води семейна тайна, но е известно достатъчно - процесът включва мацерация в алкохол на смес от корите на над 40 вида сладки и горчиви портокали от целия свят преди дестилацията в медни казани.

Maraschino

Мараскино е традиционен италиански ликьор. Това, обаче, е твърде къса версия на историята му достойна за цял минисериал**. Произлиза от района на Зара - днешен Задар в Хърватска, който, като повечето градове по далматинския адриатически бряг, чак до Втората световна е бил населен предимно от италианци. Още през 16. век монасите от местния моникинаски манастир произвеждат ликьор под името "росол". По-късно се появяват и първите частни дестилерии - Рота, Мола и Калченгио, чиято продукция става популярна из цяла Европа. Тайната е в специалния сорт вишни мараска, характерни за Далмация, придаващи лек бадемов вкус на ликьора. Мараскиното отлежава в дървени бъчви, но е бистро на цвят, а дизайнът на бутилката е уникален.

Една от най-известните фабрики, произвеждащи Мараскино е основана през 1821 г. от Джироламо Луксардо, консул на Сардиния в Зара, и жена му Мария, чиято рецепта за вишнев ликьор се оказала доста успешна. През 1943-44 г. фабриката е почти напълно разрушена при бомбардировките, а двама от братята Луксардо - Пиеро и Николо загиват, оцелява единствено Джорджо, който е принуден да напусне страната. Той обаче основава наново фирмата в Падуа и възобновява производството на Мараскино. Но това не е всичко - ликьорът продължава да се произвежда по класическа рецепта и в Задар от Мараска. Не съм опитвал двата конкуриращи се продукта, затова и не мога да дам мнение, кой е по-добър.

Limoncello

Лимончелото няма чак толкова драматична история, нито засекретена рецепта. Напротив, това е простичък лимонов ликьор, доста разпространен в южна Италия, където си правят и домашно. Това не му пречи да си има доста известни фенове, като Дани ДеВито, който през 2006 г. се появява пиян в тв шоуто Да Вю, след като предната вечер заедно с Джордж Клууни пийвали лимончело. ДеВито дори даде името си на луксозен ликьор наскоро.

* Мъж с коремче, по-голямо от моето.

** Минисериал е сериал от 2 до 4 серии, разказващи една цялостна история, а не сериал с късички серии. Дълго е за обясняване, може би някой друг път.

6 коментара:

Димитър каза...

Лимончелото е много добър диджестив с кафето след вечеря :)

Пламен каза...

кафе след вечеря?

Димитър каза...

Точно, така го пият италианците :)

Юнуз каза...

Какво му е на кафето след вечеря? :) Супер си е.

Пламен каза...

пф. аман от италианци! ;-)

Анонимен каза...

iF YOU want to be PIAN,
drink RAKIA, not AIRIAN

Публикуване на коментар