10.2.11

Преди еврото: Гръцка драхма

Ясу, малака! Ето, че поредицата логично стига до държавата, заради която можеше да се нарича "преди и след еврото" - една от предлаганите мерки след икономическия крах на Гърция миналата година беше излизане от Еврозоната, за да не я дестабилизира повече и да повлече още страни, и връщането на драхмата.

Драхмата, както се досещаш, има античен произход - името и идва от думата δράσσομαι - да стиснеш в юмрук и се отнася до "стиска" от 6 обола - метални пръчки, които служели за пари в Гърция в епохата около 1000 години преди Христа. Името на дирхама, популярна парична единица в арабския свят (валутите на Мароко и ОАЕ се казват така), идва от дидрахма, т. е. две драхми. Съвременната драхма (₯) става официално платежно средство в Гърция през 1932 г., няколко години след независимостта на страната, през които тази функция е изпълнявала паричка с името феникс. До въвеждането на еврото преди 9 години, в обращение са монети от половин до 500 и банкноти от 100, 200, 500, 1000, 5000 и 10000 драхми. Банкнотите с по-нисък номинал на практика следват дизайн от средата на 60-те години, тези с по-висок са от серия, появила се в средата на 90-те, като неизменно еклектично (обичам я тая дума) комбинират образи на древногръцки божества и съвременни... хм, герои.

Върху лицевата страна на банкнотата от 100 драхми е Атина Палада, богиня на мъдростта, войната, героизма, занаятите. Атина е дъщеря на Зевс и Метида - Зевс, страхувайки се, че детето ще е момче, което ще го свали от върховното му място сред боговете, погълнал бременната Метида. Метида, както си била глътната, обаче родила дъщеря и започнала да й кове доспехи в стомаха на Зевс. Гръмовежецът получил силно главоболие и викнал сина си Хефест, бог на ковачите, който буквално му цепнал главата, от която в пълно бойно снаряжение се пръкнала Атина. Името Метида е дадено на един от спътниците на Юпитер, което е римското име на Зевс. Щерка й Атина пък се бута в де що има древногръцки мит, няма как да я пропуснеш. Символите й са змията и совата - сова е била изобразена върху античната монета тетрадрахма със стойност четири драхми, хубава традиция.

Чичото на реверса е Адамантиос Кораис (1748 – 1833) - лингвист, най-значимата фигура в гръцкото Просвещение. Кораис е създател на катаревуса - форма на гръцкия език, нещо средно между древногръцкия и съвременния език, прочистен от думички с турски, славянски или друг чужд произход. Катаревуса остава официален до края на 70-те, когато е заменен от разговорната форма димотики.

Ригас Велестинлис или Ригас Фереос (1757 — 1798), революционер и поет, е изобразен на 200-те драхми. На 20-годишна възраст Ригас свитва някаква важна османска клечка и хваща гората. По-късно работи като секретар на фанариотските князе на Влашко и Молдова, изкарва и хъшовски период във Виена, където списва вестник и се опитва да се свърже с Наполеон, белким му помогне с освобождението на Гърция. Ригас си представя и Балканска федерация на ромеи, албанци и българи, въобще, позната история. Впрочем, ромеи е етнонимът, популярен сред самите гърци през 18. и 19. век, по-късно се спират на елини, докато гърци никога не е била особено обичана думичка за самоопределяне, не знам защо. В един момент на австрийците им писва от дейността на Ригас и аверите му, арестуват ги и ги пращат на белградския паша. Пашата пък ги засилва към Истанбул, но по пътя Ригас е удушен и тялото му - хвърлено в Дунав. Общо взето, нищо, че гърците си го имат за национален герой, биографията му е поредица от неуспешни революционни напъни и немощна публицистика. Точно като биографиите на Раковски, Каравелов, Ботев и други такива, с извинение.

Йоанис Капидистриас (1776 – 1831), тук върху банкнотата от 500 драхми, не прилича много на грък, нали? Може би, защото и не е съвсем такъв. Наследник на благороднически род от Каподистрия (на изток от Венеция, сега в Словения), Йоанис е роден на остров Корфу, тогава под властта именно на Венецианската република. През 1799 г. Русия и Османската империя изтласкват наполеоновите войски от Йонийските острови (знам, стана сложно) и там се ражда независимата Република на седемте острова. Капидистриас става министър-председател на републиката и е такъв до 1807 г., когато французите си връщат контрола. След няколко години Йоанис встъпва в служба на руския цар Александър I и след няколко успешни дипломатически мисии, в т. ч. спомагайки за изработването на нова швейцарска конституция, през 1816 г. е назначен за външен министър на Русия, като остава на поста в следващите 6 години - ето ти граф Йоан Антонович Каподистрия. След като се пенсионира, Йоанис заминава за Женева, където планира да изкара старините си, само за да разбере през 1927 г., че е избран за държавен глава на току що освободена Гърция от местното велико народно събрание. На следващата година Капидистриас стъпва за пръв път на гръцка (континентална) земя - сещаш се, досега е живял само на остров Корфу и в странство. Времената са размирни и правителството му среща доста отпор от различни фракции. На 9. октомври 1931 г. графът е убит пред църквата Св. Спиридон в Нафплион (първата столица на съвременна Гърция) от Константис и Йоргос Мавромихалис, които отмъщават за ареста на брат им Петрос (наричан Петробей), стар хайдутин и разбойник, по-рано през годината. През следващите месеци Йоанис е наследен на поста от брат си Августинос, но неговото управление се оказва провал, докато накрая на нафплионски бряг с бум от Бавария не пристига крал Ото, Гърция става монархия, а столицата се мести в Атина. 170 години по-късно един друг "Крал Ото" - Ото Рехагел прави гърците европейски шампиони по футбол, край на историята.

Върху хилядес драхмес се кипри Аполон - по-кратичко за него, че усещам, че си се поуморил от перипетиите на Капидистриас. Подобно на полусестра си Атина, Аполон е едно от най-значимите и обичаните божества в древногръцкия пантеон. Бог на слънцето и светлината, медицината и изкуствата, патрон на Делфийския оракул, по време на Римската империя култът към него е възприет дори от келтите в Галия. Аполон си има и сестра-близначка - Артемида, ама започвам да навилизам в подробности - ако те интересува, вземи си книжка с митове и легенди и си чети преди лягане.

Това е банкнотата от 5000 драхми от емисията от 1984 г., по-късно е преиздадена с леко променен дизайн и подобрена сигурност, но тази ми харесва повече. На нея е изобразен Теодорос Колокотронис (1770 – 1843), наследник на стар хайдушки род (гърците наричат хайдутите клефти, демек крадци) и герой от Гръцката война за независимост. Теодорос прекарва младините си служейки в руската и британската армии, а при избухването на войната през 1821 г. организира клефтите от Пелопонес в нещо като освободителна армия. Победата над Махмуд Драмалъ Паша при Дервенкиа се счита за най-големия му военен успех. Скоро след началото на революцията, гърците се скарват и различните войводи започват да се бият помежду си (Петробей Мавромихалис е едно от главните действащи лица) - Колокотронис губи и през 1925 г. е опандизен от своите за няколко месеца, но го измъкват набързо от затвора, когато към Пелопонес се насочва армията на Ибрахим Паша и някой трябва да спасява положението.

Върху лицевата страна на банкнотата от 10 хиляди драхми е Йоргос Папаниколау (1883 - 1962). Йоргос е роден на остров Евбея, където аз съм ходил на море, учи медицина в Атина и Мюнхен, а през 1913 г. емигрира в САЩ. Там работи върху ранното откриване и диагностициране на рак - Пап тестът, с който се изследва за рак на шийката на матката при жените, е разработен от и кръстен на него.

Тематично, реверсът е посветен на Асклепий - древногръцки бог на медицината. Асклепий се води син на Аполон, но нищо чудно да е обожествена в античността реална личност. Жезълът на Асклепий (по-късно заменен с чаша), около който се увива змия, е символ на медицината и до сега. Дъщерите му се казват Хигия, Панацея, Ясо, Аглая и Акесо - може да са ти познати от имената на аптеки. След като по молба на Артемида връща Иполит от мъртвите, Асклепий е поразен от Зевс с мълния, изкована от циклопите, а ядосаният Аполон от своя страна изтребва циклопите.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Гърция е еврото, като 1 се разменя за 340.75 драхми.

1 коментар:

Анонимен каза...

Точно ти ли намери да наричаш публицистиката на Ботев "немощна" ?!

Публикуване на коментар