Оранжево срещу розово 9

Улвърхемптън Уондърърс - Шефилд Юнайтед 1:0, 17.04.2021

Разни 122

Добре, добре, май дойде време за втората половина от по-интересното през първата половина на годината.

Подобно на всичко смислено в София и тази транспортна схема е резултат от самоинициатива и засега непотърсена от общината. Разбираема, опростена, но детайлна, абе както си трябва.

Докато сме в градски транспорт, разгледай уникалните мотиви на плочките в станциите на Лондонското метро, по-подробно за Виктория лайн, джобната карта тази година приветства с мотив, вдъхновен от Метрополитан, тапицерията на седалките от целия свят, станциите на Нюйоркското в детайл и харибековска карта на римските пътища в империята. В България споделеното пространство вече го играем с паркирани на тротоарите автомобили и пешеходци на платното и не работи, но според някои експерти това е бъдещето на градовете, докато в антиутопична съвременна Америка пешеходците са просто нежелани.

Соц-брутално от хартия и куку-панелки; Осло опитва да наложи велосипедния транспорт насила, но, противно на утопичната представа за Скандинавия, хората си искат колите; а можеш ли да познаеш града по схемата на велоалеите му? 5 планирани града с различна степен на успех (по цялата скала провал-яко); джиджаните къщи с цветни фасади, които не очакваш от Сингапур, нали? защо всички започнаха да харесват брутализма, който може да е красив и отвътре; но може би не достатъчно - Робин Худ Гардънс преди разрушаването; виенският "Люлин" - Алтерла; два проекта, които се промъкват във впечатляващи изоставени сгради и няколко потенциални обекта в Сицилия; карта на бруталистичния Берлин; примери на модернизма след Втората Световна; дървените храмове на Полша (храмове, защото има и джамия); изчезващите стари къщи на Калкута; най-странните архитектурни паметници на Великобритания; поредица за позабравените съкровища на 20. век и направо една цяла Уикиархитектура.

Отзад напред с разнообразни, но добре подбрани примери на българския графичен дизайн от миналия век; още винтидж с кутийки на шведски бонбонки, курс по руски авангардизъм, френски лого находки, монограми от различни епохи, чешки телевизионни шрифтове и обложки на плочи, поглед в работата на Херберт Матер отпреди дигитализацията и календарчета от Унгария; новини от света на окраските на авиолиниите; и наградата за употреба на сигнални флагове отива при; да ти се прияде, още като видиш тръка; дизайн трендът на 2017 г. - цици! 20-те лога на всички времена; две търсачки за регистрирани търговски марки; саудитците може да не са ми любимци, но редизайнът на олимпийския им комитет е шампионски; класически италиански брандове като маратонки; какво следва за датския дизайн; брекзитърите си искаха сините паспорти, но защо толкова сериозно? глупави въпроси за не толкова глупави дизайнери; защо всички стартъпи изглеждат по един и същ (и не много отличаващ се всъщност) начин; направи логото по-голямодобро; могат ли светофарите да станат хем по-сложни, хем по-ясни.

За къде ще сме, ако не продължим с типография: Велтро - най-италианския шрифт и символ на цяла епоха; историята на създаването на Комик Санс, която може би го прави мъничко по-симпатичен; Гугъл фонтс, подредени по сходство; единственият пиксел шрифт, от който ще имаш нужда (ако изобщо имаш нужда от пиксел шрифт); азбука на тръмповия апокалипсис.

Като казах (написах, разбира се, че е написах) азбука, няма как да не ти споделя най-детайлния сайт за системи от писмени знаци; европейските езици, подредени като шрифтовете по-горе; къде най-често се среща всяка буква в думите от английския; непреводимите емоции и странни думички (източник на вдъхновяващи речникообразни картинки за социалките).

Вероятно надскачам себе си с научната тематика, но ще пробваме (просто скролни надолу за порното, ако не ти се занимава): защо природата обича толкова шестоъгълниците, защо; оказва се, че прилепите се карат през цялото време; не се знае кога ще ти притрябват, затова си ги букмаркни - ISO символите за всякакво оборудване; още стандартизация с историята и разпространението на метричната система; как да разбереш, че някой те баламосва; шокиращи разкрития за динозаврите (е, не за динозаврите - те отдавна са мъртви и трудно ще бъдат шокирани, но палеонтологията да се стяга); страстта към пътешестване може да е закодирана в ДНК-то; кои са най-болезнените при настъпване тухлички лего (всички, но тези са попонай); имаш хидравлична преса и какво можеш да правиш с нея - ами да смазваш всевъзможно неща; буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, щото май са на изчезване; а, ето ги пчеличките под лупа; сибирската тундра се разтапя и това може да означава апокалипсис, ама наистина; не по-малко важно - защо се развързват връзките на обувките; забавления с урина (ама не по Гала); животните, които се избиват, защото бъркат желанието за секс с глад, че то има ли разлика; впрочем изобщо начинът, по който се прави съвременна наука, може да излезе е тотално сбъркан.

Някога, съвсем неотдавна впрочем, може би си спомняш, се снимаше на лента, която обаче крие малка расистка тайна. Излизаме от черно-бялата гама с един цвят, който има име само на японски, зеленият убиец от Викторианската епоха, бърз онлайн инструмент за палитри и хапване по Пантон.

Изобщо още много за хапване, дано имаш нещо вкусно под ръка: най-добрият шоколад на света от Еквадор; хавайското поке - следващото голямо нещо и братовчедът му - латиноамериканското севиче; митична паста от МИТ; култовото списание за кулинарна култура Лъки Пийч, с огромен принос за превръщането на азиатската кухня от екзотика в стандарт, спря да излиза по-рано тази година (че и си спря сайта, ужас), останаха ни само революционните му графики и дизайн; някои от по-странните сирена по света; историята на шведската традиция фика и един луд крал, който се опитва да забрани кафето; различните ресторанти на Лисабон, не че имаш нужда от още причини да тръгнеш натам веднага; какво е да си китаец и да пишеш за китайска кухня като за американци; впрочем виж само за колко китайски кухни става дума; Последната хапка - червената книга на традиционните заведения от Мънчис, хем тъжно, хем вкусно; влез, например в един от някога изобилните лондонски ресторанти за змиорка и пай; един ден чревоугодство в Токио, но спазвайки правилния етикет; как се прави супа (кой би предположил, че си е почти цяла наука); да, това са сладкиши; характерните хлябове и коледните печива на Европа; войната в Сирия унищожава и богатството от вкусове на кухнята й; защо бутилчиците кленово сиропче имат мънички дръжчици; как да избираш зехтин; пазители на баските традиции от френската страна на границата; шеф Иван Оркин за перфектния рамен; разни рецепти стъпчица по стъпчица, така че дори ти да не объркаш нищо; ако объркаш нещо все пак, поне нека е смешно; най-старият ресторант в света е жив и здрав в Испания и продължава да пече по 50 прасенца на ден; кралят на трюфелите в Ню Йорк; маслото на човешката цивилизация; знаем, че и "традиционното" английско ястие фиш ен чипс, и японската темпура е произлизат от Португалия, а ето и малко по-подробно как панираните зеленчуци се озовават в Япония; истински кралски менюта; различните видове ориз (защото е важно да използваш правилния); арабските корени на вкусната сицилианска храна; фо, фъ, фу(?) - виетнамската супа и за закуска; оказва се, че гърци (да, малака) държат повечето денонощни дайнъри в Америка и за това си има причина; какво и къде да обядваш на най-големия рибен пазар в света; виж, войнишката храна може да се превърне и в шедьовър за поне две мишелин звезди; как един бежанец изобретява най-"индийското" ястие; разнообразието от американски барбекюта; внимавай да не се изложиш като Опра Уинфри, която обърка копър с фенел, та трябваше Джейми Оливър да я светва; защо хималайската сол е розова, но все пак не си я причинявай, няма смисъл; 70-арска шаренийка; как да пиеш като истински испанец; Антъни Бурдейн открива Оман, омаен сладък; неща, на които наистина може да те научи Шведския готвач от мъпетите; мммм, фан туан - оризовите топки от Тайван; най-подценяваният най-вкусен десерт - хлебният пудинг; какъв джънк задължително да опиташ или да си донесеш от Нова Зеландия; митове и легенди за италианските крайпътни заведения и как Тарантино, Уес Анерсън, Майкъл Бей и Алфонсо Куарон биха заснели готварски рецепти.

Което е възможно най-плавният преход към кино темата: все по-рядко може да ти се случи да гледаш филм със симултанен превод в салона, а в Танзания буквално ти го разказват; ние си ги знаем, но за Запада фантастичните комедии от Източна Европа - от Семейство Мейзга до 13-та годеница на принца могат да са изненадваща находка; мистериозните "китайки" в началото на филмовите ленти; всички онези теории за любимия ти сериал или блокбъстър, за които дори не ти е хрумвало, развити и анализирани кадър по кадър; защо толкова много анимационни герои са жълти и носят ръкавици; анимето преди анимето - черно-бели японски класики; а понеже явно имаш много свободно време, вземи Блекпилс - оригинални онлайн серии от Вайс.

Флагът с цветовете на дъгата, символ на ЛГБТ общността, създаден през 1978 г. от Гилбърт Бейкър, който почина по-рано тази година, получава 2 нови цвята за солидарност с дискриминираните заради цвета на кожата си - кафяво и черно. Едва ли ще прихване, но е хубав символ. Още флагове с казашките одеяла на Саид Атабеков, еволюция на знамената на европейските държави върху картата на континента, за да стигнем до стилизирането им като японски префектури, едно може би скучно хералдическо уики и антиутопичните знамена в киното и музиката, като допълнение на този мой стар постинг, преди забавата с измислени/истински флагове, руските странности (жокер) и Шелдън Купър. А ако скоро не си преглеждал Флаговете, си изпуснал доста: Дания, Русия, Ямайка, Гърция, Гренада, Етиопия, Аржентина, Галисия, Гренландия, Швеция, Норвегия и Шведско-норвежката уния, Буркина Фасо, планетата Земя, Британската индоокеанска територия, Марий Ел, Обединената арабска република, Белгия, Пернамбуко, България, Сан Ескобар, Африка, Чикита, ОНД, Американските Вирджински острови, държавата Алепо, Малдивите, Германия, ПКК, Бонер, франкофонията, Бангладеш, Кипър, Тонга, старото знаме на Мавритания, Тайланд и Коста Рика, Уолис и Футуна, Фризия, Румъния, Доминика, Гамбия, Германската новогвинейска компания, Литва, Йордания, Канарските острови, Занзибар, Танзания, република Саха, Латвия, Рораима, Буранда, Замунда, коруто на Хундертвасер, Съри, Папуа Нова Гвинея, Пакистан.

Вдъхновено от кориците на Нюйоркър, Токиотър е онлайн издание, което отдава дължимото на илюстраторите от Япония. Макар и по-скромно, отдаваме дължимото и на Жорди Рос, Лора Бергър, Мадлен Фроман, Асткик Ракимова, Фернан Татенбак и един растящ архив от съветски детски книжки.

Почти не се говори за секс в този блог, отчитам го, ето малко за начало - разказ за къмшота (или как не се получава каламбура от английското заглавие); ядещите жени обикновено не са най-атрактивната гледка, но за всяко правило си има изключения и Крис Епълбаум се е погрижил да ги заснеме; вибраторите наистина са изобретени като лек за истерични женички; най-добрите порно събредити, моля, за нищо; онзи позабравен момент, когато самият Салвадор Дали снима за Плейбой; кратка и анимирана история на клитора.

Толкова мета, колкото може - банкноти, "издизайннати" с биткойн блокчейн (не питай, не знам как работи, само разглеждам).

Имам и адски много музика от целия свят и всички епохи, нищо че линковете изглеждат малко: Радиооооо (с 5 о-та) те разхожда из популярната музика във всяка една страна през последния век; в радио градината пък има стотици ефирни радиа на Земята (и, съвсем като в живия живот, някои станции не се хващат); тук можеш сам да си миксираш музика по градове; непознатата електронна музика от Югославия от 80-те; а в крайна сметка поп музиката просто се повтаря... или пък не, виж какво казва това невероятно подробно изследване.

Сърбите са го измислили - местенце за занаятчии (ама не "крафт") онлайн.

Икеа вече отговори подобаващо на наглата и скъпа имитация на пазарската й торба от Баленсиага, но тази фланелка с дизайна на Бока Хуниорс добавя още един слой божествена гениалност (да не кажеш, че не съм предупредил навреме какъв коледен подарък очаквам), класическите екипи никога няма да стоят по този начин на истински играчи и веднага в обратната крайност с традиция, чест, съперничество и грубост в странния свят на калчо сторико, годината, в която Ливърпул почервеня, кои са хората, които създадоха английската Висша лига и, за добро или лошо, промениха играта завинаги, и как Хюстън Астрос се издокарват в най-впечатляващите униформи в историята на бейзбола.

Почти всичко, които трябва да знаеш за 49-те фундаментални приказки (а трябва да поназнайваш това-онова за приказките, напълно сериозен съм), барабар с един куп илюстрации, абе влизай в страната на приказките.

Изпращам те на път из историята с истинските шедьоври на руските живописци, едно заравяне в семейното минало като занимавка за целия свят, мистерията на рогатият, очилат шлем на Хенри VIII, юдаизмът преди юдаизма, забравените еврейски пирати от Ямайка, хоморобите в Римската империя, менте автомобилите в Съветския съюз от 30-те до Жигули, какво е да живееш в град, построен в кратера на действащ вулкан, скинхедите преди нацизма.

Разни 120

Колкото и да ми се ще Разните да изглеждат като добре конструиран текст, те си остават нахвърляни линковe - нá:

Нямам даже изведен акцент, а просто напомняне, че блогът за флаговете по света си върви - виж какво си пропуснал и наваксай: Бразилия, Малта, Индия, Аляска, бежанския отбор, Бруней, Синитево, Свазиленд, Катар и Бахрейн, Елзас, Калмарската уния, Беларус, Нидерландия, Северната територия в Австралия, САЩ, Руанда, P&O, Амстердам, Путумайо, Австрия, Гвиана, Република Китай, а тук са всички, но с котки.

За хубава музика, знаеш, можеш да се насочиш към Алт+М, но за някои групи имаше място само в сайдбара тук: Алабама Шейкс, Уи Ар ди Оушън, Пети Ноар, Кид Уайз, Луис Дел Мар, Старлинг, Кид Астрей, Джемини Клъб, Джони Пейт, Романс, Уил Джоузеф Кук, Тора. И за да не е само безсрамна автореклама, виж този интерактивен клип, развиващ се в две различни времена едновременно (да, звучи странно, но няма как да го кажа иначе) и пробвай да разпознаеш милениалското виене в следващия хит.

Мятам те в миналото без посока - много и многопластови истории: преосмисляне на социализма в Чехословакия (проект, който не би могъл да се случи в България) и Будапеща 60 години след удавянето на Унгарското въстание в кръв, няколко напомняния за надигаюата се вълна от ксенофобия и историческа амнезия: историята на хората, затворени в концлагери във Великобритания по време на Първата Световна война, само защото са чужденци, бежанският лагер, заел италианското киностудио Чинечита в продължение на години след Втората, и снимката, събудила света за антисемитизма в Нацистка Германия, трудното приемане на ужасната истина за жестокостите в колониите на Британската империя и изчезването й от учебниците, събитията около Октомрийската революция през 1917 ден по ден, как най-богатите фамилии във Флоренция от 15. век продължават да са най-богати и в наши дни, 600 години по-късно , спомени от златана ера на железниците в САЩ, покриване и разкриване на жените в различни краища на света и различни времена, какво се е случило с Кивота (ама не по Индиана Джоунс), що е то халиф и каква е ролята му в ислямския свят, налундичавата теория, че Христофор Колумб е син не на кого да е, а на Владислав Варненчик, мистериозната загубена пирамида-планина и още по-мистериозното мистериозното 1000-годишно гробище за домашни любимци, за функцията на обезобразяването във византийската политика, a какво ще кажеш за разтопено злато в гърлото, етимология на марихуаната, митът, че България е пионер във въздушните бомбардировки, надявам се е разсеян, но знаеш ли нещо за първия чернокож военен пилот - Ахмет Али, най-най-садистичният сериен убиец в историята и един друг, на когото дължим голяма част от Оксфорския речник на английския език, а като стана дума за книги, можем ли да търсим още нещо човешко в някои екземпляри, например кожа, как японците виждат пришълците от Америка при отварянето на страната за света преди 150 години, горе-долу по времето, когато целият Чикаго е повдигнат с 1 метър, Харалд Хардрада - последният истински викинг (историята му засяга и България, шок, ужас), древният свят е много по-сложен и свързан от съвременната ни представа за него - Антична Гърция влияе на Китай, а Персия цивилизова Римската империя, за финал - хералдиката на германските провинции обяснена.

Знам, че напоследък не липсват бирени новини, но бирени новини никога не са излишни. Ето вдигай чашата нивото: сахти, финландската домашна протобира с хвойна, гид за киселите бири плюс тапас, неочакваният хмелен рай в Чебоксари, как (трябва да) се брандира крафт бирата и как една крафт бира умира, в лабораторията и главите на пивоварите от То Йол, много, много видове хмел, надуваема кръчма и още 24727 съвсем истински, риъл лайф Ънтапд и хубави ли са тия етикети и подложки, как да станеш милионер с варене на бира и как да те запомнят с добро, Октобердисни принцеси, а ако от толкова пиене си и огладнял, тези италианци имат подходящо сиренце за повода.

Готови сме за манджата, но първо аперитивче със 100-те най-продавани марки твърд алкохол в света, а ти не си чувал за първите 4 - ето ти цел в живота, по следите на еднотипните табели, покриващи дюнерджийниците (в случая в негостоприемен Париж, но важи навсякъде), как соевият сос завладя света, а римският рибен сос се изгуби в дълбините на кулинарната история, какво е месото в твоето фо (може би не точно твоето, защото не знам в България да се предлага истинско), митове и легенди за храните, ама буквално митове и легенди, как да ядеш всякакви храни табиетлийската, а не като аматьор, чети и се образовай, ама не яж други хора, не че нещо, ама болести, единствената смислена карта на Италия - къде какво ядене е характерно, сега като се замислиш, не ти ли става любопитно откъде идва мотива по бисквитките Орео, ами ето, колко удобно - имам цялата история, кино ода за любителите на рамен и още гурме аниме, околосветска обиколка на по патладжан, едва ли искаш да се храниш като през 50-те, всъщност знам, че не искаш, но ако нещо се е пречупило в теб, цял сайт с рецепти от онова време, играйте си с храната, каква е тая работа със сладоледите с вкус на бекон и горчица, възможно ли е в изкуствения аромат на банани да е закодиран вкуса на автентичните от преди век, в Барселона можеш да си угодиш доволно навсякъде, но ако държиш на списък с ресторанти - ето ти един, как цяла Испания настръхна срещу Джейми Оливър заради едно паейстъпление, стар хляб за шиене, за ефекта от хипстърската храна (или защо да не правите шарени бейгъли, ако си уважавате бизнеса и клиентите), доброто старо чешко тексаско колаче, най-после блог, посветен на храната в самолетите, която най-често е ужасна, да, но понякога ни се налага да ядем (и пътуване) и още кулинарни блогове, толкова добри, че даже печелят награди

Селекцията илюстратори започвам с Хилде Аталанта и нейната чудна галерия с вулви, Одри Кавазаки, Стела Им Хултберг, Франческо Торторела, Тошио Саеко - майсторът на японската хорър еротика гуро, Жан Андре, Светът на диска за оцветяване от Пол Кидби, Олимпиадата по рисуване, хипстърия и омраза от Мау Ленсинас, Сам Дън, класически детски книжки в пиксели, Яна "Миу Мау" Франк, Лукас Левитан, католическият Милтън Глейзър - сестра Корита Кент, Руне Фискер, Ана Парини, Даниел Рамирес Перес, Стивън Морис Греъм, дяволите на Поли Нор, Фрида Кастели, Сабрина Геверд, Александър Скачков, Ал Пауър, Кристина Стоянова, Жельо Димитров, Светослав Станков, Яна Казакова, екслибриси от студио Халистен, фантазии по снимките на Костица Аксинте, Джош Паркин, нещата, които Дом рисува, Франческа Бучко и едно предизвикателство по букви и животни.

И още много букви с 365-листния типографски календар, българския жестомимичен език в превод с приятни илюстрации, от въздуха, от дребните ръчички на Тръмп, безплатни ръкописни шрифтове с кирилица, в случай че, подобно на мен, ръкописът ти е тотално нечетим, какъвто стана и съвременния интернет, не на последно място и заради Гугъл.

Мода за всякакви случаи (предимно притеснителни, опасявам се): ако искаш да се маскираш като седалка на градския транспорт в Германия, за унижение тип 80-те, за да се слееш с местните с характерния "марсилски смокинг" и за отличаване на различните ордени монахини.

Смятам, че много неща и събития около нас могат да бъдат обяснени или поне демонстрирани със света на футбола. Ето ти няколко истории от него: как неукротимите лъвове превзеха Италия 1990 (това все още го помня живо, смятай), Ерньо Ербщайн - спасилият се от Холокоста създател на Гранде Торино, загинал в една от най-трагичните самолетно катастрофи, ако си търсиш ли игрище някъде по света, кои са най-красивите класически фланелки (и все пак моята класация е по-меродавна) и някои от тях пренесени върху суботео-фигурки, как феновете бяха изгонени от стадиона на дивана, речник на италианския футбол (не всичко е катеначо), ако всички френски отбори бяха ПСЖ и един куп клишета в книга (ама и само превюто си струва).

Оставаме на графична вълна с поредица книжки, посветени на феновете на испански отбори и великолепните им корици, анимационните шампиони от Капитан Цубаса и типографски трибут за финалите на Шампионската лига през 90-те.

Прехвърляме се плавно към киното с пътуване из Япония кадър по кадър от анимето Твоето име и Блейд Рънър изцяло на МС Пейнт (това е болезнено дори само да гледаш); Би Би Си подрежда 100-те филма на 21. век досега, а това са няколко вечни полски класики в цветни палитри.

В 18+ частта имаме испанска еротика от началото на 20. век, голи новини и трева (звучи по-добре, отколкото е), има ли бъдеще секса в киното, отговорът на което очевидно е да, поне според този редовен берлински фест и най-после можеш да търсиш порно по снимка на лицето (на позната, разбира се).

Традициите и тенденциите, които ни дебнат по широкия свят са невинаги най-очаквани, но заслужават да им отделиш внимание, пък да видим: как преместването на друго, по-хубаво място може да не ни направи по-щастливи, но мисълта за неизбежната смърт може, поне работи в Бутан, има ли нещо в позабравените обществени бани, което може да поправи повреденото ни общество, кошмарът от другите хора или какво е да си финландец - много лесно рилейтвам с финландците в повечето от тези ситуации, ама не им казвайте, че ще се стреснат, възходът на нипъл пиърсингите (които изобщо, ама изобщо не са нови) и аналния секс в Америка, психология на следвоенното поколение в Германия и древната японска традиция на отърваване от старците.

Задълбаваме обратно в интернетите и вадим от там алгоритъм за корекции на портретни снимки и разхубавяване, 25 години - 25 мемета и списък с по-особени топ левъл домейни и собствениците им (щото има и такива).

Нагледал съм се на иновации в сферата на разплащанията, но тази медна "монета" поне е красива. И няма да разгневи веганите като новите полимерни паундове.

А сега на път с атлас на литературните светове и полезна информация за истинския: паролите за уайфай интернет на десетки летища по света, графиките, които красят опашките на самолетите на всички авиокомпании, какъв електрически контакт те очаква като пристигнеш на място и как изобщо се казва това място; за избора на дестинация предлагам пътеписите на един от най-интересните блогове, които следвам - Игнант, около света за 80 безалкохолни, серия плакати, посветени на националните паркове в САЩ, отново кадри от Унгария - красива, но учудващо занемарена, буквални градове, докъде можеш да стигнеш с влак за часове от различни точки в Европа (спойлър: много далеч, ако си в Западна, и доста наблизо, ако си в Източна, ама това не е точно спойлър), къде да ядеш в Токио, което се оказва много, много голямо, плюс проекта за незаслужено по-добри регистрационни табели на руските автомобили от добре познатия ти Артемий Лебедев.

Стигаме до Ню Йорк и там има какво да се види: тайните кодове върху стълбовете на фенерите в гигантския Сентрал Парк, откъде идват имената на кварталите в Манхатън, 3 дни ядене, краката на местните, гид за изненадващо многото замъци, архитектурните шедьоври и митовете за небостъргачите.

Цветно - малко хаотично с този експеримент с течности и по-подредено в историята на жълтите строителни каски и перспективата да на се вече жълти.

Имало едно време граници и бюфети, има отново лисабонски киоскес, продължава да има автомати за дъвки. Следва тройна порция от любимите ми брутализъм и модернизъм: кой би предложил, че известния със суровия си стил Льо Корбюзие е бил луд по цветовете (разгледай например Чандигарх, за който споменах вече миналия път), Юлиан Лампенс - пионерът на голият бетон в частни домове (макар че кой би искал да живее с 4 деца в открит план) и една къща на съвременните му последователи в Аржентина, разходка из мисвандерройевия Лафайет Парк, в домовете на иначе известния отвън Барбикан и из останките на Каза Спериментале, преоткриване на красотата в немския брутализъм, мострените домове на японските минималисти Муджи, що е то съветски постконструктивизъм, Скандинавия има какво да покаже; малко по-сериозен акцент върху Александра Роуд Естейт, жилищен комплекс в Камдън от 70-те, който на пръв поглед изглежда като декор за антиутопия, но е гениално във всеки един аспект решение за квартала, както и към "белия град" Тел Авив - жив паметник на интернационалния стил, изживял пика си през 30-те, но все така елегантен и днес; веднага в другата крайност: тъй като линка за любимото френско село в постинга преди време не работи, ето ти нов с още пасторални каменни красоти, а за бонус - английски къщурки като от приказките; взрив от цветове и най-красивата гледка в света в колумбийското градче Гуатапе; как изглежда горе-долу всеки голям град, добре познатият ни панелен "лайфстайл", този път от Полша, 16 неща, които правят градския живот по-удобен, а средата - по-приветлива, но може ли да се поправи Таймс скуеър; изоставената тоталитарна архитектура в Европа, цели изгубени градове - нова поредица на Гардиън (преди съм ти препоръчвал и техните 50 най-важни града в историята, дано си успял да ги отметнеш); изненадващата орнаментална викторианска красота в една... помпена станция; страница, посветена (и продължение на книга по темата) на паметниците на османската архитектура в България; ветропоказателите в небето над Лондон, преди и сега и всички, всички пъбове, съществували в квартала Спитълфийлдс в азбучен ред, неосъществените планове за монорейл, изправяне на Темза и още куп идеи, с които британската столица се е разминала; няколко от безкрайно различните, но знакови метростанции на Берлин и спомен за разрушените сгради в града; запазеният в цялата си 60-арска прелест дом на Л. Рон Хъбард в Йоханесбург; входовете на Атина; още от футуристичните творения на Вернер Пантон; курортното наследство на Тито; в търсене на перфектната акустика; когато тапетите убиваха модерните си собственици; докато ние безпомощно гледаме унищожението на Алепо, едни хора събират идеи за възстановяването на Сирия; още - в своеобразния архитектурен атлас на съвременната архитектура.

Стивън Уайлдиш има инфорграфики за всичко, за което не си се сетил. Тук пък се събират визуализации на статистики за най-неверояни неща.

Един от дефектите на съвременния капитализъм - огромната разлика между заплащането на висшия мениджмънт и обикновените служители е на мушката в Портланд. Социализъм по американски или чудесна идея, която уви може да бъде лесно заобиколена?

Според науката (добре де, група учени) времето е, ами, сложно е, ама е по-скоро илюзия в главите ни, неподкрепена от законите на физиката. Значи, от теб се иска просто да спазиш законите и да си освободиш достатъчно време, за да изгледаш всички тези видеа, обясняващи как функционират или са направени разни неща и езиците.

Хайде весели празници!

Разни 118

Провокад пише рядко, но когато го прави, си струва - в случая ми спестява обясненията защо новите бутони за пешеходни светофари, които се пръкват на все повече кръстовища в София, са не просто безсмислени, но и чисто безумни.

Разнообразна, изчистено представена, базова или внимателно проучена информация, абе Флаг Сторис е блогът, който ме е яд, че не съм се сетил да направя пръв. Но пък ей на, започвам да ти/си се реванширам с още разни любопитни за флаговете по света - загрей с простата категоризация на Уикипедия по цветове и сателитните колажи на Макс Серадифалко, преди да се прехвърлиш на новото ми блогче. Вече минахме Нагорни Карабах, Британските Вирджински острови, Куба, Хонконг, Панама, Брюксел, Турция, Западните Индии и Еврейската автономна област, но имаш време да наваксаш.

И като стана дума за цветове, разбира се, имам още по темата - картините на известни майстори, редуцирани до 5 уеб цвята, (сицилианската) храна в палитри, диктатурата на Пантон и къде се съхраняват най-редките пигменти в света.

Защо един холандец продължава да се опитва да направи "новата си родина" България по-приемлива за живот не мога да ти кажа. Може би ти ще разбереш.

Сега ще си поговорим за кино и телевизия, даже малко ще погледаме: едва ли някога ще видим нещо подобно в България - впечатляваща с искреността и натурализма си поредица за пубертета на норвежката телевизия; неизлъчените пилотни епизоди на популярни сериали; как ли ще изглежда произволна глупост, дошла на ума ти, като филмов постер - готово, само пиши тук; историята на иранското кино, което въпреки превратностите в историята на страната (или може би заради тях) продължава да произвежда шедьоври; холивудските продукции от последните години в инфографика, сравняваща бюджетите и боксофисите им; впечатляващ сайт, посветен на анимацията през последния век; когато се правеха пропагандни филми срещу марихуаната.

Имаме и за четене - ужасите на ужасите за едно пени и модерният ужас от Редит.

Ако ти е харесал турския фънк отпреди време (известна част от плейлистите уви е затрита), тази ретроспекция на психеделията от югоизток е за теб.

Започваме с два архитектурни стила, за които все още е трудно да се намерят адвокати и които изчезват отчайващо бързо: минималистичният Белград, утопичният Лондон, модернистичният Киев и бруталният Уотфорд, красотата на голия бетон, изоставени съветски интериори, петте шедьовра на брутализма, историята на новата сграда на пражкия Народен театър, загубеният модернизъм в България, Баухаус (школата, не магазина). Оставаме дълбоко в миналото с поредицата на Гардиън за великите градове в историята на урбанизма - в началото са Александрия, Рим, Багдад, после спрях да насмогвам на дългите четива, но има още много, които препоръчвам систематично да изчетеш, във всеки случай не пропускай статията за любимия Ейшампле в Барселона; изчезващата България и изчезващата Русия; отдавна, когато Парижкото метро се е строяло открито, и по-скоро, когато един хотел в Тбилиси беше превърнат в бежански лагер. Разведряваме с култови сгради като анимирани герои, Лего-Берлин, постоянно растящия хартиен град и плакати на архитектурните стилове от, надявам се, добре познатия ти Федерико Бабина. Подовете на Париж си имат последователи: в Барселона, сред фудитата и изобщо плочки-фетишистите, а този съвсем сериозен проект цели да документира фигуралната керамика на Централна Азия. Два коренно различни, но еднакво брилянтни проекта за това, какво можеш да направиш с бивша църква - шареният и жив скейт парк в Астурия от Окуда Сан Мигел и елегантната, уважителна реконструкция от тел на ранна християнска базилика в Сипонто от Едоардо Трсолди. Оставаме в настоящето със самобитните (чудна дума, нали) бръснарници на Южна Африка, перфектната къща в Испания или перфектната къща в Дания, италианския отговор на любимото село на Франция, гид за сградите-символи на Ню Йорк, безумно скъп за живеене град, впрочем, и набързо в бъдещето с пустата столица на Туркменистан и трамвая от Ора Ито (който не е Рита Ора).

Голямата новина в света на парите от последните седмици е, че на американска банкнота най-после ще се появи жена - чернокожата Хариет Тъбман ще украси 20-те долара. Добър повод да погледнем към може би първата световна валута - терезианският талер е предпочитаното средство за разплащане в Европа и Арабския свят през 18. и 19. век.

Толкова са разнообразни, че само ще изброявам: Марио и Варио като истински (окей де, все едно истински) комикс супергерои и злодеи; 36 дни букви - отворен проект, в който всеки дизайнер може (или по-скоро можеше, щото точно свърши) да участва с буква или цифра за деня; по-с(т)илният немски орел; футболни карикатури от Омар Момани; минималистични идентичности за отборите от НБА и клубовете в Премиършип като кръгчета; всичко е измислено през 40-те; работите на Левенте Сабо и Малика Фавр са като от доброто старо време, откъдето е Робърт Браунджон; психеделичен стрийт вю и психеделичен френски плейбой; случаен дизайн факт; пиксел еротика; фантастичните светове на Фам Тунг Куан; шизоидна работа; няколко лога за преправяне; всички, ама всички превозни средства в градския транспорт на няколко американски града; Семейство Симпсън 2016; как се създава бирен етикет (ама от хубавите) и как една безпарична пивоварна направи Милтън Глейзър милионер; от любов към стенсила, кирилицата и авантата; изкуството на канализационните капаци; има нещо гнило в логата на музеите навсякъде по света; как дизайнът може да подобри градовете; портфолиата на Кшищоф Новак и Пацо Димитров.

Един дълъг политически реферат, който не те карам да четеш, но пускам заради инфографиката с разположенията на пленарните зали в различни европейски страни.

Таралежчето Лионел. Нейлисладичъък!

В спортния абзац имам няколко въздълги (и няколко не чак толкова дълги) истории - за връзката между Бенфика и португалската политика, как любовта към футбола спасява бежанка от Афганистан, неочакваното скудето за Верона преди 30 години, неизвестните, но и не по-малко люти дербита на Мостар и Украйна, футболният град Хамбург, откога в Ливърпул се пее You'll Never Walk Alone, фотографски проект, целящ да улови футболното сърце на всяка страна по света, еволюция на шортите, 5 цитата от великия Едуардо Галеано, за чиято книга говорих повече тук, когато избухна датския динамит, по-нишовото издание Пикълз и по-фундаменталната футболна библия, а ако много настояваш да има още един спорт тук, моля те, гугълни kabaddi и ми обясни що е то.

Животът и смъртта на Юкио Мишима - може би най-японската история, които можеш да прочетеш.

Яденето и пиенето и този път идват в повече, но съм сигурен, че ще можеш да поемеш всичко. За аперитив - можеш ли да познаеш продуктите, оформени като идеални кубчета, на плаката отгоре? Отговорите - в края на абзаца. Но сега - бира: крафт пивоварната Брудог (с чиято изумителна история можеш да се запознаеш тук) споделя рецептите за всичките си бири, така че всеки може да се пробва вкъщи; с какво за хапване да комбинираш; история на черната гданска "смърчова" бира; бедни страни - кофти пиене; зелените бутилки, за който се смята, че съхраняват по-зле, оказва се, могат да помогнат за създаването на по-интересно пиво; няма как да минем без ноторната вагинална бира; хмелът - спасител от рака; тъпа, тъпа наци идея; коя е любимата американска пивоварна на ънтапърите; защо германския закон за чистотата е отживелица; Пабст готви още изненади за хипстърите и кои бири само се преструват на крафт. За ядене имаме пачки, пататас бравас от Барселона, пушена рибка, най-добрите фалафели, какво хапва света в 8 сутринта, онигири, всички обичат кюфтенца, байноски жамбон, гид за най-вкусното място в Италия - Сицилия, солен лакриц, убийствено вредна захар, фалшиво суши и фалшиво къри, саке (окей, това е за пиене), военни порциони от различни страни, бургери за една не по-лоша планета, пицa, много пица, научно доказано вкусно индийско, красиви сладки, салами от плат, унгарски гулаш, японски шоколади, прочети и за изчезващите нюйоркски бакалии, неизчезващите полски млечни барове и какво тренди в Гугъл миналата година. А, ето ти и отговорите.

Значките не са били толкова ин от средата на 80-те. Но ето, за да не си съвсем изостанал, запознай се с 9 от най-добрите им (производители?) създатели в момента.

Следващите линкове може да са от онези, не особено подходящи за работното ти място, сеш'се, но и там ще са също толкова забавни: какъв по-добър начин да популяризираш кампания за опазване на рибите от това да ги снимаш с голи знаменистости; голи женски гърди.. преди да бъдат премахнати (от социалните мрежи); живият бодиарт на Кей Пайк; инстаграм свалячи; първият бански, разкриващ гърдите, от началото на 60-те кой зна защо не се налага, жалко; френски за любовници в илюстрации; ретро фетишът на падащите гащички.

Полша можеше да има уникален музей на Втората Световна война, ако местните петреоти не бяха дошли на власт. По време на същата тази война хиляди европейци бягат и са настанени в бежански лагери в Близкия Изток. Видео архивът на Бритиш Пате си е уникален и без ръкотворен музей (виж само репортажа от победата на Арнолд Шварценегер на Мистър Вселена 1969). Връщаме се още малко назад във времето за другата, първата Голяма война с тази документална поредица. За имитациите на Епъл II, оформили високотехнологичния сектор в Източна Европа (да, за Правец става дума). Тук можеш да проследиш еволюцията на атинския Акропол. Русия, оказва се, е водила неочаквано тежка война с примитивните чукчи в похода си на изток. Какво е да израснеш в посткомунистическа Полша (позна - като в посткомунистическа България е). Неща, които трябва.. или айде, не трябва, ама е хубаво да знаеш за варяжката стража на византийския император. За цялата история на Япония пък можеш да отделиш нищо и никакви 9 минути, вярвам в теб. Кой "убива" снимки от Голямата депресия? Ракетите и Кометите, които навремето пореха и родните води, имат доста интересна история и, както се досещаш, незавидна съдба - и аз се чудех какво става с тия чудеса на морския транспорт. Запознай се с най-страховитите жени в света - амазонките от Дахомей. Музеят Метрополитан пък иска да ни разкаже за средновековните игри с карти.

Светът ни продължава да е удивително шарен - от плашещата но по някакъв странен начин мила традиция на народа тораджа от Сулавеси да живее с мъртвите си роднини до помашките сватби в България; анимирани истории около коледния огън; защо клечат славяните - твоят естествен шанс да си меме; статистиката не лъже - бебетата са убили повече хора от терористите в САЩ.

Малко лингвистика: токи пона е най-простичкият, при това изкуствен език на света; 12 букви, които не се класират в азбуката (латиницата); география на кавичките и великите романи, редуцирани до пунктуацията си. И немалко карти: градовете в описания; интерактивна карта с литературните роуд трипове; кой е оптималният маршрут; знаците на Токио; Де Ре Милитари, или най-удобният, точен и изчерпателен източник за ситуацията в Близкия Изток, досега в 6 издания - 1, 2, 3, 4, 5, 6; най-най-сложните граници в света.