31.5.10

Градът на изкуствата и науките във Валенсия

Ако трябва да ти посоча точно и само една причина да посетиш Валенсия, бих се спрял на Градът на изкуствата и науките. Това е комплекс от няколко футуристични обществени сгради, проектирани от Сантяго Калатрява и Феликс Кандела. Строителството започва в средата на 90-те, като някои части все още се дострояват.

Комплексът се състои от IMAX зала и ботаническа градина (отгоре), оперна зала (отдолу), музей на науките (в дъното на първата снимка), аквариум и наскоро откритата зала за спортни събития и концерти (синият купол по-долу).

Архитектурата на Калатрава е вдъхновена от органичени форми, скелетите на животни. Усещането обаче е все едно си попаднал сред космически кораби кацнали... ами, кацнали на магическа планета, покрита с лазурна вода.

Комбиниран билет струва 30 евро, основната част от тях се пада на аквариума, който е основната атракция - леко отдалечен от останалите сгради, дори физически отделен от тях чрез моста с арфообразния мост и строителната площадка около спортната зала. Аквариумът е най-големият в Европа, но почти всичко се намира под земята и разхождайки се из островите на повърхността не би преположил, колко богата е колекцията под нея. Над 500 вида морски животни обитават 42 милиона литра вода, разделени в 5 зони - арктическа, антарктическа, тропическа, океани, средиземноморска, плюс делфинариум и авиариум.

Музеят на науките се оказа най-интерактивния, в който някога съм бил - има няколко експозиции, посветени най-общо на способностите на човешкото тяло и на околната среда, а почти всички "експонати" те приканват да скочиш, дръпнеш, бутнеш, подредиш... Наистина забавно и някак разглезващо.

Ето ти и двечки снимки на медузи от аквариума:

На последните снимки се виждат няколко от гигантските блокове от квартала покрай Града на изкуствата и науките - както споменах, той е в самия край на Градините на Турия, преди търговското пристанище. Не бих казал, че те са представителни за града. За Валенсия са характерни огромните и по площ 15-етажни жилищни сгради, най-често с червеникави тухлени фасади в кварталите около центъра и дори по "ръба" на историческата част. Но усещането което създават не е неприятно, а напротив - на подредено и дори донякъде уютно. С 1-милионното си население градът е трети по големина в Испания, но въпреки това остава компактен.

29.5.10

Валенсия и цветните кръстове

В началото на май е патронният празник на Девата на безпомощните, един от покровителите на града - църквата с това име е на Пласа де ла Вирхен зад Катедралата. По-любопитни са цветните кръстове, които изниквата навсякъде по площадите на града.

21.5.10

Валенсия

Началото на май може би не е най-популярното време за посещение на Валенсия. Фестивалът Фаляс се провежда в средата на март - огромни фигури от папиемаше преминават на парад през града, за да бъдат изгорени под дъжд от фойерверки накрая, най-престижното ветроходно състезание в света - Америкас къп се провежда на пристанището на Валенсия през февруари, а стартът от календара на Формула 1 за Гран при на Европа е пак там в края на юни, когато и времето най-накрая е подходящо за плаж, през август пък в близкото градче Буньол се провежда уличната битка с тонове домати Томатина. Истината обаче е, че Валенсия предлага достатъчно и през останалото време от годината.

На картата центърът на града е удобно заключен в една извивка на старото течение на река Турия. В сърцето му е Катедралата (Сеу), като от двете и страни са площадите Пласа де ла Рейна и Пласа де ла Вирхен. Катедралата има някак неопределна форма и фасадата й е смесица от стилове, като най-впечаткяваща е 8-ъгълната кула Микалет. На върха й има 14 камбани, поставени там от 14. до 18. век, като най-тежката е 11 тона. Ако имаш късмет, когато се изкачиш на върха й може да попаднеш на биенето им (има си график, горе-долу 1-2 пъти седмично).

Във Валенсия се говори специфична разновидност на испанския, много близка до каталунския. Впрочем местните съвсем искрено не знаят никакви други езици (за разлика, да речем, от французите, които знаят, но упорито се правят, че не те разбират), така че малко познания няма да са излишни.

Впрочем, туристи има, но не са така много, а и имам усещането, че всички, които видяхме, бяха холандци. Сигурно си има причина.

Ако се насочиш на север през най-старата част на града - Карме ще стигнеш до крепостната порта Серанс (от края на 14. век), а на запад - до портата Куарт (от 15. век). И двете са огромни и внушителни дори сега, когато липсва крепостната стена, по Куарт могат да се видят и следи от оръдеен обстрел. Интересно е, че на старите карти, които видяхме, градът е изобразяван с реката отдолу, т. е. север е долу, а юг - горе. Входът за Серанс е 2 евро, които спокойно може да си спестиш ако не знаеш испански - никой не проверява дали имаш билетче. Ако пък знаеш езика, с билета получаваш и гид. Входът за повечето музеи и забележителности е 2 евро или направо са безплатни. Най-странно е посещението в средновековните бани Алмиранте. На забутана уличка, на която няма абсолютно нищо друго, заставаш и чакаш пред врата в гола стена, която на всеки половин час бива отваряна от сънен младеж, който ти пуска филмче със историята, след което мълчаливо ти показва помещенията.

Това е една от най-впечатляващите сгради в стария град - готическата Лонха - коприненена борса от 15. век. Зад фасадата има няколко впечатляващи помещения, като високата 17 метра търговска зала с красиви усукани колони и стаята на морския съвет с изумителна дърворезба на тавана. В двора е скрита една от онези закътани градинки с малко фонтанче в средата, в които Шекспир обича да разполага действието на комедиите си.

Едно от нещата, които трябва да се имат предвид винаги в Испания, е сиестата. Първоначално работното време на различните места изглежда объркващо, но после всичко си идва на местата - работи се до 2 следобед, когато отварят ресторантите, ресторантите затварят към 4 и нещо, когато отново може да се насочиш към магазините и музеите, за да отворят отново за вечеря към 8 или 9 часа. Централният пазар (красива сграда, облицована с шарени плочки), който се намира точно срещу Лонха, е странна гледка минути преди 2 часа - зеленчуци, хамони, риби, октоподи и скариди се прибират бързо от сергиите, които хлопват кепенци малко след това - все пак е време за почивка. Градът никога не е еднакъв - магазини и заведения спускат и вдигат щори по различно време, така че може лесно да се объркаш, дали преди си минавал по дадена уличка, особено ако е било в друга част от деня. Добре, че повечето тапас барове работят постоянно и всеки ден, че да имаш какво да хапнеш извън установеното време. Много от тях изглеждат, хм, да кажем, непринудено и захабено, но пък и отново след Барселона никъде не попаднах на момента с мятането на салфетките и остатъците от храната по земята, както разправят, че било характерно за Испания.

Това са кметстовото и пощата на Пласа дел Ажунтамент - площадът е на няколкостотин метра надолу от Катедралата и ако не искаш непрестанно да се губиш в завъртяни по средновековен маниер улички в търсене на хотела и да си близо до вскякъв градски транспорт е хубаво да отседнеш около него.

Малко за храната. Двете култури, с които районът около Валенсия е световноизвестен, са портокалите и оризът, и двете донесени от изток от арабите. Затова и Валенсия се слави като родно място на паеята. Най-популярни са две разновидности на ястието - със заешко, пилешко и няколко вида боб (има и вариант с охлюви) и морската - със скариди, миди, лангусти и сепия. Традиционно паея се приготвя на обяд (защото изисква мого време) в порции за няколко човека. Ресторантите са свели порициите до една паея за двама човека, а времето за чакане - до половин час. Рискът да попаднеш на паея-полуфабрикат или пък предварително сготвена е сравнително малък, все пак трябва имидж на родно място да се пази, но е хубаво да провериш, кои ресторанти са автентични. За една паея се очаква да платиш между 20 и 30 евро, но си струва.

Гарата и арената за борба с бикове се намират една до друга. Гарата е стара и симпатична, но на пероните се преминава проверка по сигурността, точно като тази по летищата. Боеве с бикове се провеждат само през определени месеци, обикновено по време на традиционни градски празници (Фаляс, юлските празници и през октомври). През останалото време може да се влезе през Музея на бикоборството, чиито вход е абсолютно неоткриваем - в безистен на сграда встрани от арената. Ще ти покажат малка експозиция от костюми на тореадори и стари снимки, а в случай че не си част от голяма група, ще трябва да им се примолиш и да те пуснат на арената.

След яденето е време и да кажем нещо за пиенето. Валенсия е винарски район и произвежда качествени вина - в ресторант една бутилка прилично червено ще ти излезе между 10 и 15 евро. Ако си поръчаш наливна бира, много вероятно е да ти донесат точно 200 грама, но поне е добра. Една специфична напитка, която се предлага по улиците и във всяко кафене е орчата - прилича на боза, разредена с мляко, но след първоначалния шок ще установиш, че е вкусна и освежаваща. Произвежда се от грудките на растение, което не мисля, че има българско име - чуфа (Cyperus esculentus), донесена във Валенсия от арабите, съдържа много полезни вещества и може да се ползва като заместител на млякото от алергични към лактоза. Можеш да почетеш славните валенсиански портокали с някой фреш, но избягвай местния отговор на туристическия бъркоч сангрия - Айгуа де Валенсия, която представлява смес от пенливо вино, портокалов сок, водка и джин и общо взето хич не става.

Пазарът Колон (вече не е пазар, но има симпатични кафенета и магазини).

В началото споменах за старото течение на река Турия. Всъщност реката вече не минава през града. След опустошително наводнение през 1957 г., взело десетки жертви, се взема решение Турия да бъде отклонена и коритото и да бъде преместено на юг от града. През 80-те години на освободеното място се изгражда парк, който "разсича" целия град и в който се редуват зелени площи, спортни площадки, фонтани и портокалови градини, а над него се редуват мостове. В самия край на Градините на Турия, малко преди мястото, където реката се вливала в Средиземно море, се намира Градът на изкуствата и науките. Но за него, за морето и други особеносто на Валенсия, ще разкажа другата седмица.

20.5.10

Напомняне

19.5.10

Телевизионно смущение

Навлизането на собствениците на тиражните вестници Телеграф, Монитор и Уикенд и телевизиите ТВ7 и ББТ Цветан Василев и Делян Пеевски (и който стои зад тях) в телевизионното разпространение и предстоящата цифровизация на ефира основателно привлича внимание напоследък. Нещо, което е фактор отдавна и понастоящем, обаче някак остава на заден план. В момента около 70% от хората, които гледат телевизия в България, го правят като абонати на кабелен или сателитен оператор, а не чрез ефирно разпространение. И ако не решат след цифровизацията да се откажат от абонамента си (което с оглед настоящите планове би било донякъде разумно), това, кои канали са включени в мултиплексите, не би ги засегнало кой знае колко.

В последните няколко години на пазара на кабелна телевизия с господстващо положение се сдоби обединението между Евроком и Кейбълтел, което онзи ден се сдоби с бранда Близу*, а Булсатком** е в същата позиция при сателитните оператори. Защо е важно това?

Прието е за разпространението на даден телевизионен канал кабелните оператори да заплащат минимална сума от порядъка на няколко стотинки на абонат. Което, разбира се, не се нрави на разпространителите и те се опитват всячески да намалят сумата, например като занижават броя на абонатите си. Или като откажат да разпространяват телевизията, независимо от интереса към нея. Абонатите на Евроком и Кейбълтел вече са били лишавани за определен период или постоянно от каналите на Диема, Евроспорт, Скат, Дискавъри, Вайасат - и това са само по-нашумелите случай, тъй като става дума за утвърдени телевизии с голяма аудитория. На практика решението на Кейбълтел и Евроком и Булсатком, дали да включи даден канал в програмната си схема, може да бъде фатално за неговото съществуване въобще. Така например, стариралият миналата година Би Ти Ви Синема така и не стигна до клиентите на Евроком и Кейбълтел, а когато на мястото на ММ започна излъчване Нова Спорт, каналът беше оставен единствено в цифровия пакет, който се ползва от значително по-малко абонати от аналоговата телевизия, заради по-високата цена. Като в двата случая уж би следвало да има баланс на страните, доколкото от другата страна на барикадата са двете най-големи телевизионни компании в страната.

Не става дума само за ощетяването на зрителите, които няма да могат да гледат някое дерби от Висшата лига или хитов сериал. Плашещо е, че зад фасадата на спор за жълти стотинки, две фирми могат да преразпределят не само пазара на реклама, но и да определят, кой, какви идеи и какви интереси имат достъп до телевизионния ефир. И какво ще стои зад това тяхно решение.

* Да, знам, че си плаче за лого ревю.

** Близу е собственост на фонда за дялово инвеститане EQT V (последното е петица). Пламен Генчев и Максим Заяков държат Булсатком, но експлозивната експанзия напоследък може да означава, че моментът за продажба е назрял.

17.5.10

Разни 76

Цветни колело - любопитна инфографика, изобразяваща системно значението на цветовете в различни географски културни области. Само че защо на плакат?

Ето това пък са истинските имена на цветовете според мъжете и жените - май няма чак толкова разлики между половете, но изводите и някои подробности са интересни. Май е време за ново допитване Как се казва този цвят.

По повод Световното първенство другия месец Умбро, най-готината фирма за футболна екипировка напоследък (нищо, че е в експлоататорските капиталистически ръце на гиганта Найки), пусна фенска колекция, посветена на 7-те нации, печелили титлата досега. Проектът има (поне за мен, нали съм си фрийк) 2 интересни страни - едната са Алис Бреголи, Сузана Вернер, Юлия Гьодике, Лули Фернандес, Аби Кланси, Заира Наира и Шарлин Сурик, жени или гаджета съответно на Алберто Джилардино, Жулио Сезар, Марсел Янсен, някакъв неизвестен, Питър Крауч, Диего Форлан, Гаел Клиши, които са рекламни лица на колекцията. Другата са дизайнерите на специалните емблеми, които бият отвсякъде официалните лога на отделните федерации - Бен Хейн за Англия, Андре за Франция, Марок за Германия, Тонино Либераторе за Италия, ЗЗК за Аржентина, Фернандо Чармарели за Бразилия и Мартин Алборнос за Уругвай. Сила.

Най-добрият музикален клип на годината. Официално.

Клемънс, Нийл, Хансен, Лоуренсън, Карагър, Барнс, Джерард, Сунес, Лидел, Ръш, Далглиш, Шенкли. YNWA! Най-добрите 11. На тениска.

Молив и/или фотоапарат.

"Туристите мразят незадимени помещения. Турист не може да стои на чист въздух – пречи му да се развива, не му влияе благоприятно, като цяло не е част от естествения му хабитат." Това е сарказъм.

"Факт е, че голяма част от англичаните, които дойдоха да живеят в България дойдоха заради либералния режим на тютюнопушенето и ниските цени на алкохола тук и аз абсолютно гарантирам тези факти." А това - реалността в болния мозък на българския депутат.

Чудна колекция от (стари) лога на авиокомпании.

Момичето от/зад постера.

Всъщност, чудесно начало на серия секси линкове. Като рекламите за спортния брой на списание Жак, режисирани от Джонатан Ледър - някога предполагал ли си, че скуошът и боулингът могат да са толкова възбуждащи?

Съдейки по Сексът и Лусия от преди няколко години, Стая в Рим ще бъде силен филм. Засега обаче ще се задоволим с трейлъра. Което съвсем не е малко.

Не ти ли се приисква да бъдеш обстрелван с шарени кексчета?

Политически коректна карта на Европа. Иконъмист проявява неочаквано чувство за хумор, България този път е пощадена.

25-те най-добри реклами на бира.

Легендарните екипи на бразилския национален отбор по футбол в златисто, зелено и синьо са създадени едва в началото на 50-те. И то от бразилец, който не без причини е фен на Уругвай.

А тук може да определиш, кои са най-великите екипи в историята на английския футбол.

Няма начин реклама за радио с името Кис ФМ да изглежда по по-различен начин (и по-добре)

Германия не е подмината от мол-манията. От това ще стане това. Разбира се, ако интвеститорът не размисли, което е малко вероятно. (от)

В тази връзка - 11 (и още 6) красиви железопътни гари в САЩ, които са разрушени, като на тяхно място изникват доста безлични офис сгради, паркинги, шосета или просто нищо.

Истинският български мъж трябва да е елегантен, така, с хубаво тяло, добре оформен, да не е дебел, прическата задължително къса, с голяма кола и изгряваща поп-фолк певица за жена, да изкарва пари по криминален начин и не трябва да помага в домакинството. Да не е генно модифициран, a натурален идиот.

Майнцелменхен - лакомият Антон, работливият Берти, музикалният Кони, умният Дет, спортистът Фрицхен и закачливият Еди - човечетата от Майнц, телевизионна икона в Германия, с близо 50-годишна история и десетки хиляди клипчета за Це Де Еф.

Марлборо е последната цигарена компания, която остана спонсор във Формула 1. Но тъй като каквато и реклама на цигари не се допуска, болидите на Ферари бяха декорирани със специален баркод дизайн, създаващ оптическа илюзия. Което обаче също се оказа незаконно и Ферари се принудиха да го премахнат. Някой нещо обясняваше за спазването на законите.

Няколко кратки, но златни за финал: изкуството на парите, мебели по бразилски, цветни революции, най-дългите думи на света.

14.5.10

Бразилейро 3

Миналата седмица започна новия сезон на бразилската Серие А. Какво се случи от декември насам? Трансферите в посока Европа не бяха много, но най-вероятно много талантливи играчи са вече договорени и ще напуснат Бразилейро през лятото. По-интересни бяха завръщанията на популярни футболисти в родината, като това на Робиньо в Сантос и на Роберто Карлош, който ще прави компания на друг пенсионер - Роналдо в Коринтианс. Проведоха се шампионатите на отделните щати - по-важните: Атлетико спечели Минейро, Гремио би Интернасинал във финала на Гаучо, Сантос взе Паулиста, а Ботафого - Кариока. Последните два отбора се срещнаха още на откриването на Бразилейро и направиха 3:3. Купата на Бразилия е на етап полуфинали - в единия се срещат Гремио и Сантос, в другия - Витория и Атлетико Гояниензе. И четирите бразилски отбора в Копа Либертадорес засега продължават и са на четвъртфинал - Крузейро, Фламенго, Сао Пауло и Интернасионал.

Да се предвиди, кой има най-големи шансове да детронира Фламенго е почти невъзможно - букмейкърите дават най-големи шансове на Сантос, следван от Крузейро, Сао Пауло и Интернасионал (коефициентите са малко на око, реален пазар май няма). В интерес на истината Сантос е най-интригуващия отбор с триото Робиньо, Неймар и Гансо в нападение, още повече, че Дунга реши да остави последните двама извън групата за Световното и те ще са достатъчно свежи и мотивирани в клубните мачове. Стискай палци Палмейрас да се вдигне, че след изпусната титла миналата година се представи слабичко и в Паулиста - ако не първо място, поне едно класиране за Либертадорес няма да откажа.

Мачовете са в събота и неделя вечерта по Евроком. Ако разбираш португалски или знаеш как се ползва Гугъл Транслейт, тук има актуални новини. Мадамата на снимката е Присила Монако - муза на Палмейрас по време на Паулиста. Останалите са тук, а тези на отборите от Рио - тук.

12.5.10

Емография

Това се получава, когато старият, калпав и счупен Фотоклип попадне в ръцете* на Ема. Обича да снима най-вече хора, тук обаче, не без мое влияние, снимките са малко по-така.

* На последната снимка е Ема, а съм снимал аз.

10.5.10

Защо не трябва да летиш с Уиз

Хубавото на това да имаш блог е, че можеш да разкажеш за нередностите, които остават от скрити в новините. Сигурно си чул за инцидента, който претърпя самолет на Уиз Ер при кацане на Летище София преди 10 дни и при който летището беше блокирано за няколко часа. Може би си бил информиран, че въздушният трафик е бил възстановен след 2 часа без отменени полети или сериозни закъснения. Последното е лъжа.

За нещастие авариралият самолет беше този, който трябваше да ни откара до Валенсия. Самолетите на Уиз обичайно имат около половин час между кацане и излитане на нов курс, което означава, че каквото и да е забавяне на единия полет води до съответното отлагане на следващия. Минутки преди качването ни бяхме уведомени, че полетът, който трябваше да се състои от 17 часа е отложен за 19 поради технически причини. В зоната за заминаване скоро дойдоха и пътниците на полетите за Милано и Барселона. Терминал 1 е тясно и подтискащо местенце. Сега вече беше тясно и подтискащо местенце със сериозно намаляващи запаси от въздух. Наложи се няколко жени да извикат служител на гранична полиция и да го помолят да се пусне някаква вентилация или да се отворят вратите. Гишето за качване пустееше, представители на Уиз не се вясваха, липсваха и каквито и да е съобщения по инофмационната уредба. Единствената информация дойде от случайно преминаващи служители на летището, според които се чакаше самолет от Варна, с който щяхме да излетим или в 20,  или в 21 часа. Докато на мониторите полетът ни беше изписан като отменен. Към 20:30 се появи младеж от Уиз, който потвърди, че полетът е отменен, но щяло да има друг на следващия ден от 14 часа, след което избяга, оравдавайки се, че нямал право да казва дори това и ще трябва да чакаме официалното съобщение, преди да ни позволят да напуснем терминала. Такова, разбира се, не беше направено. Към 21 часа бяхме приканени да приготвим документите си за граничен контрол за да се "завърнем" в България.

По-интересно е, че поради закъснението от един ден, изгоряхме с една нощувка в хотел, резервиран именно чрез услугата Уиз Хотелс, която трябваше да платим поради неявяване. Познай дали Уиз имат намерение да възстановят щетите ни, дали Уиз отговаряха на информационния си телефон, където таксуват обажданията с порно тарифата от 1 лев на минута, дали 10 дни след като написахме оплакване, някой от компанията ни е отговорил и дали беше предложено и каквото и да е съдействие от описаните в общите условия за превоз.

На другия ден все пак излетяхме с поносимото закъснение от половин час. Всички останали полети на Уиз имаха брутални закъснения. Този за Дортмунд, например, от 11 сутринта беше изместен за за 9 вечерта.