Показват се публикациите с етикет Индия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Индия. Показване на всички публикации

11.9.07

Една Кобра, моля

Кобра е английска бира, която се произвежда от 1990 г. Толкова за мита, а сега по същество.

Каран Билимориа, родом от Хайдерабад, Индия, пристига във Великобритания едва 19-годишен за да продължи образованието си и завършва право в Кеймбридж. През 1990 г. без кой знае какви познания и опит в пивоварната индустрия и, както сам той обича да споменава, със заем от 20 000 паунда основава Кобра, воден от идеята за по-слабо газирана и мека бира, която да прави компания на пикантните манджи предлагани в индийските ресторанти, така популярни на острова.

Бирата наистина си е водниста, което най-вероятно се дължи и на използването на ориз и царевица, освен традиционните ечемичен малц, мая и хмел.

CobraПрез първите години бирата се произвежда в Бангалор и се изнася изцяло за Великобритания. През 1997 г. на Каран му писва от логистичните неуредици и мести производството във Бедфорд, Англия. Тамошната пивоварна Чарлс Уелс освен Кобра бутилира ямайската Ред Страйп и японската Кирин - странна специализация, мен ако питаш. Въпреки това индийския бекграунд си остава основен актив на марката, което е и причина опаковката да е изпъстрена с надписи като "родена в Индия", "по автентична индийска рецепта" и "създадена от индийски майстор пивовар". Цялостното усещане на бутилката е доста индийско - уърдмарка е дублиран с надпис на хинди, границите на Индия за изобразени на фона на етикета, а стъклото е обсипано с релефни слончета и палми.

След успеха във Великобритания, Кобра се насочва към САЩ, Южна Африка и други пазари с компактно индийско население. Бирата, която се продава с тази марка в България, пък се прави по лиценз в Полша. През 2004 г. Кобра се завръща в Индия, този път с намерението не само да произвежда, но и да продава. Това е труден пазар - бира не се продава в супермаркетите, а в специализирани магазини за алкохол, пък и напитката като цяло не е особено популярна сред индийците. Кобра обаче вече се е сдобила с достатъчно слава за да се конкурира с местните производители, пък и, каквото и да си говорим, става дума за страна с 1 милиард население.

В момента съществуват 3 разновидности освен класическия лагер - безалкохолна, нискокалорична и Кинг Кобра, която си се прави в Белгия и е типична белгийска бира. Освен това фирмата предлага вина и плодови бири, с които не ми се ще да те занимавам - извращения някакви. Кобра се занимава със благотворителност чрез Фондация Кобра и спонсорира млади кинотворци чрез Кобра Вижън, а също така издава и списание, което, доколкото видях, се занимава предимно с Каран Билимориа.

Апропо, Билимориа е пример за класическа съксес стори - не само адски богат и известен човек, а от миналата година и член на Камарата на лордовете. И ако още се чудиш защо те занимавам с тази тема - Кобра може и да не влезе в учебниците по пивоварство, но със сигурност има място в тези по мениджмънт и маркетинг. А книгата Бутилиран за бизнес - по-слабо газирания наръчник на предприемача е вече в Амазон.

21.8.07

М | Ж

Това са знаците на външната тоалетна в зоопарка на Хайдерабад:


Публикувам ги като отговор на този особено занимателен пост.

5.3.07

Бележки 2

Това, че е пролет се познава лесно по обяд в парка Заимов (добре де - Оборище), не че много-много е идвала зимата. Пейките се изпълват с ученици от близките училища - най-вече втора английска, предполагам - които цакат карти, пият бира или просто се закачат със съученичките. Цакат белот. Ето защо няма как ПартиПокер да е толкова успешен в Европа - макар и разпространена игра, покерът не е популярен, такак както са популярни разни други игри, от които даже се изисква някакво друго умение от блъфирането. В Германия трябва да има ПартиСкат, в България - ПартиБелот, и т. н. Апропо, някой сеща ли се за хубав онлайн питупи домино сайт?
_

Предаването Полет над нощта стана на 5 години. Не че го гледам, но е ми се иска да го отбележа пред вид следващата бележка. Стартира като нощен политематичен блок на Канал 1 и Хоризонт, но, поне за мен очаквано, няма успех. Мести се по сателитния канал, превръща в медия за българите в чужбина, и ориентира съдържанието си към тях: преглед на печата, интервюта с разни стари муцуни, беге музика, телефонни включвания. Малко ми е тъпо като го засека вечер.
_

Камен заминава за Прага. С договор за 2 години. Жалко, т. е. браво, хубаво е. А и сега имам още един повод да посещавам любимия си град.
_

Сетих се за любопитния начин на индийците да пият вода от бутилка - изливат доста точно струята в устата си без да докосват с устни бутилката. Предполагам, че причината е в това, че Индия е доста гореща, храната - люта, а чешмяната вода - не особено качествена, следователно бутилираната вода е популярна, както и споделянето й. Аз бих се удавил.
_

Ема харесва течен витамин це. Той има възкисел вкус и оставя определено химическо усещане в устата. Странно дете ;-)
_

Това е входът на сградата на Дарик на Дондуков. Малко е тъжно, като гледаш празните места в табелката - до преди 2 месеца там бяха логата на радио Гонг и Ретро радио. Гонг спря излъчване на 96.7 и даже не знам какво има там сега, екипът продължава да прави спортните програми на Дарик радио, както и да поддържа обновения сайт. Ретро пък премина към групата радиостанции на Камюникорп, сред които БГ радио и Енержи.

11.2.07

Индия

Индия не е за новаци.

При първото ти посещение, независисмо колко дълго, си новак, заек. Плаши те трафика, не смееш да се возиш на рикша, не знаеш къде се продава бира, хигиената ти е странна (макар, че всичко си е ОК).

Предполагам, че така се случва с всички европейци при първото им посещение в Африка, Южна Америка... Сигурно вторият път е по-спокойно и познато.

Хайде, чао.

10.2.07

Раджастан

По обяд бяхме на шопинг. Скандално е - дънки Ливайс са към 1500 рупии, т. е. 70 лева.

Не знам къде и какво е Раджастан, но тук си имат цял тематичен увеселителен парк посветен на него. На входа ти мацват червена точка и лепват ориз върху нея. Вътре предлагат яздене на камили, танци, куклен театър, дансинг (да бе - такава празна зала с диджей), водни колела и манджа.

Въобще историята с вечерята там е меко казано странна. Вкарват те в битова стая с още 50-ина човека, събуваш се и сядаш на земята пред табла. Няколко човека обикалят и разнасят манджи насам-натам и ги плякат на таблата пред теб - хляб, сосове, пържени десерти, ориз с масло, абе особена храна - не ми хареса.

9.2.07

Пепси

Всеки път, когато в заведение, където се предлагат продуктите на Пепси, си поръчам кола, се случва следното: сервитьора се сепва, обявява как нямали Кока-Кола, а Пепси с такава интонация, че ако не бях убеден в обратното, щях да си помисля, че се опитва да ме откаже от поръчката. Добре де - очевидно ми се пие кола, няма да си взема водка с портокалов сок, я!

Дали става дума за политика на Пепси или просто всеки сервитьор се е сблъсквал с идиот, който му е правил скандал за марката на колата.

Апропо, не ми се е случвало изрично да си поискам Пепси - трябва да го пробвам.

Свастикa

Минахме покрай траурна процесия.

Отпред бие тъпан, тялото на покойния e по-назад. Носят го о
ткритo, с цветя върху него.

Върху надгробните плочи на индийците има свастики.

В деня когато посетихме Голконда, се сблъсках с въпроса на Марина защо върху храма там имало "фашистки кръст". Фашистки кръст!?

Друг път пък реши да се прави на оригинална и попита Рамеш какви са тези жени, които се обличат като нинджи.

Боже, какво наказание.

Зоопарк

Зоопаркът е в южната част на града. Пространстовото отделено на животните е доста по-голямо от софийския и е по-близо до естествената им среда, а от хората са отделени най-често с ров с вода. Самият парк е ок и става за пикник. В зоопарка има и нещо като открита джамия.





Целулит



Баня





Коте



3-ти горе кариес
_

Пих кокос.
Пресният кокосов орех е по-голям, зелен, черпуката му не е толкова суха и твърда. Продават ги на улицата; изрязват ти единия край с нещо между мачете и сърп и пъхат сламка вътре. После го разцепват и ти изгребват меката вътрешност. Не е сладко, но си е кокосово.

8.2.07

Днес

Днес беше особен ден.

Първо се оказа, че има проблем с картата, с която трябва да си платим хотела.

После таксито закъсня. Оказа се че пътят е отбит и ни прекара през някакви странни и непознати квартали.

Довършихме програмата за първата смяна и след това запрашихме на вечеря с Джон, Тод и разни други мениджъри. Вече си имам чаша на Касъл лагър, което между другото е южно-африканска марка.

И накрая започнахме обучението на 2-ата смяна. 2 часа е - край.

Улиците на Хайдерабад



Сергията може да се бута...



... или тегли





Храмове (и реклами)



Училищният авт... училищната рикша



Плиска?







Show some respect, man!



Wedding Mall (wtf?)



"Chines Fost Food" :-)



"Be Ware of Dogs" ... мамини сладки

7.2.07

Автомобилни

Тата Сафари излиза към 7 лака, т. е. 24 хил. лева. Джип за 20 хилки - трябва да има начин да си докарам един в България ;-)

Всички моторикши са с марката Баджадж. Имахме малък спор тук и се оказах прав - макар всички да изглежат трошки, рикши се правят и продават, просто модела си е един и същ като при лондонските таксита.

Баджадж не само правят рикши и мотопеди, но и връткат някаква далавера с Алианц. Яко.

17

Странно е, че едва 17 пост тук е свързан с бирата.

Индийците имат проблеми с пиенето. В смисъл, не пият. В някои заведения няма въобще бира, същото важи и за супермаркетите.

Най-популярната бира е Кингфишер. Роял Челъндж е друга местна марка, макар че е по-известна с едноименното уиски. Кобра по мое мнение пък е най-добрата. Има е индийско производство на Фостърс. Голямата бира е 650 мл, малката - 330 мл.

Има местни марки уиски и някаква ракия, но с твърдия алкохол е по-сигурно да се заложи на вносните.

5.2.07

Бележки

"Do not spit" Няма, бе. Спокойно.
_

Всички питат от къде сме. Мисля, някои дори се сещат, че България е в Европа.
_

Индийският вариант на "Стани богат" е "Crorepati" - да не се изпитваме - крори e 10 милиона.
_

Излишно е да казвам, че индийският чай е добър. Английското влияние обаче си личи от това, че се пие с мляко. Чашка тип напръстник чай от лавката пред офиса е 5 рупии.
_

Индийците имат интересен начин да кажат "да" с глава - полюшкват я по такъв начин, че когато брадичката е на ляво, горната част е надясно (и обратно съответно)
_

Further reading:
Tака изглежда линк - не знам защо, но получерът на тази тема е доста деликатен.

Едит: сложих подчертаване на непостетените линкове.

Защо блог

Този блог е създаден за да описвам какво ми се случва в Индия. Пред перспективата да прекарам 2 седмици тук - далеч от близките ми, реших, че това ще е най-бързият и изчерпателен начин да си комуникирам с тях.

П. С.
Няма да се сърдя ако оставяте коментари ;-)

Организационни

Петров ще остане тук и следващата седмица. Първоначално трябваше да си тръгне към края на тази. Това обаче не променя факта, че ще лети през Мумбай, а това определено не е атрактивна перспектива: в деня, в който заминахме, трябваше да се прибере Пламен Петков. Да, ама не - изпуснал връзката си в Мумбай и останал сам в непознат индийски град. Е, успял е да се добере до Европа след ден-два. Отгоре на всичко съм леко гузен - за да си плащаме ние хотела, той беше оставил фирмената кредитна карта тук.

Другата седмица идва и Стоян Генов. Идва и цяла сюрия шефове на Парти - ще има някаква среща. Не мисля, че съм поканен.

Миналата седмица Рамеш ни обясняваше как функционира Партипартнърс и репортите им. От вторник е наш ред - те имат две смени, така че ще се наложи в четвъртък и петък да ходя късно в офиса.

4.2.07

Седем

В Индия съм от 7 дни.

Остават още толкова докато видя Краси и Емка отново.

Неделя

В неделя сутринта бяхме на шопинг е един от местните молове - дрешки, музика, подправки.

Следобедът имаше тийм-билдинг на афилиат съпорт отдела. В клуб за картинг на около 20 км от хотела, извън града. Имаше малко проблеми с осигъряването на такси нататък (но не и в сравнение с връщането). Мястото се казва Рънуей 9 и се води център за семейно забавление - има полигон за лазерни боеве, кръчма, място, където да караш ролкови кънки (не ролери), стрелба с лък.

Пихме Thumbs Up - нещо като кооп кола, но от самата Кока-Кола и ядохме (Анируд държеше на това фирмените пари да не се харчат за алкохол и бира), после играхме билярд и едва тогава стана време за картовете - на здрачаване. Врътнах общо 8 обиколки, можех още толкова. Там ти дават якенце за да не мацаш дрехите се, докато караш (щото си е мръсничко де).


Оказа се че няма свободни таксита за обратно. Анируд закара мен, Иван и Садик до града, където си хванахме рикша. Не е чак такава тръпка, а и излезе евтино.

Храна за размисъл

Идли е типична местна закуска. Представлява сплескана оризова кнедла, която се яде с кокосово чътни. Всъщност е много по-зле отколкото звучи.

Доса е индийска солена палачинка. Определено е по-добър вариант за закуска, макар че обикновено я сервират с нещо люто.

Чику може лесно да бъде сбъркан с картоф. Но не е. Отвътре има влакнеста структура, на вкус напомня за смокиня. Сладкото от чику с канела е страхотно.

Сладкият лайм е цитрус с големината на портокал - отвън е зелен, отвътре жълтеникав. В интерес на истината не съм го ял, само съм пил сок. Прилича на сок от сладък грейпфрут.

3.2.07

Хайдерабад бай дей

(или как протече туристическата ни обиколка в събота)

Тръгнахме с таксито от хотела в 11 ч.

Такситата в Индия имат жълти номера, нормалните коли - бели, а някои и черни защото не са ги подменили при последната "задължителна" смяна на номерата. Има метални, но повечето са пластмасови и с доста разнообразни шрифтове, при рикшите пък са написани директно в/у каросерията. Къде е КАТ да ги пита тия индийци "и с'а к'во ша пра'йм"?

Надписът гласи: "Helmets are for your safety. Not for others - wear it." и се отнася за каращите мотори и мотопеди.

Първата "цел" е музея Саларджунг - създаден от и кръстен на последният владетел на Хайдерабад.

Камери и фотоапарати са забранени, входът за чужденци е 150 рупии, за местни - 10 рупии. Явно в Индия не ги е еня за разпоредбите на ЕС, защото с подобна дискриминация се сблъскваме още няколко пъти ;-). В музея има експозиция от бронзови фигурки на божества от 12 век, невероятни старинни мебели с дърворезба, чиито чекмеджета са залепени с тиксо, портрети на Салар Джунг и предците му, платове, арабски и персиийски ръкописи, нефритени предмети.

Чарминар е Забележителността На Хайдерабад. Построен е през 16 век, името означава "четири минарета"... и общо взето е това. Около него има непоправимо хаотичен битак. Хлaпета търчат подир нас и се опитват или да ни продадат нещо или да ни замъкнат в някои магазин или сегия за дънкулки и платове. Едно явно си ме хареса - първия път като минaх покрай него обви ръце около кръста ми и вдигна крака от земята, втория се опита да ми откъсне ръката.

Обесени дини.

Наблизо е Мека Месджит - действаща джамия, в която не влязохме въпреки, че напосристо ни канеха.

Никога не съм бил в страна, в която толкова да си личи, че съм чужденец и това да има такова значение.

Малко след това се сблъскваме с туристически капан - екскурзовод менте в гробниците Кутб Шахи. Това е комплекс от 20-ина гробници, 7 от които са на владетели от династията Кутб Шахи - управлявали Голконда и в последствие основатели на Хайдерабад. Строени са 16-17 век и имат сходна структура - основа във формата на куб и внушителен купол. Честно казано състоянието им е доста занемарено. Вътре са на практика празни - само по едни гроб покрит с плат. Около тях има хубав парк.

Голконда е гигантска средновековна крепост. Няма как да се покаже цялата със снимка. Намира се на хълм в покрайнините на Хайдерабад
Туристическата обиколка е около 3 километра, има впечатляващи стени върху стърчащи скали, дълбоки ровове, руини на дворци - наистина може да усетиш атмосферата, която е царяла там преди 5 века.

Хлапета.

Тук е нещо като зима - температурите са околко 20-30 градуса, стъмва се към 18 ч. Не искам да си представям същинското лято или дъждовния сезон през септември.

Когато стигаме Бирла Мaндир е вече тъмно. Храмът е на хълм в центъра, отгоре се разкрива красива гледка към нощен Хайдерабад и Танк Бънд - огромното изкуствено езеро в сърцето на града, което пак не успях да видя по светло. Бирла Мaндир е белокаменна сграда с характерни скулптурни групи и купол. Хората наистина идват да се молят тук. Трябва да си събуем обувките и да оставим фотоапаратите. Има дълга опашка на входа, от високоговорители звучи молитва на напeвен анимационен глас.

Прибираме се в хотела към 8 часа. Таксито ни излиза 1300 рупии за 9 часа.

2.2.07

Хайдерабад бай найт

Някои спят...


... докато другите се забавляват.



Ботълс енд Чимнис ни е препоръчан от Рамеш. Прилича на дискотека - дансинг на първия етаж и ниски масички с дивани на втория, микс от мощен индийски денс и упадъчна западна музика. Но: последните поръчки са в полунощ; има и доста дълго меню с храна, в интерес на истината - най-добрата, която съм ял до сега в Индия (както би казала Марина - "вери гут") Входът е 700 рупии (за мъже), но после ти ги приспадат от сметката.

За пръв път откакто съм тук видях жени с бурки.

Това - за вчера. Днес бяхме на мексикански ресторант. В Индия.

Утре ще наемем кола и 8 часа ще обикаляме забележителностите. В неделя има мероприятие на отдела - ще ходим в нещо като картинг център.