Разни 121

TL;DR. Бърза подборка на по-интересните неща, които не се случват онлайн, за да ни разсеят от нещата, за които нямаме време офлайн:

Започваме лежерно с реклама (за да не прекъсваме в най-драматичния момент после) - през 50-те във Франция се развихря кампания за трезвеност или поне това е нещото, което местните разбират под лозунга "Не повече от литър вино на ден", още купища реклами и издания за дизайн, предимно от Холандия и отново Франция, в този архив и нещо по-актуално с кампанията на Момондо за пътуването, но не сега, а на предците ни.

Илюстраторите телеграфно, във фотографско темпо: Пиго Лин, неделните слънца на Тед Карпентър, Рафаел Варона, Матеуш Урбанович от Токио, минималистичните години на Леван и Давит, идеалният отбор на Стенли Чоу, студио Мути, Джена от Бреда, Ким Роселие, Андреас Прайс, Соня Алинс, Дейвид Лозо, славянски комикс от Катаржина Витершейм, Конал Дийни, Кристофър Неш, Теодор Георгиев, Скот Макрой, Мурат Палта, Йехуда Девир, Бен, Натали Мартинес и по постер на ден от Магдиел Лопес.

Спомняш ли си неслучилия се скандал с вицепремиера Валери Симеонов и майтапчийските му снимки от концлагера Бухенвалд? А шейминг проекта Йолокост, странно предшестващ го - е, май всички са се извинили (без Валката де - патреот мъж се не извинява), но пък е чудесна отправна точка за осмислянето на историята. На историята ни. Какво е "Източна Европа", как е измислена и кога ще си отиде. Илюстрирана история на славянската нищета на първо чуване звучи неуважително, но е много мил и обхватен проект, посветен на този край от света. Няколко разходки из Изтока през миналия век: мрачната и бляскава Будапеща през 30-те от изобретателя на SLR фотоапаратите; пражката неделя и още безгрижни кадри от Чехия през 60-те, после идват танковете; Източен Берлин през 60-те, 70-те и 80-те, съпоставен със същите места сега, а промяната е много по-голяма от видимата; градската градина в Плевен и една в Запада - Амстердам от края на 19. век. През 1936 г. Великобритания е разделена подобно на днес, но една битка по улиците лондонския Ийст енд спира марша на нацизма. А преди 40 години англичаните също гласуват за или против обединена Европа и снимките говорят за една някак по-ведра кампания (може би е заради офертата на Бевърли). Донякъде подредена по индийски, но изключително богата база данни за историята на раджпутите - княжества, управлявали северната част на субконтинента през по-голямата част от историята му. Как откриването на Троя от Хайнрих Шлиман открехва немците и за свастиката. Илюстрирана история на интимното окосмяване през вековете - разгледай, попрочети и, явно се очаква, създай си мнение. Иначе Чарлс Дикенс, освен велик писател, си е имал мнение за много неща и не се е страхувал да го изразява - виж само темите за България в седмичника му Домашни думи. През 70-те години на 19. век осаджите са изселени от териториите си в днешен Канзас. Именно там, в Лабет малко след това се разиграват шокиращите събития покрай първите серийни убийци в Америка - Кървавите Бендърс, които, като прочетеш историята, ще установиш, че са в основата на един куп хорър филми по-късно. Късметът на изгонените осаджи се обръща и скоро в новите им земи е открит нефт, който ги превръща в милионери. Докато не започват да измират мистериозно - разследването на тези убийства пък ражда ФБР. 20 години след основаването на бюрото, през 40-те 20 хиляди служители работят само в тази "фабрика" за пръстови отпечатъци. И един още по-студен случай - какво разкриват древните трупове в блатата на Северна Европа. Уикендът е едно сравнително модерно изобретение, но, струва ми се, вече недостатъчно. Интерактивна карта на Римската империя - не е зле за начинаещи в областта. През 60-те немски изселници, предвождани от Паул Шефер, основат Колония Дигнидад - затворена, изолирана и строго охранявана общност в Чили, която дълги години пази мръсната тайна за мъченията и издевателствата, които се случват там, но днес е вече туристически обект, бля. 5 века назад във времето се случва една по-различна бежанска криза - иберийските маври са изгонени от християнска Испания. Забравените готи, които тръгват от Скандинавия за да завладеят цяла Европа в ранното Средновековие и... да изчезнат. Уморените железопътни гари ги изоставят, нали? Рисувал ли е Джентиле Белини Скендербег и деца ли са строителите на столицата на фараона Ехнатон, съпруг на Нефертити и баща на Тутанкамон. Малко бележки за това как Османската империя е повлияла върху европейския начин на живот. И малко история от бъдещето, преди отново да се обърнем към миналото - какво ще се случи, когато умре кралица Елизабет II.

Преди бомбардировките на Втората Световна и Брежнев да сринат Кьонигсбергския замък, столицата на Източна Прусия е един от най-красвите немски градове. Днес в центъра на Калининград зее празно поле и потъващият в почвата Дом на съветите, а бюрократични неуредици и финансови проблеми уви продължават да спъват осъществяването на проекта Сърцето на града (в момента дори иначе добрият сайт не е онлайн). Състоянието на Наркомфин (въпреки тъпото име) не подобава на значимостта на сградата за конструктивизма, но донякъде отговаря на неосъществената комунистическа утопия. Какво е Наркомфин, какво е да живееш там, какво няма и какво се очаква да се случи с него. Още много бетон и тухли в къси линкове: модернизъм по френски, калифорнийски и африкански, нерадостната съдба на един от шедьоврите му в Индия и визуална ода за променящия се (и понякога изчезващ) Берлин; Москва се кани да събори цели квартали с хрушчовки - първите панелки от 50-те, и това не е съвсем добра идея; други 10 емблематични сгради в руската столица, бастисани през последните години; оказва се и че прекрасните британски провинциални имения са застрашени от разрушаване, през 60-те Нюкасъл започва да расте вертикално, но, подобно на всички смели планове от епохата, остава недовършен и неразбран; мрачната страна на Льо Корбюзие и влечението на порно индустрията към известния му стол LC4; продължаваме брутално с няколко класики, седем храма, разходка в Буенос Айрес и сеулско възраждане; живот си живеят в загребския Люлин Мамутица; скрити съкровища на интернационалния стил в село Лаки, остров Лерос; изчезващите кегелбани на Германия; първите "небостъргачи" на Ню Йорк от края на 19. век, град, в който вече има места, които слънцето не огрява никога; една от добре запазените флак-кули от Втората Световна война може да се превърне в най-новия (и висок) парк на Хамбург; до Румъния за укрепените средновековни църкви на Трансилвания и няколко къщи в брънковянски стил; една сграда, която успява едновременно да изпъкне и да се впише в типичната малтийска архитектура на Валета; защо е толкова кално (и как да не е); българският отговор на гръцките ръчно декорирани фигурални плочки, за които говорих преди време, и барселонската версия на подовете на Париж, които споменах тук, но внимателно подредени, че и с карта; кина, блокове, къщи и градски пространства; бягството на два сина на бащите си от сянката на бащите си - Алберт Шпеер младши и Себастиан "Паблоескобаров" Марокин - в архитектурата; старата гара на Айфеловата кула в търсене на нов живот; креативни решения за решетките в паважа около дърветата; ужасно (с което имам предвид прекрасно) детайлни миниатюри на сгради; арменски прелести във VR-формат; кориците на каталозите на ИКЕА от 1951 г. насам; изоставеното бъдеще на архитектурата; как растат най-бързо растящите градове в Китай (за които вероятно не си чувал) в таймлапс. Хей, Уес Андерсън, може да спреш да търсиш локации за новия си филм, просто провери този списък. Искаш магистралата да стига до центъра на града? Няма проблем, но до няколко години няма да остане град. Ако в Париж попаднеш на нещо, което прилича на средновековно укрепление, вероятно стоиш пред РПУ.

Мап порн и еротика! Ако има нещо хубаво в резултат на Студената война, то е Европейският зелен пояс, който следва държавните граници на Желязната завеса. ЦРУ отбелязва 75-годишнината на картографския си отдел като публикува доскоро секретни карти от целия свят. Искаш да обиколиш всички пъбове в Лондон? ОК, това е най-краткият пешеходен маршрут за лазене между тях. Стереотипна карта на Гърция, която всъщност е забавна дори да не си грък. 220 метро системи от целия свят - смачкани и опростени, московизация, но добре аргументирана на Парижкото и изобщо още много радикална картография.

Две приложения, с които можеш да си нарисуваш собствен свят - едно за реалистични сателитни снимки и друго за плашещи портретни снимки, всичко от съвсем простички скици.

На път в миналото на легендарния Път 66; по Транссибирската железница в снимки; най-странните места, посетени от Мънчис през годината; експедиция Украйнер разкрива по-малко познатите места в страната (все едно има много по-познати) и хасидският "Бърнинг мен", пак там; всичко, което ти трябва да знаеш за всеки британски стадион; в търсене на овидиевите варвари по северното Черноморие; бреговете на Втората Световна война; Дракула е измислица, не само на Брам Стокър, но и на социалистическа Румъния в търсене на повече западни туристи; а може и по-просто и набързо с този влог.

Звучи скучно, но е маниашко - визуализация на работния ден на американците по сектори. Все някога си се сблъсквал с любопитния факт, че например Япония на японски е Нихон, Италия на полски е Влохи, а Гърция на турски - Юнанистан, но тук може да се запознаеш с всички. "Американски" неща, които се казват така, но не са непременно от там. Ако случайно си пропуснал - онова изследване за религиозността и патриотичността в Източна Европа, впрочем в Полша, както и тук, много обичат да освещават всичко от свещеник. Националните химни, оказва се, се плагиатстват по-често, отколкото предполага целта им. Гледам знаеш поне един славянски език - удари едно рамо на този речник. Кебапи и расизъм в Полша. Финландците са пословично притеснителни, затова и сет с финландски емоджи не е хич лоша идея за комуникация. А Монотайп е в търсене на универсален език (или ако не стане - поне универсален шрифт) за глобалното село.

Отваряме по бира и пускаме мача (някой стар, щото големите първенства тъкмо приключиха): кратка история на IPA за тези, които не са внимавали навремето; 20 лафа, с които да звучиш като разбирач; най-популярните сортове хмел сред крафт пивоварите, които трябва да познаваш, които имат какво да разкажат и които не са такива; как да комбинираш бира с твърд алкохол (никак, мен ако питаш, щото много боли глава после) и, ето тука си идваме на думата - с различна храна; квайк - новата стара мая от Норвегия; поредната мини автоматизирана домашна пивоварна; бирата, а не друго, буквално сваля маймуните на земята и дава тласък на човешката цивилизация в темата на актуалния Нешънъл Джиографик; новинки от индустрията по руски, ако са ти писнали линковете на английски.

Историята на едно от по-малко експонираните испански дербита - това на Севиля; политиката на катеначото и тоталния футбол; 92 британски стадиона и безброй Лего тухлички, това няма как да не е велико; футбол може да се играе навсякъде, а Лион Гладуел ни разхожда из по-странните арени на истинската игра; да вземе ли да изпадне Хамбург, че да се свърши с тая мъка; отново на темата за най-оспорваното първенство (с различни показатели и по-грозни графики); различната история на ултрасите на турския Бешикташ; как се раждат златните поколения; може и така - спортът за един мирен свят, както пишеше на Националния стадион преди време, но този път наистина, а Хумел може да изглежда като малък производител на спортна екипировка, докато всъщност са нетайна филантропска организация; най-резултатният голмайстор на всички времена - Пепи Бицан; кои са най-добрите емблеми в света, един опит за типографски редизайн на клубовете във френската Лига 1 и една графична книга по темата, която да, ще си струва; дълбоко в миналото с мистерията за съставите на финалистите в първата Купа на ФА, цветни оцветени кадри от началото на миналия век и падението на един капитан до екзекуцията му по време на Втората Световна война и малко по-близо до нас с биографията на един от най-големите таланти на 80-те - Пребен Елкер и онзи момент, когато Байерн Мюнхен се преоблече като Бразилия, и то срещу Кайзерслаутерн в зелено (няма как да е по-щуро, нали) и вече на живо - от Купата на Таджикистан до женското Бразилейрао - онлайн стриймовете не трябва задължително да са на топ първенствата и нелегални.

Дизайнът на новите норвежки крони, за който говорихме преди близо 3 години, придоби окончателен вид (и са все така страхотни), а първите банкноти ще са в обръщение това лято. Това пък е един чуден проект за аржентинското песо, който няма да види бял свят и може само да съжаляваме за това.

И след всичката шарения - две темички, които заслужават повече време: Светла обяснява нещо, което много хора, дори уж с модерно мислене, не проумяват - демокрацията не означава дясна (не дай си Боже, крайна) политика, напротив. Провалът - неизбежен, но и нещо, за което западното общество (аз включително) няма механизъм за разбиране и преодоляване, като обект на "тедски" семинари и на цял музей.

Разни 120

Колкото и да ми се ще Разните да изглеждат като добре конструиран текст, те си остават нахвърляни линковe - нá:

Нямам даже изведен акцент, а просто напомняне, че блогът за флаговете по света си върви - виж какво си пропуснал и наваксай: Бразилия, Малта, Индия, Аляска, бежанския отбор, Бруней, Синитево, Свазиленд, Катар и Бахрейн, Елзас, Калмарската уния, Беларус, Нидерландия, Северната територия в Австралия, САЩ, Руанда, P&O, Амстердам, Путумайо, Австрия, Гвиана, Република Китай, а тук са всички, но с котки.

За хубава музика, знаеш, можеш да се насочиш към Алт+М, но за някои групи имаше място само в сайдбара тук: Алабама Шейкс, Уи Ар ди Оушън, Пети Ноар, Кид Уайз, Луис Дел Мар, Старлинг, Кид Астрей, Джемини Клъб, Джони Пейт, Романс, Уил Джоузеф Кук, Тора. И за да не е само безсрамна автореклама, виж този интерактивен клип, развиващ се в две различни времена едновременно (да, звучи странно, но няма как да го кажа иначе) и пробвай да разпознаеш милениалското виене в следващия хит.

Мятам те в миналото без посока - много и многопластови истории: преосмисляне на социализма в Чехословакия (проект, който не би могъл да се случи в България) и Будапеща 60 години след удавянето на Унгарското въстание в кръв, няколко напомняния за надигаюата се вълна от ксенофобия и историческа амнезия: историята на хората, затворени в концлагери във Великобритания по време на Първата Световна война, само защото са чужденци, бежанският лагер, заел италианското киностудио Чинечита в продължение на години след Втората, и снимката, събудила света за антисемитизма в Нацистка Германия, трудното приемане на ужасната истина за жестокостите в колониите на Британската империя и изчезването й от учебниците, събитията около Октомрийската революция през 1917 ден по ден, как най-богатите фамилии във Флоренция от 15. век продължават да са най-богати и в наши дни, 600 години по-късно , спомени от златана ера на железниците в САЩ, покриване и разкриване на жените в различни краища на света и различни времена, какво се е случило с Кивота (ама не по Индиана Джоунс), що е то халиф и каква е ролята му в ислямския свят, налундичавата теория, че Христофор Колумб е син не на кого да е, а на Владислав Варненчик, мистериозната загубена пирамида-планина и още по-мистериозното мистериозното 1000-годишно гробище за домашни любимци, за функцията на обезобразяването във византийската политика, a какво ще кажеш за разтопено злато в гърлото, етимология на марихуаната, митът, че България е пионер във въздушните бомбардировки, надявам се е разсеян, но знаеш ли нещо за първия чернокож военен пилот - Ахмет Али, най-най-садистичният сериен убиец в историята и един друг, на когото дължим голяма част от Оксфорския речник на английския език, а като стана дума за книги, можем ли да търсим още нещо човешко в някои екземпляри, например кожа, как японците виждат пришълците от Америка при отварянето на страната за света преди 150 години, горе-долу по времето, когато целият Чикаго е повдигнат с 1 метър, Харалд Хардрада - последният истински викинг (историята му засяга и България, шок, ужас), древният свят е много по-сложен и свързан от съвременната ни представа за него - Антична Гърция влияе на Китай, а Персия цивилизова Римската империя, за финал - хералдиката на германските провинции обяснена.

Знам, че напоследък не липсват бирени новини, но бирени новини никога не са излишни. Ето вдигай чашата нивото: сахти, финландската домашна протобира с хвойна, гид за киселите бири плюс тапас, неочакваният хмелен рай в Чебоксари, как (трябва да) се брандира крафт бирата и как една крафт бира умира, в лабораторията и главите на пивоварите от То Йол, много, много видове хмел, надуваема кръчма и още 24727 съвсем истински, риъл лайф Ънтапд и хубави ли са тия етикети и подложки, как да станеш милионер с варене на бира и как да те запомнят с добро, Октобердисни принцеси, а ако от толкова пиене си и огладнял, тези италианци имат подходящо сиренце за повода.

Готови сме за манджата, но първо аперитивче със 100-те най-продавани марки твърд алкохол в света, а ти не си чувал за първите 4 - ето ти цел в живота, по следите на еднотипните табели, покриващи дюнерджийниците (в случая в негостоприемен Париж, но важи навсякъде), как соевият сос завладя света, а римският рибен сос се изгуби в дълбините на кулинарната история, какво е месото в твоето фо (може би не точно твоето, защото не знам в България да се предлага истинско), митове и легенди за храните, ама буквално митове и легенди, как да ядеш всякакви храни табиетлийската, а не като аматьор, чети и се образовай, ама не яж други хора, не че нещо, ама болести, единствената смислена карта на Италия - къде какво ядене е характерно, сега като се замислиш, не ти ли става любопитно откъде идва мотива по бисквитките Орео, ами ето, колко удобно - имам цялата история, кино ода за любителите на рамен и още гурме аниме, околосветска обиколка на по патладжан, едва ли искаш да се храниш като през 50-те, всъщност знам, че не искаш, но ако нещо се е пречупило в теб, цял сайт с рецепти от онова време, играйте си с храната, каква е тая работа със сладоледите с вкус на бекон и горчица, възможно ли е в изкуствения аромат на банани да е закодиран вкуса на автентичните от преди век, в Барселона можеш да си угодиш доволно навсякъде, но ако държиш на списък с ресторанти - ето ти един, как цяла Испания настръхна срещу Джейми Оливър заради едно паейстъпление, стар хляб за шиене, за ефекта от хипстърската храна (или защо да не правите шарени бейгъли, ако си уважавате бизнеса и клиентите), доброто старо чешко тексаско колаче, най-после блог, посветен на храната в самолетите, която най-често е ужасна, да, но понякога ни се налага да ядем (и пътуване) и още кулинарни блогове, толкова добри, че даже печелят награди

Селекцията илюстратори започвам с Хилде Аталанта и нейната чудна галерия с вулви, Одри Кавазаки, Стела Им Хултберг, Франческо Торторела, Тошио Саеко - майсторът на японската хорър еротика гуро, Жан Андре, Светът на диска за оцветяване от Пол Кидби, Олимпиадата по рисуване, хипстърия и омраза от Мау Ленсинас, Сам Дън, класически детски книжки в пиксели, Яна "Миу Мау" Франк, Лукас Левитан, католическият Милтън Глейзър - сестра Корита Кент, Руне Фискер, Ана Парини, Даниел Рамирес Перес, Стивън Морис Греъм, дяволите на Поли Нор, Фрида Кастели, Сабрина Геверд, Александър Скачков, Ал Пауър, Кристина Стоянова, Жельо Димитров, Светослав Станков, Яна Казакова, екслибриси от студио Халистен, фантазии по снимките на Костица Аксинте, Джош Паркин, нещата, които Дом рисува, Франческа Бучко и едно предизвикателство по букви и животни.

И още много букви с 365-листния типографски календар, българския жестомимичен език в превод с приятни илюстрации, от въздуха, от дребните ръчички на Тръмп, безплатни ръкописни шрифтове с кирилица, в случай че, подобно на мен, ръкописът ти е тотално нечетим, какъвто стана и съвременния интернет, не на последно място и заради Гугъл.

Мода за всякакви случаи (предимно притеснителни, опасявам се): ако искаш да се маскираш като седалка на градския транспорт в Германия, за унижение тип 80-те, за да се слееш с местните с характерния "марсилски смокинг" и за отличаване на различните ордени монахини.

Смятам, че много неща и събития около нас могат да бъдат обяснени или поне демонстрирани със света на футбола. Ето ти няколко истории от него: как неукротимите лъвове превзеха Италия 1990 (това все още го помня живо, смятай), Ерньо Ербщайн - спасилият се от Холокоста създател на Гранде Торино, загинал в една от най-трагичните самолетно катастрофи, ако си търсиш ли игрище някъде по света, кои са най-красивите класически фланелки (и все пак моята класация е по-меродавна) и някои от тях пренесени върху суботео-фигурки, как феновете бяха изгонени от стадиона на дивана, речник на италианския футбол (не всичко е катеначо), ако всички френски отбори бяха ПСЖ и един куп клишета в книга (ама и само превюто си струва).

Оставаме на графична вълна с поредица книжки, посветени на феновете на испански отбори и великолепните им корици, анимационните шампиони от Капитан Цубаса и типографски трибут за финалите на Шампионската лига през 90-те.

Прехвърляме се плавно към киното с пътуване из Япония кадър по кадър от анимето Твоето име и Блейд Рънър изцяло на МС Пейнт (това е болезнено дори само да гледаш); Би Би Си подрежда 100-те филма на 21. век досега, а това са няколко вечни полски класики в цветни палитри.

В 18+ частта имаме испанска еротика от началото на 20. век, голи новини и трева (звучи по-добре, отколкото е), има ли бъдеще секса в киното, отговорът на което очевидно е да, поне според този редовен берлински фест и най-после можеш да търсиш порно по снимка на лицето (на позната, разбира се).

Традициите и тенденциите, които ни дебнат по широкия свят са невинаги най-очаквани, но заслужават да им отделиш внимание, пък да видим: как преместването на друго, по-хубаво място може да не ни направи по-щастливи, но мисълта за неизбежната смърт може, поне работи в Бутан, има ли нещо в позабравените обществени бани, което може да поправи повреденото ни общество, кошмарът от другите хора или какво е да си финландец - много лесно рилейтвам с финландците в повечето от тези ситуации, ама не им казвайте, че ще се стреснат, възходът на нипъл пиърсингите (които изобщо, ама изобщо не са нови) и аналния секс в Америка, психология на следвоенното поколение в Германия и древната японска традиция на отърваване от старците.

Задълбаваме обратно в интернетите и вадим от там алгоритъм за корекции на портретни снимки и разхубавяване, 25 години - 25 мемета и списък с по-особени топ левъл домейни и собствениците им (щото има и такива).

Нагледал съм се на иновации в сферата на разплащанията, но тази медна "монета" поне е красива. И няма да разгневи веганите като новите полимерни паундове.

А сега на път с атлас на литературните светове и полезна информация за истинския: паролите за уайфай интернет на десетки летища по света, графиките, които красят опашките на самолетите на всички авиокомпании, какъв електрически контакт те очаква като пристигнеш на място и как изобщо се казва това място; за избора на дестинация предлагам пътеписите на един от най-интересните блогове, които следвам - Игнант, около света за 80 безалкохолни, серия плакати, посветени на националните паркове в САЩ, отново кадри от Унгария - красива, но учудващо занемарена, буквални градове, докъде можеш да стигнеш с влак за часове от различни точки в Европа (спойлър: много далеч, ако си в Западна, и доста наблизо, ако си в Източна, ама това не е точно спойлър), къде да ядеш в Токио, което се оказва много, много голямо, плюс проекта за незаслужено по-добри регистрационни табели на руските автомобили от добре познатия ти Артемий Лебедев.

Стигаме до Ню Йорк и там има какво да се види: тайните кодове върху стълбовете на фенерите в гигантския Сентрал Парк, откъде идват имената на кварталите в Манхатън, 3 дни ядене, краката на местните, гид за изненадващо многото замъци, архитектурните шедьоври и митовете за небостъргачите.

Цветно - малко хаотично с този експеримент с течности и по-подредено в историята на жълтите строителни каски и перспективата да на се вече жълти.

Имало едно време граници и бюфети, има отново лисабонски киоскес, продължава да има автомати за дъвки. Следва тройна порция от любимите ми брутализъм и модернизъм: кой би предложил, че известния със суровия си стил Льо Корбюзие е бил луд по цветовете (разгледай например Чандигарх, за който споменах вече миналия път), Юлиан Лампенс - пионерът на голият бетон в частни домове (макар че кой би искал да живее с 4 деца в открит план) и една къща на съвременните му последователи в Аржентина, разходка из мисвандерройевия Лафайет Парк, в домовете на иначе известния отвън Барбикан и из останките на Каза Спериментале, преоткриване на красотата в немския брутализъм, мострените домове на японските минималисти Муджи, що е то съветски постконструктивизъм, Скандинавия има какво да покаже; малко по-сериозен акцент върху Александра Роуд Естейт, жилищен комплекс в Камдън от 70-те, който на пръв поглед изглежда като декор за антиутопия, но е гениално във всеки един аспект решение за квартала, както и към "белия град" Тел Авив - жив паметник на интернационалния стил, изживял пика си през 30-те, но все така елегантен и днес; веднага в другата крайност: тъй като линка за любимото френско село в постинга преди време не работи, ето ти нов с още пасторални каменни красоти, а за бонус - английски къщурки като от приказките; взрив от цветове и най-красивата гледка в света в колумбийското градче Гуатапе; как изглежда горе-долу всеки голям град, добре познатият ни панелен "лайфстайл", този път от Полша, 16 неща, които правят градския живот по-удобен, а средата - по-приветлива, но може ли да се поправи Таймс скуеър; изоставената тоталитарна архитектура в Европа, цели изгубени градове - нова поредица на Гардиън (преди съм ти препоръчвал и техните 50 най-важни града в историята, дано си успял да ги отметнеш); изненадващата орнаментална викторианска красота в една... помпена станция; страница, посветена (и продължение на книга по темата) на паметниците на османската архитектура в България; ветропоказателите в небето над Лондон, преди и сега и всички, всички пъбове, съществували в квартала Спитълфийлдс в азбучен ред, неосъществените планове за монорейл, изправяне на Темза и още куп идеи, с които британската столица се е разминала; няколко от безкрайно различните, но знакови метростанции на Берлин и спомен за разрушените сгради в града; запазеният в цялата си 60-арска прелест дом на Л. Рон Хъбард в Йоханесбург; входовете на Атина; още от футуристичните творения на Вернер Пантон; курортното наследство на Тито; в търсене на перфектната акустика; когато тапетите убиваха модерните си собственици; докато ние безпомощно гледаме унищожението на Алепо, едни хора събират идеи за възстановяването на Сирия; още - в своеобразния архитектурен атлас на съвременната архитектура.

Стивън Уайлдиш има инфорграфики за всичко, за което не си се сетил. Тук пък се събират визуализации на статистики за най-неверояни неща.

Един от дефектите на съвременния капитализъм - огромната разлика между заплащането на висшия мениджмънт и обикновените служители е на мушката в Портланд. Социализъм по американски или чудесна идея, която уви може да бъде лесно заобиколена?

Според науката (добре де, група учени) времето е, ами, сложно е, ама е по-скоро илюзия в главите ни, неподкрепена от законите на физиката. Значи, от теб се иска просто да спазиш законите и да си освободиш достатъчно време, за да изгледаш всички тези видеа, обясняващи как функционират или са направени разни неща и езиците.

Хайде весели празници!

Разни 118

Провокад пише рядко, но когато го прави, си струва - в случая ми спестява обясненията защо новите бутони за пешеходни светофари, които се пръкват на все повече кръстовища в София, са не просто безсмислени, но и чисто безумни.

Разнообразна, изчистено представена, базова или внимателно проучена информация, абе Флаг Сторис е блогът, който ме е яд, че не съм се сетил да направя пръв. Но пък ей на, започвам да ти/си се реванширам с още разни любопитни за флаговете по света - загрей с простата категоризация на Уикипедия по цветове и сателитните колажи на Макс Серадифалко, преди да се прехвърлиш на новото ми блогче. Вече минахме Нагорни Карабах, Британските Вирджински острови, Куба, Хонконг, Панама, Брюксел, Турция, Западните Индии и Еврейската автономна област, но имаш време да наваксаш.

И като стана дума за цветове, разбира се, имам още по темата - картините на известни майстори, редуцирани до 5 уеб цвята, (сицилианската) храна в палитри, диктатурата на Пантон и къде се съхраняват най-редките пигменти в света.

Защо един холандец продължава да се опитва да направи "новата си родина" България по-приемлива за живот не мога да ти кажа. Може би ти ще разбереш.

Сега ще си поговорим за кино и телевизия, даже малко ще погледаме: едва ли някога ще видим нещо подобно в България - впечатляваща с искреността и натурализма си поредица за пубертета на норвежката телевизия; неизлъчените пилотни епизоди на популярни сериали; как ли ще изглежда произволна глупост, дошла на ума ти, като филмов постер - готово, само пиши тук; историята на иранското кино, което въпреки превратностите в историята на страната (или може би заради тях) продължава да произвежда шедьоври; холивудските продукции от последните години в инфографика, сравняваща бюджетите и боксофисите им; впечатляващ сайт, посветен на анимацията през последния век; когато се правеха пропагандни филми срещу марихуаната.

Имаме и за четене - ужасите на ужасите за едно пени и модерният ужас от Редит.

Ако ти е харесал турския фънк отпреди време (известна част от плейлистите уви е затрита), тази ретроспекция на психеделията от югоизток е за теб.

Започваме с два архитектурни стила, за които все още е трудно да се намерят адвокати и които изчезват отчайващо бързо: минималистичният Белград, утопичният Лондон, модернистичният Киев и бруталният Уотфорд, красотата на голия бетон, изоставени съветски интериори, петте шедьовра на брутализма, историята на новата сграда на пражкия Народен театър, загубеният модернизъм в България, Баухаус (школата, не магазина). Оставаме дълбоко в миналото с поредицата на Гардиън за великите градове в историята на урбанизма - в началото са Александрия, Рим, Багдад, после спрях да насмогвам на дългите четива, но има още много, които препоръчвам систематично да изчетеш, във всеки случай не пропускай статията за любимия Ейшампле в Барселона; изчезващата България и изчезващата Русия; отдавна, когато Парижкото метро се е строяло открито, и по-скоро, когато един хотел в Тбилиси беше превърнат в бежански лагер. Разведряваме с култови сгради като анимирани герои, Лего-Берлин, постоянно растящия хартиен град и плакати на архитектурните стилове от, надявам се, добре познатия ти Федерико Бабина. Подовете на Париж си имат последователи: в Барселона, сред фудитата и изобщо плочки-фетишистите, а този съвсем сериозен проект цели да документира фигуралната керамика на Централна Азия. Два коренно различни, но еднакво брилянтни проекта за това, какво можеш да направиш с бивша църква - шареният и жив скейт парк в Астурия от Окуда Сан Мигел и елегантната, уважителна реконструкция от тел на ранна християнска базилика в Сипонто от Едоардо Трсолди. Оставаме в настоящето със самобитните (чудна дума, нали) бръснарници на Южна Африка, перфектната къща в Испания или перфектната къща в Дания, италианския отговор на любимото село на Франция, гид за сградите-символи на Ню Йорк, безумно скъп за живеене град, впрочем, и набързо в бъдещето с пустата столица на Туркменистан и трамвая от Ора Ито (който не е Рита Ора).

Голямата новина в света на парите от последните седмици е, че на американска банкнота най-после ще се появи жена - чернокожата Хариет Тъбман ще украси 20-те долара. Добър повод да погледнем към може би първата световна валута - терезианският талер е предпочитаното средство за разплащане в Европа и Арабския свят през 18. и 19. век.

Толкова са разнообразни, че само ще изброявам: Марио и Варио като истински (окей де, все едно истински) комикс супергерои и злодеи; 36 дни букви - отворен проект, в който всеки дизайнер може (или по-скоро можеше, щото точно свърши) да участва с буква или цифра за деня; по-с(т)илният немски орел; футболни карикатури от Омар Момани; минималистични идентичности за отборите от НБА и клубовете в Премиършип като кръгчета; всичко е измислено през 40-те; работите на Левенте Сабо и Малика Фавр са като от доброто старо време, откъдето е Робърт Браунджон; психеделичен стрийт вю и психеделичен френски плейбой; случаен дизайн факт; пиксел еротика; фантастичните светове на Фам Тунг Куан; шизоидна работа; няколко лога за преправяне; всички, ама всички превозни средства в градския транспорт на няколко американски града; Семейство Симпсън 2016; как се създава бирен етикет (ама от хубавите) и как една безпарична пивоварна направи Милтън Глейзър милионер; от любов към стенсила, кирилицата и авантата; изкуството на канализационните капаци; има нещо гнило в логата на музеите навсякъде по света; как дизайнът може да подобри градовете; портфолиата на Кшищоф Новак и Пацо Димитров.

Един дълъг политически реферат, който не те карам да четеш, но пускам заради инфографиката с разположенията на пленарните зали в различни европейски страни.

Таралежчето Лионел. Нейлисладичъък!

В спортния абзац имам няколко въздълги (и няколко не чак толкова дълги) истории - за връзката между Бенфика и португалската политика, как любовта към футбола спасява бежанка от Афганистан, неочакваното скудето за Верона преди 30 години, неизвестните, но и не по-малко люти дербита на Мостар и Украйна, футболният град Хамбург, откога в Ливърпул се пее You'll Never Walk Alone, фотографски проект, целящ да улови футболното сърце на всяка страна по света, еволюция на шортите, 5 цитата от великия Едуардо Галеано, за чиято книга говорих повече тук, когато избухна датския динамит, по-нишовото издание Пикълз и по-фундаменталната футболна библия, а ако много настояваш да има още един спорт тук, моля те, гугълни kabaddi и ми обясни що е то.

Животът и смъртта на Юкио Мишима - може би най-японската история, които можеш да прочетеш.

Яденето и пиенето и този път идват в повече, но съм сигурен, че ще можеш да поемеш всичко. За аперитив - можеш ли да познаеш продуктите, оформени като идеални кубчета, на плаката отгоре? Отговорите - в края на абзаца. Но сега - бира: крафт пивоварната Брудог (с чиято изумителна история можеш да се запознаеш тук) споделя рецептите за всичките си бири, така че всеки може да се пробва вкъщи; с какво за хапване да комбинираш; история на черната гданска "смърчова" бира; бедни страни - кофти пиене; зелените бутилки, за който се смята, че съхраняват по-зле, оказва се, могат да помогнат за създаването на по-интересно пиво; няма как да минем без ноторната вагинална бира; хмелът - спасител от рака; тъпа, тъпа наци идея; коя е любимата американска пивоварна на ънтапърите; защо германския закон за чистотата е отживелица; Пабст готви още изненади за хипстърите и кои бири само се преструват на крафт. За ядене имаме пачки, пататас бравас от Барселона, пушена рибка, най-добрите фалафели, какво хапва света в 8 сутринта, онигири, всички обичат кюфтенца, байноски жамбон, гид за най-вкусното място в Италия - Сицилия, солен лакриц, убийствено вредна захар, фалшиво суши и фалшиво къри, саке (окей, това е за пиене), военни порциони от различни страни, бургери за една не по-лоша планета, пицa, много пица, научно доказано вкусно индийско, красиви сладки, салами от плат, унгарски гулаш, японски шоколади, прочети и за изчезващите нюйоркски бакалии, неизчезващите полски млечни барове и какво тренди в Гугъл миналата година. А, ето ти и отговорите.

Значките не са били толкова ин от средата на 80-те. Но ето, за да не си съвсем изостанал, запознай се с 9 от най-добрите им (производители?) създатели в момента.

Следващите линкове може да са от онези, не особено подходящи за работното ти място, сеш'се, но и там ще са също толкова забавни: какъв по-добър начин да популяризираш кампания за опазване на рибите от това да ги снимаш с голи знаменистости; голи женски гърди.. преди да бъдат премахнати (от социалните мрежи); живият бодиарт на Кей Пайк; инстаграм свалячи; първият бански, разкриващ гърдите, от началото на 60-те кой зна защо не се налага, жалко; френски за любовници в илюстрации; ретро фетишът на падащите гащички.

Полша можеше да има уникален музей на Втората Световна война, ако местните петреоти не бяха дошли на власт. По време на същата тази война хиляди европейци бягат и са настанени в бежански лагери в Близкия Изток. Видео архивът на Бритиш Пате си е уникален и без ръкотворен музей (виж само репортажа от победата на Арнолд Шварценегер на Мистър Вселена 1969). Връщаме се още малко назад във времето за другата, първата Голяма война с тази документална поредица. За имитациите на Епъл II, оформили високотехнологичния сектор в Източна Европа (да, за Правец става дума). Тук можеш да проследиш еволюцията на атинския Акропол. Русия, оказва се, е водила неочаквано тежка война с примитивните чукчи в похода си на изток. Какво е да израснеш в посткомунистическа Полша (позна - като в посткомунистическа България е). Неща, които трябва.. или айде, не трябва, ама е хубаво да знаеш за варяжката стража на византийския император. За цялата история на Япония пък можеш да отделиш нищо и никакви 9 минути, вярвам в теб. Кой "убива" снимки от Голямата депресия? Ракетите и Кометите, които навремето пореха и родните води, имат доста интересна история и, както се досещаш, незавидна съдба - и аз се чудех какво става с тия чудеса на морския транспорт. Запознай се с най-страховитите жени в света - амазонките от Дахомей. Музеят Метрополитан пък иска да ни разкаже за средновековните игри с карти.

Светът ни продължава да е удивително шарен - от плашещата но по някакъв странен начин мила традиция на народа тораджа от Сулавеси да живее с мъртвите си роднини до помашките сватби в България; анимирани истории около коледния огън; защо клечат славяните - твоят естествен шанс да си меме; статистиката не лъже - бебетата са убили повече хора от терористите в САЩ.

Малко лингвистика: токи пона е най-простичкият, при това изкуствен език на света; 12 букви, които не се класират в азбуката (латиницата); география на кавичките и великите романи, редуцирани до пунктуацията си. И немалко карти: градовете в описания; интерактивна карта с литературните роуд трипове; кой е оптималният маршрут; знаците на Токио; Де Ре Милитари, или най-удобният, точен и изчерпателен източник за ситуацията в Близкия Изток, досега в 6 издания - 1, 2, 3, 4, 5, 6; най-най-сложните граници в света.