Гърция трябва да фалира

Гърците са чудесни хора, а Гърция е прекрасна, магична страна. Обичам аромата на гръцкия зехтин, но не по-малко и категоричния начин, по който гърците умеят да кажат охи - нещо, което ние никога не сме имали топките и гръбнака да направим.

Но тази Гърция, митът за Гърция трябва да умре. Отказът от реформи не е патриотизъм, има си по-кратко и точно име - идиотизъм. Гърция трябва да бъде оставена да фалира показно, с всичките му ужаси и масрафи (банковата ваканция и оставката с пирует на финансовия министър са само увертюрата), за да послужи за урок на всички, които са се изкушавали да гласуват за кресливи неграмотни популисти, където и да е по света, било то Сириза, Юкип, Подемос, Атака. В момента португалските пенсионери се чудят защо техните пенсии намаляват, а данъците се вдигат, те ли трябва да плащат цената за хитрите балканци, или пък португалското правителство е тъпо и всъщност датчани, немци и холандци не трябва да плащат тяхното спокойствие. За българските да не говорим.

Проблемът в гръцката икономика и общество е от десетилетия, далеч преди смешниците от Сириза да се появят на сцената, далеч преди Европейския съюз даже. С перманентно рекордна безработица, особено младежка, и ужасно неконкурентоспособна в международен мащаб индустрия (нищо, че през 90-те разорената от комунистите България стана нещо като хинтерланд за южните съседи, което създаде погрешно впечатление за превъзходство, голямата картина е тотално различна). Гърците си отгледаха политически елит, отдалечиха се от чистата демокрация и когато решиха да променят статуквото, се провалиха по най-аматьорския начин. Фалитът, колкото и болезнен да е, е шанс за пречистване, за проглеждане и нов старт. Не винаги работи, но е по-добре от вечното шикалкавене. А и поемането на отговорност е далеч по-мъжкарско от тарикатлъка, малака.

Тасос и Кавала

Без думи, само картинки.

Солун, Неа Муданя, Афитос

Солун е шумен лабиринт от еднакво изглеждащи блокчета с безкрайни тераси, задръстени улици и тротоари, по които бръмчат скутери. Площад Аристотел разбива еднообразието с абсолютната си форма. От лявата страна на по-отдалечения от брега негов край е солунския пазар с врещящи повече за радост на туристите продавачи на риба, от другия е идентично изглеждащо кварталче с "традиционни" таверни.

Източната част на солунския център е по-интересна с руините от времето на римския тетрарх Галерий - двореца, богато орнаментираната арка (Камара) и ротондата, подобна на римския Пантеон. Тетрархията на Диоклециан е интересна историческа тема, на която обаче няма да се спирам сега.

Галерий е провел едни от най-яростните гонения на християни, а ротондата е замислена като негова гробница. Той обаче прекарва последните си дни в Сердика, откъдето е и родом, и е погребан близо до сръбския Зайчар. Ротондата става християнска църква скоро след това, после е джамия, на което дължи и минарето си, а сега е пак църква, че и музей.

Солунската Света София от 8. век.

"Неа Муданя" е надписът, който трябва да следвате, ако искате да стигнете до Касандра или Ситония от Солун. Градчето с това име е ниско и еднакво, а крайбрежната алея е единственото по-оживено място в летните следобеди. В сряда около градския стадион се провежда пазар, който в един момент прелива в чист битак. Гърците, впрочем, не се притесняват да си пазаруват откровени ментета от мургави имигранти.

Паркингите на супермаркетите са оборудвани с характерни навеси за автомобилите. Страхотна идея в убийствената гръцка жега.

Афитос е селце с красиви каменни къщи на 15-ина километра на юг от Неа Потидеа, над източния бряг на Касандра. Над, защото автомобилът е неизбежен, ако искаш да стигнеш до плажа, където ще намериш тънка ивица пясък, плътно покрита от чадъри и шезлонзи, а дъното на морето представлява равен, гладък камък.

Византийска крепостна кула край Неа Фокеа.

Неа Потидеа

Тихо, спокойно море, дълъг пясъчен плаж, 3 успоредни улички с двуетажни къщи, всички заделени за квартири. По крайбрежната алея се редуват бийч барове, таверни, пицерии (не мога да проумея зора всяка лятна дестинация да предлага кофти паста и пица), гироси и игрални зали (от типа с джаги, люшкащи се колички и боксови круши). От другата страна на шосето е същинското село, не по-голямо от черноморския Лозенец, където типично за Гърция всичко (както и трафика, буквално) се върти около малко централно площадче с половин дузина палми и един фонтан - няколко таверни, узерии и магазинчета, аптека, зарзаватчийница, лекарски кабинет, месарница с приказваща птичка в клетка отпред, рибен магазин, периптeро, фризьорски салон, детска площадка и... това е. Неа Потидеа прилича на българските курортни градчета от преди строителния бум или в един малко по-добро и неслучило се настояще и изглежда като идеалното място, в което да се отдадеш на нищоправене в умерената екзотика на гръцка салата, панирани калмари и наливна рецина в медни мерки.

Дъ чууз ис йорс!

Всъщност, Неа Потидеа е едно от малкото места на Халкидики, което освен, че е летен курорт, може да се похвали и с нещо като забележителност - плавателният канал, прокопан в най-северната и най-тясна част на Касандра през 30-те години на миналия век, е широк 20-ина метра, а комбинацията от смарагдовосиня (не ме карай да обяснявам, що за цвят е това) вода, червеникава почва и надвиснала зеленина изглежда сюрреалистично. Покрай него са руините от укрепленията на древна Потидеа, простиращи се навътре в морето ("скалата" на снимката горе в част от тях), а в двата му края - източния с плажа и западния на селото, където брегът се спуска стръмно към морето, има малки пристанища за лодки. Над второто има хотелче, сред чиито гости очевидно има много българи. Почиващите в Неа Потидеа са предимно местни, има осезаемо присъствие на сърби и македонци, както и всякакви централноевропейски нации, най-вече семейства с деца и възрастни хора. Българските следи са навсякъде - сервитьорът от Казанлък в една от селските таверни, една-две бройки български вестници в магазинчето на плажа, сочната чалга, лееща се от кола с гръцки номер, която премина покрай нас една вечер...

Селската църква е толкова нова, че все още я строят.

Внимавай с хвърлянето на парчетата накълцана ръка!

Арис (жълто), ПАОК (черно-бяло) и Ираклис (синьо) са трите спортни гранда на Солун. От тях Ираклис е най-старият, но като че ли по-слабо популярен от другите два. В Потидеа обаче явно имат достатъчно ултраси, които са нашарили основите на моста над канала в синьо.