Барселона | 9 години по-късно

Не очаквах да ми отнеме цели 9 години, от времето преди този блог (постингите са добавени по-късно), за да стигна отново до Барселона. Барселона си е все същият, близък, но необятен, че ще си позволя, може би за последно, един от онези олдскул пътеписи с кофти снимки и лични впечатления.

Парти лайк итс Мис ван дер Рое. Ако изборът на Германския павилион за първа тема ти се струва странен, приеми, че нататък ще става по-интересно, но за мен си беше хайлайт. Нищо, че това е копие, построено през 80-те години, тъй като оригиналният павилион е разрушен веднага след Световното изложение през 1929 г., въпреки визуалния шум около него (или може би именно затова) и факта, че явно се използва за частни събития, е точно толкова красив, колкото изглежда по снимки.

Световното изложение всъщност оставя сериозна следа в града. От самия Пласа Еспаня (гледката е от бившата арена за борба с бикове, забранена в Каталуня, сега - мол, спести си еврото за панорамния асансьор и се качи от вътре до терасата на върха) с венецианските кули и магическия фонтан, сградите на Барселонския панаир, олимпийския стадион някъде назад и Побле Еспаньол.

Побле Еспаньол, демек испанското градче, е етнографски и архитектурен музей на открито, но не си представяй Етъра. С над 100 сгради от всички региони на страната (копието на Торе де Утебо е използвано като модел за възстановяването на разрушения при Гражданската война оригинал в Арагон), работилници за традиционни занаяти (зяпането на стъкларите е пристрастяващо), ресторантчета с регионална кухня и редовни събития (в случая - фестивал на Хондурас, почти всички бяха облечени в синьо-белите фланелки на националния отбор), поблето не е точно туристически капан.

Апропо фестивал, ежегодният Мерсе беше превърнал всяко площадче и градинка в Барселона в сцена - от фокуси за децата, концерти, танци (например малко странната и еднообразна местна версия на хорото) и обичаи (като, оказва се, каталунската традиция да се изграждат кули от хора - наистина е впечатляващо).

Барселона е адски туристическо място - за последните десетина години броят на посетителите се е удвоил и води до на пръв поглед странни идеи за вето върху строежа на нови хотели и забрана на Еърбнб. Е, не е като това да не носи приходи от буквално всичко - дори характерните тротоарни плочки са популярен мотив за сувенири. Градът обаче си остава сигурен, що-годе спокоен извън масовите места (избягвай Рамбла и Саграда Фамилия, заклевам те), не кой знае колко скъп, придвижването е лесно и бързо, а английският ще ти свърши работа на почти всички места (за разлика от преди няколко години). За начинаещ все пак бих препоръчал съветите за транспорта на Ан.

Луис Доменек и Монтанер (един човек е) е незаслужено пренебрегван за сметка на съвременника си Гауди и формира модернистичното лице на града в не по-малка степен. Вярно, сградите му имат нещастието да не са така достъпни за туристи - Палау де ла Мусика Каталана е великолепна концертна зала, свряна между тесни улички, но на само 5 минутки пеша от централния Пласа Каталуня, а Хоспитал де Сант Пау е действаща болница, чието великолепно декорирано историческо крило едва наскоро става достъпно за външни посетители, но си струва разходката от 500 метра от Саграда Фамилия. Самият Гауди няма да получи почти никакво внимание в този постинг, просто градът предлага достатъчно други занимания и открития.

Паркът на Ситаделата (историята е интересна - от крепостта тук по време на Войната за испанското наследство в началото на 18. век кралските войски обстрелват града, заради което каталунците я сриват при първата възможност и правят на мястото й парк) и плажът на Барселонета (хладка вода, но и местни, които с лекота захвърлят горнищата, уви независимо от възрастта) обаче са задължителни отбивки за презареждане всеки път.

Бокерията се преориентира към туристите, които смучат фрешове и стриди (и двата трийта са си страхотни, няма никаква ирония в това), но предлага и достатъчно щандове за пазар на местните. С превръщането на пазара в Ел Борн в културен център и мащабния ремонт на Сант Антони, само Санта Катерина близо до катедралата остава като алтернатива в централната част. Бирата на снимката е наистина Естрея Дам, но в града има достатъчно местенца за любителите на крафта - от заведенията на Мориц с вкусно хапване, през баровете Биеркаб и Брудог до брупъбовете Гараж около Университета и Блек Лаб до пристанището.

Меси, Неймар и Суарес отблизо. А отдолу са истинските.

Окей, Камп Ноу може да се стори скучен на ултрасите, но посещението на мач с пийването преди и след това, цялата обстановка вътре и вън (за играта дори не отварям дума) може да накара всеки да заобича футбола и клуба.

А клубът е навсякъде. Тези фарфалаци ритаха (или по-скоро търчаха безцелно) на празник в другия край на града няколко дни след това.

Ясно, всеки е бил в Барселона, но особеното на този град е, че освен огромен и космополитен, може да е човешки, личен и неочакван.

Ще оставя и това му лице - калкан някъде в Стария град - като контраст за финалните панорами.

Независимо къде се намираш в града, има една гледка, която те изкушава - силуетът на църквата Саграт Кор в планините на запад. Още по-любопитно е, че около нея има лунапарк - Тибудибудаучу Тибидабо, който отгоре на всичко е фийчърнат в удиалъновия Вики, Кристина, Барселона. Да се добереш дотам не е сред най-бързите занимания в иначе лесно обходимата Барса и ако го правиш заради парка, си губиш времето. Ако го правиш заради панорамния изглед на града, стичащ и сливащ се с хоризонта - струва си.

От другата страна - към морето е друго странно притегателно съоръжение - лифт, чиято самотна кабинка бавно се клатушка между две антично изглеждащи стоманени кули (още едно наследство от Световното изложение) и към хълма Монтжуик. Когато потърсиш информация за телеферика, по-вероятно е да се натъкнеш на по-новия и модерен лифт Монтжуик, който върти само над парка. За истинското изживяване на 100 метра над пристанището трябва да се качиш на хълма, но да се насочиш към Мирамар (или да си го хванеш от кулата Сан Себастиан).

Със сигурност има много неща, които съм забравил или пропуснал, но за тях си има следващ път.

На връщане попаднах на цели две туристически дописки за Барселона - бордовото списание на България Ер съветваше да не търсим тапас в града, не били типични, за сметка на морските специалитети, Гардиън пък препоръчваше тапас бар, в който било обичайно да чакаш до час за маса. Дафак глупостите? Барса е градът с най-лесно достъпна храна в Европа - има си от всичко, веднага и вкусно.

Барселона 1

Барселона - пристингахме към 14:00 часа, след 3 часа полет. С Аеробуса до Пласа Каталуня и после влачене на куфари до офиса на Апартаментс Рамблас до Катедралата (Катедралата е в ремонт, както и доста сгради и места в града). Доплащане с картата на Митко и 300 евро депозит кеш.

Апартаментът е в Ел Равал - стар квартал предимно емигрантско население - мароканци, пакистанци, южноамериканци, близо до метро Сан Антони, на 5 минути пеша от Ла Рамбла. На етаж "терсеро", т. е. 3-и, но преди първия има партер + основен етаж... но няма асансьор, а стълбите са адски стръмни. Всички прозорци гледат към вътрешни дворчета.

Ел Равал има славата на опасен квартал и понякога наистина изглежда така. Съвсем близо до нас беше ъгълчето, където денонощно се предлагат секс-услуги, по някои улички си е доста страшно. Поне улиците не са толкова тесни като в Готическия квартал, където може да достигнеш сградите от двете страни с разперени ръце. В Готическия се предлагат "хаш" и "иш" :-) Не пробвахме. Всъщност това са двата квартала от двете страни на Рамбла в стария град.

Разходка по Рамбла дел Равал и първа кръчма с пика-пика за всички от тапас - малки манджички, например наденички салчичон, енсалада руса, люти скариди, кюфтенца. Пика-пика излиза ок. 30-40 евро, бирата е 2 евро малката и ок. 4 голямата, малка сангрия е към 3, голяма - ок. 6 евро. Стигнахме до колоната на Колумб, пристанището, Мол Еспаня, аквариума. Входа на аквариума е 15 евро, но си струва, не само заради подводния тунел. Връщане по Рамбла, Бокерията затваря, но точно до апартамента има малък магазин, който работи до към 1 часа през нощта. На вечеря - паея (тук паеята е като пържените картофи при нас - полуфабрикат, в менюто е със стандартни картинки и еднакъв вкус... цена ок. 10 евро). Испанската тортия е омлет с картофи. Толкова за оригиналната испанска кухня.

Барселона 2

Ден на Гауди!

Закуска в пекарната срещу нас. Кафе кон лече + кроасан за 1.20 + боката за 1.40. Закуската за следващите 5 дни.

За първи път с метрото до Саграда Фамилия. Огромен строеж. Някой ден ще стане готова. Обяд за 8 евро - "ол ю кен ийт". Следва Парк Гюел - с метрото и после 1.5 км пеша (все пак на връщане си намерихме подходящ автобус) - лудница, изумителни неща на Гауди. След 2 дни ще се разходим и до Каса Батло и Педрера, но по тъмно.

Happy в Барселона! Мда, има и такова нещо - в горния край на Рамбла, като всяко друго Happy но с барселонски цени.

Най-популярната бира в Бсн е Естрейа Дам на Дам, покрай нея има и Вол-Дам, Дам Лимон и още 1-2 вида. Други местни пивовари са Мориц и Сан Мигел.

През нощта към 12 часа, по нашата улица - малка пресечка на Рамбла - е доста натоварено: допиващи си по сервесериите, туристи на път за баровете, местни, които просто се мотаят, коли и мотопеди, майки с бебета в колички, чистачи, които обират боклука и мият улиците всяка вечер...

Барселона 3

Ден на музеите.

Тръгваме към музея на Пикасо. По пътя малко случайно попадаме на историческия музей на града. За него имаме безплатен вход благодарение на Барселона Кард. Музеят проследява хронологически историята на града сред археологически разкопки от времето на Римската империя до късното средновековие.

Барселона кард струва ок 30 евро за 5 дни. Дава право на намаления и безплатни входове в музеи и туристически турове (возихме се на лодка, но пропуснахме обиколките с открит автобус), както и безплатно ползване на целия градски транспорт. Активира се при първо ползване. Метрото в Бсн има 8 линии, има и разни бързи градски влакови линии, влакчетата се движат през 4-5 минути, станциите са задушни, влакчетата - прохладни. Внимание при прекачване, защото има някои доста дълги и уморителни галерии между отделните линии. В почивни дни работи до 2 часа, има и нощни автобуси.

За музея на Пикасо чакаме на най-дългата опашка до сега. Има постоянна и временна експозиция - временната съдържа скици и няколко картини, постоянната проследява пътя на Пикасо още от детството му, чак до смъртта му и е адски богата и дооста уморителна.

Наблизо е парка на Ситаделата (понастоящем каталунския парламент е там) В парка има езерце с лодки, както и голяма красива водна каскада с мноого патици :-), има си и статуя на мамут и зоологическа градина (която обаче пропуснахме). Наблизо е местната триумфална арка (не знам поради какъв триумф е там, но си имат).

Вечер на фламенкото в Тарантос! Впечатляващо, макар и кратко представление. Започва се с китарист и перкусионист, после се появяват певеца и втория китарист, накрая и танцьорката. Абе, както си трябва.

Барселона 4

На плаж.

Малко намаляваме темпото. Сутринта пазаруваме от Бокерията. Пазара на Сан Антони ни е по-близо, но все пак друго си е на Бокерията. за ок. 50 евро купуваме сирене, малко хамон, салчичони, зеленчуци, яйца, консервирани аспержи, манго, смокини, подправки, бутилка местно вино. Сол си свихме от една сервесериа, където обядвахме.

Следва Торе Агбар, която ни "боде очите" от началото - мисля, че трябва да е най-високата сграда в Бсн а и форматааа... Сградата всъщност покрита с разноцветна метална облицовка, и едва над нея са постоянно отворените (като щори) стъклени плоскости - прозрачни на прозорците, матирани около облицовката.

Плажът на Бсн започва от старото пристанище (Порт Вел, от другата страна на пристанището е и Мол Еспаня) и продължава по Барселонета, до олимийското пристанище и нататък. Ние се настаняваме на Плача Барселонета - няма задължителни чадъри, но има безплатна тоалетна, душове и е доста чисто, чисти се и самата вода по крайбрежието. Времето в Бсн беше доста топло, но този ден на плажа имаше вятър и доста вълни в морето. Неда не се съблече, но изгоря не по-малко от останалите ;-) След плажа решихме да се повозим на въжената линия, която минава над пристанището и стига до Монтжуик, но беше затворена заради вятъра. Пред вид височината, май е хубаво, че пропуснахме.

Вечерята я готвих аз с покупките от Бокерията. Мисля, че се получи.