29.5.12

Телевизия на ръба на закона 4 (рестарт)

В началото на май Комисията за защита на конкуренцията публикува решението си по жалбата на БТК и Мегалан срещу БГ Сат. Документът от 66 страници щеше да е по-интересен, ако от него не бяха заличени някои любопитни данни за пазара на телевизионни услуги, но в случай, че си падаш по обстоятелствен юридически жаргон, може да му хвърлиш едно око.

КЗК приема безусловно всички аргументи на БГ Сат и Булсатком и намира, че не е извършено нарушение от тяхна страна. Аргументите накратко: господстващо положение и злоупотреба с него няма, защото докато по ТВ+ върви да речем Барселона - Реал, футболните фенове могат да предпочетат да гледат пилатес по телевизия Фиеста, освен това, тъй като БГ Сат отказва да предоставя програмата на други оператори освен Булсатком, тя се гледа от много по-малко зрители, от което следва, че интересът към съдържанието й е нисък.

24.5.12

Пробуждане

А най-тъжното е, че хората се чувстват добре не с тези, които ги вдъхновяват и карат да бъдат по-добри, а с тези, които търпят собствената им посредственост. Никой никога няма да познае друг така, както познава себе си, но всеки се паникьосва при мисълта, че друг може да открие мрачните и мръсни местенца в душата му. Слепотата и глупостта крепят човешкото общество, провалът е стандарт, страхът е основна мотивация. Това сме ти и аз. И никога няма да бъдем нещо повече.

21.5.12

Бразилейро 6

Миналата година беше нулева за Бразилия по много начини. Шампион стана гушеният с пари Коринтианс за сметка на направилия фантастичен сезон Васко да Гама, докато в Палмейрас се запомниха само разочарованията и скандалите.

И ако европейският клубен футбол излезе във ваканция предсрочно заради Евро 2012, първият кръг на Кампеонато Бразилейро беше снощи. За съжаление, нито една българска телевизия няма да го предава - мачовете са в нета, но понеже знам, че няма да ги гледаш, може да следиш най-интересното (поне според мен) в Туитъра и Фейсбука на Обердан Катани, както и всичко за новите прическа, финт или танц на Неймар - в по-обичайните спортни сайтове.

Прогнозите, както вече съм споменавал, са безсмислени, но ако поради някаква причина си решил да сложиш някой лев, по-добре бягай от фаворитите - коефициентите за Васко и Ботафого са пó оферта.

А снимката е на Присила Ескобар.

16.5.12

Преди еврото: Шведска крона

Тук вече те пързалям - Швеция не само няма никакво намерение да приема еврото, но и наскоро централната банка Риксбанк организира конкурс за чисто нов дизайн на кроните.

Кроната се появява на мястото на риксдалера през 1873 г. в резултат на Скандинавския паричен съюз, който трае до избухването на Първата Световна война, но Швеция, Дания и Норвегия решават да запазят името за националните си валути и след това. Настоящата серия включва банкноти с ликовете на Селма Лагерльоф, Джени Линд (нищо общо с шоколада), Карл Линей, Карл XI и Густав Васа. Новата ще влезе в обращение едва през 2015 г. в чест стогодишнината на футболен клуб Тунджа (Ямбол).

Лицата, мотивите и цветовете са зададени предварително, което оставя сравнително малко пространство за творчество. Получените предложения все пак варират стилово силно от фотоидентични до почти карикатурни. Печели това на Йоран Йостерлунд, чиято визия е модерна, без да е твърде авангардна, може да се каже и че е избран най-безопасният вариант. Информацията за конкурса и процеса по избор на дизайн в сайта на Риксбанк е изумително подробна, на шведски и английски, а качеството на изображенията и описанието са достатъчни да се заемеш с фалшифицирането на новите крони от сега (не, че те съветвам).

Започваме със симпатичната възрастна дама в лилаво върху банкнотата от 20 крони. Астрид Линдгрен (1907 – 2002) е един от най-обичаните автори на детска литература. През 1945 г. печели конкурс на издателството Рабен & Сьогрен с историята за Пипи Дългото чорапче. Следват Емил от Льонеберя, Карлсон, който живее на покрива, Роня, дъщерята на разбойника - броят на нейните книги, продадени по света, е 145 милиона. Човек, ако трябва да ти обяснявам, коя и колко велика е фру Линдгрен, не знам... На реверса е изобразен пейзаж от Смоланд, родната област на Астрид. От Смоланд е и Ингвар Кампрад, основателят на ИКЕА, така се нарича и детският кът в магазините.

Еверт Тооб (1890 – 1976) от 50-те крони е доста по-анонимен международно. Има интересна биография - като млад работи по корабите, после се установява в Аржентина, но всъщност е музикант. Ето тук може да чуеш една от най-известните му песни - мисля, че баба Койка със стийммопа щеше да я хареса. На следващата серия да сложите Ейс ъф Бейс, ало!

Опа, това е не кой да е, а самата Грета Гарбо (1905 - 1990). Грета е първият случай на манекенка-станала-актриса - след като моделства за универсалния магазин ПУБ с Стокхолм, учи в шведското НАТФИЗ, а още първата й изява в Сага за Йоста Берлинг по романа на Селма Лагерльоф привлича вниманието на Метро Голдуин Майер, които осъществяват сензационен трансфер на шведката в Холивуд. След няколко роли в неми филми, Гарбо проговаря в Ана Кристи, като първата й реплика е "Гив ми а виски, чинчер ейл он де сайд анд донт би стинджи, бейби." После явно го научава английския, защото ролите в Романс, Мата Хари, Гранд хотел, Ана Каренина и Ниночка я правят най-скъпо платената актриса и й носят 4 номинации за Оскар. Грета Гарбо е на пето място в списъка с най-великите актриси на Американски филмов институт след Катрин Хепбърн, Бет Дейвис, Одри Хепбърн и сънародницата й Ингрид Бергман. Двуликата жена от 1941 г. обаче не е приет особено добре и Гарбо, едва на 37 години, се отказва от киното. Грета никога не се жени, няма деца, живее сама... що ли се сещам за Лисбет Саландер.

Като казах Ингрид Бергман, се сетих за Ингмар Бергман (1918 – 2007) и ето го и него. Двамата нямат никаква роднинска връзка и се засичат твърде малко в кариерите си. Иронично обаче последната (пета!) съпруга на Ингмар също се казва Ингрид. Бергман (Ингмар) гледа уж усмихнато, но някак отнесено от банкнотата от 200 крони. Той е един от най-великите режисьори на всички времена, а за критика и анализи на филмите му са похабени терабайтове хартия, така че няма да те отегчавам. Виж там в замундата за Фани и Александър, Изворът на девственицата, Усмивки от една лятна нощ, Шепот и викове, Като в огледало, Поляната с дивите ягоди, ама да знаеш, че не са точно като Карибски пирати.

Стига толкова кино, време е за опера. Биргит Нилшон (1918 – 2005), да не се бърка с Бригите Нилсен, е сопрано, нещо като шведската Гена Димитрова. Банкнотата от 500 крони си има даже QR код, но той ще отпадне от финалния дизайн. По-рано тази година шведският министър на културата Лена Аделсон Лильерот предизвика скандал, след като предложи покойната Нилшон да пее на фестивал в Москва, и подаде оставка. Шегувам се, разбира се.

Даг Хамархьолд (1905 – 1961) е на последната банкнота от серията - от 1000 крони. Даг е икономист и дипломат (ето, нито един представител на природните науки, а как само ми се обясняваха някакви ядрено-физични открития), най-малкият от четирите сина на татко си Хялмар, министър-председател на Швеция от 1914 до 1917 г. Хамархьолд заема поста генерален секретар на ООН от 1953 година до смъртта си. А ония времена хич не са били лесни с един куп международни кризи в зората на Студената война. Даг загива в самолетна катастрофа в днешна Замбия на път за мирни преговори при една от войните в Конго. Същата година посмъртно му е присъдена Нобелова награда за мир.

Ох, толкова хубави хора, че отивам да купя една щафета Перелик!

10.5.12

Бон апети 2

Втора част, понеже красивите продуктови композиции продължават. Техен автор е Адрияна Найденова, но засега не мога да ти (по)кажа повече за нея.

7.5.12

Лого ревю: НДК

Може би (не) си забелязал, но от известно време Националният дворец на културата си има ново лого.

Абстрактна форма, наподобяваща силуета на сградата, ярко жълто стилизирано слънце (като това на фасадата, което е по-скоро бронзово към черно, но за чий вече стилизирано слънце е допълнително опростявано, ей Богу), абревиатура с малки букви (защо бе, защо?) и адрес на сайт, който, съдейки от композицията, е неразделна част от логотипа. Логото е, най-общо казано, слабо, което важи с еднаква сила и за идеята, и за изпълнението. Макар и на пръв поглед по-"модерно" от предшественика си - просто, доста по-буквално изображение на сградата - то бързо ще остарее, за което ще помогне и липсата на брандбук и разработени приложения, каквито съм сигурен, че няма.

Към всичко това трябва да добавим и красивата птица-розетка, дело на Стефан Кънчев (да, отново Кънчев), присъстваща абсолютно навсякъде в интериора на двореца и де факто лого в продължение на години, и става съвсем неудобно за новото.

2.5.12

Четвъртък

Спъвам се в нещо веднага щом престъпвам прага. По-добре да оправя хаоса в коридора - егати, за половината от нещата тук не знам откъде са се взели. Редя купчинки десетина минути, после едната се срутва и събаря друга... Мамка му!

"Няма да мога да дойда."

Написано точно така. На кирилица. С точка. Получих го половин час преди срещата. Не, че не го очаквах. Изчаках малко и я набрах. Знаех, че няма да вдигне, разбира се. В края на улицата имаше будка, май денонощна, от която реших да си взема бира и да я изпия в градинката. Не работеше. Разбира се. Грозен, безполезен град. Щях да се мотая нервно по улиците, ако не видях, че ми идва трамвая, и се затичах да го хвана. Някой ден ще тръгна да се беся и ще се откажа за да си подгоня трамвая.

Удрям с юмрук по стената - вътрешната, защото го раздавам учтив и не искам да стряскам съседите. Влизам и се мятам на дивана без да светвам лампата. Най-умното нещо, което ми хрумва, е да спра звука на телефона, за да не се дразня. Дразня се. В хладилника няма нищо, знам, най-много някое мухлясало сирене и вода. Защо държа вода в хладилника, като не я пия?

Всяка седмица си купувам по два килограма портокали - да си правя здравословни сокчета уж. Купувам ги от едно място на пазара, с продавача сме почти приятели вече. Оставям ги в купа на масата докато побелеят, а после позеленеят от плесен, после ги изхвърлям и си купувам нови.

Сигурен съм, че някъде в нощното шкафче имам джойнт, по-стар и от сиренето в хладилника. Изравям го и излизам на терасата - хубавото на петия етаж е, че виждаш почти всичко, което се случва в съседните блокове. Жалко, никой не се чука.

Почти се наслаждавам на неочакваната болка от вътрешната страна на ръката, докато събличам ризата си - залепнала е на около пет сантиметра надолу от дясната мишница в петно засъхнала кръв, голямо колкото метално левче. Кривя главата си за да разгледам раната, стоя втренчен в нея няколко минути заради тъпата трева. Не е от ожулване, въпреки че прилича - идеално кръгла, изглежда е кървяла бавно и равномерно, около нея няма никакви други следи. Първо счупеният зъб вчера, а сега и това. Докато се чудя дали да я измия, промия или да й сложа лепенка, раната започва да кърви отново, боли и кръвта е малко повече, отколкото ми се струва за приемливо. Приемливо?

Все пак решавам да погледна телефона. Две пропуснати повиквания. От баща ми. Едва ли е важно, ще му звънна утре. Какво да правя с тъпата рана сега?