Разни 122

Добре, добре, май дойде време за втората половина от по-интересното през първата половина на годината.

Подобно на всичко смислено в София и тази транспортна схема е резултат от самоинициатива и засега непотърсена от общината. Разбираема, опростена, но детайлна, абе както си трябва.

Докато сме в градски транспорт, разгледай уникалните мотиви на плочките в станциите на Лондонското метро, по-подробно за Виктория лайн, джобната карта тази година приветства с мотив, вдъхновен от Метрополитан, тапицерията на седалките от целия свят, станциите на Нюйоркското в детайл и харибековска карта на римските пътища в империята. В България споделеното пространство вече го играем с паркирани на тротоарите автомобили и пешеходци на платното и не работи, но според някои експерти това е бъдещето на градовете, докато в антиутопична съвременна Америка пешеходците са просто нежелани.

Соц-брутално от хартия и куку-панелки; Осло опитва да наложи велосипедния транспорт насила, но, противно на утопичната представа за Скандинавия, хората си искат колите; а можеш ли да познаеш града по схемата на велоалеите му? 5 планирани града с различна степен на успех (по цялата скала провал-яко); джиджаните къщи с цветни фасади, които не очакваш от Сингапур, нали? защо всички започнаха да харесват брутализма, който може да е красив и отвътре; но може би не достатъчно - Робин Худ Гардънс преди разрушаването; виенският "Люлин" - Алтерла; два проекта, които се промъкват във впечатляващи изоставени сгради и няколко потенциални обекта в Сицилия; карта на бруталистичния Берлин; примери на модернизма след Втората Световна; дървените храмове на Полша (храмове, защото има и джамия); изчезващите стари къщи на Калкута; най-странните архитектурни паметници на Великобритания; поредица за позабравените съкровища на 20. век и направо една цяла Уикиархитектура.

Отзад напред с разнообразни, но добре подбрани примери на българския графичен дизайн от миналия век; още винтидж с кутийки на шведски бонбонки, курс по руски авангардизъм, френски лого находки, монограми от различни епохи, чешки телевизионни шрифтове и обложки на плочи, поглед в работата на Херберт Матер отпреди дигитализацията и календарчета от Унгария; новини от света на окраските на авиолиниите; и наградата за употреба на сигнални флагове отива при; да ти се прияде, още като видиш тръка; дизайн трендът на 2017 г. - цици! 20-те лога на всички времена; две търсачки за регистрирани търговски марки; саудитците може да не са ми любимци, но редизайнът на олимпийския им комитет е шампионски; класически италиански брандове като маратонки; какво следва за датския дизайн; брекзитърите си искаха сините паспорти, но защо толкова сериозно? глупави въпроси за не толкова глупави дизайнери; защо всички стартъпи изглеждат по един и същ (и не много отличаващ се всъщност) начин; направи логото по-голямодобро; могат ли светофарите да станат хем по-сложни, хем по-ясни.

За къде ще сме, ако не продължим с типография: Велтро - най-италианския шрифт и символ на цяла епоха; историята на създаването на Комик Санс, която може би го прави мъничко по-симпатичен; Гугъл фонтс, подредени по сходство; единственият пиксел шрифт, от който ще имаш нужда (ако изобщо имаш нужда от пиксел шрифт); азбука на тръмповия апокалипсис.

Като казах (написах, разбира се, че е написах) азбука, няма как да не ти споделя най-детайлния сайт за системи от писмени знаци; европейските езици, подредени като шрифтовете по-горе; къде най-често се среща всяка буква в думите от английския; непреводимите емоции и странни думички (източник на вдъхновяващи речникообразни картинки за социалките).

Вероятно надскачам себе си с научната тематика, но ще пробваме (просто скролни надолу за порното, ако не ти се занимава): защо природата обича толкова шестоъгълниците, защо; оказва се, че прилепите се карат през цялото време; не се знае кога ще ти притрябват, затова си ги букмаркни - ISO символите за всякакво оборудване; още стандартизация с историята и разпространението на метричната система; как да разбереш, че някой те баламосва; шокиращи разкрития за динозаврите (е, не за динозаврите - те отдавна са мъртви и трудно ще бъдат шокирани, но палеонтологията да се стяга); страстта към пътешестване може да е закодирана в ДНК-то; кои са най-болезнените при настъпване тухлички лего (всички, но тези са попонай); имаш хидравлична преса и какво можеш да правиш с нея - ами да смазваш всевъзможно неща; буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, буболечки, щото май са на изчезване; а, ето ги пчеличките под лупа; сибирската тундра се разтапя и това може да означава апокалипсис, ама наистина; не по-малко важно - защо се развързват връзките на обувките; забавления с урина (ама не по Гала); животните, които се избиват, защото бъркат желанието за секс с глад, че то има ли разлика; впрочем изобщо начинът, по който се прави съвременна наука, може да излезе е тотално сбъркан.

Някога, съвсем неотдавна впрочем, може би си спомняш, се снимаше на лента, която обаче крие малка расистка тайна. Излизаме от черно-бялата гама с един цвят, който има име само на японски, зеленият убиец от Викторианската епоха, бърз онлайн инструмент за палитри и хапване по Пантон.

Изобщо още много за хапване, дано имаш нещо вкусно под ръка: най-добрият шоколад на света от Еквадор; хавайското поке - следващото голямо нещо и братовчедът му - латиноамериканското севиче; митична паста от МИТ; култовото списание за кулинарна култура Лъки Пийч, с огромен принос за превръщането на азиатската кухня от екзотика в стандарт, спря да излиза по-рано тази година (че и си спря сайта, ужас), останаха ни само революционните му графики и дизайн; някои от по-странните сирена по света; историята на шведската традиция фика и един луд крал, който се опитва да забрани кафето; различните ресторанти на Лисабон, не че имаш нужда от още причини да тръгнеш натам веднага; какво е да си китаец и да пишеш за китайска кухня като за американци; впрочем виж само за колко китайски кухни става дума; Последната хапка - червената книга на традиционните заведения от Мънчис, хем тъжно, хем вкусно; влез, например в един от някога изобилните лондонски ресторанти за змиорка и пай; един ден чревоугодство в Токио, но спазвайки правилния етикет; как се прави супа (кой би предположил, че си е почти цяла наука); да, това са сладкиши; характерните хлябове и коледните печива на Европа; войната в Сирия унищожава и богатството от вкусове на кухнята й; защо бутилчиците кленово сиропче имат мънички дръжчици; как да избираш зехтин; пазители на баските традиции от френската страна на границата; шеф Иван Оркин за перфектния рамен; разни рецепти стъпчица по стъпчица, така че дори ти да не объркаш нищо; ако объркаш нещо все пак, поне нека е смешно; най-старият ресторант в света е жив и здрав в Испания и продължава да пече по 50 прасенца на ден; кралят на трюфелите в Ню Йорк; маслото на човешката цивилизация; знаем, че и "традиционното" английско ястие фиш ен чипс, и японската темпура е произлизат от Португалия, а ето и малко по-подробно как панираните зеленчуци се озовават в Япония; истински кралски менюта; различните видове ориз (защото е важно да използваш правилния); арабските корени на вкусната сицилианска храна; фо, фъ, фу(?) - виетнамската супа и за закуска; оказва се, че гърци (да, малака) държат повечето денонощни дайнъри в Америка и за това си има причина; какво и къде да обядваш на най-големия рибен пазар в света; виж, войнишката храна може да се превърне и в шедьовър за поне две мишелин звезди; как един бежанец изобретява най-"индийското" ястие; разнообразието от американски барбекюта; внимавай да не се изложиш като Опра Уинфри, която обърка копър с фенел, та трябваше Джейми Оливър да я светва; защо хималайската сол е розова, но все пак не си я причинявай, няма смисъл; 70-арска шаренийка; как да пиеш като истински испанец; Антъни Бурдейн открива Оман, омаен сладък; неща, на които наистина може да те научи Шведския готвач от мъпетите; мммм, фан туан - оризовите топки от Тайван; най-подценяваният най-вкусен десерт - хлебният пудинг; какъв джънк задължително да опиташ или да си донесеш от Нова Зеландия; митове и легенди за италианските крайпътни заведения и как Тарантино, Уес Анерсън, Майкъл Бей и Алфонсо Куарон биха заснели готварски рецепти.

Което е възможно най-плавният преход към кино темата: все по-рядко може да ти се случи да гледаш филм със симултанен превод в салона, а в Танзания буквално ти го разказват; ние си ги знаем, но за Запада фантастичните комедии от Източна Европа - от Семейство Мейзга до 13-та годеница на принца могат да са изненадваща находка; мистериозните "китайки" в началото на филмовите ленти; всички онези теории за любимия ти сериал или блокбъстър, за които дори не ти е хрумвало, развити и анализирани кадър по кадър; защо толкова много анимационни герои са жълти и носят ръкавици; анимето преди анимето - черно-бели японски класики; а понеже явно имаш много свободно време, вземи Блекпилс - оригинални онлайн серии от Вайс.

Флагът с цветовете на дъгата, символ на ЛГБТ общността, създаден през 1978 г. от Гилбърт Бейкър, който почина по-рано тази година, получава 2 нови цвята за солидарност с дискриминираните заради цвета на кожата си - кафяво и черно. Едва ли ще прихване, но е хубав символ. Още флагове с казашките одеяла на Саид Атабеков, еволюция на знамената на европейските държави върху картата на континента, за да стигнем до стилизирането им като японски префектури, едно може би скучно хералдическо уики и антиутопичните знамена в киното и музиката, като допълнение на този мой стар постинг, преди забавата с измислени/истински флагове, руските странности (жокер) и Шелдън Купър. А ако скоро не си преглеждал Флаговете, си изпуснал доста: Дания, Русия, Ямайка, Гърция, Гренада, Етиопия, Аржентина, Галисия, Гренландия, Швеция, Норвегия и Шведско-норвежката уния, Буркина Фасо, планетата Земя, Британската индоокеанска територия, Марий Ел, Обединената арабска република, Белгия, Пернамбуко, България, Сан Ескобар, Африка, Чикита, ОНД, Американските Вирджински острови, държавата Алепо, Малдивите, Германия, ПКК, Бонер, франкофонията, Бангладеш, Кипър, Тонга, старото знаме на Мавритания, Тайланд и Коста Рика, Уолис и Футуна, Фризия, Румъния, Доминика, Гамбия, Германската новогвинейска компания, Литва, Йордания, Канарските острови, Занзибар, Танзания, република Саха, Латвия, Рораима, Буранда, Замунда, коруто на Хундертвасер, Съри, Папуа Нова Гвинея, Пакистан.

Вдъхновено от кориците на Нюйоркър, Токиотър е онлайн издание, което отдава дължимото на илюстраторите от Япония. Макар и по-скромно, отдаваме дължимото и на Жорди Рос, Лора Бергър, Мадлен Фроман, Асткик Ракимова, Фернан Татенбак и един растящ архив от съветски детски книжки.

Почти не се говори за секс в този блог, отчитам го, ето малко за начало - разказ за къмшота (или как не се получава каламбура от английското заглавие); ядещите жени обикновено не са най-атрактивната гледка, но за всяко правило си има изключения и Крис Епълбаум се е погрижил да ги заснеме; вибраторите наистина са изобретени като лек за истерични женички; най-добрите порно събредити, моля, за нищо; онзи позабравен момент, когато самият Салвадор Дали снима за Плейбой; кратка и анимирана история на клитора.

Толкова мета, колкото може - банкноти, "издизайннати" с биткойн блокчейн (не питай, не знам как работи, само разглеждам).

Имам и адски много музика от целия свят и всички епохи, нищо че линковете изглеждат малко: Радиооооо (с 5 о-та) те разхожда из популярната музика във всяка една страна през последния век; в радио градината пък има стотици ефирни радиа на Земята (и, съвсем като в живия живот, някои станции не се хващат); тук можеш сам да си миксираш музика по градове; непознатата електронна музика от Югославия от 80-те; а в крайна сметка поп музиката просто се повтаря... или пък не, виж какво казва това невероятно подробно изследване.

Сърбите са го измислили - местенце за занаятчии (ама не "крафт") онлайн.

Икеа вече отговори подобаващо на наглата и скъпа имитация на пазарската й торба от Баленсиага, но тази фланелка с дизайна на Бока Хуниорс добавя още един слой божествена гениалност (да не кажеш, че не съм предупредил навреме какъв коледен подарък очаквам), класическите екипи никога няма да стоят по този начин на истински играчи и веднага в обратната крайност с традиция, чест, съперничество и грубост в странния свят на калчо сторико, годината, в която Ливърпул почервеня, кои са хората, които създадоха английската Висша лига и, за добро или лошо, промениха играта завинаги, и как Хюстън Астрос се издокарват в най-впечатляващите униформи в историята на бейзбола.

Почти всичко, които трябва да знаеш за 49-те фундаментални приказки (а трябва да поназнайваш това-онова за приказките, напълно сериозен съм), барабар с един куп илюстрации, абе влизай в страната на приказките.

Изпращам те на път из историята с истинските шедьоври на руските живописци, едно заравяне в семейното минало като занимавка за целия свят, мистерията на рогатият, очилат шлем на Хенри VIII, юдаизмът преди юдаизма, забравените еврейски пирати от Ямайка, хоморобите в Римската империя, менте автомобилите в Съветския съюз от 30-те до Жигули, какво е да живееш в град, построен в кратера на действащ вулкан, скинхедите преди нацизма.

Разни 121

TL;DR. Бърза подборка на по-интересните неща, които не се случват онлайн, за да ни разсеят от нещата, за които нямаме време офлайн:

Започваме лежерно с реклама (за да не прекъсваме в най-драматичния момент после) - през 50-те във Франция се развихря кампания за трезвеност или поне това е нещото, което местните разбират под лозунга "Не повече от литър вино на ден", още купища реклами и издания за дизайн, предимно от Холандия и отново Франция, в този архив и нещо по-актуално с кампанията на Момондо за пътуването, но не сега, а на предците ни.

Илюстраторите телеграфно, във фотографско темпо: Пиго Лин, неделните слънца на Тед Карпентър, Рафаел Варона, Матеуш Урбанович от Токио, минималистичните години на Леван и Давит, идеалният отбор на Стенли Чоу, студио Мути, Джена от Бреда, Ким Роселие, Андреас Прайс, Соня Алинс, Дейвид Лозо, славянски комикс от Катаржина Витершейм, Конал Дийни, Кристофър Неш, Теодор Георгиев, Скот Макрой, Мурат Палта, Йехуда Девир, Бен, Натали Мартинес и по постер на ден от Магдиел Лопес.

Спомняш ли си неслучилия се скандал с вицепремиера Валери Симеонов и майтапчийските му снимки от концлагера Бухенвалд? А шейминг проекта Йолокост, странно предшестващ го - е, май всички са се извинили (без Валката де - патреот мъж се не извинява), но пък е чудесна отправна точка за осмислянето на историята. На историята ни. Какво е "Източна Европа", как е измислена и кога ще си отиде. Илюстрирана история на славянската нищета на първо чуване звучи неуважително, но е много мил и обхватен проект, посветен на този край от света. Няколко разходки из Изтока през миналия век: мрачната и бляскава Будапеща през 30-те от изобретателя на SLR фотоапаратите; пражката неделя и още безгрижни кадри от Чехия през 60-те, после идват танковете; Източен Берлин през 60-те, 70-те и 80-те, съпоставен със същите места сега, а промяната е много по-голяма от видимата; градската градина в Плевен и една в Запада - Амстердам от края на 19. век. През 1936 г. Великобритания е разделена подобно на днес, но една битка по улиците лондонския Ийст енд спира марша на нацизма. А преди 40 години англичаните също гласуват за или против обединена Европа и снимките говорят за една някак по-ведра кампания (може би е заради офертата на Бевърли). Донякъде подредена по индийски, но изключително богата база данни за историята на раджпутите - княжества, управлявали северната част на субконтинента през по-голямата част от историята му. Как откриването на Троя от Хайнрих Шлиман открехва немците и за свастиката. Илюстрирана история на интимното окосмяване през вековете - разгледай, попрочети и, явно се очаква, създай си мнение. Иначе Чарлс Дикенс, освен велик писател, си е имал мнение за много неща и не се е страхувал да го изразява - виж само темите за България в седмичника му Домашни думи. През 70-те години на 19. век осаджите са изселени от териториите си в днешен Канзас. Именно там, в Лабет малко след това се разиграват шокиращите събития покрай първите серийни убийци в Америка - Кървавите Бендърс, които, като прочетеш историята, ще установиш, че са в основата на един куп хорър филми по-късно. Късметът на изгонените осаджи се обръща и скоро в новите им земи е открит нефт, който ги превръща в милионери. Докато не започват да измират мистериозно - разследването на тези убийства пък ражда ФБР. 20 години след основаването на бюрото, през 40-те 20 хиляди служители работят само в тази "фабрика" за пръстови отпечатъци. И един още по-студен случай - какво разкриват древните трупове в блатата на Северна Европа. Уикендът е едно сравнително модерно изобретение, но, струва ми се, вече недостатъчно. Интерактивна карта на Римската империя - не е зле за начинаещи в областта. През 60-те немски изселници, предвождани от Паул Шефер, основат Колония Дигнидад - затворена, изолирана и строго охранявана общност в Чили, която дълги години пази мръсната тайна за мъченията и издевателствата, които се случват там, но днес е вече туристически обект, бля. 5 века назад във времето се случва една по-различна бежанска криза - иберийските маври са изгонени от християнска Испания. Забравените готи, които тръгват от Скандинавия за да завладеят цяла Европа в ранното Средновековие и... да изчезнат. Уморените железопътни гари ги изоставят, нали? Рисувал ли е Джентиле Белини Скендербег и деца ли са строителите на столицата на фараона Ехнатон, съпруг на Нефертити и баща на Тутанкамон. Малко бележки за това как Османската империя е повлияла върху европейския начин на живот. И малко история от бъдещето, преди отново да се обърнем към миналото - какво ще се случи, когато умре кралица Елизабет II.

Преди бомбардировките на Втората Световна и Брежнев да сринат Кьонигсбергския замък, столицата на Източна Прусия е един от най-красвите немски градове. Днес в центъра на Калининград зее празно поле и потъващият в почвата Дом на съветите, а бюрократични неуредици и финансови проблеми уви продължават да спъват осъществяването на проекта Сърцето на града (в момента дори иначе добрият сайт не е онлайн). Състоянието на Наркомфин (въпреки тъпото име) не подобава на значимостта на сградата за конструктивизма, но донякъде отговаря на неосъществената комунистическа утопия. Какво е Наркомфин, какво е да живееш там, какво няма и какво се очаква да се случи с него. Още много бетон и тухли в къси линкове: модернизъм по френски, калифорнийски и африкански, нерадостната съдба на един от шедьоврите му в Индия и визуална ода за променящия се (и понякога изчезващ) Берлин; Москва се кани да събори цели квартали с хрушчовки - първите панелки от 50-те, и това не е съвсем добра идея; други 10 емблематични сгради в руската столица, бастисани през последните години; оказва се и че прекрасните британски провинциални имения са застрашени от разрушаване, през 60-те Нюкасъл започва да расте вертикално, но, подобно на всички смели планове от епохата, остава недовършен и неразбран; мрачната страна на Льо Корбюзие и влечението на порно индустрията към известния му стол LC4; продължаваме брутално с няколко класики, седем храма, разходка в Буенос Айрес и сеулско възраждане; живот си живеят в загребския Люлин Мамутица; скрити съкровища на интернационалния стил в село Лаки, остров Лерос; изчезващите кегелбани на Германия; първите "небостъргачи" на Ню Йорк от края на 19. век, град, в който вече има места, които слънцето не огрява никога; една от добре запазените флак-кули от Втората Световна война може да се превърне в най-новия (и висок) парк на Хамбург; до Румъния за укрепените средновековни църкви на Трансилвания и няколко къщи в брънковянски стил; една сграда, която успява едновременно да изпъкне и да се впише в типичната малтийска архитектура на Валета; защо е толкова кално (и как да не е); българският отговор на гръцките ръчно декорирани фигурални плочки, за които говорих преди време, и барселонската версия на подовете на Париж, които споменах тук, но внимателно подредени, че и с карта; кина, блокове, къщи и градски пространства; бягството на два сина на бащите си от сянката на бащите си - Алберт Шпеер младши и Себастиан "Паблоескобаров" Марокин - в архитектурата; старата гара на Айфеловата кула в търсене на нов живот; креативни решения за решетките в паважа около дърветата; ужасно (с което имам предвид прекрасно) детайлни миниатюри на сгради; арменски прелести във VR-формат; кориците на каталозите на ИКЕА от 1951 г. насам; изоставеното бъдеще на архитектурата; как растат най-бързо растящите градове в Китай (за които вероятно не си чувал) в таймлапс. Хей, Уес Андерсън, може да спреш да търсиш локации за новия си филм, просто провери този списък. Искаш магистралата да стига до центъра на града? Няма проблем, но до няколко години няма да остане град. Ако в Париж попаднеш на нещо, което прилича на средновековно укрепление, вероятно стоиш пред РПУ.

Мап порн и еротика! Ако има нещо хубаво в резултат на Студената война, то е Европейският зелен пояс, който следва държавните граници на Желязната завеса. ЦРУ отбелязва 75-годишнината на картографския си отдел като публикува доскоро секретни карти от целия свят. Искаш да обиколиш всички пъбове в Лондон? ОК, това е най-краткият пешеходен маршрут за лазене между тях. Стереотипна карта на Гърция, която всъщност е забавна дори да не си грък. 220 метро системи от целия свят - смачкани и опростени, московизация, но добре аргументирана на Парижкото и изобщо още много радикална картография.

Две приложения, с които можеш да си нарисуваш собствен свят - едно за реалистични сателитни снимки и друго за плашещи портретни снимки, всичко от съвсем простички скици.

На път в миналото на легендарния Път 66; по Транссибирската железница в снимки; най-странните места, посетени от Мънчис през годината; експедиция Украйнер разкрива по-малко познатите места в страната (все едно има много по-познати) и хасидският "Бърнинг мен", пак там; всичко, което ти трябва да знаеш за всеки британски стадион; в търсене на овидиевите варвари по северното Черноморие; бреговете на Втората Световна война; Дракула е измислица, не само на Брам Стокър, но и на социалистическа Румъния в търсене на повече западни туристи; а може и по-просто и набързо с този влог.

Звучи скучно, но е маниашко - визуализация на работния ден на американците по сектори. Все някога си се сблъсквал с любопитния факт, че например Япония на японски е Нихон, Италия на полски е Влохи, а Гърция на турски - Юнанистан, но тук може да се запознаеш с всички. "Американски" неща, които се казват така, но не са непременно от там. Ако случайно си пропуснал - онова изследване за религиозността и патриотичността в Източна Европа, впрочем в Полша, както и тук, много обичат да освещават всичко от свещеник. Националните химни, оказва се, се плагиатстват по-често, отколкото предполага целта им. Гледам знаеш поне един славянски език - удари едно рамо на този речник. Кебапи и расизъм в Полша. Финландците са пословично притеснителни, затова и сет с финландски емоджи не е хич лоша идея за комуникация. А Монотайп е в търсене на универсален език (или ако не стане - поне универсален шрифт) за глобалното село.

Отваряме по бира и пускаме мача (някой стар, щото големите първенства тъкмо приключиха): кратка история на IPA за тези, които не са внимавали навремето; 20 лафа, с които да звучиш като разбирач; най-популярните сортове хмел сред крафт пивоварите, които трябва да познаваш, които имат какво да разкажат и които не са такива; как да комбинираш бира с твърд алкохол (никак, мен ако питаш, щото много боли глава после) и, ето тука си идваме на думата - с различна храна; квайк - новата стара мая от Норвегия; поредната мини автоматизирана домашна пивоварна; бирата, а не друго, буквално сваля маймуните на земята и дава тласък на човешката цивилизация в темата на актуалния Нешънъл Джиографик; новинки от индустрията по руски, ако са ти писнали линковете на английски.

Историята на едно от по-малко експонираните испански дербита - това на Севиля; политиката на катеначото и тоталния футбол; 92 британски стадиона и безброй Лего тухлички, това няма как да не е велико; футбол може да се играе навсякъде, а Лион Гладуел ни разхожда из по-странните арени на истинската игра; да вземе ли да изпадне Хамбург, че да се свърши с тая мъка; отново на темата за най-оспорваното първенство (с различни показатели и по-грозни графики); различната история на ултрасите на турския Бешикташ; как се раждат златните поколения; може и така - спортът за един мирен свят, както пишеше на Националния стадион преди време, но този път наистина, а Хумел може да изглежда като малък производител на спортна екипировка, докато всъщност са нетайна филантропска организация; най-резултатният голмайстор на всички времена - Пепи Бицан; кои са най-добрите емблеми в света, един опит за типографски редизайн на клубовете във френската Лига 1 и една графична книга по темата, която да, ще си струва; дълбоко в миналото с мистерията за съставите на финалистите в първата Купа на ФА, цветни оцветени кадри от началото на миналия век и падението на един капитан до екзекуцията му по време на Втората Световна война и малко по-близо до нас с биографията на един от най-големите таланти на 80-те - Пребен Елкер и онзи момент, когато Байерн Мюнхен се преоблече като Бразилия, и то срещу Кайзерслаутерн в зелено (няма как да е по-щуро, нали) и вече на живо - от Купата на Таджикистан до женското Бразилейрао - онлайн стриймовете не трябва задължително да са на топ първенствата и нелегални.

Дизайнът на новите норвежки крони, за който говорихме преди близо 3 години, придоби окончателен вид (и са все така страхотни), а първите банкноти ще са в обръщение това лято. Това пък е един чуден проект за аржентинското песо, който няма да види бял свят и може само да съжаляваме за това.

И след всичката шарения - две темички, които заслужават повече време: Светла обяснява нещо, което много хора, дори уж с модерно мислене, не проумяват - демокрацията не означава дясна (не дай си Боже, крайна) политика, напротив. Провалът - неизбежен, но и нещо, за което западното общество (аз включително) няма механизъм за разбиране и преодоляване, като обект на "тедски" семинари и на цял музей.

Разни 120

Колкото и да ми се ще Разните да изглеждат като добре конструиран текст, те си остават нахвърляни линковe - нá:

Нямам даже изведен акцент, а просто напомняне, че блогът за флаговете по света си върви - виж какво си пропуснал и наваксай: Бразилия, Малта, Индия, Аляска, бежанския отбор, Бруней, Синитево, Свазиленд, Катар и Бахрейн, Елзас, Калмарската уния, Беларус, Нидерландия, Северната територия в Австралия, САЩ, Руанда, P&O, Амстердам, Путумайо, Австрия, Гвиана, Република Китай, а тук са всички, но с котки.

За хубава музика, знаеш, можеш да се насочиш към Алт+М, но за някои групи имаше място само в сайдбара тук: Алабама Шейкс, Уи Ар ди Оушън, Пети Ноар, Кид Уайз, Луис Дел Мар, Старлинг, Кид Астрей, Джемини Клъб, Джони Пейт, Романс, Уил Джоузеф Кук, Тора. И за да не е само безсрамна автореклама, виж този интерактивен клип, развиващ се в две различни времена едновременно (да, звучи странно, но няма как да го кажа иначе) и пробвай да разпознаеш милениалското виене в следващия хит.

Мятам те в миналото без посока - много и многопластови истории: преосмисляне на социализма в Чехословакия (проект, който не би могъл да се случи в България) и Будапеща 60 години след удавянето на Унгарското въстание в кръв, няколко напомняния за надигаюата се вълна от ксенофобия и историческа амнезия: историята на хората, затворени в концлагери във Великобритания по време на Първата Световна война, само защото са чужденци, бежанският лагер, заел италианското киностудио Чинечита в продължение на години след Втората, и снимката, събудила света за антисемитизма в Нацистка Германия, трудното приемане на ужасната истина за жестокостите в колониите на Британската империя и изчезването й от учебниците, събитията около Октомрийската революция през 1917 ден по ден, как най-богатите фамилии във Флоренция от 15. век продължават да са най-богати и в наши дни, 600 години по-късно , спомени от златана ера на железниците в САЩ, покриване и разкриване на жените в различни краища на света и различни времена, какво се е случило с Кивота (ама не по Индиана Джоунс), що е то халиф и каква е ролята му в ислямския свят, налундичавата теория, че Христофор Колумб е син не на кого да е, а на Владислав Варненчик, мистериозната загубена пирамида-планина и още по-мистериозното мистериозното 1000-годишно гробище за домашни любимци, за функцията на обезобразяването във византийската политика, a какво ще кажеш за разтопено злато в гърлото, етимология на марихуаната, митът, че България е пионер във въздушните бомбардировки, надявам се е разсеян, но знаеш ли нещо за първия чернокож военен пилот - Ахмет Али, най-най-садистичният сериен убиец в историята и един друг, на когото дължим голяма част от Оксфорския речник на английския език, а като стана дума за книги, можем ли да търсим още нещо човешко в някои екземпляри, например кожа, как японците виждат пришълците от Америка при отварянето на страната за света преди 150 години, горе-долу по времето, когато целият Чикаго е повдигнат с 1 метър, Харалд Хардрада - последният истински викинг (историята му засяга и България, шок, ужас), древният свят е много по-сложен и свързан от съвременната ни представа за него - Антична Гърция влияе на Китай, а Персия цивилизова Римската империя, за финал - хералдиката на германските провинции обяснена.

Знам, че напоследък не липсват бирени новини, но бирени новини никога не са излишни. Ето вдигай чашата нивото: сахти, финландската домашна протобира с хвойна, гид за киселите бири плюс тапас, неочакваният хмелен рай в Чебоксари, как (трябва да) се брандира крафт бирата и как една крафт бира умира, в лабораторията и главите на пивоварите от То Йол, много, много видове хмел, надуваема кръчма и още 24727 съвсем истински, риъл лайф Ънтапд и хубави ли са тия етикети и подложки, как да станеш милионер с варене на бира и как да те запомнят с добро, Октобердисни принцеси, а ако от толкова пиене си и огладнял, тези италианци имат подходящо сиренце за повода.

Готови сме за манджата, но първо аперитивче със 100-те най-продавани марки твърд алкохол в света, а ти не си чувал за първите 4 - ето ти цел в живота, по следите на еднотипните табели, покриващи дюнерджийниците (в случая в негостоприемен Париж, но важи навсякъде), как соевият сос завладя света, а римският рибен сос се изгуби в дълбините на кулинарната история, какво е месото в твоето фо (може би не точно твоето, защото не знам в България да се предлага истинско), митове и легенди за храните, ама буквално митове и легенди, как да ядеш всякакви храни табиетлийската, а не като аматьор, чети и се образовай, ама не яж други хора, не че нещо, ама болести, единствената смислена карта на Италия - къде какво ядене е характерно, сега като се замислиш, не ти ли става любопитно откъде идва мотива по бисквитките Орео, ами ето, колко удобно - имам цялата история, кино ода за любителите на рамен и още гурме аниме, околосветска обиколка на по патладжан, едва ли искаш да се храниш като през 50-те, всъщност знам, че не искаш, но ако нещо се е пречупило в теб, цял сайт с рецепти от онова време, играйте си с храната, каква е тая работа със сладоледите с вкус на бекон и горчица, възможно ли е в изкуствения аромат на банани да е закодиран вкуса на автентичните от преди век, в Барселона можеш да си угодиш доволно навсякъде, но ако държиш на списък с ресторанти - ето ти един, как цяла Испания настръхна срещу Джейми Оливър заради едно паейстъпление, стар хляб за шиене, за ефекта от хипстърската храна (или защо да не правите шарени бейгъли, ако си уважавате бизнеса и клиентите), доброто старо чешко тексаско колаче, най-после блог, посветен на храната в самолетите, която най-често е ужасна, да, но понякога ни се налага да ядем (и пътуване) и още кулинарни блогове, толкова добри, че даже печелят награди

Селекцията илюстратори започвам с Хилде Аталанта и нейната чудна галерия с вулви, Одри Кавазаки, Стела Им Хултберг, Франческо Торторела, Тошио Саеко - майсторът на японската хорър еротика гуро, Жан Андре, Светът на диска за оцветяване от Пол Кидби, Олимпиадата по рисуване, хипстърия и омраза от Мау Ленсинас, Сам Дън, класически детски книжки в пиксели, Яна "Миу Мау" Франк, Лукас Левитан, католическият Милтън Глейзър - сестра Корита Кент, Руне Фискер, Ана Парини, Даниел Рамирес Перес, Стивън Морис Греъм, дяволите на Поли Нор, Фрида Кастели, Сабрина Геверд, Александър Скачков, Ал Пауър, Кристина Стоянова, Жельо Димитров, Светослав Станков, Яна Казакова, екслибриси от студио Халистен, фантазии по снимките на Костица Аксинте, Джош Паркин, нещата, които Дом рисува, Франческа Бучко и едно предизвикателство по букви и животни.

И още много букви с 365-листния типографски календар, българския жестомимичен език в превод с приятни илюстрации, от въздуха, от дребните ръчички на Тръмп, безплатни ръкописни шрифтове с кирилица, в случай че, подобно на мен, ръкописът ти е тотално нечетим, какъвто стана и съвременния интернет, не на последно място и заради Гугъл.

Мода за всякакви случаи (предимно притеснителни, опасявам се): ако искаш да се маскираш като седалка на градския транспорт в Германия, за унижение тип 80-те, за да се слееш с местните с характерния "марсилски смокинг" и за отличаване на различните ордени монахини.

Смятам, че много неща и събития около нас могат да бъдат обяснени или поне демонстрирани със света на футбола. Ето ти няколко истории от него: как неукротимите лъвове превзеха Италия 1990 (това все още го помня живо, смятай), Ерньо Ербщайн - спасилият се от Холокоста създател на Гранде Торино, загинал в една от най-трагичните самолетно катастрофи, ако си търсиш ли игрище някъде по света, кои са най-красивите класически фланелки (и все пак моята класация е по-меродавна) и някои от тях пренесени върху суботео-фигурки, как феновете бяха изгонени от стадиона на дивана, речник на италианския футбол (не всичко е катеначо), ако всички френски отбори бяха ПСЖ и един куп клишета в книга (ама и само превюто си струва).

Оставаме на графична вълна с поредица книжки, посветени на феновете на испански отбори и великолепните им корици, анимационните шампиони от Капитан Цубаса и типографски трибут за финалите на Шампионската лига през 90-те.

Прехвърляме се плавно към киното с пътуване из Япония кадър по кадър от анимето Твоето име и Блейд Рънър изцяло на МС Пейнт (това е болезнено дори само да гледаш); Би Би Си подрежда 100-те филма на 21. век досега, а това са няколко вечни полски класики в цветни палитри.

В 18+ частта имаме испанска еротика от началото на 20. век, голи новини и трева (звучи по-добре, отколкото е), има ли бъдеще секса в киното, отговорът на което очевидно е да, поне според този редовен берлински фест и най-после можеш да търсиш порно по снимка на лицето (на позната, разбира се).

Традициите и тенденциите, които ни дебнат по широкия свят са невинаги най-очаквани, но заслужават да им отделиш внимание, пък да видим: как преместването на друго, по-хубаво място може да не ни направи по-щастливи, но мисълта за неизбежната смърт може, поне работи в Бутан, има ли нещо в позабравените обществени бани, което може да поправи повреденото ни общество, кошмарът от другите хора или какво е да си финландец - много лесно рилейтвам с финландците в повечето от тези ситуации, ама не им казвайте, че ще се стреснат, възходът на нипъл пиърсингите (които изобщо, ама изобщо не са нови) и аналния секс в Америка, психология на следвоенното поколение в Германия и древната японска традиция на отърваване от старците.

Задълбаваме обратно в интернетите и вадим от там алгоритъм за корекции на портретни снимки и разхубавяване, 25 години - 25 мемета и списък с по-особени топ левъл домейни и собствениците им (щото има и такива).

Нагледал съм се на иновации в сферата на разплащанията, но тази медна "монета" поне е красива. И няма да разгневи веганите като новите полимерни паундове.

А сега на път с атлас на литературните светове и полезна информация за истинския: паролите за уайфай интернет на десетки летища по света, графиките, които красят опашките на самолетите на всички авиокомпании, какъв електрически контакт те очаква като пристигнеш на място и как изобщо се казва това място; за избора на дестинация предлагам пътеписите на един от най-интересните блогове, които следвам - Игнант, около света за 80 безалкохолни, серия плакати, посветени на националните паркове в САЩ, отново кадри от Унгария - красива, но учудващо занемарена, буквални градове, докъде можеш да стигнеш с влак за часове от различни точки в Европа (спойлър: много далеч, ако си в Западна, и доста наблизо, ако си в Източна, ама това не е точно спойлър), къде да ядеш в Токио, което се оказва много, много голямо, плюс проекта за незаслужено по-добри регистрационни табели на руските автомобили от добре познатия ти Артемий Лебедев.

Стигаме до Ню Йорк и там има какво да се види: тайните кодове върху стълбовете на фенерите в гигантския Сентрал Парк, откъде идват имената на кварталите в Манхатън, 3 дни ядене, краката на местните, гид за изненадващо многото замъци, архитектурните шедьоври и митовете за небостъргачите.

Цветно - малко хаотично с този експеримент с течности и по-подредено в историята на жълтите строителни каски и перспективата да на се вече жълти.

Имало едно време граници и бюфети, има отново лисабонски киоскес, продължава да има автомати за дъвки. Следва тройна порция от любимите ми брутализъм и модернизъм: кой би предложил, че известния със суровия си стил Льо Корбюзие е бил луд по цветовете (разгледай например Чандигарх, за който споменах вече миналия път), Юлиан Лампенс - пионерът на голият бетон в частни домове (макар че кой би искал да живее с 4 деца в открит план) и една къща на съвременните му последователи в Аржентина, разходка из мисвандерройевия Лафайет Парк, в домовете на иначе известния отвън Барбикан и из останките на Каза Спериментале, преоткриване на красотата в немския брутализъм, мострените домове на японските минималисти Муджи, що е то съветски постконструктивизъм, Скандинавия има какво да покаже; малко по-сериозен акцент върху Александра Роуд Естейт, жилищен комплекс в Камдън от 70-те, който на пръв поглед изглежда като декор за антиутопия, но е гениално във всеки един аспект решение за квартала, както и към "белия град" Тел Авив - жив паметник на интернационалния стил, изживял пика си през 30-те, но все така елегантен и днес; веднага в другата крайност: тъй като линка за любимото френско село в постинга преди време не работи, ето ти нов с още пасторални каменни красоти, а за бонус - английски къщурки като от приказките; взрив от цветове и най-красивата гледка в света в колумбийското градче Гуатапе; как изглежда горе-долу всеки голям град, добре познатият ни панелен "лайфстайл", този път от Полша, 16 неща, които правят градския живот по-удобен, а средата - по-приветлива, но може ли да се поправи Таймс скуеър; изоставената тоталитарна архитектура в Европа, цели изгубени градове - нова поредица на Гардиън (преди съм ти препоръчвал и техните 50 най-важни града в историята, дано си успял да ги отметнеш); изненадващата орнаментална викторианска красота в една... помпена станция; страница, посветена (и продължение на книга по темата) на паметниците на османската архитектура в България; ветропоказателите в небето над Лондон, преди и сега и всички, всички пъбове, съществували в квартала Спитълфийлдс в азбучен ред, неосъществените планове за монорейл, изправяне на Темза и още куп идеи, с които британската столица се е разминала; няколко от безкрайно различните, но знакови метростанции на Берлин и спомен за разрушените сгради в града; запазеният в цялата си 60-арска прелест дом на Л. Рон Хъбард в Йоханесбург; входовете на Атина; още от футуристичните творения на Вернер Пантон; курортното наследство на Тито; в търсене на перфектната акустика; когато тапетите убиваха модерните си собственици; докато ние безпомощно гледаме унищожението на Алепо, едни хора събират идеи за възстановяването на Сирия; още - в своеобразния архитектурен атлас на съвременната архитектура.

Стивън Уайлдиш има инфорграфики за всичко, за което не си се сетил. Тук пък се събират визуализации на статистики за най-неверояни неща.

Един от дефектите на съвременния капитализъм - огромната разлика между заплащането на висшия мениджмънт и обикновените служители е на мушката в Портланд. Социализъм по американски или чудесна идея, която уви може да бъде лесно заобиколена?

Според науката (добре де, група учени) времето е, ами, сложно е, ама е по-скоро илюзия в главите ни, неподкрепена от законите на физиката. Значи, от теб се иска просто да спазиш законите и да си освободиш достатъчно време, за да изгледаш всички тези видеа, обясняващи как функционират или са направени разни неща и езиците.

Хайде весели празници!