31.5.07

Кьолн, Вупертал и Шлос Бург

Пътуването беше ОК, от стария терминал излитат само лоу кост компании и има само един отворен магазин. В полетите на Джърман Уингс няма места - кой където си намери, а може би заради по-малкия самолет друсаше доста повече от обикновено.

В Кьолн имахме около 3 часа в четвъртък, достатъчни за разходка из централната част на града. Кьолнер Дом, една от най-големите и значими готически катедрали, се издига точно до гарата и е що-годе единствената забележителност в града, който е бил почти напълно разрушен по времето на Втората световна.

От Дома тръгва Г-образна пешеходна зона, а на ъгълчето е ей тоя паметник:

Времето беше хубаво и крайбрежната алея и градинка беше пълна с хора. Всъщност другите запазени стари сгради (освен църквите) са по брега на Рейн и до една са превърнати в кръчмички или хотелчета.

Залата на Кьолнската филхармония се намира под земята, а отгоре има площадче, по което може да се разхождаш. Е, явно не и когато има концерт. Сигурно това е била последната поръчка на този архитект.

Кьолн е 4-ия по големина град в Германия - след Берлин, Мюнхен и Хамбург, но някак това не личи. На връщане вчера хвърлихме един поглед след полунощ на катедралата, която не беше осветена, а площадчето пред нея беше абсолютно пусто.

Във Вупертал пристигнахме около 21 ч, а за вечеря грилвахме на двора пред общежитията.

Вупертал е разположен надълго по течението на река Вупер и околните хълмове. Не случайно и университетът се нарича Бергише. Сградите му и тези на общежитията са доста интересни - разделени са на нива и са построени така, че поради ландшафта е съвсем нормално в една сграда да се влезе от улицата директно на 3-о ниво.

Общежитията са модерни, минималистични и еко, до такава степен, че в някои от тях няма отопление, а се разчита на естественото задържане на топлина от сградата. Стаите са единични или двойни, достатъчно широко и чисто е, а гледката от там е един път.

Край на пешеходците, деца с топка, коли и къщи (?)

Надали има друг град известен предимно с градския си транспорт, и по-конкретно с една единствена линия. Швебебанът е гордостта на Вупертал и е изобразен дори на градското лого. В по-голяма част от маршрута се движи над реката, но към Фовинкел свива в квартала и минава над улица, така че от влакчето се гледа директно в прозорците на последните етажи на сградите по нея.

Сутринта в петък Боги беше на испански, което ни беше достатъчно да разгледаме центъра, а следобеда тя ни заведе до близък средновекеовен замък. Пътят е следния: с швебебана до последната спирка, от там с тролей до през съседния град Солинген (да, този със стоманата) и до Шлос Бург (малко генерично име, но така си се казва). Последната пречка преди замъка е стръмен седалков лифт.

Красиво и спокойно, историческо, ако някой иска да го раздава турист в Германия трябва да обикаля замъци, а не като нас - сиви рурски градове.

24 - 25 май 2007

23.5.07

Синьо лято

Това лято може да звъниш като мен - с мелодията от Синьо лято (макар аз да си звънкам така от миналото още). Музиката е написана от Кармело Бернаола и можеш да си я свалиш от като mp3 или в по-съкратена amr версия.

А сега малко повече за сериала, истински култ в Испания през 80-те, а и в много източноевропейски страни. В 19 серии се редуват забавни и доста сериозни теми за порастването, като развода, секса, смъртта, отношенията с родителите, любовта, околната среда. Действието се развива по време на привидно безгрижната ваканция в курорта Нерха на Коста дел Сол. Главните герои са децата Хави, Тито, Беа, Панчо, Пираня, Кике, Деси, художничката Хулия и стария моряк Ченкете. Сериалът е излъчван 11 пъти по TVE досега, в България за последно го пускаше Евроком миналата година.

След последната серия, когато умира Ченкете, в Испания настава траур, а новината е водеща във вестниците. Антонио Ферандис, който играе Ченкете, почива наистина през 2000 г. От останалите актьори Мария Гаралон (Хулия) и Хуан Хосе Артеро (Хави) продължават да са играят във филми, но на другите нещо не им понася славата. Първоначално Панчо и Хави се пробват като музиканти, но се провалят, а в последствие Панчо има проблеми с наркотиците, Пираня е преподавател, Тито - рецепционист в хотел именно в Нерия, Кике - фотограф, Беа и Деси, сестри в реалния живот, работят в болница.

В Нерия има улица на името на всеки един от героите, а в Симеоново - улица с името Синьо лято.

Бележки 7

Никакъв интерес към конкурса, наградата си остава за мен и Краси. От днес използвам картинката за линк към профила - някъде вдясно и надолу ще я намериш, а от няколко дни си имам и съответната фавиконка (мерси).
_

Третата серия на сагата Сами сте! изненадващо фийчърва Яне Янев. Бля! Няма да се жалвам, то се видя колко гласа получиха. Абе гледам, че след Капитал и уж политически неангажирано издание като Една седмица в София измрънка от цирка с роднините на сестрите.
_

Забелязвам, че шофьорите от софийския градски транспорт са станали по-нахални откакто им вдигнаха заплатите. Само това ни трябваше - още маршруткаджии.
_

На 15 май са лончнали Атаман. Ето няколко линка с новината: 1 2 3 4 "Диди Пухи" ха-ха.
_

Шейм он ю, Роулинг! Очевидно е, че в лайвскор.ком са фенове на поредицата за Хари Потър, след като прекръстиха нападателя на Литекс Крум Бибишков, вкарал 2 гола в съботния мач с Локо Пловдив, на Б. Крум. (цъкни на картинката за скрийншот)
_

Следващите 7 дни няма да има нищо ново от мен, препрочитай си старото. Е, добре де - довечера ще пусна една аванта още.

21.5.07

Шрифт 3

Това не е точно шрифт, а цяла типoграфска и комуникационна система.

FF Mt e разработката на Ерик Шпикерман за Фонтшоп и макар да се базира на сериозни научни изследвания по същество представлява доста простичка редукция на буквите в думата, която не позволява използването на гласни освен в началото й. Очевидно е влиянието на съвременните форми на комуникация, като смс и чат, както и уеб 2.0 модата, а целите са спестяване на място, последователност и, в крайна сметка, улеснение при употребата на горните три.

Може да прочетеш повече във фонтблог и да си го свалиш безплатно от тук.

19.5.07

Прясна риба

Фроста е марка за замразени храни и полуфабрикати, която от години използва един темплейт за реклама - на сплит скрийн се показват човек, който приготвя продукт на Фроста и "истински" готвач, като по някое време готвача може да се пресегне и да опита полуфабриката за да потвърди оригиналния му вкус. Абе, с други думи, класика по немските телевизии, сравнима само с рекламите за прахове за пране.


И бааам, ето това е последната рекламка, която мъничко прекрачва границата на добрия вкус, хе-хе.

18.5.07

Футболни

Българският футбол е мъка и това, което няма да се случи, е да се промени. Но нека си представя, че имах магическа пръчка и успея да променя мисленето на мениджмънта на един клуб.

Откъде бих започнал? Ами темата е вече доста оборотна - базите. Не ги разбирам много сенчестите дела, но в последните няколко години де що има парк се превърна в бизнес парк, плаж - в хотел и т. н. Само стадионите и спортните зали останаха държавна собственост и си се рушат бавно, но сигурно, при все желаещите да ги получат дават ясни индикации, че предназначението на обекта ще си остане същото. Не смятам, че решението е да се измами държавата, но пред вид очевидния факт, че дадено съоръжение може да функционира както си му е реда, интересите на собственика и ползователя трябва да съвпадат, а в България могат да съвпаднат, само ако става дума за едно и също лице.

Може ли да се печели от бази? Това, че у нас не се прави, съвсем не означава, че е невъзможно. Нека започна от най-ниското ниво: добри тренировъчни бази означава по-добър продукт от детско-юношеската школа и възможност да се печели от наем на съоръженията и прилежащата хотелска база. Изграждането на модерен, чисто футболен стадион с покрити трибуни, видеонаблюение, системи за сигурност, достатъчно входове, тоалетни, удобни седалки, обекти за хранене, ВИП ложи, развлекателни обекти със сигурност ще повиши посещаемостта и склонността на публиката да харчи повече при посещението си. Както за стадионите, така и за залите има допълнителни възможности за доходи - организация на финали, концерти, изложения, права върху името, място за външна реклама.

Ето - наскоро УЕФА даде на Полша и Украйна домакинството на Евро 2012. Да, може да е политическо решение, но показва, че дори страни от нашата черга могат да организират големи футболни събития, а инвестицията на Ринат Ахмедов във новия супер стадион на Шахтьор не изглежда толкова странна.

Брандинг. Истина е, че марката на футболните клубове е вече доста по-стойностна от продукта, който продава. Червената звезда, левскарското Л, триъгълника с бяло С на Славия са разпознаваеми символи и означвата много повече от уредени мачове, разорани терени и бой на агитки. Футболът е най-вече емоция, а емоционалната привързаност е най-силното оръжие на брандинга. От тези марки може да се печели. Аз бих им хвърлил един фейслифт, бих ги дефинирал по начин, по който се дефинира всяка една корпоративна идентичност, бих ги защитил от пиратство, ако ще и това да включва любимите ни ГДБОП, и бих залял пазара с фланелки, чаши, спално бельо, шалчета, топки, хладилници, шапки, дънки, плажни дюшеци и каквото там ми хрумне.

Но брандинга не е само мърчaндайз. Никой клуб не може да си позволява да се асоциира с хулигани (които трябва да бъдат изгонени от стадионите), с гуляещи в Син Сити играчи, с лошо отношение към журналистите (защото са отмъстителни). А и те, горките, живеят в свой собствен свят и са способни да срутят всичко положително от собствената си фенска камбанария. Е, това си е сериозен проблем - ако е до пари, ще измислим нещо, но манталитета. Разбира се към една силна спортна марка принадлежат изживяването на стадиона, представянето в медиите, клубния музей... всичко.

Клубовете трябва да скъсат с покровителството на фен-клубовете. Цялото това толериране на хулиганските прояви има обратен ефект - от групичката лумпени, която саботира домакински мач на Левски от евротурнитрите като засипа терена с бомбички и димки при положение, че отбора е с последно предупреждение, до редовните малоумни протести на червената агитка срещу ръководството на ЦСКА не заради провал на терена, аз заради някоя си отнета привилегия на фен-клуба. Но докато начело на клубните ръководства са същите бай-ганьовци, като тези в "официалните" фен-клубове адекватни мерки няма как да се вземат. Освен да затваряме сектори и да вдигаме цени, май друго не можем, а?

Да, клубът трябва да се грижи за феновете, но нека това да са феновете, които си плащат билетче, не трошат, подкрепят отбора. Нека стадионът е чист, хулиганите вън от него, клубния магазин - пълен, да има безалкохолна бира за левче, да има намаления за сезонните билети, да се говори с привържениците, а не да им се нарежда.

Клубовете трябва да почнат да печелят от реклама. 10000 души на мач може да са малко по световните стандрати, но това са си 10000 - къде на друго място ще намериш толкова хора затворени на едно място за 2 часа. Спонсорството трябва да измести "благодетелството" – ето, мобилните оператори успешно го правят, но нека оставим настрана гигантските им бюджети, футболът е идеален канал и за по-малки фирми. Там - пред телевизора, зад спортния вестник са милиони привърженици - и те ти вярват, защото подкрепяш любимия им отбор.

Александър Томов може и да е палячо, но е прав когато използва (може би паразитно) думичката "европейско" за управлението, структурата, отношението на клуба. Ние, обаче, сме си в криворазбраната българска действителност - агитките се трепят, клубните шефове се псуват, а от друга страна мачовете се уреждат другарски, а шефовете въртят тъмни сделки помежду си. Трябва да е точно обратното - както Байерн и Мюнхен 1860 се обединиха за да построят Алианц Арена, но когато двата отбора са на терена един срещу друг, се хвърлят на живот и смърт.

Малко по систематично - какви са приходите и разходите на един професионален футболен клуб? Приходи: трансфери, приходи от базите, приходи от държавата, емисии на акции, билети, спонсорство и реклама, мърчандайз, телевизионни права (разбира се, не в този ред). Разходите са за заплати на футболистите, треньорите и администрацията, наеми и транспорт, трансфери, данъци. Е, май обясних как повечето от тях са обвързани и как малко инвестиционна мисъл може да вдигне клуба, че и да донесе спортни успехи. Финансовата стабилност, както и добрия мениджмънт би направила отбора независим от трансферите и успокоила както рекламодателите, така и феновете, че ще гледат силен отбор цял сезон, без сътресения, а това от своя страна означава повече пари от телевизиите, а може би и онези "митични" сезонни билети, които продават всички нормални спортни клубове и които гарантират пари за клубовете, пълни стадиони (с нормални хора) и качествено шоу за публиката всеки път.

17.5.07

Случайност

Остави за малко махмурлийската физиономия (ще имаш време да й се порадваш после) и погледни якичката. Актуалният темплейт на Адидас в комбинация с подбраните за вратарския екип на Байерн цветове са факторите довели до почти чудотворното (и съвсем съгласно брандбука) появяване на логото на Вивател върху гърдите на Оливер Кан (който този уикенд най-вероятно ще изиграе последния си официален мач). А ако това не е достатъчно (и ако знаят) колегите от Вивател могат доволно да потрият ръце от факта, че безплатно са се наместили върху екип, за пръсъствие на който Дойче Телеком дава по няколко милиона годишно.

16.5.07

Червено 2

Още докато пишех първия червен постинг беше ясно, че няма как да е последния. Да започнем от там, където прикючихме тогава.

Интересно защо сред публиката е по-разпространено астрономическото понятие червено джудже. Сред звездите има и червени гиганти, в каквото ще се превърне и нашето слънце след има-няма 5 милиарда години.

Топ 5 на асоциациите с червено: любов, гняв, комунизъм, кръв, стоп.
За пръв път червеното се използва да означи стоп през 30-те години на XIX век в система за железопътна сигнализиция. Интересно е, че зеленото е означавало предупреждение, а бялото разрешение за потегляне.

Както знаеш, червените цветя са символ на любовта. Оказва се, че не е чак толкова просто и няма да е зле да погледнеш тази страничка, за да не се прецакаш и вместо червениорхидеи (бърз секс) подариш червени далии (вечна любов).

С червено в Япония се отбелязват свещение места, а пазачите им носят червени униформи.

Първата чакра според аюрведа се намира в основата на гърба, т. е. около дупето ти. Не случайно се асоциира с краката, ходенете и, кхъ, ануса. В тази чакра е концентрирна твоята червена енергия, която в разумни количества те прави смел и стабилен, а в излишък - твърдоглав и вулгарен.

Червеният колан в таекуон-до имволизира опасността, контрола, които проявява ученика при техниките и предупреждава противника да стои на далеч. Веднага след черния колан по напредналост.

В Древен Китай се излагали на слънце в червена коприна - така според древните китайци се лекувал антракс.

На тази страничка може да намериш дефиниции на 76 нюанса на червеното в RGB, както и имената им на японски (много полезно, няма що)

Червените рубини са традиционен сватбен подарък в средновековна Европа. Ех, какви сватби е имало тогава!

Всяка година цъфва някой и обявява, че е разкрил тайната на Кока-Кола. Последният е някакъв турчин, а едни от неговите "разкрития" бе, че за оцветяване се използват буболечки. Така, кохинеалите са основна суровина за добиването на карминен пигмент. Този пигмент е разрешен навсякъде, а в Европейския съюз е категоризиран като Е120. Между другото, с номера Е120 - 129 се означават червените оцветители. Справка с етикета на Кока-Кола показва, че е използван Е150.

Червеното стимулира метаболизма. Когато Бъргър Кинг решава да промени преобладаващия цвят в ресторантите си от червено и жълто на синьо, продажбите рязко спадат.

Ако имаш някаква вяра на случайно генерирани уеб тестове, може да направиш този.

Ако си падаш по по-сериозни изследвания, най-добре се насочи към този сайт. След като го изчетеш от-до бих казал, че си положил базата на обучението си за цветови консултант. Оказва се, че тази професия е нещо като хит и може да си докарваш към 40000 долара годишно (много ясно, че не и в България).

Има точно 14 филма със заглавието "Червено" според ИМДб.

Чиповете със стойност 5 долара в казината са най-често червени.

В играта на рулетка съшествува стратегия, при която се залага само на червено. Разбира се, няма как тя да е испешна при положение, че 18 от 38 полета (числата 1, 3, 5, 7, 9, 12, 14, 16, 18, 19, 21, 23, 25, 27, 30, 32, 34 и 36) са червени.

Тайгър Удс не разчита на някаква стратегия, но винаги носи червена тениска, когато има нужда от малко повече късмет.

Червено срещу синьо е обичайно противопоставяне в света на спорта. Не само при борбата или бокса, където е наистина буквално, но и във футбола. Едно преброяване на преобладаващите цветове в екипите на отборите състезаващи се във висшите лиги на водещите европейски страни дава следните резултати: в Италия сините и червените отбори са равен брой, в Испания и Англия синьото има малък превес, а в Германия червеното громи с 9:3. Всички останали цветове са доста назад.

Неприятният ефект на червени очи, който разваля почти всяка твоя снимка, направена със светкавица, се дължи на кръвоносните съдове в задната част на ретината, които светкавицата осветява. Така че - да, кръв е.

Както споменах преишния път преди 20-и век войниците често носели червени униформи. Това не се дължи само на кръвта, а и защото по-този начин армията се забелязва по-лесно на бойното поле и изглежда по-внушителна. Не знам дали това по някакъв начин е свързано с ефекта на ирадиация, но по-скоро да.

* Втората снимка е от финала на ШЛ през 2005. Стискаме палци победителят да е същия и на 23 май.

15.5.07

Разни 13

Някой може ли да ми обясни какво точно предлага този сайт?

Панталони за 65 милиона долара! Е как да не намразиш адвокатите, а?

Омръзна ли ти да четеш книжки в тоалетната?

Оу! Нали знаеш колко обичам винтидж плакати и реклами!

Ако си носех сандвичи на работа, щях да си ги нося в тази кутия.

Какво ще направиш за своите 2,475,576,000 секунди?

Изкуството на Източна Европа.

Ше ги умориме западняците от голф!

Високо, по-високо, най-високо!

А смол пийс ъф интернет хистъри.

Адът на тениските.

Бира, секс и рокенрол от Каменица Мюзик и Туборг Грийн Фест!

14.5.07

Какво искат жените


Малко трудно е да се повярва, че толкова скована компания като Партигейминг може да пусне реклами, които разчитат изцяло на хумора. Ето ти останалите, общо 19 спота за Парти продукти. Енджой!

Шрифт 2

Може спокойно да се каже, че Гил Санс е любимия ми шрифт.

Той е сансерифен, хуманистки шрифт, създаден от Ерик Гил през 1930 г. на основата на Джонстън Санс по поръчка на лондонското метро. Той, Ерик, си е бил човек с проблеми (кхъинцесткхъсодомиякхъ), но това не му пречи да е бил як типограф.

Главните букви са строги, геометрично издържани, моделирани по римски надписи. Малките букви, обаче, напълно разкриват хуманисткия му характер - различна дебелина на стълбчетата, игривата опашчица на a, резкият завършек на t. Да, Гил Санс търпи критика за подобни девиации, но както казват и дяволът, и господ са в детайлите. Аз бих добавил, че характерът е в детайлите и нито един шрифт създаден по-късно, макар и по-последователен от типографска гледна точка, не притежава красотата и четивността на Гил Санс. Погледни курсива - няма сансерифен шрифт с подобно калиграфично изписване и усещане.

Гил Санс е на практика дефолтен шрифт в Обединеното кралство - от служебните текстове на опаковките до екранните надписи на BBC. Освен това съставя уърдмарковете на много известни компании - Бенетон, Филипс, няколко онлайн букита, а в България е най-популярен от логото и рекламите на М-тел.

Разбира се, не е безплатен. Ако си горд собственик на Мак ще го намериш в пакета шрифтове, които идват с операционната система, а иначе ще трябва да си го купиш или да се обадиш на приятел ;-)

13.5.07

Роднински вот

Сърбия спечели Евровизия. Макар и напълно в традициите на конкурса, не го очаквах - в последните години печелят песни, които се отличават от масата безлични естрадни изпълнения било с етно мотиви или просто с чист кич. Тази година силното етно ентри беше българската песен, а кич фаворитът - украинската. Сръбската беше абсолютно безлична.

Бившите югославски и съветски републики, както и скандинавците, разпределиха точките помежду си и това се оказа решаващо. Силните емигрантски общности от сърби, турци, руснаци също имаха значение за класирането.

Няколко интересни наблюдения:

Оформя се вечна дружба между България и Гърция - откакто участваме, българите винаги дават гласа си за гръцката песен, това се случи и сега, а гърците ни върнаха жеста с 12 точки за Вода.

Естония даде най-много точки на Русия (въпреки напрежението от последните седмици).

Великобритания прати толкова слаба песен, че коефициентите да спечели бяха по-високи от тези да получи 0 точки. Преди конкурса англичаните мрънкаха срещу роднинския вот на източно-европейските страни, но именно другарските гласове на Ирландия и Малта ги отлепиха от дъното този път.

България спечели 5-о място, т. е. заради гарантираното място във финала следващата година ще има истинска навалица на националния конкурс, мъкааа.

11.5.07

Лондонски бележки

Пъбовете са почти идентични: много дърво, винтидж илюстрации и предмети, шарено, уютно, бар с 10-ина вида бира, меню с традиционна английска кухня - фиш'н'чипс, пайове, сандвичи. Всъщност си има и вериги, в които макар и с различни имена пъбовете предлагат едно и също за хапване. Пиене и храна се поръчва на бара, a ако ще ядеш, трябва да посочиш на коя маса си за да ти донесат поръчката.
_

Бърбери не ме харесва. Или аз не харесвам цените им - 55 паунда за тениска, 450 - за якенце.
_

Това е третото ми идване тук. Първия път ми харесаха възможностите и разнообразието, което предлага гигантския град; втория се уплаших от цените и отчуждението, което предлага; третия - ами потвърдиха се предишните впечатления, разбира се и с неизбежният стрес, постояннотто бързане...
_

В Лондон има Старбъкс на всеки ъгъл, дори във влаковете предлагат Старбъкс кафе. Днес сутинта реших да мина през Хамлис - гигантски магазин за деца на 5 етажа, в който няма Кермит. Оказа се, че работи едва от 10 часа, та реших да седна в кафене. Трябваше да ходя близо 100 метра до следващия Старбъкс, а това си е голямо разстояние без кофишоп тук.
_

Минах без мач от Пемиършип и този път. Според Били билетите за Тотнъм - Блекбърн щяха да бъдат към 80 паунда на черно (иначе си бяха изкупени отдавна) и се отказах :-(

Още 4 снимки

Тауъра (това е слънчево време)

... и прилежащият му мост

Еклектика

Кинг Уилям 18

Изгледът от стаята ми

10.5.07

13 снимки от Лондон

Снимките от сряда:

Както вече казах хотелът е съвсем близо до Бъкингамския дворец. Ето ме и мен съвсем близо до двореца.

Сърпът и чукът, символи на една добре позната ни идеология, наистина произлизат от паметника на кралица Виктория пред двореца.

Уестминстаа Еби...

... ен да Хаузис ъф Парламънт уит Биг Бен.

Горкия Ричард - да направят паркинг около паметника му.

Бау!

Окото е гиганааантско. Но се върти доста анемично.

Обядът беше в пъб на име Шерлок Холмс. Шепърдс пай и Абот ейл.

Колоната на Нелсън на Трафалгар.

Буааа.. знаех си, че е развалена таа риба!

Пикадили съркъс... От там по Риджънт към Оксфърд, но натрапчивия пулверизиран лондонски дъжд най-накрая се накани. Скрихме се в Епъл стор за малко:

До Лондон...

Новият терминал налетище София е приятен, чист и неклаустрофобичен. Нищо особено. Виж цените в заведенията там - 4.50 за количка, 7.50 за Каменица и т. н. са особени. Юнуз очаквано закъсня и не му разрешиха да се чекне, малко странно при положние, че си имаше време, а и самолета излетя с 15 минс закъснение, което е в реда на нещата за България Ер, предполагам. В самолета имаше 2 групички - едната от явни идиоти, които не спряха да си крещят глупости през целия самолет, а другата от младежи за бригада, очевидно летяха за пръв път и притежаваха свойството да се събират на групички по време на полета. В импровизираната първа класа пътува и М. Захариев. Не видях дали си е взел последния Его, аз поне няма - Васко Кеца, Джордж Майкъл и коментаторите на Диема са основните теми, явно лайфстайлът на успелия мъж е доста гей.

В Лондон е мрачно (очаквано), но не вали.

Хотелът е на гърба на Бъкингамския дворец, на 5 минс пеша от Виктория, приятен, класически обзаведен. Има доста комплиментарис, като басейн, по едно питие на вечер, вестник сутринта, но, уви, интернета излиза доста солено тук.

8.5.07

Лом и Враца

В Лом има много хубави, но запуснати сгради по центъра:

Има си и Дунав, разбира се:

И пристанище:

Компютри, нови и втора употреба; Монитори; Лизинг; Книжарница, материали, пособия; Лекари, Офис Avon козметика; Офис техника... е, те, това е мултитаскинг.

Jenni Styel ;-)

Враца пък си има доста приятна пешеходна улица с градинка в единия край, Била в другия и възрожденска къща някъде по средата:

Виж - еленче!

6 май 2007