Началото на май може би не е най-популярното време за посещение на Валенсия. Фестивалът Фаляс се провежда в средата на март - огромни фигури от папиемаше преминават на парад през града, за да бъдат изгорени под дъжд от фойерверки накрая, най-престижното ветроходно състезание в света - Америкас къп се провежда на пристанището на Валенсия през февруари, а стартът от календара на Формула 1 за Гран при на Европа е пак там в края на юни, когато и времето най-накрая е подходящо за плаж, през август пък в близкото градче Буньол се провежда уличната битка с тонове домати Томатина. Истината обаче е, че Валенсия предлага достатъчно и през останалото време от годината.
На
картата центърът на града е удобно заключен в една извивка на старото течение на река Турия. В сърцето му е Катедралата (Сеу), като от двете и страни са площадите Пласа де ла Рейна и Пласа де ла Вирхен. Катедралата има някак неопределна форма и фасадата й е смесица от стилове, като най-впечаткяваща е 8-ъгълната кула Микалет. На върха й има 14 камбани, поставени там от 14. до 18. век, като най-тежката е 11 тона. Ако имаш късмет, когато се изкачиш на върха й може да попаднеш на биенето им (има си график, горе-долу 1-2 пъти седмично).
Във Валенсия се говори специфична разновидност на испанския, много близка до каталунския. Впрочем местните съвсем искрено не знаят никакви други езици (за разлика, да речем, от французите, които знаят, но упорито се правят, че не те разбират), така че малко познания няма да са излишни.
Впрочем, туристи има, но не са така много, а и имам усещането, че всички, които видяхме, бяха холандци. Сигурно си има причина.
Ако се насочиш на север през най-старата част на града - Карме ще стигнеш до крепостната порта Серанс (от края на 14. век), а на запад - до портата Куарт (от 15. век). И двете са огромни и внушителни дори сега, когато липсва крепостната стена, по Куарт могат да се видят и следи от оръдеен обстрел. Интересно е, че на старите карти, които видяхме, градът е изобразяван с реката отдолу, т. е. север е долу, а юг - горе. Входът за Серанс е 2 евро, които спокойно може да си спестиш ако не знаеш испански - никой не проверява дали имаш билетче. Ако пък знаеш езика, с билета получаваш и гид. Входът за повечето музеи и забележителности е 2 евро или направо са безплатни. Най-странно е посещението в средновековните бани Алмиранте. На забутана уличка, на която няма абсолютно нищо друго, заставаш и чакаш пред врата в гола стена, която на всеки половин час бива отваряна от сънен младеж, който ти пуска филмче със историята, след което мълчаливо ти показва помещенията.
Това е една от най-впечатляващите сгради в стария град - готическата
Лонха - коприненена борса от 15. век. Зад фасадата има няколко впечатляващи помещения, като високата 17 метра търговска зала с красиви усукани колони и стаята на морския съвет с изумителна дърворезба на тавана. В двора е скрита една от онези закътани градинки с малко фонтанче в средата, в които Шекспир обича да разполага действието на комедиите си.
Едно от нещата, които трябва да се имат предвид винаги в Испания, е сиестата. Първоначално работното време на различните места изглежда объркващо, но после всичко си идва на местата - работи се до 2 следобед, когато отварят ресторантите, ресторантите затварят към 4 и нещо, когато отново може да се насочиш към магазините и музеите, за да отворят отново за вечеря към 8 или 9 часа. Централният пазар (красива сграда, облицована с шарени плочки), който се намира точно срещу Лонха, е странна гледка минути преди 2 часа - зеленчуци, хамони, риби, октоподи и скариди се прибират бързо от сергиите, които хлопват кепенци малко след това - все пак е време за почивка. Градът никога не е еднакъв - магазини и заведения спускат и вдигат щори по различно време, така че може лесно да се объркаш, дали преди си минавал по дадена уличка, особено ако е било в друга част от деня. Добре, че повечето тапас барове работят постоянно и всеки ден, че да имаш какво да хапнеш извън установеното време. Много от тях изглеждат, хм, да кажем, непринудено и захабено, но пък и отново след Барселона никъде не попаднах на момента с мятането на салфетките и остатъците от храната по земята, както разправят, че било характерно за Испания.
Това са кметстовото и пощата на Пласа дел Ажунтамент - площадът е на няколкостотин метра надолу от Катедралата и ако не искаш непрестанно да се губиш в завъртяни по средновековен маниер улички в търсене на хотела и да си близо до вскякъв градски транспорт е хубаво да отседнеш около него.
Малко за храната. Двете култури, с които районът около Валенсия е световноизвестен, са портокалите и оризът, и двете донесени от изток от арабите. Затова и Валенсия се слави като родно място на паеята. Най-популярни са две разновидности на ястието - със заешко, пилешко и няколко вида боб (има и вариант с охлюви) и морската - със скариди, миди, лангусти и сепия. Традиционно паея се приготвя на обяд (защото изисква мого време) в порции за няколко човека. Ресторантите са свели порициите до една паея за двама човека, а времето за чакане - до половин час. Рискът да попаднеш на паея-полуфабрикат или пък предварително сготвена е сравнително малък, все пак трябва имидж на родно място да се пази, но е хубаво да провериш, кои ресторанти са автентични. За една паея се очаква да платиш между 20 и 30 евро, но си струва.
Гарата и
арената за борба с бикове се намират една до друга. Гарата е стара и симпатична, но на пероните се преминава проверка по сигурността, точно като тази по летищата. Боеве с бикове се провеждат само през определени месеци, обикновено по време на традиционни градски празници (Фаляс, юлските празници и през октомври). През останалото време може да се влезе през Музея на бикоборството, чиито вход е абсолютно неоткриваем - в безистен на сграда встрани от арената. Ще ти покажат малка експозиция от костюми на тореадори и стари снимки, а в случай че не си част от голяма група, ще трябва да им се примолиш и да те пуснат на арената.
След яденето е време и да кажем нещо за пиенето. Валенсия е винарски район и произвежда качествени вина - в ресторант една бутилка прилично червено ще ти излезе между 10 и 15 евро. Ако си поръчаш наливна бира, много вероятно е да ти донесат точно 200 грама, но поне е добра. Една специфична напитка, която се предлага по улиците и във всяко кафене е орчата - прилича на боза, разредена с мляко, но след първоначалния шок ще установиш, че е вкусна и освежаваща. Произвежда се от грудките на растение, което не мисля, че има българско име - чуфа (Cyperus esculentus), донесена във Валенсия от арабите, съдържа много полезни вещества и може да се ползва като заместител на млякото от алергични към лактоза. Можеш да почетеш славните валенсиански портокали с някой фреш, но избягвай местния отговор на туристическия бъркоч сангрия - Айгуа де Валенсия, която представлява смес от пенливо вино, портокалов сок, водка и джин и
общо взето хич не става.
Пазарът Колон (вече не е пазар, но има симпатични кафенета и магазини).
В началото споменах за старото течение на река Турия. Всъщност реката вече не минава през града. След опустошително наводнение през 1957 г., взело десетки жертви, се взема решение
Турия да бъде отклонена и коритото и да бъде преместено на юг от града. През 80-те години на освободеното място се изгражда парк, който "разсича" целия град и в който се редуват зелени площи, спортни площадки, фонтани и портокалови градини, а над него се редуват мостове. В самия край на Градините на Турия, малко преди мястото, където реката се вливала в Средиземно море, се намира Градът на изкуствата и науките. Но за него, за морето и други особеносто на Валенсия, ще разкажа другата седмица.
Отгоре е сградата на старото пристанище, а отдолу - построената през 2005 г. Платна и ветрове - домът на Америкас къп. Повечето сгради са халета на участващите в регатата лодки, но предполагам, че през юни, когато на улиците около кейовете се провежда състезанието за Гран при на Европа, в тях ще се настанят отборите от Формула 1. 
Валенсия е в центъра на Коста Бланка - част от испанското средиземноморско крайбрежие, където се намират както масови курорти като Бенидорм, така и над 80 плажа, сертифицирани със Син флаг (в България са 7, но като знам кои са, съм убеден, че нашенци са шмекерували). На север от пристанището за Америкас къп започват градските плажове на Валенсия - Лас Аренас, Малвароса, Патакона. Плажовете са прекрасни - към 50 метра широки, пясъчни и чисти. На крайбрежната алея на Лас Аренас врата до врата се намират 20-ина ресторантчета, а над тях има 2-3-етажни хотелчета. Всъщност, ако пък отседнеш близо до плажа, може да забравиш, че навътре в сушата е един от най-големите градове в Испания. 
Около брега са разположени фитнес уреди, напълно безплатни, свободно достъпни и здрави. 
Местая е огромен бетонен стадион. Вътрешността му е куха бетонена конструкция, в която на различни места се извисяват стълби към отделните сектори и нива. Трибуните са страховито стръмни - ако седиш кротко, няма да може да виждаш хората седнали пред/под теб, а ако си на терасата зад вратата ще ти се наложи да се надвесваш напред за да виждаш случващото се в наказателното поле. Мачът на Валенсия с Херес беше всичко, което може да очакаваш от мач между отбор, който с топ не може да бъде поместен от 3. място, и такъв, който със сигурност изпада. Добре, че госите поведоха, та да се разиграе Валенсия - 3:1. Феновете в Испания са абсолютни семкаджии, в преносния и в буквалния смисъл. Умножи по две децибелите и радиуса на изхвърляне на люспите на който и да е мач в българската Б група и ще добиеш представа. Ако не броим една дузина младежи, които припяваха от време на време, останалите реагираха само при гол. 
