Неа Потидеа

Тихо, спокойно море, дълъг пясъчен плаж, 3 успоредни улички с двуетажни къщи, всички заделени за квартири. По крайбрежната алея се редуват бийч барове, таверни, пицерии (не мога да проумея зора всяка лятна дестинация да предлага кофти паста и пица), гироси и игрални зали (от типа с джаги, люшкащи се колички и боксови круши). От другата страна на шосето е същинското село, не по-голямо от черноморския Лозенец, където типично за Гърция всичко (както и трафика, буквално) се върти около малко централно площадче с половин дузина палми и един фонтан - няколко таверни, узерии и магазинчета, аптека, зарзаватчийница, лекарски кабинет, месарница с приказваща птичка в клетка отпред, рибен магазин, периптeро, фризьорски салон, детска площадка и... това е. Неа Потидеа прилича на българските курортни градчета от преди строителния бум или в един малко по-добро и неслучило се настояще и изглежда като идеалното място, в което да се отдадеш на нищоправене в умерената екзотика на гръцка салата, панирани калмари и наливна рецина в медни мерки.

Дъ чууз ис йорс!

Всъщност, Неа Потидеа е едно от малкото места на Халкидики, което освен, че е летен курорт, може да се похвали и с нещо като забележителност - плавателният канал, прокопан в най-северната и най-тясна част на Касандра през 30-те години на миналия век, е широк 20-ина метра, а комбинацията от смарагдовосиня (не ме карай да обяснявам, що за цвят е това) вода, червеникава почва и надвиснала зеленина изглежда сюрреалистично. Покрай него са руините от укрепленията на древна Потидеа, простиращи се навътре в морето ("скалата" на снимката горе в част от тях), а в двата му края - източния с плажа и западния на селото, където брегът се спуска стръмно към морето, има малки пристанища за лодки. Над второто има хотелче, сред чиито гости очевидно има много българи. Почиващите в Неа Потидеа са предимно местни, има осезаемо присъствие на сърби и македонци, както и всякакви централноевропейски нации, най-вече семейства с деца и възрастни хора. Българските следи са навсякъде - сервитьорът от Казанлък в една от селските таверни, една-две бройки български вестници в магазинчето на плажа, сочната чалга, лееща се от кола с гръцки номер, която премина покрай нас една вечер...

Селската църква е толкова нова, че все още я строят.

Внимавай с хвърлянето на парчетата накълцана ръка!

Арис (жълто), ПАОК (черно-бяло) и Ираклис (синьо) са трите спортни гранда на Солун. От тях Ираклис е най-старият, но като че ли по-слабо популярен от другите два. В Потидеа обаче явно имат достатъчно ултраси, които са нашарили основите на моста над канала в синьо.