7.4.10

Плевен Аркитекчър Уийк

Демокрацията дойде твърде рано за Плевен. В края на 80-те в града започнаха да се строят няколко големи сгради с обществено значение, но следдесетоноемврийската криза и хаос в публичните финанси стопираха проектите и оставиха знакови руини на техните места.

Това е покритият плувен басейн на основното ми училище Иван Вазов. Трябва да са започнали да го строят, когато съм бил в 5-6 клас, на мястото на една от спортните площадки, където през зимата водехме епични снежни битки с учениците от близкото училище за трудни (или направо бавноразвиващи се) деца П. Р. Славейков. Него отдавна го няма, но определението "пе ре" продължава да е ясно на всички. Строежът на басейна беше забатачен още преди да напусна Иван Вазов и със съучениците се шегувахме, че ще го завършат чак за нашите деца - сега осъзнавам, че това е било прекалено оптимистично очакване. Сега мястото е нещо средно между сметище, ангкорватски храм и бонус ниво на фърст пърсън шутър - от онези с изкачащите отвсякъде зомбита. Наскоро до него вдигнаха малко жилищно блокче. Представи си само локацията му - зад Стоматологията, до джамията, с "басейн" в задния двор. Този, разбира се, не е толкова значим обществен проект, но по всичко прилича на останалите тук.

Стадион Спартак. Иронично, този обект е точно зад оградата на другото мое училище - Езиковата гимназия. Баща ми ме е водел на 2-3 мача там като съвсем малко хлапе. Помня обстановката - най-близкото до това, което си представяш за провинциален английски стадион - много публика, без ултраси, феновете се познават и знаят местата си, а теренът е на една ръка (псувня) разстояние. Е, може и да не е било така, но така го помня. Спартак имаше силен отбор през 80-те - Пламен Гетов (най-добрият български халф в историята, без преувеличение), Венчо Съботинов, Краси Лазаров - Въбела, Емил Цветанов – Шивача, Благой Кръстанов. Изпадна от А група през 1988 и добрите времена не се върнаха. Интересно е, че съблекалните, главният вход и основният сектор бяха разположени зад едната врата (и продължава да е така), а не централно - виждат се на 2 от снимките. Доскоро пазех публикация с подробностите за проекта - чисто футболен стадион, с двойно по-голям капацитет, козирка над целия нов централен сектор, голямо и модерно за времето си светлинно табло. Такъв стадион не е правен или започван и досега в България. След спирането на строежа Спартак се премести на градския стадион Слави Алексиев (сега просто Плевен), а футболният беше предоставен на възстановения най-стар плевенски клуб Белите орли и беше прекръстен на тяхно име. Тъжно е, че пиша това в годината, в която и двата плевенски отбора Спартак и Белите орли прекратиха участието си в Б група на полусезона и градът остана без професионален футбол.

Самотната сграда в полето край ж. к. Дружба е бившата бъдеща най-голяма в България, Балканите, Европа и света акушеро-гинекологична болница (болница звучи малко странно - бременните не са болни, все пак). Предвид стремителния отрицателен прираст в Плевен, ако беше готов сега, АГ комплексът щеше да е способен да обслужва всички желаещи за цяла календарна година в рамките на един ден.

Строежът на тази, предвидена за най-голямата в България, Балканите, Европа и света (е, може би без последните две) библиотека пък "красеше" самия център на града. От другата страна на кръстовището е място, известно на плевенчани като Дом на книгата - просторна двуетажна книжарница, от която по соц времена в комплект се пазаруваха интересни и препоръчителни книги. Домът на книгата не съществува вече - площта му беше раздробена на всякакви дребни дюкяни. Библиотеката извади късмет и преди няколко години сградата беше попривършена, а районът около нея - облагороден. Разбира се, в съответствие с изпарилия се интерес на местните към четенето, вече не е библиотека - интересно е, че врата до врата там са регионалните централи на ГЕРБ, ДПС, НДСВ и ДСБ, но по-голямата част от постройката пустее.

Това щеше да е модерна и голяма мултифункционална спортна зала, годна за домакинства на световни и европейски първенства в различни дисциплини. Намира се на пътя към парк Кайлъка. Мисля, че беше уместна - в Плевен най-читавата зала си остава тесничката Балканстрой. Явно, гледайки и прогреса на новата зала на Четвърти километър в София, след основите се вдигат такива 4 "кули", около които се изгражда останалото. Тук, както виждаш, строежът е спрял преди да бъде завършена четвъртата. При правителството на тройната коалиция Весела Лечева беше обещала залата да бъде довършена с едни европейски пари, но очевидно (не, че някой се е надявал на друго) е предпочетено да бъдат откраднати по друг начин. До руините наскоро се появи супермаркет Кауфланд, което донякъде оживява квартала.

17 коментара:

RMPG каза...

Преди време се носеха слухове, че Гришата е искал да купи стадиона. Ама не, не се продавали. И ето сега, няма футбол в Плевен. Съвсем малко след Дом на книгата има достатъчно голяма книжарница, пълна с книги и разни други хартиени потребности. А другият стадион е място за концерти. Поп-фолк концерти...

Мъка, криза и слаб футбол. Никакъв футбол, даже.

Пламен каза...

Имаше един период в средата на 90-те, когато изчезнаха всички книжарници (от тези, които продават книги) в града - имаше само една на главната на ЕА. Малък си да помниш Дома на книгата - интересно, много соц място беше (дори и след края на соц-а) :-) Сега вече има предостатъчно като за Плевен.

А Гришата е редовният митичен спасител на всичко в района, жалкото е, че няма нищо вярно в повечето слухове.

Георги и Краси каза...

Скоро ходихме до Плевен. Останах разочарована от зоопарка, имах много хубави спомени от там, а сега уж беше в ремонт, а си личеше че запада и няма кой да се погрижи за него.

Valkocompany каза...

Ха ха .
Как ти дойде наум да снимаш тези руини .
Поне стадиончето можеха да оправят но Найден нещо не си мърда пръста.

Пламен каза...

Ха, зоопаркът е в ремонт от месеци. Най-вероятно лъвът е изял козите и кокошките, а него са продали на някоя мутра.

RMPG каза...

Хаха, не. Лъвът, който помните се спомина, дори много странна беше случката, понеже на следващия ден щяха да му доведат женска. Ама не е издържал, горкия. И сега има 2 нови - лъв и лъвица. То се усеща, че са и по-млади. Предният не можеше да реве като лъв, от старост. :-)

Пламен каза...

Хм, значи кокошките и козите са изяли лъва... ;-) Е, ще трябва да ги видя новите. Дано поне имат адекватна клетка сега.

Краси каза...

Клетката на лъва е една от най-тъжните гледки въобще.

Katz каза...

"Клетката на лъва" е чудна метафора за цялата ни държава.

Пламен каза...

Тцъ, не е... "Тъжна гледка" обаче е.

Katz каза...

"Тъжна гледка" не е метафора.

Анонимен каза...

добре описано , макар че описанието е на доста тъжни неща ; никъде не видях кой е авторът обаче :)

Valkocompany каза...

Хм,има и още една тъжна гледка - празното място на Кожновенерическия диспансер.В самия център наблюдаваме Варшава от 1945 година.

Sevi каза...

е, и аз се водя малка, за да помня соц-а, но Дома на книгат си го помня от още когато наще ми купуваха грамофонни плочи с детски приказки, а после касетки, а по стените си спомням малко смътно, че имаше нарисувани известни български писатели и поети ;)
а колкото до гледката - тъжна е и е още по-тъжно, че не се разчистват "руините", а най-тъжното е, че хората вече са свикнали.

hinkoff каза...

А ЛВТ съществува ли още и избата му най-вече или вече са я изпили.

Пламен каза...

Даже Музей на виното са направили в ЛВТ, има някакви посещения с дегустации... но не съм ходил, трябва да поправя тоя пропуск.

hinkoff каза...

Ехе браво. Хич не е за окайване Плевен тогаз. Ще взема да мина на там.

Публикуване на коментар