Плевен Аркитекчър Уийк
Демокрацията дойде твърде рано за Плевен. В края на 80-те в града започнаха да се строят няколко големи сгради с обществено значение, но следдесетоноемврийската криза и хаос в публичните финанси стопираха проектите и оставиха знакови руини на техните места.
Това е покритият плувен басейн на основното ми училище Иван Вазов. Трябва да са започнали да го строят, когато съм бил в 5-6 клас, на мястото на една от спортните площадки, където през зимата водехме епични снежни битки с учениците от близкото училище за трудни (или направо бавноразвиващи се) деца П. Р. Славейков. Него отдавна го няма, но определението "пе ре" продължава да е ясно на всички. Строежът на басейна беше забатачен още преди да напусна Иван Вазов и със съучениците се шегувахме, че ще го завършат чак за нашите деца - сега осъзнавам, че това е било прекалено оптимистично очакване. Сега мястото е нещо средно между сметище, ангкорватски храм и бонус ниво на фърст пърсън шутър - от онези с изкачащите отвсякъде зомбита. Наскоро до него вдигнаха малко жилищно блокче. Представи си само локацията му - зад Стоматологията, до джамията, с "басейн" в задния двор. Този, разбира се, не е толкова значим обществен проект, но по всичко прилича на останалите тук.
Стадион Спартак. Иронично, този обект е точно зад оградата на другото мое училище - Езиковата гимназия. Баща ми ме е водел на 2-3 мача там като съвсем малко хлапе. Помня обстановката - най-близкото до това, което си представяш за провинциален английски стадион - много публика, без ултраси, феновете се познават и знаят местата си, а теренът е на една ръка (псувня) разстояние. Е, може и да не е било така, но така го помня. Спартак имаше силен отбор през 80-те - Пламен Гетов (най-добрият български халф в историята, без преувеличение), Венчо Съботинов, Краси Лазаров - Въбела, Емил Цветанов – Шивача, Благой Кръстанов. Изпадна от А група през 1988 и добрите времена не се върнаха. Интересно е, че съблекалните, главният вход и основният сектор бяха разположени зад едната врата (и продължава да е така), а не централно - виждат се на 2 от снимките. Доскоро пазех публикация с подробностите за проекта - чисто футболен стадион, с двойно по-голям капацитет, козирка над целия нов централен сектор, голямо и модерно за времето си светлинно табло. Такъв стадион не е правен или започван и досега в България. След спирането на строежа Спартак се премести на градския стадион Слави Алексиев (сега просто Плевен), а футболният беше предоставен на възстановения най-стар плевенски клуб Белите орли и беше прекръстен на тяхно име. Тъжно е, че пиша това в годината, в която и двата плевенски отбора Спартак и Белите орли прекратиха участието си в Б група на полусезона и градът остана без професионален футбол.
Самотната сграда в полето край ж. к. Дружба е бившата бъдеща най-голяма в България, Балканите, Европа и света акушеро-гинекологична болница (болница звучи малко странно - бременните не са болни, все пак). Предвид стремителния отрицателен прираст в Плевен, ако беше готов сега, АГ комплексът щеше да е способен да обслужва всички желаещи за цяла календарна година в рамките на един ден.
Строежът на тази, предвидена за най-голямата в България, Балканите, Европа и света (е, може би без последните две) библиотека пък "красеше" самия център на града. От другата страна на кръстовището е място, известно на плевенчани като Дом на книгата - просторна двуетажна книжарница, от която по соц времена в комплект се пазаруваха интересни и препоръчителни книги. Домът на книгата не съществува вече - площта му беше раздробена на всякакви дребни дюкяни. Библиотеката извади късмет и преди няколко години сградата беше попривършена, а районът около нея - облагороден. Разбира се, в съответствие с изпарилия се интерес на местните към четенето, вече не е библиотека - интересно е, че врата до врата там са регионалните централи на ГЕРБ, ДПС, НДСВ и ДСБ, но по-голямата част от постройката пустее.
Това щеше да е модерна и голяма мултифункционална спортна зала, годна за домакинства на световни и европейски първенства в различни дисциплини. Намира се на пътя към парк Кайлъка. Мисля, че беше уместна - в Плевен най-читавата зала си остава тесничката Балканстрой. Явно, гледайки и прогреса на новата зала на Четвърти километър в София, след основите се вдигат такива 4 "кули", около които се изгражда останалото. Тук, както виждаш, строежът е спрял преди да бъде завършена четвъртата. При правителството на тройната коалиция Весела Лечева беше обещала залата да бъде довършена с едни европейски пари, но очевидно (не, че някой се е надявал на друго) е предпочетено да бъдат откраднати по друг начин. До руините наскоро се появи супермаркет Кауфланд, което донякъде оживява квартала.
Това е покритият плувен басейн на основното ми училище Иван Вазов. Трябва да са започнали да го строят, когато съм бил в 5-6 клас, на мястото на една от спортните площадки, където през зимата водехме епични снежни битки с учениците от близкото училище за трудни (или направо бавноразвиващи се) деца П. Р. Славейков. Него отдавна го няма, но определението "пе ре" продължава да е ясно на всички. Строежът на басейна беше забатачен още преди да напусна Иван Вазов и със съучениците се шегувахме, че ще го завършат чак за нашите деца - сега осъзнавам, че това е било прекалено оптимистично очакване. Сега мястото е нещо средно между сметище, ангкорватски храм и бонус ниво на фърст пърсън шутър - от онези с изкачащите отвсякъде зомбита. Наскоро до него вдигнаха малко жилищно блокче. Представи си само локацията му - зад Стоматологията, до джамията, с "басейн" в задния двор. Този, разбира се, не е толкова значим обществен проект, но по всичко прилича на останалите тук.
Стадион Спартак. Иронично, този обект е точно зад оградата на другото мое училище - Езиковата гимназия. Баща ми ме е водел на 2-3 мача там като съвсем малко хлапе. Помня обстановката - най-близкото до това, което си представяш за провинциален английски стадион - много публика, без ултраси, феновете се познават и знаят местата си, а теренът е на една ръка (псувня) разстояние. Е, може и да не е било така, но така го помня. Спартак имаше силен отбор през 80-те - Пламен Гетов (най-добрият български халф в историята, без преувеличение), Венчо Съботинов, Краси Лазаров - Въбела, Емил Цветанов – Шивача, Благой Кръстанов. Изпадна от А група през 1988 и добрите времена не се върнаха. Интересно е, че съблекалните, главният вход и основният сектор бяха разположени зад едната врата (и продължава да е така), а не централно - виждат се на 2 от снимките. Доскоро пазех публикация с подробностите за проекта - чисто футболен стадион, с двойно по-голям капацитет, козирка над целия нов централен сектор, голямо и модерно за времето си светлинно табло. Такъв стадион не е правен или започван и досега в България. След спирането на строежа Спартак се премести на градския стадион Слави Алексиев (сега просто Плевен), а футболният беше предоставен на възстановения най-стар плевенски клуб Белите орли и беше прекръстен на тяхно име. Тъжно е, че пиша това в годината, в която и двата плевенски отбора Спартак и Белите орли прекратиха участието си в Б група на полусезона и градът остана без професионален футбол.
Самотната сграда в полето край ж. к. Дружба е бившата бъдеща най-голяма в България, Балканите, Европа и света акушеро-гинекологична болница (болница звучи малко странно - бременните не са болни, все пак). Предвид стремителния отрицателен прираст в Плевен, ако беше готов сега, АГ комплексът щеше да е способен да обслужва всички желаещи за цяла календарна година в рамките на един ден.
Строежът на тази, предвидена за най-голямата в България, Балканите, Европа и света (е, може би без последните две) библиотека пък "красеше" самия център на града. От другата страна на кръстовището е място, известно на плевенчани като Дом на книгата - просторна двуетажна книжарница, от която по соц времена в комплект се пазаруваха интересни и препоръчителни книги. Домът на книгата не съществува вече - площта му беше раздробена на всякакви дребни дюкяни. Библиотеката извади късмет и преди няколко години сградата беше попривършена, а районът около нея - облагороден. Разбира се, в съответствие с изпарилия се интерес на местните към четенето, вече не е библиотека - интересно е, че врата до врата там са регионалните централи на ГЕРБ, ДПС, НДСВ и ДСБ, но по-голямата част от постройката пустее.
Това щеше да е модерна и голяма мултифункционална спортна зала, годна за домакинства на световни и европейски първенства в различни дисциплини. Намира се на пътя към парк Кайлъка. Мисля, че беше уместна - в Плевен най-читавата зала си остава тесничката Балканстрой. Явно, гледайки и прогреса на новата зала на Четвърти километър в София, след основите се вдигат такива 4 "кули", около които се изгражда останалото. Тук, както виждаш, строежът е спрял преди да бъде завършена четвъртата. При правителството на тройната коалиция Весела Лечева беше обещала залата да бъде довършена с едни европейски пари, но очевидно (не, че някой се е надявал на друго) е предпочетено да бъдат откраднати по друг начин. До руините наскоро се появи супермаркет Кауфланд, което донякъде оживява квартала.
18 коментара:
Преди време се носеха слухове, че Гришата е искал да купи стадиона. Ама не, не се продавали. И ето сега, няма футбол в Плевен. Съвсем малко след Дом на книгата има достатъчно голяма книжарница, пълна с книги и разни други хартиени потребности. А другият стадион е място за концерти. Поп-фолк концерти...
Мъка, криза и слаб футбол. Никакъв футбол, даже.
Имаше един период в средата на 90-те, когато изчезнаха всички книжарници (от тези, които продават книги) в града - имаше само една на главната на ЕА. Малък си да помниш Дома на книгата - интересно, много соц място беше (дори и след края на соц-а) :-) Сега вече има предостатъчно като за Плевен.
А Гришата е редовният митичен спасител на всичко в района, жалкото е, че няма нищо вярно в повечето слухове.
Скоро ходихме до Плевен. Останах разочарована от зоопарка, имах много хубави спомени от там, а сега уж беше в ремонт, а си личеше че запада и няма кой да се погрижи за него.
Ха ха .
Как ти дойде наум да снимаш тези руини .
Поне стадиончето можеха да оправят но Найден нещо не си мърда пръста.
Ха, зоопаркът е в ремонт от месеци. Най-вероятно лъвът е изял козите и кокошките, а него са продали на някоя мутра.
Хаха, не. Лъвът, който помните се спомина, дори много странна беше случката, понеже на следващия ден щяха да му доведат женска. Ама не е издържал, горкия. И сега има 2 нови - лъв и лъвица. То се усеща, че са и по-млади. Предният не можеше да реве като лъв, от старост. :-)
Хм, значи кокошките и козите са изяли лъва... ;-) Е, ще трябва да ги видя новите. Дано поне имат адекватна клетка сега.
Клетката на лъва е една от най-тъжните гледки въобще.
"Клетката на лъва" е чудна метафора за цялата ни държава.
Тцъ, не е... "Тъжна гледка" обаче е.
"Тъжна гледка" не е метафора.
добре описано , макар че описанието е на доста тъжни неща ; никъде не видях кой е авторът обаче :)
Хм,има и още една тъжна гледка - празното място на Кожновенерическия диспансер.В самия център наблюдаваме Варшава от 1945 година.
е, и аз се водя малка, за да помня соц-а, но Дома на книгат си го помня от още когато наще ми купуваха грамофонни плочи с детски приказки, а после касетки, а по стените си спомням малко смътно, че имаше нарисувани известни български писатели и поети ;)
а колкото до гледката - тъжна е и е още по-тъжно, че не се разчистват "руините", а най-тъжното е, че хората вече са свикнали.
А ЛВТ съществува ли още и избата му най-вече или вече са я изпили.
Даже Музей на виното са направили в ЛВТ, има някакви посещения с дегустации... но не съм ходил, трябва да поправя тоя пропуск.
Ехе браво. Хич не е за окайване Плевен тогаз. Ще взема да мина на там.
Заицата
Публикуване на коментар