Свастиката като символ на Европа
Създаването на нов флаг на Европейския съюз е коварна задача. Вариантите са или да се закопаеш в клишета, или да произведеш абсолютно неразбираема абстракция. Както и, разбира се, неизбежният какво-му-е-на-стария аргумент, позволил на 12-те жълти звезди, създадени през 50-те години, да преживеят няколко разширения на общността. Какво обаче ще кажеш за свастиката като елемент в знамето на обединена Европа? Абсурдно, нали?
В началото на тази година холандската организация Дизайн Ден Хаг обаяви конкурс за нов символ на ЕС, който да отразява по-добре променената и многолика същност на общността в наши дни. Интересът надминава многократно очакванията на организаторите, които в рамките на 2 месеца получават 1416 предложения от 63 държави (в т. ч. и много извън Европа, очевидно). Не липсват интересни идеи, но като цяло се очертават няколко тенденции - от една единствена до безкрайно много звезди, кръгове, многоцветни ивици и различни вариации на буквата Е (много от тях поразително приличат на логото на немската верига супермаркети Едека). Вчера бяха обявени 12-те победителя, избрани от 14-членно международно жури, начело с Херт Думбар. Тези 12 флага ще бъдат представени на изложба в Хага, идеята им обаче е не да заменят настоящето знаме на Европейския съюз, а по-скоро да предизвикат дебат за обединяващите символи на Европа. За съжаление, нито един от тях не изглежда адекватно - нито като концепция, нито като графично изпълнение. При все че е избирало от над 1400 предложения, журито е подбрало няколко знамена със сходна идея - картата на Европа, съставена от звезди или точки. При всичките ми резерви към качествата на участвалите проекти, изглежда все едно за победители са избрани точно най-слабите от тях.
И все пак, един от победителите се отличава, макар и не с естетически и вексилологически аргументи. Финландката Емилия Палонен предлага колаж от снимки на различни форми, съставени от звезди - сърца, усмихнати лица, букви, кръгове и някак натрапващото се изображение на свастика. На проекта на Емилия ще се спра малко по-надолу, нека първо ти разкажа малко за Финландия от началото на миналия век.
Свастиката е древен знак, използван още през неолита, когато е асоцииран със слънцето. В редица религии, призлизащи от Индийския субконтинент, като хиндуизъм, будизъм и джайнизъм, тя е свещен символ и се използва често в изображения, текстове и означения на храмове из цяла Азия. Свастиката се среща и в множество европейски култури от античността насам, понякога като религиозен символ, често с декоративни функции, а в началото на 20. век се смята, че носи късмет. Когато през 1918 г. Финландия извоюва независимостта си от Русия, свастиката се възприема като национален символ, използан векове наред в народното творчество. Затова не е чудно, че се появява върху кокардата на първия самолет, дарен на новосъздадените военновъздушни сили на републиката от граф Ерик фон Розен, както и в комбинация с георгиевски кръст в първия орден на Финландия - Кръст на свободата, създаден от художника Аксели Гален-Калела. По-късно свастиката се възприема като емблема на момичешката скаутска организация Лота Сверд, присъства и в самия президентски флаг. След Втората световна война Финландия намалява употребата на очернения от нацистка Германия символ, а през 1963 г. се налага да се промени дизайна на Кръст на свободата с верига, след като френският президент Шарл дьо Гол индикира, че не би приел отличие, така богато декорирано със пречупени кръстове. Въпреки това, и до момента всички бойни знамена на Финландските военновъздушни сили съдържат свастика.
Всъщност, "знамето", обект на този постинг, има доста по-различна история. През юни 2007 г., в продължение на 4 дни в центъра на румънския град Сибиу случайни хора са приканвани да създадат нов символ на ЕС с помощта на нетрадиционни средства - синя изтривалка за обувки и комплект флуоресцентни звездички, от онези, които може да залепиш на тавана си и да ти светят през нощта. Акцията на Емилия Палонен е част от дейностите, осъществени от Баухаус Колег, програма на фондация Баухаус, в годината, в която Сибиу е Европейска столица на културата. Проектът се казва Мемориал на знамето на ЕС, като дори самото име е провокация, доколкото за разлика от паметниците, целта на този "мемориал" е да просъществува кратко, да бъде интерактивен и подвижен.
Още по темата в блога: знамена без свастики, проект за знаме на ЕС от Рем Коолхаас (и Пламен), методология за оценяване на национални флагове. Благодарности на Димитър за подсказката.
В началото на тази година холандската организация Дизайн Ден Хаг обаяви конкурс за нов символ на ЕС, който да отразява по-добре променената и многолика същност на общността в наши дни. Интересът надминава многократно очакванията на организаторите, които в рамките на 2 месеца получават 1416 предложения от 63 държави (в т. ч. и много извън Европа, очевидно). Не липсват интересни идеи, но като цяло се очертават няколко тенденции - от една единствена до безкрайно много звезди, кръгове, многоцветни ивици и различни вариации на буквата Е (много от тях поразително приличат на логото на немската верига супермаркети Едека). Вчера бяха обявени 12-те победителя, избрани от 14-членно международно жури, начело с Херт Думбар. Тези 12 флага ще бъдат представени на изложба в Хага, идеята им обаче е не да заменят настоящето знаме на Европейския съюз, а по-скоро да предизвикат дебат за обединяващите символи на Европа. За съжаление, нито един от тях не изглежда адекватно - нито като концепция, нито като графично изпълнение. При все че е избирало от над 1400 предложения, журито е подбрало няколко знамена със сходна идея - картата на Европа, съставена от звезди или точки. При всичките ми резерви към качествата на участвалите проекти, изглежда все едно за победители са избрани точно най-слабите от тях.
Свастиката е древен знак, използван още през неолита, когато е асоцииран със слънцето. В редица религии, призлизащи от Индийския субконтинент, като хиндуизъм, будизъм и джайнизъм, тя е свещен символ и се използва често в изображения, текстове и означения на храмове из цяла Азия. Свастиката се среща и в множество европейски култури от античността насам, понякога като религиозен символ, често с декоративни функции, а в началото на 20. век се смята, че носи късмет. Когато през 1918 г. Финландия извоюва независимостта си от Русия, свастиката се възприема като национален символ, използан векове наред в народното творчество. Затова не е чудно, че се появява върху кокардата на първия самолет, дарен на новосъздадените военновъздушни сили на републиката от граф Ерик фон Розен, както и в комбинация с георгиевски кръст в първия орден на Финландия - Кръст на свободата, създаден от художника Аксели Гален-Калела. По-късно свастиката се възприема като емблема на момичешката скаутска организация Лота Сверд, присъства и в самия президентски флаг. След Втората световна война Финландия намалява употребата на очернения от нацистка Германия символ, а през 1963 г. се налага да се промени дизайна на Кръст на свободата с верига, след като френският президент Шарл дьо Гол индикира, че не би приел отличие, така богато декорирано със пречупени кръстове. Въпреки това, и до момента всички бойни знамена на Финландските военновъздушни сили съдържат свастика.
Още по темата в блога: знамена без свастики, проект за знаме на ЕС от Рем Коолхаас (и Пламен), методология за оценяване на национални флагове. Благодарности на Димитър за подсказката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар