13.9.10

Батовград

Преди няколко месеца вълната от самоубийства на служители на китайския производител Фокскон и начина на живот на хилядите служители на фирмата – в затворен цикъл, на практика откъснати от външния свят - беше в центъра на вниманието. В историята, още от края на 19. век, има не малко примери за специални градове, изградени от индустриалци за служителите им, предлагащи всичко за нормален живот в границите си. От красивото, романтично градче Борнвил край Бирмингам, създадено за работниците в шоколадовата фабрика Кедбъри, до кошмарния (край на) американския Пулман, станал квартал на Чикаго, след насилственото потушаване на стачката на живеещите там работници в завода за вагони на Джордж Пулман. Историята, която следва, е от добрите примери, макар и без хепи енд.

Компанията за обувки Бата е основана от Томаш Батя (Батя е правилното произношение на името на чешки - ще наричам така членовете на семейството, а за фирмата ще използвам Бата) в Злин, тогава в Австро-Унгария, през 1894 г. Томаш е един от първите предприемачи, които въвеждат конвейрното производство в Европа, но истински тласък на Бата дават големите поръчки за обувки от армията по време на Първата световна война. Батя въвежда революциони за времето си практики в подобряване на качеството, производителността и условията на труд и заплащането. Освен бизнесмен Томаш е и социален визионер, стремящ се не само към собственото си благоденствие, това на служителите си, но и на цялото общество. От около 3000 жители към края на 19. век, през 30-те години населението на Злин е вече 35 хиляди, повечето от тях заети в заводите Бата. През 1923 г. Томаш Батя става и кмет на града, което помага да прокара урбанистичните си идеи, повлияни силно от течението Град градина, функционализма и модернизма на Льо Корбюзие, който участва лично в създаването на градския план на Злин. Уви, освен бизнесмен и урбанист, Томаш Батя е и запален авиатор. Уви, защото през 1932 г., при опит за излитане в лоши условия от летището в Злин, самолетът му се разбива.

Едо Шьон, Владимир Карфик, Льо Корбюзие в Злин.

Мемориалът Томаш Батя в Злин, 1938 г.

Управлението на компанията е поето от полубрата на Томаш Ян Антонин Батя. За щастие Ян не само споделя утопиите на брат си, но притежава необходимите качества да ги превърне в реалност. Под ръководството му компанията навлиза в машиностроенето, химическата промишленост, железнопътния транспорт, търговията на дребно, киното, самолетостроенето. От 16 хиляди служители, предимно в Чехословакия, през 1932 г. Бата се разраства до огромна международна компания с над 100 хиляди заети по целия свят. Централата в Злин е наричана Небостъргачът на Бата - със своите 16 етажа и 77 метра тя е втората по височина сграда в Европа през 30-те. Около фабриките си в чужбина пък Бата изгражда селища за работниците по модела на Злин, наричани събирателно бата-вили, оборудвани с училища, спортни съоръжения и всичко необходимо за пълноценен живот - Батовани (сега Партизанске) в Словакия, Батадорп в Холандия, Батапур в Пакистан, Борово-Бата (сега квартал на Вуковар) в Хърватска, Батавил във Франция, Батанагар в Индия, Батава в Канада, Ийст Тилбъри във Великобритания. Чехите, които работели в за Бата в чуждите представитлества, пък се наричали батамен. Бата един вид изобретява аутсорсинга, а неблагодарните китайци не град, даже улица не са кръстили така. През 1937 г. Ян Антонин Батя публикува книгата Да създадем държава за 40 милиона души, в която описва идеите си за икономически, технически, инфраструктурни и земеделски реформи, които биха позволили в Чехословакия да живеята 40 милиона.

Две години по-късно, в навечерието на немското нашествие в страната, Ян бяга първо в Канада, после в САЩ, откъдето подпомага финансово чехословашкото правителство в изгнание на Едвард Бенеш, осигурява самолети, с които чешки полоти се включват в британските военовъздушни сили по време на войната, помага за спасяването на множество чешки евреи от нацистите. През 1941 г. обаче, несправедливо обвинен в сътрудничество с нацистите, се мести отново - този път в Бразилия. Там той продължава с основния семеен бизнес - производството на обувки, а в джунглата изникват нови градове, на които дава името си - Батайпора, Батагуасу, Бататуба, Мариаополис (кръстен на съпругата му Мари).

След войната заводите на Бата в Чехословакия са национализирани, а фирмата преименувана на Свит. Томаш Батя - младши, син на Томаш Батя и племенник на Ян реорганизира международната дейност на фирмата и мести централата в Канада. В Чехословакия се разиграва истински цирк - през 1947 г. комунистическото правителство съди Ян Антонин Батя по 64 скалъпени обвинения, които обаче не издържат в съда. В крайна сметка е признат за виновен в измяна и осъден на 15 години принудителен труд и конфискация на имуществото. Президентът на Бразилия Еурико Гаспар Дутра го прави бразилски гражданин и го спасява от екстрадиране. Доста по-късно, след три обжалвания на наследниците му и преди едва през 2007 г. е оневинен и името му изчистено. Междувременно, през 1948 г. президент на ЧССР става Клемент Готвалд, който смята семейство Батя за най-ярките представители на новия враг - капитализма. По зла ирония Злин, градът изграден от Батя, но и този, на когото не посмяват да дадат името си, е прекръстен на Готвалдов и носи това име чак до 1990 г.

5 коментара:

камен каза...

Ебаси якия пост!

hinkoff каза...

Пламка, ти ме уби. Страхотно нещо. Изчетох с удоволствие.
Браво бе:))

legrandelf каза...

Това трябва да се хване от Спилбърг и да се превърне в страхотен филм!

:)

Пламен каза...

E, Спилбърг.. и Форман ще се справи ;-)

legrandelf каза...

Полански също би могъл! :)

Публикуване на коментар