16.9.09

Будапеща за 6 часа

На пръв поглед - по начина, по който изглеждат хората, градската среда, архитектурата, усещането, Унгария е някъде по средата между България и Австрия (което отвсякъде си е така географски).

Пеща е красива, но в никакъв случай приветлива - великолепни, но потъмнели и рушащи се стари сгради до такива с видимите следи на архитектурта от 80-те и 70-те, тесни пусти прави улици. И да, размерът тук има значение.

Това е Площадът на героите - 14 фигури на крале и национални герои, от Свети Стефан до Лайош Кошут - всички с изключение на Матяш Корвинус (като най-голям пич) с мустаци, подредени в полукръг около колона със същите, но на коне в подножието. Очаквах да е по-голямо, ако трябва да бъда честен. Зад площада има парк със зоологическа градина, минерална баня и ей този красив средновековен замък. Будапеща е приготвила изненади.

Църквата Свети Стефан (Сент Ищван) е внушителна, което може и да не си личи от снимката, но куполът й тотално доминира панорамата на Пеща от хълма на Буда.

Синагогата на улица Дохани е втора по-големина в целия свят. Най-големият еврейски храм пък се намирал в Ню Йорк, представи си. Това е фасадатата в мавритански стил. Еврейският квартал на града е жив - може да видиш традиционно облечени евреи, кошер магазини и ресторанти.

Метрото в Будапеща е най-старото в континентална Европа, т. е. стара е линия М1 - с подземни трамваи, клаустрофобично тесни тунели и прекрасни станции: ниски, с облицовани в бели и кафеви плочки стени, железни колони, обзаведени с дървени мебели. По другите 2 линии се движат същите руски влакчета, като в софийското.

А това е Парламентът - и той един от най-големите, красив, неоготически, май се води най-дългият в света. Видимо е по-излъскан от страната си към Дунав.

Всъщност, причината за името на постинга е, че повечето от тези места, които се намират на челни места в гайдовете, бяха посетени от мен в японско темпо за има-няма 6 часа, а са доста далеч. Да, знам, че това не е всичко, даже знам и какво съм пропуснал, но ще оставя нещо за следващия път.

Икаруш сайтсиинг!

Така де, някой трябва да се намеси, когато малкият Золтанчо дръпне куклата на малката Юдит!

Може би си чувал клишето, че унгарките са красиви. Това не е точно така. Унгарките са изумително, размазващо красиви. Което пък е донякъде противопоказно за пътуващи сами женени мъже в, да речем, средна възраст.

Будапещенските хали - незнамскиколко пъти по големи от софийските. Целият горен етаж са сувенири, а долните павилиони са поделени поравно между търговци на зеленчуци, салами и червен пипер.

Баровете: Симпла Керт зад синагогата и Инщант на улица Надьимезьо са доста подобни - "окупирани" западнали стари сгради с вътрешни дворове, пълни с всякакъв арт джънк. Задължителни - оправят настроението и връщат вярата в Будапеща след не особено добрите, но скъпи ресторанти.

5 (пет) различни контейнера за разделно сметосъбиране.

Рибарският бастион изглежда буквално приказно и затова е едно от най-туристическите места в Будапеща. Толкова туристическо, че даже има тука има, тука нема "атракция". Цялата гледка се разваля от грозноват, но възедър Хилтън, който стърчи зад бастиона. Катедралата с камбанария в ремонт е кръстена на въпросния Матяш от паметника.

Буда е много по-разхвърляна и зелена от Пеща, истинско копие на пражките Мала страна и Храдчани, дори в някои неочаквани детайли.

Задният план не се вижда добре, но в Будапеща на почит са дървените скелета - изглежда някак по-тежко, по-нестабилно, но по на място, когато ремонтираш 200-годишна сграда. Отпред е паметникът в благодарност към Съветската армия "освободителка". Направо не знам как унгарците го траят още, имайки предвид историята им и отношението им към руснаците.

Върни се на първата снимка - това е сградата на Етнографският музей срещу Парламента. Металните топки, а те са десетки и навсякъде по външните стени, са поставени на местата на дупките от куршуми, останали при потушаването на Унгарската революция от 1956 г.

Това е клетката за разхождане на кучета в парка. В останалата част няма кучета.

Унгарските банки са меркантилни, но поне си признават ;-)

Още снимки, по-големи от тези ще намериш във Фликр. Благодарности към Ирина и Линда за препоръчаните барове.

11 коментара:

lazy daizy каза...

поздравявам те, че си пропуснал цитаделата! другия път отново я пропусни. единствено готина гледка към града + дунав, иначе тотална загуба на време и пари. готини снимки и страхотно време си уцелил! ;)будапеща е някакси уютна за мен :)

Пламен каза...

Под Цитаделата имаш предвид Замъка Буда, нали? 'щото все пак бях на Рибарския бастион, а то си е все в рамките на стария укрепен град.

А времето няистина беше страхотно, даже снимките не станаха добре, че слънцето все й блестеше на моята сапунерка.

lazy daizy каза...

не не, става дума за цитаделата, която е на хълма гелерт. има една огромна статуя на свободата. срашна порнография за 1200 форинта. замакът буда е този с фуникуляра и си е ок :)

Пламен каза...

А, ок. Не съм имал никакво намерение да ходя там :-) Че и пари искат?

lazy daizy каза...

заклевам те! не ходи! :)

Анонимен каза...

Кашер, а не кошер :)

Пламен каза...

И двете стават.

Анонимен каза...

Хей, в страни от сградата на държавната телевизия има много интересен паметник на жертвите на комунизма. И знаме с дупка...следващият път разузнай защо ;)


К.

Пламен каза...

Хм, а паметникът на Съветската армия е точно срещу телевизията... странна работа.

Ira каза...

ама неее... този замък съвсем дори не е средновековен. той е строен за някакво изложение и ако се загледаш внимателно ще видиш, че всъщност съчетава много най-различни стилове в себе си.
Радвам се, че Симпла ти е харесал. Наистина връща вярата в хубавите неща :)

Пламен каза...

Аз да съм казал, че е от Средновековието, само, че е "средновековен"? :-)

Иначе да, строен е преди 100-ина години и е копие на истински трансилвански замък.

Публикуване на коментар