Малкият сайдер тест

Големият сайдер тест стана малък, след като от него отпадна испанската сидра и тотално ми уби идеята. Сидра в България не се внася - единият от обичайните заподозрени Оле-оле направо си фалира преди месец, а другият - Иберия е спрял да вкарва, след като се е наложило да бракува пробната партида. Ако набараш сидра някъде, свиркай насам - супер е.

Съмърсби (1.80 лв., 0.33 л, 4.5% алк. съдържание) е начално ниво сайдер, но направи микрореволюция в сегмента, т. е. напрактика го създаде. С не само страхотна рекламна кампания, но и адекватен за пазара продукт - силно плодов, в разфасовка и алкохолно съдържание, познати от бирите (макар повечето представени тук да са със сходен градус, сайдерите могат да варират между 2% и 10%), свеж и ароматен, Самърсби заслужава уважение дори и само заради това.

От друга страна, в България още битува мнението, че сайдер е някакво там безалкохолно. А гледката на петокласници, който закусват с по едно Съмърсби в 9 сутринта, определено не е окей.

Стронгбоу (2.30 лв., 0.25 л, 5.3% алк. съдържание) всъщност присъства на пазара от едно десетина години и почти всеки авантюристично настроен почитател на бирата си го е купувал по невнимание. В Англия Стронгбоу е масова марка, ама в смисъла на Ариана и Мераклийско, предлага се даже в пластмасови двулитровки. Вкусови бележки: аромат на дъб, кисела жилка във вкуса, фина газировка, сух послевкус.

Магнърс (ок. 3 лв., 0.33 л, 4.5, алк. съдържание, от Анди'с) е една идея по-горе в йерархията от Стронгбоу, ако не за друго, защото е ирландски. А всичко ирландско е една идея по-горе, нали. Магнърс има тъмнозлатист цвят, по-слаба газировка и по-богат ябълков вкус. За съжаление го пих малко преди изтичане на срока му на годност и стоеше някак неприятно пресечен. Бих му дал още един шанс, когато е по-пресен или пък наливен.

За сайдерите на Карфур споменах вече преди време. Има половин дузина видове, този тук (6.90 лв., 0.75 л, 4.5% алк. съдържание) е с контролиран произход (AOC) от Пе д'Ож, Нормандия. Първоначалните впечатления от мътния френски сайдер - дъх на дърво и бурна газировка, се разсейват бързо, за да отстъпят място на характерния ябълков вкус, балансиран, не прекалено сладък, плюс усещане за сапун и плесен (в никакъв случай в лошия смисъл). За разлика от британските сайдери Пе д'Ож е оптимален за консумация заедно с храна, а също като сидрата става и за готвене.

И това, че се задава зима, съвсем не означава, че трябва да спираш сайдерчетата, бирата спираш ли я?