22.11.11

Малкият сайдер тест

Големият сайдер тест стана малък, след като от него отпадна испанската сидра и тотално ми уби идеята. Сидра в България не се внася - единият от обичайните заподозрени Оле-оле направо си фалира преди месец, а другият - Иберия е спрял да вкарва, след като се е наложило да бракува пробната партида. Ако набараш сидра някъде, свиркай насам - супер е.

Съмърсби (1.80 лв., 0.33 л, 4.5% алк. съдържание) е начално ниво сайдер, но направи микрореволюция в сегмента, т. е. напрактика го създаде. С не само страхотна рекламна кампания, но и адекватен за пазара продукт - силно плодов, в разфасовка и алкохолно съдържание, познати от бирите (макар повечето представени тук да са със сходен градус, сайдерите могат да варират между 2% и 10%), свеж и ароматен, Самърсби заслужава уважение дори и само заради това.

От друга страна, в България още битува мнението, че сайдер е някакво там безалкохолно. А гледката на петокласници, който закусват с по едно Съмърсби в 9 сутринта, определено не е окей.

Стронгбоу (2.30 лв., 0.25 л, 5.3% алк. съдържание) всъщност присъства на пазара от едно десетина години и почти всеки авантюристично настроен почитател на бирата си го е купувал по невнимание. В Англия Стронгбоу е масова марка, ама в смисъла на Ариана и Мераклийско, предлага се даже в пластмасови двулитровки. Вкусови бележки: аромат на дъб, кисела жилка във вкуса, фина газировка, сух послевкус.

Магнърс (ок. 3 лв., 0.33 л, 4.5, алк. съдържание, от Анди'с) е една идея по-горе в йерархията от Стронгбоу, ако не за друго, защото е ирландски. А всичко ирландско е една идея по-горе, нали. Магнърс има тъмнозлатист цвят, по-слаба газировка и по-богат ябълков вкус. За съжаление го пих малко преди изтичане на срока му на годност и стоеше някак неприятно пресечен. Бих му дал още един шанс, когато е по-пресен или пък наливен.

За сайдерите на Карфур споменах вече преди време. Има половин дузина видове, този тук (6.90 лв., 0.75 л, 4.5% алк. съдържание) е с контролиран произход (AOC) от Пе д'Ож, Нормандия. Първоначалните впечатления от мътния френски сайдер - дъх на дърво и бурна газировка, се разсейват бързо, за да отстъпят място на характерния ябълков вкус, балансиран, не прекалено сладък, плюс усещане за сапун и плесен (в никакъв случай в лошия смисъл). За разлика от британските сайдери Пе д'Ож е оптимален за консумация заедно с храна, а също като сидрата става и за готвене.

И това, че се задава зима, съвсем не означава, че трябва да спираш сайдерчетата, бирата спираш ли я?

9 коментара:

gradinko каза...

Този магнърс къде се продава?

plamenj каза...

Има линк ;-)

Анонимен каза...

Още си боря щайгата Somersby на аванта, че нещо не ме влече сайдера. А за намирането на различни видове - има една бг-мама, която всяка седмица прави поръчки от Tesco само срещу пет лева за доставка за теб. А там имат богат избор на сайдерчета ;)

plamenj каза...

Ох, някак си се надявах да няма бегемама в цялата история :-/

Анонимен каза...

Трай бабо за сайдер ;)

Анонимен каза...

Bulmers се намираше доскоро тук-там, например в Пикадили. По мое мнение e най-добрият, но напоследък ми изчезна от погледа. Когато съм в Англия, пия само него. Somersby е загуба на време - ни риба, ни рак. Strongbow е много ниска топка. Magners наистина е много приятен. Поздравления за темата

plamenj каза...

Бълмърс не съм виждал от няколко месеца поне, май са спрели да го внасят...

bronco каза...

интересувал ли си се дали някои от изброените (в поста и коментарите) сайдери е без добавена захар? интересно ми е. защото съмърсбито например направо лепне. и да, темата е супер. ;)

plamenj каза...

Хм, не съм гледал етикетите... По принцип е възможно да се добавя захар преди ферментация - таке че ако има захар в съставките това да не означава непременно, че сайдера е подслаждан.

Публикуване на коментар