Патология на промяната

Винаги съм оставял нещата да се развиват, следвайки естествения си ход, и съм се страхувал от промяната. Рутината ти дава известен комфорт - като разходката до Вурвуру за да избереш къща за морето през следващата година или когато решението, каква паста за зъби ще купиш, е най-важното за деня. Дотолкова, че да пропуснеш индикациите, че нещо не е наред, като досадното заспиване точно 15 минути преди края на всеки един мач от Шампионската лига. Докато накрая пустотата най-неочаквано те застигне и започне като ято ланголиери да изяжда реалността ти.

В последните няколко месеца в живота ми рязко влетяха и изчезнаха толкова хора, места, спомени и идеи, че да изтрият онези сигурност и увереност, които ме правеха начумерения циник, когото може би познаваш, и да ме превърнат в треперещо момче. И ако циникът понякога те е дразнел, то, вярвай ми, момчето ще ти хареса още по-малко. Не, не е това. Всъщност, страх ме e, че не се справям с напрежението, а повечето от промените, които може би ще заличат остатъка от досегашния ми живот, все още предстоят. Усещам се, че твърде често, почти видимо се опитвам да хвана мисления еквивалент на онова въже по ръба на Кончето, а когато всеки път не успявам, просто изтръпвам.

Сигурен съм, че не ме разбираш, защото знам, че не мога да опиша всичко, което ме тревожи сега. И това донякъде ме успокоява. Не знам кой си ти и защо ме четеш.

Лека вечер. Л...

Преди еврото: Португалско ескудо

Наскоро Португалия стана третата страна от Еврозоната, след Гърция и Ирландия, посикала финансова помощ от ЕС за спасяване на икономиката си. За разлика от гърците, които заприказваха за връщане на драхмата, поругалците все още не са погледнали към ескудото.

Ескудото се появява през 1911 г., след като крал Мануел II е изгонен и в страната за кратко се установява демократично управление. За кратко, защото скоро след това на власт идват военните и диктатора Салазар. Ескудото заменя реала (чието име се явява някак политически некоректно, нали) при курс 1000 към 1, но местноте продължават да наричат разговорно 1 ескудо мил реиш (т. е. хиляда реала), а 1000 реала - конто де реиш (т. е. милион реала). Знакът за ескудо много наподобява този на американския долар, но е с 2 черти, доста интересно е и самото изписване - 300$50 ще рече 300 ескудо и 50 сентавос, макар че в един момент инфлацията да изяжда необходимостта от сентавос.

В обращение преди въвеждане на еврото са 2 серии банкноти - една по-обща от 80-те години и една от средата на 90-те, когато и португалците (като испанците) се сещат, че се навършват 500 години от Великите географски открития, в които те взимат дейно участие, и посвещават емисията на видни личности от епохата.

На банкнотата от 100 ескудо е изобразен Фернанду Песоа (1888 - 1935). Шапката, цайсите и коцкарския мустак идат да ни подскажат, че Нанду е бил или данъчен, или интелектуалец, по-точно поет. Детството на Песоа преминава в Дърбан, Южна Африка, където вторият му баща е португалски консул. Фернанду подранява с визитата си в Дърбан с цял един век, иначе щеше да хване мача на родината си с Бразилия, както и онзи фамозен гол на Пуйол за Испания в полуфинала срещу швабците, играни на местното ещадио Моузес Мабида на Световното миналата година. Та Песоа е точно поет, но е напълно неизвестен приживе, може би заради навика да публикува почти всичките си стихове под различни (над 70) псевдоними. Нали, малко е трудно да следиш нечие творчество така. Едва след като умира от цироза, славата, образно казано, го застига, има и няколко издадени книги в България.

Моузиньо да Силвейра е португалски футболист от 60-те години - кариерата му започва в Боавища, дълги години играе за Спортинг, после минава през Бейра Мар и Маритимо. Като треньор води Бенфика, Пасош де Ферейра и националния на Ангола. Крилото е в състава на Португалия на Световното в Англия през 1966 г. Именно Моузиньо е автор на центрирането в мача с нашите, след което още в 7. минута бащата на Вили "Овчата глава" Вуцов Иван "Сивия кардинал" Вуцов с плонж забожда неспасяемо топката във вратата на слисания Георги Найденов. Еузебио и Торес добавят още 2 гола за крайното 3:0, а португалците стигат до полуфинала на турнира. Майтапя се бе - синьор да Силвейра (1780 - 1849) е важен политик от бурното начало на 19. век, но не може да отречеш известна прилика на погледа му с този на Жозе Моуриньо.

Тъжната кафяво-лилава физиономия от контото е на друг политик - Теофило Брага (1843 – 1924). Брага е писател и драматург, лидер на Републиканската партия, става премиер след абдикацията на крал Мануел II, а после е избран и за втори президент на Португалия. Достойна за 2 страници във вестник Ретро любопитна подробност е, че Теофило може да се явява потомък на едно от незаконните деца на крал Жуау V. С други думи, семената на републиканството покълват право от чатала на монархията.

Антеро де Кентал (1842 - 1891), изобразен като ент или поне някакъв горски цар върху 5-те хиляди, е вторият поет в емисията, както и вторият роден в Понта Делгада на Азорите - всъщност Антеро и Теофило са почти набори, но не открих информация, дали малчуганите са търкали един чин в местното католическо училище (по-късно обаче се засичат в университета в Коимбра). Де Кентал пише на практика почти само сонети, а приликата с нашия Димитър "Дядото" Благоев е не само физическа - Антеро е основател на Португалската социалистическа партия. Години по-късно комунистическата власт в България преименува Горна Джумая на Благоевград, родно място на Димитър Бербатов, голмайстор на всички времена на българския национален отбор. Понта Делгада пък дава на света и голмайстора на всички времена на португалския национален отбор Паулета. Случайност? Ай донт тинк соу.

Разрезът на човешки мозък върху банкнотата от 10 хиляди ескудо издава какво е най-значимото достижение на Антониу Каетану ди Абреу Фрейри Егаш Мониш, или просто доутор Егаш Мониш (1874 - 1955). Виж какво пише в българската Уикипедия: "През 1935 година присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на маймуни, в резултат на което изчезва проявяваната от тях агресивност. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психично болни хора с изявена агресивност." Методът, който Антониу измисля, се казва левкотомия и през 1949 г. му донася Нобелова награда за физиология или медицина, поделена с швейцарския физиолог Валтер Рудолф Хес (да не се бърка с нацито Рудолф Хес).

Налей си сега водичка, сипи си купичка череши, че започвам със следващата емисия. За да не се правя на Кристофър Нолан и да запазя логиката и хронологията ще я разгледам в леко обърнат (объркан?) ред.

Всичко започва с Енрике Мореплавателя (1394 - 1460). Син на крал Жуау I и Филипа Ланкастърска, от която наследява мустака, той никога не сяда на трона, но, бидейки третият и най-умен брат от котилото, оглавява португалския клон на Ордена на тамплиерите (нека конспиративните теории започнат сега). Енрике покровителства изследователските експедиции и колонизацията на Африка и по негово време португалците стигат до Мадейра, Азорите, река Сенегал, Кабо Верде. Сега, неприятната подробност е, че зад маската на покръстването, с колонизацията Португалия се изстрелва и на водеща позиция в търговията с роби. Злите езици твърдят и, че самият Енрике никога не е стъпвал на кораб, но това не може да е истина, защо иначе ще го сложат най-отпред на носа на Паметника на Откритията в Лисабон?

През август 1487 г. Бартоломеу Диаш (1451 - 1500) отплава от Лисабон начело на флотилия от три кораба, уж да търси царството на митичния презвитер Йоан. Близо 1 година по-късно Бартоломеу стига най-южната точка на Африка Иглен нос, след това стига и до място, което нарича Нос на бурите, бърше ядосано сопола от замръзналия си нос и си бие камшика обратно към дома. У дома е посрещнат сърдечно от крал Жуау II, който му шибва дружески шамар и му казва "Бърчуломеу, кък мужа дъ гу нъричеш Нош нъ буричи, ни знайш ли, чи тува и моршкият пъч към Индия? Щи гу нъричем Нош Дубра нъдеждъ!" Впрочем, това не е първото появяване на Диаш върху банкнотата от 2000 ескудо - гоределивата му физиономия краси и такава от 1993 г. Лично на мен обаче по-късната версия в стил "фланелка на Порто" ми допада доста повече, браво на дизайнера.

Вашку да Гама (1460 или 1469 – 1524), когото аз (а със сигурност и ти) свойски наричам Васко, е най-познатото име от всички представени тук. Портретът на банкнотата е толкова страховит, че не бих се учудил, в случай че попадне на някой от Дисни, да свърши като герой в Карибски пирати 5. При първото си пътешествие (1497 – 1499) Вашку следва маршрутa на Бартоломеу Диаш до Индийския океан, в Мозамбик и Момбаса на източния африкански бряг е посрещнат враждебно и бяга панически, докато не стига до Малинди, където успява да си осигури услугите на местен щурман и успешно да стигне Калкута. Местният владетел заморин Манивикраман Раджа първоначално го посреща с почести, но остава леко разочарован от поднесените му дарове. Арабските търговци, които контролирали бизнеса в този край на света, подшушнали на заморина, че португалецът е не кралски посланик, а обикновен пират, и да Гама бил подканен да си плати данъци и мита като всеки друг. Което и довело до не особено славното отплаване назад към Африка и Европа. Непознаването на мусоните в Индийския океан забравило обратното пътуване дотолкова, че от първоначалните 4 кораба и 170 души екипаж в Португалия се завърнали съответно 2 и 55.

Когато през 1502 г. предприел ново пътуване към Индия, Вашку вече разполагал с армада от 15 кораба. Попадналите му в открито море мюсюлмани обикновено били подлагали на мъчения и изгаряни в корабите си, а подписването на търговското споразумение с новия заморин на Калкута били "подкрепено" с оръдеен обстрел по града. Да Гама пристигнал в Индия за трети път през 1524 г. за да заеме позицията на португалски вицекрал в Кочин, но скоро след пристигането си умрял от малария.

Педру Алвареш Кабрал (1467 или 1468 – 1520) също е откривател, и то не на нощния градски транспорт, а на Бразилия. През 1500 г. Кабрал отплава за Индия начело на флотилия от 13 кораба, сред чиито капитани били доста по-опитни мореплаватели като Бартоломеу и Диого Диаш и Николау Коелю. Както си плавала покрай атлантическия бряг на Африка експедицията някак си се отклонила на запад, толкова на запад, че стигнала до напълно непознат континент. Кабрал се развълнувал, но не дотолкова, че да забрави основната цел - половината от 1500-те души екипаж били войници, които трябвало да убедят владетеля на Калкута, че ще е хубаво да си търгува с португалците. Няколко нещастия сполетели флотилията на път за Индия и довели до изгубването и потъването на половината от корабите, в т. ч. каравелата на Бартоломеу Диаш. В Калкута Кабрал постигнал договорка за основаването на португалска фактория в града, но скоро след това тя била нападната от мюсюлмани. Основателно разсърден, Педру се насочил към друг града на юг от Калкута - Кочин, където бил посрещнат доста по-приятелски, натоварил корабите с ценни подправки и си тръгнал. Край западния бряг на Африка Кабрал се натъкнал на изгубените караки на Коелю и Диого Диаш, както и на друг кораб, междувременно изпратен от крал Мануел I да провери тая работа с новия континент, чийто щурман бил някой си Америго Веспучи.

Скоро след завръщането на Педру в Португалия кралят му наредил да организира нова, отмъстителна експедиция към Калкута, но вместо Кабрал за нейн водач, както вече знаем, бил назначен Вашку да Гама. Кабрал се оттеглил в семейното имение, където спокойно и безприключенски харчел богатството, добито от подправките, които бил докарал, докато девици от Алгарве му пеели фадо на ушенце. Даже замалко щял да изпадне в забвение, ако няколко века по-късно новоизпеченият бразилски имепратор Педру II не настоял за важността на откритието му.

През следващите 2 века, докато испанците плячкосвали Америка, португалците господствали в търговията в Азия и Индийския океан. Докато в крайна сметка не били изместени от там от холандците и англичаните.

На реверса на всички банкноти от тази серия са изобразени различни платноходи, с изключение на банкнотата от 500 ескудо. Това е защото на нея е изобразен Жуау де Барош (1496 – 1570), писател, историк и провалил се мореплавател. През 1539 г. му е поверена флота от 10 кораба с по 900 заселника на всеки, като целта била установяване в Бразилия. Голяма грешка - човекът бил учен и чудесен администратор, но не и капитан. Флотата се разбила, много от пътуващите загинали. Все пак най-важното дело в живота на Жуау предстояло - през следващите години той съставил Азиатски десетилетия, официална хроника на португалските открития в Индия и Азия.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Португалия е еврото, като 1 се разменя за 200$48.

Досега в поредицата: белгийски франк, германска марка, испанска песета, финландска марка, ирландски паунд, гръцка драхма, естонска крона, австрийски шилинг, холандски гулден.

Бразилейро 5

Този уикенд започна новият сезон на Кампеонато Бразилейро. Какво се случи от края на миналия до сега?

Гояс загуби реванша във финала на Копа Судамерикана от Индепендиенте и падна с дузпи. Носителят на Копа Либертадорес Интернасионал се издъни на Световното клубно първенство, след като беше отстранен още в първия мач от африканския Мазембе, запомнен най-вече с подскачащия си вратар. В настоящето издание на Либертадорес пък, за пръв път от едно 15 години, само един бразилски тим стигна до четвъртфиналите.

Роналдо (дебелия) най-после се предаде и реши да приключи кариерата си. Друг ветеран от Коринтианс - Роберто Карлос се полакоми за дагестанските парички и премина в Анжи (Махачкала). Натам отпраши и голмайсторът на сезон 2009 Диего Тардели, голмайсторът на сезон 2010 Жонас пък замина за Валенсия, където предимно търка пейката. Да търка пейката в Рома се умори Адриано и реши да се пробва в Коринтианс. Ветеранът Жуниньо ще играе във Васко, а след 5 успешни сезона в Севиля Луис Фабиано подсили Сао Пауло. Голямото завръщане обаче е на Роналдиньо, който пренебрегна офертите на Палмейрас и родния Гремио за да премине във Фламенго, които си осигуриха и услугите на Тиаго Невес. Елано (екс-Шахтьор, Ман Сити и Галатасарай) е вече в Сантос.

Сантос впрочем взе титлата в Кампеонато Паулиста и е въпросният бразилски отбор, който продължава за Либертадорес. Рибите засега задържат Гансо и Неймар, но през лятото нищо чудно поне един от тях да премине в голям европейски отбор. Треньорът, извел Флуминензе до титлата миналата година, Мауриси Рамальо се скара с шефовете и напусна, а сега е именно в Сантос.

Около любимия Палмейрас продължава да е интересно. Добрата новина дойде в края на миналата година, когато федерацията реши да признае титлите, спечелени в междущатските турнири преди 1971 г., когато започва да се провежда единният шампионат, в резултат на което сега клубовете с най-много първи места - 8 са именно Вердао и Сантос. Легендарният вратар Маркос обяви, че тази година ще му е последна, добре че Деола започна да показва признаци, че може да му бъде достоен заместник. Сезонът започна добре и изглеждаше, че Големият Фил е изградил балансиран отбор около опитните Валдивия, Маркос Асунсао и Клебер. Силното представяне в редовния сезон на Паулиста обаче беше заличено от отпадането в полуфиналния плейоф, дошло след меко казано безумно съдийство и дузпи, както и позорен разгром от Коритиба за Купата на Бразилия. Междувременно на мястото на старата Палестра се строи новичкият стадион (който обаче няма да приеме мачове от Световното след 3 години).

Да се прогнозира Бразилейро е на практика невъзможно - шампионът от миналата година може да се бори за оцеляване, а аутсайдер да се превърне във фаворит за медалите. Все пак, най-често спряганите имена за титлата са Сао Пауло, Сантос и Крузейро (лисиците останаха втори миналата година, а аржентинският им голмайстор Валтер Монтийо изглежда в страхотна форма). Кофтито е, че засега няма изгледи Евроком да излъчва мачовете от първенството, както прави през последните 2 години. За актуални новини все пак можеш да следиш Обердан Катани във Фейсбук и Туитър.

А снимчицата по-горе е на Данубия Сантос - муза на Палмейрас за Кампеонато Паулиста.

Разни фотографи 19

Човек и добре да си бложи, идва време да представя фотографи.

Флор Гардуньо, Пеп Боне, Клаус Камперт, Патрисио Суарес, Диана Лугански, Джузепе Мастроматео, Зак Стайник, Игнасио Галвес, Анна Пономарьова.

Катарина Поблоцки, Ник Онкен, Даниел Гил Родриго, Зак Венис, Енрике Фанти, Мат Фрай, Каролин Гут, Руи Паля.

Алена Яшчанка, Деймиън Смит, Андрей Зайгарник, Шенол Гюнел, Роджер Хаувен, Никол Бойл, още Хенрик Адамсен, Лиз Падова.

Саба Шенгелия, Андрю Миксис, Александра Софи, Куатемок Суарес, Пилар Кастро, Роберт Тепиак, Крис Зуирнър, Мицуо Сузуки.

Рут Оркин, Михаел Нилсон, Андрю Ман, Джед Кууни, Анджела Хоу, Вики Лопес, Мики Чанг.

Паоло Ремеди, Марли Кейт, Ари Гейбъл, Саша Никитин, Ейприл-Лий Хътчинсън, Дани Пешл, Пино Гомес, Кевин Хейс.

Алфонсо Видал-Куадрас, Рафа Пас, Майкъл Слоун, Ана и Кристофър, Марта, Аня Оразова, Милана Салимова, Фабиен Куелос.

Логотворителност: София

Заиграх се с начина, по който са изписани буквите С и Ф върху регистрационните табели на автомобилите от София преди 60-ина години. Наистина оригинално решение навремето.

В последните седмици минаха няколко различни лого конкурса, свързани с града. Не мисля, че символът беше подходящ за тях, но ми се струва достатъчно сполучлив за да символизира града, по начина по който например го правят логата на бейзболните Лос Анджелис Доджърс и Ню Йорк Янкис например.

Лаго Маджоре

Лаго Маджоре, заедно с Лаго ди Гарда, Лаго ди Комо и още няколко по-малки, е едно от езерата в северна Италия, в подножието на Алпите. До Стреза, курортно градче с дълга крайбрежна променада и център с малко площадче, изпълнено с масите на прилежащите ресторантчета и кафенета, се стига за около час с влак от Милано. Хълмовете около езерото са обсипани с вили и красиви градини. Макар и от италианската страна на езерото усещането за мястото е някак швейцарско.

От Стреза можеш да се качиш на корабче до други пристанища по езерото, но най-привлекателна е опцията за разходка до близките 3 острова - Изола Бела, Изола Мадре и Изола дей Пескатори (или Супериоре), наричани Боромейски, защото принадлежат на фамилия Боромео. Точно така, от същия род е и мумията в Дуомо. Около пристанището на Стреза обикалят капитани копърки, но по-добре е да се купи билет за редовните линии, които минават през островите на 15-20 минутки.

На Бела и дей Пескатори ще намериш стръмни улички, симпатични ресторантчета, купища сергии за сувенири и по една църква. Бонусът при Бела е подобната на сватбена торта и като излязла от филмче на Дисни градина, а дей Пескатори е единственият от трите с постоянно население. Мадре пък е заделен изцяло за двореца на Боромео, за който се иска и допълнителна такса вход, но е също толкова красиво. Чувстваш се по-скоро като на море и само високите алпийски върхове на хоризонта ти напомнят, че си в планината.

Милано

Някъде бях казал, че дълги постинги се четат, само когато са за секс и пътувания. Иначе Милано не е особено вълнуващ град - забележителностите се ограничават до Дуомо, замъкът Сфорцеско, старата базилика Сан Лоренцо, Сан Сиро (ако обичаш футбола), Тайната вечеря на Леонардо (ако обичаш опашките) и Торе Веласка (ако можеш да оцениш брутализма). Но доколкото този блог е заченат на път, му дължа пътепис.

Църквата Сан Лоренцо е построена в края на 4. век, по времето на император Теодосий, който утвърждава християнството като официална религия в империята и последният владетел преди разпадането й на Източна и Западна. Дорийските колони пред нея са останки от по-стар римски храм, а репликата на статуя е поставена през 30-те години на миналия век, когато тематиката е била на мода.

Същото място вечер, обикновено е доста оживено.

Може да не е Венеция, но си има канали, по проект на Леонардо да Винчи при това.

В Италия тия дни има някакви избори, та пред Дуомо попаднахме на митинг на местните комунисти. Вяха знамена със сърп и чук, пяха песни за пармиджано. Може и за партиджано да е било, ама надали. Полицията не ги би, даже една кука спокойно си пушеше пура.

Дуомо е класическа готическа катедрала, от онези строени по 5 века - макар и абсолютно идентичен навсякъде, мраморният под зад олтара, поставен преди 600 години видимо е по-изтъркан от този, положен към края на стрежа. Вътрешността е доста по-свежа от всички готически строежи, може би заради широчината и липсата на прегради, освен висящите между колоните платна с картини.

Опа, май нарушихме тайната на изповедта. Впрочем, има надпис, че в кабикната обслужват грешници вярващи на италиански, английски и китайски.

Излагането на мумии не било християнско? Тази е на Карло Боромео и е доста страшничка гледка.

Кастело Сфорцеско е внушителна крепост, около която се намира най-популярния парк в града Семпионе. Издигната от средновековния владетел на Милано Франческо Сфорца и подсилена от испанците след това, а в двора има статуя на чешкия национален светец Ян Непомук, поставен от австрийските войски, използвали крепостта за гарнизон през 18. век.

Италианците са си същите - шумни, леко комични в стремежа си да изглеждат важни, но симпатични.

Рускиня се снима на пода в центъра на протомола Галерия Виторио Емануеле II. Понякога се чувствам като Авраам.

Един от непонятните ми милански навици е уж спестовното аперитиво - кръчмите вечер опват бюфети с паста, мезенца и салатки и обявяват епи ауар - срещу цена на напитка (бира, коктейл, чаша вино, вода) от 10 евро получаваш пластмасова чинийка, пластмасова виличка и правото да ядеш на корем. Само че, нали, и втората напитка е 10 евро, при което стигаш до цената, която би платил в приличен ресторант с обслужване, готвена храна и място на маса. Ама това си остава проблем на миланезите.

Веласка май може да бъде представена само в черно-бяло.

В събота Милан стана шампион на Италия за 18. път (с 0:0 като гост на Рома, класика), а тифозите му отпразнуваха скудетото с почти успешен опит да подпалят площада пред Дуомо. Абсолютна лудница в черно и червено, жалко, че точно тази вечер бяхме без фотоапарат, сори.

Сещаш се, че на другия ден интеристите бяха силно посърнали. Но на Джузепе Меаца е доста приятно и стадионът е по-приветлив от бетонното чудовище, както изглежда отвън. Краси, която геройски изтрая бахъра на Крейвън Котидж и Местая, най-после гледа мач в нормално време. Интер би Фиорентина с 3:1, а агитката на гостите поздрави синьо-черните за второто място. Впрочем, хората с адресна регистрация в Тоскана можеха да влизат само в сектора за гости, а тези без лични карти никъде не можеха да влизат.

Ибрахимович, пецо ди мерда!