2.3.11

Преди еврото: Естонска крона

Понеже в последните 20 години естонците не правят преход, а си оправят икономиката и държавата, в началото на тази години Естония стана седемнадесетият член на Еврозоната. Така че по изключение тази публикация от поредицата може да мине за почти толкова актуална, колкото утрешния брой на вестник Уикенд.

Естонската крона е официално платежно средство в страната в два периода - между 1928 (когато заменя естонската марка) и 1940 г. и от 1992 до тази година. По средата са Съветският съюз и рублата. Впрочем, с населението си от 1 милион и нещо Естония е най-малката държава, в която излиза списание Плейбой - дори съседна нам Македония е близо 2 пъти по-голяма. Казвам го не за друго, а за да се подготвиш за поредицата от личности с умерено локално значение и световна липса на каквато и да е слава - ще карам по биографиите им в Уикипедия, пък каквото излезе.

Върху банкнотата от 1 крона е изобразен художникът Кристиан Рауд (1865 - 1943). Най-любопитното за Кристиан е, че близнакът му Паул е роден на следващия ден след него (съответно 22 и 23 октомври) и също е художник. Очевидно в Естонската банка нямат никакво чувство за хумор - щеше да е чудесно от едната страна на банкнотата да е Кристиан, а от другата - брат му! Вместо това реверса е заделен за картинка на средновековния замък Тоомпеа.

Карл Ернст фон Баер (1792 - 1876), който гледа строго от двете крони, е биолог, географ и пътешественик, член на Петербургска академия на науките, един от основателите на Руското географско дружество и пионер в науката ембриология. Понятието "закон на Баер" се отнася както за зависимост в рекапитулационната теория (според която развитието на ембриона повтаря еволюцията), така и за геоложки феномен при левите и десните брегове на реките в северното и южното полукълбо на Земята. Неговото име носят и нос на Нова Земя и на Земя на Франц Йосиф, планина на полуостров Таймир, хребет в Нова Гвинея и възвишение край северозападното крайбрежие на Каспийско море (успех с търсенето в Гугъл Земя).

На банкнотата от 5 крони е другото име от серията, което може би ще ти бъде познато - Паул Керес (1916 - 1975), гросмайстор, един от най-силните шахматисти на миналия век. През 1938 г. Керес печели турнира АВРО в Холандия и трябва да играе със световния шампион Александър Алехин, но мачът така и не се провежда заради избухването на Втората Световна война. По-късно Паул става 3 пъти шампион на СССР, но никога не успява да се играе за световната титла, след като 4 пъти завършва втори в турнири на претендентите.

Якоб Хурт (1839 - 1907), изобразен на десетте крони, е фолклорист и лингвист - естонският еквивалент на гръка Адамантиос Кораис, ирландеца Дъглас Хайд, финландеца Елиас Льонрот, немците Братя Грим.

Портретът на банкнотата от 25 крони е на Антон Хансен Тамсааре (1878 - 1940), поет и писател. Пенталогията му Истина и справедливост се счита за основополагаща в естонската литература, за "естонският роман", което го прави местния еквивалент на ирландеца Джеймс Джойс и испанеца Бенито Перес Галдос - има известна повтаряемост, не мислиш ли? Добре, добре, спирам.

Рудолф Тобиас (1873 - 1918) върху банкнотата от 50 крони е композитор и органист. Толкова за него. По-любопитното тук е появата на Всевиждащото око Божие (или Око на Провидението) върху църковния орган вдясно от портрета. Окото е част и от държавния печат на САЩ и като такова е изобразено и на банкнотата от 1 американски долар.

Жена! И то поетеса. Лидия Койдула (1843 - 1886) е върху банкнотата от 100 крони. Освен стихове Лидия пише и първите пиеси на естонски език.

Завършвам с 500-те крони, на които е изобразен Карл Роберт Якобсон (1841 - 1882), писател и политик, водеща фигура в естонското национално пробуждане. Надписът до него е главата на издавания от него вестник Сакала. Дизайнът й е на брат му Едуард Магнус - малка страна, нали ти казах. Освен това Карл Роберт е и човекът, измислил псевдонима на Лидия по-горе - Койдула ще рече "от зората".

От 1. януари 2011 г. официално платежно средство в Естония е еврото, като 1 се разменя за 15.6466 крони.

2 коментара:

domosed каза...

Понякога интересното е на гърба. 5-те крони предизвикаха смут навремето, защото е изобразена граничната с Русия река Нарва между град Нарва и Ивангород. Тоест - поне половината от кадъра не е на естонска териория, ще рече - аха! - териториални претенции. Нищо, че обратните претенции не са само върху един град и някакъв северен полюс, ами и до Луната стигат. Но не си ги слагат по рублите. Засега :-)

plamenj каза...

Я! :-) Ето го реверса - кой е руския и кой - естонския бряг?

Публикуване на коментар