27.5.11

Преди еврото: Португалско ескудо

Наскоро Португалия стана третата страна от Еврозоната, след Гърция и Ирландия, посикала финансова помощ от ЕС за спасяване на икономиката си. За разлика от гърците, които заприказваха за връщане на драхмата, поругалците все още не са погледнали към ескудото.

Ескудото се появявява през 1911 г., след като крал Мануел II е изгонен и в страната за кратко се установява демократично управление. За кратко, защото скоро след това на власт идват военните и диктатора Салазар. Ескудото заменя реала (чието име се явява някак полирически некоректно, нали) при курс 1000 към 1, но местноте продължават да наричат разговорно 1 ескудо мил реиш (т. е. хиляда реала), а 1000 реала - конто де реиш (т. е. милион реала). Знакът за ескудо много наподобява този на американския долар, но е с 2 черти, доста интересно е и самото изписване - 300$50 ще рече 300 ескудо и 50 сентавос, макар че в един момент инфлацията да изяжда необходимостта от сентавос.

В обращение преди въвеждане на еврото са 2 серии банкноти - една по-обща от 80-те години и една от средата на 90-те, когато и португалците (като испанците) се сещат, че се навършват 500 години от Великите географски открития, в които те взимат дейно участие, и посвещават емисията на видни личности от епохата.

На банкнотата от 100 ескудо е изобразен Фернанду Песоа (1888 - 1935). Шапката, цайсите и коцкарския мустак идат да ни подскажат, че Нанду е бил или данъчен, или интелектуалец, по-точно поет. Детството на Песоа преминава в Дърбан, Южна Африка, където вторият му баща е португалски консул. Фернанду подранява с визитата си в Дърбан с цял един век, иначе щеше да хване мача на родината си с Бразилия, както и онзи фамозен гол на Пуйол за Испания в полуфинала срещу швабците, играни на местното ещадио Моузес Мабида на Световното миналата година. Та Песоа е точно поет, но е напълно неизвестен приживе, може би заради навика да публикува почти всичките си стихове под различни (над 70) псевдоними. Нали, малко е трудно да следиш нечие творчество така. Едва след като умира от цироза, славата, образно казано, го застига, има и няколко издадени книги в България.

Моузиньо да Силвейра е португалски футболист от 60-те години - кариерата му започва в Боавища, дълги години играе за Спортинг, после минава през Бейра Мар и Маритимо. Като треньор води Бенфика, Пасош де Ферейра и националния на Ангола. Крилото е в състава на Португалия на Световното в Англия през 1966 г. Именно Моузиньо е автор на центрирането в мача с нашите, след което още в 7. минута бащата на Вили "Овчата глава" Вуцов Иван "Сивия кардинал" Вуцов с плонж забожда неспасяемо топката във вратата на слисания Георги Найденов. Еузебио и Торес добавят още 2 гола за крайното 3:0, а португалците стигат до полуфинала на турнира. Майтапя се бе - синьор да Силвейра (1780 - 1849) е важен политик от бурното начало на 19. век, но не може да отречеш известна прилика на погледа му с този на Жозе Моуриньо.

Тъжната кафяво-лилава физиономия от контото е на друг политик - Теофило Брага (1843 – 1924). Брага е писател и драматург, лидер на Републиканската партия, става премиер след абдикацията на крал Мануел II, а после е избран и за втори президент на Португалия. Достойна за 2 страници във вестник Ретро любопитна подробност е, че Теофило може да се явява потомък на едно от незаконните деца на крал Жуау V. С други думи, семената на републиканството покълват право от чатала на монархията.

Антеро де Кентал (1842 - 1891), изобразен като ент или поне някакъв горски цар върху 5-те хиляди, е вторият поет в емисията, както и вторият роден в Понта Делгада на Азорите - всъщност Антеро и Теофило са почти набори, но не открих информация, дали малчуганите са търкали един чин в местното католическо училище (по-късно обаче се засичат в университета в Коимбра). Де Кентал пише на практика почти само сонети, а приликата с нашия Димитър "Дядото" Благоев е не само физическа - Антеро е основател на Португалската социалистическа партия. Години по-късно комунистическата власт в България преименува Горна Джумая на Благоевград, родно място на Димитър Бербатов, голмайстор на всички времена на българския национален отбор. Понта Делгада пък дава на света и голмайстора на всички времена на португалския национален отбор Паулета. Случайност? Ай донт тинк соу.

Разрезът на човешки мозък върху банкнотата от 10 хиляди ескудо издава какво е най-значимото достижение на Антониу Каетану ди Абреу Фрейри Егаш Мониш, или просто доутор Егаш Мониш (1874 - 1955). Виж какво пише в българската Уикипедия: "През 1935 година присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на маймуни, в резултат на което изчезва проявяваната от тях агресивност. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психично болни хора с изявена агресивност." Методът, който Антониу измисля, се казва левкотомия и през 1949 г. му донася Нобелова награда за физиология или медицина, поделена с швейцарския физиолог Валтер Рудолф Хес (да не се бърка с нацито Рудолф Хес).

Налей си сега водичка, сипи си купичка череши, че започвам със следващата емисия. За да не се правя на Кристофър Нолан и да запазя логиката и хронологията ще я разгледам в леко обърнат (объркан?) ред.

Всичко започва с Енрике Мореплавателя (1394 - 1460). Син на крал Жуау I и Филипа Ланкастърска, от която наследява мустака, той никога не сяда на трона, но, бидейки третият и най-умен брат от котилото, оглавява португалския клон на Ордена на тамплиерите (нека конспиративните теории започнат сега). Енрике покровителства изследователските експедиции и колонизацията на Африка и по негово време португалците стигат до Мадейра, Азорите, река Сенегал, Кабо Верде. Сега, неприятната подробност е, че зад маската на покръстването, с колонизацията Португалия се изстрелва и на водеща позиция в търговията с роби. Злите езици твърдят и, че самият Енрике никога не е стъпвал на кораб, но това не може да е истина, защо иначе ще го сложат най-отпред на носа на Паметника на Откритията в Лисабон?

През август 1487 г. Бартоломеу Диаш (1451 - 1500) отплава от Лисабон начело на флотилия от три кораба, уж да търси царството на митичния презвитер Йоан. Близо 1 година по-късно Бартоломеу стига най-южната точка на Африка Иглен нос, след това стига и до място, което нарича Нос на бурите, бърше ядосано сопола от замръзналия си нос и си бие камшика обратно към дома. У дома е посрещнат сърдечно от крал Жуау II, който му шибва дружески шамар и му казва "Бърчуломеу, кък мужа дъ гу нъричеш Нош нъ буричи, ни знайш ли, чи тува и моршкият пъч към Индия? Щи гу нъричем Нош Дубра нъдеждъ!" Впрочем, това не е първото появяване на Диаш върху банкнотата от 2000 ескудо - гоределивата му физиономия краси и такава от 1993 г. Лично на мен обаче по-късната версия в стил "фланелка на Порто" ми допада доста повече, браво на дизайнера.

Вашку да Гама (1460 или 1469 – 1524), когото аз (а със сигурност и ти) свойски наричам Васко, е най-познатото име от всички представени тук. Портретът на банкнотата е толкова страховит, че не бих се учудил, в случай че попадне на някой от Дисни, да свърши като герой в Карибски пирати 5. При първото си пътешествие (1497 – 1499) Вашку следва маршрутa на Бартоломеу Диаш до Индийския океан, в Мозамбик и Момбаса на източния африкански бряг е посрещнат враждебно и бяга панически, докато не стига до Малинди, където успява да си осигури услугите на местен щурман и успешно да стигне Калкута. Местният владетел заморин Манивикраман Раджа първоначално го посреща с почести, но остава леко разочарован от поднесените му дарове. Арабските търговци, които контролирали бизнеса в този край на света, подшушнали на заморина, че португалецът е не кралски посланик, а обикновен пират, и да Гама бил подканен да си плати данъци и мита като всеки друг. Което и довело до не особено славното отплаване назад към Африка и Европа. Непознаването на мусоните в Индийския океан забравило обратното пътуване дотолкова, че от първоначалните 4 кораба и 170 души екипаж в Португалия се завърнали съответно 2 и 55.

Когато през 1502 г. предприел ново пътуване към Индия, Вашку вече разполагал с армада от 15 кораба. Попадналите му в открито море мюсюлмани обикновено били подлагали на мъчения и изгаряни в корабите си, а подписването на търговското споразумение с новия заморин на Калкута били "подкрепено" с оръдеен обстрел по града. Да Гама пристигнал в Индия за трети път през 1524 г. за да заеме позицията на португалски вицекрал в Кочин, но скоро след пристигането си умрял от малария.

Педру Алвареш Кабрал (1467 или 1468 – 1520) също е откривател, и то не на нощния градски транспорт, а на Бразилия. През 1500 г. Кабрал отплава за Индия начело на флотилия от 13 кораба, сред чиито капитани били доста по-опитни мореплаватели като Бартоломеу и Диого Диаш и Николау Коелю. Както си плавала покрай атлантическия бряг на Африка експедицията някак си се отклонила на запад, толкова на запад, че стигнала до напълно непознат континент. Кабрал се развълнувал, но не дотолкова, че да забрави основната цел - половината от 1500-те души екипаж били войници, които трябвало да убедят владетеля на Калкута, че ще е хубаво да си търгува с португалците. Няколко нещастия сполетели флотилията на път за Индия и довели до изгубването и потъването на половината от корабите, в т. ч. каравелата на Бартоломеу Диаш. В Калкута Кабрал постигнал договорка за основаването на португалска фактория в града, но скоро след това тя била нападната от мюсюлмани. Основателно разсърден, Педру се насочил към друг града на юг от Калкута - Кочин, където бил посрещнат доста по-приятелски, натоварил корабите с ценни подправки и си тръгнал. Край западния бряг на Африка Кабрал се натъкнал на изгубените караки на Коелю и Диого Диаш, както и на друг кораб, междувременно изпратен от крал Мануел I да провери тая работа с новия континент, чийто щурман бил някой си Америго Веспучи.

Скоро след завръщането на Педру в Португалия кралят му наредил да организира нова, отмъстителна експедиция към Калкута, но вместо Кабрал за нейн водач, както вече знаем, бил назначен Вашку да Гама. Кабрал се оттеглил в семейното имение, където спокойно и безприключенски харчел богатството, добито от подправките, които бил докарал, докато девици от Алгарве му пеели фадо на ушенце. Даже замалко щял да изпадне в забвение, ако няколко века по-късно новоизпеченият бразилски имепратор Педру II не настоял за важността на откритието му.

През следващите 2 века, докато испанците плячкосвали Америка, португалците господствали в търговията в Азия и Индийския океан. Докато в крайна сметка не били изместени от там от холандците и англичаните.

На реверса на всички банкноти от тази серия са изобразени различни платноходи, с изключение на банкнотата от 500 ескудо. Това е защото на нея е изобразен Жуау де Барош (1496 – 1570), писател, историк и провалил се мореплавател. През 1539 г. му е поверена флота от 10 кораба с по 900 заселника на всеки, като целта била установяване в Бразилия. Голяма грешка - човекът бил учен и чудесен администратор, но не и капитан. Флотата се разбила, много от пътуващите загинали. Все пак най-важното дело в живота на Жуау предстояло - през следващите години той съставил Азиатски десетилетия, официална хроника на португалските открития в Индия и Азия.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Португалия е еврото, като 1 се разменя за 200$48.

Досега в поредицата: белгийски франк, германска марка, испанска песета, финландска марка, ирландски паунд, гръцка драхма, естонска крона, австрийски шилинг, холандски гулден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар