Бразилейро 4
Зад иначе скучно номерираното заглавие се крие ревюто на сезон 2010 в Серие А на Кампеонато Бразилейро. Преди една година шампион стана Фламенго, а след кошмарен сезон градските съперници от Рио Ботафого и Флуминензе се спасиха от изпадане по чудо в последния кръг. Една година по-късно всичко се обърна.
В първите 2 месеца от първенството, преди да бъде прекъснато за Световното в Южна Африка, доминираха Коринтианс (с грозноват футбол и мощна съдийска подкрепа) и новакът Сеара, който обаче бързо се смъкна в средата на класирането. След уволнението на Дунга от Селесао и отказа на наставника на Флуминензе Мауриси Рамальо да заеме поста, за селекционер беше избран треньорът на Коринтианс Мано Менезес - в контролите досега Менезес дава шанс на млади футболисти от Бразилейро, пренебрегвани от Дунга, така че всичко е точно. А в това време се оказа, че Рамальо (трикратен шампион със Сао Пауло, който миналата година щеше да изведе до първото място и Палмейрас, но се скара с шефовете няколко кръга преди края и напусна, а Вердао се срина до 5. място) е успял да превърне Флу от слабак в силен и добре балансиран отбор с шансове за титлата. Към лидерите на отбора Фред и Дарио Конка бяха прибавени опитни играчи като "португалеца" Деко и Белети (и двамата минали през Барса и Челси), Емерсон, който миналата година игра в шампиона Фламенго, завърна се и ветеранът Вашингтон (представи си Любо Пенев от добрите му години, само че по-едър).
Флуминензе се намести на първото място още след 11. кръг и се задържа там до края с изключение на няколко кръга. А именно, когато след уникална серия победи през септември и октомври Крузейро го застигна и измести за кратко от първото място след победа в директния двубой. След назначаването на Тите за треньор в борбата за титлата се върна и Коринтианс. 4 кръга преди края Коринтианс победи Крузейро след измислена дузпа в последната минута и поведе в класирането. Но програмата на Флуминензе на практика предопредели, кой ще е шампион - в последните 3 мача трикольорите срещнаха Сао Пауло и Палмейрас, които вече не се бореха за нищо в първенството и, да го кажа така, нямаха нищо против да паднат, за да не стане градския съперник Коринтианс шампион, както и изпадналия Гуарани. Флу спечели и трите мача, макар и не с убедителна игра и им личеше, че са се притеснили мощно, и в крайна сметка триумфира с третата си титла в историята, като последната е от преди цели 26 години. Лисиците от Крузейро взеха среброто, а Коринтианс остана трети. Конка стана футболист на годината, Рамальо логично беше отличен като най-добър треньор, а титлата беше връчена от президента Лула (Дилма ще заеме поста от нова година), който е болен фен на Коринтианс :-)
След като спечели титлата на щата Кариока Ботафого направи силен сезон и в националния шампионат, като до последно следеше отблизо лидерите. Отборът на Жоел Сантана записа само 7 загуби (колкото Флуминензе, като преди последните кръгове бяха само 5), но и цели 17 равенства, което му коства влизане в тройката. Гремио (Порто Алегре) стартира слабо, но след като треньорът Силас беше заменен от Ренато Гаучо отборът започна да бие наред и то убедително - от една страна защитата се стабилизира, от друга Жонас и Андре Лима вкарваха гол след гол. Така в последния кръг двата клуба се изправиха един срещу друг в директен мач за 4. място, което би класирало победителя за Копа Либертадорес (малко повече за това по-долу) - Гремио би с 3:0, а Ботафого падна до 6. място, изпреварен от Атлетико Парананезе.
Интернасионал, който миналата година завърши втори, този път обърна повече внимание на Копа Либертадорес, където стигна до финал срещу мексиканския Чивас (Гуадалахара). Силата на Интер, както и на съгражданите им от Гремио, по принцип са домакинските мачове - стадионът в Порто Алегре е винаги пълен и обстановката е невероятна. Но Интер загърби тази традиция в най-подходящия момент - победа в първия мач в Гуадалахара за да празнува после спокойно спечелването на Копата у дома. В първенството Колорадо трябваше да се задоволи със 7. място.
Преди началото на Кампеонато Бразилейро шампионът на Паулиста Сантос беше сочен за фаворит за титлата. И с основание - играта на младите звезди, наричащи сами себе си "сантастикос", доставяше истинско удоволствие - с Неймар, Робиньо и Пауло Енрике - Гансо в атака, Сантос си позволяваше да допуска леко голове, просто защото знаеше, че ще вкара повече. Сантос спечели Купата на Бразилия, с което си гарантира място в Копа Либертадорес, но няколко фактора го отслабиха фатално - след Световното играещият под наем (и безспорен авторитет сред младите) Робиньо се завърна в Европа, за да премине в Милан, Андре беше продаден в Динамо (Киев), а плеймейкърът Гансо се контузи и пропусна втората половина на сезона. Младият голаджия Неймар се размина с трансфер в Челси, но малко след това се скара с треньора Доривал Жуниор (след поредната пропусната дузпа на Неймар, Доривал реши друг да ги изпълнява, тийнейджъра се нацупи и така) и ръководството предпочете да се раздели с треньора. В крайна сметка Сантос завърши едва осми.
Доривал пък изкара последния месец и половина от шампионата, спасявайки закъсалия Атлетико Минейро. Атлетико запази състава от миналия сезон, в т. ч. голмайстора Диего Тардели и се подсили с Диего Соуза и Обина, и двамата - бивши играчи на Палмейрас, напуснали след различни скандали. Но от самото начало петлите се заковаха на дъното и не можеха да отлепят. Едва след като разкара Вандерлей Люксембурго, Атлетико заигра, както може, и се спаси от изпадане. Към големите (ако не и най-голямото) разочарования на годината може да броим Фламенго. Червено-черните бяха изоставени от суперзвездата си Адриано, който реши отново да се пробва в Европа и в момента търка пейката на Рома, разделиха се и с треньора, който ги направи шампиони, Андраде. Менго смени 4 наставника през сезона, като с предпоследния си тръгна и директорът на клуба - легендата Зико, за да се размине на косъм с изпадането кръг преди края и то само заради резултатите на другите застрашени. Впрочем, именно Фламенго приюти Люксембурго - ако не го разкрият по време на шампионата Паулиста, догодина може и да нямат толкова късмет с изпадането.
Палмейрас, уви, трябва също да причислим към разочарованията. Голяма част от миналогодишният състав, който се бореше за титлата, си тръгна и треньорът Луис Фелипе Сколари започна да гради отбора от нулата. Големият Фил привлече опитни футболисти с опит в чужди първенства - Линкълн (играл в Шалке и Галатасарай, сещаш се), Евертон, Хорхе Валдивия, Маркос Асунсао (на 34, но притежаващ убийствен удар отдалеч, с който няколко мача през сезона), Клебер. Заради ремонтът на Палестра Италия, Вердао трябваше да домакинства на различни стадиони в града - градския Пакаембу, който обаче се води на врага Коринтианс, или Арена Баруери (освободен след преместването на местния Гремио в Президенте Пруденте). Началото беше неуверено, а когато отборът най-накрая постигнеше победа със силна игра, неизменно следваше загуба от някой слабак. Великият вратар Маркос изигра мач номер 500 за клуба и, както си му е реда, запази в него мрежата си чиста, но беше преследван от контузии и през по-голямата част от сезона на вратата беше младият Деола. В крайна сметка Палмейрас се закрепи на 10. място и не помръдна от там. Клубът обаче вървеше добре в Копа Судамерикана и надеждите на феновете и ръководството бяха съсредоточени там. Съперникът в полуфинала Гояс беше победен с 1:0 като гост, домакинският мач започна с ранен гол на Палмейрас... само за да бъде загубен с 1:2.
Гояс е особен случай. Зелените малко изненадващо изпаднаха, губейки шансове за спасение няколко кръга преди края. Въпреки това стигнаха до финала на Копа Судамерикана и вече взеха първия мач срещу аржентинския Индепендиенте с 2:0. Тази нощ е реванша и ако спечели трофея, догодина Гояс ще играе в Серие Б и за Копа Либертадорес (заемайки мястото на четвъртия в първенството Гремио). Освен Гояс изпадат Гремио Пруденте, Гуарани и Витория Баия. Промоция в Серие А спечелиха Коритиба, Фигуейрензе, Баия и Америка Минейро (така догодина в първа дивизия ще има три отбора от Белу Оризонте - Атлетико, Крузейро и Америка).
Ако желаеш да си в час със случващото се във всеки един момент в бразилския футбол, силно ти препоръчвам да ме следиш като Обердан Катани в Туитър и Фейсбук. Други хубави източници за новини и анализи са колонката на Тим Викъри за Би Би Си, Конмеболс, блоговете на Джак Ланг и Джон Котрил, южноамерикански футбол за англичани, блогът за Палмейрас на английски (както и Туитър акаунтите на последните петима), фундаменталните за всеки фен на Палестра Поркопедия и Палестринос, както и блогът със забавни карикатури и колажи на тема бразилски футбол Топка в гърба. Снимките пък са от тук.
В първите 2 месеца от първенството, преди да бъде прекъснато за Световното в Южна Африка, доминираха Коринтианс (с грозноват футбол и мощна съдийска подкрепа) и новакът Сеара, който обаче бързо се смъкна в средата на класирането. След уволнението на Дунга от Селесао и отказа на наставника на Флуминензе Мауриси Рамальо да заеме поста, за селекционер беше избран треньорът на Коринтианс Мано Менезес - в контролите досега Менезес дава шанс на млади футболисти от Бразилейро, пренебрегвани от Дунга, така че всичко е точно. А в това време се оказа, че Рамальо (трикратен шампион със Сао Пауло, който миналата година щеше да изведе до първото място и Палмейрас, но се скара с шефовете няколко кръга преди края и напусна, а Вердао се срина до 5. място) е успял да превърне Флу от слабак в силен и добре балансиран отбор с шансове за титлата. Към лидерите на отбора Фред и Дарио Конка бяха прибавени опитни играчи като "португалеца" Деко и Белети (и двамата минали през Барса и Челси), Емерсон, който миналата година игра в шампиона Фламенго, завърна се и ветеранът Вашингтон (представи си Любо Пенев от добрите му години, само че по-едър).
Флуминензе се намести на първото място още след 11. кръг и се задържа там до края с изключение на няколко кръга. А именно, когато след уникална серия победи през септември и октомври Крузейро го застигна и измести за кратко от първото място след победа в директния двубой. След назначаването на Тите за треньор в борбата за титлата се върна и Коринтианс. 4 кръга преди края Коринтианс победи Крузейро след измислена дузпа в последната минута и поведе в класирането. Но програмата на Флуминензе на практика предопредели, кой ще е шампион - в последните 3 мача трикольорите срещнаха Сао Пауло и Палмейрас, които вече не се бореха за нищо в първенството и, да го кажа така, нямаха нищо против да паднат, за да не стане градския съперник Коринтианс шампион, както и изпадналия Гуарани. Флу спечели и трите мача, макар и не с убедителна игра и им личеше, че са се притеснили мощно, и в крайна сметка триумфира с третата си титла в историята, като последната е от преди цели 26 години. Лисиците от Крузейро взеха среброто, а Коринтианс остана трети. Конка стана футболист на годината, Рамальо логично беше отличен като най-добър треньор, а титлата беше връчена от президента Лула (Дилма ще заеме поста от нова година), който е болен фен на Коринтианс :-)
Интернасионал, който миналата година завърши втори, този път обърна повече внимание на Копа Либертадорес, където стигна до финал срещу мексиканския Чивас (Гуадалахара). Силата на Интер, както и на съгражданите им от Гремио, по принцип са домакинските мачове - стадионът в Порто Алегре е винаги пълен и обстановката е невероятна. Но Интер загърби тази традиция в най-подходящия момент - победа в първия мач в Гуадалахара за да празнува после спокойно спечелването на Копата у дома. В първенството Колорадо трябваше да се задоволи със 7. място.
Преди началото на Кампеонато Бразилейро шампионът на Паулиста Сантос беше сочен за фаворит за титлата. И с основание - играта на младите звезди, наричащи сами себе си "сантастикос", доставяше истинско удоволствие - с Неймар, Робиньо и Пауло Енрике - Гансо в атака, Сантос си позволяваше да допуска леко голове, просто защото знаеше, че ще вкара повече. Сантос спечели Купата на Бразилия, с което си гарантира място в Копа Либертадорес, но няколко фактора го отслабиха фатално - след Световното играещият под наем (и безспорен авторитет сред младите) Робиньо се завърна в Европа, за да премине в Милан, Андре беше продаден в Динамо (Киев), а плеймейкърът Гансо се контузи и пропусна втората половина на сезона. Младият голаджия Неймар се размина с трансфер в Челси, но малко след това се скара с треньора Доривал Жуниор (след поредната пропусната дузпа на Неймар, Доривал реши друг да ги изпълнява, тийнейджъра се нацупи и така) и ръководството предпочете да се раздели с треньора. В крайна сметка Сантос завърши едва осми.
Доривал пък изкара последния месец и половина от шампионата, спасявайки закъсалия Атлетико Минейро. Атлетико запази състава от миналия сезон, в т. ч. голмайстора Диего Тардели и се подсили с Диего Соуза и Обина, и двамата - бивши играчи на Палмейрас, напуснали след различни скандали. Но от самото начало петлите се заковаха на дъното и не можеха да отлепят. Едва след като разкара Вандерлей Люксембурго, Атлетико заигра, както може, и се спаси от изпадане. Към големите (ако не и най-голямото) разочарования на годината може да броим Фламенго. Червено-черните бяха изоставени от суперзвездата си Адриано, който реши отново да се пробва в Европа и в момента търка пейката на Рома, разделиха се и с треньора, който ги направи шампиони, Андраде. Менго смени 4 наставника през сезона, като с предпоследния си тръгна и директорът на клуба - легендата Зико, за да се размине на косъм с изпадането кръг преди края и то само заради резултатите на другите застрашени. Впрочем, именно Фламенго приюти Люксембурго - ако не го разкрият по време на шампионата Паулиста, догодина може и да нямат толкова късмет с изпадането.
Палмейрас, уви, трябва също да причислим към разочарованията. Голяма част от миналогодишният състав, който се бореше за титлата, си тръгна и треньорът Луис Фелипе Сколари започна да гради отбора от нулата. Големият Фил привлече опитни футболисти с опит в чужди първенства - Линкълн (играл в Шалке и Галатасарай, сещаш се), Евертон, Хорхе Валдивия, Маркос Асунсао (на 34, но притежаващ убийствен удар отдалеч, с който няколко мача през сезона), Клебер. Заради ремонтът на Палестра Италия, Вердао трябваше да домакинства на различни стадиони в града - градския Пакаембу, който обаче се води на врага Коринтианс, или Арена Баруери (освободен след преместването на местния Гремио в Президенте Пруденте). Началото беше неуверено, а когато отборът най-накрая постигнеше победа със силна игра, неизменно следваше загуба от някой слабак. Великият вратар Маркос изигра мач номер 500 за клуба и, както си му е реда, запази в него мрежата си чиста, но беше преследван от контузии и през по-голямата част от сезона на вратата беше младият Деола. В крайна сметка Палмейрас се закрепи на 10. място и не помръдна от там. Клубът обаче вървеше добре в Копа Судамерикана и надеждите на феновете и ръководството бяха съсредоточени там. Съперникът в полуфинала Гояс беше победен с 1:0 като гост, домакинският мач започна с ранен гол на Палмейрас... само за да бъде загубен с 1:2.
Гояс е особен случай. Зелените малко изненадващо изпаднаха, губейки шансове за спасение няколко кръга преди края. Въпреки това стигнаха до финала на Копа Судамерикана и вече взеха първия мач срещу аржентинския Индепендиенте с 2:0. Тази нощ е реванша и ако спечели трофея, догодина Гояс ще играе в Серие Б и за Копа Либертадорес (заемайки мястото на четвъртия в първенството Гремио). Освен Гояс изпадат Гремио Пруденте, Гуарани и Витория Баия. Промоция в Серие А спечелиха Коритиба, Фигуейрензе, Баия и Америка Минейро (така догодина в първа дивизия ще има три отбора от Белу Оризонте - Атлетико, Крузейро и Америка).
Ако желаеш да си в час със случващото се във всеки един момент в бразилския футбол, силно ти препоръчвам да ме следиш като Обердан Катани в Туитър и Фейсбук. Други хубави източници за новини и анализи са колонката на Тим Викъри за Би Би Си, Конмеболс, блоговете на Джак Ланг и Джон Котрил, южноамерикански футбол за англичани, блогът за Палмейрас на английски (както и Туитър акаунтите на последните петима), фундаменталните за всеки фен на Палестра Поркопедия и Палестринос, както и блогът със забавни карикатури и колажи на тема бразилски футбол Топка в гърба. Снимките пък са от тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар