Атаман 2

Уикендът в Плевен не беше богат на събития (все с негативен отенък, между другото), но пък посъбрах доста разнообразни впечатления - сокчетата Carry в Кайлъка, необичайно празната главна и разкритата статуя на Георги Димитров например. И, да, опитах Атаман.

Атаман се предлага в стъклени бутилки за 50 ст. и двулитрови пластмасови на цена от 2 лв.

Респект за стъклените бутилки - от кафяво стъкло, издължени, но с плавно стесняване на гърлото за разлика от популярните напоследък лонгнеци. Въпреки че този модел е стандартен на много места, може да се окаже грешка да стартират с него в България, където се ползва само от Леденика - просто означава поддържане на още един вид амбалаж от клиентите и (или) търговците. Пластмасовите са... ами пластмасови, може да видиш на снимката. Етикетът е зелен и на него пише пише Ataman svetlo - струва ми се, че името щеше да е по-силно изписано на кирилица, още повече, че се цели подчертаване на произхода на марката, svetlo пък е някакво недоразумение. Логото представлява 2 преплетени букви P за "Пивоварна Плевен и Ко". Цялостното типографско изпълнение е трагично, но може би е по-добре така.

Бирата е със сравнително ниско алкохолно съдържание - 4.2%, светла, слабо до средно газирана. Вкусът е лек, но с приятно изразена горчивина и, уви, има следа от онзи неприятен гнил дъх, характрен за пиво от по-нисък клас - странно, но се усещаше по-силно в стъклената бутилка, от която пих първо, но почти липсваше в бирата от пластмасовата.

Заключение: Атаман е добра за класа си, а ако си плевенчанин - задължителна. Ако не си от Плевен, така или иначе няма от къде да си купиш.