Щутгарт и Саарбрюкен

По план за Щутгарт трябваше да пътуваме в понеделник. Билетите за влак щяха да ни струват по 70 евро на човек (или повече), а възможността да пътуваме с митфар* пропадна - никъде нямаше места за трима души. Е, Саша се сети че с групов дневен билет за трите провинции, през които минавахме, може да ни излезе по-евтино. Така си и беше 90 евро за трима срещу 200 си си е доста по-добре. Лошата новина - пътуването щеше да трае към 7 часа.

Най-интересната част беше първият един час от Кобленц към Карлсруе - линията следва средното течение на Рейн, по брега се редят малки селца, затиснати от сртръмни хълмове, покрити с лозя и често увенчавани със средновековни замъци. Струва ми се, че за подобен пейзаж е измислено определението живописен.

Дъжд. От пристигането ни в понеделник вечерта и през целия вторник в Щутгарт валя, а температурите се движеха около 10 градуса. Щутгарт прилича на повечето немски градове: пешеходна улица с магазини за дрехи стартираща от гарата и най-често завършваща при кметството, странични улички с кръчми, река малко по-надолу. Градът е нисък, липсват високи сгради, ако не броим телевизионната кула.

Спахме в квартирата на Ваня във Винтербах, селце на 30 километра от Щутгарт.

Новият дворец

... е на 20-ина метра от Стария.

Разходката до Лудвигсбург се оказа фиаско. От бароковият дворец, известен с красивите си градини, са управлявали кралете на Вюртемберг. Там дъждът се усили подкрепен от студен вятър, така че набързо се прибрахме в Щутгарт и се утешихме с дълъг шопинг в Карщат. От феншопа на актуалните шампиони на Германия Фау Еф Бе Щутгарт си харесах само една нашивка. Още се чудя къде да си я сложа, но ако случайно някъде видиш младеж с бяло-червено лого с три еленови рога върху раницата или якето, то поздрави го за блога, който четеш ;-)

За съжаление не успяхме да си вземем дневни карти за пътуването през Саарбрюкен към Кьолн. Билетите ни излязоха 120 евро за двама души. При това без да ползваме ICE и другите експресни влакове. Немците се държат особено във влак - дори когато пътуват сами се настаняват сами на четворни места, така че ако сте група, или не дай си боже носите обемен багаж ще ви се наложи да пообикаляте докато си намерите четворка. Не са рядкост групички пътуващи с каса бира и касетофон, които могат набързо да изпразнят цял вагон от желяещи да пътуват на тихо.

В Саарбрюкен е слънчево и топло. Преди 6 години като че ли не оцених спокойствието, което предлага града. Оказа се, че Саарланд празнува 50-и рожден ден, съседната провинция Райнланд-Пфалц пък ставаше на 60 тази година. За тези, които не знаят, Саарбрюкен се води сравнително изоставащ индустриално, но непосредствената близост до Франция и Люксембург го прави някак по европейски важен и оживен.

Един тигел по главната до площадчето Санкт Йохан, където пйнахме Карлсберг и хапнахме фламкухен. Продължихме по парка на брега на Саар и се върнахме на Санкт Йохан, където някакви ентусиасти изпълняваха акробатични номера.

За университета, разположен в парка извън града, нямахме време, пък и повод, нито за двореца от другата страна на реката, камо ли за разходка до френския Саржемин. Александра, бившата ми хазяйка, уви не си беше вкъщи. В крайна сметка се оказа доста анонимно и кратко завръщане.

28 - 30 май 2007

* Поради високите цени на пътуванто с влак и на бензина хора, които ще пътуват с кола и имат места предлагат да те вземат срещу известно заплащане - от Кьолн до Щутгарт щеше да ни излезе около 20 евро например. За това си има специално сайтове - борси за хора които предлагат или търсят транспорт.