30.8.12

Разни 99

Една от онези искам-да-се-бях-сетил-пръв идеи, разбира се, ако можех и да рисувам - вдъхновението на Адам Кофърд е формата на Туитър-птичето, чиято форма той натъкмява от други (анимационни и реални) герои. Тук пък са плакатите от серията.

А някои от тях се оказват и преплетени във формата на сърца.

Няма да повярваш, колко често разни лафове са приписвани на известни личности. Обичайните заподозрени - Оскар Уайлд и Уилям Шекспир. Е, това не е от Шекспир!

Аокигахара - гората на самоубийствата в подножието на Фуджи и неочакваната мъдрост на един геолог, по неволя превърнал се в пазач и хронолог на това странно място.

Доказателства, тонове доказателства, че учените по света нямат достатъчно смислена работа и трябва час по-скоро да бъдат впрегнати в строежа на нова Хеопсова пирамида, използвайки античните технологии и методи, в сайта Невероятни изследвания (даващ и подобаващи "Нобелови награди"). Любим отличен проект - ефектът на Кока-Кола върху подвижността на спермата.

Великолепно - класически филми, стилизирани като османски миниатюри.

Интерактивен глобус с данни за легалната международната търгвия на малки огнестрелни оръжия и амуниции. Какво ли ще стане, ако добавим тежките и стратегически въоръжения и контрабандата?

Превъзходно мляко, пречистено и обогатено с гаргара от бели образовани момичета с елитно потекло. Сериозно.

Какво биха хапвали героите от Спасителят в ръжта, Оливър Туист, Алиса в страната на чудесата, Моби Дик и Мъжете, които мразеха жените.

Докато ние кръщаваме метростанции на Европейския съюз, картата на Лондонското метро получава поредното си превъплащение - този път на прицел е Библията. Скролни надолу за още вариации по темата карта-метро.

Най-най-абсурдните опити за свалка. Ако искаш, наречи го "социален експеримент", след като спреш да се хилиш.

Т-Рекс се оказа не кръвожаден динозавър, а сладко животинче с прекалено къси ръчички за каквото и да е. Но поне се опитва, симпатягата.

В България телефонните кабинки се превръщат в дразнещи билборди, в Сао Пауло - в забавни градски произведения на изкуството.

Как щеше да изглежда Уикипедия, ако беше създадена от дизайнери - онези, как се казваха, "ю екс дизайнери", ама с вкус? Ами, много добре.

Виж, дисбалансът в представянето на исторически събития там, не е толкова похвален.

Блъди Кътс е поредица от 13 британски късометражни хорър филмчета (от които досега са пуснати 5), които впечатляват дори отявлен нелюбител на хоръра, като мен. Обърни внимание на Съкаблъд, който даже наскоро спечели някаква награда.

Прелюбопитната история на Варшавския базилиск (която пък ме отведе до книгата Криминално преследване и смъртни присъди на животни). Светът не е смахнат отскоро.

Излиза, че Ван Гог е крал от визуализации на океанските течения на НАСА!

Китай изнася и еднотипни, призрачно празни жилищни комплекси - вече в Ангола.

Он Голс Скорд е прозаичното име на най-добрият блог за футболни визуализации, инфографики и куизове за лога, на който съм попадал досега. Т. е. най-добрият е. И това е само началото на поредицата графични проекти със спортна тематика - затегнете коланите и кликайте смело.

Започваме с Шампонския кръг - по-елегантния начин за показване на елиминиационните фази в последните няколко сезона в американските спортове и футболните турнири. Следващите няколко линка са от едното от двете водещи събития на лятото - Олимпиадата в Лондон: по една вариация на олимпийското лого всеки ден, по-различните пиктограми, броят (и видовете) на световните рекорди през годините, олимпийските кръгове като средство за представяне на различни статистки по континенти, резултатите на победителите от всички игри в 100-те метра бягане, плуване свободен стил и дългия скок, или колко по-силни са станали атлетите за един век, отново за графичната опаковка на Лондон 2012 и вариантът на Харис Цевис за Яху, най-младите и най-възрастни участници в състезанията.

И 2 от другото - Евро 2012 в Полша и Украйна: кой отбор и кога бива споменаван най-често в Туитър по време на мачовете от турнира и няколко фотографски "двубоя" паралелно с програмата на истинските.

О, да - знаковите модели маратонки на Найки, стилизирани и подредени по десетилетия. Върнете ме в 70-те, моля!

В този епизод на защо-дизайнът-на-ежедневни-предмети-е-най-важен: бутилчицата за соев сос на Кикоман.

Многото лица на гейшите в Япония от края на 19. и началото на 20. век в оригинални оцветени снимки.

Един красив и много човешки проект - 50 дни, прекарани в пътуване по света, 50 ястия, споделени с различни хора. Искам и аз.

Дизайнери си играят с храна. Деца.

Сещаш ли се историята на бръснарските стълбове? Ето ти едно вино от Ла Риоха с такъв дизайн ¡Салуд!

Как дребен детайл в логото върху екипите на националния отбор на Испания разпали ожесточен хералдически спор, в който неволно е намесена Франция (и ако разбираш немски, разбира се).

А това е далеч не толкова скандалната, но приятно визуализирана история на кралския герб на Обединеното кралство.

Карта на владенията на Юнайтед Фрут в Централна Америка от 1909 г. - да, точно тези Юнайтед Фрут.

Браян Сондърс обича да си рисува автопортрети в различни състояния. Например под въздействието на всевъзможни наркотици. Можеш ли да познаеш, какво е взел за горния портрет?

Голяма колекция архивни снимки с голяма резолюция, които може да подредиш удобно по място, фотограф, тема.

София не е единственият град, в който си фантазираме метро. Белград пък съвсем си няма. Но ако имаше, щеше да изглежда супер добре.

И отново - популярност и значение на различните цветове в брандинга.

Подробно описание и сравнение на филмови сцени, отпаднали или сменени в различни версии на ленатата от съображения за цензура.

Този линк обединява темите от предходните два - какви цветове са преобладавали в плакатите на мейнстрийм кино продукциите в последните 100 години. Май не е трудно да се види тенденция.

Всичко онова, което прави американската нация велика странна.

Три брандинг компании, с фокус върху бирения дизайн, и трите въвлечени в освежаването на портфолиото на бившите СтарБев, включващо марки като Каменица и Старопрамен: Картилс, Пиерини и Кокун, както и интервю по темата с Дъглас Кауфман от последните.

О, не! Оказва се, че продължителността на живота зависи от това, до коя спирка на метрото живееш. Вече си търся апартаментче около Оксфорд Съркъс.

За хората, държащи на удобството в самолета, Сийтгуру дава информация за най-приятните места в различни модели и авиокомпании. Но не може да те спаси от потния хъркащ дебелак на седалката точно до теб.

ОК, това може да е истинско чудо, ако някой се заеме с разширяване обхата на проекта - какво отличава визуалната среда в различни градове, така че мястото на всяка улична снимка да може да бъде идентифицирано. Започваме с Лондон и Париж.

Страната на чудесата и огледалният свят в метро карта и на тениска. Алиса вече не може да се изгуби.

Фина работа с шрифтовете и не толкова префинено чувство за хумор. Защо не правят такива рекламни агенции тук?

Вече нищо не е същото - нов биологичен вид е открит във Фликр. Къде са класически естественици със зелени джобести панталони, ей такива лупи и мрежа за пеперуди?

Ако си мислиш, че бутафорните исторически филми от сорта на Хан Аспарух са български приоритет, тук можеш да изгледаш в пълна дължина една класика в жанра от Румъния. А може и да не го правиш.

Много, много лондонски витрини. Мило някакво.

А това е новото, незнамсиколко екологично лондонски такси от Нисан, което постепенно ще замени класиката.

Какво означава да си беден в _______.

Ясно е, че не изчакваш надписите след филма за да разбереш, коя е била музиката в него. Но е ясно и, че понякога адски искаш да я откриеш.

Ана Галван и Майк Мичъл.

Типографското разделче в тези Разни започва със 100 безплатни (и хич нелоши) шрифта, както и 30 нови, на които можеш да обърнеш внимание, ако имаш излишни пари за тая работа.

Всъщност, не е необходимо да се навътре в типографията, за да ти е интересно това: в началото на 20. век Фрактур, вид готически шрифт, е толкова доминиращ в Германия и Скандинавия и толкова различен като рисунък от обичайната днес латиница, т. е. Антиква, че се счита за едва ли не отделна азбука. Фрактур надживява с няколко века популярните през Средновековието в останалата част на Европа Ротунда и Текстуалис. Противно на очакваното, тези, които виждат сметката стандартния Швабахер шриф и ръкописната му, на практика неразбираема за който и да е днес, разновидност Зютерлин в Германия, са нацистите.

А ти какво можеш да правиш срещу 5 кинта?

Едно време е било нужно да си докараш рак на белите дробове за да събереш пълната колекция прелюбопитни картички от цигарени кутии. Сега явно не е нужно да събираш картички за тая работа.

Синемариум - плакати на класически холивудски филми в комикс интерпретация.

Един куп стари футболни плакати, програми, стикери и списания от Дания и Англия (античния дизайн на сайта само подсилва усещането, че се ровиш в прашен сандък на тавана).

Урбанизацията в гифове от сателитни снимки.

Една от най-тъпите гледки на нашето време е тази на човек, който снима с Айпад. Смешно изглеждаш, пич.

Може би малко самоцелно и прекалено стилизирано, но все пак интересно графично сравнение на парковете Тиергартен, Сентрал, Розенборг, Пиедмонт, Вондел и Проспект и Голдън Гейт.

След като ти омръзне да си играеш с Лего на пода, може да построиш нещо върху истинската карта на Австралия.

22.8.12

Салатата, ракийката...

На първо четене тази салата е малко хипстърска и твърде здравословна, но си струва да я пробваш най-вече заради вкуса. И това ти го казва човек, който по принцип не яде салати (и очевидно е безпринципен).

Трябват ти: пресен спанак, круши, орехи, сирене халуми, сок от нар и олио от тиквени семки.

Какво да правиш: Изплакни спанака в хладка вода, не трябва да е много - целта е не да доминира, а да предостави благоприятна основа, върху която сладостта на крушата и солеността на сиренето да си взаимодействат и комбинират максимално приятно.

Ядките на орехите нарежи на дребно или както предпочитааш да си ги хапваш. Крушите от сортовете Вилямова масловка или Форел са едри, красиви, сладки и не твърде меки, което ги прави идеална за салатата. Изчисти ги от семките и нарежи на тънки филийки. Направи го в последния момент преди сервиране, за да запазиш плода свеж.

Халуми е солено гръцко сирене, което напоследък се намира често в менютата на заведенията със средиземноморски уклон в готвенето и с което сигурно си си имал вземане-даване. Запечи го кратко на тиган без мазнина до получаване на хрупкава кафеникава коричка. Спанака, орехите и крушата смесвам, а халумито поставям отгоре, ама това щеше да се сетиш и сам.

Заливката се прави с няколко капки гъст сок от нар, олио от тиквени семки или зехтин и малко лимон (защото крушите вече отговарят за плодовата киселина). Нарът е бъкан с витамини, минерали, антиоксиданти и всякакви полезни вещества, чак се плаша. Сокът се намира в арабските магазинчета - имай предвид, че е чисто готварски продукт и не става за пийване. Олиото от тиквени семки е национална гордост на Австрия и е толкова благотворно за организма, че често минава за хранителна добавка. Тук обаче се намира трудно и е доста скъпо, така че по иванзвездевски може да го замениш със зехтин. Бон апети!

Впрочем, четат ли ти като цяло се повече постинги за бири и храна, че нещо ги занемарих напоследък?

16.8.12

Преди еврото: Чешка крона

Петра е на 20 години, със сламено руса права коса до раменете, с красиви, правилни черти на лицето, малка раничка от разчоплена пъпка над дясното слепоочие, светло сини очи, малка чупка на носа, розови блестящи устни и симпатично разстояние между предните зъби. Работи на рецепцията на Еуро Хостел в Пилзен, говори лош английски, но без дразнещия акцент на другите чехи, като дете е била веднъж на море в България, слуша чешки рок и изненадващо не обича бира. Стига толкова за Петра, защото трябва да ти разказвам за друго чехкинче - кроната.

Името на чешки е коруна и си значи корона. Чешката крона (Kč), заедно със словашката наследяват чехословашката, която пък произлиза от австроунгарската крона, заменена в самата Австрия от шилинга, т. е. шилингът й се пада чичо. Настоящата емисия се появява в края на 1993 г. на мястото на облепените с марки стари чехословашки банкноти, а дизайнът е на художника Олджих Кулханек.

Купюрите с по-нисък номинал - 20 и 50 крони (на които са изобразени съответно крал Пшемисъл Отокар I и Св. Агнеса със Свещеното сърце на Иисус) са извадени от обращение през 2008 и 2011 г., затова директно ще продължим със следващите.

Така началото на ревюто се пада на самия Карл IV (1316 - 1378), император на Свещената Римска империя (това ще рече Германия), крал на Бохемия (като Карел I) и какво ли още не. Роден с името Вацлав, син на Ян Люксембургски и чешката му съпруга Елишка Пшемисловна, при конфирмацията си избира да приеме името на чичо си Шарл IV Хубави, крал на Франция, в чийто двор прекарва няколко години като дете. Карл управлява от Прага и прави много за града - през 1348 г. основава там първия университет в Централна Европа, който носи името му - Карлов. По негово време започва строителството на катедралата Св. Вит, която е завършена някакви си 600 години по-късно. Малко по-бързо са изградени други две забележителности в Прага, кръстени на него - Карлов мост и Карлово намести. Управлението му е известно като Златен век, а самият Карл е определян като Баща на отечеството - титла, която по-късно ще получат още двама от изобразените в тази серия. Възходът на пощадената от чумата Бохемия и умелите му дипломатически действия в немските земи в крайна сметка му донасят и императорската титла, а углавявания от него Райхстаг издава Златната була от 1396 г., регламентираща основните управленските положения и процедури в империята до 1806 г.

Не разбирам как изобразените на банкнотата от 200 крони военни бастиони се връзват с личността на Ян Амос Коменски (1592 – 1670). Коменски е общественик, теолог и педагог - човекът, който на практика поставя основите на съвременната образователна система, чрез работата си в куп европейски страни, като Швеция, Полша, Трансилвания, Англия, Унгария и Холандия, както и с труда си Дидактика Магна. Ян е автор и на първия илюстрован учебник в историята Светът в картини. Заради религиозните си възгледи - Коменски принадлежи към протестанската църква Моравски братя, водеща началото си от Ян Хус - той е преследван по време на католическата Контрареформация. Университетът в Братислава носи името му, а рожденият му ден се празнува като Ден на учителя в Чехия и Словакия, на него са кръстени и редица училища и образователни организации в целия свят.

Тук ще бъда по-кратък - Божена Немцова (1820 - 1862), родена като Барбора Панкел във Виена (на чешки Виена е Видьен) не е фолк-певица, а писателка, един от творците в Чешкото възраждане. Не съм чел нищо нейно и смятам така да си остане, но по-знаещите твърдят, че най-известното й произведение е романа Бабичка.

Ето го и втория Баща на отечеството и същевременно най-важната личност от Чешкото възраждане - движението, чиято цел е да отличи чешкия език, култура и идентичност от масовата германизация на обществения живот - Франтишек Палацки (1798 - 1876), без който нямаше да има ни свичкова, ни свинско с кнедли, ни тъмен Козел, ни дузпата на Паненка, ни Йожин з Бажин. Франтишек е историк, автор на История на чешкия народ в Бохемия и Моравия, който използва събитията около Революцията от 1848 г. за да се впусне в политиката - председател на първия панславистки конгрес в Прага същата година, основател на Чешката национална партия, член на Бохемския парламент и Австрийския сенат. До Палацки е изобразена липа, която е нещо като национално дърво на Чехия и общославянски символ.

Банкнотата от 2000 крони, опаа... няма нищо общо с банкнотата от 2000 български лева от преди деноминацията. Последната обаче явно често е пробутвана от измамници на наивни туристи, защото всички чейнджове и банки в Прага са окичени с предупреждение, че това не са чешки пари. Ето още малко подробности в помощ на бедните американци в Европа: на синкаво-цикламеното левче е изобразен беловлас мъж с мустаци, кръстен тук Никола Фичев, но по-известен като майстор Кольо Фичето, франко-масонски символ и пише на кирилица. Кроните, поне според Волфрам Алфа, са с размер 164 на 74 мм, блатисто зелени на цвят, а върху тях са нарисувани арфа и пухкава дама. Всъщност, изглежда ето точно така:

Пухкавата дама е Еми Дестин, с рождено име Емили Китлова (1878 – 1930) - оперна певица, сопрано (също като шведката Биргит Нилшон), ама от по-класическия тип, при който видимо има откъде да извира гласа, ако ме разбираш правилно. Емили взима сценичния си псевдоним от вокалната си педагожка като дете - Мари Мария фон Дрегер Льове-Дестин, на която обаче не е кръстен дрегера. Освен това е едно от многото селебритита, погребани в гробището на Вишехрад.

Банкнотата от 5000 крони, равняващи се приблизително на 385 лв., е посветена на Томаш Гариг Масарик (1850 – 1937), третия от Бащите. Масарик е политик, философ, хуманист и нещо като прото-феминист. Роден в бедно моравско семейство, Томаш работи като ковач докато учи философия, a докторската му дисертация е на тема самоубийство. Защитник на правата на славяните в Австро-Унгария, по време на Първата Световна война Масарик прави всичко възможно да убеди Великите сили в необходимостта от създаване на независима чехословашка държава, като заедно с Щефаник координира чехословашките легиони. От постигането на независимостта до 2 години преди смъртта му той логично заема поста президент на новооснованата република. Гариг в името му пък идва от фамилията на съпругата му - американката Шарлът Гариг.

И отново обратно към България за финал - богата Фейсбук галерия с исторически банкноти на българския лев. Впечатли ме еволюцията на мотивите от реверса на първата емисия с портрета на Георги Димитров от 50-те - от подчертано аграрни се стига до добре познатите ти димящи комини на развития социализъм. И размазващо красивата типография също, да.

13.8.12

Гугъл олимпиада

Този постинг по приляга на онези есио-соушал-медиа-гуру-дизайн-гийк блогове, които недолюбвам. Да не говорим, че напоследък да попаднеш на оригиналното лого на Гугъл си е истинска рядкост. Но дудълите по време на двете седмици на Олимпиадата в Лондон заслужават отбелязване.

Автори на илюстрациите са Софи Диао, София Фостър-Димино и Райън Джърмик. А в случай, че си пропуснал, картинките с плей бутон са интерактивни игрички.

Преди 4 години бях правил статистика на броя спечелени медали на единица население за всяка страна. Сега това е нелепо - представянето на България в Лондон е най-слабо от Хелзинки 1952, когато всъщност за пръв път взимаме медали. А това, въпреки че напоследък се чува обратното, е важното - елитният (което не е същото като "професионалния") спорт забавлява и вдъхновява. Липсата на успехи не е причинена от липсата на пари, а на адекватна държавна политика... както и за всичко останало де.

8.8.12

Синьо 2

Да, преди време имаше такава поредица тук. Мразя да оставям нещата недовършени, но прекалено често ми се случва... ще видим.

В дневната светлина преобладава синьото - ако само синята светлина бъде блокирана, на човек му се доспива, но ако бъде стимулиран със синьо, може да остане буден и свеж по-дълго.

В средновековна Европа син пигмент се добива от растението сърпица, а отглеждането и търговията с него са в основата на замогването на градове като Тулуза и Ерфурт през Ренесанса. Постепенно обаче, въпреки протекционистката политика във Франция и Германия, сърпицата е изместена от индигото. През 19. век немският учен Адолф Байер (който не е свързан с Фридрих Байер, основател на химическата компания) отвръща, като открива синтетичен заместител на индигото.

Сини ризи е прозвището, с което са известни членовете на крайно дясната Национална гвардия в Ирландия, просъществувала за кратко през 30-те години, както и на Фин Гел, партията в която гвардията се влива.

Ако си син в Германия, значи си пиян, а в Япония - млад.

Заради синия цвят, в който се отбелязват забележките на цензурата, във Великобритания порното е известно и като сини филми. В Индия с това име е се наричат аматьорските записи, макар и не по тази причина.

И още нещо в тази връзка - с израза сини топки се нарича състоянието на мъжките тестиси в резултат на дълга, но незадоволена възбуда.

На точно обратния полюс са сините закони в САЩ и Канада, целящи да затвърдят спазването на религиозни норми и традиции.

Достъпността на оцветената в синьо вълна през 17. век (в сравнение с елитното черно) може да е в основата на това понятие - членовете на британския парламент на Оливър Кромуел, известен със строго пуританското си законодателство, носели по-народните сини чорапи. Сини чорапи по онова време наричали и образованите жени.

Задължителната снимка на сините покриви на Санторини. Синьото преобладава обаче и на две други места - покривите в Корея често се боядисват в този цвят като символ на благосъстояние, както на север, така и на юг, а раджастанския град Джодпур е известен като Синия град, заради необичайната популярност на цвета във фасадите на сградите.

Още в древния Рим служителите на реда са носили синьо. Синьото обаче се асоциирало и с варварите. Може би това е причината, която не открих предишния път, то да е така популярно като полицейски цвят.

Името на португалските декоратвини плочки азулежос не идва от името на цвета синьо на португалски, а от арабсата дума ал зулай - полиран камък. Исторически те винаги са били многоцветни, а модата и популярността на комбинацията синьо-бяло идва след навлизането на китайския порцелан в Европа.

Най-известната творба на френския художник минималист Ив Клайн е серия монохромни сини платна - ИКБ. Синият конник е името на творческия кръг на експресионистите Василий Кандински и Франц Марк.

2.8.12

Разни фотографи 27

Сабине Вайс, Матьо Льомер Курапие, Дарън Енкънман, Масимо Витали, Алехандро Часкилберг, Стивън Липман, Брад Мирсма, Сергей Чиликов, Меган Типс, Патрик Жионг, Магали Л'Абе, Хоакин Блес, Пол Аутърбридж, Джъст Лумис, Даниел Бъдиман, Марк Арбайт, Браян Дей, Маша Святогор, Димитър Христов, Хашаяр Занд, Грег Конро, Илзе Лендерс, Катя Ралвес, Тамаш Вакслер, Федерико Чиамей, Рори Карнеги, Амира Фриц, Давид Шама.

Саша Айзенман, Жулиен Мов, Хулия Давила-Лампе, Роберто Зито, Ралф Меке, Даидо Морияма, Филип Брюдерле, Риза Расоли, Мел Коул, Мартин Пар, Нидия Лилиан Саес, Тадас Черняускас (а не "Тадао Кърн"), Юрген Хекел, Александър Гюркингер, Джовани Коци, Тънг Уолш, Камила Сторгард, Каролине Бонарде-Учи, Ана Молър, Карим Блек, Джулия Троти, Паоло Патрици, Фернанда Рапа, Кристиан Жаул, Анджела Марклю, Паркър Фицджералд.

Габриела Мо, Софи Делапорт, Аликс (парцалките настрана, има и просто хубави снимки), Йоана Галушка, Хана Песът, Питър Ковал, Крейг Стюарт Айзенбърг, Педро Саудек, Джо Скилтън, Джордж Холройд, Ким Холтерманд, Дуди Хасон, Паола Родригес, Невена Попович, Кърт Чембърс, Джамил Хаджа, Никола Льо Форестие, Пол Квятковски, Рей Трийт, Дийн Лейвъри, Анаи Елеутерио, Тоби Макфарлан Понд, Кени Суийни, Зак Ейто, Даниел Клас.

Грег Милър, Марк Рибо, Самуел Аранда, Джеси Чиак, Лаура Торес Гандия, Антон Кроне, Анабел Мерън, Дани Паджет, Марко Скоцаро, Ника Шатова, Далъс Уилард, Лорън Бентли, Дебора Лека, Маржена Буковска, Стефано Бонаци, Греъм Дън, Клаудия Вициск, Деб Шведхелм, Антъни Рандал, Кристина Иван, Зохар Линденбаум, Катя Канке, Орелиен Ийон, Уенди Нордек, Николас Ритер, Павел Одводи, Елизавета Мусиенко, Пол Октавиъс, Вебер и Лайфелс.

Роман Миченко, Дерик Сантини, Симоне Леци отново, Андреа Суарц, Франческо Кароцини, Сирен Лаувдал, Анастасия Завало, Пари Дуковик, Хана Колинс, Джули Лансъм, Нейт Коуган, Ян Свобода, Мартен Мезмоне, Лора, Колин Кардинал, Доминик Кларк, Рафаел Карденас Осорио, Кристина Мародан, Роберт Любански, Михаил Некрасов, Лиса, Зак Маккафрий, Мариус Филипою, Фил Нот, Максим Рожков, Огюст Марсо, Флориан Ломан, Беноа Мею.

Ерик Ваи, Франк Хорват, Джорди Ууд, Олга Велеска, Федерико Киеза, Джейсън Хедърингтън, Ектор Посуело, Мария Казван, Карол Стилер и Крис Филипс, Раян Чард Смит, Уилям Броудхърст, Грегъри Бохоркес, Жиу Мартинес, Андреа Коломбо, Карлос Гонзалес, Максим Бродьор, Мартина Вол, Браян Фъргюсън, Фенки Жанг, Брис Фере, Андри Елфарсон, Марчин Богуш, Майк Питърс, Елизабет Барет Кий, Надя Викер, Адам Робъртсън, Полиндромо Месарош, Уго Тони.

Джак Уелпот, още Салва Лопес, Оливия Болс, Едан Фитерман, Сиван Аскайо, Алисън Анастейшо, Мелания Бреския, Кристофър Бофоли, Дилейни Алън, Карлос Кафе (който е и архитект), Деърдри Мари, Джуд Кендал, Питър Килингбек, Дейвис Ейър, Павел Баджаков, Абигейл Бардуел, Андрю Фарингтън, Джейк Рейнър, Клемънс Форо, Чад Мълър, Клод Жасен, Магали Жоанон, Хуй Йи, Даша Никитенко, Дан Оара, Курт Щалерт, Христина, Валтер Делуки.

Гавин Бонд отново, Гуан Зитиан, Фабрицио Фенолио, Гленфорд Нунес, Клаудио Серена, Петер Кааден, Хедър Лайтън, Ерик Люнг, Сашо Нишков, Уфук Кирай, Маноел Гимараеш, Джоел Робинсън, Мария Поляруш, Кевин Мередит, Оливия Лараин Ейреманс, Джаклин Солърс, Ейми Кларк, Даша Учка, Анди Уондърлъст, Гьоктюрк Аян, Михаела Липова и като модел, Люк Джейсън Картър, Урсула Рокси, Майдер Хименес, Мария де Гир, Сергей Гаврилов, Брад Огбона.

Гари Анет, Саша Гусов, Стърлинг Лорънс, Мич Доброунър, Хийт Патерсън, Магдалена Час, Себасиан Палмър и Павел Окол, Лиса Линдър, Аш Лароуз, Патриция Степанович, Роб Хорнстра, Яцек Куш, Леон Боренщейн, Майки Барата, Мирка Криванкова, Мартин Ставарс, Тобиас Бройнинг, още Александр Тихомиров, Хана Сесилия Шустър, Алисън Уелс, Нагано Тойоказу, Щефан Хайдер, Олег Узунов, Анджекс Лин, Камила Кулик, Георги Божков, Маурицио Яноло, Хосе Вия, и един донякъде анонимен.

Джери Смит, Кармен Марчена, Даниел Перънт, Олоф Гринд, Лаура Фелис, Беатрикс Месьоли, Фатма Гюлтекин, Хема Перес, Камила Пинто Кийт, Жули де Варокер, Ейдри Лоу, Чема Йесте, Мария Кузменкова, Мариана Кеведо, Хуго Алешандре Крус, Аманда Чарчиан, Крейг Шлеуиц, Фатих Алкан, Ана Холоу, Софи Олейник, Илинка Зан, Касадей Хардър, Ровена Ваак, Тома Бабо, Пейдж Степлюски, Матю Фейраг, Фернанда Рамирес, Гавин О'Нийл.

Юрген Шадеберг, Р. Дж. Шонеси, Марта Соул, още Магдалена Восинска, Матуш Бенце, Ема Съмъртън, Лука Белуморе, Брендън Фернандес, Уил Бремридж, Аарън Риврол, Стефани Вовас, Крис Найт, Фран Домингес, Валмор де Оливейра, Кристън, Мариан Параскева, Дария Булавина, Джейкъб Сътън, Хана Лемхолт, Сами Маккий, още Самюъл Куин, Йоана Блусиевич, Били Скот, Елена Сариньена, Мария Камила Кинтеро Аранго, Ник и Клои, Плюм Етер.

Ванеса Рийз, Брус Уебър, Ана Складман, Рут Дъдли-Кар, Люк Коафе, Мария Мелашченко, Кимбърли Милард, Михаил Голд, Бранимир Милованович, Стив Шоу, Наталия Гралевски, Роберто Рото, Мат Хойл, Сами Дрейзън, Юлия Березина, Даниел Левит, Педро Спаньол, Яел Малка, Джонатан Чарлс, Полина Виноградова, Катарина Шошкич, Ханс-Юрген Йортелт, Анджело Найрод, Марк Бенини, Ерос Месина, Майк Матос, Сам Робъртс, Улрих Кноблаух, Мачиек Ясик.

Реми Коздра и Кася Бачулис, Жан-Филип Питер, Бруно Марич, Раул Перес, Хосе Луис Кано, Крис Доналд, Ирена Фабри, Мария Ладен, Пол фон Боракс, Шон Блумър, Кинкейд Блекуд, Жесика Хаже, Роксан Уъртър, Яка Виншек, Алексей Зинин, Иокасти, Алеко Стержиу, Салваторе Витале, Джесика Гинзбърг, Роб Бенет, Урсула Зандер, Стефани Де Смет, Йън Макдонел, Адриан Целмер, Павел Господинов, Вейра Папас, Дерек Хетфилд, Кора, Стивън Уолш, Дан Цуй, Левон Баграмян, Михал Шмуда, Робин Шуарц.

Чудно ми е, някой дали въобще си играе да цъка, когато има повече от един линк за фотограф?