Просто бизнес
Бърз преглед на политическата карта и история на Южна и Централна Америка разкрива повсеместен ляв и крайно ляв уклон (с изключение на уви нередките случай на военни режими). И то не само в лицето на екзотични за европейците птици като Чавес, Кастро и Моралес - достатъчно е да си припомним биографията на "нашата" Дилма Русеф, наскоро избрана за президент на Бразилия, падаща се осма по големина икономическа сила в света. Причината не е в някакъв странен афинитет на латиносите към теориите на Маркс и Ленин, а естествена реакция на практически колониалната политика на САЩ и щатските компании в региона. Малко странен увод, но натам става по-интересно.
Противно на легендата, бизнесът, който прави Джон Рокфелер най-богатият човек на света, не е търговията с ябълки, а добивът и преработката на нефт. Компанията Стандард Ойл е основана през 1870 г. и към края на века има около 90% пазарен дял в САЩ. Припомни си сюжета на Ще се лее кръв за да добиеш представа, как се е правел бизнес в онези времена. Та към 1911 г. Върховния съд на САЩ взема радикалното решение, Стандард Ойл да бъде разбита на 34 отделни компании, като от тях се раждат Ексън, Мобил (които по-късно се обединяват), Шеврон, Амоко (по-късно придобита от Бритиш Петролиъм, същите с пробитата сонда в Мексиканския залив).
През 20-те години в района Гран Чако в Южна Америка е открит нефт. Проблемът е, че Гран Чако е спорна територия между Боливия и Парагвай (границата е окончателно фиксирана чак през 2009 г.), които пък са две от най-бедните страни в региона, без кой знае какви природни ресурси, единствените без излаз на океан, а и наскоро са претърпели сериозни териториални загуби. Шел Ойл желае да разработва находищата от парагвайска страна, а компании от групата на Стандард Ойл - от боливийска. През 1932 г. избухва Войната за Чако, най-кръвопролитният военен конфликт в Южна Америка за 20. век. Няма да навлизам в подробности за военните действия, но когато през 1935 г. Боливия моли за примирие, броят на жертвите от двете страни е 100 хиляди. В крайна сметка, петролните залежи в Гран Чако се оказват твърде скромни.
Твърдението, че феъртрейд продуктите в България са нишови, би било силно надценяване на този пазар. Няма да обяснявам, какво е феъртрейд, а какво е точно обратното. В продължение на почти целия 20. век историята на Централна Америка е история на търговията с банани, доминирана от две корпорации - Юнайтед Фрут (по-късно сдобила се с името Чикита) и Стандард Фрут (по-късно обединила се с Доул). Първите бананови плантации са създадени през 70-те години на 19. век от Майнър Кийт за да изхранва евтино работниците, които се трудели по строежа на железницата между столицата Сан Хосе и пристанището Лимон в Коста Рика. Кийт започва да изнася банани, а фирмата му се превръща в мощната Юнайтед Фрут, която местните за по-кратко наричат "Октоподът". Господството й в региона не се простира единствено до собствеността на почти цялата обработваема земеделска земя, но и до инфраструктурата - железници, пристанища, пощи. В Гватемала Юнайтед Фрут осуетява строежите на модерни пътища, които биха конкурирали железницата й. През 50-те президентът Хакобо Арбенс Гусман планира поземлена реформа и приемането на трудов кодекс, които биха накърнили интересите на компанията, но през 1954 г. е свален с военен преврат, дирижиран от ЦРУ - за Юнайтед Фрут не е представлявало проблем да убеди правителството на Айзенхауер, че Гватемала всеки момент ще се хвърли в прегръдките на СССР. Резултатът - гражданската война в страната продължава до 1996 г. Tерминът бананова република е измислен от О. Хенри (онзи с коледния разказ) и е вдъхновен от престоя му в Хондурас, още едно от владенията на Юнайтед Фрут, в който армията на САЩ нахлува 7 пъти само между 1903 и 1925 г.
През ноември 1928 г. работниците в банановите плантации на Юнайтед Фрут в Колумбия започват стачка. Стачка, прекратена на 6. декември, когато колумбийската армия открива огън по стачници и семействата им, събрали се на площада в Сиенага след неделната литургия. Броят на жертвите варира между 47 и 2000 в зависимост от източниците. Обяснението на командващия операцията генерал Кортес Варгас е, че ако стачката не е била прекратена, американски военни кораби са щели да дебаркират в Колумбия. Случката става известна като Банановото клане и е описана от Габриел Гарсия Маркес в романа Сто години самота. Отзвукът от събитията в Сиенага ражда крайно-леви милитаризирани организации, които продължават да сеят насилие в Колумбия.
По същество Монсанто е химическа компания. Исторически, най-големите й бестселъри са пестицидът ДДТ (забранен през 70-те след като се доказва унищожителния му ефект върху околната среда и човешкото здраве), хербицидът Агент Ориндж (тонове от него са разпръснати от въздуха от американсската армия по времме на Виетнамската война и предизвикват ужасяващи увреждания сред цивилното население на страната), изкуствените подсладители захарин и аспартам (които продължават да се използват масово, въпреки че са доказано канцерогенни). През 90-те Монсанто се ориентира към разработването на генно-модифицирани и надлежно патентовани организми, а понастоящем държи 90% от пазара на генно-модифицирана соя и царевица в света. Фермерите, които използват семена на Монсанто, нямат право да засаждат семена, получени от реколтата. Иначе са застрашени от сериозни глоби и изтощителни съдебни битки, а на практика компанията може да си позволи да ги доведе до фалит още преди спорът да стигне до съдебната зала. Любопитна подробност е, че Монсанто преследва и малкото фермери, които не използват генно-модифицирани семена, но чиито насаждения по естествен начин са "заразени" от насажденията на съседите си, които ползват, за нарушаване на патента. И всичко това докато бивши мениджъри и юристи на компанията заемат високи постове в американското правителство и съдебна власт. Впрочем, годишният бюджет на Монсанто за лобизъм е малко над 8 милиона долара.
Постингът няма за цел да поучава и назидава, а описаните случаи са едни от най-тежките примери за корпоративно влияние върху политиката срещу обществения интерес. И да не се сърдиш, като научиш новите цени на газа след няколко седмици.
Противно на легендата, бизнесът, който прави Джон Рокфелер най-богатият човек на света, не е търговията с ябълки, а добивът и преработката на нефт. Компанията Стандард Ойл е основана през 1870 г. и към края на века има около 90% пазарен дял в САЩ. Припомни си сюжета на Ще се лее кръв за да добиеш представа, как се е правел бизнес в онези времена. Та към 1911 г. Върховния съд на САЩ взема радикалното решение, Стандард Ойл да бъде разбита на 34 отделни компании, като от тях се раждат Ексън, Мобил (които по-късно се обединяват), Шеврон, Амоко (по-късно придобита от Бритиш Петролиъм, същите с пробитата сонда в Мексиканския залив).
През 20-те години в района Гран Чако в Южна Америка е открит нефт. Проблемът е, че Гран Чако е спорна територия между Боливия и Парагвай (границата е окончателно фиксирана чак през 2009 г.), които пък са две от най-бедните страни в региона, без кой знае какви природни ресурси, единствените без излаз на океан, а и наскоро са претърпели сериозни териториални загуби. Шел Ойл желае да разработва находищата от парагвайска страна, а компании от групата на Стандард Ойл - от боливийска. През 1932 г. избухва Войната за Чако, най-кръвопролитният военен конфликт в Южна Америка за 20. век. Няма да навлизам в подробности за военните действия, но когато през 1935 г. Боливия моли за примирие, броят на жертвите от двете страни е 100 хиляди. В крайна сметка, петролните залежи в Гран Чако се оказват твърде скромни.Твърдението, че феъртрейд продуктите в България са нишови, би било силно надценяване на този пазар. Няма да обяснявам, какво е феъртрейд, а какво е точно обратното. В продължение на почти целия 20. век историята на Централна Америка е история на търговията с банани, доминирана от две корпорации - Юнайтед Фрут (по-късно сдобила се с името Чикита) и Стандард Фрут (по-късно обединила се с Доул). Първите бананови плантации са създадени през 70-те години на 19. век от Майнър Кийт за да изхранва евтино работниците, които се трудели по строежа на железницата между столицата Сан Хосе и пристанището Лимон в Коста Рика. Кийт започва да изнася банани, а фирмата му се превръща в мощната Юнайтед Фрут, която местните за по-кратко наричат "Октоподът". Господството й в региона не се простира единствено до собствеността на почти цялата обработваема земеделска земя, но и до инфраструктурата - железници, пристанища, пощи. В Гватемала Юнайтед Фрут осуетява строежите на модерни пътища, които биха конкурирали железницата й. През 50-те президентът Хакобо Арбенс Гусман планира поземлена реформа и приемането на трудов кодекс, които биха накърнили интересите на компанията, но през 1954 г. е свален с военен преврат, дирижиран от ЦРУ - за Юнайтед Фрут не е представлявало проблем да убеди правителството на Айзенхауер, че Гватемала всеки момент ще се хвърли в прегръдките на СССР. Резултатът - гражданската война в страната продължава до 1996 г. Tерминът бананова република е измислен от О. Хенри (онзи с коледния разказ) и е вдъхновен от престоя му в Хондурас, още едно от владенията на Юнайтед Фрут, в който армията на САЩ нахлува 7 пъти само между 1903 и 1925 г.
През ноември 1928 г. работниците в банановите плантации на Юнайтед Фрут в Колумбия започват стачка. Стачка, прекратена на 6. декември, когато колумбийската армия открива огън по стачници и семействата им, събрали се на площада в Сиенага след неделната литургия. Броят на жертвите варира между 47 и 2000 в зависимост от източниците. Обяснението на командващия операцията генерал Кортес Варгас е, че ако стачката не е била прекратена, американски военни кораби са щели да дебаркират в Колумбия. Случката става известна като Банановото клане и е описана от Габриел Гарсия Маркес в романа Сто години самота. Отзвукът от събитията в Сиенага ражда крайно-леви милитаризирани организации, които продължават да сеят насилие в Колумбия.
По същество Монсанто е химическа компания. Исторически, най-големите й бестселъри са пестицидът ДДТ (забранен през 70-те след като се доказва унищожителния му ефект върху околната среда и човешкото здраве), хербицидът Агент Ориндж (тонове от него са разпръснати от въздуха от американсската армия по времме на Виетнамската война и предизвикват ужасяващи увреждания сред цивилното население на страната), изкуствените подсладители захарин и аспартам (които продължават да се използват масово, въпреки че са доказано канцерогенни). През 90-те Монсанто се ориентира към разработването на генно-модифицирани и надлежно патентовани организми, а понастоящем държи 90% от пазара на генно-модифицирана соя и царевица в света. Фермерите, които използват семена на Монсанто, нямат право да засаждат семена, получени от реколтата. Иначе са застрашени от сериозни глоби и изтощителни съдебни битки, а на практика компанията може да си позволи да ги доведе до фалит още преди спорът да стигне до съдебната зала. Любопитна подробност е, че Монсанто преследва и малкото фермери, които не използват генно-модифицирани семена, но чиито насаждения по естествен начин са "заразени" от насажденията на съседите си, които ползват, за нарушаване на патента. И всичко това докато бивши мениджъри и юристи на компанията заемат високи постове в американското правителство и съдебна власт. Впрочем, годишният бюджет на Монсанто за лобизъм е малко над 8 милиона долара.
Постингът няма за цел да поучава и назидава, а описаните случаи са едни от най-тежките примери за корпоративно влияние върху политиката срещу обществения интерес. И да не се сърдиш, като научиш новите цени на газа след няколко седмици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар