Преди еврото: Словашка крона

Ниските стандарти се възпитават. Чувствам се като Мърдок. И Мърдок щеше да се чувства като мен, ако подозираше за съществуването ми.

Словашката крона е една от най-кратко живялите валути - в обращение е между 1939 и 1945 г. в т. нар. Първа Словашка република и от 1993 до 2008 г. в независима Словакия. Първата "емисия" от 1993 г. представлява чехословашки крони с налепени по тях словашки държавни марки, по-късно същата година се появява втората и последна истинска емисия словашки крони (тук са във вариантите си от 2000 г., но промяната в дизайна е минимална).

На банкнотата с най-нисък номинал - 20 крони е Прибина (ок. 800 – 861), първият владетел на Нитранското княжество, източник на информация за чийто живот е средновековната хроника Покръстването на баварците и каринтците. През 833 г. е прокуден от Нитра от великоморавския княз Моймир I, като намира убежище при Лудвиг II, владетел на Източното франкско кралство, по чието настояване се покръства. Скоро след това Прибина се скарва с Ратпот и отново търси убежище из Европа, като минава за кратко и през двора на българския хан Маламир. Лудвиг обаче го привиква и му възлага да управлява Блатненското княжество, васална славянска държава около езерото Балатон. Предполага се, че Прибина загива в битка с великоморавския княз Ростислав и е наследен на трона от сина си Коцел. Не особено славна история, но все пак става дума за първия словашки владетел, макар че той надали е виждал точно така нещата.

Двойката на 50-те крони са не кои да е, а самите Св. Св. Кирил (в профил) и Методий (в анфас). Ние тук може да си приказваме за предполагаемия български произход на майката на дойката на учителя по физическо в Магнаурската школа на чичо им Теодорос, но основната мисия на братята, вкл. разработването на глаголицата, е сред западните славяни (след провала на Кирил при арабите и хазарите) във Великоморавия. На път за Рим Константин-Кирил Философ и Методий са приютени и от споменатия по-горе Коцел, а след смъртта на брат си Методий е ръкоположен за архиепископ на Великоморавия и Панония. За свой наследник Методий посочва Горазд, но изборът му не е признат от Великоморавската църква и последният, заедно с Климент, Наум, Сава и Ангеларий бяга към България и т. н., и т. н.

Може би забелязваш диагоналните ивици, които минават през лицата, изобразени върху банкнотите - дизайнерска хватка, която обединява визуално купюрите от една емисия и ги отличава от други валути - на нашите левчета например ще откриеш едни малки разпръснати кръгчета. Хубаво е да се заглеждаш в такива подробности (колко те подценявам тук, не е истина) - някой ден може да впечатлиш фатално някоя мацка/пич/читател с неочакван факт. Лицето на стотачката пък е на Мадоната от изработения от майстор Павел в 1517 г. дървения олтар на ренесансовата църква Св. Якоб в Левоча, малък град в източната част на страната с богата история.

Поради някаква причина словаците са най-често по-точни и симпатични от братята си чехи. Отчасти може би и заради по-разбираемия си за останалите славяни език. Антон Бернолак (1762 - 1813) е словашкият еквивалент на Адамантиос Кораис от драхмите, Дъглас Хайд от ирландските паундове и Братя Грим от германските марки - в края на 18. век той пръв кодифицира словашкия език - неговата версия е наречена бернолаковчина, но в крайна сметка не се приема широко и сегашния книжовен словашки се основава на други правила - за това след съвесем малко.

По-голям успех от Антон в стандартизацията на езика има Людовит Щур (1815 - 1856), поради което той е и почетен върху банкнота с по-голям номинал. Предполагам. Людовит е поет, политик, лингвист и журналист. Докато учи в престижния лютерански Лицей в Посони (т. е. Братислава) става член на Чехо-славянското дружество, защитаващо интересите на славяните а Австрийската империя. Щур обаче настоява на разликата между словаци и чехи и през 40-те години на 19. век създава стандарта, който е в основата на съвременния книжовен словашки език. Междувременно е избран за член на унгарския парламент, а когато през 1948 г. избухва унгарската революция Людовит организира доброволчески отряди, които се включват във военните действия на страната на Хабсбургите - славяните в империята се страхуват от това, че по-голяма автономия за унгарците ще означава ограничаване на техните свободи. Както и става, когато след реформата от 1867 г. се образува дуалистичната монархия Австро-Унгария.

Любопитен факт: в родната къща на Людовит в Ухровец век по-късно се ражда Александър Дубчек - велика историческа личност, политикът, инициатор на Пражката пролет през 1968 г., който обаче не е изобразен на нито една банкнота, било то чешка или словашка. Щура работа.

Словашката националистическа нишка продължава с Андрей Хлинка (1864 - 1938), католически свещеник и от 1913 г. лидер на Словашката народна партия. Хлинка пропагандира първо независимост на Словакия от Кралство Унгария (в рамките на Австро-Унгария), а после и автономия в Чехословакия. В просъщесвтувалата по време на Втората световна Първата Словашка република той е считан за национален герой, със създаването на ЧССР е заклеймен като фашист, а парламентът на независима Словакия го обявява за "баща на нацията" през 2007 г. Такива ми ти превратности...

Прескачаме 2000 за да стигнем до банкнотата с номинал 5000 крони, на която е Милан Щефаник (1880 - 1919). След като завършва астрономия в Карловия университет, през 1904 г. Милан си намира работа в Парижката обсерватория. Работата му включва многобройни пътешествия - до Южна и Северна Америка, Таити, Севрна Африка, Русия, Нова Зеландия и къде ли още не, като същевременно изпълнява и дипломатически задачи. С избухването на Първата световна война Щефаник се записва във френската авиация. През 1915 г. заедно с Едвард Бенеш и Томаш Масарик основават Чехословашкия национален съвет, който ръководи чехословашките легиони, сражаващи се на страната на Антантата във войната, и който в основата на създаването на независима Чехословакия след края й. Щефаник обаче има сериозни разминавания с Бенеш и Масарик относно мястото на Словакия в новата държава, но малко след създаването й загива трагично, след като самолетът му се разбива при кацане в Братислава. Международното летище в града сега носи името му - внимавай с кацанията там.

От 1. януари 2009 г. официално платежно средство в Република Словакия е еврото, като 1 се разменя за 30.13 крони.