Преди еврото: Шведска крона

Тук вече те пързалям - Швеция не само няма никакво намерение да приема еврото, но и наскоро централната банка Риксбанк организира конкурс за чисто нов дизайн на кроните.

Кроната се появява на мястото на риксдалера през 1873 г. в резултат на Скандинавския паричен съюз, който трае до избухването на Първата Световна война, но Швеция, Дания и Норвегия решават да запазят името за националните си валути и след това. Настоящата серия включва банкноти с ликовете на Селма Лагерльоф, Джени Линд (нищо общо с шоколада), Карл Линей, Карл XI и Густав Васа. Новата ще влезе в обращение едва през 2015 г. в чест стогодишнината на футболен клуб Тунджа (Ямбол).

Лицата, мотивите и цветовете са зададени предварително, което оставя сравнително малко пространство за творчество. Получените предложения все пак варират стилово силно от фотоидентични до почти карикатурни. Печели това на Йоран Йостерлунд, чиято визия е модерна, без да е твърде авангардна, може да се каже и че е избран най-безопасният вариант. Информацията за конкурса и процеса по избор на дизайн в сайта на Риксбанк е изумително подробна, на шведски и английски, а качеството на изображенията и описанието са достатъчни да се заемеш с фалшифицирането на новите крони от сега (не, че те съветвам).

Започваме със симпатичната възрастна дама в лилаво върху банкнотата от 20 крони. Астрид Линдгрен (1907 – 2002) е един от най-обичаните автори на детска литература. През 1945 г. печели конкурс на издателството Рабен & Сьогрен с историята за Пипи Дългото чорапче. Следват Емил от Льонеберя, Карлсон, който живее на покрива, Роня, дъщерята на разбойника - броят на нейните книги, продадени по света, е 145 милиона. Човек, ако трябва да ти обяснявам, коя и колко велика е фру Линдгрен, не знам... На реверса е изобразен пейзаж от Смоланд, родната област на Астрид. От Смоланд е и Ингвар Кампрад, основателят на ИКЕА, така се нарича и детският кът в магазините.

Еверт Тооб (1890 – 1976) от 50-те крони е доста по-анонимен международно. Има интересна биография - като млад работи по корабите, после се установява в Аржентина, но всъщност е музикант. Ето тук може да чуеш една от най-известните му песни - мисля, че баба Койка със стийммопа щеше да я хареса. На следващата серия да сложите Ейс ъф Бейс, ало!

Опа, това е не кой да е, а самата Грета Гарбо (1905 - 1990). Грета е първият случай на манекенка-станала-актриса - след като моделства за универсалния магазин ПУБ с Стокхолм, учи в шведското НАТФИЗ, а още първата й изява в Сага за Йоста Берлинг по романа на Селма Лагерльоф привлича вниманието на Метро Голдуин Майер, които осъществяват сензационен трансфер на шведката в Холивуд. След няколко роли в неми филми, Гарбо проговаря в Ана Кристи, като първата й реплика е "Гив ми а виски, чинчер ейл он де сайд анд донт би стинджи, бейби." После явно го научава английския, защото ролите в Романс, Мата Хари, Гранд хотел, Ана Каренина и Ниночка я правят най-скъпо платената актриса и й носят 4 номинации за Оскар. Грета Гарбо е на пето място в списъка с най-великите актриси на Американски филмов институт след Катрин Хепбърн, Бет Дейвис, Одри Хепбърн и сънародницата й Ингрид Бергман. Двуликата жена от 1941 г. обаче не е приет особено добре и Гарбо, едва на 37 години, се отказва от киното. Грета никога не се жени, няма деца, живее сама... що ли се сещам за Лисбет Саландер.

Като казах Ингрид Бергман, се сетих за Ингмар Бергман (1918 – 2007) и ето го и него. Двамата нямат никаква роднинска връзка и се засичат твърде малко в кариерите си. Иронично обаче последната (пета!) съпруга на Ингмар също се казва Ингрид. Бергман (Ингмар) гледа уж усмихнато, но някак отнесено от банкнотата от 200 крони. Той е един от най-великите режисьори на всички времена, а за критика и анализи на филмите му са похабени терабайтове хартия, така че няма да те отегчавам. Виж там в замундата за Фани и Александър, Изворът на девственицата, Усмивки от една лятна нощ, Шепот и викове, Като в огледало, Поляната с дивите ягоди, ама да знаеш, че не са точно като Карибски пирати.

Стига толкова кино, време е за опера. Биргит Нилшон (1918 – 2005), да не се бърка с Бригите Нилсен, е сопрано, нещо като шведската Гена Димитрова. Банкнотата от 500 крони си има даже QR код, но той ще отпадне от финалния дизайн. По-рано тази година шведският министър на културата Лена Аделсон Лильерот предизвика скандал, след като предложи покойната Нилшон да пее на фестивал в Москва, и подаде оставка. Шегувам се, разбира се.

Даг Хамархьолд (1905 – 1961) е на последната банкнота от серията - от 1000 крони. Даг е икономист и дипломат (ето, нито един представител на природните науки, а как само ми се обясняваха някакви ядрено-физични открития), най-малкият от четирите сина на татко си Хялмар, министър-председател на Швеция от 1914 до 1917 г. Хамархьолд заема поста генерален секретар на ООН от 1953 година до смъртта си. А ония времена хич не са били лесни с един куп международни кризи в зората на Студената война. Даг загива в самолетна катастрофа в днешна Замбия на път за мирни преговори при една от войните в Конго. Същата година посмъртно му е присъдена Нобелова награда за мир.

Ох, толкова хубави хора, че отивам да купя една щафета Перелик!