24.5.12

Пробуждане

А най-тъжното е, че хората се чувстват добре не с тези, които ги вдъхновяват и карат да бъдат по-добри, а с тези, които търпят собствената им посредственост. Никой никога няма да познае друг така, както познава себе си, но всеки се паникьосва при мисълта, че друг може да открие мрачните и мръсни местенца в душата му. Слепотата и глупостта крепят човешкото общество, провалът е стандарт, страхът е основна мотивация. Това сме ти и аз. И никога няма да бъдем нещо повече.

6 коментара:

Марио Кроненберг каза...

Aз бих добавил, че хората обичат да четат неща, които не ги карат да мислят...

Комитата каза...

А хората, които вечно са недоволни и само искат още и още и никога не казват добра дума? Те от кои са?

Марио Кроненберг каза...

Комита, ами ти току що описа 99% от БГ...

Анонимен каза...

Истината е, че хората предпочитат посредствеността, тъй като самочувствието им не се чувства заплашено. И когато срещнат някого, повечето се сравняват с него и мигом го намразват, ако е различен от тях и достолепен в излъчването си. Защото мигновенно разбират, какво не им достига и какво не са постигнали ! Това особено се отнася за амбициозните и пробивни хора, които много често намират за нормално да имат самочувствие от материални придобивки, професионални кетапи и престижни приятели. Хвалят се и се изтъкват непрекъснато, за да заглушат посредствената си същност и манталитет, а когато срещнат своят антипод изпадат под влиянието на злобни и завистливи чувства и действия ! Хората вече не се стремят да имат ниво, изтънченост и харизмата на човек с висок морал и ценностна система! Егоизмът , завистта и алчността завзеха нашата балканска душевност!

Анонимен каза...

анонимна
Темата за пробуждането според мен е темата за драстичната разлика между придобиването на различни познания и липсата възпитание, на духовност в обществото. Всички сме много знаещи, но не сме възпитани в доброта, любов и търпимост към ближния заради самия себе си, т.е. не сме духовни. Да се надяваме посредствената самодоволност в обществото ни да отмине, на пробуждането ни чрез духовното осъзнаване на нацията ни. Защото обществото ни е такова, какъвто е всеки от нас. Да се стремим да отстояваме изконните духовни ценности независимо от това какво ни заобикаля.

Анонимен каза...

В България за жалост е точно така. "Не искам да ми е добре,за мен по-важно е да направя на другия да му е зле". Просто на огромна част от хората манталитета и крайно провинциален, но за жалост дори и такива, придошли и живеещи примерно в един що-годе голям град като София, където има някакво движение на мисълта и на хората, дори и те си остават с дребното, малодушно, ниско, тъжно мислене. Наистина е страшно, че в тази страна най-добрите и най-талантливите биват най-мачкани, но поне можем да се погледнем в очите и да го кажем на глас. Защото ако не се опитваме да пробудим дребните хора към нещо повече от това, което са, няма смисъл и от нас. Аз поне вярвам, че надежда има, защото "чудо" ми се е случвало, и знам, че цената му е висока, но си струва всеки мъчителен миг. Затова - НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ.Никога!

Публикуване на коментар