Преди еврото: Чешка крона

Петра е на 20 години, със сламено руса права коса до раменете, с красиви, правилни черти на лицето, малка раничка от разчоплена пъпка над дясното слепоочие, светло сини очи, малка чупка на носа, розови блестящи устни и симпатично разстояние между предните зъби. Работи на рецепцията на Еуро Хостел в Пилзен, говори лош английски, но без дразнещия акцент на другите чехи, като дете е била веднъж на море в България, слуша чешки рок и изненадващо не обича бира. Стига толкова за Петра, защото трябва да ти разказвам за друго чехкинче - кроната.

Името на чешки е коруна и си значи корона. Чешката крона (Kč), заедно със словашката наследяват чехословашката, която пък произлиза от австроунгарската крона, заменена в самата Австрия от шилинга, т. е. шилингът й се пада чичо. Настоящата емисия се появява в края на 1993 г. на мястото на облепените с марки стари чехословашки банкноти, а дизайнът е на художника Олджих Кулханек.

Купюрите с по-нисък номинал - 20 и 50 крони (на които са изобразени съответно крал Пшемисъл Отокар I и Св. Агнеса със Свещеното сърце на Иисус) са извадени от обращение през 2008 и 2011 г., затова директно ще продължим със следващите.

Така началото на ревюто се пада на самия Карл IV (1316 - 1378), император на Свещената Римска империя (това ще рече Германия), крал на Бохемия (като Карел I) и какво ли още не. Роден с името Вацлав, син на Ян Люксембургски и чешката му съпруга Елишка Пшемисловна, при конфирмацията си избира да приеме името на чичо си Шарл IV Хубави, крал на Франция, в чийто двор прекарва няколко години като дете. Карл управлява от Прага и прави много за града - през 1348 г. основава там първия университет в Централна Европа, който носи името му - Карлов. По негово време започва строителството на катедралата Св. Вит, която е завършена някакви си 600 години по-късно. Малко по-бързо са изградени други две забележителности в Прага, кръстени на него - Карлов мост и Карлово намести. Управлението му е известно като Златен век, а самият Карл е определян като Баща на отечеството - титла, която по-късно ще получат още двама от изобразените в тази серия. Възходът на пощадената от чумата Бохемия и умелите му дипломатически действия в немските земи в крайна сметка му донасят и императорската титла, а углавявания от него Райхстаг издава Златната була от 1396 г., регламентираща основните управленските положения и процедури в империята до 1806 г.

Не разбирам как изобразените на банкнотата от 200 крони военни бастиони се връзват с личността на Ян Амос Коменски (1592 – 1670). Коменски е общественик, теолог и педагог - човекът, който на практика поставя основите на съвременната образователна система, чрез работата си в куп европейски страни, като Швеция, Полша, Трансилвания, Англия, Унгария и Холандия, както и с труда си Дидактика Магна. Ян е автор и на първия илюстрован учебник в историята Светът в картини. Заради религиозните си възгледи - Коменски принадлежи към протестанската църква Моравски братя, водеща началото си от Ян Хус - той е преследван по време на католическата Контрареформация. Университетът в Братислава носи името му, а рожденият му ден се празнува като Ден на учителя в Чехия и Словакия, на него са кръстени и редица училища и образователни организации в целия свят.

Тук ще бъда по-кратък - Божена Немцова (1820 - 1862), родена като Барбора Панкел във Виена (на чешки Виена е Видьен) не е фолк-певица, а писателка, един от творците в Чешкото възраждане. Не съм чел нищо нейно и смятам така да си остане, но по-знаещите твърдят, че най-известното й произведение е романа Бабичка.

Ето го и втория Баща на отечеството и същевременно най-важната личност от Чешкото възраждане - движението, чиято цел е да отличи чешкия език, култура и идентичност от масовата германизация на обществения живот - Франтишек Палацки (1798 - 1876), без който нямаше да има ни свичкова, ни свинско с кнедли, ни тъмен Козел, ни дузпата на Паненка, ни Йожин з Бажин. Франтишек е историк, автор на История на чешкия народ в Бохемия и Моравия, който използва събитията около Революцията от 1848 г. за да се впусне в политиката - председател на първия панславистки конгрес в Прага същата година, основател на Чешката национална партия, член на Бохемския парламент и Австрийския сенат. До Палацки е изобразена липа, която е нещо като национално дърво на Чехия и общославянски символ.

Банкнотата от 2000 крони, опаа... няма нищо общо с банкнотата от 2000 български лева от преди деноминацията. Последната обаче явно често е пробутвана от измамници на наивни туристи, защото всички чейнджове и банки в Прага са окичени с предупреждение, че това не са чешки пари. Ето още малко подробности в помощ на бедните американци в Европа: на синкаво-цикламеното левче е изобразен беловлас мъж с мустаци, кръстен тук Никола Фичев, но по-известен като майстор Кольо Фичето, франко-масонски символ и пише на кирилица. Кроните, поне според Волфрам Алфа, са с размер 164 на 74 мм, блатисто зелени на цвят, а върху тях са нарисувани арфа и пухкава дама. Всъщност, изглежда ето точно така:

Пухкавата дама е Еми Дестин, с рождено име Емили Китлова (1878 – 1930) - оперна певица, сопрано (също като шведката Биргит Нилшон), ама от по-класическия тип, при който видимо има откъде да извира гласа, ако ме разбираш правилно. Емили взима сценичния си псевдоним от вокалната си педагожка като дете - Мари Мария фон Дрегер Льове-Дестин, на която обаче не е кръстен дрегера. Освен това е едно от многото селебритита, погребани в гробището на Вишехрад.

Банкнотата от 5000 крони, равняващи се приблизително на 385 лв., е посветена на Томаш Гариг Масарик (1850 – 1937), третия от Бащите. Масарик е политик, философ, хуманист и нещо като прото-феминист. Роден в бедно моравско семейство, Томаш работи като ковач докато учи философия, a докторската му дисертация е на тема самоубийство. Защитник на правата на славяните в Австро-Унгария, по време на Първата Световна война Масарик прави всичко възможно да убеди Великите сили в необходимостта от създаване на независима чехословашка държава, като заедно с Щефаник координира чехословашките легиони. От постигането на независимостта до 2 години преди смъртта му той логично заема поста президент на новооснованата република. Гариг в името му пък идва от фамилията на съпругата му - американката Шарлът Гариг.

И отново обратно към България за финал - богата Фейсбук галерия с исторически банкноти на българския лев. Впечатли ме еволюцията на мотивите от реверса на първата емисия с портрета на Георги Димитров от 50-те - от подчертано аграрни се стига до добре познатите ти димящи комини на развития социализъм. И размазващо красивата типография също, да.