28.8.08

Олимпийска нация

Обичаме да казвеаме, че България е малка страна, но не винаги базираме очакванията си на това твърдение. На последната олимпиада, завършила преди броени дни, българските спортисти спечелиха 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови медала, рагистрирайки най-слабия резултат от игрите в Хелзинки 1952, когато взимаме първия си медал въобще.

В навечерието на Пекин 2008 Интелиджънт Лайф направи интересна съпоставка между населението на олимпийските нации и броят на медалите спечелени на Атина 2004. Победител в така получената класация се оказаха Бахамите, чиито 2 медала се разпределят върху едва 300 хиляди граждани. Следват Австралия, Куба, Естония, Словения, а на девето място, при все че игрите преди 4 години далеч не бяха най-успешните за родния спорт, се намира България. Реших да проверя как се е променило съотношението сега.

За тази цел използвах данни за населението от Уикипедия и официалното класиране по медали.

В Пекин най-много медали спечелиха САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Австралия и Германия. Логично, многомилионното население на тези световни сили ги избутва надолу в класацията, като единствено австралийците запазват челна позиция и при съпоставката. Победител отново са Бахамите, следвани от Ямайка, Исландия и Словения. С изключение на Куба всички останали държави, допълващи местата до двадесето, са с население под 10 милиона, т. е. не може да говорим за суперсили, а за страни оптимизирали елитния си спорт. С едва трите си медала и едномилиардно население Индия пък се е закотвила на дъното, с забележката, че в класацията са включени единствено нации, успяли въобще да спечелят медал.

България, уви, се е сринала до тридесето място, което горе-долу отговаря и на позицията ни в генералното класиране.

Докато Меридиан Мач идентифицира туристите в олимпийсия ни отбор, Капитал се запита за какво са похарчени 40 милиона лева, дадени за подготовка от държавата, и какво сме получили срещу тях. Моето мнение (в кюпа от анализи, който ни засипва) е, че държавата отдавна е абдикирала от ролята си в развитието на спорта, а кризата беше отдавна предизвестена. Ако не би прозвучало неуважително към труда на Румяна Нейкова, бих предпочел да не спечелим нито едно злато, за да няма кого да награждават и с кого да се снимат лицемерните ни политици. Условия за масов, ученически и студентски спорт липсват, базите са в трагично състояние, няма облекчения и мотивация за бизнеса да подпомага и инвестира в сферата, елитните ни състезатели не са подкрепени с държавна политика, специалистите и технологиите, необходими за постигане на върхови резултати. Всъщност, точно както го казва Томислав Русев.

П. С. Пълното класиране може да изтеглиш от тук.

8 коментара:

Анонимен каза...

Toя Томислав е ебаси мрънкофона! 20 минути само мрънкане. Може и да има право, но тва не пречи да депресира яко.

Пламен каза...

Т'ва е целта. Има стил на жалеене, трябва да признаеш.

Bruce Wayne каза...

тая Весела Лечева и тя е затънала в далавери до козирката. Мъжа й не го застреляха без причина

Анонимен каза...

Аз лично никога не съм се интересувал от спорт и не съм считал това че "не умея да общувам с топката" както го казва Томиславчо за някакъв сериозен недостатък, който да е повод за подобни изляяния. Всичко в БГ е махленско, ерго и спорта ни е такъв. По ми е жал за кретените, които систематично ходят на мачове с надеждата да видя футбол а свършват трошейки седалки, витрини и полицаи.
Иначе гледах откриването на Олимпиадата основно заради калиграфията :)

soregashi каза...

Ми аз съм на 17, но всичките ми желания да тренирам тенис по някакъв начин се стопяваха след като на въпроса "Възможно ли е" получавах отговор "В частни клубове". С плуването съшото, имах голям мерак, но след като установих, че ще ми излиза по средно 100-тина лева на месец и по поне 2 часа на ден САМО в пътуване, реших, че се губи смисъла. Не обвинявам само държавата, но все пак тя си остава основния виновник.

talkingDoll каза...

едната статия е най-смешното нещо, което съм чела от седмици, честно ;)

а базите са наистина в трагично състояние.
много хубави неща прочетох обаче за "червено знаме", където (преди време имаше такъв слух) след олимпиадата щеше да работи Данчо Йовчев. не знам дали са истина и се каня да проверя след сесията, обаче малко ме съмнява..

как ги харчат тия милиони не знам.. но някои спортове по мое мнение получават повече от други.. и то не заради специфични изисквания на самия спорт..

Пламен каза...

Леката атлетика и вдигането на тежести са сред най-субсидираните, а непосредствено преди олимпиадата всички в тези спортове, които можеха да вземат медали изгоряха за допинг. Това и случаят с Пламен Константинов, например, говорят за нуждата на по-добра (анти)допинг лаборатория с по-строг контрол в процес на подготовката.

Следващото е говорене на изуст, но не виждам как да не е вярно: ако, да речем, си 16-годишно едричко момиче от Ямбол и много те кефи хвърлянето на копие, познай дали, къде и как ще можеш някога да тренираш...

Анонимен каза...

Тая олимпиада с 5-те си медала ми напомня Вечната българска футболна грамаданска кошница:

"Българя е работила къртовски за да иде на футболно първенство. Трябва да се спечели поне един от три мача, за да се стигне следващия кръг.
Първи мач. "Сега нашите момчета са със свежи сили, сега навлизат в борбата, има страхотни нови надежди" и т.н. Бият ни.
Втори мач. "Сега нашите момчета отнесоха една загуба, опариха се, но са си взели поука и могат само да играят за победа." Бият ни.
Трети мач. " Е сега този мач решава всичко, нашите момчета няма какво да губят, сега те ще дадат всичко от себе си." И пак ни бият и отпадаме. Мчи как иначе ?!

Публикуване на коментар