Олимпийска нация

Обичаме да казвеаме, че България е малка страна, но не винаги базираме очакванията си на това твърдение. На последната олимпиада, завършила преди броени дни, българските спортисти спечелиха 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови медала, рагистрирайки най-слабия резултат от игрите в Хелзинки 1952, когато взимаме първия си медал въобще.

В навечерието на Пекин 2008 Интелиджънт Лайф направи интересна съпоставка между населението на олимпийските нации и броят на медалите спечелени на Атина 2004. Победител в така получената класация се оказаха Бахамите, чиито 2 медала се разпределят върху едва 300 хиляди граждани. Следват Австралия, Куба, Естония, Словения, а на девето място, при все че игрите преди 4 години далеч не бяха най-успешните за родния спорт, се намира България. Реших да проверя как се е променило съотношението сега.

За тази цел използвах данни за населението от Уикипедия и официалното класиране по медали.

В Пекин най-много медали спечелиха САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Австралия и Германия. Логично, многомилионното население на тези световни сили ги избутва надолу в класацията, като единствено австралийците запазват челна позиция и при съпоставката. Победител отново са Бахамите, следвани от Ямайка, Исландия и Словения. С изключение на Куба всички останали държави, допълващи местата до двадесето, са с население под 10 милиона, т. е. не може да говорим за суперсили, а за страни оптимизирали елитния си спорт. С едва трите си медала и едномилиардно население Индия пък се е закотвила на дъното, с забележката, че в класацията са включени единствено нации, успяли въобще да спечелят медал.

България, уви, се е сринала до тридесето място, което горе-долу отговаря и на позицията ни в генералното класиране.

Докато Меридиан Мач идентифицира туристите в олимпийсия ни отбор, Капитал се запита за какво са похарчени 40 милиона лева, дадени за подготовка от държавата, и какво сме получили срещу тях. Моето мнение (в кюпа от анализи, който ни засипва) е, че държавата отдавна е абдикирала от ролята си в развитието на спорта, а кризата беше отдавна предизвестена. Ако не би прозвучало неуважително към труда на Румяна Нейкова, бих предпочел да не спечелим нито едно злато, за да няма кого да награждават и с кого да се снимат лицемерните ни политици. Условия за масов, ученически и студентски спорт липсват, базите са в трагично състояние, няма облекчения и мотивация за бизнеса да подпомага и инвестира в сферата, елитните ни състезатели не са подкрепени с държавна политика, специалистите и технологиите, необходими за постигане на върхови резултати. Всъщност, точно както го казва Томислав Русев.

П. С. Пълното класиране може да изтеглиш от тук.