Преди еврото: Хърватска куна

Бърз полет над хърватската история от българска гледна точка: крал Томислав нанася единственото поражение на българската армия по времето на цар Симеон I, клиповете на Лепа Брена от Дубровник, войната за независимост в началото на 90-те, засенчена от по-кръвопролитния конфликт в Босна след това, Тони Кукоч, Давор Шукер и Яница Костелич.

Куна на хърватски ще рече златка, ама не руса или черна, а такава, чиято кожа била най-търгуваната местна стока през Средновековието. Първите пари, наречени така, се появяват по време на усташката държава през Втората Световна, актуалните са от 1993 г., когато заменят преходния хърватски динар. Югославската икономика винаги е била по-отворена към запада от останалите в соцлагера, което през 80-те се превежда като масовизация на гастарбайтерството, най-вече във ФРГ, и нещо като хиперинфлация, направила дойчмарката де факто втора официална валута във федерацията. Затова и хърватите без свян копират едно към едно дизайна за банкнотите на куната. Другата национална политика на Хърватска след независимостта е "нищо общо със Сър__я", което пък донякъде ще обясни подбора на портретите.

Хензелко и Гретелич от 5-те куни са всъщност Фран Кръсто Франкопан (1643 – 1671) и зет му Петар Зрински (1621 – 1671), хърватски благородници, че и писатели. Двамата участват активно в Австро-турската война от 1663-1664, но Вашварския мир, подписан от Хабсбургите, връща много от освободените земи на османците. Недоволството сред унгарци и хървати води до бунт срещу короната, оглавен от Фран и Петар, но той се проваля и двамата са обезглавени във Виена.

Юрай Добрила (1812 – 1882) е епископ и защитник на правата на хървати и словенци в Австро-Унгария, най-вече от италианската асимилация по адриатическото крайбрежие, освен това и близък приятел и съмишленик на Йосип Щросмайер, който е по-познат в България заради спонсорството за издаването на Български народни песни на братя Миладинови.

Йосип Йелачич (1801 - 1859) е хърватски бан и, както се вижда ясно от портрета, генерал и военачалник. Йелачич използва Унгарската революция от 1848 г. за да потърси независимост за Хърватска от кралство Унгария в рамките на Австро-Унгария и предвожда хърватските отряди на страната на императора в конфликта. След като революцията е смазана, дуалистичната монархия се разпада, а Транслейтания е разделена на Унгария, Трансилвания, Хърватско-Словения и Войводина, като администрацията е предимно немска, а управлението - централно от Виена, т. е. независимост нанайси.

На 50-те куни, съвсем досущ 50-те германски марки, има мъж с барокова перука. Това е Иван Гундулич (1589 - 1638), известен и като Джанфранческо Гондола, което определено пó му ходи на перуката (дали пък Тозиневероятен Бобимихайлов не трябва да се прекръсти Буболино Микелончини?) Иван-Джанфранческо е поет и управник в Дубровник-Рагуза. Един от синовете му се казва Шишмундо, накратко Шишко, веселба голяма.

Иван Мажуранич (1814 - 1890) е третият бан (след Зрински и Йелачич) и незнамсикой поет в серията. Мажуранич съставя първия Немско-хърватски речник, който заедно с речника на Бохуслав Шулек (който, парадоксално, е словак) е в основата на хърватския език и от които хърватите черпят с шепи ретро неологизми, когато единният сърбо-хърватски стана демоде преди 20-ина години.

На аверса също така тематично е изобразена Башчанската плоча - датирана към 1100 г., тя е един от най-старите запазени и значими текстове на хърватска глаголица - хърватите използват азбуката чак до средата на 17. век.

Степан Радич (1871 – 1928) е хърватският Александър Стамболийски. Радич е основател на Хърватската селска партия, но е известен най-вече с антисръбската си политика. Степан се противопоставя на идеята за Кралство на сърби, хървати и словенци под короната на Караджорджевич след Първата Световна, а политиката му води до два некратки периода в затвора след това. Партията му обаче набира скорост и през 1925 г. той дори е назначен за министър на образованието. На 20. юни 1928 г. черногорският депутат от Народната радикална партия Пуниша Рачич изнася провокативна реч в Скупщината, а на освиркванията отговаря като изважда пистолет и започва да стреля по хърватите. Резултатът - Павле Радич, Джуро Басаричек и Степан Радич са мъртви, Иван Пернар и Иван Гранджа се разминават с рани. Атенататът в парламента води до радикализация на хърватския национализъм, раждането на усташите, които няколко години по-късно заедно с ВМРО светяват маслото на самия крал Александър I в Марсилия.

Няма как да минем без поне една средновековна личност, а героят от 500-те куни е, познай, поет! Марко Марулич от Сплит (1450 – 1524) минава за "баща на хърватския ренесанс" и "баща на хърватската литература", кои са майките не става ясно. Впрочем, няма как да не отбележа, че за разлика от така усърдно копираната марка, хърватите не успяват да сложат поне един женски портрет на банкнотите. Жалко.

Анте Старчевич (1823 – 1896), мисля никой няма да се изненада, е политик и писател, той пък "баща на татковината". Честно казано, омръзна ми да пиша по темата - виж линка за подробности, ако чак толкова си зациклил.

Гърбовете на банкнотите са доста по-разнообразни - старият град на Вараждин, римският амфитеатър в Пула, бароковият дворец Елц, керамична фигура на гълъб от халколитната Вучедолска култура (от този период е и Варненския некропол, например), старият град на Дубровник (без Лепа Брена), ротондата Св. Вит в Риека, Загребската катедрала и Дворецът на Диоклециан в Сплит отразяват много по-добре културното и историческо богатство на страната. Като добавим Плитвишките езера, някоя и друга вратовръзка и дизайн около чудния (и уви вече малко преекспониран) хърватски герб и се получава перфектен сбор от символи за емисия банкноти без патриотарски портрети.

Хърватска ще стане член на Европейския съюз след точно една година - на 1. юли 2013 г. А ако гърците не му видят сметката междувременно, еврото ще последва след няколко лета.

Разни 98

Това сигурно си го видял, но няма как да го пропусна - динамика на политическата карта на Европа (или тук) през последните 10 века, в т. ч. военновременни граници, събрана в няколко минутен клип. Източникът е не чак толкова новия атлас Сентения (които пък хич не са харесали вайръл ефекта от клипчетата).

Странно как не съм зачеквал темата за кокардите на военновъздушните сили по света досега. В Уикипедия има богата колекция с означенията на самолетите от различни страни - от традиционни кръгчета от завъртян национален флаг до доста екзотични графични решения. Пробвай се да познаеш 12-те отгоре (без да гледаш).

Боржоми има най-дълбокия сайт на света. Колко дълбок? Ами пробвай се.

Връзката между дизайн и война в документален филм на Би Би Си. Струва си да му отделиш час. Ще станеш по-начетен, гаранция.

По-добре късно, отколкото никога (важи и за самия проект, и за закъснялото ми откриване) - Голямата екскурзия, доброзорното изселване на българските турци, следствие и част от срамния Възродителен процес, през спомените на участниците.

Пимки (марка дрехи, няма ги тук, освен от ръцете, ама не е голяма загуба, кактоидае) са инсталирали улични камери в 3 европейски града - "фешън столиците" Милано, Париж и Антверпен, които записват дрехите на минувачите и усредняват до цвета, който тренди. Евала.

Имаш за темплейт рисунка на голо разкрачено момиче и пълна творческа свобода. Резултатът... еха.

И един леко подобен на горния проект - проститутките на Будапеща, плюс индикация на квартал за по-лесна ориентация.

И аз не знам защо, но брутализма си ми харесва и това е.

Подозирам, че Уилям Е. Джоунс чете блога ми редовно - изложба с банкноти от цял свят, подредени по цветове. 'Драсти, Бил!

И още едни фенове, тоя път бразилски рекламисти (има ли я тая дума още?), които омаскаряват долара, еврото и йената за да покажат истинската стойност на парите. Одобрявам.

А Родриго Торес внимателно изрязва банкноти и прави шарени колажи. Изглежда ми като забавление за милионери.

Редовните красива ръчна типография, за витрини, красива дигитална типография, по поръчка, шрифтове за 10 кинта парчето и няколко аванти, разни любопитни неща за малките и големите букви, как да комбинираш шрифтове в нета и как да направиш шрифт за табелки.

Очевидно никога няма да се уморя да пускам колекции руски/съветски реклами от началото на миналия век.

Тайният живот на пощенските марки - забавни драсканици, съвсем като скъпите картини тук.

Един проект, за който разбрах от софийския дизайн уийк - снимки на една и съща алея в пловдивската Централната градина в последните 3 години.

Големи галерии с две от най-специфичните красоти на Япония и Америка - шарените капаци на канализационните шахти и красиви винтидж крайпътни надписи и табели от Калифорния.

Ето, че имало забавен начин да се покаже, колко мазнини и калории има в различни храни.

Смисълът на живота - пълен списък със сватбите (и разводите) в Дързост и красота. И-зу-ми-тел-но.

Логата едно време и логата сега.

Порното на дядо ти. Звучи интересно и е интересно. Верно.

Три несвързани линка за Ню Йорк: Историята на града в 870 хиляди архивни снимки. И количеството не е единственото, което впечатлява. Изненадващо забавен фотоблог на нюйоркски таксиджия, който просто снима сценките, които вижда по улиците. 18 предложения за редизайн на картата за метро.

Не е задължително да си точно Банкси - просто измисляш нещо като Суомпи, блатното магаре, и го рисуваш навсякъде.

Всякакви инструменти за визуализации, кажи чао на екселските графички.

И ето какво се получава - как германците обичат да комбинират съставките в мюслито си.

Искаме ли да знаем, откъде идват нещата?

Как да "продадеш" статията за невзрачен предмет, разпространен преди 2 века - наричаш го предшественик на Инстаграм и готово.

Ако някога си се чудел, как изглеждат студиата на разни американски (предимно) художници, това е твоят сайт.

Знам какво ти е, братле!

Добре де, някой да ми обясни, защо Кока-Кола не използва кирилското си лого в България?

100 години Парамаунт - 100 култови филма, редуцирани до икони. Плакатът е в ограничена серия само за служители на студиото, но става за бърза игра на познай филма.

Как се прави лого фор дъмис.

И пример за това, как не се прави ребрандинг - хитрата лого система за Ческе телевизе на Щепан Маловец, на която се спрях тук преди време, ще бъде пенсионирана за сметка на ново, генерично и нищо незначещо лого. Жалко.

Земята в Антропоцена, ако си зелен, ще го оцениш.

Живопис, фор риъл.

Редизайн на датски вестник. Не е нещо невиждано, но е хубаво да си припомняме, как изглеждат такива неща там.

Много силни работи в сферата на брандинга от Хелмс Уъркшоп, просто споменавам.

Отбелязваме и един добър илюстратор - Антон Мараст.

Колко души има в космоса в момента?

Картата на Лондонското метро като вдъхновение, поне за няколко университетски проекта.

Архив: септември и октомври 2008

Не знам какво, но не му харесвам нещо на този период - като че ли не съм аз. Рим се оказа туристически, но неприветлив, вкусен, но объркан. Писал съм и един куп политически и културни постинга без стойност, както преди 4 години, така и сега, май само текстът за синестезията си струва.

Лисабон, моменти

Лисабон е не особено популярна дестинация в България - от една страна до там няма директни полети (камо ли лоу-кост - то не остана някой, който не е ходил до Прага, Виена, Барселона или Рим), от друга Португалия така или иначе не полага никакви усилия да се рекламира като туристическа цел по нашите ширини.

Малко географска ориентация - Лисабон е разположен на няколко хълма от северната страна на устието на река Тежу, вливаща се в Атлантическия океан. Има и няколко предградия от южната страна, до които се стига с ферибот или по двата моста - копието на Голдън Гейт 25-и април и 17-километровия (което го прави най-дългия в Европа) Вашку да Гама. Кацането на пътническите самолети е най-красивото, на което съм бил свидетел - самолетът прелита над града, прави завой над океана, след което отново прелита над Лисабон, преди най-накрая да се приземи.

Историческият център се състои от няколко квартала - в средата и ниското е разграфеният Байша (самото му име означава нисък), от едната му страна е хълмът с Чиадо и Байро Алто, където са по-популярните барове, от другата - хълмът с Алфама, по чийто тесни криволичещи улички и скрити между къщите стълбища неизбежно и с удоволствие ще се изгубиш, и замъка Сао Жорже. Усещането за града може да се опише най-ясно с думата вехт, с всичките й положителни и отрицателни конотации.

Байро Алто си е бая стръмен - някои входни врати са високи около метър и петдесет, а гаражните приличат на гилотини заради наклона - затова в края на 19. век са конструирани 3 вертикални трамвая, наричани от местните асансьори, и един съвсем истински уличен асансьор - Санта Жуста. Возенето с него те кара да се почувстваш, макар и за малко, като герой от роман на Жул Верн. Другите асансьори пък може да замениш с пътуване по линия 28 - мотрисите й са (или поне изглеждат като да са) връстници на историческите линии, а често може да видиш как на външното стъпало на задната врата се возят хлапета на аванта.

Алфама е домът на фадото. Да, фадо изглежда като и е туристически капан, но е туристически капан, в който нито за миг няма да съжаляваш, че си попаднал. Красиво е и, дори да не разбираш думите, чувстваш. Внушителната средновековна катедрала в квартала се казва просто Се. Сао Жорже пък, подобно на други подобни исторически паметници, е построен през 30-те години на 20. век върху руините и следвайки вида на арабската крепост, разрушена от голямото земетресение през 1755 г.

Миг преди децата да се разделят по интереси - докато момчетата се дивяха на меча на кръстоносеца, момичетата прегледаха съдържанието на шапката му с парички.

Гледките. Панорамата към останалия град от някой хълм. Тази е от Сао Жорже - отдясно се виждат асансьорът Санта Жуста и църквата Кармо, разрушена от земетресението от 1755 г., вляво са мостът 25-и април и паметникът Крищо-Рей в Алмада, вдъхновен от статуята на Христос Спасителя в Рио.

Лисабон може да е пуст и меланхоличен или шумен и оживен - може да е всякакъв, какъвто го искаш. Освен забързан, може би.

Има два елемента, които ще срещнеш навсякъде в стария Лисабон - красивите декоративни плочки, с които са облицовани много от сградите там (не традиционните ръчно рисувани азулежус, които се използват предимно в интериори), от които всяка е с уникален мотив, и паважът от бели и черни камъни, подредени така че да образуват различни фигури, излъскан дотолкова от пешеходците, че привечер изглежда така, все едно е валяло. Чарът на града обаче се изпарява, когато излезеш от историческия център.

Каракоиш. За португалската кухня всъщност не може да се каже кой знае какво. Освен че май това е единственото място в Европа, където може да опиташ истински, естествено узрели банани - от остров Мадейра.

Белем (на португалски се произнася Белей) е квартал, отдалечен на няколко километра от центъра в посока океана и представлява нещо като прото-увеселителен парк, посветен на Великите географски открития. Манастирът Жеронимуш е построен от крал Мануел I в началото на 16. век, за да отбележи успешната експедиция на Вашку да Гама до Индия. Жеронимуш е сградата с най-внушителен и имперски вид в Лисабон. Полицаите на снимката са там заради посещението на испанския престолонаследник в Португалия. А с наш Бойко се разминахме за няколко дни.

От същата епоха е и Кулата Белем - въпреки че изглежда като средновековно украшение, за времето си е била истинско модерно отбранително съоръжение. Една любопитна история, свързана с кулата - през 1515 г. вицекралят на Индия Афонсу де Албукерки изпраща на Мануел I носорог. Мануел решава да го подари на папа Лъв X, така както е направил няколко години преди това със слона Хано. Уви, корабът потъва край бреговете на Лигурия и носорогът, пропътувал целия Индийски и Атлантически океан, се удавя. Изваден е от морето, препариран и все пак доставен в Рим. Албрехт Дюрер прави известната си гравюра без да е виждал истинското животно, по описания на очевидци, което обяснява оборудването му със странни брони. Водоливниците на кулата в Белем пък са във формата на носорожки глави.

Паметникът на Откривателите е последната добавка - от 60-те години - към комплекса. Честно казано, впечатлява единствено с размер.

Кино Сао Жорже. Вече не ги правят такива.

Лисабон може да те кара да се чувстваш щастлив, да ти досади, аз лично бях просто спокоен, като у дома си (а знаеш как мразя да не знам местния език), така че дребните нередности да изглеждат в реда на нещата, да изпитвам радост от малките неща - миризмата на бриза от някое мирадоуру, пастеиш ди ната, хлапетата по уличките на Алфама, сервитьора "Мануел", безкрайното катерене по стълби, литровата Супер Бок, дори абсурдната вехта кожена тапицерия в хотела.

Децата

Ния още смуче пръста си, въпреки че е вече на 4. Прави го, когато майка й не е в стаята. Обича да гледа телевизия и да играе на компютърни игри. Не обича сирене и да се къпе в морето. Говори високо, като повечето деца, но по-високо. Ще продължи да говори така и като порасне, все едно всяка реплика я вълнува силно. Ния има полиомиелит, но още никой не го е диагностицирал. През следващите няколко години времето, парите и нервите на родителите й ще отидат за лечението му. Ния ще побелее рано - някъде около 16 няма да има един тъмен косъм на главата си. Но ще стане лекар, великолепен педиатър. Ще пие много. Ще се омъжи за колега, ще живеят в миниатюрен апартамент в Дружба и ще пътуват много.

_

Александър е висок, къдрав, на 8 години. Тих е, умен, срамежлив, мисли дълго върху всичко, среден ученик. Обича котки и винаги ще има котка в дома си. Ще завърши нещо с хидравлична техника и, разбира се, няма да си намери работа по специалността. Ще пробва няколко неща, накрая ще стане полицай. Ще се ожени за жена, която не обича и която не го обича, ще има син, който ще прилича ужасно много на баща си. Жена му ще му изневерява, може би не толкова често, колкото Алекс подозира. На 40-ия си рожден ден ще се самоубие - в патрулката, спряна в някакво поле край Бусманци, седнал на мястото до шофьора, със служебния пистолет от брадичката право нагоре. Няма да умре веднага - ще седи сляп и обречен, с глава на таблото десетина часа преди да го намерят сутринта.

_

Владислав е малкият брат на Александър, но никак не прилича на него. Див и палав, русоляв, ще остане една глава по-нисък от батко си. Влади ще бъде популярен в училище, любимец и на учителите, и на момичетата. Ще се запали по моторите и на 18 ще падне лошо, след което ще куца леко с единия крак до края на живота си. Ще замине за Франция уж да учи, но ще обиколи Европа и ще бачка какво ли не - барман, бензинджия, гримьор... Ще се върне в България заради момиче, което познава още от училище, ще има 4 деца, ще отгледа на практика и племенника си. Ще надебелее много заради проблема с крака. Малко след като се пенсионира ще убие човек - ще цапне с бастуна крадец, влязъл в къщата му, онзи ще падне назад и ще си разбие главата. Няма да го осъдят, но делото ще се влачи 3 години и той, както казват, ще се поболее и умре малко след това.

_

Ванеса е най-прекрасното розово момиченце на 4 години. Има може би не най-голямата колекция барбита, но най-добре пазената и внимателно облечена. Когато е на 7 родителите й ще се разделят, майка й ще се пропие, ще загуби работата си и ще се върне с малката при роднините си в Добрич. На 11 Вани ще бъде изнасилена от втория си братовчед, но никой няма да разбере. Останалото няма значение.

_

Димитър блъска колички на земята, истински хубави мачбокси, с олющена боя и увиснали врати. Бръмчи силно, говори малко като за 6-годишен - абсолютния минимум, колкото родителите му да не го водят по доктори. В училище първо ще бият Митко много, после той ще се научи да бие другите. Ще учи финанси в Мюнхен и ще остане да живее в Германия. На 25 ще открият тумор в главата му. Той никога няма да каже на майка си и баща си, те никога няма да му кажат, че са разбрали. Ще се излекува. Димитър ще си пусне катинарче, ще сложи очила с ей такива лупи, ще си намери работа в голяма международна консултантска компания, ще се ожени за украинка и ще има две деца - Максимилиан и Ото. Ще умре щастлив в крайградската си вила на 79, съвсем като германец.

_

Николай е на 5 години. Родителите му са сравнително заможни - имат верига супермаркети и са дистрибутор на немски плодови сокове за България, дядо му по бащина линия е бивш висш функционер на БКП, а семейството живее в голяма къща в Бояна. На Ники не му личи - не е облечен със скъпи дрешки, ходи на нормална общинска детска градина. Ники ще учи в Американския, после ще завърши право в Колумбийския университет в Ню Йорк и на 22 ще е пътувал, ебал и шмъркал повече, отколкото ти ще за целия си живот. Ще се върне обаче в България да наглежда семейния бизнес, ще си направи и доста успешен собствен сайт за микрокредитиране. Няколко години след това майка му ще умре от рак. Ники никога няма да се ожени или да има деца. Малко преди да стане на 50 ще изхвърчи с колата си от виадукта Бебреш на магистрала Хемус и ще се взриви зрелищно в гората долу.

_

Галя профучава с лилавата си бебешка количка на жълти пеперуди - тя е на 3, с руса опашка, малка бенка на лявата буза и искрящи сини очи. Ще порасне висока, ще тренира баскетбол, хокей на трева, накрая ще играе професионално волейбол. Галя харесва жени и в спорта ще й бъде идеално. Не и след това. На 24 ще получи контузия и ще се пробва като учителка като физическо, като танцьорка в нощни клубове, ще се снима, макар да не е много красива. Ще си хване за спонсор руски, не, казахски бизнесмен - чудесен човек, който няма да иска секс твърде често, ще й подарява скъпи бижута и дрехи, ще я пребива един път в месеца, само когато се напие.

_

Шенер е на само 4 години. Всичките е прекарал в домове за деца без родители. Мургавичък е, но не е е циганче или турче, въпреки името, което са му дали административно. През следващите 5 години ще има 5 семейства от чужбина, които желаят да го осиновят, но нито едно няма да успее. Шенер се напикава и не говори, има и заболяване на белите дробове, заради което гласът му после ще хрипти. Ще остане в последния дом 1 година повече от разрешеното, ще се научи да кара земеделски машини и ще заживее на село. Шенер не може да плаче със сълзи, но като възрастен ще има от онези многобройни и дълбоки бръчки отстрани на очите, за които твърдят, че са от много усмивки.

_

Калина е бебе на 2 с бледо розова кожа и гъсти вежди. Баща й е англичанин, майка й - българка. Калина тича бързо, с главата напред и е готова първа да удари всеки, който и вземе играчката. Майка й ще я записва по всякакви конкурси - за красота, пеене, танци. Единственият талант на Калина обаче е писането. Банално. Ще си направи много татуировки - от фантастично красиви до почти затворнически. Като поостарее и надебелее ще започне да ходи с плътни дрехи, покриващи почти цялото тяло и ще изглежда малко нелепо. Ще тръгне като журналист в сайт за финансови новини, а после, след като спи с главния редактор, ще започне да пише за издание за вино. Ще специализира и ще стане един от най-уважаваните дегустатори в България.

_

Върху брадичката на 6-годишния Виктор му има едро петно съсирена кръв. В устата му липсват и четирите предни зъба - млечните са паднали току що, а постоянните едва белеят отдолу - и фъфли смешно. Бузите му са от онези, които изглеждат направени само за щипане (а и сигурно се ползват предимно за това). Вики стиска червена количка - от онези с дистанционно управление, което обаче не работи от години. На 16 най-добрият му приятел в училище ще умре от свръхдоза. Виктор пък ще стане готвач - първо ще бачка по капанчета на морето, после ще замине за Испания. В България малко случайно ще си намери работа в телевизията - ще подготвя рецептите на някакъв готвач-звезда, който обаче не разбира много. Ще се съди за родителски права с бившата си жена, която е останала със сина им в Испания, но ще се откаже рано и ще вижда малкия през 3-4 години.

Преди еврото: Полски злоти

След броени дни хиляди футболни фенове ще залеят Полша и Украйна в опит да изпият всичката местна бира и да шляпнат по дупето поне една местна хубавица. И докато за тези две неща обичайното им евро може да свърши работа, за по-дребни удоволствия ще им се наложи да се запознаят със злотите и/или хривните.

В последните няколко години Полша изненадващо се оказа една от най-стабилните европейски икономики - нищо чудно с тълпите запалянковци в страната да опитат да се промъкнат гладни английски медицински сестри и ирландски водопроводчици. Нещо, което не може да се каже за краха на плановата икономика и последвалата шокова терапия от 80-те и началото на 90-те, довели до хиперинфлация и емисия злоти, състояща се от 17 (седемнадесет) различни купюра със стойност между 10 и 2 милиона злоти. През 1995 г. централната банка драска 4 нули и пуска нова серия от едва 5 банкноти, посветена на средновековните полски крале, от което този постинг губи неимоверно - старата събира на едно място прелюбопитни личности като професионалните революционери Йозеф Бем, Ярослав Домбровски и Тадеуш Косцюшко, носителите на Нобелова награда за литература Хенрик Сенкевич и Владислав Реймонт, Фредерик Шопен и гениалните учени Мария Складовска-Кюри и Николай Коперник.

Историята на злотите всъщност започва в далечната 1496 година, когато сеймът постановява създаването на национална валута. Името ще рече златни, като тогава една злота (на полски името си е злоти и в единствено число) се състои от 30 гроша. Изборът на средновековни крале за лица на актуалните банкноти пък води до там, че само един от тях - Зигмунт I Стари си е имал вземане-даване със злотите, докато предшествениците му са си играли с вносни дукати и денарии. Както и да е, усещаш, че не одобрявам подхода...

Мешко I (между 922 и 945 - 992) е полският Аспарух и Борис I - с помощта на дипломация и военни походи князът на поляните обединява полските племена и де факто създава държавата, която в края на царуването му освен наследствената Великополша вече включва Куявия, Померания, Силезия, Мазовия и Малополша - представи си съвременна Полша без горното дясно ъгълче, населявано тогава от прусите (балтийско племе, нищо общо с немците, които на практика го избиват, докато уж го покръстват). През 865 г. Мешко взима за булка чешката принцеса Добрава, а на следващата приема християнството.

Болеслав I Храбри, още Велики (967 – 1025) е син на Мешко и Добрава. Болек с юнашкия мустак присъединява Словакия, Моравия, Рутения и Лужица към Полша, освен това превзема Киев, за кратко е княз на Бохемия и праща отряд конници на племенника си Кнут I Велики, който завладява Англия. Добрите отношения с немския император Ото III обаче са в основата на двете му най-големи постижения - независима полска църква и титлата крал, която получава няколко месеца преди смъртта си.

Прескачаме Мешко II Лямберт, Болеслав Забравени, Казимеж I Обновител, Болеслав II Смели, Владислав I Херман, Збигнев, Болеслав III Кривоуст, Владислав II Изгнаник, Болеслав IV Къдрави, Мешко III Стари, Казимеж II Справедливи, Лешек I Бели, Владислав III Тънкокраки, Мешко IV Кривокраки, Хенрик I Брадати, Конрад I Мазовецки, Хенрик II Набожни, Болеслав V Рогати, Болеслав VI Срамежливи, Лешек II Черни, Болеслав VII Мазовецки, Хенрик III Честни и Владислав IV Локетек (без да коментираме прякорите им) и стигаме до Казимеж III Велики (1310 – 1370), който е и последния владетел от династията на Пястите. Казимеж заварва страната в окаяно състояние, реформира армията и правната система и почти удвоява територията, завладявайки Галичкото княжество. Сред другите неща, които си струват споменаването, са благосклонното му отношение към евреите и основаването през 1364 г. на Краковския университет, един от най-старите в света, който обаче се нарича Ягелонски по името на следващата велика династия в полската история. Същата година организира и уникалния за времето си Краковски конгрес, на който присъстват всички християнски владетели от централна Европа, сред които Свещения римски император Карл IV, Ото V Баварски, Валдемар IV Датски, Рудолф IV Австрийски и Лайош I Велики. А една от темите е наследството на полския трон, което се пада на последния от изброените - въпреки четирите си брака - с Алдона, Аделхайд, Кристина и Ядвига - Казимеж не успява да се уреди със син.

Владислав II Ягело (ок. 1362 – 1434), не Варненчик обаче, е поредният владетел, заел трона в тревожни времена и постигнал слава - за какво е историята, ако не за това. През 1386 г. литовският княз Йогайла е избран за жених на по-голямата, 11-годишна дъщеря на Лайош I Ядвига и е покръстен с името Владислав. Ядвига умира през 1399 г. след усложнения при раждане, но Йогайла затвърждава правото си върху трона със следващ брак с внучката на Казимеж III Ана Цельска. Това, което се ражда като персонална уния на короните на Полша и Литва, се превръща в една от най-големите и влиятелни държави в Европа, а управлението на Ягелонската династия се счита за Златен век на полската култура.

С победата в битката при Грюнвалд пък Владислав поставя началото на края на Тевтонския орден. Тя е и в основата на изображението върху реверса на банкнотата (най-после малко пикантерийка да разкажа в тоя постинг) - щит с орел върху два кръстосани меча. Великият магистър на Тевтонския орден Улрих фон Юнгинген изпраща в лагера на поляците и литовците за Владислав и великия литовски княз Витаутас, а.к.а. Витолд два меча, носещи гербовете на съюзниците му Сигизмунд I Люксембургски и Казимеж V Померански, и ги предизвиква за битка. Владислав приема мечовете, казва "Ами хайде" или нещо от сорта и армията му разгонва фамилията на кръстоносците, а на рицаря Мшчуй от Скжино (не се ебавам) се пада честта лично да клъцне гръцмуля на Ули. Година по-късно самият Ян Хус пише хвалебствено писмо до Владислав, в което възхвалява мечовете като символ на унижението на омразните му немци. Двата меча влизат в полско-литовските регалии и са неизменна част от церемонията по коронясването, но се губят скоро след Третата (и последна) подялба на Полша в началото на 19. век.

Владислав има два сина - Владислав III, който млад и зелен се бастисва при Варна, и Казимеж IV. Казимеж (това заприличва на Стария завет) има 6 сина и горе-долу толкова дъщери: най-големият син - Казимеж става светец, вторият - Владислав е крал на Бохемия и Унгария, следващите трима - Ян, Александър и Зигмунт - крале на Полша, а изтърсакът - Фридерик - архиепископ на Гнезно, демек на цяла Полша. Та именно Зигмунт I (1467 – 1548), кръстен на прадядо си по майчина линия Сигизмунд (виж само един абзац по-горе кой се пада тоя мръсник), сяда на трона през 1506 г. и, с известни прекъсвания да отиде в църквата, на война или до тоалетната, остава на него до 81-годишна възраст, заради което му казват Стари. Макар, освен дълго, царуването му да е и сравнително мирно и благоденствено, в държавата вече са започнали социо-политическите процеси, които ще доведат до Жечпосполита - авангардно за времето си държавно устройство, Потопа и в крайна сметка трите поделби на Полша - все пребогати и любопитни теми, на които с удоволствие бих се спрял, но, ей на, парите свършиха на най-интересното.

От 2006 г. централната банка пуска по някоя и друга възпоменателна банкнота с по-модерен дизайн, посветена на конкретна личност или събитие, но засега цяла нова емисия не се задава. Освен това Полша, подобно на Швеция, не се е засилила да приема еврото - още повече, че за това се изисква промяна в конституцията, а с популярния напоследък евроскептицизъм това ще се случи трудничко.

Впрочем, миналия месец започна издаването на колекционерската поредица Банкноти и монети от цял свят - срещу 8 лева получаваш екзотична банкнота и малко по-образователно описание на държавата от това, което получаваш за без пари тук. Пробвай.